Истанбул [тема 51]

  • 39 251
  • 743
  •   1
Отговори
# 240
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 435
2 ден, още със ставането установихме, че ръми съвсем леко и това няма да ни помрачи разходките. Обаче предния ден, сменяйки Мармарая на сп. Айрълък Чесмеси, видяхме, че на тази спирка има мол, в случай, че вали...И понеже трябваше да купувам маратонките (които се оказаха точно тези, които е искал синковеца 😁), пък и заради огромното ми желание за Кадъкьой пак, се метнахме на Мармарай, слизайки за трансфера още ръмеше и решихме да влезем в мола там. Малко молче за истанбулските представи, но поне се нагледах на супер стъкларийки в магазина на Пашабахче. Беше и украсено по валентински. Хапнахме тортичка в сладкарничка там, да се подсилим 😁, че много се бяхме изморили в 10.30 ч. сутринта 😁. Оттам Кадъкьой с М4. В Кадъкой дори и не валеше..Лежерна разходка, сладкишчета пътьом...маратонките 😁, някое друго парцалче. Обяд там с хамсийка на тиган и балък екмек (там е 10 лири, а не 15 ксто на Еминюню), после по път сладкишчета - онези малките като казанлъшки понички дето са...Пак по обратния път към Лалели, пак да оставим чантите (пустите чанти)..хвърлихме ги в хотела и се върнахме до Йеникапъ за М1 до Таксим - исках си и разходката по Истаклял, обаче вечер...Истаклял си е Истаклял - няма значение от сезона - пълно с народ, музика, настроение, цветове...Задължителния пълнен картоф 😁....пеша покрай к. Галата, прекрасна вечер, надолу по сокаците и на моста...красота, красота..миди, салеп.....оттам покрай  Новата джамия, Сиркеджи, пейчиците пред Синята джамия, да се полюбуваме на гледка и единстената ми цел през това пътуване - Форумския Ортаклар😉, на който така и не бях ходила...намерих го много лесно по ул. Пиер Лоти...беше след  20, 30 ч. Беличке, бяхме на третия етаж 😉 - менюто ни беше карашик салатите, пилешлите крилца, а аз - ортаклар кюфтаците 😉, айрянче...Вече щях да гръмна от храна сигурно...а и от вървене...въпреки това трябваше да се приберем пеша, защото исках чанти и обувки от Cap One в Лалели 😁, искрено се надявах да е отворен до 00 ч като Уаикики...е, беше, за жалост на дебитната ми карта 😁 - равносметката: 3 чанти, 1 банан за кръста, 2 ч. обувки и 1 чехли ,😁....
На другия ден по програма - ф. магазин на Коска, мол Форум, Одрин....
Прекрасен уикенд беше...
придвижването - с Мармарай и метрото много пъти, и с трамвая. Така и не можах да разбера на Мармарай колко пари ни взема, всеки път бе различно...Една карта ползвахме 2 човека, чак на втория ден по средата се усетих, че май беше по добре да вземем втора карта. Един път дърпаше на първия 6 л, на втория 7л, после и на двамата 7л, единия път пък 3,5 на единия..наистина пълна мъгла този Мармарай...не видях и някъде хората да маркират картите си като излизат..на втория ден видяхме устройства refund, но на влизане, не на излизане - никой пак не маркираше..Реално сме го ползвали 4 пъти за по 4 спирки - от Йеникапъ до Айрълък чешмеси...метрото си взема 3,5 л или 2,5 при повторно..
времето и обстановката - без дъжд, облачно, но не студено, идеално за разходки..Истанбул е полупразен около паметниците в сравнение с април, юли и септември. Имахме сега познати, които влязоха самостоятелно в Долмабахче в петък около обед и въобще е нямало опашка като са отишли...
redemi, не знам по кой сокак, ама си накупих джиджи-биджи нощнички и бельо за без пари 😁😜
П.С. снимки все още не мога да прикача...

Последна редакция: вт, 18 фев 2020, 17:46 от AIR

# 241
  • Мнения: 35
Ооо, размечтах се отново от разказите ви Simple Smile
Някой от пътуващите с влак, дали си спомня на гарата има ли автомат за Истанбулкарт? Не за зареждане, а за закупуване на самата пластика.

# 242
  • Мнения: 1 652
Ооо, размечтах се отново от разказите ви Simple Smile
Някой от пътуващите с влак, дали си спомня на гарата има ли автомат за Истанбулкарт? Не за зареждане, а за закупуване на самата пластика.
Ако става въпрос за гара Халкалъ, то разбира се, че има. Все пак спряха шатъла до центъра, защото вече има връзка с Мармарай. Служителите на гарата активно консултират пристигащите с влака как да си купят карти, а ние обикновено винаги консултираме някого къде да слезе или как да излезе с многото куфари на Сиркеджи от асансьора, за да си спести влачене по четири поредни ескалатора за излизане от централния вход (един път влачих куфар и аз, но поумнях Wink ).
Единият асансьор на Мармарай от Сиркеджи се намира тук.
Другият е до заведенията до Ходжапаша
Ноември месец с този асансьор се случи следния майтап.
Скрит текст:
Пътувахме с приятелки, те ми се доверяват и не си правят труда да запомнят кое и къде. На отиване с влака си разменихме  реплики с някакъв германски младеж на турската граница. На връщане си взимаме багажа от клетките за съхранение на багаж на Сиркеджи да си хващаме влака за връщане и този същият се появява и си отключва съседната клетка. Усмихва се на нашия кокошарник, ние грабваме куфарите и тръгваме по сокаците към асансьора, а германчето на десет метра след нас, но влиза през основния вход на Мармарай с ескалаторите. Асансьорът слиза 9 етажа и сме почти на перона. Тогава някоя гениална другарка чува приближаващия влак и казва да побързаме. За първи и последен път се юрнах да търча като стадо, без да проверя, и скочихме във влакчето. Но отвътре нещо ме яде. Спира влакът на следваща спирка, гледам отвън пише Uskudar. А ние трябва да сме в обратна посока към Халкалъ! А сме в Азия! Излетяхме от вагона с куфарите и веднага успяхме да хванем влака за наобратно. На нашата си спирка Сиркеджи влакчето спира, ние стоим в пристигащия от Азия влак до вратата, през която се качва нашето германче, гледа ни с кръгли очи и казва How? Grinning
Не питай, викам.
Технологии... две трансконтинентални пътешествия за няма и 10 минути. Grinning

Последна редакция: вт, 18 фев 2020, 17:19 от Розова маслинка

# 243
  • Мнения: 7 849
Аирче, добре сте похапнали. 😀
Супер разказ, направо напълнях и аз. 😀
Моля те сложи снимки  и на чепиците, много ме интересува това.

# 244
  • Мнения: 35
Ооо, размечтах се отново от разказите ви Simple Smile
Някой от пътуващите с влак, дали си спомня на гарата има ли автомат за Истанбулкарт? Не за зареждане, а за закупуване на самата пластика.
Ако става въпрос за гара Халкалъ, то разбира се, че има. Все пак спряха шатъла до центъра, защото вече има връзка с Мармарай. Служителите на гарата активно консултират пристигащите с влака как да си купят карти, а ние обикновено винаги консултираме някого къде да слезе или как да излезе с многото куфари на Сиркеджи от асансьора, за да си спести влачене по четири поредни ескалатора за излизане от централния вход (един път влачих куфар и аз, но поумнях Wink ).

Розова маслинка, благодаря Simple Smile  Аз пътувах септември с влака ( вече бяха спрели шатъла ) и понеже тогава имахме две пластики изобщо не обърнах внимание.

# 245
  • София
  • Мнения: 13 045
Цитат
Реално сме го ползвали 4 пъти за по 4 спирки - от Йеникапъ до Айрълък чешмеси...метрото си взема 3,5 л или 2,5 при повторно..
За 4 спирки тарифата е точно тази. Щом никой не се чекира на излизане, може би е било неуспешно и да са го отменили. Интересно как разбира кога да вземе 7, 5 лири за дългия маршрут?

Благодаря за страхотния разказ!  Hug

# 246
  • Мнения: 1 652
Ето така изглежда машината за връщане на пари в Мармарай

Ползвали сме я последно след Коледа на Сиркеджи и Халкалъ на излизане, но са леко встрани. Трябва да ги има на всички спирки

# 247
  • София
  • Мнения: 13 045
Маслинке, но AIR казва, че не са ѝ взимали голяма сума, за да ѝ връщат разликата. 3,5 лири (с отстъпка 2,5) са си точно колкото трябва да бъде за 4 спирки.

# 248
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 435
Маслинке, но AIR казва, че не са ѝ взимали голяма сума, за да ѝ връщат разликата. 3,5 лири (с отстъпка 2,5) са си точно колкото трябва да бъде за 4 спирки.
На Мармарай вземаше 7 или 6 лири..само един път 3.5 л..А иначе на М1 и на М4 си вземаше или 3,5 или 2,5...

# 249
  • София
  • Мнения: 13 045
Маслинке, но AIR казва, че не са ѝ взимали голяма сума, за да ѝ връщат разликата. 3,5 лири (с отстъпка 2,5) са си точно колкото трябва да бъде за 4 спирки.
На Мармарай вземаше 7 или 6 лири..само един път 3.5 л..А иначе на М1 и на М4 си вземаше или 3,5 или 2,5...

Точно за Мармарай говорим. Там има чекиране на излизане, за да ти върне разликата в цената. М1 и М4 са с една и съща тарифа, независимо от броя спирки.

# 250
  • Мнения: 1 652
Маслинке, но AIR казва, че не са ѝ взимали голяма сума, за да ѝ връщат разликата. 3,5 лири (с отстъпка 2,5) са си точно колкото трябва да бъде за 4 спирки.
Сега загрях. Ние сме пътували все надалеч с Мармарай по маршрут Халкалъ-Сиркеджи и ни връщаха към 2 лири и нещо.
Може би сега има нещо с увеличението, но няма логика да теглят неголяма сума, след като няма как на чекирането при влизане да знаят колко спирки ще пътуваш. Затова и има апарати на излизане.
Да ви кажа аз в тази лудница в Истанбул зареждам първоначално картата с 20-50 лири, лепя наред и почти не гледам къде и колко тегли. Само ми е правило впечатление, че Тюнел е смешно евтин. Дълго време ходихме двама души с една карта. Сега с мармарая не е много изгодно и сме с две за двама души. Но цените на транспорта пак са смешни в сравнение с разстоянията и с цените в Бг.

Последна редакция: вт, 18 фев 2020, 17:58 от Розова маслинка

# 251
  • София
  • Мнения: 13 045
Маслинке, нали прочете по-горе? Станало е объркване. Ние говорим за Мармарай, а AIR за обикновеното метро.

# 252
  • Варна
  • Мнения: 4 221
И така...
Още като споделих преди време, че ако има кой да гледа децата, тръгвамe, в мен се настани дяволчето... Като цяло беше невероятно да се получи, но ето, че стана. Имах голяма нужда от малко въздух... Това, че беше истанбулски, удвои ефекта.
Скрит текст:
Добре, че децата ми имат поне една баба, която не ги дели и една прабаба, която въпреки годините си е готова да помага...
Горките... Само като ги слушах по телефона и ми ставаше хем жал, хем смешно... Господин синът ни ги беше направил "пъстри".
За разлика от предния път, когато се разболя от липсата ни (буквално), този път просто правеше на инат и подлуди горките женици. Тогава вдигна температура и беше унил, сега вдигна кръвното на бабите и беше във вихъра си. На всичко отгоре тогава беше сам, а пътуването беше и по работа, докато сега вече е батко, малката и тя се нуждае от внимание и грижи, а пътуването беше само за удоволствие, което леко тормозеше съвестта ми... но го преживях.

Извинете за отклонението, ама и това бе част от пътуване №13...

Та... Въпреки желанието ни да тръгнем рано, в крайна сметка потеглихме от Варна почти в 11, а турската граница минахме точно в 16:00 наше време.
Скрит текст:
На митницата "System yok" - поне половин час... после тъкмо ни разпратиха по колите и служителката обави "System geldi"... минаха двама, ММ подаде документите и "System" пак бегА нанякъде... та така отиде над час на границата, при положение, че бяхме трета кола. Но това не сломи душите наши и поехме бързичко към любимия град. Движението в подстъпите към Истанбул е познато на всички, които пътуват до града по шосе... За пореден път тихичко се впечатлих от самообладанието на ММ. Няма да спра да се дивя на трафика и най-вече на това, че въпреки него скоростта е повече от прилична.
Да не пропусна да кажа, че спряхме на добре познатата "бяла сграда" на входа на Истанбул, за да заредим пари в HGS стикера...
Скрит текст:
За пореден път ще кажа, че това е най-удобното място, особено ако сте там в почивните дни и градските Ptt-та не работят. Тук ще вметна, че по повод коментари наскоро, специално гледах  каква е "хавата" на входа на магистралата при Бабаески, т.е. този, който ползваме при влизане от МТ/Лозенград... Не само че е опасно да се пресича там, а и хората са сложили телена ограда на височина повече от метър посредата при мантинелата, за да спрат опитите за преминаване отсреща. Та, изобщо не го мислете и не спирайте при качване на магистралата. Мястото за това е на слизане от нея. Дали ще купите/заредите стикер преди Истанбул или в самия град, или на връщане преди слизане при Бабаески или Одрин, но не си правете експерименти.
Имахме в стикера под 18 лири... Заредихме си ние едни 50 лири... да има и за следващо ходене, тъй да се каже.
Скрит текст:
Сега гледам, че на отиване пак не ни е отчело. Изобщо. Нямам идея какво се случва, но вече няколко пъти или не ни засича, или отчита само част от пътуването на отиване, докато на връщане отчита вярно. Явно нещо в системата куца, но това не е наш проблем...
Ще има и за още едно пътуване, явно. Wink
Използвах да питам за цената на стикера и минималното зареждане, тъй като нямахме конкретна информация, а и има хора, които се оплакаха от злоупотреба.
Според служителя на магистралното Ptt на входа на Истанбул, чиято основна работа е именно това, в момента минималната сума за закупуване на HGS стикер е 65 лири. От тях 12.50 са за самия стикер, а останалото отива в сметката за ползване по платените пътища.
Скрит текст:
С две думи, единствената промяна от лятото на 2017-та насам е в 5-те лири, с които е поскъпнал самият стикер и с толкова се е увеличил минимумът за закупуване и първоначално зареждане. Разбира се, има и увеличение на цената в самите такси са отделните отсечки, но и то не е кой знае какво - 08/2017 Махмутбей-Бабаески е било 7.50 TL, 04/2018 и 04/2019 - по 9.50 TL, сега - 11.50 TL. Като ме таксува само в едната посока, ми идва съвсем евтинджос. Stuck Out Tongue Closed Eyes

Естествено, при влизане в града около 18 ч. се губи време, но предвид факта, че бе петък, все пак в нашата посока нещата бяха далеч по-розови. На излизане от града беше страшно. Пъплеха с -2 км/ч.
Скрит текст:
Минахме си през Аксарай, по бул. Ататюрк, после пред Египетския и по бул. Кенеди до пресечката за нашия хотел. Предпочетохме този вариант, защото при отбиване от Аксарай направо за крайбрежния се забиваме в тапата, образувана заради проверките на влизащите в тунела под Босфора и се губи доста време, макар нас те да не ни касаят. Паркирахме пред хотела, дръпнахме един лаф с добре познатите ни момчета (отсядаме за четвърти път там), освежихме се и поехме към Султанахмет и Ортаклар. След обилно хапване се разходихме, минавайки покрай Чемберлиташ и по трамвайната отново към Султанахмет, постояхме и поснимахме там. Беше спокойно, с малко хора, а и времето беше изключително приятно. За съжаление само толкова можахме да направим първия ден, но както казах, за нас бе важно просто да отдъхнем и да сменим обстановката.

Предния път споменах, че нещата в Ортаклар не са същите, каквито ги знаем и харесваме.
Скрит текст:
Това ми впечатление, за жалост, се затвърди. Не е нещо, което да ни откаже, храната пак е вкусна и цените са добри, обстановката е подобна, а клиентелата - от цял свят, но... тези от нас, които ходят вече близо десетина години в това заведение предполагам биха ме разбрали. Няма го това усещане за уют и гостоприемство, няма ги онези момчета, които ни помнеха въпреки сравнително редките ни посещения. Иначе са разширили персонала, всички са с брандирани елечета, викачите отвън са минимум двама, до третия етаж има клиенти, но... А бе, не е същото.
Хлябът, който дават с разядката, първата вечер беше буквално сух. Направо ме заболяха зъбите, докато предъвча отхапаната хапка. Количеството му също е силно намалено. Айранът с пяна, който предлагаха, вече е почти без пяна. Сервирайки пидето ни, събориха едно голямо крайно парче на земята и даже не се извиниха. За компенсация няма да говорим. Ей такива дребни неща, които правят впечатление и дразнят и може би скоро ще ни накарат да търсим алтернатива. Иначе цените са вдигнати с около 2-3 лири от миналата година и средно с 4-5 спрямо предходната. Цените, качени от Джулиана през януари, са актуални. Продължават да черпят с чай, обикновено ябълков, макар че втората вечер беше черен, без да сме казали нещо.

Ставането на втория ден беше трудно. Въпреки езана, който ни пробуди в ранни доби, после пак се пренесохме в страната на сънищата и пропуснахме началото на закуската, каквито бяха плановете ни. На всичкото отгоре имаше и други забавящи обстоятелства и отново успяхме да се измъкнем от хотела след 10 ч. тяхно време. Времето беше доста недружелюбно - ръмеше неприятен дъжд, духаше и бе студеничко.
Скрит текст:
Бяхме решили да се отправим към пазара в Бакъркьой, който преди години бяхме посетили веднъж, от втори опит. Метнахме се на трамвая, а на Аксарай се прехвърлихме на М1. По някое време мен ме хвана съмнението дали пазарът е в събота или в петък, защото при първото ни ходене бяхме объркали деня и сега се чудех кое кога беше - объркването и правилното, съответно в петък и събота. С наближаването на сп. Бакъркьой ясно се видя, че не сме объркали и че пазарът въпреки лошото време е в целия си "блясък". И като потънахме в него... та се върнахме след 16 ч. в града. По спомени от преди време решихме да се качим на трамвая не от Аксарай, а от Юсуфпаша. Въщност прехвърлянето между двата транспорта е по-бързо и удобно именно така. Сп. Юсуфпаша е по-близо и по-удобна от сп. Аксарай на трамвая спрямо станция Аксарай на метрото. Освен това около Юсуфпаша има редица с дюнерджийници, където и преди години, а и сега ядохме много вкусен дюнер по арабски. Цената беше 12 лири, дюнерът - пълен само с месо и много вкусен. Имаше гарнитура от хубави пържени картофи и парчета зеленчук. След тази кулинарна спирка имахме сили да замъкнем покупките до хотела, откъдето след кратка почивка поехме пак навън. Беше късно и нямаше да успеем за Египетския пазар, който мисля затваря в 20ч., но не бях сигурна дали и сега е така, предвид сезона. Затова взехме трамвая в посока Беязид, за да си припомним годините, в които отсядахме в Лалели и този район беше част от разходката ни всяка вечер. Влязохме в магазина на LCWaikiki. Не направихме кой знае какви покупки, защото нямаше това, което търсехме, а иначе сме препълнени с дрехи, но информацията, че работят до 24:00 ч. ми бе полезна, а може би и на някой друг би била. Знаех, че магазините в този район работят до късно, но все пак до полунощ е доста късно... Предполагам, че и магазините в съседство са с удължено работно време. В 21 ч. никой нямаше намерение да затваря... В нета информацията е, че работят до 1:00, а за T-shop на Чемберлиташ - до 0:00, но определено затварят по-рано, поне сега. Предната вечер T-shop затвори някъде около 23:00.
Помотахме се  още по безкрайно познатите улици и се прибрахме.
В неделя сутринта Истанбул се събуди далеч по-усмихнат и аз настоях да не тръгваме веднага. След закуската освободихме стаята и отидохме към Еминьоню, където първо се отправихме към пристана на TURYOL, за да видим дали скоро тръгва тур по Босфора. Времето бе така ясно, че дори самотните облаци нямаше как да помрачат гледката.
Скрит текст:
Оказа се,
че само след 10 минути потегля турът в 11 ч. и немедленно се метнахме на корабчето. Междувременно ММ се покачи на удобно място да погледне дали Мъсър чаршъ-то работи и ме зарадва, че ще мога да посетя това любимо място. Преди това час и половина се порадвахме на обичаните гледки по бреговете на протока. Строителните работи по проекта Галатапорт вървят, макар в неделя да не личеше точно колко активно, докато тези по "Чайка"-та видимо са наникъде. Бетонът е отлят, фериботите акостират на част от пристаните, но основната част на обекта е грозна строителна площадка. Надявам се да успеят да направят от това място нещо красиво и удобно за пътниците.
След като слязохме, се отправихме към Египетския пазар. От закритата част си купихме куркума и смесен пипер, както и чай от евкалипт. Никога не бях опитвала подобно нещо. Когато ми поднесоха чашата с горещата напитка и парата влезе в носа ми, усещането беше "Уау!". Имах чувството, че ми се отпушват всички кухини по главата. Уникално действие. Купихме 100 грама, за да проверим доколко ефикасен ще е и обещахме да отидем за още следващия път. После потънахме в уличката, която започва с магазинчето за кафе на Мехмет ефенди. Там, както знаете, работата никога не спира и опашките почти никога не намаляват. Навътре оживлението също беше сериозно. Влязох в един магазин за сладкарски принадлежности... за радост не съм любител-сладкар, иначе щях да се разоря. Такива неща има, толкова разнообразни формички, щприцчета и какви ли не щуротии, че сигурно бих изхарчила няколкостотин лири само на първо четене. Подминахме Lezzet-i-shark (движението беше горе-долу като това във вю-то) и решихме да хапнем кюнефе в Hatay Asi Künefeleri. Взехмехме порция кюнефе с каймак за 19 лири и пихме хубаво турско кафе по 9 лири. Кюнефетата се приготвят в големи тави и се реже от тях. Порцията е като за един човек, но ние не бяхме в състояние да изядем по една на човек, та... Иначе може да поръчате половин, една или 1 и 1/2 порция. Така видях на бележката, на която отбелязват какво е поръчано. Вероятно отново ще посетим мястото да пробваме и други сладости.  В Ортаклар определено не са майстори на кюнефето, а и там е 12 лири, макар да е с орехи дори поръсено. И тяхното, и това на Lezzet-i-shark (където минавайки огледах внимателно) ми се струват по-малки от преди - възможно най-малките съдове ползват. И като казах съдове...
Скрит текст:
... там през дюкянче могат да се купят такива. Това - за тези, които търсят, макар да не знам дали точно в тази тема са задавали въпроси.
След като хапнахме...
Скрит текст:
Винаги съм си мислела, че ям много, но като чета, оставам с впечатление, че поне в Истанбул определено изоставам, което обаче не значи, че отстъпвам самоличността на дебелата котка, AIR... Категорично съм аз... поради липса на по-дебела на снимката... може би не са успели да я съберат в кадъра, всъщност...
... минахме покрай външната страна на Египетския за малко сусамов фъстък и сирене - на конци и на въжета и се отправихме към спирката на трамвая. После си взехме колата, която ни чакаше с багажа пред хотела и отидохме към МОЛ Форум. Там взехме 2-3 неща за децата и към Лозенград, където ядохме кюфтета в Köfteci Yusuf (купихме си и за вкъщи сурови Flushed) в бившата Кипа, понапазарувахме в Мигрос това-онова (много скромно този път) и поехме към дома.
И не ще да ми писне тоя град, и не ще. Този път не ходихме реално никъде, основно се развявахме и купихме някои дреболии, но дори само краткия престой около Египетския, разходките край Султанахмет и тура по Босфора ме заредиха и разведриха.
Скоро - пак!

П.П. Пиша от обед на пресекулки. Извинявам се за дългия пост, обаче аз трудно мога да съм кратка, както знаете...

Последна редакция: вт, 18 фев 2020, 19:02 от beljata

# 253
  • София
  • Мнения: 13 045
Беличке, наскоро се бях сетила за червената къща под втория мост, в която преди време един танкер се заби и я разруши. Направи ли ти впечатление дали са я възстановили? Стори ми се, че я мернах в някакъв сериал по телевизията, а ако съдя по телефоните, сериалът е нов.

Хубаво сте се разнообразили! Една "глътка въздух" зарежда за дълго време. Хич не обръщай внимание на угризенията. Simple Smile

# 254
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 38 930
на нова година още я оправяха. екскурзоводът специално я посочи за любителите на турските филми.
също и островът, в който се блъснал пиян руски капитан.
май беше на някакъв отбор, а преди това на братята арменци, построили Долма Бахче.

Общи условия

Активация на акаунт