Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 ян. 2020, 11:15 ч.

Аз ли съм следващия???

  • 1 722
  • 21
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 330
А може ли да изредиш какво хубаво ви се е случило през това време? Не може да няма нещо позитивно?

# 16
  • Мнения: 151
Аз си мисля,че това може и да е внушено от родителите ми...те постоянно гледат негативното и никога не мислят за хубави неща.Вечно се оплакват от всичко и аз започнах да ставам като тях.
[/quote]

И защо реши, че психолог / психиатър няма да ти помогне след като сам стигаш до извода, че ти е внушен постоянен негативизъм към живота?

# 17
  • Мнения: 5 749
miltangg, в много порочен кръг на разсъждения си се вкарал. Ако не си промениш скоро мисленето, ти ще си следващия разболян.
Няма проклятие тук, а просто съвпадение и негативни мисли. На всеки в живота му се случва близките му да боледуват. Може би рода на майка ти страдат от някакви наследствени болести и затова си останал с впечатление, че нещо при тях не е наред.

Теб какво те боли? Консултирай се с лекар. Вероятно е нещо безобидно.
Много болки и болести се дължат на стрес, а ти очевидно се намираш в стрес към момента.

Грижете се за здравето си, посещавайте своевременно лекар, живейте здравословно! 
И мислене здравословно най-вече!

# 18
  • Мнения: 1 785
Скрит текст:
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Аз си мисля,че това може и да е внушено от родителите ми...те постоянно гледат негативното и никога не мислят за хубави неща.Вечно се оплакват от всичко и аз започнах да ставам като тях.

Внушено - не. Прието за подражание. Откакто човек порасне, вече има избор - досега е бил възпитаван от родителите, сега може да се самовъзпитава както иска. Хубаво е, че осъзнаваш, че родителите ти са негативни. Ако искаш да не си такъв - можеш.
Не е баш така... Веднъж щом фабричните настройки са ти зададени е клонящо към невъзможно да се променят. Не случайно е доказано, че ранното детско развитие е решаващо за това какъв човек ще станеш и какъв живот ще имаш. Детският мозък е пластичен и от възпитанието и посланията, които волно или неволно се дават на детето в най-ранния период е заложено адски много - целият му по-нататъшен живот. Това никой психолог не може да промени. Единственото, което може да се опитва да прави е да ограничава доколкото може щетите. И тук ударението пада на опитва.

# 19
  • Шотландия
  • Мнения: 2 100
Скрит текст:
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Какво проклятие, просто живот е това. Всички преминаваме през същото. За 20 години знаеш ли колко хора са загубили баби и дядовци, родители, колко от близките ни са се разболели, че и ние самите, а колко обедняха през тъмните години... Пощадени няма, защото такъв е животът. Виж, това, че вашият фокус е само върху негативното, което се е случвало в семейството ви, и самовнушението, че имате проклятие, е проблем. Съсипвате си сам живота.
Аз си мисля,че това може и да е внушено от родителите ми...те постоянно гледат негативното и никога не мислят за хубави неща.Вечно се оплакват от всичко и аз започнах да ставам като тях.

Внушено - не. Прието за подражание. Откакто човек порасне, вече има избор - досега е бил възпитаван от родителите, сега може да се самовъзпитава както иска. Хубаво е, че осъзнаваш, че родителите ти са негативни. Ако искаш да не си такъв - можеш.
Не е баш така... Веднъж щом фабричните настройки са ти зададени е клонящо към невъзможно да се променят. Не случайно е доказано, че ранното детско развитие е решаващо за това какъв човек ще станеш и какъв живот ще имаш. Детският мозък е пластичен и от възпитанието и посланията, които волно или неволно се дават на детето в най-ранния период е заложено адски много - целият му по-нататъшен живот. Това никой психолог не може да промени. Единственото, което може да се опитва да прави е да ограничава доколкото може щетите. И тук ударението пада на опитва.

Аз съм пример за обратното. Фабричните ми настройки са едни, като ученичка бях болезнено стеснителна и утрепана, сега съм обратното. Не съм ползвала психолог, но съм изчела тонове литература и съм работила по въпроса. Процесът се казва невропластичност. Всеки, разбира се, е свободен да вярва в каквото си иска.

# 20
  • Мнения: 194
По принцип живота е спадове и възходи,няма как да видиш доброто ако не си отвориш сърцето и душата за него.Просто приеми своята реалност и живей достойно,недей просто да се мъкнеш като плужек и да чакаш да умееш изживей го тоя живот мамка му!

# 21
  • Варна
  • Мнения: 792
Това е шега, нали?
Не мога да приема насериозно тази "драма".
Това, което описваш, се нарича Живот (а не родово проклятие). Я се стегни!

Не, наистина, някой се ебава с нас. То бива глупости, ама чак толкова - "боляло го нещо", починали близки...
Ами, да - всички ще умрем.
Някои сме погребали родителите си, оставайки съвсем сами, без нищо; но не сме тръгнали да пресичаме като овце (че да скапем животеца и на някой, нищо неподозиращ, шофьор). Пффу...
Затова не мога да си представя реален човек да пише подобни глупости.

(Съгласна съм с Мила. Имам много сходен опит. "Фабричните настройки" могат да се променят.
Ама освен желание, трябва да се положат и някакви усилия.
Не става с лежане, страдане и зацикляне върху "предопределености, съдби и проклятия")

Последна редакция: вт, 18 фев 2020, 23:55 от Trill

Общи условия

Активация на акаунт