Православието като начин на живот - 8

Усмивката на сърцето

 Декември отново не закъсня да дойде и да напомни със студения си поздрав, че годината вече е към своя край и скоро ще се замени с новата. Зимата всеки момент очакваше да получи по колет от крилете на времето бялата си премяна, изтъкана от ефирни снежинки.

Беше навечерието срещу празника на св. Николай Чудотворец. Малкият параклис в центъра на града приветливо отворил вратите си, посрещаше идващите миряни. Отвън пред него, свещниците бяха претрупани със запалени свещички, които царствено го осветяваха и той изглеждаше като в красива картичка. Малките пламъчета, събрани заедно, образуваха огромен пламък на общата и неугасима вяра. Всеки дошъл искаше да се поклони пред лика на светията и да запали свещичката си с молитвен зов. Наоколо се усещаше празничното присъствие и Божията благодат. От голямата икона, в ляво от царските двери, свети Николай с благ поглед наблюдаваше присъстващите. Красив венец от цветя обгръщаше светлия му лик. Свещениците отслужваха празничната вечерня и с богослужебните си одежди приличаха на Ангели, слезли от небесата. Тази вечер имаше много хора и те приличаха на части от разноцветен пъзел. Всеки беше дошъл със своите неволи и нужди, с вярата и надеждите си. След малко в част от пъзела заеха своето място млада жена на име Стела й нейната приятелка Вера, с която бяха като истински сестри. Дарът на приятелството изпълваше сърцата им и се беше превърнал в тяхно пристанище в добро и  лошо. Стела много обичаше празника на св. Николай и всяка година го очакваше с нетърпение.

Стела се впечатляваше от малките неща и това й помагаше да се оттърсва от проблемите. Обичаше да слуша песента на птиците, чуруликането на лястовиците, наподобяващо оживен говор между приятели. Да наблюдава в парка игривите катерици с дълги опашки, скачащи от клон на клон, кръглите гнезда на свраките, построени на високи дървета. Тя силно се впечатляваше от морската синева. Особено сутрин рано, когато изгревът предвещаваше великолепието и уникалността на новия ден. И слънцето приятелски прегръщаше морето.   Особена радост изпитваше, виждайки щъркелите, предвестници на пролетта, символизиращи сплотеността на семейството.  Една есен преди години, когато щъркелите бяха отлетели към топлите южни страни, Стела видя самотен и тъжен щъркел, който бавно накуцваше, стъпквайки по асфалта. Той беше останал сам, но ако оцелееше през зимата, напролет неговата партньорка сигурно щеше да се върне. Вълнуваща и реална е историята за любовта на влюбения щъркел  Клепетан, който в продължение на 12 години прелита по 13 хиляди километра, за да се върне при своята любима Малена в Хърватия. Тя била ранена от ловец, който стрелял по невнимание по нея и счупил крилото й. От тогава Клепетан всяка пролет  се връща от южните страни при любимата си. Пословична е верността и привързаността на щъркелите един към друг. И така, както крехките кокичета, които израстват изпод снега със снежнобели венчелистчета, ни вдъхват нова пролетна надежда, така ще се зарадва и боледуващият щъркел през новата пролет.  Ти прецени - има толкова много неща в този свят, на които бихме могли да отделим внимание, да се зарадваме, но просто времето сякаш никога не ни стига, а  ние се надпредварваме с него.

Напоследък Стела се чувстваше зле. Изпитанията в живота й се сипеха едно след друго. А болката се настани трайно в сърцето й. Лека-полека скръбта и отчаянието я превзеха. Сърцето й приличаше на съсипана цветна градина, която спешно се нуждаеше от грижите на своя Градинар, за да оцелее. За нещастие тук беше израснало голямото дърво на отчаянието, надвесило тежките клони на маловерието, страха, унинието и роптанието. Дървото отравяше градината и тя линееше.

Миналата нощ Стела сънува необикновен сън. Тя видя красива млада жена с дълга рокля, която беше изтъкана сякаш от нишките за зората. Лицето й светеше. Жената подаде ръка на Стела и я поведе из една гора. Повървяха малко и пред тях се показа бурна и страшна река, която беше непроходима. Тогава изведнъж над реката се разстла красиво дървено мостче, изработено от дърво на надеждата. Стела и нейната спътница спокойно минаха по него. Вървяха още часове наред, докато стигнаха до величествен бял замък, който стигаше сякаш до небесата. Портите му бяха широко отворени. В двора имаше още куп заключени порти. Жената подаде на Стела ключ, и я помоли да отвори една от портите. Когато Стела я отвори, ахна от възхищение. Пред нея се откри огромна градина с разнообразие от цветя. Техният аромат беше великолепен и благоуханието им оставаше незабравимо. Стела разбра, че това е градината на добрите човешки дела, и че всяко добро дело се посява в тази градина, след което израства великолепно и неповторимо цвете. Жената подаде на Стела втори ключ, погледна я обнадеждаващо и сънят свърши...Целия ден Стела беше под силното въздействие на този светъл сън.

 След вечерната служба раздаваха Петохлебие и свещеникът подаряваше на всеки присъстващ иконка на св. Николай, по случай утрешния празник. Тази вечер по Божията милост със Стела се случи нещо необикновено. Тя за първи път осъзна в сърцето си в пълнота чудото на вярата, което нарече „усмивката на сърцето”. Тя беше като чисто поточе, което се изля в нея с небесен мир и радост, която я изпълни със смирение, умиление, надежда и благодарност към Бога. Спомни си за сънят си от миналата нощ и за ключа, с който трябваше да отключи една от портите. Разбра, че това е ключът към чудото на вярата.

Изминаха няколко дни, в които Стела усещаше „усмивката на сърцето”. Но противникът на човешкия род не пропусна да наруши тази небесна радост, с която Бог я дари. Лукавият се постара съвсем скоро да посее в ума й притеснения. Напомни й за дървото на отчаянието, което нахално подаваше клоните си към нея. Понякога Стела искаше с един замах да го отсече, но досега не успяваше напълно. Все нещо оставаше от него и то отново израстваше.

Но необхватна е Господната мъдрост и любовта Му към всяко творение е безгранична. И нищо от Божия промисъл не е напразно, дори и когато не можем да разберем веднага защо се случва.

Изминаха седмици, а Стела улисана в житейски грижи сякаш забравяше за „усмивката на сърцето”.  Всеки път, когато застанеше пред иконата на Господ Иисус Христос и на св. Николай, тази необикновена радост я осеняваше отново. Тогава Бог я подсещаше за този дар и с времето й показваше, че това наистина е подарък от Него. В „усмивката на сърцето” беше посято небесно цвете, което се хранеше от плодовете на вярата. Когато Стела се молеше, имаше добър помисъл, подадеше ръка за помощ на ближния, когато се смиряваше, небесното цвете започваше да благоухае. С течение на времето то щеше да порасне, но се изискваха грижи и внимание към него. „Усмивката на сърцето” с небесната сила и светлина, които я изпълват, беше мощно оръжие срещу дървото на отчаянието. Живителната вяра в нея можеше да унищожи това дърво изцяло. С времето Господ  показа на Стела, че радостта от молитвата, радостта от Изповедта, радостта от Светото Причастие, радостта да си част от Църквата Христова, радостта от силата на прошката, радостта да имаш възможността да изливаш молитвата си пред Бога и Небесната Царица, радостта от истинското приятелство, радостта от малките неща са част от листенцата на небесното цвете, което живее в  „усмивката на сърцето”.

Един ден Стела влезе в храма и от голямата икона я гледаше св.Николай Чудотворец. Тя си спомни за „усмивката на сърцето“, която Бог й показа тук. Разбра, че трябва да се довери изцяло на Бога и да не се страхува от трудностите и несгодите, чрез които години наред Бог я учеше на така важното смирение. Той има изход за всяко нещо и прави нещата по съвършен и необикновен начин. Когато е Неговата воля Той премахва всякакви пречки от пътя ни и отваря врати, които досега са били затворени за нас. И когато Той дарява приятелство между хората, няма значение от какъв пол, раса или възраст са те. Важното е да служат заедно на Бога, да ги води една вяра и тогава ще се потопят заедно в „усмивката на сърцето”.  А тя от своя страна е пълна с изненади, които тепърва предстоят. Нека черпим от нея с пълни шепи!
От тук: http://www.svetabogorodiza.com/home/83-2019-12-17-09-28-58