Дотогава бях гледала само кучета, а на тях се вижда доста добре пола. 😂 Бях на 13 все пак.
- Публикувана: 30 ян. 2020, 12:52 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 3)
Аха, и ние така взехме куче, убедени, че е мъжко. Кръстихме го Дино. След около година Дино роди 😀
И за мен е странно как се бърка пола на животинче, но се случва, явно. Познавах един Тутьо /галено от Тутанкамон/. Грамаден рижав котарак, типичен градски бродяга. Никак не беше млад, когато за пръв път роди. Стопанинът му го прекръсти на Клеопатра. Друг приятел пък е по-широкоскроен и няма особени предразсъдъци. Неговият градински Тошко вече няколко пъти ражда, но това не е повод да му се сменя името.
Родителите на моя мъж имат прекрасна вила. Постоянно ни канят да ходим там, но ние, заети градски хора, рядко се възползваме. Миналото лято отидохме за няколко дни. Заръчаха ни да им поливаме цветята и да им храним котката. Дойде една шарена котка, много резервирана и плашлива изглеждаше. Не ни познава, казах си. Всячески се опитах да я предразположа. За няколкото ни дни престой опитомих котката. А тя максимално се възползва и направо се разпищоли - лежеше по шезлонгите, влизаше в къщата, /казаха, че я пускали понякога/ и ядеше на корем по четири-пет пъти на ден. И постоянно в краката ми, мъркаща - много доволна. Когато си тръгвахме, дойдоха стопаните.
- А тази котка каква е?
- Ами вашата! Нали ни казахте да я храним!
- Ама тя, нашата, е сива.
- Е, да сте казали какъв цвят ви е котката! Тази видях, тази храня. Честито, имате си нова котка.
Родителите на моя мъж имат прекрасна вила. Постоянно ни канят да ходим там, но ние, заети градски хора, рядко се възползваме. Миналото лято отидохме за няколко дни. Заръчаха ни да им поливаме цветята и да им храним котката. Дойде една шарена котка, много резервирана и плашлива изглеждаше. Не ни познава, казах си. Всячески се опитах да я предразположа. За няколкото ни дни престой опитомих котката. А тя максимално се възползва и направо се разпищоли - лежеше по шезлонгите, влизаше в къщата, /казаха, че я пускали понякога/ и ядеше на корем по четири-пет пъти на ден. И постоянно в краката ми, мъркаща - много доволна. Когато си тръгвахме, дойдоха стопаните.
- А тази котка каква е?
- Ами вашата! Нали ни казахте да я храним!
- Ама тя, нашата, е сива.
- Е, да сте казали какъв цвят ви е котката! Тази видях, тази храня. Честито, имате си нова котка.
Сетих за случка от преди години. Не знам със сигурност коя е мунята в ситуацията. Малко предистория: С ниско кръвно съм и като стана рязко залитам. Друго важно нещо е, че двете ми по-малки сестри имаха преди време лошия навик да ми ровят в гардероба докато спя. Аз нито виждам, нито чувам. Освен това по някаква причина оставяха вртите на гардероба широко отворени. И така, скачам аз рязко една сутрин рано-рано, естествено залитам ... и падам право в гардероба. Цялата успях да се напъхам в него , само петите ми стърчаха. Полежах си малко вътре, посмях се и станах. Добре, че беше рано и нямаше други будни да ми се смеят.
Местите темата!
Смених си онзи ден дебитната карта ивчера пътем решавам, че ще и сменя дадения ПИН отбанката. Въведете стария, въведете новия, потвърдете новия...и накрая ми казва, че не е валиден.
Не схванах как така новия ми код няма да е валиден и леко се ядосах на банката, че ще трябва да ходя в офис...докато 30 минути по-късно се чатнах, че се опитвам да сменя кода на друга карта.
Смених си онзи ден дебитната карта ивчера пътем решавам, че ще и сменя дадения ПИН отбанката. Въведете стария, въведете новия, потвърдете новия...и накрая ми казва, че не е валиден.
Не схванах как така новия ми код няма да е валиден и леко се ядосах на банката, че ще трябва да ходя в офис...докато 30 минути по-късно се чатнах, че се опитвам да сменя кода на друга карта.
О, аз така началото на месеца пазарувах в хранителен магазин и исках да платя с дебитна карта, защото нямах никакви в кеш. На два пъти въведох невалиден ПИН код, изчервих се, притесних се, направих опашка и вътрешно си представих как си зарязвам покупките на касата. Добре че жената ме пита дали съм дала правилната карта, та погледнах, че ми е старата, която е празна.
Сутринта омазах положението с ... кафе. Отбих се до кварталния магазин за алкохол и цигари, за да си купя кафе. Покрай кафето купих и разни дреболии, които започнах да пускам в една торба. Така ме понесе инерцията на пускането в торбата, че и чашата с кафе пуснах вътре.
И аз май полудявам. И работата ми е много, и децата вече трета седмица в къщи... Между проектите диктувам диктовки и раздавам закуски...Това за да схванете общата картина. Иначе действието е свързано с факта, че наскоро направихме малко подобрения по двора и засяхме трева на няколко места, където беше поизсъхнала. За нещастие, кварталът ни е пълен със свраки, червеношийки и други пернати, дето сега обядват в нашата градина. Та съм си организирала хоум офиса до прозореца и в момента, в който ги видя , отварям, пляскам с ръце, за да не ми изядат семената, нали, и затварям. И това се повтаря на всеки 15 минути. Преди малко обаче, пляскам, пляскам, те не реагират животните. Даже започнах да се притеснявам, викам си край, опитомихме ги, няма отърване...И в интернет загледах за по-радикални методи и чак тогава се усетих...че ръкопляскам на затворен прозорец.
Преди малко си подадох данъчната декларация електронно. Отивам на приложение 10 Данъчни облекчения и си попълвам чинно сумите за застраховки Живот, натискам ''Потвърди'', не става. Изписва ми да потвърдя ред 1 в IV..
А малко по-нагоре ред 1 в IV е дарения.
И така поне 10 пъти...
Докато се усетя, че трябва ред 1 в IV в съвсем друго приложение.....
А малко по-нагоре ред 1 в IV е дарения.
И така поне 10 пъти...
Докато се усетя, че трябва ред 1 в IV в съвсем друго приложение.....
Отидох за цитонамазка докато съм в цикъл. Мунското е, че изобщо не ми дойде мисълта, как едното не е съвместимо с другото. ....
Купувам чорапи на 13г дъщеря. Хубави, на цветни "петна", махам картонения етикет и отдолу виждам " Fuc. you Covid"+ рисунка на спринцовка. Цветните петна всъщност са ковидчета, много съм зле. Щерката не ги хареса, аз ще си ги нося, надписа поне е горе.
Хахаха, Гита. Нека има и такъв поглед към вируса, за разнообразие на черния. Ти ме подсети за моя мунщина отпреди хиляда години.
Предстои баба Марта и аз избирам мартеници за подарък. Много съм претенциозна, особено за една от тях, защото ще бъде за мъж, когото много харесвам и с когото сме още съвсем в началото, разбирай едва две срещи са минали.
И така след много гледане и подбиране Муня набави мартениците. Дойде празникът, накичих близки и колеги и вечерта съм на среща. Най-хубавата мартеничка чака да бъде връчена. В заведението сме, кавалерът поръчва и бъбри със сервитьорката, аз тихичко вадя подаръка, вглеждам се и що да видя 😲 мартеницата прилича на плаващ сперматозоид. Ужас. Помаях се няколко секунди, обаче нямах ход назад. Връчих я
Предстои баба Марта и аз избирам мартеници за подарък. Много съм претенциозна, особено за една от тях, защото ще бъде за мъж, когото много харесвам и с когото сме още съвсем в началото, разбирай едва две срещи са минали.
И така след много гледане и подбиране Муня набави мартениците. Дойде празникът, накичих близки и колеги и вечерта съм на среща. Най-хубавата мартеничка чака да бъде връчена. В заведението сме, кавалерът поръчва и бъбри със сервитьорката, аз тихичко вадя подаръка, вглеждам се и що да видя 😲 мартеницата прилича на плаващ сперматозоид. Ужас. Помаях се няколко секунди, обаче нямах ход назад. Връчих я