Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 591 827
  • 5 407
  •   1
Отговори
# 2 445
  • Мнения: 12 306
Като се знам каква съм, се чудя кога ли ще се явя по пантофи в любимата квартална кръчма. Под 5 минути ходене ми е и обикновено излитам като тапа за там в последен момент, та колко му е Grinning

# 2 446
  • Мнения: 8 453
Синът ми в 5 клас успя да отиде на училище по домашни пантофи  (с вътрешен гараж сме)...
😆😆😆Аз едно време бях тръгнала на училище с налъми, но на първият завой се усетих.

# 2 447
  • Мнения: 6 230
Аз успях да изляза и да вървя по улиците без маска, понеже валеше дъжд и бях свита под чадър. Когато стигнах до супермаркета и затворих чадъра, се усетих и направо се шокирах как съм успяла. Охраната ми даде от еднократните маски, така че не се наложи да се прибирам специално за това. Една година по-късно чувството е като да си излязъл навън по пантофи.

И малко в тази връзка номинирам една госпожа от миналата седмица, на която ѝ се беше сцепил панталона отзад по шева. Flowers Peach Личеше си, че не е наясно със ситуацията и от женска съпричастност ми стана жал. Ами ако има да обикаля навън още цял ден? Настигнах я, когато нямаше други хора наоколо и ѝ казах. Очевидно се изненада, но защо пък реши да ме апострофира: "Нямам друг панталон в себе си!" Joy Ок..... Вие бихте ли предпочели хората да ви оглеждат и никой нищо да не ви каже?

# 2 448
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
И на мен 2-3 пъти ми се случва да изляза от колата, да си взема торбите за пазар и да се опитам да вляза в магазина. Обикновено се усещам на средата на пътя до вратата. Веднъж си дадох сметка, когато един дядо направо спря и се загледа в мен; викам си, сигурно съм много Убава, та ме зяпа.  Винаги имам маски в колата, в чантата, в джобовете, навсякъде. И да, чувството е като да излезеш по пантофи Simple Smile

# 2 449
  • Мнения: 11 558
Аз преди две седмици казах на една дама, че има пусната бримка отзад на чорапогащника- ама до долу беше.
И това на обяд. С костюм с пола беше, куфарче, ако отива на някоя официална среща- да знае жената. Човешко е, благодари ми.
Предпочитам и на мен да ми кажат, ако нещо не ми е в ред.

# 2 450
  • SF
  • Мнения: 20 771
За бримка на чорапогащника мога да кажа. Поправимо е. Но ако човекът се облича безвкусно, не се обаждам.

# 2 451
  • Мнения: 10 255
Е, то и да се обаждаш, полза никаква. Забелязала съм, че точно тези, които се обличат най-кичозно, са убедени, че имат прекрасен изискан вкус.

# 2 452
  • Мнения: 27
Великден. ММ ме буди сутринта рано, ще посрещаме гости за обяд. Целува ме за добро утро и ми честити ... Коледа. Разсмях се и отговорих с Истина Въскресе.

# 2 453
  • Мнения: 1 494
Миналата седмица с най-доброто желание да свърша някоя задача по колата и да спестя малко време на мъжа ми, докато се връщах (без да успея да свърша работа), нацелих един тротоар докато паркирах и гумата взе да издиша. После преместих колата по съвет на случаен минувач и гумата съвсем се разпадна. Та отворих още работа и разправии.
Вчера поемаме на път от паркинга пред блока, като преди това мъжът ми изтупа задната стелка, а аз му "помагах ". Тръгваме, завиваме по улицата, а там един човек застанал по средата, държи ръка пред себе си да ни спре и гледа встрани. Мъжът ми учтиво свали прозореца "да, кажете". "Май си забравихте една чанта". Мале, докато тупахме, съм свалила раницата на мъжа ми (с всички документи, ключове, пари и т. н) и съм я оставила до колата и спокойно съм си седнала.
В моя защита, винаги съм си била така, и преди сватбата също ☺️

# 2 454
  • Мнения: 983
Синът ми в 5 клас успя да отиде на училище по домашни пантофи  (с вътрешен гараж сме)...
Синът ми 2 клас отиде на училище по пижама (долнището).Както всяка сутрин съм му дала да се облече и аз оправям сестричката му и бързаме.Беше си облякъл блуза,суичър обаче отдолу си останал с пижамата добре,че беше черна,но пък ако беше шарена все щях да забележа на излизане.Разбрах чак следобяд,когато го взех от училището...в тази ситуация и мама муня и дете мунче добре се представихме от тогава нататък колкото и да бързам го поглеждам дали е облякъл панталон.

# 2 455
  • София
  • Мнения: 9 418
Аз още в  ученическа възраст веднъж разбрах, че съм излезнал с за училище с джапанки. Усетих се докато тичам за тролея, че нещо не стъпвам съвсем ОК. Бях с една съученичка, която идваше да ме викне за училище всяка сутрин и тя много обичаше да дава акъл. Каза ми "нищо, давай по джапанки, че ще закъснеем за училище". Не я послушах. Връщах се до вкъщи. Не закъсняхме в крайна сметка, но голямо тичане падна от спирката до училище.

# 2 456
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 410
Още на първия учебен ден (истински учебен) отидох без раница. Еми, поне бяхме наясно с класа и учителя отначало.

# 2 457
  • Мнения: 2 170
От вчера – под невъобразим стрес съм, изписват майка ми от болница, за втори път в рамките на 10 дни. Сестрата ми подава бележка, с която да заплатя престоя. Казва ми – кажи ми точен час, че всичко се записва стриктно. Аз вадя телефона и диктувам – едно пет, нула пет. Тя ме поглежда въпросително, а аз изстрелвам – не отчита секунди. Тук тя не издържа и прихна, постепенно до спихналия ми мозък достигна инфо, какво съм изцепила и аз се разхилих.  Ако не сте се досетили, беше три и пет следобед.

# 2 458
  • Мнения: 1 096
Ако не сте се досетили, беше три и пет следобед.
Искаш да кажеш, пети май?

# 2 459
  • Мнения: 3 945
15:05 e било Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт