Здравейте,
От няколко месеца приятелят ми не е себе си. Никога не е бил с високо самочувствие,не е особено комуникативен,но това не му е пречело да има приятели и нормален живот.
Дойдохме в Холандия с идеята да учим, в началото всичко беше наред, живеем заедно в хубав апартамент, техните му дават пари и не се налага да работи. С течение на времето започна да не харесва колегите,специалността и като цяло университета. Чувстваше се зле от идеята да отиде там. Започна да се обвинява, че не се справя, че е глупав, че за нищо не става и тн. също и да изпитва нещо като паник атаки ( стяга го сърцето, учестява се пулса и е притеснен без причина)Чувстваше се отпаднал, унил и подтиснат.Започна да се държи зле дори и с мен, а аз съм му най-близкия човек като изключим майка му ( с баща си изобщо не се разбира, доколкото знам като е бил малък той не се е държал добре с него)
Прибрахме се в България за малко където отиде на психолог 2 пъти.И като че ли всичко вървеше към по-добро, но за кратко. Върна се тук с идеята да работи (университета го напусна) в началото на годината. Цял месец играе една игра на лап топа си и пуши трева по няколко пъти на ден. Често изобщо не говори, нито си вдига телефона. Станал е раздразнителен и се изолира от реалния свят.
Винаги е бил ревнив без повод, но нещата ескалираха бързо и вече е убеден че му изневерявам.Няма никакви реални причини,защото това не се е случвало, но е толкова сигурен в това. Понякога се държи странно, тъкмо сме се гушкали и изведнъж ме бута и казва че съм спала с някого.
Говоря с него за всичко, не излизам с приятели, за да не е сам ( защото той с моите приятели не иска да излиза ) Поддържам връзката между него и майка му. Търпя всички обиди в изблик на гняв и си казвам че всичко е плод на това че не се чувства добре.Но не знам докога ще издържа на всичко.Скоро ще се връща в България за да ходи на психолог.
Никога не съм мислила,че нещо толкова правилно, ще ме боли толкова много да приема.Оставам напълно сама в нашия апартамент където всичко ще ми напомня и ще ме разплаква.
Не знам какво да направя, уж той беше в депресия, а аз се чувствам така все по-често. На моменти е отвратително груб, но аз го оправдавам и прощавам.Как да се държа с него и да се надявам ли изобщо че след всичко ще можем пак да сме заедно? Това че ме отблъсква със сигурност ли е заради начина по който се чувства или не е това причината ?