Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте!
През 2018г. завърших бакалавърската си специалност "Психология".
Още в 12-ти клас знаех, че това искам да следвам. Така и направих. Кандидатствах, приеха ме, учех старателно, присъствах на всички лекции и упражнения, купувахме книгите на преподавателите - това ни задължаваха. И така стигна се до дипломирането - завърших. И се започна търсенето на работа по специалността. Държа да отбележа, че съм работил през 2-рата и 3-тата година, не като психолог, тогава разбира се. Учудващото за мен беше, че попаднах на дискриминация неколкратно в търсенето на работа! Да, на дискриминация! Кандидатствах на всяка обява за психолог, където се търсеха - детски градини, училища, център, дом и т.н. Тук искам да Ви кажа, колко пъти попадах на такава дискриминация. Ще започна още с първата кандидатура за психолог. В детска градина се търсеше - кандидатствах. Но! Не ме повикаха на интервю. Дипломата ми е висока, всички документи бяха изрядни, но си казах, че това може да е защото нямам стаж, на някои места търсят и стаж. Втора кандидатура за психолог в детска градина, тук ме извикаха на интервю. Отивам радостен, че най-накрая мога да започна работа по мечтаната професия, но уви! Казаха ми, че тази професия е "феминизирана" и че за родителите и директорите е по-спокойно психолозите в детските градини и училища да бъде жена. Приех го спокойно помислих, че най-вероятно това е политика само на тази детска градина. Но, дойдоха още интервюта в училища и детски градини, като в детските градини бяха категорични, че предпочитат жена. В училищата предимно си имаха нагласени хора и слагаха тях, обявяваха мястото, само защото бяха длъжни. Когато кандидатствах в дом обаче, положението се оказа същото - предпочитаха жена. Искам да попитам студентите/завършилите специалността, най-вече мъжете, но и жените всъщност. Попадали ли сте на дискриминация и успяхте ли да си намерите работа, като психолог? Тук обаче визирам - детска градина, дом, център и работа с деца и юноши, не частен кабинет или работа с възрастни. Навсякъде, където кандидатствам по специалността не искат мъж.
В детските градини отказват да приемат мъже - детски учители, психолози, логопеди, ресурсни учители - Всички те могат да се включат в темата, както и заинтересованите по въпроса, разбира се!
Толкова ми се работи с деца и юноши, но явно няма да работя това! В момента уча различна специалност от психологията, която не е толкова "само за жени". Не ме разбирайте погрешно. Смятам, че и двата пола трябва да имат равни права, както да има мъже психолози и детски учители в градинити, така и жени в професията, която си изберат.
Не става въпрос за столицата, но все пак е голям град!

# 1
  • Мнения: 1 499
Преди време имаше едни програми където ходеха по махалите да търсят причините, защо децата не посещамат училище. А за там си трябва баш мъж иначе съпрузи, братя и бащи бяха придружители на жените, които работеха това.
Ресурсен център по програма?
Трябва да почнеш някъде, без стаж няма как кандидатурата ти да натежи.
За логопедите се лъжеш, всеки логопед се гълта като топъл хляб.

# 2
  • Мнения: 2 953
Тази програма мисля, още я има, доскоро имаше обяви, длъжността се нарича медиатор, но обикновено е на половин щат и заплащането е минимално. И предимство е владеене езика на съответната малцинствена група. И да кажа, че в училището до нас има мъж, който преподава в начален курс, което е също рядко срещано.

# 3
  • Мнения: 108
Проблем има и в самата специалност. Въпреки нарастващата безработица, психологията все още е водеща, при избора на студентите, а преди 4/5 години беше още по-зле - всеки втори искаше психология да учи. В България хората не считат за толкова наложащо да посещават психолог, а в съответните институции и заведения си имат вече назначени хора на тази позиция. В един момент се оказва, че психолози много, ама няма работа за всички. Това беше и причината, заради която аз не записах психология, а специалност, която е свързана отчасти с нея. Все пак си мисля, че с достатъчно търпение и постоянство би трябвало да ти се получи, но съм съгласна с Марияна М., че без стаж няма как да стане. Това с дискриминацията ме изненада, сякаш познавам повече мъже, които практикуват, отколкото жени. Thinking

# 4
  • Мнения: 1 302
Аз познавам един мъж, който практикува детска и младежка психотерапия, но е в Германия и си има кабинет, а, и е германец.
Познавам двама учители-мъже в начален курс.
Но нищо чудно да предпочитат жени, особено за малките, поради някакво предубеждение, че такива деца са по-близки с майките, което далеч не е вярно във всички случаи, макар че в повечето случаи е вярно.

Чудя се, след като (подразбирам от казаното) има евентуално възможност да постъпиш в частен кабинет или да поработиш с възрастни, защо не го направиш като първа стъпка, а по-нататък да видиш как да се реализираш сред по-малките пациенти?

# 5
  • Мнения: 733
Съветът ми е да изкраш поне магистратура.
Също така да не кандидатстваш по всяка обява  свързана с психологията , а да си дадеш ясна сметка къде са ти силните страни  и в коя сфера , свързана с психологията можеш да работиш и там да се насочиш.

Ако искаш да отваряш кабинет, би следвало да се обучиш в определена школа.

Професията не е феминизирана.
Това твърдение по-скоро на теб носи успокоение.

Мъжът ми цял живот е бил търговец . Беше се издигнал солидно в йерархията, когато  реши ,че тази сфера го изчерпва прекалено. Изкара следдипломна квалификация свързана с педагогика, след това си кара  стажа в детска градина , в която го поканиха да работи. Няколко месеца договаряха заплата и се постараха наистина много, за да го привлекат.
Към момента той работи като детски учител с деца от 3 до 6. Е, ако учителстването в детската градина не е феминизирано, как пък за мястото на психолог ще търсят само жени?!?
Сега кара  магистратура логопедия и вече има предложения за работа от няколко места, следовстелно тяхнат градина не е изключение.

На моето работно място, като клиничен психолог, бях единствената жена от общо 5 психолога.
Имам близък , който е психолог в държавна детска градина. Още за няколко мъже се сещам, които са психолози в държавни училища в.
А психотерапевти , които се занимават с тийнеджъри пък се сещам само за мъже.

Потърси причината в себе си.
Разрови в себе си. Виж какво ти липсва. Отличната академична диплома не носи особена тежест за психолога. Нужни са по-скоро личностни качества

Последна редакция: чт, 23 яну 2020, 11:19 от Serendipity*

# 6
  • Мнения: 3
Здравей!
Какво мислиш за доброволчеството? Това е начин да започнеш от някъде да трупаш опит, а и да усетиш кое е по- близо до теб - работа с деца в детска градина, начално училище, тийнейджъри...

# 7
  • София
  • Мнения: 40 863
Професията не е феминизирана, а някои от местата, където могат да работят психолози. В детска градина вероятността да наемат мъж клони към нула, ако ще да е най-великият психолог, така че поне директорките не са го излъгали младежа. За училищата пак е горе-долу същото, особено в началните училища.
Момче, като всеки млад или немлад човек, трябва да се бориш за място под слънцето. Всеки работодател си решава, често решението е основно субективно, но това би трябвало да си го учил вече като психолог.

# 8
  • Мнения: 1 499
За отваряне на кабине,т ако не се лъжа има изискване за клинична практика, което пък се предхожда от изискване за магистратура.

# 9
  • Мнения: 895
Преди години позната завърши психология в СУ и после се записа на някаква специализация. Спомена ми е че бяха някаква швейцарска организация и беше изключително доволна. 3 години по два семестъра (обучението се провеждаше в България на български). Това много и помогна в професионален план, запозна се с други психолози и вече 10г. е в бранша.
За съжаление не знам много подробности.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 3 498
И моите наблюдения са същите като мненията по горе. Аз 10 г. учих психология /бакалавърска, магистърска степен + две години още педагог +година и половина доброволсто в МБАЛ  През годините двама мои колеги мъже от раз си намериха работа и точно защото за тези места кандидатите бяха само жени, а те единствени мъже. Единия в ресурсен център, другия е гимназия предимно от момчета.
С бакалавърска степен само няма какво да се работи. В училище и детски заведения искат опит.
За частни кабинети мои колеги, които започнаха се отказаха. Всъщност бие бяхме поток от 120 души завършихме много по - малко, но колегите ми масово работят друго, включително и аз.
Научих много и не съжалявам, че това съм учила.
Точно защото си мъж ще се реализираш по лесно, още си в началото и затова е трудно.
Има много организации които имат програми за доброволци в началото това е добре после лесно ще се случат нещата.

Общи условия

Активация на акаунт