Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 212 602
  • 2 008
  •   1
Отговори
# 1 785
  • Mediterraneo
  • Мнения: 28 612
Аз някъде съм споделяла сигурно една случка с моя племенник. Когато дойдохме в Испания, първите месеци бяхме у сестра ми. Спим си ние, чувам, че се чука на вратата и си мисля, че някой си е забравил ключовете. Става ММ да отвори, насреща му детето по слипчета, голичък, както спи лятото. Станал, тръгнал нанякъде, събудил се на стълбите отвън и се прибрал Simple Smile Добре, че там се е събудил, не ми се мисли...

# 1 786
  • Мнения: 756
Много е гадно нищо да не помниш на сутринта. Случвало ми се е да ме събуди приятелка за нещо, да говорим и да се разберем да се видим. А аз естествено да не отида Grinning

# 1 787
  • Мнения: 421
На един първи април баща ми събудил майка ми с лъжата, че на балкона са накацали кукувици. И след няколко дни, вече будейки я нормално, тя в просъница си протегнала ръката и със заповеднически глас: "Дай кукувица" 😂

# 1 788
  • Мнения: 1 391
Майка ми така говори през нощта и не помни. Много пъти се е случвало да се прибера, тя се събужда, яде шоколад, говорим си, а на другия ден ме пита къде съм ходила снощи. 😂
 А ми се е случвало да ходя на работа с такси, защото колата ми е запушена от някой от другия вход.

# 1 789
  • София
  • Мнения: 6 422
Изтеглих пари от банкомат. Но не с дебитната (синя) карта, а с кредитната (бяла е). Удоволствието ми струваше 19 лева. Ама така е като съм муня, не помня цифри и ПИН-овете са ми еднакви.

# 1 790
  • Мнения: 4 172
Изтеглих пари от банкомат. Но не с дебитната (синя) карта, а с кредитната (бяла е). Удоволствието ми струваше 19 лева. Ама така е като съм муня, не помня цифри и ПИН-овете са ми еднакви.
Аз моите карти съм си ги написала с маркер (нетриещ се), защото визуално си приличат.

# 1 791
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 8 700
За това дебитната ми е най-отпред, а кредитната най-отзад в портмонето. Голям зор е, докато извадя кредитната, та трудно е да сбъркам, слава Богу.

# 1 792
  • Street of Dreams
  • Мнения: 10 686
Много е гадно нищо да не помниш на сутринта. Случвало ми се е да ме събуди приятелка за нещо, да говорим и да се разберем да се видим. А аз естествено да не отида Grinning
.

+1. Преди работех нощем и много ми беше трудно ставането за кафе с приятелки. Пък те много се изнервяхс, защото идваха от кварталите до центъра, където живея и аз пак не съм станала, обещала сто пъти.

Та редовно имаше :

Позвъняване 1. Днес ще пием ли кафе, както се разбрахме? - Да, разбира се. Ставам да се приготвям, айде след два часа.

Позвъняване 2. Тръгвам от нас, приготвяш ли се? - Да бе, сега излизам от банята и се суша.

Позвъняване 3. Тук съм, идваш ли? - На вратата съм, обувам си обувките.

Позвъняване 4. Какво стана с тез обувки? - Чакам асансьора бе човек! Идвам!

На петото позвъняване вече се измъквам от завивките...

Не помня, но ми разказват. Grinning

# 1 793
  • София
  • Мнения: 36 578
Като малка (10-11г) съм ходела насън. Майка ми е разказвала много смешни случки. Навън не съм излизала.
ММ бълнува и говори насън.

# 1 794
  • Габрово
  • Мнения: 3 676
Това някой да ми задава въпроси докато спя... Ами успех му пожелавам, късмет и каквото още се сетите, все ще му потрябва Grinning
Половинката се пробвал няколко пъти, упорито съм му отговаряла на български, а на него това не му върши грам работа, та се е отказал вече. Докато не ме види да си потапям муцунката в чаша кафе, си отваря устата само да ми направи комплимент или нещо от сорта. Или ми се усмихва, или ми се маха от пътя в някой ъгъл докато стана пак на човек. Или и двете - да ми се усмихва ама от ъгъла... Бързичко научи какво значи "Не!" и "Махни се!", мисля че като стартов речников запас му бяха важни точно тези Grinning

За ставането с помощ от приятел... мда, имам и там какво да разкажа. Случката (една от всичките) става по време на супер натоварен период в работата ми, по 12 часа на ден работа, 7 дена в седмицата, около третата такава седмица подред вече не знам на кой свят съм и хич не си вярвам че мога да стана навреме. Съответно помолвам приятел дето знам че ще е буден по това време да ми се обади в 6 сутринта. Надлежно е инструктиран да ме държи на телефона докато не чуе кафемашината че си правя кафето вече, щото иначе ще го излъжа и ще се завия пак.
Какво сме говорили, не мога и да ден днешен да кажа. Помня само че не бях в добро настроение, ама то кой ли би бил в такъв нечестив час? Обадих му се надвечер да му благодаря и внимателно да се поинтересувам дали не съм го наругала и нагрубила нещо сутринта, ако трябва да се извиня все пак. Мне, само котката каза че съм ругала - явно диването ми се е пречкало в краката.
Последваща справка показа че този незапомнен разговор е продължил малко над 20 минути...

# 1 795
  • София
  • Мнения: 7 569
Това е истински приятел! Чак се трогнах. Heart Exl

# 1 796
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 27 755
сега кажи, че не си имала котка по това време... Wink

# 1 797
  • Габрово
  • Мнения: 3 676
сега кажи, че не си имала котка по това време... Wink
Имах аз, че и хайванчето очевидно беше много смело. Както стана дума, рано сутрин никой не ще да ми се изпречи... ама на него не му пукаше особено, беше готов да ме спъне по всяко време. Котаракът беше на приятелка, с която живеех по него време. Тя отсъстваше често, та предимно аз се занимавах с него. Но това са второстепенни неща за една котка, всичко е негово и всички сме негови. Луди ни правеше и двете, но още ми липсва.

За приятеля е така - не бих рискувала с някой дето не ми е близък, но пък който ме познава по-добре си знае в какво се забърква...

# 1 798
  • пак там
  • Мнения: 2 682
Цитат
Днес хем искам да се оплача, хем ми е смешно. ММ станал сутринта, сънен решил да нахрани кучето, за да си доспи на спокойствие и вместо да извади от хладилника кутията, в която има варени дробчета за животинката, извадил и изсипал кутията с овесените ядки, които си бях накиснала от снощи за закуска. И си легнал блажено после.
Кучето и то беше възмутено като мен.

Натъкнах се на това, та се сетих. Не точно за тук, но...

Преди години посред нощ ни взеха с детето с линейка в болница. Вкъщи остават сащисаният ми мъж и вече известната Цона (домашен любимец и невероятно красива котана, за непомнещите Simple Smile ). Цона гладна, мъж - не знае на кой свят е. В секундите на проблясък се присеща, че това, че на него не му се яде от ужас, не означава, че добичето също трябва да гладува. И решава да й сипне малко. Объркан от външния вид на храната, се почудил малко, но в края на краищата се справил.

Прибираме се след десет дена с малкия. Цона ме чака възмутена на вратата и започва да се оплаква. Сърдита  на мъжа ми. И гладна! Много гладна!

В процеса на разпитите, които проведох, се установи, че мъжът ми много чинно ежедневно, по два пъти, й е сипвал храна, но тя е отказвала. Милият, помислил, че котето тъгува по нас.

Какво беше учудването му, когато разбра, че два пъти дневно чинно е сипвал на добичето не котешка храна, а ... шоколадови топчета. Simple Smile

# 1 799
  • София
  • Мнения: 671
Sweat SmileSweat Smile
Една приятелка, дето ме познава прекрасно, беше потресена. Трябваше да ставаме сутринта в пет, ще ходим на екскурзия до Батак. Това за мен е по принцип непосилна работа, та я помолих да ме събуди.

На първия разговор зацепила, че спя и говоря, когато съм й казала: "Тръгвам, само да ми изсъхне банския". Иначе сме си говорили някъде пет минути преди това. На втория - някаква глупост за ръце и крака съм говорила. Наложи се да звъни четири пъти. Събудих се на третото позвъняване.

Говоря кратко и ясно, когато спя. Ако не ме познаваш, няма  как да повярваш, че спя. Само контролни въпроси помагат Simple Smile

Ох, помня го това:sweat_smile: От тогава не вярвам на хората:)

Общи условия

Активация на акаунт