Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 фев. 2020, 06:32 ч.

Развод след раждане

  • 4 713
  • 51
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5
От раждането до сега, не съм опирала все още да ми помагат бабите. Те искат много да се включат в отглеждането, но свикнах сама да се оправям с детето, след като ми беше обещавано за помощ, но така и не получих и свикнах сама да се оправям. Не ги и занимавам, защото и те си имат работа и не искам да ги ангажирам допълнително. Радвам се, че родителите ми ме приеха вкъщи, не ме оставиха. Бяхме една година сами в отделен апартамент, беше хубаво, не ни се месише никой, ходихме си на гости, беше по различно от предните места където сме живели с другите. Но след това всичко се обърка.

# 16
  • Мнения: 15 524
Здравейте на всички!
Скрит текст:
Може би, някъде из форума е пускана темата, или е подобна ситуацията, търсих в сайта подобно нещо, което на мен се случи, но не е точно същата. Искам съвет или да си кажете гледната точка, откъм моя проблем, наистина съм адски объркана и просто не знам как се стигна до тук. Ще опиша моя случай. От 10 години имам връзка и 1 година брак, като през тези 10 години сме имали доста скандали, те са били предимно за родителите ни, първоначално се харесах много на неговите родители, след това започнаха да се показват истинските им лица, и разбрах, че са двулични, винаги съм ги уважавала и съм правила много за тях. Загърбих мойте родители, дори правех повече за неговите, отколкото за нашите. Мъжа ми има брат, с който много се разбирахме и сме си помагали, търсили сме и подаръци за неговата приятелка, която вече му е жена, но откакто тя се присъедини към семейството, започнаха двамата братя да се карат, и да се делят и основната причина беше тя, а в момента завъртях нещата, че аз съм била причината.. Преди родителите им обиждаха нея, а откакто им стана снаха започнаха да се подмазват, да я харесват, направиха им сватба, защото е по-голяма и забременя от брат му, а мен от началото ме харесаха и сега ме мразят... И до ден днешен се нямаме с тях. Правила съм опити и дори се извинявах на сила, съпроводено от майка им да се оправим с нея, но резултат никакъв... Един път, никой не дойде на мен да се извини, винаги аз съм се извинявала и съм гледала да се оправят отношенията ни, без резултат накрая. Минаваха годините, с моя човек се събрахме да живеем заедно на семейни начела, и започнах да питам, дали има сериозни намерения към мен, дали смята да създаде семейство с мен, а отговора му беше да, имам. И аз чаках, чаках, станаха 9 години точно и му казах ако няма сериозни намерения да се разделим и да не си губим времето, достатъчно съм чакала, да направи крачка напред. И той каза спокойно ще се случат нещата и спрях да питам, така след 1 година ми предложи, направихме и сватба след 4 месеца, заживяхме отделно, като сме се местили много пъти в баба му, в неговите родители, след сватбата бяхме в апартамента на свако му и накрая след като родих се преместих е пак в баба му, защото беше по голямо пространството и по добри условия за бебето. Като за смените на местата бях, аз главната, защото 1во - като бяхме в бабата, имахме проблеми с нея, защото е възрастна и беше с различни разбирания, после в тях като бяхме ме правиха на луда всяка вечер да им слагам масите, да им чистя, да им наливам ракийте.. Чувствах се отвратително, докато на мъжа ми му беше много хубаво, че е при неговите родители.. Не издържах и накрая му казах, че след сватбата се махаме и му обясних защо. Достъчно търпях и свако му ни предложи да живеем в неговия апартамент, който не се обитава, но не беше правен ремонт и ние го оправихме. С мъжа ми правихме опити за бебе, беше планирано и след 4 месеца опити се случи, през бременността забелязах как се промени, ходише постоянно на командировки, спаркитиади, по мачове, излизаше си всяка вечер уж да бяга, когато бях в 4 месец, той замина за друга държава командировка 7 дена, като през тези дни, не сме се чували, върна се и ми показа снимки. Като на тези снимки имаше с други момичета как се прегръща и му се натискат, просто отвътре започна да ми гори и започнах да треперя. Бях в пълен шок. Мойте подаръци ги бил дал даже на едната, разменили са си и телефоните, дори един път го потърси и го запита, понеже бях до него в колата и се чуваше какво си говорят, жената ти при тебе ли е, да не преча искам да те чуя, какво правиш, няма ли да се видим и след като затвори телефона побеснях, аз съм ревнива доста, но какво да направя, обичам го истински и си го харесвам много. Заболя ме, че се обърна и ми каза искам да имам приятелки.. Та той от 7 дена я познава, не знам дали ми е изневерявал, но вече се съмнявам. Ходих сама да пазарувам за бебето, подготвях се сама с всичко. Като през тези 9 месеца от бременността не сме ходили никъде на почивки двамата, само той си ходеше цяла година. Родих, и докато бях в родилното идваше за половин час, дори не споделяше какво прави през деня, вечерта. Не смееше да докосне детето. И разбрах, че се е отчуждил от мен. На изписването, дори не ми подари цвете, нито се снимахме. Отидохме веднага в баба му да живеем пак. И от там започнаха заплахите всеки ден многократно аз се развеждам с теб, не те искам, да се махам. Не ми помагаше за абсолютно нищо, бях с секцио, сама си къпех детето, носила съм тежко, гладувах, защото не ми донесе посудите от апартамента. Майка му носеше ядене, за баба му и същевременно и за нас, но само вечер като идваше да я гледа, понеже е на легло. Та мъжа ми след една седмица, откакто излязох от родилното се измести в друга стая и съм го викала да ми помага, а той ми отказваше. Играеше си на плейстейшъна и ме гонише да не у преча, била съм го натоварвала. А аз съм го питала просто как му е минал деня, какво е правил, и винаги ме режеше, не е било моя работа. Не трябвало да знам всичко. Излизаше с майка си и леля си съботите и неделите по моловете. Аз бях сама с бебето. Не даваше да ми помага никой, защото ми обещаваше, той да ми помага, а накрая нищо. След месец гонене и пренебрегване, не издържах, оплаква се на мойте родители. Молих му се, извинявах се, исках да се оправим, но не, човека го е решил, защото съм била зле и съм се карала преди с всички, била съм аз причина да се няма с неговите близки.. И не можах да повярвам какви неща говори. А майка му идваше първо при него в другата стая и след това да види бебето при мен. Махнах се с бебето, нашите ми събраха багажите и от 3 месеца съм при тях. За тези 3месеца, той подаде документите за развод. Мислех, че ще се спре, но не. Идвал е точно 5 пъти за тези 3месеца да види детенцето. Оставяше ми пари и си заминава за 1,2 мин. му беше виждането. Правих опити пак да се оправим  търся го, пиша му, но не ми отговоря. Като идваше го питах друга ли има не нямам, защо се развеждаш с мен ем така гаден ти е характера, иначе ме обичал и харесвал. Може след развода пак да се съберем. Не разбирам, защо го прави. Такава драстична промяна как е възможна. Приятели и близки ми казват, че може да има направена магия или майка му и леля му да са го настроили, или просто да има друга. Не знам вече, какво да си мисля и дали въобще ще се оправим. Моля ви, помогнете, може и аз да съм виновна за през годините, но съм гледала напред винаги, не се връщам назад, както той направи. Мотива му е бил, защото съм се карала с неговите близки, написано така, в исковата молба. Аз гледам напред и искам да съм с него и да гледаме бебето заедно. Да сме добре. Благодаря за вниманието и искрено се надявам да ми помогнете, може да ме критикувате, но все пак ще разбера и вашето мнение.
Мисля, че е безсмислено, ама ...може някоя друга загубена душа да го прочете и да поумнее.
1.има друга
2.имотни наследства, не иска да получи имот, който можеш да му вземеш или да делите.
Макар да не виждам какво би търсила и намерила при такъв .....

# 17
  • Мнения: 3 789
Мъчно ми стана за теб. Не ти е лесно с тоя... хм, да не ползвам епитети. Искрено се надявам да си стъпиш на краката и да продължиш напред.

# 18
  • Мнения: 30 078
Спартакиади през 2020? Извинявай, но жена в детеродна възраст днес само по изключение може изобщо да знае думата "спартакиада".

# 19
  • Мнения: 2 494
Цъкни в Гугъл.

# 20
  • София
  • Мнения: 3 609
Е, как сте живели отделно? Нали при баба му, при родителите му, при свако му, пак при баба му? Кога отделно?После на 17 г. гаджета e естествено, че родителите са О.К. След това обаче не им е харесало да живеете при тях. Въобще си се хванала на въдицата сама. Iскала си сватба, дал ти е сватба, дете  - получила си дете. Но той не е искал това. Подал е за развод, договори издръжка и не се занимавай с него. Мачът е свирен.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 3 074
Мотивът за положението ти основно е глупостта. Въпреки всички перипети, скандали и игнориране на детето, отново планираш общ живот. Защо? Отделно и той, безумно "влюбен" те е оставил с детето, посветен на игри и приятели. Любовта е сляпа лудост, но майчинския инстинкт не е. Ще успееш ли да го обучиш на любящ, грижовен съпруг и баща? Съжителството на двама егоисти не е любов. Още в началото е имало индикации за началото на края. Ти изискваш той да ти предложи брак, след дългогодишна връзка. Сега изискваш да те обича. Но този човек  способен ли е? Поведението му показва противоположни чувства. Разкарва те по роднини, не поема отговорност или грижа, защото не сте в реална връзка. Съчувствие няма да ти помогне, а отрезвяване. Отношението му към детето обобщава всичко. Някои бащи игнорират децата си, заради ненавистта към майката. Разводът ще е най - полезния акт във вашата история. А ти мисли основно за детето си на този етап.

Последна редакция: ср, 05 фев 2020, 12:23 от Viviana91

# 22
  • Мнения: 2 494
На мен ми е интересно какво мислят родителите за тия отношения.

# 23
  • Бургас
  • Мнения: 638
Според мен, направила си първата важна стъпка- махнала си се от там. Това, че родителите ти са зад теб е чудесно.  Те ще свикнат с детето, то ще свикне с тях, имаш хора, на които можеш да разчиташ.
 Не е беда, че  ще се разделите. И не си пълни главата с глупостите, че ти си виновна за ситуацията. Нещата ги е решило "момчето", независимо от влиянието на неговите родители , роднини и колеги. Хубаво е, че това се случва на сравнително ранен етап и имаш време да се мобилизираш и да разбереш, че ЩЕ СЕ СПРАВИШ !
Скрит текст:
И не се извинявай, когато не си виновна, защото виновниците започват да се изживяват като ангели.

# 24
  • София
  • Мнения: 3 609
Не я обича. Иска да има приятелки, показва и снимки. Дори само театър да разиграва с момите, пак говори за липса на чувства. В пряк текст и е казал, че му пречи:

И от там започнаха заплахите всеки ден многократно аз се развеждам с теб, не те искам, да се махам….
Та мъжа ми след една седмица, откакто излязох от родилното се измести в друга стая и съм го викала да ми помага, а той ми отказваше. Играеше си на плейстейшъна и ме гонише да не у преча, била съм го натоварвала.

# 25
  • Мнения: 594
10 годишна връзка и си му омръзнала.Гледай си детето,осъди го за издръжка и си подреди живота САМА! Подчертавам САМА! Защото с тази психологическа нагласа на изтривалка,като нищо скоро ще намериш подобен тип,ще си родите още едно бебе и пак ще ревеш.

# 26
  • Мнения: 1 091
Не помня от кога не съм се ядосвала толкова от нещо прочетено във форума! Бива някоя жена да е глупава и жалка, но чак толкова! Направо си е за психиатър!

# 27
  • София
  • Мнения: 20 350
Били сте с жълто около устата, като сте се сгаджосали и нищо не сте видели от света.
Напълно обяснимо е, че на него му се ергенува, та му се плаче.
Честно казано, ти си лепка, която през годините не са успели да отлепят дори и родителите и другите му роднини.
Толкова ли не се усети, че просто не те искат, та понесе всичките унижения, само и само да си с него?
Имаш ли образование, някакви интереси извън мъжа си?
Каква е тая безумна любов към човек, който те унижава и не ще да те види? Себе си не обичаш ли поне малко?
И детето си ли ще научиш да си проси обич?

# 28
  • Мнения: 2 262
Как за 10 години не успя да разбереш що за човек е, с какъв характер е, можеш ли да разчиташ на него? Ясно ми е, че на 17 всичко дето хвърчи се яде, но това са 10 години все пак.
Съмнявам се, че желанието за дете е било и на двама ви. Ти си го искала, той .... по-скоро не.

# 29
  • Мнения: 53
Омръзнала си му и със сигурност има друга/други. Това е брутално отношение.
А това, че някой не се разбира с родителите на другия не е причина за развод, ако има всичко останало като любов, уважение, отговорност към вашето семейство и т.н.
Отпиши го и гледай напред без него- много по-добре ще ти е!

Общи условия

Активация на акаунт