Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 592 410
  • 5 407
  •   1
Отговори
# 4 845
  • София
  • Мнения: 19 249
Наскоро сложих малко олио да се загрява с идеята да пържа нещо. Обаче синът ми ме викна да обяснявам задача, докато повторя и потретя...По едно време подушвам въздуха ядосана: "Някой отдолу пак пържи нещо, човек не може даже да проветри". Връщам се в кухнята - от тиганчето се издига пламък, съвсем истински. Захлупих го с капак да угасне. 2 часа трих абсорбатор и печка с обезмаслител, псувайки наум и на глас разсеяността си.
А синът ми: "Вече ако те викам за задачи, първо ще питам готвиш ли"

# 4 846
  • Мнения: 3 089
Скоро записах малката дъщеря на уроци по математика. (Мислех от следващата година, тогава ще е в седми клас, но не вървят добре нещата и преценихме, че няма какво да се чака до догодина.)
   На първия урок отидох с нея и... си забравих портфейла. Чудесно първо впечатление. Разбрахме се следващия път да плати.
   Междувременно обърнаха смените в училище и учителят каза, че той ще има грижата да направи нов график и да се обади за следващия урок. Ние с мъжа ми бяхме на път за няколко дни и аз изобщо не гледам кой ден от седмицата е. Обажда ми се една сутрин учителят. Звънял на дъщеря ми, тя не му вдигнала (беше записал и нейния телефон). "Ама тя вече е първа смяна" - казвам. "Да, но аз днес ѝ звънях." "Но тя е на училище!" - настоявам аз. "Добре, добре, моля, предайте ѝ, че днес мога да я взема от 19 ч."
   Като затворих, се сетих че е събота и детето не е на училище. По това време ходи на друг курс и затова не си вдига телефона.
   Детето, като приключило с курса, се обадило на учителя по математика и се разбрали. Каза, че бил много изненадан, че съм обещала да предам, а не съм. Мога само да предположа и колко му се е сторило странно, че майката не знае, че шестокласничката не ходи на училище в събота.
   Чудесно И второ впечатление. Сигурно понякога много го съжаляват моето дете. А ние си го гледаме добре Simple Smile

# 4 847
  • софия
  • Мнения: 25 446
Clotilde, радвам се, че срещам сродна душа. Аз съм същата по отношение училището. Вече почти приключи годината и продължавам да не съм сигурна кой ден точно беше до по-късно и кой е до по-рано. За по-сериозните неща съм съвсем извън темата. И съм така, откакто детето поотрасна. Нито знам какво учи точно, нито знам какво пише в учебниците, по които учи, нито следя какви допълнителни дейности има. Имам само най-обща представа. Ама, от друга страна, който ходи на училище, той трябва да си следи.

Последна редакция: чт, 19 май 2022, 10:52 от zvаnchе

# 4 848
  • София
  • Мнения: 19 249
Нито знам какво учи точно, нито знам какво пише в учебниците, по които учи, нито следя какви допълнителни дейности има. Имам само най-обща представа. Ама, от друга страна, който ходи на училище, той трябва да си следи.
Мен ме отгледаха така и аз го считам за нормално - аз своето съм изучила, стига ми толкова.
Само с математиката съм много навътре, защото "мъката е голяма" (любимо заглавие на жълтите медии) Yum и аз обяснявам задачи, та пушек се вдига - буквално, както описах в предния си пост. Не само пушек, а и огън се вдигаше. И с дъщеря ми не знаех какво учи - тя си беше прилежна, отличничка, от мен се искаше само да намирам учители и да им плащам.
Обаче познавам хора, които са наясно с целия учебен материал на дъщеря си (6 клас), дори критикуват съдържанието и дават мнение. Тези хора направо живеят живота на дъщеря си, не собствен. Блазе на бъдещия им зет (дано синът ми не случи на такава жена някога).

Последна редакция: пт, 20 май 2022, 12:04 от Cuckoo

# 4 849
  • Пловдив
  • Мнения: 2 391
Едно време баба учеше с брат ми. Дори първо тя му научаваше уроците и после му разказваше. Голям мързел беше малкият. А с мен единствено 6ти клас татко ми помогна 2-3 пъти на геометрията с пирамиди и някакви други подобни гадни фигури. На самотек си ме бяха оставили, ама станах човек Joy

# 4 850
  • Мнения: 10 374
Баща ми ми е помагал по математика и физика, все пак беше преподавател и много хубаво и ясно обясняваше. Но, когато съм питала майка ми за нещо (тя беше завършила българска филология), не дай Боже. Казваше ми, че е учила отдавна, не знае изискванията и да се оправям. Искаше да ме насочи към филология, дори един път ме замъкна на урок по български. Беше убедена, че никога няма да пробия и да вляза в Художествена академия. Та тия нейни мераци само ме амбицираха да работя много и да вляза. Някак не виждах какво мога да работя с филология, което да ми харесва.

# 4 851
  • София
  • Мнения: 1 395
Cuckoo, при среден успех от 4 без помощ, дали ми се налага да да преподавам вкъщи по всичко, освен физическо. На някои ни се налага и го правим не защото искаме 🙄

# 4 852
  • София
  • Мнения: 19 249
Cuckoo, при среден успех от 4 без помощ, дали ми се налага да да преподавам вкъщи по всичко, освен физическо. На някои ни се налага и го правим не защото искаме 🙄
А, чак да преподавам - не. Моят син е 6 клас, на хоризонта се задава гимназия. Докога да му вися на главата, след като вече и за мен става сложно.
Дядо ми казвал на майка ми: "Като не учиш - ей я фабриката". Аз напомням, че от шофьори, полицаи и военни винаги ще има нужда.

Последна редакция: пт, 20 май 2022, 18:58 от Cuckoo

# 4 853
  • Мнения: 3 089
   Според детето е. На мен не са ми помагали родителите, с голямата дъщеря също нищо не съм знаела, по една време даже не бях сигурна в кой клас е Simple Smile Но малката е различна. Миналата година много закъса с дистанционното обучение. Тогава си разпределихме предметите с "колегата", тоест баща ѝ и направо си ѝ преподавахме. Тази година не го правим, не че е цъфнала и вързала с оценките, но има прогрес. Все пак, записахме я на уроци по математика, догодина може и по друго да трябва. Миналата година ми се струва, че учителите точно това очакваха от нас, ние да учим децата. Часовете бяха съкратени, те докато успеят да ги озаптят онлайн и да ги поизпитат, не оставаше време за преподаване. Много ми се беше стъжнил живота, не ставам за учителка.

# 4 854
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Ако за теб е утешение - и повечето учители не стават за такива.

# 4 855
  • Мнения: 3 089
   Ами не знам... До голяма степен е въпрос на ентусиазъм. Аз обичам езици (лесно ги уча, направо ми се "лепят"), литература, история. (Точните науки са ми голяма скръб). Като "преподавах" история на малкото, (тя сега историята по друг начин се нарича в пети клас...), започнаха да изникват толкова много уж забравени неща. Давах допълнителна информация, правех връзки, разигравах уроците като спектакъл. Може и да ставам за учителка. Но това беше за моето дете само. Липсва ми ентусиазъм и желание да се занимавам с деца, да им пълня главичките. Не е моето. Съвсем друго работя и съм добра в моето, харесва ми. Човек първо призванието си трябва да намери, така и ентусиазъм ще има.

# 4 856
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 205
Да прекъсна "отчетната" насока в темата, като разкажа за една приятелка.
Мацката си е и сега топ отвсякъде, а преди няколко години си представете - красива, стройна, перфектна женствена фигура (естествен пищен бюст, тънка талия, абе за завиждане). Да, ама такива персони са крайно недоволни от външния си вид и беше луднала да ходи на фитнес и да се доизвайва.
Отива тя, търси инструктора и той като я вижда с учудване пита "Върху какво искате да работим?" При което тя с досада отговаря "Върху капачките на колената, не виждате ли?"
Явно покрай емоцията си е повишила и тона. Реакцията на гласа и фразата следва - присъственото мъжкото население на фитнеса се обръща, оглежда я с шушукане и усмихване, та от доброволци да й помогнат в намеренията не е могла да си направи пълноценна тренировка.
Смени фитнеса и повече за капачки не е говорила, поне така твърди Mr. Green

# 4 857
  • Мнения: 3 089
      Разбирам я. И аз съм бивша хубавица и някога си намирах несъществуващи недостатъци. Но времето минава и не всички остаряваме красиво. Сега се радвам, като си намеря нещо хубаво във физиката. (Останали са две-три неща Simple Smile  )
     
     

# 4 858
  • София
  • Мнения: 9 532
И аз между бившите красавици. Е, пищен бюст нямах, но тялото ми беше чудно без да съм спортувала, а аз все си намирах недостатъци. Сега като си гледам снимки по бански от онези години, търкам очи и се чудя какво съм искала от това тяло.

Та веднъж бях повела стройната си фигура нанякъде, облечена в тясна лятна рокля до над коленете. Насреща ми вървяха двама или трима младежа на моята възраст, които отдалеч подсвиркваха и правеха гнусни коментари. Аз реших да ги подмина с ледено пренебрежение, без да показвам, че съм се подразнила и дори, че съм ги забелязала. Вървеше перфектно до момента, в който разминавайки се с тях стъпих на криво и като по филмите се приземих право в ръцете на единия. Естествено се скъсаха да се хилят, нови гнусни подмятания, които ме вбесиха и вече не успях да прикрия емоцията си. Но и възпитанието ми напираше отвътре. Чух се как с пълен с отвращение тон благодаря, че ме е задържал да не падна , поизправих си роклята и отминах, а зад гърба ми продължаваха подмятанията.

Последна редакция: сб, 21 май 2022, 09:48 от Pandachina

# 4 859
  • Мнения: 3 089
   Имаше един месарски магазин, съвсем близо до нас и всеки ден минавах оттам. Никога не влязох, подминавах и ходех да пазарувам от по-далечния. Двамата месари, като излизаха навън да пушат, ми подсвиркваха и намигаха. Как да влезеш да купиш нещо...

Общи условия

Активация на акаунт