Привет,
Вече няколко пъти се жалвах в оплакваческата тема, та не искам да ги занимавам повече, а и ще се радвам да получа конкретни съвети тук.
Проблемът ми може да се стори смешен на много, но мен ме товари адски. Смешното е и, че по принцип не цепя басмата, а в случая съм в шах и мат от притеснения да не обидя човека. Също така, усещам, че напрежението ми се натрупва и ще избие във всеки един момент, а не искам, защото под афект, мога да кажа много обидни неща и да остана неразбрана.
Та, историята ми накратко:
Преди няколко години станах кръстница на детето на една позната. Майката е самотна майка. До него момент общуването ни винаги е било спорадично, но тази жена пощуря след кръщенето и иска да общуваме непрестанно. Досадно ми е да давам отчети кой какво правил вчера, кой болен. Доста по-ползотворно ще ми е да се видим веднъж в месеца извън онлайн пространството и да си изгоорим всичко. Та, аз и с най-близките си приятелки не си пиша толкова често, случвало се е и да заглушавам наши общи чатове в социалните мрежи с дни, когато го избият на луд чат, те го знаят и са ок с това (най-много да ударят някоя шега).
Разбирам много добре каква е ролята на кръстника, но цялото това държание ме кара да се отдръпна и явно отстрани изглеждам незаинтересована. Въпросната вече започна да ми се сърди и да ми търси обяснения защо се държа така. Очаквах да е достатъчно досетлива и да разчете правилно отдръпването ми, но, уви...
Не знам как да й обясня по най-деликатен начин, че желанието й за общуване е обсебващо и постига обратен ефект. Предполагам, че го прави и несъзнателно, търсейки подкрепа (все пак е самотна майка).
Също така, на няколко пъти я хващах как по тънката струна се опитва да ме обработва за пари. Да си каже директно, че има нужда... никой не обича да го правят на глупак.
Съчувствам й, обичам детенцето, но наистина тази цялата ситуация ще ме накара да агресирам много скоро.
Вие какво бихте ме посъветвали?
Вече няколко пъти се жалвах в оплакваческата тема, та не искам да ги занимавам повече, а и ще се радвам да получа конкретни съвети тук.
Проблемът ми може да се стори смешен на много, но мен ме товари адски. Смешното е и, че по принцип не цепя басмата, а в случая съм в шах и мат от притеснения да не обидя човека. Също така, усещам, че напрежението ми се натрупва и ще избие във всеки един момент, а не искам, защото под афект, мога да кажа много обидни неща и да остана неразбрана.
Та, историята ми накратко:
Преди няколко години станах кръстница на детето на една позната. Майката е самотна майка. До него момент общуването ни винаги е било спорадично, но тази жена пощуря след кръщенето и иска да общуваме непрестанно. Досадно ми е да давам отчети кой какво правил вчера, кой болен. Доста по-ползотворно ще ми е да се видим веднъж в месеца извън онлайн пространството и да си изгоорим всичко. Та, аз и с най-близките си приятелки не си пиша толкова често, случвало се е и да заглушавам наши общи чатове в социалните мрежи с дни, когато го избият на луд чат, те го знаят и са ок с това (най-много да ударят някоя шега).
Разбирам много добре каква е ролята на кръстника, но цялото това държание ме кара да се отдръпна и явно отстрани изглеждам незаинтересована. Въпросната вече започна да ми се сърди и да ми търси обяснения защо се държа така. Очаквах да е достатъчно досетлива и да разчете правилно отдръпването ми, но, уви...
Не знам как да й обясня по най-деликатен начин, че желанието й за общуване е обсебващо и постига обратен ефект. Предполагам, че го прави и несъзнателно, търсейки подкрепа (все пак е самотна майка).
Също така, на няколко пъти я хващах как по тънката струна се опитва да ме обработва за пари. Да си каже директно, че има нужда... никой не обича да го правят на глупак.
Съчувствам й, обичам детенцето, но наистина тази цялата ситуация ще ме накара да агресирам много скоро.
Вие какво бихте ме посъветвали?
Ей в такива случки съм я хващала, никой не обича да го правят на балама.
. Другите - просто си ги оставям да висят отвън, особено ако са прекрачили границата. Така ги научавам - те са смукачи, като не ги захраня, когато имат нужда, си намират друг да се впият в него като пиявици. То много отдавна вече нямам такива де, отпаднали са един по един. 
Искам да ви кажа как една моя приятелка се сдоби с такъв обсебващ енергиен вампир.
