Не се обичам

  • 4 980
  • 110
  •   1
Отговори
22 ян. 2020, 14:53 ч.
  • Мнения: 397
Здравейте,дами !

Истината е,че незнам откъде да започна. Пускала съм и други теми във връзка с проблемите ми с мъжете.А те идват от ниското ми самочувствие. Вижте аз бях пълно дете и нашите много ме критикуваха. Слушах как трвбва да отслабна за да си хвана гадже и че "Мъжете не харесват дебели жени". Разбирам че са ми мислили доброто,но по грешен начин ми го казваха. По-късно се разведоха и аз се изнесах.

Животът ми мина в кръговрат на качване и сваляне на килограми. Последните две години спрях диетите,тренирах редовно и постигнах тялотп,което винаги съм искала. Но тъжното е,че когато понякога се погледна в огледалото виждам старият си вид,виждам се дебела и непривлекателна.

С мъжете не ми върви. Не страдам от липса на внимание - напротив.Но съм болезнено ревнива и чувствителна. Търсех мъж,който да ме постави на първо място,а се хващах с такива,които ме неглижират и критикуват. Борех се за вниманието и одобрението им,непрекъснато се измъчвах. 

Посещавах психолог. Той настояваше да си "тествам реалноста".Да излизам,да видя че хората ме мислят за красива. Да спра да търся мъже,в които виждам майка си - властни,авторитарни и критични. Имах известен напредък и спрях. Трудно завързвам приятелства,а ми се иска да общувам с хората. Интровертна съм,притеснителна...

Незнам как да си помогна...На 28 съм и ми тежи,че не мога да се заобичам. Че не мога да заменя критиките към себе си с похвали. И мисля,че няма да намеря мъж,който да ме обича истински,ако аз самата не се обичам и харесвам.
Моля ако някой е преживял подобно нещо да сподели какво му помогна.
Благодаря!

# 1 22 ян. 2020, 15:08 ч.
  • бургас
  • Мнения: 739
Ами от това,което прочетох се преотривам горе долу. И ще ти кажа така разликата е,че аз съм екстроверт и не се интересувам от общественото мнение, не ми пука от др хора не ги харесвам.
Тръгвам с нагласата,че е по - важно дали аз ще харесам хората в стаята (образно казно , а не те мен).
Първо трябва да си наясно със себе си. Обичай се, радвай се на постиженията ти.
Имам двама приятели,които са като теб. Пълни интроверти, обаче понеже мен не ми пука винаги влизам навсякъде без да имам някакви притеснения следователно и те черпят увереност от това.
Може би трябва най - добър птиятел който е екстроверт  ити вдъхва доверие.
Аз също съм болезнено ревнива и попадах само на пълни тъпаци. Но сега съм с човек,който не е такъв ревнува но само ако има причина и аз се водя по него и не изпадам в мега ревниви състояния.
Бъди спокойно всичко ще се оправи

# 2 22 ян. 2020, 15:22 ч.
  • Мнения: 1 376
Аз от 20 годишна имам хранителни разстройства. Е, най ме харесваха в "дебелите" ми периоди, в интерес на истината. Помогна ли ми? Не. Проблемът е в теб, изобщо мъжете нищо общо нямат, нито любовта. Имала съм мъже, които са ме обожавали и които аз съм обожавала и пак съм се морила от глад. Не се ли харесаш самата себе си и на златен човек да попаднеш пак можеш да скапеш всичко с тая самоубийствена психика.

# 3 22 ян. 2020, 15:27 ч.
  • Мнения: 2 039
Защо не продължите с психолог?

# 4 22 ян. 2020, 15:44 ч.
  • Мнения: 2 344
Няма как да се реши пролема, освен с работа върху себе си. Нито мъж, нито приятел, нито някаква сила отвън може да ти помогне да се заобичаш, дори напротив -  може ти да унищожиш отношенията с твоето необичане. Психолог, ама добър, разбиращ професията си, не са много тези, за съжаление. И много четене по въпроса, търсене на начини...за всеки са индивидуални.

# 5 22 ян. 2020, 15:47 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Преживявам го в момента.
Не намирам смисъла зад думите "обичай себе си".
На 37 съм и просто не ми се обяснява дългата история във всичко това /моята дълга история/. Ако искаш ще ти пиша ЛС, ако те интересува, но едва ли всъщност човек, който не се справя може да помогне на теб да се справиш.
Допълвам, опитах с психолог. Лично на мен не ми помогна с нищо.

# 6 22 ян. 2020, 16:01 ч.
  • Мнения: 2 344
Много хора минават през депресия, като не помага нищо може да се пият антидепресанти.

# 7 22 ян. 2020, 16:31 ч.
  • Мнения: 397
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.

# 8 22 ян. 2020, 17:14 ч.
  • Мнения: 12 473
Има прекрасни семинари, точно за това. И вършат чудеса.
Горещо препоръчвам - много по-добре от психолог и тн.
На мен лично много ми помогнаха и промениха самооценката, а от там - и живота ми.

# 9 22 ян. 2020, 17:21 ч.
  • Мнения: X
Ако имах проблем с теглото, щях да експлоатирам до безкрай, със всички възможни средства на бельо и tops, пищния бюст, който обикновено върви комплект с "проблема"

# 10 22 ян. 2020, 17:30 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не се обичаш защото си се фокусирала върху външния си вид. Търсиш ли недостатъци по тялото си, ще ги откриеш.
Да се обичаш означава да се приемеш такава, каквато си. Да бъдеш себе си и да осъзнаеш, че ти не си тялото си. Да не ти е нужно чуждото одобрение за да се чувстваш добре. А критиката да не може да те засегне... Не ти трябват похвали, те просто галят егото, а то те отдалечава от любовта, която търсиш в себе си.
И никога не се бори за вниманието на мъж- това е груба грешка. И именно така показваш, че не се обичаш, съответно се принизяваш в неговите очи. Уважавай се сама за да те уважават и другите. И се научи да се обичаш за да можеш да изпитваш истинска любов и към другите... и в крайна сметка да създадеш пълноценна и здравословна връзка.
Привлекателната жена (или мъж) не толкова се вижда, колкото се усеща. Не гради самочувствието си върху външния си вид.

# 11 22 ян. 2020, 18:03 ч.
  • Мнения: 866
Знам, че ще получиш стотици експертни мнения във форума, но моето е следното. Виждам, че си била на психолог и случаят ти е точно за психолог НО, има едно много съществено нещо. Както и при лекарите, както и в различни професии има и много добри и не толкова добри специалисти.  Навярно не малко психолози гледат на пациентите като дойна крава, но не всички са така.

Не знам този при който си ходила, колко е добър, но потърси най-добрият и не спирай да ходиш, докато не преодолееш проблема. Най-добрите психолози имат толкова много клиенти, че те няма нужда се възползват и да те карат да ходиш безброй пъти ! Тези които го правят са по-малко добрите с по-малко клиенти.

Ако смяташ, че с мнения от форума ще се справиш, ще се радвам ако се случи това, но в твоя случай едва ли.
Да има подобни случаи в които дори една книга може да промени всичко, има доста книги на подобна тематика. Но аз смятам, че най-доброто за твоя случай е специалист !

# 12 22 ян. 2020, 18:11 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Let.it.be в ср, 22 яну 2020, 14:53


Незнам как да си помогна...На 28 съм и ми тежи,че не мога да се заобичам. Че не мога да заменя критиките към себе си с похвали. И мисля,че няма да намеря мъж,който да ме обича истински,ако аз самата не се обичам и харесвам.
Моля ако някой е преживял подобно нещо да сподели какво му помогна.
Благодаря!

Имаш колежки, имаш съседки и други познати.
Ами, почни да се сравняваш с всяка- една по една. Ама щателно я оглеждай и на един лист си запиши какво харесваш у нея и какво-не.
После сравни всяка нейна черта със себе си- ти имаш ли същата черта, същия плюс или минус?
С какво тя е по-добра/лоша от теб?
С изненада ще откриеш, че с нищо не си по-зле от тях, а може би имаш и по-добри качества, които не си забелязала и от които не искаш да се лишиш.

И се опитай да си представиш и повярваш най-сетне, че властната ти майка нито е по-умна от теб, нито живота ти зависи от нея, затова мнението й и критиките й не са ти важни. Не повече от който ида е, срещнат на улицата.

# 13 22 ян. 2020, 18:16 ч.
  • Мнения: X
Здравей,
тъй като в голяма степен открих себе си в темата, си позволявам да пиша:
Обичането на себе си е дълъг и сложен процес, особено ако си израснал в нездравословна семейна среда с твърде строги и контролиращи родители.  Или такива, които никога не са ти казвали и показвали, че те обичат. Познавам хора, които са тъжни и депресирани, поради това, че са загубили надежда и вярва в бъдещето и най - вече вяра в  себе си и собствените си възможности и добри страни. Мисля, че отправната точка е тази -  да повярваш, че заслужаваш да бъдеш щастлива, да вярваш в себе си и всеки ден да си казваш, гледайки се в огледалото: "Обичам те, приемам те, такава каквато си и ти прощавам! " Звучи странно, зная.  Получих го като съвет от моя много близка приятелка, разбира се, досега не съм го опитвала.
Моят профил е горе-долу такъв: Твърде често се самобичувам и критикувам за всяка грешка, малка или голяма. Силно чувство на вина, прекалена емоционалност и лабилност. Често плача. Моите комплекси или т. нар. не-обичане на себе си, са концентрирани, не толкова във външния вид, колкото в способностите ми; образованието, знанията ми и липсата на личен живот в момента т.е. липсата на човек в живота ми.  След последната си разпаднала се  връзка, изпаднах в депресия и самообвинения. Започнах да чета различни книги, на тема психология.... И колкото повече чета, колкото повече време минава осъзнавам, че все пак съм на прав път и най- големият смисъл на този живот е да бъдеш човек и да се учиш да обичаш себе си, оттам и другите. Да се научиш да прощаваш на себе си и другите - това дава свободата, от която всеки един от нас има нужда. И тогава, сякаш летиш.

# 14 22 ян. 2020, 18:26 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: Let.it.be в ср, 22 яну 2020, 14:53
Здравейте,дами !

Истината е,че незнам откъде да започна. Пускала съм и други теми във връзка с проблемите ми с мъжете.А те идват от ниското ми самочувствие. Вижте аз бях пълно дете и нашите много ме критикуваха. Слушах как трвбва да отслабна за да си хвана гадже и че "Мъжете не харесват дебели жени". Разбирам че са ми мислили доброто,но по грешен начин ми го казваха. По-късно се разведоха и аз се изнесах.

Животът ми мина в кръговрат на качване и сваляне на килограми. Последните две години спрях диетите,тренирах редовно и постигнах тялотп,което винаги съм искала. Но тъжното е,че когато понякога се погледна в огледалото виждам старият си вид,виждам се дебела и непривлекателна.

С мъжете не ми върви. Не страдам от липса на внимание - напротив.Но съм болезнено ревнива и чувствителна. Търсех мъж,който да ме постави на първо място,а се хващах с такива,които ме неглижират и критикуват. Борех се за вниманието и одобрението им,непрекъснато се измъчвах. 

Посещавах психолог. Той настояваше да си "тествам реалноста".Да излизам,да видя че хората ме мислят за красива. Да спра да търся мъже,в които виждам майка си - властни,авторитарни и критични. Имах известен напредък и спрях. Трудно завързвам приятелства,а ми се иска да общувам с хората. Интровертна съм,притеснителна...

Незнам как да си помогна...На 28 съм и ми тежи,че не мога да се заобичам. Че не мога да заменя критиките към себе си с похвали. И мисля,че няма да намеря мъж,който да ме обича истински,ако аз самата не се обичам и харесвам.
Моля ако някой е преживял подобно нещо да сподели какво му помогна.
Благодаря!

В зависимост от отношението към самата теб, ще намираш все мъже, които като теб те критикуват и не държат на теб.
Огледай се малко.
Всички ли дебели жени по света са самотни и девствени? Joy
Мисля, че не.
За Бога, та 80% само от моя вход са дебелички, имат мъже и деца и са щастливи.
Има мъже харесват слаби, има мъже харесват пълни, има мъже харесват много, ама много пълни.
А един харесва космати жени и не даваше на жена си да се епилира. А, и пълничка си я обичаше.
Впрочем и аз съм била пълно дете, после и си станах пълна жена. Ама после отслабнах.
Но не заради мъже. А заради себе си. Поради здравословни причини, защото може няколко години да караш с много кила, но рано или късно организма рухва.

# 15 22 ян. 2020, 18:30 ч.
  • Мнения: 12 752
Според мен, проблемът не е как се оценяваш, или че се подценяваш. Това, което пишеш - че си управител, развиваш се, ще станеш сомелиер - това ми звучи вдъхновяващо. Мога да си се представя на твое място, и бих се харесвала много. Фактът, че точно като си по-пищна, си по-привлекателна, според мен означава, че мерилото ти за слаба и дебела е по някакви изкривени стандарти и че дае и в "дебелите" периоди всъщност не си наистина дебела.

На много хора като малки са им се подигравали, и родителите не са ги подкрепяли по правилния начин.
Проблемът е в отношенията ти с приятелите и гаджетата. Явно вкарваш някакъв сбъркан модел. Дали не можеш без предубеждения да се отвориш към мъже, които не са ти от обичайния кръг на харесване, а да са примерно по-скромни, отдадени на работата  и затова няма да се очаква да са донжуани? И въобще, щом с харесвана, да поизлизаш на повече срещи, за да си разчупиш малко стереотипа, който най-вероятно е погрешен?

# 16 22 ян. 2020, 18:40 ч.
  • Мнения: X
Нещо от моя опит, първо разбери какво наистина ТИ искаш от живота, защото сега си се фиксирала да покриваш някакви стереотипи. Да имаш мъж който те обича, да си хубава, да имаш приятели и подобни. И дотолкова си се фиксирала в това, че даже това да заобичаш себе си го искаш, защото те е страх, че иначе мъж няма да те обича. Започни от баланса в живота си, от едната страна  на люлката си ти, САМА, от другата са мъжа до теб, кариерата ти, родителите ти, приятелите ти и всички, които имат значение за теб. Ако ти станеш от люлката, те всички от другата страна ще паднат. Но ако някой от тях излезе от живота ти, люлката за теб само леко ще се наклони. Затова живей така както на ТЕБ ти харесва, не както околните са ти набивали в главата, че трябва да ти харесва.

# 17 22 ян. 2020, 18:46 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Нека не обвиняваме за всичко родителите.
Всички те подкрепят децата си колкото могат и на колкото са учени.
Децата, обаче, се раждат с характер.  Някои са оптимисти, а други-песимисти.
Две деца, еднакво възпитавани и подкрепяни, може да израснат като коренно различни личности.
Единият да се събужда с усмивка и любов към себе си и света, а другият-навъсен, необичащ нито себе си, нито другите.

# 18 22 ян. 2020, 21:36 ч.
  • Мнения: 3 250
Цитат на: Let.it.be в ср, 22 яну 2020, 16:31
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.
Единственият човек, за който е редно ти да си на първо място си ти!
Това да искаш да си на първо място за един мъж е хъм наивно, принцеско-кифленско.

# 19 23 ян. 2020, 02:11 ч.
  • Мнения: 3 732
Донякъде се разпознах в авторката. Проблема е сбъркана психика и грешни настройки. Само тя може да си оправи мисленето.
Минала съм през тегло и външен вид, през неуспешни връзки, проблеми с мъжете, ревност.


Теглото:
То няма значение. Аз съм с поднормено и коментарите за ядене, имам глисти, злобна съм и не дебелея - отдавна се забавлявам с тях. Имам приятелки и колежки, дебели заради здравословни проблеми. Весели хора са и се шегуват на тази тема.

За мъжете:
По - добре сама отколкото зле придружена. Понякога се нуждая от мъж, не само за секс. Нямам и се оправям сама.

Ревността:
Едно от най - отровните чувства, демон, капан. Изпитвала съм го рядко и с дресировка съм го преодоляла.
Няма смисъл от ревност, безмислена е, погубва този, който я изпитва, замъглява мозъка и съзнанието. Няма как 24 часа да бъда до г*за  на любимия. Ако иска, до магазина ще отиде и пак ще ... комшийката. Всичко зависи от неговото мислене. Аз се обичам достатъчно за да не се правя с мисли за изневяра при всяко ходене до магазина.


Нямам пари за психолог, всичко е в моите ръце. Не искам и хапчета.
Намерих решението за мен - тръгнах да сбъдвам стара мечта. Всеки ден е тръпка, всеки ден непознати ми помагат с думи или не ме разбират. Сега си търся нова мечта.

Това е от моя опит без да твърдя, че съм права. Всичко е в главата, а тя най - трудно се ремонтира.

# 20 23 ян. 2020, 08:25 ч.
  • Мнения: 2 344
Цитат на: Let.it.be в ср, 22 яну 2020, 16:31
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.


Извинявай, моя пост беше в отговор на този над мен. Имах предвид, че все по-често срещам хора, така затънали в депресията и с черни мисли и без никакво усилие да си помогнат те самите, както и затворени за помощ отвън. Не съзнават как не хората бягат от тях, а те самите ги гонят с отровното си присъствие и изисквания. Наистина твоята работа е за психолог, но малко са добрите и финансовата страна не е за подценяване. Има други форми, най-малкото може да си доставяш малки лични радости, излизай с приятели, пътувай, намери си хоби. Просто не спирай да опитваш и недей постоянно да отричаш, че това е възможно - да заобичаш себе си.  Постави си цел. Никой не е по-специален и по-ценен от друг, защото има слаби крака, нито е по-щастлив заради това.  В крайна сметка главния смисъл на всичко, което правим е да бъдем щастливи, нали?! А сме щастливи, когато се самоусъвършенстваме, не само телесно, професионално и сексуално, а като надграждаме и душевни прозрения и се себеопознаваме. И когато изживяваме с радост даденото ни, успяваме да бъдем адекватни в точния момент и не го пропускаме. Защото често в търсенето и чакането на съвършенството, изпускаме толкова прекрасни моменти, възможности, хора. Познавам хора, които са нещастни, защото не се вписват в общоприетите стандарти за красота и не са харесване от целия свят. Редуцирай си очакванията, трябва ли ти всичко това, което очакваш от другите?  Имам чувството, че очакваш масово одобрение от всички, за да се почувстваш значима,  А истината е другаде - ти си значима и ти трябва да го заявиш пред тях,
 а като си се свила в себе си, излъчваш неувереност, плахост, негативизъм може би.   Много философски се изразих, но се надявам да вникнеш в смисъла .

# 21 23 ян. 2020, 08:30 ч.
  • Мнения: 397
Цитат на: SaRaNia в ср, 22 яну 2020, 17:30
Не се обичаш защото си се фокусирала върху външния си вид. Търсиш ли недостатъци по тялото си, ще ги откриеш.
Да се обичаш означава да се приемеш такава, каквато си. Да бъдеш себе си и да осъзнаеш, че ти не си тялото си. Да не ти е нужно чуждото одобрение за да се чувстваш добре. А критиката да не може да те засегне... Не ти трябват похвали, те просто галят егото, а то те отдалечава от любовта, която търсиш в себе си.
И никога не се бори за вниманието на мъж- това е груба грешка. И именно така показваш, че не се обичаш, съответно се принизяваш в неговите очи. Уважавай се сама за да те уважават и другите. И се научи да се обичаш за да можеш да изпитваш истинска любов и към другите... и в крайна сметка да създадеш пълноценна и здравословна връзка.
Привлекателната жена (или мъж) не толкова се вижда, колкото се усеща. Не гради самочувствието си върху външния си вид.
Искренно ти благодаря! Замисли ме доста с мнението си.

# 22 23 ян. 2020, 08:33 ч.
  • Мнения: 2 239
"И мисля,че няма да намеря мъж,който да ме обича истински,ако аз самата не се обичам и харесвам."
Точно в това се крие разковничето. Трябва да се успокоиш и на първо място да намериш себе си. След това правилния човек ще дойде.
Поне при мен беше така. Неоценявана от предишни партньори, вечно в противоречие със себе си, никога не съм се харесвала точно поради факта, че всички са ме обиждали и са ми казвали дебела си и т.н. И след последната ми такава токсична връзка си казах, че това не може да продължава и аз трябва да започна да обичам себе си на първо място. И година след това се намери човек, който и до днес след 6г ме обича с всички недостатъци и несъвършенства.
И аз в момента съм в борба с килограми отново, но съм подкрепяна в борбата, а не критикувана.
Така че опитай се да откриеш себе си. Ти сама най- добре може да го направиш. Запълвай времето си. Излизай, разхождай се, чети, спортувай..

# 23 23 ян. 2020, 08:39 ч.
  • Мнения: 397
Цитат на: unabella в чт, 23 яну 2020, 08:25
Цитат на: Let.it.be в ср, 22 яну 2020, 16:31
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.


Извинявай, моя пост беше в отговор на този над мен. Имах предвид, че все по-често срещам хора, така затънали в депресията и с черни мисли и без никакво усилие да си помогнат те самите, както и затворени за помощ отвън. Не съзнават как не хората бягат от тях, а те самите ги гонят с отровното си присъствие и изисквания. Наистина твоята работа е за психолог, но малко са добрите и финансовата страна не е за подценяване. Има други форми, най-малкото може да си доставяш малки лични радости, излизай с приятели, пътувай, намери си хоби. Просто не спирай да опитваш и недей постоянно да отричаш, че това е възможно - да заобичаш себе си.  Постави си цел. Никой не е по-специален и по-ценен от друг, защото има слаби крака, нито е по-щастлив заради това.  В крайна сметка главния смисъл на всичко, което правим е да бъдем щастливи, нали?! А сме щастливи, когато се самоусъвършенстваме, не само телесно, професионално и сексуално, а като надграждаме и душевни прозрения и се себеопознаваме. И когато изживяваме с радост даденото ни, успяваме да бъдем адекватни в точния момент и не го пропускаме. Защото често в търсенето и чакането на съвършенството, изпускаме толкова прекрасни моменти, възможности, хора. Познавам хора, които са нещастни, защото не се вписват в общоприетите стандарти за красота и не са харесване от целия свят. Редуцирай си очакванията, трябва ли ти всичко това, което очакваш от другите?  Имам чувството, че очакваш масово одобрение от всички, за да се почувстваш значима,  А истината е другаде - ти си значима и ти трябва да го заявиш пред тях,
 а като си се свила в себе си, излъчваш неувереност, плахост, негативизъм може би.   Много философски се изразих, но се надявам да вникнеш в смисъла .
Това с чакането на "съвършенството" ми е много познато. Винаги съм чакала да сваля някое кило,да достигна определена визия и тогава ще почне хубавото и ще почна да живея. И когато този момент настъпи - нищо не се променя. Най-вероятно заради грешната ми нагласа. И въпреки че го знам,това не ми пречи да го изживявам отново и отново.
Благодаря за споделеното мнение!

# 24 23 ян. 2020, 08:55 ч.
  • София
  • Мнения: 16 193
Let.it.be, понеже съм 100% съгласна с поста на Сарания, няма да го повтарям, а ще кажа как се чувствам аз (вече съм на почти 53 г.):

Аз съм щастлива. В огледалото и на снимки никак не се харесвам, нищо не ми е красиво/съвършено. И какво от това, никак не ми пука. Установих, че и на хората, с които общувам, не им прави впечатление как изглеждам. Моника Белучи, която дели с Анджелина "короната" за най-красива жена, споделя, че след 15тата минута разговор, хората спират да виждат и започват да чуват Simple Smile. Разковничето е с какъв кръг хора общуваш - такива, които са се фиксирали в селфитата, надуените джунки и екстеншъни, или такива, които имат нещо в главата и го използват. Вторите си остават на равнище 14-годишни цял живот Simple Smile.

Ако си суетна, ще привличаш суетни. Ако си кисела, ще привличаш кисели. Ако си жизнена, засмяна, енергична, ще привличаш подобни хора към себе си.  Казват му "силата на ентусиазма". Няма нужда да се сравняваш, винаги ще има и по-красиви, и по-умни, и какво от това, животът е хубав в неговото разнообразие.

Вероятно и аз някога съм била ревнива, но вече не помня...Бившият ми мъж беше патологично ревнив и това завинаги изкорени в мен всякаква "идея" за ревност и съмнения. Ако някой ме напусне, значи не сме били един за друг, прав му път, на мен ми е по-добре без отровни отношения в ежедневието.

Както Елора написа, свлянето на килограми е полезно заради твоето здраве и за нищо друго.

# 25 23 ян. 2020, 08:58 ч.
  • София
  • Мнения: 12 095
Цитат на: Let.it.be в ср, 22 яну 2020, 14:53
На 28 съм и ми тежи,че не мога да се заобичам. Че не мога да заменя критиките към себе си с похвали.
Ти се обичаш. Просто има различни проявления на обичта и ти се отнасяш към себе си така, както са те научили хората, които са те обичали. Така обичаш и другите. Проблемът е, че не се приемаш. Човек се научава след пубертета не да се одобрява напълно, не да се харесва, а да се приема. Всеки има недостатъци, всеки нещо не си харесва, а повечето хора не са топ модели, та са и несъвършени като цяло по отношение на външния вид. Това се отнася и за всичко останало. И колкото и да се самохипнотизираш  с "обичам се, харесвам се" това няма да помогне, защото няма нищо общо. Концентрирай усилията си в това да се приемеш, да приемеш и другите. Светът и хората в него са несъвършени и ти не правиш изключение. Любовта не е съревнование, тя е ирационална и не подбира обектите си по качества, не можеш да я заслужиш. Като разбереш това ще намалиш и ревността към жените, които вероятно заслужават повече мъжете, с които си.
Извън това няма особен смисъл да дълбаеш и да се самоанализираш, а и самосъжаляваш, още по-малко има смисъл да виниш родителите си. Те толкова са могли. Констатирала си какво не е било ок, но ръчкането в миналото не се прави с цел човек да обвинява и да се самосъжалява. От прочетеното виждам, че правиш точно това все едно си на 15, а не на 28. Порасни. Поеми отговорност за това, което си и ще решиш проблемите си до онази степен, в която няма да болят. Иначе проблеми си има всеки. Имаш и ще имаш и ти. Пожелавам ти късмет, защото често това да срещнеш подходящ мъж си е чист късмет. Ще намериш някой също несъвършен, с когото да имаш спокойствието и свободата да си несъвършена. Това е любовта.

# 26 23 ян. 2020, 09:13 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Let.it.be в чт, 23 яну 2020, 08:39
Скрит текст:
Цитат на: unabella в чт, 23 яну 2020, 08:25
Цитат на: Let.it.be в ср, 22 яну 2020, 16:31
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.


Извинявай, моя пост беше в отговор на този над мен. Имах предвид, че все по-често срещам хора, така затънали в депресията и с черни мисли и без никакво усилие да си помогнат те самите, както и затворени за помощ отвън. Не съзнават как не хората бягат от тях, а те самите ги гонят с отровното си присъствие и изисквания. Наистина твоята работа е за психолог, но малко са добрите и финансовата страна не е за подценяване. Има други форми, най-малкото може да си доставяш малки лични радости, излизай с приятели, пътувай, намери си хоби. Просто не спирай да опитваш и недей постоянно да отричаш, че това е възможно - да заобичаш себе си.  Постави си цел. Никой не е по-специален и по-ценен от друг, защото има слаби крака, нито е по-щастлив заради това.  В крайна сметка главния смисъл на всичко, което правим е да бъдем щастливи, нали?! А сме щастливи, когато се самоусъвършенстваме, не само телесно, професионално и сексуално, а като надграждаме и душевни прозрения и се себеопознаваме. И когато изживяваме с радост даденото ни, успяваме да бъдем адекватни в точния момент и не го пропускаме. Защото често в търсенето и чакането на съвършенството, изпускаме толкова прекрасни моменти, възможности, хора. Познавам хора, които са нещастни, защото не се вписват в общоприетите стандарти за красота и не са харесване от целия свят. Редуцирай си очакванията, трябва ли ти всичко това, което очакваш от другите?  Имам чувството, че очакваш масово одобрение от всички, за да се почувстваш значима,  А истината е другаде - ти си значима и ти трябва да го заявиш пред тях,
 а като си се свила в себе си, излъчваш неувереност, плахост, негативизъм може би.   Много философски се изразих, но се надявам да вникнеш в смисъла .
Това с чакането на "съвършенството" ми е много познато. Винаги съм чакала да сваля някое кило,да достигна определена визия и тогава ще почне хубавото и ще почна да живея. И когато този момент настъпи - нищо не се променя. Най-вероятно заради грешната ми нагласа.
Скрит текст:
И въпреки че го знам,това не ми пречи да го изживявам отново и отново.
Благодаря за споделеното мнение!
Това ми напомни сцена от един филм....жена отива на среща с психолог преди пластична операция.Доколкото знам, в "белите държави" е задължително.Та, той я пита какво очаква да се промени след операцията.Тя отговаря:"Ами, очаквам само хубави неща...нови хора, мъже, преживявания, любов!".Психолога:"Даваш ли си сметка, че и след операцията ти ще си същия човек, със същата нагласа към света, към мъжете?Един нов бюст и лице няма да променят душата ти!".
Много ми напомняш за героинята...съжалявам, че не помня кой беше филма.
Първо, най-важно и единствено, опитай да се приемеш такава, каквато си.За природата, за света, за другите хора, ти си уникална, различна, единствена, неповторима.....и никакви кг или визия не могат да променят това.
Любовта няма много общо с външен вид.Да, има привличане, но то зависи основно от химията между двамата, а не кой как изглежда.Познавам две млади двойки, в които момичето е с доста наднормено тегло, не са били слаби никога.Е, мъжете им си ги обичат и глезят.
Ако мъж те "заобича" заради ниски кг/сини очи/дълги крака/голям бюст, бъди сигурна, че НЕ те обича.И не те заслужава.

# 27 23 ян. 2020, 09:30 ч.
  • Мнения: 1 502
Мисля, че проблема ти е решен, но отказваш да го видиш.
Постигнала си форма, която е добра, спортуваш, развиваш се, имаш си цели и си се фокусирала върху минали неща. Не можеш вечно да мъкнеш този товар, отпусни се.
Сигурна съм, че изглеждаш добре, но ако продължаваш да се концентрираш върху това, което НЯМАШ, вмество върху това, което ИМАШ..не те чака спокойствие (душевно ).
Съветът ми е да спреш да мислиш, че имаш проблем. Имаш тяло, здраво ли е ? Будиш ли се всяка сутрин ? Имаш ли мечти и цели в живота ? Ти си богата и така, не мисли, че външността променя това.
Дай си свобода и ще се заобичаш много по-бързо. Успех!

# 28 23 ян. 2020, 09:47 ч.
  • Мнения: 2 344
Като стана дума за съвършенството, да, в природата ни е да го търсим и искаме повече. Няма лошо в това, без него не би имало прогрес. Но по пътя към него колко пропускаме? Съвършенството няма параметри, слагайки го в рамки, ние го ограничаваме, както и ограничаваме себе си да го срещнем. Ако се приемеш, каквато си, отвориш душата си и се огледаш - може ТО да е много близо до теб.

# 29 23 ян. 2020, 09:54 ч.
  • Мнения: 174
Цитат на: Франсоаз* в чт, 23 яну 2020, 09:13
Ако мъж те "заобича" заради ниски кг/сини очи/дълги крака/голям бюст, бъди сигурна, че НЕ те обича.И не те заслужава.

Той мъжа, няма да я заобича заради това, но това все неща, които привличат първоначалното мъжко внимание.

Любовта на мъжа към жената не е безусловна. Ако утре моята приятелка качи 2-3-4 кг, няма да има никакви драми. Аз пак ще я харесвавам, обичкам, ще ме привлича и т.н. Обаче, ако качи 40 кг 100% ще спре да ме привлича сексуално и от там ще тръгнат един куп други проблеми. И този принцип важи във всичко, не само в това как изглежда човек и колко тежи. Всяка крайност може да отблъсне партньора - прекаленно много работа, прекаленно вглабяване в телефон/телевизор, вманиачаване в новороденото отроче и т.н. Изобощо любовта в една връзка е въпрос на здравословен баланс, а не на крайности.

По същият начин е и връзката със себе си - човек приема, че има ограничени възможности и се стреми да постигне максимално със това, което му е дадено. Например, за себе си, аз не гоня перфектна визия, но съм си определил едни граници в които съм доволен - ако обиколката на ханша ми стане над 82 см - почвам да чистя мазнини, ако е под 78 см трябва да хапвам повече. Ако например миналия месец съм бил 79 см, а този съм 80 см .. няма проблем, аз пак съм си в здравословната граница и се възприем добре. Много е измамно, ако човек се гледа всеки ден в огледалото и се мъчи да си намира недостатъци - това  е изключително непродуктивно. Затова, аз съм си определил за себе си, едни 15 параметри, които следя всеки месец - записвам си ги и така. Създадох си този навик преди години и ако щете вярвайте спрях да боледувам. Изобщо при доктори ходя само за някави административни неща - медицинско за нова работа.

Според мен Let.it.be си се вглъбила прекаленно във външния си вид. Ако можеш адаптирай моя подход и се фокусирай върху други аспекти на живота.

# 30 23 ян. 2020, 11:19 ч.
  • Мнения: X
Не знам за вас, но мен промени в тялото, подобрения и др. са ми променяли нагласата и съм се чувствала по-добре.
Всеки е различен явно.
Преди около 5г.  пръснах пари за да поживея в друга част на света, издържах 3 месеца и се прибрах, но си изживях мечтата. Прибрах се нов човек. И срещам една позната и тя почва: "И какво, видя ли, че където и да отидеш, носиш себе си, все същия човек си". Абе какви са тия глупости! Преобразих се! Запознах се с нови хора, заспивах с други залези, събуждах се с нови изгреви, начесах си крастата.
Не знам къде лежи границата между "нищо не става, все съм си същата" и "о, чудо! нов живот живея!", но аз съм от втория тип.

# 31 23 ян. 2020, 11:53 ч.
  • Мнения: 1 631
Много хубави и умни съвети има написани. Всъщност искам да споделя за едно запознанство с едно момиче, на годините на авторката. Да, пълна е, с очила като дъното на буркан. Едва ли някой мачо би се обърнал след нея на улицата. НО! Това момиче изпълваше пространството около себе си с позитивизъм, караше всички да се усмихват, защото тя се усмихваше и се радваше на внимание на което много хубавици не можеха да получат. И думите на Моника Белучи /не ги знаех до сега/, че хората след петнайстата минута престават да те виждат и започват да те слушат са една истинска истина! Девойко, престани да се вглеждаш и самоанализираш и си позволи да си живееш живота! Иди някъде по света и виж, че хората са ниски и високи, тънки и дебели, умни и не толкова, но се радват на живота не заради физическите си дадености, а заради това, което ПОЗВОЛЯВАТ да им се случи. Позволи си и ти да не се самокритикуваш. Остави тва на другите - има достатъчно хора без личен живот, за да го правят вместо тебе. Ти живей това, което ти се случва. Майната им на огледалото и кантара - и мойте не ме обичат, ама това е взаимно Simple Smile

# 32 23 ян. 2020, 13:21 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: h7akhu в чт, 23 яну 2020, 09:54
Скрит текст:
Цитат на: Франсоаз* в чт, 23 яну 2020, 09:13
Ако мъж те "заобича" заради ниски кг/сини очи/дълги крака/голям бюст, бъди сигурна, че НЕ те обича.И не те заслужава.

Той мъжа, няма да я заобича заради това, но това все неща, които привличат първоначалното мъжко внимание.
Любовта на мъжа към жената не е безусловна.
Скрит текст:
Ако утре моята приятелка качи 2-3-4 кг, няма да има никакви драми. Аз пак ще я харесвавам, обичкам, ще ме привлича и т.н. Обаче, ако качи 40 кг 100% ще спре да ме привлича сексуално и от там ще тръгнат един куп други проблеми. И този принцип важи във всичко, не само в това как изглежда човек и колко тежи. Всяка крайност може да отблъсне партньора - прекаленно много работа, прекаленно вглабяване в телефон/телевизор, вманиачаване в новороденото отроче и т.н. Изобощо любовта в една връзка е въпрос на здравословен баланс, а не на крайности.

По същият начин е и връзката със себе си - човек приема, че има ограничени възможности и се стреми да постигне максимално със това, което му е дадено. Например, за себе си, аз не гоня перфектна визия, но съм си определил едни граници в които съм доволен - ако обиколката на ханша ми стане над 82 см - почвам да чистя мазнини, ако е под 78 см трябва да хапвам повече. Ако например миналия месец съм бил 79 см, а този съм 80 см .. няма проблем, аз пак съм си в здравословната граница и се възприем добре. Много е измамно, ако човек се гледа всеки ден в огледалото и се мъчи да си намира недостатъци - това  е изключително непродуктивно. Затова, аз съм си определил за себе си, едни 15 параметри, които следя всеки месец - записвам си ги и така. Създадох си този навик преди години и ако щете вярвайте спрях да боледувам. Изобщо при доктори ходя само за някави административни неща - медицинско за нова работа.

Според мен Let.it.be си се вглъбила прекаленно във външния си вид. Ако можеш адаптирай моя подход и се фокусирай върху други аспекти на живота.
Истинската любов Е Безусловна.
А това, че ти поставяш условия на жените, за да ги "обичаш", е твой проблем, не на Любовта.   Smiley
Ама не се хАби да ме опровергаваш/убеждаваш, доказал си се във форума, че си от мъжете, незнаещи какво е любов и как да обичат.

# 33 23 ян. 2020, 13:49 ч.
  • Мнения: 174
Франсоаз* стига писа глупости, че объркваш момичето. Е заради такива идеалистки като теб, се е докарала до това състояние !

# 34 23 ян. 2020, 13:56 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: h7akhu в чт, 23 яну 2020, 13:49
Франсоаз* стига писа глупости, че объркваш момичето. Е заради такива идеалистки като теб,
Скрит текст:
се е докарала до това състояние !
Напротив, върла реалистка съм.
Знам какво представлявам, знам си и качествата, и недостатъците.
Знам и какво заслужавам в тоя живот.И на нищо по-малко не се съгласявам.
Дано и авторката "стане като мен"...само ползи би имала в живота си.

Ако слуша/чете теб и такива като теб, цял живот ще се опитва да удовлетворява чужди условности, за да я обичат.Което реално няма да стане....

# 35 23 ян. 2020, 19:48 ч.
  • Мнения: 12 473
Колкото и да не ти се вярва - Франсоаз е права.

Аз съм от жените, които и досега са с "перфектни" мерки и пак знам, че не това ми е билета за щастието.
И няма да бъда с мъж, за когото не съм сигурна, че ще ме обича, ако стана по някаква причина 100 кг.

# 36 23 ян. 2020, 20:28 ч.
  • Мнения: 240
“Животът ми мина в кръговрат на качване и сваляне на килограми. Последните две години спрях диетите,тренирах редовно и постигнах тялотп,което винаги съм искала. Но тъжното е,че когато понякога се погледна в огледалото виждам старият си вид,виждам се дебела и непривлекателна.“
Добре си осъзнала, че не външният ти вид, а вътрешният е проблема ти.

“С мъжете не ми върви. Не страдам от липса на внимание - напротив.Но съм болезнено ревнива и чувствителна. Търсех мъж,който да ме постави на първо място,а се хващах с такива,които ме неглижират и критикуват. Борех се за вниманието и одобрението им,непрекъснато се измъчвах. “
Защо очакваш някой друг да те поставя на първо място? Ти се поставяш на първо място за себе си, другият също трябва да поставя себе си на първо място.  Ако аз самата не се ценя как да очаквам другите да ме ценят и уважават? / Това от собствен опит/. Аз се критикувам и не се харесвам, съответно точно такива хора, които да ме критикуват привличам.
Започни да отбелязваш наум или гласно хубавите неща в теб и около теб. Може в началото да ти е тъпичко, но се свиква.  Примерно “Справих се много добре с проблема“, “ Това червило ми стои добре“, “ Как добре е облечено това момиче“, “ Как съм се барнала днес!“, “ Цветето е красиво“...  Аз се приучих и да благодаря.Ние, хората,  по-рядко забелязваме и ценим това което имаме, но точно знаем и се жалваме за това, което нямаме.

# 37 23 ян. 2020, 21:34 ч.
  • Мнения: 3 259
Цитат на: absurT в ср, 22 яну 2020, 18:46
Нека не обвиняваме за всичко родителите.
Всички те подкрепят децата си колкото могат и на колкото са учени.
Децата, обаче, се раждат с характер.  Някои са оптимисти, а други-песимисти.
Две деца, еднакво възпитавани и подкрепяни, може да израснат като коренно различни личности.
Единият да се събужда с усмивка и любов към себе си и света, а другият-навъсен, необичащ нито себе си, нито другите.
Родителите често се държат различно с децата си. Затова и децата им са различни. Деца на едни родители не означава еднакво възпитавани и отглеждани.

# 38 23 ян. 2020, 21:40 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: marigold_ в чт, 23 яну 2020, 21:34
Скрит текст:
Цитат на: absurT в ср, 22 яну 2020, 18:46
Нека не обвиняваме за всичко родителите.
Всички те подкрепят децата си колкото могат и на колкото са учени.
Децата, обаче, се раждат с характер.  Някои са оптимисти, а други-песимисти.
Две деца, еднакво възпитавани и подкрепяни, може да израснат като коренно различни личности.
Единият да се събужда с усмивка и любов към себе си и света, а другият-навъсен, необичащ нито себе си, нито другите.
Родителите често се държат различно с децата си. Затова и децата им са различни. Деца на едни родители не означава еднакво възпитавани и отглеждани.
Точно обратното е-родителите се държат с детето си така, както то им позволи.
Точно защото децата са различни и резултатите са различни..

# 39 23 ян. 2020, 22:50 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: Angel_wing в чт, 23 яну 2020, 19:48
Колкото и да не ти се вярва - Франсоаз е права.

Аз съм от жените, които и досега са с "перфектни" мерки и пак знам, че не това ми е билета за щастието.
И няма да бъда с мъж, за когото не съм сигурна, че ще ме обича, ако стана по някаква причина 100 кг.

И как може да си сигурна? Любопитно ми е.
От негови твърдения ли? Думите са едно, действията са друго.
Ако те е взел 50 кила с мокри гащи и изведнъж станеш 100, вероятността да те желае е нищожна. Не че няма и такива мъже, но са изключителна рядкост.
За перфектните мерки си права.
Била съм свидетел как жена с много благ характер, хубава и слаба, беше зарязана заради по-пълна жена и доста грубовата в приказките си.

# 40 23 ян. 2020, 23:00 ч.
  • Мнения: 12 473
Защото не избирам по външност, а по душевна близост.
Не знам как точно и ясно да го обясня.
Обичаш. Без значение в каква форма си.
И на колко години си.

# 41 23 ян. 2020, 23:29 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: Angel_wing в чт, 23 яну 2020, 23:00
Защото не избирам по външност, а по душевна близост.
Не знам как точно и ясно да го обясня.
Обичаш. Без значение в каква форма си.
И на колко години си.
Ти говориш за себе си.
Аз те питам за другия човек.

# 42 24 ян. 2020, 02:58 ч.
  • Мнения: 12 473
Когато си в това съзнание, няма изобщо въпроси и колебания. Даже повече за него съм сигурна, от колкото за себе си. Аз съм по-нестабилната, той е много по-напред от мен. Но когато вече си бил там - няма връщане назад, искаш само още нагоре.
Душата не е 50 или 100 кг, тя е енергия.

# 43 24 ян. 2020, 06:01 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Родителите полагат основите, не създават завършени личности.
В някои семейства децата определят правилата, в други- родителите.

Angel_wing, смятам, че си права, освен едно- че душата е енергия... отвъд материята е.

# 44 24 ян. 2020, 06:23 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: Angel_wing в пт, 24 яну 2020, 02:58
Когато си в това съзнание, няма изобщо въпроси и колебания. Даже повече за него съм сигурна, от колкото за себе си. Аз съм по-нестабилната, той е много по-напред от мен. Но когато вече си бил там - няма връщане назад, искаш само още нагоре.
Душата не е 50 или 100 кг, тя е енергия.

За последното си права.
Само че е доказан факт и то често, че хора, които се обичат уж много, накрая се нараняват.
Едно е да твърдиш нещо, друго е да го направиш.

# 45 24 ян. 2020, 06:41 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Елора, ключовата ти дума е "уж". Любовта никога не наранява.
Как въобще се доказват "факти" като любовта?

# 46 24 ян. 2020, 06:50 ч.
  • Мнения: 12 473
Сарания, да.
Но понеже и без това малко хора ще го разберат - се опитах да го кажа просто.

Елора, аз съм шампионка по наранявания. Голяма част от тях - самонаранявания, заради ниското самочувствие и самооценката, която почти нямах. Въпреки идеалните мерки..))
Когато не се обичаш си с ниска вибрация, а когато се заобичаш - с висока.
Хората с високи вибрации (съзнание) не се нараняват.
Толкова е просто. И невъзможно сложно за повечето хора..(

# 47 24 ян. 2020, 07:15 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Така е, Angel_wing.
Сложността идва именно от ниските вибрации. Покачат ли се- много неща започват да се изясняват и нещата да се нареждат по местата си. И разбираш колко просто устроено е всичко.

# 48 24 ян. 2020, 09:10 ч.
  • Мнения: 174
Цитат на: Франсоаз* в чт, 23 яну 2020, 13:56
Напротив, върла реалистка съм.
Знам какво представлявам, знам си и качествата, и недостатъците.
Знам и какво заслужавам в тоя живот.И на нищо по-малко не се съгласявам.

Виж, че само в това мнение имаш вътрепно противоречие. Щом обичаш безусловно, значи нищо не трябва да очакваш в замяна, но виж ти казваш "Знам и какво заслужавам в тоя живот".  Това, което ти смяташ за залужене е твоето условие за любов/обич. АКо си направя труда да се разровя в мнениеята ти по други теми, едва ли ще намеря изказване:

"Ама ти го обичаш (безусловно) тоя мъж, значи трябва му търпиш изневерите, пиянствоти и тормоза. Стой си там, недей да бягаш с 200"

Пак, повтарям безусловна любов има от майка към дете. Всички други фомри си имат условности ( дали са осъзнати или не, е друг въпрос )

# 49 24 ян. 2020, 09:22 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: h7akhu в пт, 24 яну 2020, 09:10
Скрит текст:
Цитат на: Франсоаз* в чт, 23 яну 2020, 13:56
Напротив, върла реалистка съм.
Знам какво представлявам, знам си и качествата, и недостатъците.
Знам и какво заслужавам в тоя живот.И на нищо по-малко не се съгласявам.

Виж, че само в това мнение имаш вътрепно противоречие. Щом обичаш безусловно, значи нищо не трябва да очакваш в замяна, но виж ти казваш "Знам и какво заслужавам в тоя живот".  Това, което ти смяташ за залужене е твоето условие за любов/обич. АКо си направя труда да се разровя в мнениеята ти по други теми, едва ли ще намеря изказване:

"Ама ти го обичаш (безусловно) тоя мъж, значи трябва му търпиш изневерите, пиянствоти и тормоза. Стой си там, недей да бягаш с 200"

Скрит текст:
Пак, повтарям безусловна любов има от майка към дете. Всички други фомри си имат условности ( дали са осъзнати или не, е друг въпрос )
Това Не е безусловна любов.
Това е мазохизъм, Стокхолмски синдром, зависимост, насилие...както искаш го наречи.
И не е препоръчително за Никого.

Пак ти казвам, нищо не разбираш от Любов, не се хаби.   Smiley

# 50 24 ян. 2020, 10:10 ч.
  • София
  • Мнения: 12 095
Любовта не е безусловна, но е ирационална, та не търси основания, затова всеки кретен може да намери някой да го обича. Но тази любов, която е между любовници, дори приятели, може да си отиде точно както е дошла, от нещо дребно, или просто с времето. Може да си отиде и с опознаването на другия. Например. С осъзнаването често нерационалното отстъпва, но исках да кажа, че изобщо не е по заслуги, тъкмо напротив, човек не обича заради, а въпреки това, което другият е.

# 51 24 ян. 2020, 10:37 ч.
  • Мнения: 2 344
Безусловна е любовта в своята същност. Ако е Любов обаче. Но после се видоизменя, влиза в рамки, поставени от съвременното мислене. И въпреки всичко понякога любовта си остава безусловна!  Има хора, които успяват да я опазят в този вид, но когато го споделят, ги обявяват за идеалисти.

# 52 24 ян. 2020, 15:13 ч.
  • Мнения: 174
Цитат на: Франсоаз* в пт, 24 яну 2020, 09:22
Пак ти казвам, нищо не разбираш от Любов, не се хаби.   Smiley

Едно си баба знае, едно си баба бае Simple Smile

# 53 24 ян. 2020, 16:18 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: h7akhu в пт, 24 яну 2020, 15:13
Цитат на: Франсоаз* в пт, 24 яну 2020, 09:22
Пак ти казвам, нищо не разбираш от Любов, не се хаби.   Smiley

Едно си баба знае, едно си баба бае Simple Smile
Ами като си от хората, които не вдяват от първия път... Simple Smile  Не се кОси, повечето са така. Simple Smile

# 54 24 ян. 2020, 19:44 ч.
  • Мнения: 31 648
Айде сега и вибрации намесихте.
Значи всеки който е бил нараняван в любовта е с ниски вибрации.
Моля ви се...

# 55 24 ян. 2020, 20:41 ч.
  • Мнения: 12 473
Елора, ключовото кой как го възприема.

# 56 24 ян. 2020, 20:42 ч.
  • Мнения: 31 648
Дали...

# 57 24 ян. 2020, 20:46 ч.
  • Мнения: 12 473
Да.

При първата изневяра мислех, че живота ми свършва и тежка драма месеци на ред.
Сега ще приема просто, че съм сбъркала в човека и ще продължа. Няма да ме нарани, ще заболи малко и бързо ще го забравя.

# 58 24 ян. 2020, 21:02 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: Angel_wing в пт, 24 яну 2020, 20:46
Да.

При първата изневяра мислех, че живота ми свършва и тежка драма месеци на ред.
Сега ще приема просто, че съм сбъркала в човека и ще продължа. Няма да ме нарани, ще заболи малко и бързо ще го забравя.

Като загубиш любим човек е нормално да боли.
А подчертаното показва, че значи любов не си изпитвала.
Все едно да кажеш, че ако загубиш родител, това няма да те нарани, само малко ще заболи и бързо ще забравиш.
При любовта не е така.
Едно да се разделиш с близки познати или дори приятели.
Но при влюбването това са много по-силни чувства.

# 59 24 ян. 2020, 23:47 ч.
  • Мнения: 12 473
Грешиш.

Най-много ме е боляло, когато съм си тръгвала обичайки. Но вече обичах себе си - и би трябвало да се радвам, че ми се е включил защитния механизъм. Да, ама не - страдах зловещо.
Сега знам, че страданието е просто съпротивление на егото.
И затова сега не че няма да боли - просто ще мине много по-бързо.
А сега обичам много по-истински и дълбоко от тогава. Но и знам, че сажната съм
аз и че аз избирам как да реагирам.

# 60 25 ян. 2020, 01:27 ч.
  • Paris, France
  • Мнения: 14 017
Здравей,

И аз съм била пълна като дете и реакцията на майка ми, баща ми, но и баби и дядовци бяха отрицателни, но е било за мое добро. И аз имам авторитарна, властна и критична майка. Приликите са дотук

Разликите - научих се да се отърва от отровни хора или просто хора, които ме негативизират. Не ме интересува даден мъж дали примира за мене или се среща с още 50 жени. Ако ми е приятно с мъжа излизам с него, ако не чао.

Това, че си интровертна, не е от килограмите, нито от характер на родители. Двете ми деца са с коренно различна нагласа, като едното е екстеоверт, а другото се затвори ужасно в пубертета. Тази черта няма да може да я промениш.

Недоверието към мъжете може да идва и от развода на вашите, особено ако майка ти се е оплаквала от ниска издръжка, колко трудно се гледа дете сама Итн.

Имаш ли някакво хоби и дава ли възможност за излизане с хора? Просто започни да излизаш с хора!

Мъжете трудно показват чувства ако не са измамници и големи актьори. Ако чакаш някой да идва с големи букети и да ти рецитира стихове, носейки те на ръце ще си умреш сама. Харесай си момче и излизай известно време с него! После съдбата ще покаже.

Психолозите са загуба на време.

# 61 25 ян. 2020, 04:30 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Елора в пт, 24 яну 2020, 19:44
Айде сега и вибрации намесихте.
Значи всеки който е бил нараняван в любовта е с ниски вибрации.
Моля ви се...
Да. Щом е бил нараняван, не е било истинска любов.
Любовта е нещо много просто. Усложненията и драматизма идват от егото. А егото е липсата на любов (ниските вибрации).

# 62 25 ян. 2020, 09:49 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: SaRaNia в сб, 25 яну 2020, 04:30
Цитат на: Елора в пт, 24 яну 2020, 19:44
Айде сега и вибрации намесихте.
Значи всеки който е бил нараняван в любовта е с ниски вибрации.
Моля ви се...
Да. Щом е бил нараняван, не е било истинска любов.
Любовта е нещо много просто. Усложненията и драматизма идват от егото. А егото е липсата на любов (ниските вибрации).

Ми пак да питам, че бягате от този въпрос.
Ако родител умре, няма да страдате, така ли?

# 63 25 ян. 2020, 10:14 ч.
  • Мнения: 12 473
Това какво общо има?

Страдаш, но са нещата от живота, за които все пак си подготвен.
Не ме е наранила майка ми, защото е починала?

# 64 25 ян. 2020, 10:24 ч.
  • Мнения: 31 648
Аха...била си щастлива от смъртта и?
И не ти е пукало?

# 65 25 ян. 2020, 10:28 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Елора в сб, 25 яну 2020, 09:49
Цитат на: SaRaNia в сб, 25 яну 2020, 04:30
Цитат на: Елора в пт, 24 яну 2020, 19:44
Айде сега и вибрации намесихте.
Значи всеки който е бил нараняван в любовта е с ниски вибрации.
Моля ви се...
Да. Щом е бил нараняван, не е било истинска любов.
Любовта е нещо много просто. Усложненията и драматизма идват от егото. А егото е липсата на любов (ниските вибрации).

Ми пак да питам, че бягате от този въпрос.
Ако родител умре, няма да страдате, така ли?
Страданието е различно.
При ниските вибрации отказваш да приемеш, противопоставяш се и се съпротивляваш на сраданието, с което го засилваш.
При високите вибрации пак страдаш в някаква степен от липсата, но си в състояние да приемеш със спокойствие всяка ситуация пред която те изправи живота.
Това е в най-общи линии. Въпросът може да бъде продължен много, но не е предмет на тази тема.

# 66 25 ян. 2020, 10:28 ч.
  • Мнения: 31 648
Пълни глупости пишете и то изсмукани от някоя книжка.

# 67 25 ян. 2020, 10:32 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Елора, реакцията ти е много характерна.
Ако проявяваш интерес, можеш да прегледаш видеото на Ванеса Виденова Вибрационната Вселена в youtube- може да получиш някои отговори. Ако не- с времето животът ще ти ги даде.

# 68 25 ян. 2020, 10:41 ч.
  • Мнения: 2 344
Цитат на: Елора в сб, 25 яну 2020, 10:28
Пълни глупости пишете и то изсмукани от някоя книжка.


Не, не са глупости, повярвай. Но е много дълбока тема, не за тук може би.

Последна редакция: сб, 25 яну 2020, 10:49 от unabella

# 69 25 ян. 2020, 10:45 ч.
  • Мнения: 12 473
Елора, загубих майка си преди месеци.
Страдах разбира се, и ми се отрази много, но в градивна посока. Защото израснах - поех още отговорности за много неща и пренаредих изцяло живота си.
Не се депресирах и зациклих, нито оправдавам неудачите си със страданието по загубата.

# 70 25 ян. 2020, 10:45 ч.
  • Мнения: X
Любовта е себеотдаване, уважение и грижа. Само, че не винаги е толкова просто. И да, понякога боли ужасно и не съм сигурна, че това е Егото, а Душата....

# 71 25 ян. 2020, 10:53 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: Angel_wing в сб, 25 яну 2020, 10:45
Елора, загубих майка си преди месеци.
Страдах разбира се, и ми се отрази много, но в градивна посока. Защото израснах - поех още отговорности за много неща и пренаредих изцяло живота си.
Не се депресирах и зациклих, нито оправдавам неудачите си със страданието по загубата.

Но си страдала.
Би било психопатско ако загубиш любим мъж, майка или дете да не страдаш.
И това не е его.

# 72 25 ян. 2020, 10:56 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Загубата е част от живота и един от уроците, които трябва да усвоим е да можем да се разделяме и да приемаме промяната.
С или без страдание нещата следват своя естествен ход.

# 73 25 ян. 2020, 10:57 ч.
  • Мнения: 12 473
Его е, когато не приемаш “загубите“ - в любовта ставаше дума. Защото е привързаност.
Различно е.
Спора тръгна от това дали според теб съм обичала, щом не съм страдала толкова много.
Ми няма нищо общо.

# 74 25 ян. 2020, 10:59 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Не съм чела всички отговори, дано не се повтарям.

Вземи си едно тефтерче/тетрадк и всяка седмица си записвай неща, за които си благодарна или нещо хубаво, което ти се е случило или си постигнала. Дори "дреболии" от сорта "здрава съм", "имам покрив над главата си". Прави го редовно всяка седмица (знам, че звучи тъпо) и виж дали ще има промяна.

Семинарите за израстване за мен клонят към секти и не бих ги препоръчала. Наблюдавам човек, който посещава такива, и освен че съвсем почва да бяга от реалността, отношението му към останалите е потресаващо.

# 75 25 ян. 2020, 11:01 ч.
  • Мнения: 2 344
какви са тези семинари за израстване?

# 76 25 ян. 2020, 11:05 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: SaRaNia в сб, 25 яну 2020, 10:56
Загубата е част от живота и един от уроците, които трябва да усвоим е да можем да се разделяме и да приемаме промяната.
С или без страдание нещата следват своя естествен ход.

Без страдание не може.
Ако някой не изпитва това при каквато и да е било загуба, значи му има нещо.

# 77 25 ян. 2020, 11:10 ч.
  • София
  • Мнения: 16 193
Цитат на: unabella в сб, 25 яну 2020, 11:01
какви са тези семинари за израстване?
Tony Robinson тип.

# 78 25 ян. 2020, 11:11 ч.
  • Мнения: 12 473
Аз на Инсайт съм ходила.
Нищо сектанско няма, изключително изживяване и много трансформиращи.

# 79 25 ян. 2020, 11:12 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Елора, казах ти, че страданието при една и съща ситуация е различно според това как човек я приема.
Мен мъж обаче вече не може да ме накара да страдам по него.

# 80 25 ян. 2020, 11:14 ч.
  • Мнения: 2 344
И без семинари, звучащи наистина сектантско, човек може да достигне до подобни изводи

# 81 25 ян. 2020, 11:17 ч.
  • Мнения: 12 473
Естествено, че може.
Някои от рождение са напред с материала.
Аз не бях. И авторката на темата не е.

# 82 25 ян. 2020, 11:23 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: SaRaNia в сб, 25 яну 2020, 11:12
Елора, казах ти, че страданието при една и съща ситуация е различно според това как човек я приема.
Мен мъж обаче вече не може да ме накара да страдам по него.

Искаш да кажеш, че ще си щастлива ако изведнъж ти изневери и те зареже?
Въпросът е колко време и как ще го преодолееш.
Има жени за дълго време не могат.
Има жени се съвземат и проумявят, че да си хабят енергията и мислите за някой на който не му пука е безмислено.
Познавам жена, която от мъка при изневяра и зарязване се пропи и дори спря да се грижи за детето си.
Почина от цироза.
Това вече не го разбирам.
Но е нормално в началото да страдаш.
Обратното би говорило за някакви проблеми при теб.

# 83 25 ян. 2020, 11:28 ч.
  • Мнения: 12 473
Е нали и ние за същото говорим..))
Никой не казва, че не страда.
А че при високи вибрации преминаваш по-бързо и леко тези състояния.
При ниските - се гърчиш, депресираш и тн.

# 84 25 ян. 2020, 11:34 ч.
  • Мнения: 31 648
Е, не се разбра.
Но все още твърдя, че няма как да си абсолютно сигурна в някой човек.
Вероятностите винаги съществуват. Хората се променят.
Единствената вечна любов е родителската.
При мъж и жена е рядко срещана.

# 85 25 ян. 2020, 11:36 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Щастлива- не. Но не и нещастна. Вече виждам нещата в друга светлина.
Истнската любов е вечна, всичко друго е илюзия за любов. А влюбването е от ден до пладне.

# 86 25 ян. 2020, 11:45 ч.
  • Мнения: 12 473
Е то нищо никога не е сигурно, нито вечно.
И родителската любов също.

Но ако подхождам с недоверие към всеки и всичко - ще живея във вечна неудовлетвореност и несигурност.
Мне.
Предпочитам другото.

# 87 25 ян. 2020, 12:08 ч.
  • Мнения: 31 648
Това за родителската любов не е така.
Факт е, че има родители не си обичат децата.
Но тези, които ги обичат, дори и да се разочароват, да са им ядосани, няма да спрат да ги обичат.

# 88 25 ян. 2020, 12:32 ч.
  • Мнения: 12 473
Имаше много хубава тибетска ли поговорка - в смисъл, че детето не е твое. Трябва само да го насочиш и оставиш на пътя му. Временно  е в твоя живот.

# 89 25 ян. 2020, 13:31 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Цитат на: Angel_wing в сб, 25 яну 2020, 11:11
Аз на Инсайт съм ходила.
Нищо сектанско няма, изключително изживяване и много трансформиращи.
Да, всеки, който е ходил, използва тези изрази - "изживяване" и "трансформация". За по-конкретно описание - "това не може да се опише с думи, трябва да дойдеш на семинар за 400 лв и ще разбереш".
Хубаво е човек да се поинтересува и кой е Джон Роджър, основателят на Инсайт и MSIA, обвинен в окултизъм, промиване на мозъци, склоняване към секс и други.
Разбира се, тези семинари си търсят точно такива хора като авторката в нестабилно състояние, защото са по-податливи на брейнуошинг. Силно се надявам тя да намери друг път към решаване на проблема.

# 90 25 ян. 2020, 13:58 ч.
  • Мнения: 2 344
Животът по презумпция е борба, пълен е със загуби и неуспехи. Въпросът е каква е нашата нагласа към случващото се, реакцията ни формира как ще продължим след загубата.  Страданието го има, но за едни е смазващо, а други след него продължават напред по избрания път, не стават негативни и злобни, не стават завистливи и  не смятат, че само на тях се случва и са онеправдани, просто стават и продължават. Това, че някои се сриват и затъват дълбоко, това, че плачат, че само те са в безизходица, не значи, че наистина СА.  Това са по-високите вибрации за мен - нашата реакция към случващото се и промяната в нас след него.

# 91 25 ян. 2020, 14:10 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: Angel_wing в сб, 25 яну 2020, 12:32
Имаше много хубава тибетска ли поговорка - в смисъл, че детето не е твое. Трябва само да го насочиш и оставиш на пътя му. Временно  е в твоя живот.

Да, на съседката е hahaha
Детето не  е ничия собственост. Но е твое. Не казваш комшийското дете, казваш моето дете направи това и онова.
Ти си го родила, ти го отглеждаш и възпитаваш.

# 92 25 ян. 2020, 14:43 ч.
  • Мнения: 12 473
И на 20 г отлита и ме оставя сама..)

# 93 25 ян. 2020, 14:48 ч.
  • Мнения: 31 648
Цитат на: Angel_wing в сб, 25 яну 2020, 14:43
И на 20 г отлита и ме оставя сама..)

И какво от това. Да не би да умрял?
Ако искаш да ти е вечно под полата, вече говори за съвсем друг проблем.

# 94 25 ян. 2020, 15:14 ч.
  • Мнения: 12 473
Не. Но в по-голямата част от живота ми не е с мен. И не ми е център на живота ми.

# 95 25 ян. 2020, 18:34 ч.
  • Paris, France
  • Мнения: 14 017
Цитат на: unabella в сб, 25 яну 2020, 11:01
какви са тези семинари за израстване?

Ми, нарастват активите в банковата сметка на организатора.

Само трябва да се намерят няколко стотици залупени, депресирани балъка, готови да хвърлят няколко стотачки за да слушат бръщолевене цял ден, с няколко почивки за ядене на размекнат сандвич и подсладено, пълно с консерванти  кисело млекце.

# 96 27 ян. 2020, 14:05 ч.
  • Мнения: 12 473
ЕЖК или личен опит?

Щото най-обичам наизуст и без личен опит да се слагат етикети..)

# 97 27 ян. 2020, 14:50 ч.
  • Мнения: 1 285
Просто използвай всяка една възможност да правиш това, което ти харесва. Прави те щастлива. Угаждай си. Излъчването е това, което прави човек атрактивен, дори и да е по-пълен.
Любовта може да се нарече по-малко или повече условна, но е условна. Най-малкото защото търси взаимност и е с определени очаквания към обекта на чувствата си. Истинската любов няма нищо общо с това да се потъпчеш като личност. По-скоро е стимул да се развиеш като такава. Да, любовта прави възможно човек да надмогне егото си, но здравословният егоизъм е в основата на това да обичаш себе си.
Любовта, при която е водещо и е основана на физическата атрактивност, е най-краткотрайна и най-бързо се изчерпва, защото под дрехите жените не се различават, независимо от килограмите. Всяка жена е уникална, заради това което носи като присъствие, душа.  Емоционалната и духовната връзка са тази спойка, която обвързва по-дълготрайно.
Всички хора са несъвършени и имат недостатъци. А любовта с точния човек, с който ще си паснете, си е въпрос на късмет, а не на заслуги. Както вече написаха " затова всеки кретен може да намери някой да го обича. " Не е въпрос на ниски или високи вибрации. Както никой човек не е само добър или само лош. Тези, които следват подобни теории пак робуват на на егото. Като замитат "ниското" под килима. Не са его, ами един вид духовни надувки. Колко съм извисен, начииии. Другите ряпа да ядат.
По-скоро е въпрос на синхронизиране с конкретен партньор, момент. "Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака". "Краставите магарета и през девет баира се надушват". На съдба.

Последна редакция: пн, 27 яну 2020, 21:48 от starinthenightsky

# 98 27 ян. 2020, 15:47 ч.
  • Мнения: 12 473
Постът ти е чудесен. Heart
Но обясни разликата - между синхронизиране и вибрации. Защото за мен, в контекста на темата, е едно и също.

# 99 27 ян. 2020, 21:37 ч.
  • Мнения: 1 285
Имам предвид, че човек се ражда с някаква съдба в т.число и в любовта, модел на партньорските взаимоотношения. В зависимост от рождената астрологична карта.
Иначе човек е като  мелодия със специфично звучене. Или вибрира на определени честоти. В различни периоди от време. Тази мелодия се усеща на инстинктивно, субтилно ниво от хора, които имат уши да я чуят. Трудно можеш да преправиш звука, хората на инстинктивно ниво долавят фалшивият несвойствен тон, но мелодията е разпознаваема в такъв смисъл атрактивна, само за тези към които за даденият момент си отворен и те към теб. В този ред на мисли, вибрацията или излъчването на човек, му е вродено. И винаги се усеща между редовете. Няма как да привлечеш лебеди, ако на инстинктивно ниво звучиш като прегракнала патица, колкото и да опитваш да го играеш лебед.
Любовта не идва защото и когато я търсим. А в период от време, което е строго индивидуално за всеки. По-значимите любови, партньорски връзки, които могат да променят живота по някакъв начин, да доведат до по-сериозна връзка, брак, да оставят траен отпечатък, не са случайни. Всяка партньорска връзка си е подходяща за времето, в което се случва. Дали сме щастливи в любовта или не дотам, това е част от това, което предлага партньорската тема при всеки индивидуално за някакъв период от време.

Последна редакция: пн, 27 яну 2020, 21:42 от starinthenightsky

# 100 27 ян. 2020, 21:54 ч.
  • Мнения: 12 473
Това е така. И не съвсем.
Имаме свободна воля да изберем винаги.
И изборите ни определят развитието ни.
Раждаш се едни заложби и целта винаги е развитие/израстване. И вибрациите се променят с тях..)

# 101 28 ян. 2020, 07:35 ч.
  • Мнения: 1 285
Ние не разполагаме със свободна воля в пълния смисъл на думата свободна. Всеки се позовава на генетично заложеното. Като основа. Може да проявява различни нюанси от него, да надгражда, но волята се изразява свободно в неговите рамки. Рождената астрологична карта е своеобразен личен прозорец към света. Взаимовръзката с него. Волята на човек още с раждането, неговите избори се влияе, води, модифицира от страна на хора, среда и обстоятелства. Те са своеобразен инструмент на личната съдба, взаимодействието с тях прави възможно, човек да се разгърне като цвете, листче по листче във времето. Обуславят неговото развитие като личност.
Нищо не става защото сме си го навили на пръста и много го искаме, необходимо е моментът да е узрял за това. В контекста на темата. Не е въпрос на пренастройка на вибрации,  да правиш нещо специално за да привлечеш желания партньор разбира се в желан от теб момент, дори не е от значение дали се обичаш или не чак толкова, по-скоро е въпрос на подходящ момент да срещнеш любовта. И да оставиш това да се случва естествено. Не можеш да се настроиш да вибрираш на честота, която не ти идва отвътре. И това човек да се обича достатъчно изобщо не е гаранция за късмет, щастие в любовта. Просто не винаги нещата са в синхрон като период от време с именно това, което човек желае и иска.
Ако не е подходящ периодът като време, за любов, за по-значими връзки, то няма и да има възможности да се зародят именно такива. Или пък ако за някакъв момент, периодът от време предполага промяна в партньорските взаимоотношения, вероятно ще има някаква турбуленция в това отношение. Партньорските отношения не са статична величина. А преминават през някакви етапи. И те са поставени в някакъв общ сценарий.

Последна редакция: вт, 28 яну 2020, 08:32 от starinthenightsky

# 102 28 ян. 2020, 08:02 ч.
  • Мнения: 12 473
Чакай, никой не е казал, че вибрациите трябва да се повишат, за да се привлече партньор. Но с това ти се променя живота, гледната точка и средата дори. И така срещаш вече други типажи, със сходни вибрации.
И не съм съгласна, че нямаме свободен избор. Напротив. В това е смисъла. И заради него се движим напред. Душата трябва да еволюира - това й е пътя.
И докато не надмогне себе си и излезе от порочния кръг на токсичните връзки, няма как да срещне правилният.
П.С - не се заяждам. Много ми е приятно и конструктивно да те чета.

# 103 28 ян. 2020, 11:01 ч.
  • Мнения: 1 285
Не го разбирам като заяждане. Всеки споделя гледната си точка. Моята е гледната точка на астролог към ситуацията. А астрологията само отразява семенцето заложено в момента на раждане и развитието на човек във времето.
Това не прави един партньор по-правилен или по-неподходящ, погрешен избор, просто по подходящ за времето си. Дори и като вибрация. Просто защото всички тези връзки, хората, които срещаш, те изграждат като личност. В резултат на стечение на обстоятелства, попадане в някаква среда и среща с някакви хора, си това което си тук и сега. И ако партьорствата са по-значими и играят роля в развитието и житейския път на човек, то неминуемо са отбелязани като важна спирка по пътя. Това да си отворен като вибрации за един или друг тип хора за някакъв период от време, си е част от синхронът с вибрацията на периода. Не се случва самоцелно и на произволен принцип. А естествено. Взаимодействието между лично и въшно привлича някакъв тип партньорски връзки. При условие, че периодът го предполага. Астрологично. Примерно Венера в астрологията е тази, която обща символика е олицетворение на връзките. И ако транзитен Плутон я аспектира, то в този период е твърде вероятно човек да влиза във взаимоотношения под шапката на метаморфозата, които ще го прекроят, неговото разбиране за връзките, ценностите, какво иска, желае, предпочита, цени, оценява. И партньорите най-вероятно ще са хора, с които имат акцент на Плутон в рождените си карти. Венера в Скорпион. Или синастрично има подобен взаимообмен Плутон - Венера.  Такива взаимоотношения са най-добрия проводник на вибрация, която може да е актуална при транзит на Плутон към рождена Венера. Вибрация не можеш изкуствено да създадеш т.е. в несвойствен за нея период от време, нито тя може да бъде уловена от антенките на друг човек, ако липсва взаимен резонанс и синхрон. Това е основното, което искам да кажа. За вибрациите.

Последна редакция: вт, 28 яну 2020, 11:13 от starinthenightsky

# 104 28 ян. 2020, 11:26 ч.
  • Мнения: 174
Цитат на: starinthenightsky в вт, 28 яну 2020, 11:01
Моята е гледната точка на астролог

Астологията е създадена за забавление. Нещо, като вицовете дето си разказваме. Никога не е правена да се възприема сериозно от когото и да е.

# 105 28 ян. 2020, 11:32 ч.
  • Мнения: 2 344
Аз вярвам в астрологията, но за мен тя е едната страна на монетата, а не цялостна причина за събитията и изборите ни. Убедила съм се, че нещо се случва в точния момент и определянето на този момент е извън възможностите ни, колкото и да искаме да се случи по друго време и колкото настървено да работим за това. По-висши сили решават кога е този момент, необясними са причините защо точно сега. Ако имахме отговора, щяхме да сме разнищили съществуването си и тайните на вселената. Това звучи и Е екзистенциално.
Не съм съгласна, че приемайки астрологичните закони, следва да не правим нищо, а просто да чакаме въпросния момент.  Човек трябва да се развива и работи не само върху материалното си благополучие, а и върху личностното си осъвършенстване. Една от първите стъпки е търсенето на причината НЕ извън себе си. Това обаче не значи самообвинение и ниско самочувствие, а вяра в собствените сили - външната среда е "враждебна", но аз ще постигна желаното. - Много отговори са в нас самите. Относно вибрациите, мисля, че това, което излъчваш във вид на отношение към другите НЕ остава недоловено на едно по-дълбока ниво, независимо от маската ти. И точно това са вибрации, които привличат или отблъскват съответните типове хора, а не външния вид, той е определящ само на повърхността, първосигнално. От типовете хора, с които се обграждаме, можем да съдим какво носим в себе си в съответния етап. От изискванията, които имаме към другите, можем да си направим изводите какви сме ние.
Всички сме с маски, волно или неволно, те са ни защитна реакция, защото живеем в лицемерен свят. Искаш ли любов, трябва да носиш в себе си любов! Говоря за Любов, а не просто връзка.

Последна редакция: вт, 28 яну 2020, 11:46 от unabella

# 106 28 ян. 2020, 11:42 ч.
  • Мнения: 715
С последното мнение съм абс съгласна. А любовта към себе си може би е най-трудното нещо за постигане.

# 107 28 ян. 2020, 11:57 ч.
  • Мнения: 1 285
Цитат на: unabella в вт, 28 яну 2020, 11:32
Аз вярвам в астрологията, но за мен тя е едната страна на монетата, а не цялостна причина за събитията и изборите ни. Убедила съм се, че нещо се случва в точния момент и определянето на този момент е извън възможностите ни, колкото и да искаме да се случи по друго време и колкото настървено да работим за това. По-висши сили решават кога е този момент, необясними са причините защо точно сега. Ако имахме отговора, щяхме да сме разнищили съществуването си и тайните на вселената. Това звучи и Е екзистенциално.
Не съм съгласна, че приемайки астрологичните закони, следва да не правим нищо, а просто да чакаме въпросния момент.  

Не съм имала това предвид. Споделям това, което вече съм публикувала в бгмама.

Всеки си има някаква съдба. Житейски коловоз. Ректификацията или уточняването на рожден час е възможно именно поради тази причина. Както в природата, за да израсте нещо е необходимо съответното семенце, сее се в определено време, полагат се някакви грижи за него и се чака реколта, така и при човекът е нужно да има семенце, т.е. потенциал заложен с моментът на раждане, дейности, които подпомагат да се развие семенцето и някакъв момент от време, който този потенциал може да донесе реколта.
В този контекст препоръчително е човек да се ориентира към това, което му носи вътрешно удовлетворение, приляга му по някакъв начин,  което не гарантира, че ще постигне желаното. Това единствено може да е индикация, че е заложено семенце. За изпълнението на някоя цел е важен факторът време, подходящ момент, в който евентуално да береш реколта от посятото. В подходящият момент всички пътеки водят до изпълнение на целта, желанието. Улесняват, предлагат възможности да се постигнат.
Готовите универсални и общовалидни рецепти. Не съществуват такива. Въпреки всички нароили се гурута, теории по въпроса, които просто обслужват човешката потребност да съществуват такива. Всеки е пример единствено за собствената си съдба. Хората като че ли рядко осъзнават, че това, което за тях е ежедневие, нещо нормално, нещо за което дори не се замислят, че всъщност това е така защото средата и хората са благосклонни и в синхрон с тeхните намерения, желания, потребности, надежди, мечти, цели, затова нещата им се получават с лекота, потръгват. И това не е някакво общовалидно правило, рецепта за "правилност" и благополучие. За някой друг същото това може да е трудно, дори и невъзможно поради същите причини, но с обратен знак.
В този ред на мисли, е препоръчително човек да приема препятствията, спънките в намеренията си, които среща дори и в ежедневието, като пътна сигнализация, пътни знаци, че вероятно не трябва да насилва момента. Значи не е налице синхрон, който ще позволи тези намерения, действия да се разгърнат в пълна степен, свободно както човек иска. Това е като някакъв външен регулатор. Което съвсем не означава, че човек трябва да стои със скръстени ръце и да не прави, предприема нищо. Само като го прави да взема предвид и пътната сигнализация, пътните знаци. Затова и дори моментът да предполага спънки, разминавания по някаква желана тема или по някакво желание, в което сме с настройката да стане по точно определен начин, да допускаме възможностите, че моментът тук и сега, ни предлага най-добрите възможности от негова гледна точка. Дори и те да не предлагат и да се припокриват напълно с очакванията. Предварително никога не е напълно и на 100 процента ясно и сигурно на какъв път ще ни изведат от гледна точка на цялото, а не на конкретния момент.

За любовта
 Обичта, любовта е многолика. Всеки човек, който прави нещо с любов, кеф, защото го прави щастлив, дава част от себе си, всъщност показва на каква любов, отдаване на лична енергия, е способен. Всеки човек като емоционална потребност, има нужда от това тази негова способност, любовта, в най-общия смисъл на тази дума, които носи в себе си, да бъдат споделени, разбрани, приети, отразени във външния свят, да са важни, ценни и значими за някого/и т.е. да получи лично отношение. Когато любовта, която носим в себе си, отдадената лична енергия е споделена, се чувстваме щастливи. Единственото обаче, което зависи от нас и можем да направим, един вид да предразположим това да се случи, е да даваме част от себе си. Най-доброто, на което сме способни.
Не гарантира, че ще получим любов.

Последна редакция: вт, 28 яну 2020, 12:19 от starinthenightsky

# 108 28 ян. 2020, 13:16 ч.
  • Мнения: 2 344
Да, съгласна съм. Постът ми си беше моето становището, без да искам да противореча на вашето.

И наистина най-трудно е да обичаш себе си.
Защото Любовта към себе си е различна от ЕГО-то.

А относно така наречените гурута - вярно е, че се навъдиха много такива, както и пазарът се заля с книги, афиширащи модерното "позитивно мислене", пълни със съвети и плитки манипулации в насока психическото оцеляване в "този лош свят", семинари, лекции как да бъдем щастливи, успешни и т.н. Но наличието на всички тези форми, част от които само промиващи мозъка, не омаловажава съществуването на реалните психологически факти и търсения и който има желание може да направи разлика между плоските комерсиални опити и стойностните теории.
/p.m. Това, че всички манекенки цитират Хорхе Букай, не значи, че са го чели и разбрали/

Последна редакция: вт, 28 яну 2020, 20:56 от unabella

# 109 28 ян. 2020, 13:47 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Моята гледна точка е малко по-различа (или не?)...
Любовта всъщност е противоположност на егото. Егото в своята най-висша степен е пълно отсъствие на любов. И то много ревностно си пази територията.
Най-трудното нещо е да преосмислиш житейските си принципи, да признаеш, че грешиш и да излезеш от удобния утъпкан коловоз, граден с години. Хората правят всичко, за да останат в него и се съпротивляват понякога на живот и смърт... до един момент, после става все по-лесно.

# 110 29 ян. 2020, 08:25 ч.
  • Мнения: 1 285
Ако любовта е споделена, има разбирателство, синхрон, съвсем в реда нещата е човек да прави отстъпки, да се съобразява с другия, в името на двойката. Ако не е така, има изневяра, не означава че няма любов, а че има разминаване в моментните желания, приоритети на единия от двойката. Човек така е устроен, че търси да бъде погален по козинката. Не против косъма. И дори да разбира, че всеки може да направи само това, на което е способен. И думите и действията на друг човек, говорят за това какъв е той и са негово отражение, въртят се около неговия пъп. И това, което решава да се обиди, засегне е личното чувство за собствена значимост. Все пак на въпросното не му е приятно да свири втора цигулка, да се чувства предадено, да избират друг с идеята, че някой друг е по-достоен, по-добър.
Водеща е идеята, условието, че животът ти предлага нещо през призмата на някакви Лични заслуги, качества. В нещо превъзхождаш друг, имаш способности, по-кадърен си, направил си нещо повече. Или основна причина да намериш щастие в любовта и партньор в живота, вероятно е защото си много готин и затова си ги заслужил. И това е причина да има хора, при които поради липса на късмет в любовта, започват да си мислят, че нещо не им достига, не са достатъчно добри, щом не са избрани. Да се съмняват в собствената си ценност. Това се отразява на самооценката. Когато има любов и несъвършенствата изглеждат симпатични, когато няма и предимствата могат да са повод за критика, неодобрение, нехаресване.

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 09:09 от starinthenightsky

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата