Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Моето не е мунско, просто малко прилича. Имам си един традиционен просяк на един ъгъл на моята улица. Проси активно пари с една шапка от всички. Понеже живея на 50 метра и се виждаме по няколко пъти на ден, познава ме, поздравява ме винаги много любезно и ми се радва, понеже чат-пат му пускам пари. Той е сляп с едното око, абсолютно бяло е. Миналата година имах един период, в който нещо ми се възпали коляното и куцах доста очевидно поне месец-два. Та този въпросният просяк, виждайки ме такава куцаща, ме разпозна като "свой човек" и започна, вместо да ми иска пари, всеки път да ми прави дълбок реверанс с шапката, когато минавах покрай него. Симпатяга. ))))

Ох, като казахте просяци. Преди много години всеки ден минавах през “Горнобански път”, на кръстовището с “Цар Борис III” винаги имаше задръстване и малки ромчета просеха. Опознахме се добре, беше ми забавно да си говоря с тях, докато чакам, явно и на тях, защото като ми видеха колата се залепяха с вика:  “ принцесооо”
Във фирмата ни пристига един ирландец - архитект, с бастун в задника, страшна надувка и шефът ми казва: “ирландецът трябва да ходи на няколко места в София, аз не мога да го издържам, ето ти пари за бензин, вози го с твоята кола.”
Тръгваме ние, заставаме в задръстването на Сточна гара и едно от  “моите” циганета се озовава до колата с вика: “Принцесооо, тук съм вече, бременна съм, виж” Ирландецът беше леко озадачен, но не коментира.
След известно време сме на Университета, пак задръстване, до колата застава един наркоман да мие стъклото и се оказва, че е едно момче от блока на майка ми, поздравява ме по име, като добавя и: “ как си, душичке?” Мие стъклото безплатно 😁 Нашият човек мълчи.
Вече сме почти в офиса и ни спира полиция, оказва се, че прегледът ми е изтекъл, при което аз започвам да моля полицаите да ме пуснат, защото съвсем ще се изложа пред чужденеца. Полицаят казва: “добре, обаче чужденеца ще го проверим, кажи му да си даде паспорта”
Почакахме едни добри 30 минути в пълно мълчание, за да го проверят и се прибрахме в офиса.
Този отиде директно при шефа ми, за да го пита дали се занимавам с нещо странично и какво съм работила преди това, защото очевидно съм добре позната в някои, по-особени среди и може би трябва да си проверява хората по-добре. 😁

хайде, признай си.

Много смешно за ирландеца 🤣
Ние пък имахме квартален луд, Гошо. Уж луд, ама всичко забелязва. Баща ми много строго ме държеше и все трябваше да уча, да помагам нещо, а навън почти не ми даваше да излизам с другите. Да, ама Гошо един път го срещнал да се прибира, и му казал, смеейки се подигравателно: "Охооо, татко излиза - нашата веднага на балкона и по цял ден гледа" 🙄😂 Ах, клюкарът му с клюкар 😂

Пратих вчера дъщеря ми да пазарува. Върна се и остави плика до шкафа с обувките, но понеже имах работа и нямах време да дезинфекцирам, остана там. След около час пак излезе.
Вечерта се сещам за въпросния плик, отивам да го взема, няма го. Къде е - ами тук го оставих. По едно време ме пита дали съм ѝ била приготвила боклук за изхвърляне. Не бях...
Сега я бъзикам, че нямаше нужда да го качва чак до нас, можеше просто да го метне в кофата на връщане от магазина

Хахахах, аз пък имам обратния проблем.
Най- редовно тръгна от нас с боклука и по средата на града се сетя че още си го нося, така хубаво по главната пешеходна улица си разнасям торбичката.

Защото ти е много малка торбичката с боклука.

Свекърва ми се беше качила веднъж с боклука в тролея

Една колежка си беше засилила торбичката с обяда в казана, но разбра за това, чак когато пристигна на работа и реши да си прибере боклука в хладилника. Голям срам.

Ние сме си носили торбата с боклук на почивка.

Това ме подсети за една подобна ситуация. Майка ми има зимни и летни покривала на дивана и фотьойлите. Приготвила си зимните в едни чанти и ги оставила в коридора до обувките, за да ги занесе в мазето. Ние бяхме на гости и сме си сложили багажа пак там. Баща ми решил да помогне човекът и ги натоварил заедно с куфарите. Прибираме се, мъжът ми ги сваля от колата, поглежда какво е и удивен ме пита - Това пък защо си го помъкнала

Цял голям чувал с дрехи за пране ми изхвърли милото на една почивка в Гърция.
От тези чували, 120-литровите.
Видял го на балкона, излязъл някъде и...

Серията я започнах от вчера

Седнала съм от ранни зори на компа. Дъщеря ми ми пише по вайбър и ми показва какъв цвят иска да си направи косата. Що да не пратя картинката на фризьорката. Тя каза "да", ама щерката рече "аз това го искам след два месеца".
Фокусирам часът: 8:35. Скачам кат ужилена, влетявам в спалнята и будя ММ "веднага пускай компа на Алекс". Изстрелвам се към детската. Успях веднага да събудя дребен. "Бързо мамо, ще ти пишат отсъствие. Какво имате първият час?"
Компа е пуснат, двамата ми мъже гледат умно екрана и се питат "какво е днес" и "какво имате". ММ отсича "петък е", а дребен казва "ама нали вчера бяхме петък?!"
ММ само ме погледна и рече "Ама Тани, то днес е събота".
И двамата се засилиха към леглата. Дребен го омилостивих с хапка торта

Извиних се и на фризьорката. А тя ме успокои, че днес е на работа.

Хаххаахха с едни мекички ще ги омилостивиш 🤣😂🤣.

Вчера следобед, в училището на щерката имаха родителска. Изкарах си пълен набор часове от сутринта, после една консултация и малко обща работа с колежка и решавам да се опъна в оставащия час. Десет минути преди началото ме сепва предварително нагласената аларма. В просъница ровя по пощите за код за мийт и намирам във ФБ на половинката молба от класната за влизане през класната стая на децата. Звъня на щерката за профил и парола ... абе, влизам, цепейки секундата, нахлузила слушалки и микрофон, с включена камера, широка усмивка и боен вик: "Здравейте всички, как сте? Започваме ли?". На френски.
Виждам пред себе си втренчени  възрастни физиономии, сепвам се и започвам много сконфузено да се извинявам (на български) - всички ме зяпат, никой не реагира!
Млъквам, неловка пауза ... и виждам, че съм с изключен микрофон. Алелуя!😃