Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 ян. 2020, 14:47 ч.

Православието като начин на живот - 8

  • 2 740
  • 88
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 198
Аз наистина вярвам, че това е не просто хляб и вино, а кръв и тяло Христови, но не съм сигурна че се причестявам достойно (а то никога няма да е абсолютно достойно). Ами ако не е достойно, то тогава нали може да не е за вечен живот, а за смърт и за осъждане Cry
Аз също така го чувствам в себе си, но мисля, че това е нормално. Проблем ще е ако си мислиш, че си станал достоен, поради някакви твои усилия, например пост и изповед. Ако се чувствам така, по-скоро тогава бих пропуснала да се причастя. Така де, понеже сме недостойни иначе да застанем пред святостта на Бога, та затова ни е толкова нужно тялото и кръвта Христови. Така го разбирам аз, дано да не съм в заблуда.

# 76
  • Мнения: 2 311
Здравейте,
Не мога да не ви попитам как се чувствате в последните дни? Какво мислите за предложението да се затворят църквите. Смятам, че вярата е подложена на изпитание и ще ви призная нещо, което ми тежи - не знам дали бих се причестила в този момент и ужасно ме е срам от това. Не казвам, че няма, а че се колебая. Ходихме на църква в неделя и имаше много хора и майки с деца, които бяха за причастие. Аз се възхитих на духа им. Съкрушена съм от това колко малодушна и маловерна съм. Би било ужасно ако затворят църквите, но дяволът не спи и все натам са насочени упреците....
Личното ми мнение е, че не бива да се затварят църквите. Трябва обаче да се спазват по строги правила. Мисля си дали не може при провеждане на богослужението миряните да стоят отвън, спазвайки разстояние помежду си, самото богослужение да се провежда вътре в храма, но например при отворени врати и прозорци, за да се чува навън. По този начин пак хората ще са заедно и ще присъстват. Някакви такива размисли са у мен.
Относно това, че изпитваш срам. Това значи, че осъзнаваш, че в теб вярата гори, ако не те беше срам според мен би било по-зле, значи не вярваш. Хората сме малодушни, единици са тези със силна и непоклатима вяра и те трябва да са ни пример и ние да се стремим към това (всеки според силите и възможностите си). Пожелавам ти силен дух и силна вяра. Ще се справим с това изпитание, сигурна съм. Господ ще ни помогне, Той ни обича, безкрайно.

Ще копирам от линка на Катерица правилата на Московската патриаршия. Мисля, че са уместни и се надявам и у нас да ги въведат.
Цитат
Относно Причастието със светите Христови тайни

1. Имайки предвид, че принасянето на безкръвната Жертва не може да бъде в никакъв случай отменено, тъй като там, където няма Евхаристия, няма църковен живот, а също и че светите Тяло и Кръв Христови преподават здраве както на душата, така и на тялото (виж например молитви 7 и 9 на св. Йоан Златоуст от последованието за св. Причастие), отчитайки при това историческата практика на Православната църква в условията на епидемии (виж бел. 1), постановяваме светите Христови тайни да се преподават с изтриване на лъжицата след всеки причастник в напоена със спирт кърпа (която редовно да се напоява), а след това с потапяне на лъжицата във вода с последваща утилизация на водата според практиката, предвидена за пране на кърпата.

2. „Запивката“ след св. Причастие (църковна практика да се пие вино с вода веднага след причастието, бел. ред.) да се дава в индивидуални чашки на всеки причастник.

3. За раздаване на нафората да се използват еднократни хигиенни ръкавици.

4. Кърпата за причастие на миряните да се използва единствено за предпазване от евентуално падане на пода на светите Тайни, както и за изтриване на лъжицата. За изтриване на устата на всеки причастник да се използват хартиени салфетки, които след това да бъдат изгаряни. Кърпата да се преварява и изпира с необходимото благоговение след всяко богослужебно използване.

5. Причастниците да се въздържат от целуване на св. Чаша (това е руска традиция при причащаването, б. р.).

# 77
  • Мнения: 4 512
Това мнение е от друга тема, но го поствам тук, с надежда да има последователи.

Знам, че сме големи неверници и само се сещаме за по-голямата сила, когато трябва да кръстим детето, венчаем или в болест.
В този момент, обаче, има голяма нужда от връщане към духовното! Общата молитва е много силно нещо.

Много епархии (Пловдивска. Неврокопска и други) имат служби във Фейсбук. Различни страници, като Православие пускат общи молитви. Всяка вечер в 21 е общата молитва.

Помолете се! Аз ще го направя!

.

# 78
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 2 684
изтрит

Последна редакция: нд, 22 мар 2020, 15:44 от milmich

# 79
  • Мнения: 198
Здравейте, тъй като съм един от многото хора, които си останаха вкъщи и се очертава това да продължи доста дълго, реших да използвам времето да прочета някоя друга християнска книга. Моля, ако някой има такива в електронен вариант да ги сподели с мен. Ако имате препоръки и за хартиен носител, също приемам предложения. Аз също имам две, които мога да споделя с някой при интерес. Едната е "Моите посмъртни приключения" на Юлия Вознесенская (роман е, но с християнска насоченост. Много ми хареса!), а другата е "Ще видим Бога както си е" на Архимандрит Софроний (затруднявам се да я чета, май още не съм дорасла духовно за нея).

# 80
  • Мнения: 1 397
Аз лично не виждам нищо лошо в причастяването с индивидуални еднократни прибори.

# 81
  • Мнения: 2 311
С индивидуални еднократни според мен е най-правилно. Имате ли впечатление в момента как практикуват в храмовете? Все още ли ползват една лъжица? Това би било огромна грешка. А и какво смята да направи БПЦ по въпроса със струпването на миряните в храмовете? С това тяхно пълно мълчание, все едно нищо не се случва, не правят добро впечатление.

# 82
  • Мнения: 1 067
Определено не е адекватен този подход, по-скоро липсата на такъв.

# 83
  • Мнения: 3 493
Може би ситуацията е различна във всяка епархия и отделна църква...
Според  Окръжното писмо на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан във връзка с коронавируса, в храмовете във Варненската епархия, например, се препоръчва редовна дезинфекция и доста други извънредни мерки.
На Атон пък манастирите са затворени до края на май за миряни.
Реално, има взети мерки.

Последна редакция: нд, 29 мар 2020, 18:06 от Катерица

# 84
  • София
  • Мнения: 4 185
Аз нямам представа. Признавам си и миналата и тази неделя не отидохме. Това най-много ми тежи - липсва ми службата, чуствам и вина, но какво да се направи. Ние в нашата църква, принципно сме малко енориаши. И да искаме, няма как да се сбутаме на по-малко от 2м. разстояние. Но климатикът върти. И сега нямам идея някой друг ходи ли? Ех, как ми се ще да можеше едно онлайн виждане да направим с отеца и другите, да си кажем няколко окуражителни и утешителни думи, но няма Sad

# 85
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 2 684
Аз ходя и мисля, ако е рекъл Бог, да се причестя на 01.04. Ще си призная, че ме беше много страх, но поговорих с отеца си и се засрамих. Няма как да ме е страх от причастие. Не е естествено.

# 86
  • Мнения: 1 397
Милмих, всеки решава сам за себе си, но според мен в това време е нужно да има и индивидуални прибори за причастие за този, който иска. Намирам за разумно и призивите за оставане у дома и гледане на службите онлайн. Според мен удачно е и последното решение от днес празничните литургии да са извън храма.

# 87
  • Мнения: 4 512
Има една приказка - Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Мисля, че е много вярна за случващото се днес.

# 88
  • Мнения: 1 397
Отначало и аз приветствах воденето на празничните богослужения извън храма, но мисля е по-добре да си останем у дома и да гледаме онлайн лайм или по телевизията.

Общи условия

Активация на акаунт