Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 ян. 2020, 12:52 ч.

Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 31 976
  • 263
  •   1
Отговори
  • Мнения: 10 069
Добре дошли във февруарската тема, в която да се посмеем заедно.

Номинации за най-голяма муня
Номинации за най-голяма муня - №2
Сега е времето да коригираме. Ако не ви харесва гиФа, също подлежи на корекция.

Последна редакция: пн, 24 фев 2020, 20:36 от bubanka

# 1
  • В. Търново
  • Мнения: 7 461
Благодаря за темата! Гласувах.Simple Smile
Мен гифа не ме бърка- "въздържала се" ме бройте.Laughing

# 2
  • Euskal Herria
  • Мнения: 18 946
В началото на миналата тема пак стана въпрос за класации. Лично за мен това е излишно, темата е да се посмеем на гафовете, които сме сътворили. Не да се надцакваме кой е по-по-най. Да не говорим, че в името на харесването и класирането някои са способни и да си измислят истории.
Моля, нека никой не се припознава в думите ми. Но е факт, че вече е имало подобни случаи.

# 3
  • Мнения: 153
Мили муни, аз наистина се шегувах с класациите и боренето с Мимоза. Много ми се иска да бъда призната муня, защото като един скован козирог, моите мунщини ме научиха да гледам по-ведро на живота и да се смея повече. А разказвайки ги, ако някой е имал кофти ден и се усмихне, това би ми било награда. Почти няма пост, на който да не съм се засмяла. Чета темата, когато нещо лошо ми се случва в живота и си припомням, че той има и весела страна, от всеки един пост. Нека махнем тези класации, щом така се приема. Нека се смеем, не да се караме.

# 4
  • Мнения: 295
За запис ще ви кажа как два дни поред правя една и съща глупост.
Кафемашината ни се счупи и извадих една кафеварка да ползваме. Ставам вчера, ядосвам се, че трябва да чакам за кафето ми докато стане , слагам каферката на котлона и отивам да оправям детето в другата стая. Отиваме с малката в кухнята да закуси и не усещам мирис на кафе, а чувам, че кафеварката вече го изкарва. Ами как да мирише като кафе не съм сложила 😒. Та трябваше да чакам да изстине, за да я отворя и да започна всичко отначало.
Ставам тази сутрин, мърморейки отново, че трябва да чакам за събуждащата напитка, глася кафеварката и си мисля докато наливам вода “колко зле си била вчера, че не сложи най-важното”. Отивам в спалнята, обличам детето, отиваме в кухнята .... пак не мирише на кафе, познайте защо 😏

# 5
  • Мнения: 28 567
За мен също тия класации са излишни.

# 6
  • БЪЛГАРИЯ
  • Мнения: 299
Не че нямам с какво да се разпиша, ама ме мързи сега!... Което, от своя страна, също е мунщина, според мен!

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 16 330
Имах такава случка като на гифа,...запали се пакет пуканки..Изключих щепсела,знам че от липса на кислород огънят сам ще си изгасне и не отварях вратичката...,но не се получи и реших да го потуша с 2л.бутилка газирана фанта ...успях!,но пушека и миризмата дълго се усещаха Mask

Последна редакция: чт, 30 яну 2020, 16:34 от Doli

# 8
  • София
  • Мнения: 1 127
Убих се да си търся водата, беше в лявата ми ръка. Проверих дясната, докато търсех...

# 9
  • Варна
  • Мнения: 5 820
Убих се да си търся водата, беше в лявата ми ръка. Проверих дясната, докато търсех...

😂😂

Често ми се случва с всичко, очила, вода, телефон.

# 10
  • Германия
  • Мнения: 840
Имах такава случка като на гифа,но не с комп,а с микровълнова...запали се пакет пуканки..Изключих щепсела,знам че от липса на кислород огънят сам ще си изгасне и не отварях вратичката...,но не се получи и реших да го потуша с 2л.бутилка газирана фанта ...успях!,но пушека и миризмата дълго се усещаха Mask
А пък моята микровълнова има възможността да работи и като обикновена фурна. По подразбиране е настроена да се включва микровълновата. Веднъж правих сладки, които трябваше на няколко пъти да ги пека, защото не се побираха едновременно. При една от порциите забравих да прехвърля от микровълнова на обикновена фурна. Ами подпалиха се. Или поне започнаха да тлеят мноого силно... Аз в паниката ги изсипах в мивката, където имаше купа с вода. Угаснаха веднага, но дима няма да го забравя скоро. Беше много гъст, а аз бях в жилище с площ 18 кв.м. та имаше опасност да се включи детектора за дим и да опищи махалата.

# 11
  • Мнения: 1 507
И аз да ви разкажа един епизод от приключенията на Мунка - малката маймунка.
До кварталното ни пазарче се появи ново магазинче за дрехи, от тези най-скромните. Собственичката се опитала да го обзаведе с подръчни средства - на едни въженца по стените наредила закачалки с блузки, заградила единия ъгъл със завеса, нанизана на въженце, като импровизирана пробна и т.н.
Влизам аз, да уважа новата ни квартална придобивка и разглеждам с интерес изложените парцалки. Завъртайки се на токче, за да огледам по-добре, леко губя равновесие и инстинктивно се хващам за първото нещо пред очите ми - завесата на пробната. Но се оказва, че въженцето, на което е нанизана завесата, се държи само на някакъв халтав пирон в стената, който при моето дръпване се измъква. Съответно пада завесата, падам и аз, защото се държа за нея. Обаче за този същия пирон или пък за въженцето на пробната са били завързани и въженцата, опънати по стените със закачалките по тях. Те също, едно по едно като домино, се измъкват и закачалките с дрехи почват да падат върху мен. Опустоших целия магазин. Също като в тъпите американски комедии, които винаги са ми изглеждали толкова преувеличени, дето някой започва да прави нещо невинно и изведнъж се разпада цялата къща. Седя на земята, затрупана с дрехи и се извинявам на продавачката, а тя взе да ми се кара, моля ви се, защо не съм внимавала ...
Вече ме е срам да минавам през пазара, защото продавачката все отвън седи и ме гледа много лошо. Според ММ, сигурно е разказала и на съседните магазини и вече никъде нямало да ме пускат да пазарувам Wink

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 16 330
Представих си всичко в детайли,забавно е било Grinning

Последна редакция: чт, 30 яну 2020, 16:31 от Doli

# 13
  • Мнения: 2 315
Според мен продавачката е Муня. Вместо с подръчни средства и въженца и пирончета, да си беше подредила магазина малко по-стабилно. То дори и да върнеш дреха със закачалката на въженцето може да натежи и пак да се изсипе цялата стока върху клиента.

# 14
  • Мнения: 1 333
Прясна мунщина, дребна, но пак ме раздразни. Преди заспиване се сещам, че трябва да занесем извинителната бележка в градината на детето до края на месеца. В просъница успявам да инструктирам ММ, понеже той ходи при педиатърката. Сутринта той сложил бележката до компютъра ми, но трябваше да попълня датите (оставят ни ги празни, че нашето боледува дълго и често). Звънях даже в градината да предупредя, че имам, но нямам време да я занеса. Не можах да се сетя кои са датите, и бележката цял ден стоя до мен, само я местех насам - натам. Прибра се ММ, хукнах да пазарувам, и му поръчах да я попълни. Познайте дали го стори! Вечерта мина, вечеря, дрямка пред ТВ, към 1ч се разсъних да се преместя в спалнята, и се сетих, че не съм виждала бележката от няколко часа. Скочих да я търся, след мен скочи и ММ - нищо! За сметка на това не можахме да заспим до 3 ч, след което ни събуди другото дете, защото му било лошо. Бележката все още я няма, очаквам да се появи на 1 февруари. Мрън!

# 15
  • Sofia
  • Мнения: 16 330
Редактирах си малко моята случка...сега видях, че на гифа е микровълнова,на мен ми се видя като лаптоп Blush

# 16
  • FRANCE
  • Мнения: 1 615
Не си единствена

# 17
  • Мнения: 185
_velvet_  от нас двете би станал чудесен екип Simple Smile Ти скован козирог,аз блуждаеща риба...
Благодаря за новата тема
Преди години,когато децата бяха много малки се прибираме от село аз,децата,сестра ми и ММ.По това време мъжа ми обожаваше да се движи по черните пътища (редовно закъсвахме с колата) .Та кара той през едно поле. Навсякъде кал (беше март или април месец),по едно време каза:
- Тук ще закъсаме
Даде газ и наистина закъсахме.Излезе от колата и започна да търси камъни да подлага под гумите,но камъни няма...Запъти се към близкото село да търси някой да му помогне,а ние си стоим в колата.По едно време на мен ми се допишка.Излизам съвсем спокойно от колата(нали е голо и пусто поле,малко по-надолу се вижда язовира,но аз не  виждам добре и така и не видях,че там имало рибари) клекнах до колата,заголих д..е,свърших си работата и влязох в колата. След около 5-6 мин. към нас идва групичка мъже.Казаха,че идват да ни помогнат за колата. Видяха,че сме с деца,избутаха колата и си тръгнаха.ММ се върна сам,а благодарение на голото ми д..е ние продължихме безпроблемно по пътя

# 18
  • В. Търново
  • Мнения: 7 461
Като спомена пиш покрай пътя.
Пътуваме с малкия и баща му и спряхме до една канавка да си вършат работата заедно по мъжки.
Аз нямам работа и взех, че ги снимах както са в гръб, пикаещи, с телефона.
Един ден, след тържество за мама в градината, ще качвам снимки във фейса. Вечерта. Нащраках ги аз и легнах.
На другия ден отварям да видя кой какво ми е харесал и коментирал. Потрес! Измежду херувимчестите снимки на сладкото ми дете се мъдреше и тая с баща му. Накъде съм бляла, какво съм натискала, умрях от срам. Но пък приятелите ми се бяха включили с чувство за хумор. Но пак си ме беше срам. Изтрих я, естествено.

# 19
  • Мнения: 2 967
Това с пишкането ме подсеща как преди десетина години с колежка трябваше да ходим по работа в Приморско, обаче преди това трябва да минем през още две села. Обаче като заваля един сняг, до коленете, а на места имаше преспи и до кръста. По пътя страшно ми се приходи до тоалетна, реших, че ще стискам до първото село. Но там ми казват, че водата в тоалетната замръзнала, културно си ми отказаха. Във второто село трябваше да ходим до един магазин, ама то всичко затворено и няма жива душа по улиците. Тръгваме за Приморско, обаче пътят не е главният, а обходен, няма бензиностанции, а аз вече две не виждам от зор. Решавам, че ще спирам на пътя в полето, че вече не се трае. Но извън пътя не можеш да спреш, не си личи къде е канавката, изринато само където е минал снегорин и кривна ли настрани, съм затънала. Дотогава не сме срещнали пукната кола, спирам аз на пътя и заголвам д–то зад колата, и по закона на Мърфи, точно в тоя момент се задава кола. На шофьора очите му на домати станаха, а колежката крещи: "Гледай си пътя, бе, простак!" Той човекът това и правеше де... де да знае, че на пътя ще има гледка на гол задник в цялата му прелест...

# 20
  • Мнения: 1 237
Като си говорим за голи д...та, да разкажа случка с майка ми. Отиват на тийм билдинг /не знам как се е казвало преди 20 години Simple Smile/ и хапнали и пийнали както подобава. Обаче явно храната нещо не е била читава и на връщане вечерта всички ги хваща р..во. Та пътуват си те и в един момент почват да молят шофьора да спре. Той казва: Жените отляво, мъжете отдясно. И така един път, втори път, трети път. Накрая вече изобщо не гледали от коя страна са....
Верно се сближили колегите след колективния празник....

# 21
  • Мнения: 2 967
Като си говорим за голи д...та, да разкажа случка с майка ми. Отиват на тийм билдинг /не знам как се е казвало преди 20 години Simple Smile/ и хапнали и пийнали както подобава. Обаче явно храната нещо не е била читава и на връщане вечерта всички ги хваща р..во. Та пътуват си те и в един момент почват да молят шофьора да спре. Той казва: Жените отляво, мъжете отдясно. И така един път, втори път, трети път. Накрая вече изобщо не гледали от коя страна са....
Верно се сближили колегите след колективния празник....
Банкет му викаха на тиймбилдинга едно време. А тая случка се разказва за служебните автобуси на Нефтозавода, след смяна, храната в стола е била развалена.

# 22
  • Мнения: 1 237
Дама от морето, верно че банкет му викаха тогава Simple Smile
Явно на доста места са пробутвали и стара храна....

# 23
  • Габрово
  • Мнения: 2 932
За запис ще ви кажа как два дни поред правя една и съща глупост.
Кафемашината ни се счупи и извадих една кафеварка да ползваме. Ставам вчера, ядосвам се, че трябва да чакам за кафето ми докато стане , слагам каферката на котлона и отивам да оправям детето в другата стая. Отиваме с малката в кухнята да закуси и не усещам мирис на кафе, а чувам, че кафеварката вече го изкарва. Ами как да мирише като кафе не съм сложила 😒. Та трябваше да чакам да изстине, за да я отворя и да започна всичко отначало.
Ставам тази сутрин, мърморейки отново, че трябва да чакам за събуждащата напитка, глася кафеварката и си мисля докато наливам вода “колко зле си била вчера, че не сложи най-важното”. Отивам в спалнята, обличам детето, отиваме в кухнята .... пак не мирише на кафе, познайте защо 😏
Ти пробваш без кафе, пък аз от време на време - без вода. Една такава кубинска кафеварка преди много, много години като студентка. Нагрята, вътре само кафе и мирише на опечено, вода няма, съответно и кафе няма, времето преди излизане се е скъсило опасно и Натка е нервна без кафе... и кафеварката гореща и по никакъв начин не може да се отвори че се е затегнала. Следват кълбета пара, понеже неслучайно аз и съквартирантката учим да станем инженерки, имаме някаква практическа мисъл дори рано сутрин Grinning Сложихме я под чешмата да се охлади че да я отворим. И никакво оправдание нямам за това че не съм я "заредила" правилно, дълго време само така съм правила кафе, не е като да не бях свикнала...
Сега пък вкъщи чат-пат се опитвам еспресо да си направя в машината, пак без вода. Еми не става, не се пробвайте. Само гъргори и кашля туй нещо, ама кафе не изкарва Grinning Дано не й видя сметката някой ден така, че ми е свещен този уред вкъщи. Ама то кой да погледне има ли още вода в контейнера, като аз по него време още очилата не съм си намерила. И те са ми важни, ама кафето ми е по-важно пък.

# 24
  • Мнения: 2 967
Аз тази сутрин пак си изсипах пакетчето 3 в 1 в пепелника, вместо в чашата. Скоро не бях го правила този номер...

# 25
  • София
  • Мнения: 1 547
Ох, това с крайпътното пишкане ме подсети за една случка.

Допреди няколко години бях много активна в бреветите - ежемесечни колоездачни маратони из различни кътчета на България с минимално разстояние от 200км.

Та, един ден прекосявам села и паланки с мъжка група и по едно време всички момчета застават до една нива.

Барабар Петко с мъжете - отивам и аз, може ли да изпусна нещо. Гледам, гледам...нищо не виждам. Ядосвам се и им казвам: "Ще ми обясните ли най-накрая какво интересно има тук?!" (с глас нетърпящ възражение).

Eдно момче ми отговаря: "Ами, ние тук, такова.....И ти ли ще ни правиш компания?"

Те хората се искали да си изхвърлят излишните течности... Trollface

# 26
  • София
  • Мнения: 2 243
Хора, тия технологии ще ни побъркат!
При мен се забелязват наченки, които обаче достигнаха нови нива.
Това, че се опитвам да "плъзна екрана" и да увелича картинката на монитора или на книжка например ясно - правила съм го веднъж-два пъти. Но преди малко получавам съобщение от баща ми, че е пред читалището да вземе дъщеря ми от пиано. Самото читалище не се вижда от нас, но имам идеална видимост към спирката на автобуса, където насочвам поглед с надеждата да ги видя като се прибират за у тях. На спирката на 111 чакат група хора, но тях ги няма. И понеже това се случва 10-тина минути след като баща ми ми е пратил съобщението, мозъчните ми клетки (които явно са останали много малко количество и то от най-некачествените) създават мъдрата мисъл да върна времето назад, за да ги видя (пояснявам, че на телевизора като има предаване, което съм изпуснала мога да си го върна, за да го гледам и използвам тази функция почти за всичко).
Петък е. Някъде да има дежурна психиатрична помощ?

# 27
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 21 369
отворила съм си една книжка на Удхаус на лаптопа и когато имам време си почивам с нея за малко.
кога съм я отворила и колко отдавна не съм чела - не знам, доста време ще да е било, защото нямам спомен за сюжета и героите, но това не ми пречи - започвам четенето и ... изненада:

Цитат
Изведнъж обаче иззад ъгъла изприпка фокстериер и Бинго се олюля като трепетлика. После на хоризонта изникна маломерно дете от мъжки пол и той се затресе като малеби. И накрая, като звезда, чиято зрелищна поява е била подготвена грижливо от персонала на ансамбъла, се зададе самото момиче и мен ме заболя, като гледах Бинго какви ги преживява. Лицето му пламна алено, а като притурим бялата якичка и посинелия от вятъра нос, все едно, че насреща ми плющеше френският трибагреник. Сгъна се одве в кръста като подкосен и ми трябваше време да съобразя, че се кланя.

омекналия ми мозък регистрира името "Бонго" и като рояк в главата ми зажужаха мисли: какво прави той в тая книга? Що точно за Бонго намерил да пише? ...

Скрит текст:
пс Бонго е съфорумец, за мен "на всяко гърне мерудия", за когото няма никакво значение какъв е въпросът - важното е да се изпляска с някакъв абсурден отговор или даже и без него, но задължително с плонж и червен шрифт.
сега трябва да намеря някой да ми лее куршум Wink

# 28
  • Мнения: 2 593
Прясно от преди малко.

Ще се къпя. Пуснах бойлера само с топла вода, да се сгрее банята. Сетих се че забравих да си взема чорапи. Отидох, беше на музикална програма, но говореха. Изчаках да чуя коя ще е следващата песен. Започна, не ми хареса и в тоя момент се сетих за пусната вода. Успях да се изкъпя с хладка.

# 29
  • here and now
  • Мнения: 1 472
Пускам справка за януари - 0 документа. Е чак пък нула не може да е, минимум 2-3 трябва да са. Пускам пак - същата работа. На третия път се усещам, че съм пуснала за януари 2021. По-лошото е, че наистина си мислех, че сме  2021 . Гледах датата на компютъра и на телефона.

# 30
  • Мнения: 10 069
Е, аз първата седмица, след отпуската ми по новогодишните празници се чудих защо не мога да си намеря кореспонденцията в деловодната система, без да съобразя, че трябва да се върна на 2019 година. Ама ти, Алис, съвсем в бъдещето изхвърча.

# 31
  • Мнения: 1 507
Прясно от преди малко.

Ще се къпя. Пуснах бойлера само с топла вода, да се сгрее банята. Сетих се че забравих да си взема чорапи. Отидох, беше на музикална програма, но говореха. Изчаках да чуя коя ще е следващата песен. Започна, не ми хареса и в тоя момент се сетих за пусната вода. Успях да се изкъпя с хладка.

Пет пъти го чета това и не мога да вдяна. За какво трябват ти трябват чорапи, като се къпеш?
Иначе звучи готино - също като сцена от театър на абсурда. Simple Smile

# 32
  • София
  • Мнения: 1 127
Аз се чудих какъв е този бойлер, дето има програма "само топло" (и студено ли да има бойлер?) и съвсем се шашнах на програма "музика", реших че от бойлера се чува музиката 😂
Много ми беше забавно да се пуля и да разгадая 😁

# 33
  • Мнения: 2 967
Аз разбрах, че чорапи и трябват за след къпането, може да и е студено като излиза от банята и да ги обува още там.

# 34
  • Мнения: 1 507
А може и да си ги пере!
Едно време така са се къпели хората - с дрехите, хем и да се операт.

# 35
  • Мнения: 3 018
Хора, тия технологии ще ни побъркат!
При мен се забелязват наченки, които обаче достигнаха нови нива.
Това, че се опитвам да "плъзна екрана" и да увелича картинката на монитора или на книжка например ясно - правила съм го веднъж-два пъти. Но преди малко получавам съобщение от баща ми, че е пред читалището да вземе дъщеря ми от пиано. Самото читалище не се вижда от нас, но имам идеална видимост към спирката на автобуса, където насочвам поглед с надеждата да ги видя като се прибират за у тях. На спирката на 111 чакат група хора, но тях ги няма. И понеже това се случва 10-тина минути след като баща ми ми е пратил съобщението, мозъчните ми клетки (които явно са останали много малко количество и то от най-некачествените) създават мъдрата мисъл да върна времето назад, за да ги видя (пояснявам, че на телевизора като има предаване, което съм изпуснала мога да си го върна, за да го гледам и използвам тази функция почти за всичко).
Петък е. Някъде да има дежурна психиатрична помощ?

Споко, наред си си, просто живееш у бъдещето. Joy

# 36
  • Германия
  • Мнения: 840
Хора, тия технологии ще ни побъркат!
При мен се забелязват наченки, които обаче достигнаха нови нива.
Това, че се опитвам да "плъзна екрана" и да увелича картинката на монитора или на книжка например ясно - правила съм го веднъж-два пъти.

Това и на мен ми се е случвало. Laughing По-лошото е, че като направя някоя глупост (независимо голяма или малка) първата ми реакция е желанието да натисна ctrl + z (Undo в повечето програми). Много е жалко, че няма такава възможност и в реалния живот.

# 37
  • SF
  • Мнения: 9 096
Леле! Не съм сама в клуба!
Онзи ден приятелка ми показва хартиени снимки на децата си и на първата тръгнах с двата пръста да увелича изображението... Два-три пъти опитах, докато разбера, че не държа телефон.

# 38
  • Мнения: 10 069
А аз пощурявам, когато някой ми забие пръст в монитора и се опита да направи същото. Чак се сдърпахме с една колежка. Викам ѝ: "Само не пипай монитора!", щях да увелича таблицата, а тя ми намаза целия монитор за миг.

# 39
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 384
Скрит текст:
Убих се да си търся водата, беше в лявата ми ръка. Проверих дясната, докато търсех...

😂😂
Често ми се случва с всичко, очила, вода, телефон.
Аз пък много пъти съм си търсила телефона, докато говоря по него. И чак когато започна мислено да се "връщам" назад, за да си спомня къде съм го използвала последно, се усещам.

# 40
  • here and now
  • Мнения: 1 472
Напоследък работя до късно. Колата ми се отключва безконтактно(отваряйки вратата, ако ключа е в мен се отваря). Аз по принцип алармата дори не знам как се включва и дали е включена. Ключа е в мен, но точно къде из чантата не знам. Отварям аз, сядам да запаля и като се разпищя тази ми ти пущина и не спира. Започнах да ровя из чантата да търся пустия ключ, не го намирам, а е паркирана между блокове и още повече се стресирам, че събудих всичкия народ. Рекох си, не съм толкова далече,  ще карам така. Тръгнах и в далечината пред мен патрулка, ами сега? Карах бавно и на молитва, че хем пищя хем светя. Добрах се до вкъщи(без други емоции), бръкнах в чантата отново и уцелих ключа от първия път.
Извинявам се на всички, които събудих. Муня съм. Сега ключа ми е в джоба на якето и дано се сетя, че е там при евентуален рецидив.

# 41
  • Мнения: 28 567
Как запали колата без ключ?

# 42
  • Мнения: 10 069
Аз бих попитала, тази кола имобилайзер няма ли? Какъв е смисълът да пищи само?

# 43
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 384
Доколкото схващам, алармата е с отделен ключ.

# 44
  • Мнения: 28 567
И ще носи двата ключа отделно?
Не знам да има кола която да се пали без ключ. Плюс това алармата и ключа са наедно. Ама знам ли. Нека авторката поясни.

# 45
  • here and now
  • Мнения: 1 472
Колата пали с бутон. Ключа е някъде в чантата, има и втори имобилайзер, който е закачен за ключа. Щом тези неща са някъде в колата, няма проблем. Аз я заключвам от бутон на вратата, реално ключ не ползвам.
Мога снимка да кача, както казах вече знам къде е Wink

# 46
  • Мнения: 28 567
Демек ако колата е отворена всеки може да си я вземе.

# 47
  • here and now
  • Мнения: 1 472
Ако ключа е в колата, може да я запали и да я подкара, ако съм я оставила отключена. Ако ключа не е вътре, ще му изпише  "key not detected" и не може да я запали.
 Ако ключа е в колата, не може да се заключи(това е много полезно за муни като мен).

# 48
  • Мнения: 185
Пътувам към летището с мм,трафика е огромен и за да не се изнервяме му чета вицове:
"Мъжът е като каймата...60% свиня,40% говедо и две яйца,а сместа е предназначена за принцеси"
Много се смяхме,аз галено наричам мм "Прасчо" ,когато съм му ядосана"Говедо" (зодия телец е) , а той ме нарича "принцеса" (най-вече когато ми е ядосан) Та този виц много добре ни описва

# 49
  • Мнения: 4 668
В нас кафемашината е пълен автоматик. Отивам на работа и по навик пускам кафето на машината и почвам да блея нещо по чавките. Чак когато преля чашата се усетих, че съм направила гаф, и там не е автоматик. Познайте на другият ден, отново същият номер.

# 50
  • IT
  • Мнения: 3 271
Аз много често забравям да изключа моята кола от копчето и тръгвам да излизам, добре че е умна и сигнализира.  Но примерно, ако ключа е в чантата и тя е на задната седалка, не мога да тръгна, защото не е в обхвата.

# 51
  • София
  • Мнения: 1 045
Ех, страхотна тема - за мен разведряваща, на някои мунщини се смея с глас, на други - се чудя.....
Ама какво да се прави- ежедневие, всички сме забързани, замислени та случват ни се разни мунщини.
Успокоявам се, че е нормално!

# 52
  • София
  • Мнения: 5 373
почвам да блея нещо по чавките.
А това какво значи:joy:

# 53
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 21 369
телефонът ми пак работи - мога да се "похваля" какви ги свърших миналата седмица.
нали сте гледали някои от старите филми с Лаурел и Харди или с Чарли Чаплин - един мъж, една греда, завъртане наляво... после надясно и ето ти, от нищото - 20 минути ням филм.

и аз така.
сутринта по коридора ме среща една колежка и черпи с един бонбон мерси.
аз съм човек възпитан, вземам бонбона, благодаря, интересувам се от повода, поздравява и пожелавам сълголетие и просперитет и пъхам бонбона в джоба на панталона, защото точно сега не ми се яде и за  да не изцапам листа, който съм тръгнала да взема от принтера.
идеята беше да си стигна до стаята и там да извадя бонбона от джоба.
да, ама не! забравих го и седнах да си пиша документите.
по обяд друга колежка се обажда да ходим заедно на обяд, тръгвам, в движение напъхвам телефона в джоба на панталона и обличам якето.
вече облечена решавам, че в джоба на панталона няма да ми е удобно и премествам телефона в джоба на якето.
изваждайки ръка от джоба на якето установявам, че цялата е в шоколад, както и якето, както и панталона и най-страшното - телефона е обмазан почти изцяло с шоколад.
резултатът е - микрофон и всякакви други отвори - пълни с шоколад, ремонт и почистване и аз почти седмица с никия с фенерче.

# 54
  • Мнения: 1 339
Днес получавам смс от банката, че съм в просрочие по кредитната си карта. Ама как? Нали внесох? Обадих се на телефона за клиенти и ме насочиха към клона. Отидох, ама така ядосана бях. Дадох им точна дата, точна сума и им обясних колко съм възмутена, че парите са внесени някъде другаде. На служителката ѝ отне около 15 мин да провери и да ми докаже (!), че нищо не съм внесла. Междувременно аз се досетих къде точно съм оставила отделените за вноска пари (не в банката!). Умрях от срам, колко се извинявах... И това е най-близкият до нас клон, буквално до блока. Нямам идея как ще вляза пак там. Flushed

# 55
  • Мнения: 10 069
Е, понякога и в банките са муни. В тарапаната през декември, че и в началото на януари издирвахме кой аджеба е внесъл по една служебна сметка сума, че проформа фактура плаща отгоре на това (при нас няма начин да му бъде издадена такава).
В банката спали, объркАли сметките. Защо някой не реши да внесе по личната ми сметка нещо? Ще си трая, обещавам.

# 56
  • Мнения: 2 967
Е, понякога и в банките са муни. В тарапаната през декември, че и в началото на януари издирвахме кой аджеба е внесъл по една служебна сметка сума, че проформа фактура плаща отгоре на това (при нас няма начин да му бъде издадена такава).
В банката спали, объркАли сметките. Защо някой не реши да внесе по личната ми сметка нещо? Ще си трая, обещавам.
На мен веднъж ми изпратиха фактури на личния имейл погрешка, за съжаление никой не се излъга да ми прати някой лев. Имейлът на действителната получателка се различаваше от моя само с една точка в повече. Върнах отговор, че е станала грешка.

# 57
  • София
  • Мнения: 2 243
Аз имам безумна история.
Преди години - гледам си разпечатка от движението по сметката и изведнъж виждам преведени 60лв от не знам кой оркестър в Плевен (примерно) на името на Виолета Кисакова (измислям си, но името е особено). Сещам се, че моя близка приятелка се казва така и свири на виола. Обаждам ѝ се и  тя казва: "Абе трябваше да ми преведат един хонорар от 60лв от Плевенския оркестър за едно участие, ама нещо никакви ги няма". Викам "Ами при мен са".
Кажете ми какъв е шансът точно нейните пари да дойдат точно в моята сметка?
П.С. Не работим заедно да имаме близки сметки. В съвсем различни сфери сме

# 58
  • София
  • Мнения: 35 719
Нета ми умря докато писах. Това не е мунщина, а каръщина.

Нямам компютърен стол, а използвам фотьойл. Удобно, широко, има място и за котарака... И понеже е залепен за бюрото ставам и сядам като прескачам облегалката.
Синът ми вчера ходи на пазар. Прибира се и ме моли да заключа. Котаракът леко се стресира от отварянето на входната врата и се е наканил да скочи на фотьойла. Аз ставам, а той скача на облегалката... и беше посрещнат от мощен ритник. Падна и събори бутилка кола и отворена бутилка с вода. Естествено съвсем психяса "тази ме удари" и "о, водааа"... драсна със 100 и се скри в спалнята Simple Smile
Карах му се докато бършех локвата Simple Smile

А помните ли, че бях писала за найлоново пликче на улицата? Аз помня.
И снощи имах терзания с найлонов плик. Прибираме се с ММ натоварени с покупки и минаваме през тясна тъмна пътека. В далечината ми се видя как нещо пролази по пътеката. "Плъх!" Рекох че е посетил магазина и сега е решил да се скрие в близката трева. Ама пликчето спря и започна да ми прилича на дебнеща котка. "Ама много дребно това за котка, може да е котенце".
Питах аз ММ вижда ли там нещо си... Нищо не виждал гадта "само едно найлоново пликче се вее на вятъра". А снощи си подухваше здраво.

# 59
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 384

Това с пликчето ме подсети за една случка отпреди повече от 40 години. Имаше период, в който чичо ми със семейството му живееха в много отдалечен град и идваха два пъти годишно. Та с братовчедите се виждахме много рядко. При едно от гостуванията им, понеже не сме се виждали дълго, аз, сестра ми и братовчедка ми не можем да заспим, щото уж си говорим разни неща (какво ли толкова сме си говорили на по 8-9 години, ама нейсе). Живеехме на центъра тогава, а в детската имахме една ракла и едната от трите сядаше там, а другите две - на ъгловите легла. Та, говорим си ние и изведнъж братовчедка ни си втренчи погледа някъде навън, гледайки само в една точка. Вика - там има един човек. А това вече е посред нощите, сигурно към 2-3 часа. В онези години да има хора по това време по улиците си беше голямо изключение. Поглеждаме и ние през прозореца - уж също го виждаме, ама човекът не помръдва. Гледаме, гледаме - не, стои си на едно място. От дълго дзверене вече започва да ни се привижда - мръдна, а, не, не е. И така сигурно поне един час го дебнахме. Това ни разсъни съвсем и отидохме в кухнята - ще правим кекс, за да изненадваме със закуска родителските тела. Е, не ги изненадахме! Или поне не приятно. Не помня какво точно сме бъркали и забърквали, но се получи една голяма подметка.
С нетърпение дочакахме да съмне, за да останем безкрайно разочаровани - нашият "човек" беше един знак (години по-късно разбрах, че това е знак №1, знаете го - обърнатият триъгълник). От нас обаче се виждаше под такъв ъгъл, че триъгълникът изглежда като леко разширение, та и в тъмното що пък да не е човек.

# 60
  • Мнения: 1 089
Това не знам дали е за тук или за страшките - снощи си лягам и на сън ми се струва, че деца преминават през стаята. Пак на сън хващам едното и се събуждам... Кучката ми е минала от вътрешната страна на леглото. Оправданието - имам и бебе-куче, та спя много на щрек. Grinning

# 61
  • София
  • Мнения: 1 930
Ето ме прясна-прясна.
Прибрах се и сложих вдни яйца да се сварят.
Мотая се из нас, по едно време се сещам, че съм ги сложила и се местя с телефона в кухнята - да си чета отчетните теми и пиша.
Забелязвам как от котлона се отделя топлинка, но понеже не свети, си сядам кротко на едно столче и си чета, и си пиша, и си чета и така поооне 25 минути
По едно време си давам сметка, че чакам да се сварят едни яйца, сложени на съседния котлон... т.е. Пуснала съм съседния.

Е, пуснах правилния и сега пак чакам, но пиша в тази тема😁

# 62
  • here and now
  • Мнения: 1 472
Вчера правих шоколадова торта. Сладкарството не ми е силна страна и се старая максимално да спазвам рецептите. Понеже нямаше кафява захар на кристали, взех на кубчета. Казвам си "Какво толкова, все ще се стопи". Та слагам аз сухите съставки(така трявбаше) в кухненската машина да се разбъркат и като се разхвърча едно какао, брашно и едно кубче захар успя да излети от купата. Ужас просто.
Реших, че няма нужда от повече разбъркване (то не че имаше и начин) и я приключих по любимата ми схема "смесваме всички продукти и бъркаме до получаването на хомогенна смес". Ако не бях  препекла блата все едно нищо не съм правила. Утехата ми е, че въпреки всичко става за ядене, даже е доста добра въпреки че на вид е ужасна.

# 63
  • Мнения: 4 827
И аз се сетих за една история от студентските ми години. Следвах в друг град, където отсядах на квартира винаги при една и съща жена и тя ми/ни стана като баба - имаше внуци на нашите години. Та отивам на изпит, но с мъжът ми, тъй като мислехме вечерта преди изпита да го полеем. Понеже бях с него, жената нямаше как да ни сложи с друга съквартирантка и ни отстъпи нейната спалня. Лягаме си вечерта и аз не мога да заспя. Навън един вятър духа и от отражението на уличните лампи, клоните на дърветата правеха зловещи движещи се сенки в стаята. Седя и се кокоря. По едно време виждам как една ръка се протяга отвън и почва да чука на стъклото. Малииий, направо се напиках от страх и директно събудих спящия до мене мъж да ме пази. Почна той да ми се смее и да ми казва, че съм голяма пъзла и изведнъж... ръката пак се протегна и чукна на прозореца. Оказа се... внукът на хазяйката, който си е забравил ключа и чука на баба си на прозорчето да му отвори. От де да знае момчето, че баба му отговаря на друг прозорец тая вечер.

# 64
  • Мнения: 3 803
Тръгвам да пиша в една тема и вместо да започна с текст натиснах публикувай. Този текст, че полето е празно за първи път видях.

# 65
  • Пътеводителят е достоверен, действителността често греши!!!
  • Мнения: 1 993
От няколко дни имам нов шкаф в кухнята. Точно до хладилника. Набутах вътре доста нещица....
Ха познайте колко пъти отворих хладилника да пъхна вътре я прането ( в шкафа имам кош за пране), а гоблена, я някоя химикалка...

Голям заплес съм на последък...

# 66
  • Мнения: 2 967
От няколко дни имам нов шкаф в кухнята. Точно до хладилника. Набутах вътре доста нещица....
Ха познайте колко пъти отворих хладилника да пъхна вътре я прането ( в шкафа имам кош за пране), а гоблена, я някоя химикалка...

Голям заплес съм на последък...
Предполагам, още много пъти ще ти се случва. До преди три месеца кошът ми за боклук беше под мивката. Сега там е съдомиялната, съответно кошът си намери друго място. Още по инерция отварям шкафа да пускам боклуци и обикновено се сещам в движение.

# 67
  • Мнения: 1 089
В случая кучката ми е мунята - играя си с бебока, малкото ми изръмжа и мама дойде да го набие Grinning Пази ме явно ... Grinning

# 68
  • Мнения: 2 911
Имам много ясен спомен, че скоро купих кутия подсладено кондензирано мляко от Лидл, беше на промоция. Тази вечер ми се дояде нещо сладко, сетих се за кутията, ... е никъде не можах да я намеря. Явно съдбата е решила да ме предпази от отровата, наречена бяла захар тази вечер, но ми е голяма загадка къде ли е консервата. Намерих доматено пюре, количества кафе, грах и моркови, марципан, фондан и какво ли не още, само тая пуста кутийка я няма. Най-много да съм се въздържала да я взема.

# 69
  • Sofia
  • Мнения: 16 330
Най-редовно не откривам неща за които съм сигурна,че ги имам,но са така забутани някъде, че нямат откриване и ги намирам обикновено когато не ги търся...Вчера реших да си направя "полезен"шоколад,изкарах на масата всичко необходимо,но какаовото масло не открих,а знам че имам,търсих,рових,няма го...прибрах всичко и си хапнах лъжица нутела Blush

Последна редакция: сб, 08 фев 2020, 07:27 от Doli

# 70
  • София
  • Мнения: 1 127
У нас най-често купени неоткриваеми неща се търкалят изсипани в багажника.

# 71
  • Мнения: 13
Една вечер си спим сладко, сладко с милият мъж. Той гърла като заклан, а аз спя като дебела принцеса. Сънувам си аз някакви неща... някъде ме отвеждат насила. Трягвам да крещя, ама хубаво съм тръгнала.... изкрещяла съм на мъжа ми в ухото, той се е събудил. Ръчкал ме е да ме пита какво ми е, а аз най-безцеремонно съм се обърнала на другата страна.

# 72
  • Мнения: 2 911
У нас най-често купени неоткриваеми неща се търкалят изсипани в багажника.

Благодаря за идеята, ще го претърся. Сега се сещам, че май се беше обърнала чантата.

# 73
  • here and now
  • Мнения: 1 472
Намирала съм си любими слънчеви очила под предната седалка след година търсене и след като ги бях прежалила. Тогава търсих нещо друго, което естествено не намерих тогава.

А кой от вас е купувал винетка на чужда кола?
Тръгвам да пътувам тази сутрин и се сещам, че снощи щях да проверявам до кога ми е валидна винетката, че забравих. Миналата година някъде по това време се сетих, чак като видях кола на бг тол. Та тогаз спрях да закупя аз. Писах, платих и какво да видя - платила съм на номер 2223(например), вместо 2333, какъвто е моя. Купих пак, няма как.
Та карам си аз и прозвъних на сестра ми да провери, че да не губя време. Връща ми обаждане с отговора - "Ами имаш 2" 
Оказа се, че и някой друг е направил същата мунщина като мен. Жалко, че е било само месец и половина по-късно.

# 74
  • Sofia
  • Мнения: 16 330
Днес за малко да пратя поздравителна картичка за рд на детето на моя близка...добре,че се забавих с избора,също и с пожеланията...докато ги мъдрех,поглеждам календара и изведнъж ми просветна,че е минал,бил е преди месец Rolling Eyes

# 75
  • Мнения: 2 359
Дребен си има любима книжка и всяка вечер му я четем по 100 пъти преди сън.Да,но по онзи ден още от през деня почна да я носи и да ни я връчва на мен или на баща му да му я четем. След стотния път и на двамата ни писна и го изведох на двора,а мъжа ми я скри уж набързо в спалнята до вечерта.Да,но вечерта дойде,той си я търси,а ние не можем да я намерим.Изключил къде я скрил,твърди че ми бил казал,но и аз нямам никакъв спомен.Съответно се почва мрънкане,и ние в хор почваме да я рецитираме.От толкова четене наизуст сме я научили.Заспа в крайна сметка.На другият ден обърнах спалнята,няма я и няма тази книжка.Една педя е,не е някоя малка.И той се мъчи да се сети,но ...Вечерта същата работа декламираме наизустената книжка.Отивам на другия ден да търся същата книжка в книжарницата и естествено я няма.Хайде в една друга и така 3 книжарници.Отчаях се вече,пак ще се рецитира вечерта. И днес си бъркам в гардероба да си вадя чорапи от чантичката и тя под тях 😁.Тази вечер си четохме,сигурно 200 пъти, че голяма радост беше като си видя и "забравените" картинки дребния 🤣

# 76
  • Sofia
  • Мнения: 16 330
Коя е тази любима книжка на малкия сладур? Hug

# 77
  • Мнения: 2 359
За Дядо Коледа и подаръците разбира се 😁
Скрит текст:
На 2 г. е и тази Коледа разбираше в някакъв степен идеята на семейното събиране и подаръците 🎅

# 78
  • Мнения: 2 151
Днес за малко да пратя поздравителна картичка за рд на детето на моя близка...добре,че се забавих с избора,също и с пожеланията...докато ги мъдрех,поглеждам календара и изведнъж ми просветна,че е минал,бил е преди месец Rolling Eyes
Една година на съответното число от месеца се обадих да честитя рожден ден на приятелка. Докато казвах "Честит" изведнъж ми светна, че датата е същата, но сме месец по-късно. Честитих й първия месец от новата й лична година като наблегнах, че всъщност се обаждам за да се чуем.

# 79
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 384
Това с рождените дни в нашия род е запазена марка на сестра ми.
Преди време ми се беше обадила един месец по-рано и толкова въодушевено ми честити рождения ден, че чак ми стана криво, като я разочаровах, че е подранила
Година или две след това пък се обади на нейна много близка и добра приятелка с месец по-късно.
Редовно ме пита за рождените дни на разни хора, за които съм сигурна, че ги знае, но ей така - за всеки случай Satisfied

# 80
  • София
  • Мнения: 3 301
И на мен преди години една позната се обади да ми честити с месец по-рано. Като я светнах, че е подранила се обиди чак. Каза ми, че съм неблагодарна. Важното е, че ме е поздравила, а не точно на коя дата. Като се замисля има логика. Smile

# 81
  • Пътеводителят е достоверен, действителността често греши!!!
  • Мнения: 1 993
Имам една приятелка - преди Х брай години, точно на рождения ми ден, ми звъни да си поговорим... Дърдорихме си извесно време, ама аз мълча като партизанин. Както и да е, мина и замина, аз си помня, и си се смея всеки път като се сетя...
Минаха 1-2 седмици, тя включила че е пропуснала да ми честити, звъни, реве, извинява се.... Чудо голямо! Чак ми стана неудобно, че не съм я подсетила.
От тогава, всяка година ѝ напомням. Нещо от рода: "Муцка, днес имам рожден дин, казвам си, да не стават грешки" Joy

# 82
  • Мнения: 3 803
На рождения ми ден получавам  n!  поздрава в ФБ , едни от първите - познат от съседен блок. Следобед с мъжа се разхождаме и срещаме същия този съсед със съпругата му. Откарахме сигурно час в приказки и се разделихме. Вечерта жена му тя звъни и се извинява, че не ми е честитила, ама то се брои единия като го е направи си броя и двамата.

Последна редакция: пн, 10 фев 2020, 23:08 от J_M_M

# 83
  • София
  • Мнения: 1 930
И на мен преди години една позната се обади да ми честити с месец по-рано. Като я светнах, че е подранила се обиди чак. Каза ми, че съм неблагодарна. Важното е, че ме е поздравила, а не точно на коя дата. Като се замисля има логика. Smile
Мунята е тя!

# 84
  • Мнения: 569
И аз имам такава история. Обажда се моя братовчедка, дъра, бъра,дъра, бъра, чакам аз да ми честити РД, няма такова нещо. Питам я, за какво точно се обажда, ми така, да си поговорим.
Накрая май си казах.

Имам една приятелка, познаваме се от деца, от бебета направо, много години бяхме в един клас. Нейният РД, в средата на лятото, редовно го отбелязваме,моя не.
Седим си веднъж на кафе, да се видим предколедно, какво се сети да ме пита кога ми е РД, е как кога, днес е.

# 85
  • Мнения: 3 803
Следобед с мъжа се разхождаме и срещаме същия този съсед със съпругата ми.
Ко речи? Това само джендър може да го напише 😂
Поправих се Simple Smile

# 86
  • Sofia
  • Мнения: 16 330
Имам една много разсеяна приятелка и все честити рождените дни на децата ми ден по-рано или ден по-късно Grinning
А за един рд на синът ми ,едно съседско дете дойде в уреченият час, с подарък и с баща си за придружител,звъни,отварям,влиза и започва да нарежда пожелания...обаче подранил с един ден,поканата беше за утрешният ден Joy ...е,поканих го да си поиграят,а таткото и подаръкът си тръгнаха Blush

Последна редакция: вт, 11 фев 2020, 13:42 от Doli

# 87
  • при късмета
  • Мнения: 15 182
Вчера решавам да пусна кърпите за пране. Вадя новите, събирам тези за прането, пускам пералнята и започвам с нещо друго да се занимавам. Тръгвам да простирам и установявам, че съм изпрала новите кърпи, а старите си стоят и в банята и в кухнята

# 88
  • Мнения: 5 080
Вчера решавам да пусна кърпите за пране. Вадя новите, събирам тези за прането, пускам пералнята и започвам с нещо друго да се занимавам. Тръгвам да простирам и установявам, че съм изпрала новите кърпи, а старите си стоят и в банята и в кухнята
Smiling Imp След като ми се случаи два пъти в един месец... почнах първо да пускам пералнята, после да вадя чистите за слагане из баните/кухнята Wink

# 89
  • Мнения: 1 333
Моя мунски принос към честитките за РД: Получавам обаждане от приятелка (тя самата е рожденичката на този ден), която започва с думите: - Здравей, как си? Обаждам ти се да ми честитиш рождения ден!  Оттогава ми е култов лаф.

# 90
  • Мнения: 2 555
Сутрин, пия кафе, което разнасям навсякъде с мен, гримирам се в банята и влизам с чашата с кафе. Отварям шкафа да извадя кутията си с червила и се оказвам с две заети ръце и решавам за малко да си оставя скъпоценната кутия на капака на тоалетната чиния
Скрит текст:
( моля само за разбиране от ССФ, червилата са в кутия, капакът ми е чистичък и си има мекичка отгоре подложка, сещате се що ги давам тези обяснения)
...и триста дяволи, вещици, талъсъми и каквото се сетите - капакът е вдигнат!

Събудих се от раз! Smile
Козметика, парфюми и обувки пазя и кътам като чеиз. Всяко погубено или изгубено съкровище от тези ми донася тасманийско настроение и страдам дълго.

# 91
  • Мнения: 4 827
Grinning Въпросът е после какво последва, след като се установи, че капакът е вдигнат? Grinning

# 92
  • Мнения: 4 668
Вчера една ученичка ми закъснява за час. Обяснението е следното: Идва автобусът на спирката, тя и приятелката и тичат, мятат се вътре доволни, че са тръгнали навреме. И след като автобусът излиза от града разбрали, че не този, който им трябва. Слезли малко след табелката и оттам пеша до училище на бегом. Навремето една колежка от университета вместо влака за София, се качва на международният за Гърция, и така и не разбрала грешката докато не почнали да проверяват за международни паспорти /още не бяхме в ЕС/. Та повярвах на ученичката, като се сетих за колежката.

# 93
  • Мнения: 1 852
Скоро не съм се изявявала. И на мен ми е интересно оцеляха ли червилата ☺

# 94
  • Мнения: 2 359
Дано кутията ги е спасила и да са били затворени хубаво.Моят дребния имаше такъв период да си мие пласмасовите зеленчуци в тоалетната 😁.Пускаше ги и бъркаше с една лъжица от комплекта за готвене ,добре че по късно се научи да пуска водата в казанчето 🤣

# 95
  • Мнения: 569
Вчера една ученичка ми закъснява за час. Обяснението е следното: Идва автобусът на спирката, тя и приятелката и тичат, мятат се вътре доволни, че са тръгнали навреме. И след като автобусът излиза от града разбрали, че не този, който им трябва. Слезли малко след табелката и оттам пеша до училище на бегом. Навремето една колежка от университета вместо влака за София, се качва на международният за Гърция, и така и не разбрала грешката докато не почнали да проверяват за международни паспорти /още не бяхме в ЕС/. Та повярвах на ученичката, като се сетих за колежката.


Четири години пътувах всяка седмица с автобус до вкъщи. Точно когато трябваше да се прибера през седмицата за да ходим с майка ми на проба на роклята за бала, обърках автобусите. Да не мислите, че слязох веднага щом разбрах грешката. Пътувах си до първата спирка, добре, че имаше с какво да се прибера. На проба не отидох този ден, така и не си признах защо.

# 96
  • Мнения: 3 803
Тази сутрин 6:40  бяхме с автобуса, качва се съседче което пътува до училище - 3 спирки преди нашата. Седна на седалка диагонално на нашата и дреме.  Две спирки преди неговата автобуса спира, той скочи  и слезе , огледа  се видя,  че е сбъркал и пак се върна. Хем ми стана смешно и се притесних моя момък вечер дали няма да подмине спирката.

# 97
  • София-Младост
  • Мнения: 17 721
Дъщеря ми така беше заспала една сутрин в автобуса, шофьорът я събудил на Централна гара. Беше закъсняла разбира се, защото е трябвало да слезе още на Орлов мост.

# 98
  • Мнения: 2 555
Скрит текст:
Grinning Въпросът е после какво последва, след като се установи, че капакът е вдигнат? Grinning
Скоро не съм се изявявала. И на мен ми е интересно оцеляха ли червилата ☺
Дано кутията ги е спасила и да са били затворени хубаво.Моят дребния имаше такъв период да си мие пласмасовите зеленчуци в тоалетната 😁.Пускаше ги и бъркаше с една лъжица от комплекта за готвене ,добре че по късно се научи да пуска водата в казанчето 🤣

Кутията за съжаление е без капак. Въпреки, че я хванах в последния момент, способен си на невероятно бързи  реакции понякога, част от червилата заминаха. Да Ви кажа ли колко  - 9!  ( 9 малки съкровища отидоха зян Pensive).
Здраве да е.

И заговорихме за пропускане на спирки - и на мен ми се е случвало веднъж, бях се отнесла с мисли за ...секс.
В моя защита ще кажа, че бях прясно влюбена Smile.

Последна редакция: ср, 12 фев 2020, 20:54 от *Serendipity*

# 99
  • София
  • Мнения: 6 711
Простено ти е, щом за секс си мислила. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 100
  • София
  • Мнения: 35 719
Дъщеря ми така беше заспала една сутрин в автобуса, шофьорът я събудил на Централна гара. Беше закъсняла разбира се, защото е трябвало да слезе още на Орлов мост.
Мен нямаше кой да ме буди Simple Smile
По време на следването редовно заспивах в трамвая и се събуждах на последната спирка.
Спала съм ѝ права, а една жена изписка "олеле, това момиче ще падне".

# 101
  • Мнения: 2 911
Случай от по-младите ми години. Моята майка имаше много близка приятелка - видна дама, интелектуалка, омъжена за високопоставен човек. Та тази дама ни беше поканила на рожден ден, някъде по следобедно време. Тръгваме ние с колата, стигаме и започвам да паркирам. На тротоара стои някаква жена, която през цялото време ни наблюдава. Много мразя да ме гледат докато паркирам, съответно почвам да паркирам лошо, бъркам, накрая успявам и със съответната физиономия гордо се изплезвам на наблюдаващата. В това време тя идва до колата и пита защо и се плезя. Обяснява, че тя отива на парти, на което са канени много жени и изчаква, ако и ние сме за там, да отидем заедно (предполагам, че е познала майка ми). .... Е, в този миг ми идеше да се самоубия! Започнах глупаво да обяснявам, че аз така имам навик да си вадя езика отвреме навреме, добре че майка ми замаза някак положението.

# 102
  • Бургас
  • Мнения: 1 098
Писах, но май мнението ми не се е публикувало. Та да се запиша за днес. В обедната реших да си взема един черен шоколад, хапнах 2 парчета от него. Не знам как е станало, но съм се омазала стабилно, една черта от ъгълчето на устата до половината буза. Това естествено го установих 2-3 часа след това, когато отидох до тоалетна. По-интересното е , че през тези 2-3 часа имах клиенти, кой знае колко са се подхилквали след посещението им в офиса.

Последна редакция: пт, 14 фев 2020, 16:50 от elichka4

# 103
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 21 369
записвам час за преглед при специалист УНГ за детето и за бащицата.
жената пита за име и телефонен номер за връзка и аз давам моя.
пита за имената на пациента - давам техните.
след това пита има и оплаквания и какви са, за да ги запише. ей тук, без да се замисля, съобщавам: "не ме слушат! искам да им проверят слуха и ако се наложи да им промият ушите."
милата пет минути се смееше, накрая успя да каже "ама аз питах за оплакванията на пациентите."

е, че те какви оплаквания могат да имат! Trollface

# 104
  • Sofia
  • Мнения: 16 330
От скоро има една реклама по тв за Ремотив/не знам какво е,не я гледам/,но се чува сигнал на изпратено съобщение и всеки път отивам да си видя на телефона кой и какво ми праща...

# 105
  • Мнения: 1 089
Да, всеки път си поглеждам телефона и аз. Grinning

# 106
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 384
Аз съм си сменила звука за съобщения. Което не ми пречи понякога да се замислям, де.

# 107
  • Мнения: 10 069
Моето си е мунщина, но още не мога да разбера, от къде се чува сигнал от телефон. Само когато седна да бродирам, на любимото ми място. Определено не е от моя, най-малкото, защото му светва дисплея при съобщение. Добре сме звукоизолирани от съседите, трябва нещо много сериозно и голямо да счупят/разбият, че да се чуе при нас. Пък и кой получава толкова sms-и в днешно време. Има много по-модерни начини и приложения за комуникация. Но не е само в моите уши и глава проблема. Снощи дъщерята, седнала на същото място ми каза, че някой ми пращал съобщения. Праща друг път. Мистерия, която от есента е неразгадаема.

# 108
  • Мнения: 1 507
А случвало ли ви се е да си сложите телефона в задния джоб на дънките и да забравите, че е там? Звъни много коварно - едно такова приглушено, сякаш телефонът е в другата стая. Направо се побърках да го търся така един ден! Чувам, че телефонът ми звъни от другата стая и отивам там, обаче като  вляза в стаята - звъненето продължава да се чува тихо зад гърба ми, все едно е от друга стая. Обикалям като луда всички стаи, въртя се в тях като пумпал - и все се чува някъде наблизо, и все не е съвсем до мен ... Аз защото изобщо нямам навик да си слагам телефона в джоба и през ум не ми минава да го търся в себе си. Тогава за нещо трябваше да ми е подръка и го мушнах там, че е най-дълбок джобът.

# 109
  • София
  • Мнения: 3 301
И аз нямам навик да го слагам там, но миналата седмица в офиса го мушнах точно в задния джоб, защото чаках важно обаждане и не исках да го пропусна, ако например отида до тоалетна и забравя телефона в офиса. Обаче по принцип в офиса му намалям звука доста и разчитах, че като е в задния джоб ще усетя вибрациите. Е, нито вибрациите съм усетила, нито звук съм чула. Две пропуснати баждания ...

# 110
  • Майничка
  • Мнения: 8 049
Редовно си дремвам в автобуса на връщане от работа, даже специално изчаквам по-празен, та да си харесам местенце. Обикновено се ориентирам по някой завой или шум на кръстовище, но вчера проспах и двете възможни удобни спирки (между които има поне 5 минути време) и се събудих почти срещу един от моловете.
Реших, че е знак от съдбата, че заслужавам подарък за празника,тръгнах да пресичам и си спомних, че сутринта портфейлът с картите остана на масата, а в мен имам десетина лева.
Та така, останах си без подарък. Викам си, поне да се разходя пеша до нас, че да не се окажа обратно на работа и така каталясах, че проспах и Валентин и Зарезан...😁

# 111
  • София
  • Мнения: 9 515
Аз си пропуснах спирката за работа, цъкайки си игра на телефона. По-забавно беше после, когато стигнах все пак и колежка, с която се поздравихме в рейса, ме пита защо не съм слязла с нея. Уточнявам, че аз пътувам почти от първа спирка, а тя се качва доста след тази спирка, съответно аз седя някъде, тя стои обикновено по средата на рейса.
Онзи ден без малко да ми се случи същото, само че с метрото за вкъщи. Обявяват станцията, хората слизат, аз си седя. Усетих се и скочих малко преди да затвори вратите. А даже и телефона не гледах тогава, нещо се бях замислила.

# 112
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 384
В задния джоб и аз нямам (по-скоро - нямах) навик да слагам, каквото и да било.
Докато веднъж не изпаднах в паника като не можех да си намеря билетчето за градския транспорт, а беше влязла контрола. Прерових няколко пъти всичко - дори и твърде невероятни места в чантата си. Малко преди контрольорките да ме проверят, незнайно защо все пак бръкнах и в задния си джоб. О, какво облекчение!
На мен по принцип често ми се случва да слагам нещата на необичайните за тях места и после да се стряскам, че не ги намирам...

# 113
  • София
  • Мнения: 5 373
Два дни търся нещо, което много добре помня, че прибрах, като преди това освободих място в шкафа, че да се побере.
Днес вече много ми трябва и решавам, че преди да ида да го купя отново, ще проверя пак навсякъде. Включително в шкафа, в който стои бутилката с газ за печката. Никъде го няма. На крачка бях да обвиняваме мъжа ми, че го е изхвърлил. Добре че си замълчах. След дълго ровене, отмествам една кутия с играчки, която стои на рафт без вратичка. И какво да видя - драгоценният ми предмет се намира зад кутията.
Бях в потрес от себе си. По принцип гледам да съм осъзната като върша всичко, но как съм завряла това важно нещо там, нямам идея?!?

# 114
  • София
  • Мнения: 9 515
Преди няколко години идва една приятелка вкъщи с много важни документи. Дава ми ги и ми казва "внимавай къде ще ги сложиш, че ще ни трябват след малко". Е, дали не обърнахме къщата след 30 минути, като ни потрябваха. Намерихме ги на най-очевидното място, на което "проверихме" около 50 пъти, преди да ги видим.

# 115
  • Мнения: 1 089
Ох, тези с телефона са култови. Тръгвам да излизам и ми звъни телефона. Вдигам и говоря, докато се парфюмирам и блъскам в чантата очила, цигари. И като се почна едно търсене на телефон... В момента, в който казах, че ми няма телефона, иначе съм готова, се усетих. 😁

# 116
  • here and now
  • Мнения: 1 472
Преди време с любимия мъж отиваме на кратък уикенд в Гърция. Аз бях на работа цял ден, но дива ентусиастка, не отказвам. Пристигаме късно в хотела, вземаме си карта за стаята на рецепция и питаме как да стигнем до нея (хотела беше доста голям). Обясниха на английски и аз уверена, че съм разбрала, тръгваме да я търсим. Стаята беше да речем номер 305. Гледам аз табелките и виждам стрелка към 301- 311. Като захапах 301 усърдно се насочваме към там и точно пред 301 спряхме и аз гордо заявявам "Ето, нямерихме я". Да, обаче стаята не се отключва. Как ли не я въртяхме тая карта, чудехме се къде да я наврем, не ще и не ще. Пробвахме да отворим, да не би все пак да се отключила - нъц. И както бяхме се навели изведнъж вратата се отваря и се показва момък по халата на кръста. Погледнахме го жално и в един глас "Сори". Спогледахме се и по-умния от нас реши да види все пак номера на стаята...
Още ми става смешно като се сетя.

# 117
  • Мнения: 1 732
Заредих пералнята с дрехи и препарати, затворих вратичката и отделенията...и тръгнах да си върша други неща. След 10-15мин. взех да се ослушвам. Бре много тихо пере тази пералня. 🤔 Ами копчето кой да ми го натисне? Добре, че минах покрай нея по-раничко, иначе щях да отида направо след час и половина и да си видя резултата от хубавата работа.

# 118
  • Мнения: 1 285
Това го правя редовно и с пералнята и с миялната. На миялната, след като я включа светва екранчето, избирам си програма и натискам бутон Старт, когато приключи се отваря. Ако не натисна бутон Старт явно се изключва след известно време. Не стига, че не я пускам, ами и като забележа, че екранчето е изгаснало, но е затворена, прекарвам известно време в чудене какво се случва, преди да се усетя, че не съм я пуснала. Първите няколко пъти се чудех дали не е счупена, след като я отворих и намерих неизмити съдове и цяла таблетка.

# 119
  • Мнения: 185
Прибирайки се от работа,напазарувах и излизайки от магазина, по пътя за в къщи обяснявам на ММ по телефона,как за вечеря ще приготвя задушен дроб с гъби.Това ястие си е по рецепта на ММ и той за кой ли път ми даде наставления,кое след кое да запържа,за да се получи ястието по негов вкус.
Прибрах се...след около 1 час вадя покупките от торбите ... дроб няма.Купила съм телешко и свинско месо,но не и дроб.Вечеряхме свинско с гъби,но вече трети ден моята половинка не спира да се бъзика с моя дроб

# 120
  • The Big Apple
  • Мнения: 21 350
Два часа и половина чаках пред лекарски  кабинет, оказа се, че освен името на доктора съм объркала и ДКЦ-то, но чинно си чакам, що да видя какво пише на листчето, много натоварен ден беше днес, изцедена съм психически, това за оправдание.

# 121
  • София
  • Мнения: 1 930
Онзи ден изпрах дистанционното за телевизора с чаршафите. Вчера изхвърлих чисто нов флакон течно желязо вместо опаковката му. Сега за сега днес не съм се проявявала или поне още не се е показало.

Все пак Ивекс ме бие! Друго ДКЦ си е постижение

# 122
  • The Big Apple
  • Мнения: 21 350
Мани, от единия край на Пловдив до другия, но бях останала с впечатлението, че съм на правилното място, уви късно разбрах.

# 123
  • София
  • Мнения: 5 373
Ивена, същото се случи днес и на съпруга на моя приятелка Joy Явно днес нещо витае във въздуха Joy
Тя му записала час за сити клиник, но не се уточнили коя от двете. Едната е на Цариградско шосе, а другата на Околовръстното. Той обаче доста по-бързо от теб разбрал, че там, където е отишъл, няма такъв доктор.

# 124
  • Варна
  • Мнения: 5 820
Трябва да минат на проверка от Агенцията по храните. Идват дамите, всичко точно, обаче не мога да си намеря системата за самоконтрол. Едната вижда, че изпадам в паника и ми предлага да я занеса на място. Аз я намерих две секунди след като си тръгнаха. Идва уречения час, качвам аз четири етажа, нямат асансьор, не мога да намеря номера на кабинета, звъня пръхтейки, след три прозвънявания разбрах, че трябва да кача още четири етажа, в съседната сграда. Краката ми горят два дни след случката. Хората са казали, че до Цариград се стига с питане.

# 125
  • Варна
  • Мнения: 4 173
Вчера трябваше да съм на родителска среща на малката. Госпожата написа дата и час във ФБ групата, обаче аз нали да не сбъркам вчера проверих в сайта на училището. Там часът е написан 18,30 и аз като се прибрах от работа реших, че имам време да сложа баницата да се пече. Пращам сина да вземе сестра си от училище в 17,35 и той пристига и ме пита -  ти нямаше ли да ходиш на родителска. Отговарям ама тя нали е в 18,30. Не знам казва той, ама всички родители са в стаята и родителската почва. Погледнах тогава в групата госпожата написала 18ч. Зарязах разбитите яйца, корите, всичко и бегом до училището. Добре че живеем срещу него.
В свое оправдание мога да кажа, че на работа нямаме ФБ и нямаше как да проверя от там в групата.

# 126
  • Луната ни пази
  • Мнения: 2 996
Вчера трябваше да съм на родителска среща на малката. Госпожата написа дата и час във ФБ групата, обаче аз нали да не сбъркам вчера проверих в сайта на училището. Там часът е написан 18,30 и аз като се прибрах от работа реших, че имам време да сложа баницата да се пече. Пращам сина да вземе сестра си от училище в 17,35 и той пристига и ме пита -  ти нямаше ли да ходиш на родителска. Отговарям ама тя нали е в 18,30. Не знам казва той, ама всички родители са в стаята и родителската почва. Погледнах тогава в групата госпожата написала 18ч. Зарязах разбитите яйца, корите, всичко и бегом до училището. Добре че живеем срещу него.
В свое оправдание мога да кажа, че на работа нямаме ФБ и нямаше как да проверя от там в групата.
Защо ти да си мунята, след като са обявени 2 различни часа на срещата. Нормално е да се информираш там, където ти е по- удобно.

# 127
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 21 369
влизам в банята да си мия зъбите. там има огледало (в което по навик не се оглеждам) и рафтче за четката на детето, пастата на детето и синьото за оцветяване на зъбите, за да съм сигурна, че поне се опитва да ги измие.

мия аз каквото мия, изплаквам лице и протягам ръка да оставя четката за малко, докато си избърша очите и...
ръката ми докосва нещо, което не бива да е там, нещо стъклено...
и не просто го докосва, а и го събаря.
стрелва се да го хване преди да е паднало в мивката, защото ще я потроши или да падне на пода, където хем ще се потроши, хем ще ме нареже...
прихващам нещото (стъклена чаша), но от резкия подход към нея тя се отблъсква от ръката и пак лети, но с променена траектория, отново стрелвам ръка (другата) към нея...
нали си спомняте, че не съм избърсала очи, та всичко това става през водна пелена. Trollface
с една дума - еквилибристите и жонгльорите в цирка могат само да ми дишат прахта.
ама я хванах пустата чаша.
 Simple Smile като се замисля, и лъва в рекламата на Метро-Голдуин-Майер отвях, но след това. Trollface

# 128
  • Мнения: 1 333
Офтопик, знам, но може ли инфо за синьото? Имам силни съмнения как си мият зъбите моите хубостници!

# 129
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 21 369
от ДМ е, такова е, но не си спомням цената.
не беше прекалено скъпо.

# 130
  • Мнения: 190
Вчера на работа трябваше да сканирам няколко папки. Само че скенерът е малко бъгнат и по едно време спря да сканира и дава някаква грешка. Промених директорията за съхранение и ужким се оправи. Продължавам аз да си сканирам и по едно време проверявам и виждам, че файловете ги няма никъде. Търсих къде ли не - няма ги! Не са зе запазили. Шматка.. трябваше още след първата страница да проверя запазват ли се изобщо, а аз си сканирах едно 30-40 страници ей така... Neutral Face

# 131
  • Мнения: 1 237
Една дама от форума беше писала наскоро за черен шоколад..

Днес имаме важна среща в офиса, облякла съм супер костюм, високи токчета, прическа...Обаче ми е нервно, та нервно. И решавам да хапна парче черен шоколад за тонус. После още едно и направо целия шоколад.
Дойде ми енергия и със замах тръгвам на срещата. Добре че в асансьора има огледало - вдясно на брадичката черно петно, пипнала съм си и скулата, абе като индианец на ритуал се бях ошарила. Не ми отиваше много Simple Smile

# 132
  • Мнения: 3 803
Направих едни задачи и не ги запаметих и сега още поне два часа пак ще ги набирам. Така е като в 5 часа искам да приключа работа за 5 дни

# 133
  • София
  • Мнения: 1 127
Ctrl+shift+s на всеки няколко минути е закон. И копиране на текст преди изпращане на форма/мейл (при тъпи пощи, които не помнят сами). Колко форми не съм попълнила, защото са ме върнали за някое поленце, изтривайки текста ми! Тия хора не се научиха да правят сайтове...

# 134
  • София
  • Мнения: 3 301
Преди няколко дни баща ми решава да си прави бульон за пиене в микровълновата. Ама забравил да сипе вода в чашата, само пуснал вътре половин кубче бульон (поне го беше обелил от станиола). Аз и детето бяхме в кухнята по това време. По едно време се чу странен шум от микровълновата, погледнахме натам дружно и видяхме от чашата да излизат пламъци. Баща ми веднага спря микровълновата и я изключи от контакта. След това просто застана в ступор и гледаше пламъка в чашата. Аз пък шматката започнах да се питам защо не вземе да лисне чаша вода да го загаси, но не му казах да го направи, нито аз го направих. Стоях и гледах неговия ступор, чудейки се защо не реагира. Детето ни изкара от транса. Попита някой няма ли да направи нещо.

# 135
  • Мнения: 190
Сутринта вместо да си сипя корнфлейкс в купата, го сипах в купата на котката. Понеже в същото време си мислех, че трябва да й сипя гранули. Neutral Face
Освен това цял ден се спъвам, дори на равно. Спънах се и в стълбите, а после на слизане си оплетох краката и за малко да се люсна по дупе и то пред трима-четирима колеги Flushed
 А още е 10:40ч... Никакъв го няма акъла ми днес...

Последна редакция: пт, 28 фев 2020, 11:48 от Neni.11

# 136
  • Мнения: 3 803
История с продължение .
Миналата неделя дребния почва да реве: "Забравил съм си помагалото и не мога да си напиша домашното". Предлагам да се обади на няколко деца да ги попита да му снимат страницата, оказва се че не само той го е забравил.Питам познати  които са в трети клас и те го нямат - работят по други.  Питам в темата за трети клас , една мама снима страницата за което съм и много признателна.
Сядам набирам текста, включително с всички малки подробности в шрифтове. Е днес се повтаря и не само това помагало., ами и едно по математика.  Проверих колко струва казах му сумата приготви си парите ( трябва да си понесе отговорноста за разсеяноста си ) и тръгнахме.Загубих си 1 час и се прибрах само с едното, сега пак помолих  майката спасила ме предния път да съдейства.   
Като за капак докато плащах обяда му за следващата седмица забравих новото помагало на касата.

# 137
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 21 369
Simple Smile е, то сливата круша не ражда!
малкият е понесъл отговорността за разсеяността си, а мама?
Simple Smile почерпи детето един сладолед и двойна доза усмивка. Simple Smile

# 138
  • Мнения: 3 803
То за мен това е първия почивен ден за последните 14 дни  и освен 34778897808745434 изостанали  задачи и това трябваше да направя.

# 139
  • София
  • Мнения: 1 367
В петък взимам децата от училище. Взимам и още едно детенце, което ще ни гостува през ноща за радост на цялото племе. Изобщо цари вълнение. Носим стоте хиляди раници и багажи, които прибираме в края на седмицата от училище. А аз нося и бебето, защото ме домързя да извадя количката от багажника. Пристигаме до колата, отключвам, настанявам всичките четири деца по столчетата, давам инструкции кой как да си закопчае колана и аха да потегля - ключа за колата го няма. Никъде!
Търсих навсякъде, проверих чантата си, всички джобове, седалката, под седалката, в процепите на седалката, отвън в снега, под съседната кола. Няма го. Звъннах на учителката по пиано да кажа, че ще закъснеем или няма да отидем. После на мъжа ми да го предупредя, че може да се наложи да ни спасява. И цялата тази дандания, в един момент голямата ми щерка се обажда, че го е намерила. На стартера... Stuck Out Tongue Winking Eye

# 140
  • Мнения: 1 237
Пускам преди малко робота в спалнята. За тази цел, да е максимално освободено от вещи, изнасям в коридора стола, коша с дрехите, които са извадени от сушилнята и трябва да гладя и сгъвам и коша с носени дрехи.
Познайте после какво пуснах да се пере в пералнята......чистите дрехи разбира се...

# 141
  • София
  • Мнения: 799
Здравейте! Сетих се за една конфузна ситуация на последната родителска среща. Тъй като нямаше на кой да оставя малкия, взех го със себе си. По време на срещата беше що годе кротък и послушен и аз успях да проведа консултацията с родителите и да им обясня това, което исках. Вече към края малчо се обажда: Мамо, ака ми се! Родителите се позасмяха, ама нали и те са с малки деца, ясна е ситуацията. Аз се извиних, заведох го  и се върнах при родителите, като се надявах, че той ще се забавлява в тоалетната докато приключа. Започнах да говоря отново и съвсем забравих за синковеца. И по едно време чувам топуркане на крачета, обръщам се и гледам сина си довтасал по голо дупе пред родителите и с една невинна сладка усмивка казва: Мамо, готов съм! Е, моите родителски срещи са всичко друго, но не и скучни.

# 142
  • край голямата локва
  • Мнения: 669
Тръгвам да си мия ръцете в  банята. Изстисквам сапун, търкам - а той не се пени. Продължавам усърдно да търкам, не се разпенва.
Слагам още и още, пак нищо- стои си един такъв странен, ръцете ми съвсем побеляха. Аз упорита- слагам и слагам. Стигам до момента в  който почвам да се чудя сапуна може ли да се развали и защо по ***лите  вече и не се мие от ръцете ми. Ядосана посягам да спра водата за да се прехвърля  в кухнята,  да пробвам да се доизмия  и какво виждам-  шишето със сапуна си стои на мивката.А ръцете ми омазани с паста за зъби , тубичката- с една трета по- малко. Да беше сутрин и още да спя, как да е, а то следобед........

# 143
  • София
  • Мнения: 6 711
Познайте как нарекох днес колегата Петко? Цял ден му се извинявам, не съм го направила нарочно, просто не знам защо го казах...Той е много свестен мъж.

# 144
  • София
  • Мнения: 12 309
Ужассс, с У.

# 145
  • Мнения: 62
Аз пък помислих, че е станал Перко, а то...😂

# 146
  • София
  • Мнения: 5 060
То и да го напишеш е кофти, на БДС всички гласни са една до друга, с която и да объркаш, все си уцелила Laughing