Как се справяте с породените деца вкъщи?

Същото е, с тая разлика, че по-малката беше супер кротка и търпелива. Иначе хаосът няма оправяне, разнасят сега и двете. Отскоро е малко по-лесно, но не по-потредено.

Интересно е, че когато баткото е у дома, се кротват повече. Но като сме с тях цял ден, е много различно.

Трудно, много трудно. С три момичета сме, двете малки са породени. Справяме се с таткото сами и по-добре. Нямам нерви за бабински акъли и съвети.
Не помня откога не сме спали нормално, у нас е лудница.

Ами трудно си е, няма спор. Ще мине известно време докато успееш да се организираш. Хубавата новина е че все някога ще стане.
Засега бих те посъветвала да делегираш домакинските задължения на таткото, доколкото е възможно. И да не се стремиш да постигаш този така обичан режим. Има време за това.

Аз пуснах катата на ясла като се роди малкия. Не че беше най-доброто решение, понеже само болести мъкнеше, но поне имах време да си организирам къщата.
Не беше чак такъв луд хаос. Сънят ни беше проблем понеже малкия не спеше, но това не е от значение дали са породени или не. Каката пък си спеше, нито малкия й е пречил, нито пък ни будеше.
Накрая ме беше хванал съклета вкъщи и с такъв кеф се върнах на работа...
Истината е, че в времето става по- лесно. Аз не се борех за тиквени медали, да ми е супер излъскано вкъщи и мегаподредено. Исках просто да е прилично за обитаване. Освен това и си готвех, готова храна не сме купували.
Още ти е ново и не си се организирала. Ще свикнеш.

Аз пък предпочетох да са у дома, защото разхвърляното ми пречи по-малко от болестите. Много по-малко ми пречи. Най-неприятното е непрекъснатото хранене, прихапки и закуски, на практика тъкмо разчистя и е време за следващото хранене. Освен това още се хранят бавно и храната трябва да стои 2 часа, иначе ако я вдигна - след 20 минути пак някой е изгладнял и иска прихапка.

Благодаря за бързите отговори.
Явно още ми е ново и трябва време да свикна.
Преди да родя второто мечтата ми беше да имам три породени деца, но сега определено не ми е мечта , ако ще имам трето дете някога то ще е след десет години!

Ама разбира се, схемата при три деца е 1+ 2 породени или 2 породени и едно по-късно.

Моите са с година и 7 месеца разлика, големия го пратихме при баба му първите месеци, защото нямаше никакъв шанс да се справим. Аз почти отсъствах, бачках до 8-9 вечерта и нямаше много възможности да помагам. За справянето няма да те лъжа, първите 2-3 години са много зор, после става по-лесно. Сега са на 5 и 7, разбират се, играят си заедно, естествено е някаква лудница вкъщи, но се свиква.
Като съвет, ако нямате възможност за баба, мъжа ти поне има ли повече време да се занимава с по-голямото дете? Трябва да се стегнеш, да се организираш по-добре и е постижима задачата. Когато голямата стане на 2 можеш да я пратиш на ясли, по принцип е възможно и по-рано, но все пак лично за мен не е добре. В краен случай обаче е решение. Като мине време се забравят трудните моменти и си спомняш с носталгия колко сладки малки лапета са били децата Успех

Здравей, аз имам две породени момичета, които вече са на 6 и 7 години. Живеем в Германия и се справяме сами. Отначало е трудно, но човек може да се справи с всичко. Най големият ми съвет и това, което на мен най много ми помогна: слагай децата да спят в 20 часа. Така ще можеш да си почиваш и да се видиш с мъжа си. Моите още си лягат в 8 и това беше най доброто решение. Сега са неразделни и се гледат сами.

Впрочем породените ми момичета се оказаха по-лесни от 1 момче. Той е по-енергичен и не се спира. Момичетата по-лесно се изморяват и наистина лягат рано вечер. А и са по-склонни на тихички занимания.

При нас лошото е, че откакто родих целия ни режим се разпадна. Позастояхме се вкъщи каката не се уморява и следователно заспива много късно следобяд и след това вечерта, чак в дванайсет. Отделно не я срещам с много деца защото в момента буквално всеки кашкя, киха посмърча...... само болести ми липсват

Сезонът е такъв. Аз раждах пролетта и бяхме основно навън. Малкия беше на кърма, та като пригладнее, храната си беше с нас. Определено е по- лесно навън.

iribiri
Винаги когато съм била в Германия съм се чудила как постигат този железен режим с децата и слагането им по леглата в седем часа. Пускат щорите и няма искам не искам заспиват и толкоз, разбира се те през деня не спят.

Режимът е нужен, ако трябва да се съобразяваш с други хора. Ако на теб ти е ОК с различен режим и работи за всички, може да си позволиш нещата да са по-хаотични. Иначе ако ги сложиш рано, то пък ще вземат да кукнат в 5:00 сутринта.

Аз от първия ден въведах железен режим за лягането вечер. В 7.00 баня, нощница, приказка. В 20 се изгасят лампите и заспиваха. Това най много ми помогна тези 7 години. Дори и да има изключения (когато сме в БГ или някакви празници), върнем ли се в ежедневието, веднага влизат в режим. В градината спяха на обяд до 4 години. До една година спяха по 2 пъти на ден.

Определено режима е задължителен, но на този етап и с това не мога да се оправя
Всеки ден ставам и си казвам: ,, Днес ще се получи ще успея да се организирам,, но времето показва друго
Е понякога имам напредък, вместо да се оправяме по един час за излизане успявам за половин и така.....

Никъде не писано, че трябва да имаш режим или че трябва да е оправено вкъщи или трябва да излизате. Направи си деня както на теб ти и удобно, децата ще се нагласят по теб. Така ще е първата година, стискай зъби и си мисли, че идват по хубави времена 🙂.

Колкото и да съм опитвала с ранното лягане вечер не става и не става. Много пъти ми се е случвало аз да заспя преди нея или да се мъчим буквално два часа без резултат.

За съжаление само третото ми дете е такова, дето се лъже с ритуал и режим. Другите са едни по-чепати, по-"будни" и като почне вечерен ритуал, измисляха по сто номера, само и само да затруднят слагането в леглото. Като се почне от това, че врещяха от бебета, ако се опитам да ги сложа в кошара и се стигне до "вода, до тоалетна 10 пъти, къде ми е играчка Х, не тая пижама, не тая паста, не тая четка..."

Така че ако е голяма битка, по-добре без нея. Изобщо с повечко деца, че и породени, стандартите падат доста.

Синът ми е втори клас и през седмицата си ляга в 20.00
Когато беше в ДГ по-рано си ляга. Става в 7 и си прави закуска.
Номерът е да се измори през дена: навън при всякакво време, плуване, занимаване вкъщи, сега и домашни и доброволно си ляга.
Моите не са породени, сега и бебето върви по този път. Ритуали кой знае какви нямаме, освен къпането и четенето.
Аз пък се чудя как в Бг издържат до полунощ...

Проблемът обаче е, че повечето изморяващи дейности за деца изискват активното следене от родител. И смятай ако децата са изморени за сън, то мама е направо супер изцедена. Та хубаво е да са навън по всяко време, ма това значи, че и аз трябва да си оставя другите задачи и също да съм навън по всяко време. А това...някак...не го искам...та ако ги изморя толкова, че да легнат в 7, ще трябва и аз с тях да легна.

Не че имам породени, но се вкл в темата със съвет и въпрос. Как така ще кукнат в 5:00? Децата не се ли нуждаят от поне 12 часа сън? Така поне съм чела, иначе липсата на 12 часов сън ги прави абсолютни киселочи. Поне при дъщеря ми беше така. Тя е на 5 и все още спи по 12 часа.

Та, съветът ми е да се опиташ да ги сложиш в 20:00 часа да спят, те ще кукнат около 8:00 сутринта. Възрастните нямат нужда от чак толкова дълъг сън, та ако ги кротнеш в 20:00 ще имаш поне 2-3 часа за себе си.

Явно при нас няма угодия защото ако пък е хипер уморена и се е веселила с дечица няма заспиване от превъзбуждане и изобщо положението ни е едноо.....
Явно някои деца не подлежат на дресировка кипи от енергия и не се изморява.
Уж казват, че момичетата били по-лесни за гледане......ама не

Ами всяко дете си е различно. Също така не всяко е готово да спи без прекъсване 12 часа. Особено като бебета, които спят на части - в 5:00 е напълно възможно да почне да трополи, играе и вряска за внимание.

По-малките спят някъде от 10 до 8, или ако ги сложа в 9, са кукнали преди 7, което е по-зле. Не всички деца имат нужда от толкова сън. При моите само най-малката може да проспи 12 часа, другите си стават с настроение с доста по-малко сън.

При нас са трима, батко и две девойки с разлика година и 4 месеца. Беше невероятно трудно, пълна лудница е меко казано. Сега е вече по-добре. Баткото е на 5, а най-малката е на две години и един месец. Тази възраст сякаш е преломна - две години и малко, когато вече се очеловечват и примката се разхлабва.
Може би при теб поне големичката да стане на две и нещо и ще е малко по-разумна, за да се съсредоточиш върху малкия, той точно ще почне да прави бели.

Ако искаш малки деца сами да се занимават, а ти да си работиш по твои задачи, то по-добре да са на ясла/градина, по ефективно се работи без деца.
Детето беше до 13ч на ясла/градина, отмятах задачите и после с него. Аз от 4-5 км вървене не се струпясвам, на басейна не плувам през цялото време, стоя и наблюдавам. Под 3-4г е трудно, като се научат да плуват е по-спокойно.

Вкъщи разпъвахме трамплин, правихме Parcours от възглавници, въжета, одеала и т.н правила съм дама за скачане на плочките с тиксо, въобще има доста възможности, но да съвсем без участие не може. Т.е може, но има други проблеми

И ние сме с три деца. Двете големи сега са на 10 и половина и на 9. Малкото е на 1. С по родените беше много трудно в началото. Не сме имали разни режими и ритуали. За да се улесня максимално щ, гледах да напазарувам докато таткото е при тях. В помощ са ми били бабите, ако имат възможност да изведат каката малко. Иначе вкъщи беше хаос. Нещата се пооправиха, когато малката стана на около година и половина, започнаха да се заиграват, имаха сходен режим. Сега е много лесно, търсят се, помагат си, но често се карат.

Брат ми и сестра ми са породени. За щастие, сравнително кротки деца. Аз съм ги гледала без проблем сама (когато тя беше на 2, той на 1). Измислях им някакви игри поотделно. Да, трудно е да отидеш до тоалетна. Малкият слагах в кошарата и я влачих до вратата, да го виждам в коридора. С голямата играх игра, как трябва да ме пази да не ме откраднат и че момичетата винаги чакат другите момичета пред вратата на тоалетната.
Лапешки работи.
Само, че това не е за постоянно. Вечерта си бях свободна.

Не е лесно. По принцип майка им не ги гледаше сама на тази възраст. А винаги с помощ.

Ако ми е много зор , пускам телефона на голямото да гледа детски , малкото като беше бебе го оставях да спи и стоях с другото , в друга стая . Като е бебе е много лесно  , че спи , малкото е на 9 м , слагам го на шезлонг - люлка и седи . Трудно е , но и едно да е пак е трудно . Аз даже мисля за работа , вече че ми писна само деца по цял ден да гледам . Голямото го пуснах на градина , преди да станат две .

2 години разлика между синовете ми и 1 година, между малкия и дъщеря ми - адски трудно и изморяващо както физически така и психически беше докато стане малката на 5. Не спях нормално през тези години. Минава и това и друго идва. Почивайте всеки свободен момент, гледайте позитивно на живота. Понякога ми се иска пак да са по на 2-3, толкова бързо порастват.

Нямам породени, но искам да ви поздравя за смелостта. Моето е на 1.8г.и за мен практически е бебе още, не мога да си представя да имам и новородено сега, това за мен е пълен абсурд и кошмар. Случих на кротко дете, което е лесно за гледане, много яде и обожава да спи, не боледува(да чукна на дърво). Има режим още от началото за абсолютно всичко, в началото си лягаше в 20, а сега в 21 ч., но той е много поспалив и бързо му свършват батериите. Знам си целия ден по минути кога какво и това много ми помогна да не изкукам тотално.

Просто го правиш. Друг начин няма. Имам 3 деца за 4 години и половина, без помощ от баби.

Трудно е в началото с две породени деца, но времето лети.

Голямото детенце иска повече внимание. Идея е мъжът да го извежда сам и вечер, ако ходи да пазарува, на кафе с приятели, на гости сам. Така се изморява повече и не скучае.

Баби, лели, дядовци - ако голямото дете вече не суче е идеално да ходи при тях за цял уикенд, за седмица ако са наблизо. Така то получава много внимание, а майката може да си почине.

Моят син тръгна на група за игра сутрин, 3 пъти седмично, от 8.30-11.30 и това ми даваше някакво време сама като не е болен. Болен не го пусках, но тукашните си пускат дечурята и сополиви. Първо влизах и аз, с бебето и като свикна започнах да излизам за час, после два и след 3-4 седмици започна да си влиза сам. Водех и съседско дете, та понеже бяха двамата си играеха и не плачеха.

От мястото, където ходеше да играе, което всъщност беше ясла и имаше деца, които остават целодневно, организираха посещения на басейни, зоопарк, паркове, басейни, музеи, детски театър, кино. За някои излизания искат определен брой родители и така и бебето се уреждаше на куклен театър, плуване, игри в парка.

Съседи с дете на възраст на голямото - манна небесна. Като свикнат да играят заедно може да се сменяте, а и като е студено им действа добре да идат на гости, да им дойдат гости. Може да играят сутринта у вас, да обядват заедно, да спрат следобед у вас, а след съня да идат у съседчето. А може и един ден у единия и после у другия, тъкмо има дни без разхвърляно.

Излизах много из града, но само с единична количка и с градския транспорт. По-лесно и бързо е и няма слагане в столчета и сгъване и разгъване на колички. Излезем сутринта и се приберем вечерта. Големият го слагах в количката ако заспи, а бебето си го вързвах на гърба. Понякога обратното. Ако големият се измори го слагах седнал на капака на количката, но я държах яко да не се обърне. Ако вземе да клюма - на гърба. Количката ми беше Graco Citisport - само 5 кила, тясна, лесно се сгъва и седи права сгъната, с голям кош отдолу, сгъваше се и с пълен кош, имаше място отзад за биберони, чашка. Дръжката се вдига и сваля в 3 положения. Гърба на седалката се сваля лесно и се вдига лесно със шнур и става (почти) плоска. За град по-добро не съм намерила. Имахме и друга, но рядко излизахме с две колички.

Ненавиждам колички с две дръжки. Обичам дръжка, която може да се хване в средата и количката да се бута с една ръка.

Абсолютно ненужна вещ е едно нещо с колела, което се закрепя зад количката и голямото дете седи право на него.

Винаги, винаги имах дълго парче плат, даже 2, за кенгуру на гърба. Така мога да имам свободна ръка за голямото дете.

Посещения за няколко дни при хора, които живеят извън града са интересни за голямото дете. Само да не е до река, примерно или езеро, а дворът да не е плътно ограден. Ако има и животни е направо рай. Има ферми, които организират 2-3 дневен престой за хора с деца.

Ако им е скучно вързвах бебето на гърба и пусках музика и танцувахме. Хем бебето се тръска и самодондурка, хем голямото се забавлява.

По едно време, когато беше много студено, а бебето не можеше да излиза, че беше прекарала бронхиолит, наехме младо момиче да извежда сина по 2 часа, не непременно непрекъснато навън.

Може да направите и забъркате домашен пластелин с брашно и голямото дете да си го забърква и оцветява само докато мама готви, да правите фигурки заедно.

След година може голямото дете да тръгне на детска градина, поне сутрин.

Успех, радост и щастие желая на цялото семейство.

Имам момче на 2г и 6м и момиче на 9 месеца...ами какво да ти кажа - чудо е. Първите месеци сякаш беше по-лесно, защото малката основно спеше. Вече спи през деня по 2 пъти за по час - час и половина. Второто спане успях някак да го съчетая с обедния сън на баткото и ми остава някакво време я да свърша нещо, я да дремна, ако са ми свършили батериите. Малката заспива към 20ч, баткото към 23:30. Къпането оредя, готвенето и чистенето опитвам да ги оправя по време на първото спане на малката, което е около 10ч сутринта. Големия в това време е на самоотглеждане, ако не иска да ми помага. Напоследък му е интересно да чисти прах или да подрежда, обаче само каквото кажа. Например: сложи тази играчка в онзи кош...хаха и така. До тук с режима и къщата. Иначе е много забавно, особено като вече минало. Какво имам предвид - ами ето какво ми се случи преди 3-4 дни, само в рамките на час и нещо - влизам в банята да къпя малката, баткото пристига да “помага”. Пускам душа да се пълни ваната и отивам да я събличам в спалнята. През това време големия “следи температурата на водата” 😁. Готови сме с дребката, влизам в банята, гледам, тоалетната хартия плува във ваната, душа обърнат нагоре и пръска наоколо, само не и Където трябва, баткото целият мокър. Оправям на бързо положението, започвам да я къпя, ама я поливам с едно канче, баткото започва да реве, че искал той да я полива. Пращам го да си вземе канче за него. Връща се с една малка чаша за кафе, връчва ми я и казва: “ ти поливаш с това, аз с твоето”. Отказвам - започва рев. Не мога да оставя малката сама във ваната, защото вече не иска легнала, само седнала, а постоянно си потапя главата, явно иска да пие. Пък и двамата в банята - абсурд. Та...давам послушно канчето и започвам да я поливам с ръка. Баткото не полива сестра си, гребе вода от ваната и я излива навън или я залива по главата и започва да се смее, тя реве, аз се изнервям...Криво ляво изкъпвам я на където дойде. Изкарвам я. Той решава, че ще остане да си играе в банята. Оправям я на бързо, без да оправям стаята, влизам в банята да го видя какво прави...той нашия смъкнал всички хавлии на пода и ги заливал, заливал, залива с водата от ваната, запушил и канала (едва ли умишлено)...в банята една огромна локва, той целия - мокър. Като влязох - замръзна с една усмивка до ушите и след малко вика: много е забавно, много е забавно и започна да се смее. Наистина изглеждаше, че му е забавно, за разлика от на мен...Сложих малката в “крокодилката” (проходилката) пред банята, оправих на бързо, изкъпах и него. Естествено под жлъчния рев на най-малкия шеф в къщата. Облякох го. Малката реве - гладна. Големия щял да гледа детски в спалнята. Добре дошло. Тичам с малката в кухнята да й правя да яде. Връщам се в спалнята - изненада. По леглата, по земята, по шкафчетата...посипано с бебешка пудра. Вадя прахосмукачката, почиствам. Чаршафите сменям. Вече нямам търпение да стане 23:30...защо ли... по едно време - телефона ми го няма. Кофти, защото е винаги на безшумен. След доста търсене го намерих зад спалнята в другата спалня... 😁 всеки ден има някакви изпълнения, вече ги забравям, май някои трябва да започна да си ги записвам... та с няколко думи - още нищо не си видяла... 😁 ама не отчайвай, след време ще имаш на какво да се смееш...

She_  голяа лудница е , особено ако си сама поцял ден , баткото няма ли да ходи на градина вече , аз не издържам с двете да съм постоянно и голямото е на градина . То си е побърквация .

Ами по принцип ходи, обаче малката много се разболява покрай него. За 9месеца вече 5ти път кашля. Още не можем са сложим ваксините от 4тия месец и го спрях. Баща им често пътува извън България и познай...

She___ Наистина звучи като пълна лудница:D, май трябва да се заредя с търпение

и моите в Германия на 9 и 14 в 8 вечерта са в леглата ... айде големия може да се помотка из стаята малко  с някоя книга, но в 9 ако не са изгасени лампите ... голяма караница настава

Това сериозно ли? Ние в 9 още не ставаме от масата. На 13-14 преди изпити по влога учеха до 12-01 през нощта. През уикендите редовно лягаха по 2-3 часа сутринта и все още е така.

А в колко се прибират от училище? Тук в гимназията понякога имат часове до 18.30ч и се прибират след 19ч. Ходят на кино, театър с класовете си и се прибират в 23-24ч, но като бяха на 8-12г ги докарваха с автобус пред училище и ходехме да ги чакаме.

вечеря се между 16 и 17
училище свършва в 14>15
после домашни и занимание в къщи
след вечерята спорт или излизане, след това занимание в къщи и нани или директно нани ... 15 мин измиване плюс зъби

Тук между 16 и 17 има следобедна закуска. Явно вашият ритъм е друг.

А как заспиват в 21ч лятото, когато навън още е светло?

имат страшно много активности през деня и се уморяват много.
лятото заниманията в къщи се състоят или в каране на маунтинбайк по баирите наоколо или в игра на тенис на маса или на федербал и почти всеки ден сме за поне един час на  басеина където се събират много приятели и се играе какво ли не ... после нямат даже нужда от къпане . къпани си се прибират. и нямат нужда да ги подкарваме към креватите

Супер. Ние сме във Франция и тук всичко почва късно и свършва късно. На басейн и спорт ходят след 16.30ч. Сряда, събота и неделя са почивни дни в малките класове.

А , аз да ви питам , кога отделихте децата в отделна стая , ако са две , бият ли се , на какви легла спят ? Има ли опасност да си направят нещо , ако са отделно , да се ударят примерно ?
Кога децата лягат и си заспиват сами ?

Твоите още при теб ли спят? И на колко са години? Моята от раждането си до сега, 5+ години спи при мен. Чувала съм от др мами, че децата им спят до към 10 год. възраст при тях. Мен тази перспектива ме плаши, честно казано.

Според мен децата сами се отделят, когато решат. Преди това родителят само си мисли, че ги отделя 🤪

Беше на три години, когато получи високо легло с пързалка и му хареса и започна да спи там. Нощем се пускаше по пързалката и да идва при нас 🤣
Толкова за отделянето.
Иначе самостоятелността е индивидуална. Гушкай ги, докато искат, после ти ще искаш, а те не 😉

Невена, немците не са известни с нощния си живот 😁
Тук в 6 сутринта са свежи  като кисели краставички за мой ужас....
Лятото е трудно да го приспя детето рано, борба е, но на другия ден е отровен, ако не се е наспал.

Абе и аз съм в Германия, ама даже бебето не ляга в 20.00 ч. иначе рискувам да стане в 22 и цяла нощ да реве. Всички лягат около 22

Незнам, моето си ляга в 18 - 18.30 - 19ч и спи до 7.30ч

За биене - моите се биеха до доста голяма възраст, но интересното е, че никога не са се били когато са сами, а само като знаят, че има възрастен. Слагали сме камера със звук и не, не са се били.

За първородното - синът ми, обзаведохме стая, но той се роди недоносен, трудно сучеше, трябваше да яде през 2 часа и понеже мъжа ми го нямаше през седмицата сложих люлка в нашата спалня. Беше на година, когато дойдохме тук и живяхме у свекървите в стая, хол и кухня. Там нямаше как и като се роди дъщеря ми спеше първо с майка ми в спалнята, а ние с бебето в хола, а след 3 месеца тя си отиде и той отиде да спи с баща си в хола. Спеше непробудно и даже не разбираше, че по някое време баща му идва да спи в спалнята. Следобед спяхме, децата и аз, в спалнята.

Преместихме се в жилище с три спални когато големият беше на 5г, а малката на почти 4г с идеята всяко дете да си има стая, обаче дъщеря ми се навираше при нас, а синът ми не щеше да спи сам, че му се привиждаха караконджули, чудовища Итн. Непрекъснато единият ходеше в стаята на другия и накрая казаха, че искат да живеят заедно.

Леглата им са единични, тесни, около 80-90см широки, удължават се лесно, с метална рамка, така че да се облягат седнали и можеше под дюшека да се сложи преграда, така че да не паднат. Сложихме 2 бюра и два гардероба.

Като пораснаха удължихме леглата. Леглата са от ИКЕА и само сме добавили още един дюшек, малко по-дебело и мек. Задължително гумирано покривало на всяко легло + поне 1 резервно. Икейските не са здрави.

Факт е, че две деца се отделят по-лесно от едно, защото все пак има душа в стаята. Аз спях до 15г с майка ми, хаха.

Не препоръчвам легла едно над друго за деца с малка разлика и които се бият. Тогава се бият за горното легло, на горното легло, рисуват по тавана, а ако няма такова само по стените.

Когато ходехме лятото у майка ми спях с тях на огромна, широка 2м спалня, а като дойдеше баща им ги оставяхме на спалнята, а ние спяхме на разтегнат диван в хола. Понякога някое от децата отиваше да спи при майка ми, но на отделно легло.

Никога не сме ги гонили от нашата спалня. Има си естествено отделяне.

Отделна стая поиска дъщеря ни като навърши 10г. Тогава без проблем се разделиха и сега всеки се затваря в стаята. Взе си леглото и купихме ново бюро, че и трябва накланящо се.

Дъщеря ми още заспива на дивана, в моето легло, но в леглото на брат си или баща си или общото ни легло отдавна не се вре.

Кога заспиват сами? - Ъ, и аз това се питам. Моите към 1-2 през нощта, но сутрин скачат по-лесно от мене.

и при нас беше така. ако го сложех по-късно се будеше нощем. т.е. ако беше недоспал и нервен не спеше спокойно и на другия ден пак беше ужас.

Моите две момчета са с 1 година 8 месеца разлика, големия ходеше на ясла, когато се роди бебето до 3.00, сутрин го водеше баща му , по обяд ги слагаха да спят и към 3.00 докато отидем се е наспал. Така имах време да гледам бебето и оправя вкъщи. Съня, обаче беше мираж докато малкия не навърши 3. Сега са на 6 и 4, вече спят в свои стаи и всичко е различно.

Каката я отделих на 7 месеца. На около годинка и махнах преградата на кошарата, да може ако има нещо да дойде. След инцидент в който се прехвърли и падна на земята.
Може би на година и половина я преместихме на детско легло. Малкия го преместих в датската като беше на година. Спаша в старата кошара на сестра си.
Не съм имала проблеми. като пораснаха малко почнаха да заспиват по трудно, защото си говорят, но вечер не се карат и бият за разлика от през деня.

Това възможно ли ее? Моето почти в толкова става от следобедния си сън и след това няма заспиване до дванайсе и половина един направо е ужас.... от бебе си е такава

Ние с бебето което е вече на 40 дни и малко спим отделно в хола а пък каката и таткото си спят в спалнята двамата. Иначе е невъзможно когато бебо зареве през ноща и всички започват да се будят. Направо в момента при нас е лудница имам чуството, че тия безсънни нощи няма да имат край. Безсънието много изнервя (поне мен)

Не само теб! Аз се молех на всички богове за 8-часов сън в продължение на 3 години! Ама минава...сега рядко се будят и си спим.

Мога само да си мечтая за осем часов сън. Тъй като аз доста напълнях за две години все пак са две бременности една след друга и всеки ден си казвам от утре започвам да тренирам и да спазвам железен режим. Разбира се нищо от това не се случва и в осем вечерта вече лежа изнемощяла и си мечтая да заспя, ноо това е друга тема

Бебето суче през това време, но не се будя нито аз, нито то. Бебешкото легло е залепено за моето и аз само придърпвам бебето.
За сметка на това не иска да спи в количката и денем спи малко.

Наясно съм, че ударих джакпота, номер едно не беше така. Имаше режим и си лягаше също в 18 ч, но на всеки час-час и половина се будеше с рев. Бях станала призрак.
Накрая ми писна и го взех в нашето легло, та още не мога да го изгоня, но няма драми и спим!
На мен това ми е важно.

Айде тогава да не се лъжем, че спи непробудно 12 часа, ами като всички бебета си става да яде. Щото това е много различно от бебе, дето го чучваш в отделна стая в 7 вечерта и в 7:30 на другата сутрин те посреща с усмивка, без нито едно пробуждане. Такива еднорози са рядкост.

Аз и досега си мечтая за НЕПРОБУДЕН сън, но моята се върти или мята някой крак или някоя ръка върху мен и се будя. Докато я разкарам да е малко по-далече от мен се събуждам, после пак докато вляза в съня... Но не е чак толкова зле. Когато беше бебе бях мн недоспала и нервна, хем баща ѝ също я е дондуркал, за да се наспя. До 3 години спа мн нервно това дете, сега поне спи продължително без да се буди.

Баткото го отделих на 7м., когато беше. Вече втория син горе-долу към същата възраст пак. Значи големия е бил на 2 -2,5 малкия на годинка и са спяли заедно двамата.
В момента предтои да направим 3тата детска и тогава ще има пълно спокойствие. Сега от време на време се карат, говорят. А самият в стая си пете и заспива по-бързо. Рано лягат, изключвайки петък, събота и ваканциите. Тогава стоят до 22, 23, че и до полунощ.

Сирена, аз не твърдя, че спи непробудно, а че спи, както и аз.
Често аз не се будя, когато я взимам да я кърмя и незнам колко пъти кърмя нощем. Ерго и бебето едва ли се буди кой знае колко, щом аз не се събуждам. С първото не беше така, макар леглото пак да беше залепено.

А дали непробудно или с кърмене, на мен ми е все тая, важното е да спя 🤪

E то така и моите "спяха" по цяла нощ, само с някои леки пробуждания. Изобщо не ми е все тая, буквално с години заспивах с ужас, очаквайки прекъснат сън. Но хайде да не лъжем майките как бебето спи от 7 до 7 и все едно го няма.

При мен ефектът беше - таман заспивам и бебето ме вдига. След това или не заспивам, или недостатъчно дълбоко. И таман заспя хубав сън - айде пак разбутване. А най-гадно е като съм заспала присутрин и решат да играят и ритат около 5-6 часа. Нито да станеш, нито да си доспиваш. Абе не спят, това е истината. Някои майки се адаптират, за други е ад.

Сирен, пак ти казвам: не се будя.
Лягам и заспивам. Незнам кога кърмя.

Големият ме буди, но бебето рядко. Сега даже зъби излизат, спи и не мрънка.
Има огромна разлика с това, което описваш, така беше с номер едно.

Аз и при кърменето се будех, нищо че спахме заедно. Светвах една малка нощна лапичка, придърпвах бебка, достатъчно дейности, за да те разсънят. И наистина после докато влезеш в съня е трудно. Докато малките деца истерясват, мрънкат, но после мн бързо влизат в дълбок, непробуден сън.

Веднъж, съвсем изнервена, попитах педиатъра какво да правя, как да накарам малката да спи по-непробудно. Той, ухилен от вида ми и истеричния ми въпрос, ме прати на почивка, да съм била оставила бебето на таткото и да заминавам да спя. Е, не го направих, де.

Asyalein, благородно ти завиждам. Явно си от бързо заспиващите и непробудните. Има хора, на които завиждам, помирисват възглавницата, заспиват и бомби да падат, не се събуждат. Аз се будя, ей така от нищото, да проверя, дали детето се е отвило и да го завия. Малък шум или докосване ме събуждат. Но усещам, че отминават тези времена и съм настроена позитивно относно качеството на съня ми.

Моето е еднорог. Отделихме го в друга стая като беше на 3м. С изключение на няколко дни около първите зъби, спи от 21 до 8. От безсъние не мога да се оплача.

И аз се будя лесно.
Днес в 5 сутринта ме събуди големия, изсули се бос да гледа ТВ. Ставах да го карам да си ляга.
и като бебе не ме оставяше да спя, и сега ме тормози.
  Просто бебето е спокойно и не ме буди. До дете е.

Моят син е на 1.6г, след 3 месеца ще има сестричка. Само си пожелавам тя да е като него. Спи непробудно по 12часа нощно време откакто се е родил до сега. Зъбките не ги усетих ама грам. Колики имаше малко и то месец след като се роди, само през деня. Първия месец спеше почти денонощно. Но нощно време си е спал винаги без проблеми. Така, че ДА има такива бебета Пожелавам го на всички от сърце.
Иначе сега се настройвам за хаоса, който ми предстои..ще бъде интересно 😂😂

Здравейте, попаднах на темата и ви се възхищавам на тези, които се справяте с породени деца. Звучи много динамично.
Ние имаме едно бебенце на 4 месеца и бихме искали да имаме още едно детенце. Само че няма кой да ни помага - баби и пр., или поне са много рядко с нас, а за бавачка се двоумя... Аз и без това предпочитам сами да се гледаме. В тази връзка, според вас каква е най добрата разлика в годините между 2 деца? Питам за такава разлика, при която хем да не се разминават изцяло по интереси, хем да не са много близко по възраст че да е по спокойно. Обърквам се, защото някои казват хубаво било с малка разлика, че да ги отгледаш наведнъж и да са си приятелчета навсякъде, други казват минимум 5 г разлика, че да не е такова търчането. Вие какво мислите?

Повечето сме с породени деца, та вероятно разликата е от 1 до 2 години...

Най - добре да са близнаци . Няма идеална разлика според мен , аз предпочитам да да на близка възраст , то дали ще те изнервя само едно , дали ще са две , важното е някой да те нерви .

Здравейте. Разликата между моите деца е 4 години и 5 месеца и за мен е перфектна. Голямото ми момче разбираше всичко и много ми помагаше за сестра си. Ревност е нямало от негова страна, защото съм му обяснявала всяка ситуация и той е разбирал. Мисля си, че разлика от 3 до 5 години между деца е добра. Голямото ще разбира, а ако е повече от 5 години може да се разминат. Но станат ли две, не мога да си представя и повече, настава лудница.

Хубавото при породени е, че ще ги "изгледате наведнъж" както се казва. В началото няма как да не е лудница и хаос...но после стават като близнаци. Постоянно ще са заедно, ще се търсят, ще си играят и тн.
Разлика от 3/4/5 години също ми харесва, защото там хубавото е, че по-голямото ще е достатъчно голямо да разбира всичко и даже да помага.
Всеки сам трябва да реши за себе си.. Щом имате желание за още едно детенце това е важното. А пък когато дойде - тогава🤗🍀

Здравейте мамита, имам питане...
Имам дете на 1г10м. След 2 седмици, живи и здрави, ми предстои отново раждане.
Днес докторката ми обясни, че ще мога да си взема 45 дневния болничен (нищо че съм в майчинство все още) и после автоматично съм щяла да взимам по-високо платеното майчинство за 2рото дете. Въпросът ми е трябва ли да се взима/попълва някаква декларация при работодателят ми за 2рото дете.Или всичко си става автоматично (въпреки че се съмнявам да е толкова лесно 😁) Изобщо бихте ли ми разяснили какво точно имам да правя от тук на сетне с това майчинство, че съм гола и боса на тая тема 😁😁
Благодаря Ви предварително

Питай работодателя , мен ме водиха на работа два дни и след това взех 45 дневния преди раждането , доколкото си спомням .

Има декларации за попълване. Освен по- високото майчинство имате право и на половината от старото до края на двете години, ако детето не ходи на ясла.

Благодаря ви 😇

Трудно е, но след време всичко става по-лесно, отколкото при деца с по-голяма разлика. При нас са три деца с малка разлика: между 1 и 2 - 15 месеца, между 2 и 3 - 18 месеца. Реално, като се роди малкият имахме три “бебета” вкъщи. Сега обаче са на 13, 12 и 10 г. и всичко е “пей сърце”

Абе всичко е ударно с такава разлика. Трима тинейджъри едновременно 😅
Хубавото, е че са близки като емоция, вълнения, ежедневие... Надявам се и като станат зрели хора да са близки, да си помагат, да и имат много хубави спомени от детството си. Много пъти родителя може да ги подхване като на игра и да се свърши много работа. При голяма разлика в годините на децата помагането вкъщи от по-голямото дете, в домакинството, в двора е много по-осъзнато. С малка разлика нещата са някак размити.
Най-лесно е например да направиш състезание с хронометър, кой първи ще оправи стаята, или как ако работим всички заедно ще свършим за нула време... Или пък ако ме ядоса някой да накажа и тримата вкупом да свършат работата. 😁😜

Вярно, ударно е. Но всичко е концентрирано и проблемите са еднотипни. Честно, ситуацията с ученик и бебе ми изглежда по-сложна. Ние с жена ми си бяхме решили предварително, че искаме малка разлика между децата. Сега изпитанието е пубертета - момичетата вече са в тая фаза и е “весело”. Следва трета серия, преди първите две да са приключили, но ще мине и това. Иначе, ако говорим за близост между децата - на този етап не са особено близки. Твърде различни характери са. Но след тийн годините ще станат, убеден съм в това.

Много хубаво, че имате толкова дечица! 
Сега в този им период няма да са толкова близки, но после- определено. Аз имам брат близнак и станахме по- близки, като почнахме университет. Малко е тъжно, че стана, след като ни се разделиха пътищата, при вас може и по- рано да разберат колко е ценно.

По темата нямам коментар, защото съм с едно детенце.

 
Ехааа,  не познавам такива екстремисти с три породени деца.  Браво.Аз също много искам три деца (моите са две с година и половина разлика) ,но буквално не ми достигат сили за трето. Много е хубаво ако има кой да помага. На вас някой помагал ли ви е?

Ами, с третото си наложи вече да си вземем гледачка, защото не искахме жена ми да си остава дълго вкъщи. Тя е много активен, деен и социален човек и при никое от децата не е ползвала повече от 6 месеца майчинство. При първите помагаха бабите, а след третото детегледачката. Случихме на прекрасен човек, който беше с нас 9 години. Сега сме вече сами (момичето е в майчинство), но децата са си вече големи и се оправяме.

atsekov  Направо се вдъхнових. Браво на вас, ще взема и аз така да направя

Голяма радост са многото деца Трудно, но си заслужава. Колебаехме се за третото (не беше планирано), но решението да го задържим беше най-правилното нещо. Сега си имаме 2 девойки и един малчо, който е на мама глезльото и приятелчето на тати

Мойте деца имат 1 година и 5 месеца разлика, баткото си имаше изграден режим за спане,къпане,хранене и малката се пригоди към него. На обяд лягат от 13 до 15:30 понякога и до 16 и аз лягам с тях това доста ми помага да си почина, сутрин стават в 6:30 докато закусват и играят аз си изчиствам до към 8 и след това сме на вън до към 12 след това ги прибирам, обядват и лягат за обяд когато се събудят хапват и сме на вън до 8 лятото. Прибираме се къпят се ядат и в 21:30 са заспали. Едно обаче е сигурно без режим никога няма да успееш да се организираш,аз нямам такъв проблем защото още от бебета го създадох.

Писала съм и преди, породените са осъзнато мое решение, за добро или за лошо, вярвам, че когато пораснат ще е много по-спокойно. Разликата им е 1г7м, сега са на 2г 2м и 3г9м, сами сме, нямаме роднини в радиус от 100км (е, идват свекърва ми или майка ми през 2,3 ... Няколко седмици)
Като грешка отчитам, че започнах работа, когато бебето беше на 10м, наехме гледачка, докато го приемат в ясла. ММ до преди 3м работеше на смени - сутрешна, втора и нощтна по 4дни на смяна, за една година работа деца, липсващ мъж, бях близо до полудяване, всички зъби и несгоди ги изкарах будувайки нощем, а на сутринта на работа.
Една година по-късно след карантината, децата станаха супер близки и любвеобвилни. Търсят се, играят, утешават се и видимо имат нужда един от друг. Тежко ми е, понякога повече, но съм адски щаслива и не съжалявам за избора си.
Ама.... Трето-не, не мога, нямам толкова сили, обичам да работя и да се развивам, още тогава знаех, че излезна ли за малко от пмперсите, няма да ми се връща назад, а и не съм първа младост вече 😅

Моите са с 2г. и половина разлика. На моменти ми е било много трудно и не мога да си представя как се справяте с разлика под 2 години. Като цяло, обаче, разликата при моите деца е добра и не мога да се оплача. С изключение на някои по-трудни периоди, нещата не са чак толкова трудни.

За себе си се убедих, че е по-добре с две малки деца вкъщи, отколкото едното на градина да носи болести и накрая да съм с две болни деца. Най-трудният ми период беше, когато каката тръгна на градина, а малкият беше на 5 месеца. Тя от първата седмица започна да боледува и бебето се заразяваше от нея всеки път. Аз бях с отслабен имунитет и редовно и аз се заразявах. На моменти беше пълен кошмар - аз болна едва се движа с две болни деца у дома, едното от които е бебе. Затова и съм върл противник на яслите и не бих си го причинила.

От извънредното положение насам каката не е ходила на градина и си ги гледам двамата у дома и е песен, защото те не са боледували. Имаме стриктен режим и по този начин успявам да се справя с тях плюс и да работя по малко (от вкъщи). Свикнах си с двамата покрай мен и наесен дори не ми се пуска каката пак на детска.

Здравейте. Ние също сме с породени дечица и според мен е прекрасно. Разликата им е 1г и 7м. Сега дъщеря ми е на 6 и половина, а сина ми на почти 5 години, а имаме и още едно момченце на 10 месеца. Винаги съм искала три деца, но имаше период, когато се бях отказала, когато първите две бяха още малки и не ходеха на ясла и градина все още. Тогава аз си казвах, че ако изобщо имаме трето, ще е след 10 години поне, но наистина след първоначалния хаос, натоварване, недоспиване и всичко останало, в един момент става много по-лесно. Те са неразделни, обичат се, помагат си, играят си и взаимно се гледат така да се каже. Естествено и се карат често, но няма как, като постоянно са заедно. От друга страна първото и третото са с 5 г и 8м разлика, което също не е много голяма разлика, но е достатъчна за да ми помага много тя и да съм спокойна когато я оставя да играе с бебо. Второто (баткото) от друга страна може да прави почти всичко като нея, нищо, че е по-малък.
Страхотно е с децата и вече изобщо не се напрягам нито от хаоса, нито от шума или от това, че някой някъде омазал с нещо. Щом тези неща ги има, значи всичко е наред.

Относно режима, тук моето мнение е, че всичко си е до дете. Понякога не е толкова лесно да се направи желания от родителя режим. Опитвала съм го с първото ми дете, преди да имам други, още като тя беше малко бебе и нямаше никакъв шанс да я сложа да спи в 8. Опитвали сме какво ли не, включително седмици наред да се гаси всичко и да си лягаме и ние с ММ с нея. Еми нямаше заспиване и това е. Като не й се спи не става. Получавах много критики за това кога заспивало детето ми (обикновено към 11ч заспиваше) и живеех с мисълта, че съм се провалила ... до момента, в който не се роди второти ми дете. Той е със съвсем различен характер и се поддаваше на всички приети стандарти за гледане на дете - сучеше за 15 минути, спеше спокойно след това, имаше колики, но не бяха голяма драма, а зъбите не усетих кога му пробиха. Е, будеше се нощно време, за да суче, но пък и лесно заспиваше после. Имаше си точни часове на заспиване и будене, които на мен ми бяха удобни и вечер като го сложех в 8 заспиваше почти веднага, без никакви проблеми. И така, много е хубаво детето да има такъв режим, но това се случва, когато детето го позволява и се поддава. В някои случаи не се получава и тогава просто се налага да се водим по режима, който детето иска да си изгради, дори това да е да спи само веснъж на ден за 30 минути и да си ляга по-късно вечер. Толкова бързо растат, че в един момент дори изпитваме носталгия към това време. За мен е било по-голяма мъка когато се опитвам да променя тези неща, отколкото като реша да се водя по тях и приспособя ежедневието си към тях.

Пуснах децата едновременно на ясла и градина (голямото тръгна направо в 1 група), а малкото на ясла на 2 годинки. Първата година хващаха всяко вирусче, а от тях го хващах и аз. Чак втората година нещата се нормализираха и така се решихме за третото дете. Него също не мисля да го пускам на ясла преди да направи 2.

Като цяло сега ми е много по-лесно, отколкото когато се роди второто. Тогава гледах две бебета, бяхме на квартира, беше трудно с асансьорът, спиращ между етажите и количката (за породени деца), която не се събираше в него и държахме в колата. Всяко излизане беше една извоювана победа, защото приготвянето за излизане отнемаше часове. А излизахме всеки ден и си правехме 2-3 часови разходки в парка. А сега - живеем в къща, малкия го изкарвам в двора когато поискам и отнема секунди. Каката и баткото го возат, играят си с него или пък си играят взаимно, а той ги гледа. Това е когато не са на градина. Честно казано като не са на градина, ме отменят вкъщи като се занимават с него, но пък тогава цялото ми време отива в готвене за всичкия народ и храната се изпарява пред очите ми. Също трябва и с тях да се позанимавам, защото в градината учат неща, които трябва да наваксаме вкъщи. Затова и все още се чудя как е по-лесно, като са си вкъщи или като са на градина.

От друга страна те са много самостоятелни, защото се къпят сами, подреждат, сгъват дрехи, всичко почти си правят сами, а сега се учим и да си приготвят закуска ... само да запопнат да достигат горните рафтове на хладилника, без да се качват на стол, направо няма да им трябваме вече хахаха

Децата имат желание да помагат и да се чувстват полезни, а когато са повече, сякаш става по-лесно да се учат на някои неща и да бъдат самостоятелни, от една страна защото аз просто не се справям с всичко, а от друга и защото когато са с малка разлика идва момент, в който започват да се състезават

Какви закуски правят?!? Ние сме с подобна разлика, но идеята да си режат кашкавал и хляб или да правят палачинки и да варят кус кус ми се струва далечна.

О за работа с котлона и аз мисля, че е рано. Режат си кашкавал, но хляба им го режа аз или ако има нарязан, директно си взимат. Редат си филийките отгоре с кашкавал или нещо друго и си ги слагат за печене, но аз включвам скарата. Или пък си мажат лютеница или крема сирене и си нареждат пак неща отгоре и така - закуските ни са съвсем елементарни. С палачинките се занимава таткото, с мекици, баници или варива аз, но те още не са се включвали в тези неща, освен като подават продукти. За баницата са слагали вече забърканите от мен неща на корите и това е било участието им.
Иначе онзи ден готвихме заедно една супа и те рязаха зеленчуците, разбира се под мой надзор и напътствия. Дано и като пораснат да са така ентусиазирани

Трябва да издържите на трудното, докато поотраснат, тръгнат на училище. А най-хубаво става, когато влязат в гимназия - големи хора, могат да се оправят самостоятелно, задружни са. Близки са като близнаци. Колкото повече порастват, толкова по-лесно ще става. Моите са с година разлика, вече са студенти.