Православието като начин на живот - 8

Здравейте,
изпуснала съм новата тема, а вие сте я преполовили и тепърва ще се връщам да я чета. Преди малко ми пратиха това клипче (на руски е) и ми е интересно какво мислите за него?

Аз не обичам да ходя на плаж и ходя до 3-4 пъти за цялото лято само заради детето, но все пак не е ли твърде крайно напълно да се отрича ходенето на почивка за развлечение? Защото, примерно, аз обичам да ходя на почивка на планина, която, разбира се, е съвсем целенасочено съчетана с посещения на всички църкви и манастири в околностите, но все пак сме там, за да се развличаме.

Вече чакам да напишат статия, че да дишаш е грях и не е православно. Аман, наистина аман! Някъде пък бяха писали, че не е много хубаво християнинът да прекалява със спорта. Даже май заглавието беше подобно, "Може ли християнинът да се заминава със спорт?"

Допускам, че може да има интересни гледни точки в това видео, после ще го изгледам, но... силно се съмнявам, очаквам да насажда чувство за вина. Вчера го обсъждаха точно това клипче в една фейсбук група за православие. Ако имате интерес, ще ви я кажа. Хората, които пишат там са силно против подобни зилотски прояви и благодарение на материалите там научих, че това си е цяло течение в православието - силна ревност да се запази чистотата му и буквализъм. Самата аз станах жертва на това, като почнах да се интересувам от православие.

Иначе веднъж и аз се замислих дали е лошо да си по бански на плажа, защото един познат, християнин, сподели, че не обича да ходи и не смятал за правилно да се разголваш по време на пости. Но за мен това е неприемливо.

Сещам се за онази изтъркана фраза, че дяволът е в детайлите. Тук, мисля, че е напълно приложима. На мен мисълта ми постоянно се раздробява от такива съмнения и чуденки дали нещо е грях.


P. S. Отворих го за малко и видях страхотен коментар, а именно, че морето и океанът са Божии творения. Нима не трябва да им се радваме? Само през есен, зима и ранна пролет ли да ги посещаваме, облечени отгоре до долу?
Извинете, че ще се отклоня, но се разпалих от темата. Ако някой има желание да поведем и още една дискусия, ще се радвам. Става въпрос за модата. Често (дори не само от религиозна гледна точка) тя е давана за пример за нещо лошо. Да се грижиш твърде много за външния вид е лошо. В Библията се казва да не се грижим какво да облечем и какво да ядем. Но няма как и да ходим с роби като едно време. Следователно... какво да се прави? Някой ще каже, "Ами обличаш си се прилично, според мястото, на което си, и това е". Да, така е, но може ли напълно човек да изтрие суетата от себе си? Може ли да се облича само "правилно", "обикновено" и незабележимо и да е щастлив от вида си? Сещам се и за думите на единия апостол жените да не къдрят косите си и украсата ни да не е външна. Разбирам го, наистина го разбирам и знам колко е приятно да не ги мислиш тези неща, но не вярвам, че е възможно абсолютно никога да нямаш желание да се понагласиш, да се направиш хубав, секси дори. И не вярвам, че това е тежък грях.

Този свещеник си противоречи, защото на едно място казва, че да мислиш за плътта било грях, а после казва, че ако по медицински причини имало препоръка от лекарите, то трябвало да се отиде на море. Ами че те лекарите не лекуват ли тялото? Плътта?
Като бях малка, на 8 г. претърпях операция с усложнения, в резултат на която шевът постоянно гноеше и не зарастваше. Мама ме заведе на море, да ме напече слънцето и морската вода да заздрави състоянието ми. Само за няколко плажни дни, нямаше и помен от проблемите, които влачех със седмици/ месеци.
Този свещеник говори, че да се ходи на море било мерзко, дава пример със старците на Атон...които не влизали в морето, дава пример със светиите...
Ние сме миряни, не сме старци. Св. Силуан не се е къпал. Не в морето, а изобщо. Св. Симеон Стълпник е седял на един стълб и се е молил. Там е живял, не е имал нито семейство, нито дом, нищо...Не е допускал никоя жена да се доближава до него, дори собствената си майка! В този контекст, дали този свещеник позволява на майка си да го посещава?   Има ли смисъл да продължавам?
Ако копирам буквално  думите на свещеника, означава да се побъркам. И не да не заведа детето си на море, а да не го пратя и на училище. Защото в училище също имат мерзки развлечения, водят ги на ексурзии, а не на паломничество. Имат игри, развлекателни занимания ( според свещеника това е мерзост!) , развиващи хоби или креативност и т.н.
И изобщо, училището е светско.
Ако слушам този свещеник,  означава да не пускам и телевизора, защото от него бълват нон стоп мерзки неща. И детето ми ги чува и гледа. Но то харесва едно предаване, което е като викторина- състезание....и го гледа с интерес.

Ние до такава степен сме потънали в света, че не си представяме как може да се живее по Бога. Но то и не можем. Наистина моделът на живот, който сега се практикува като общи стандарти е нечист. Цялото това потребление и стремеж за повече и още и още развлечения, престиж и подобни амбиции. Който истински обикне Бога със сигурност ще има по голяма яснота как да постъпва. Бог е любов. Да, всички ни обича и ако нещо не  е наред то е в нас. Ние сами го оставяме и му обръщаме гръб.  Живот,  посветен на Бога е нещо, което преобразява сърцето. В такъв живот има чистота и всичко е добродетел. Разбира се всичко това е с Божията помощ,  измолено. Тогава повечето неща според както аз разбирам се наместват- плаж, мода, хоби, храна, общуване. Разбира се, че грехът напира. Борбата е винаги. Важното е умишлено да не провокирам изкушавам, съблазнявам. Също и да не сме причина до колкото можем неволно да сторим това. Отговорността е взаимна. Всеки пази другия и всеки пази себе си.

Исус Христос е казал: "Не те моля да ги вземеш от света, а да ги опазиш от лукаваго." Ние сме в света, част сме от него и нищо светско не ни е чуждо. Номерът е да не се отива в крайности. Така че не мисля, че ходенето на плажа по бански и влизането в морето е кой знае какъв проблем.

Хм.... част в какъв смисъл?
..мисля/ разбрала съм, че повярвалите ( вярващите) по-скоро живеят в света, но не са от него.

 СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА

Част в смисъл, че не сме отшелници.

Доста нелепо и леко безочливо е именно аз да ти правя забележка, че не си се изразила добре... тъй като вчера реших да си прочета предишната километрична публикация – не на тъгъдък и по диагонал, а дума по дума. И се натъкнах на няколко грешки – предимно смислови, които уж поправих впоследствие, ала сигурно има още. Както и да е...

По същество:
При липса на пояснение или допълнение (както е в случая), изразът "нищо светско не ни е чуждо" ми звучи като опит за търсене на оправдания за самоугаждане и привързваност към битие и сътворени неща. А такъв живот води до половинчато служене на Бога. Но никой не може да слугува на двама господари (в случая на света и на Бога), е казал Иисус Христос...
"Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога." /Иаков 4:4/
"Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца."
или: "Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца." /1Йоан 2:15/(различни преводи)

Разбира се, ние живеем в света, но според мен ежедневно трябва да правим възможното той да не живее в нас.

Когато за първи път бях прочела тези слова, бях като попарена, изтръпнала......много трудно ми беше да отсея, да осъзная значението им. Не мога да опиша през какви моменти на силно разтърсване, смут и ужас дори минавах....докато, слава на Бога, лека полека ми се просветли. Смея да вярвам. Имах щастието да говоря със свещеник, в момент, в който бях в тотален катарзис...и той ме успокои, че като чета Евангелието и светите отци, като се моля, ще ми се изяснят нещата за около две години. Е, вярно е, че ми се поподредиха доста неща, получих ценни отговори, но за повече от две години.
Явно свещеникът ме е надценил.  

Освен това, това е процес,който не може да бъде времево ограничен, той е нескончаем, динамичен...докато душата ми е все още свързана с тялото.
За после, съм чела, че много зависи от молитвите на вярващите.

И защо така категорично! „Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея." Виж какво пише в Битие, то не е отменено, напротив. Това, че в света има привнесено не значи, че той е станал нещо лошо и не трябва да го обичаме. Нека се научим да правим разлика, защото Божия свят е достоен за любов, благодарност и почитане.

Не се притеснявай. Не го приемам като забележка, а като споделяне на лично мнение ✌️

"И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината."
Матей 17:2

Честит празник!

Честито Преображение Господне!
Пожелавам да бъдем закриляни и преобразявани от милосърдния Бог!


 " не мястото спасява човека, а неговият свободен избор ( произвол). Адам, нашият пратотец, е паднал в Рая, а праведният Лот и в Содом се е съхранил."
Препод. Ефрем Сирин

С иконата, която ми нарисува обичната сестра ви пожелавам Честит Празник!
Желая ви много благодат и Бог да осветли душите ни!