Развод след раждане

  • 5 821
  • 52
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте на всички! Може би, някъде из форума е пускана темата, или е подобна ситуацията, търсих в сайта подобно нещо, което на мен се случи, но не е точно същата. Искам съвет или да си кажете гледната точка, откъм моя проблем, наистина съм адски объркана и просто не знам как се стигна до тук. Ще опиша моя случай. От 10 години имам връзка и 1 година брак, като през тези 10 години сме имали доста скандали, те са били предимно за родителите ни, първоначално се харесах много на неговите родители, след това започнаха да се показват истинските им лица, и разбрах, че са двулични, винаги съм ги уважавала и съм правила много за тях. Загърбих мойте родители, дори правех повече за неговите, отколкото за нашите. Мъжа ми има брат, с който много се разбирахме и сме си помагали, търсили сме и подаръци за неговата приятелка, която вече му е жена, но откакто тя се присъедини към семейството, започнаха двамата братя да се карат, и да се делят и основната причина беше тя, а в момента завъртях нещата, че аз съм била причината.. Преди родителите им обиждаха нея, а откакто им стана снаха започнаха да се подмазват, да я харесват, направиха им сватба, защото е по-голяма и забременя от брат му, а мен от началото ме харесаха и сега ме мразят... И до ден днешен се нямаме с тях. Правила съм опити и дори се извинявах на сила, съпроводено от майка им да се оправим с нея, но резултат никакъв... Един път, никой не дойде на мен да се извини, винаги аз съм се извинявала и съм гледала да се оправят отношенията ни, без резултат накрая. Минаваха годините, с моя човек се събрахме да живеем заедно на семейни начела, и започнах да питам, дали има сериозни намерения към мен, дали смята да създаде семейство с мен, а отговора му беше да, имам. И аз чаках, чаках, станаха 9 години точно и му казах ако няма сериозни намерения да се разделим и да не си губим времето, достатъчно съм чакала, да направи крачка напред. И той каза спокойно ще се случат нещата и спрях да питам, така след 1 година ми предложи, направихме и сватба след 4 месеца, заживяхме отделно, като сме се местили много пъти в баба му, в неговите родители, след сватбата бяхме в апартамента на свако му и накрая след като родих се преместих е пак в баба му, защото беше по голямо пространството и по добри условия за бебето. Като за смените на местата бях, аз главната, защото 1во - като бяхме в бабата, имахме проблеми с нея, защото е възрастна и беше с различни разбирания, после в тях като бяхме ме правиха на луда всяка вечер да им слагам масите, да им чистя, да им наливам ракийте.. Чувствах се отвратително, докато на мъжа ми му беше много хубаво, че е при неговите родители.. Не издържах и накрая му казах, че след сватбата се махаме и му обясних защо. Достъчно търпях и свако му ни предложи да живеем в неговия апартамент, който не се обитава, но не беше правен ремонт и ние го оправихме. С мъжа ми правихме опити за бебе, беше планирано и след 4 месеца опити се случи, през бременността забелязах как се промени, ходише постоянно на командировки, спаркитиади, по мачове, излизаше си всяка вечер уж да бяга, когато бях в 4 месец, той замина за друга държава командировка 7 дена, като през тези дни, не сме се чували, върна се и ми показа снимки. Като на тези снимки имаше с други момичета как се прегръща и му се натискат, просто отвътре започна да ми гори и започнах да треперя. Бях в пълен шок. Мойте подаръци ги бил дал даже на едната, разменили са си и телефоните, дори един път го потърси и го запита, понеже бях до него в колата и се чуваше какво си говорят, жената ти при тебе ли е, да не преча искам да те чуя, какво правиш, няма ли да се видим и след като затвори телефона побеснях, аз съм ревнива доста, но какво да направя, обичам го истински и си го харесвам много. Заболя ме, че се обърна и ми каза искам да имам приятелки.. Та той от 7 дена я познава, не знам дали ми е изневерявал, но вече се съмнявам. Ходих сама да пазарувам за бебето, подготвях се сама с всичко. Като през тези 9 месеца от бременността не сме ходили никъде на почивки двамата, само той си ходеше цяла година. Родих, и докато бях в родилното идваше за половин час, дори не споделяше какво прави през деня, вечерта. Не смееше да докосне детето. И разбрах, че се е отчуждил от мен. На изписването, дори не ми подари цвете, нито се снимахме. Отидохме веднага в баба му да живеем пак. И от там започнаха заплахите всеки ден многократно аз се развеждам с теб, не те искам, да се махам. Не ми помагаше за абсолютно нищо, бях с секцио, сама си къпех детето, носила съм тежко, гладувах, защото не ми донесе посудите от апартамента. Майка му носеше ядене, за баба му и същевременно и за нас, но само вечер като идваше да я гледа, понеже е на легло. Та мъжа ми след една седмица, откакто излязох от родилното се измести в друга стая и съм го викала да ми помага, а той ми отказваше. Играеше си на плейстейшъна и ме гонише да не у преча, била съм го натоварвала. А аз съм го питала просто как му е минал деня, какво е правил, и винаги ме режеше, не е било моя работа. Не трябвало да знам всичко. Излизаше с майка си и леля си съботите и неделите по моловете. Аз бях сама с бебето. Не даваше да ми помага никой, защото ми обещаваше, той да ми помага, а накрая нищо. След месец гонене и пренебрегване, не издържах, оплаква се на мойте родители. Молих му се, извинявах се, исках да се оправим, но не, човека го е решил, защото съм била зле и съм се карала преди с всички, била съм аз причина да се няма с неговите близки.. И не можах да повярвам какви неща говори. А майка му идваше първо при него в другата стая и след това да види бебето при мен. Махнах се с бебето, нашите ми събраха багажите и от 3 месеца съм при тях. За тези 3месеца, той подаде документите за развод. Мислех, че ще се спре, но не. Идвал е точно 5 пъти за тези 3месеца да види детенцето. Оставяше ми пари и си заминава за 1,2 мин. му беше виждането. Правих опити пак да се оправим  търся го, пиша му, но не ми отговоря. Като идваше го питах друга ли има не нямам, защо се развеждаш с мен ем така гаден ти е характера, иначе ме обичал и харесвал. Може след развода пак да се съберем. Не разбирам, защо го прави. Такава драстична промяна как е възможна. Приятели и близки ми казват, че може да има направена магия или майка му и леля му да са го настроили, или просто да има друга. Не знам вече, какво да си мисля и дали въобще ще се оправим. Моля ви, помогнете, може и аз да съм виновна за през годините, но съм гледала напред винаги, не се връщам назад, както той направи. Мотива му е бил, защото съм се карала с неговите близки, написано така, в исковата молба. Аз гледам напред и искам да съм с него и да гледаме бебето заедно. Да сме добре. Благодаря за вниманието и искрено се надявам да ми помогнете, може да ме критикувате, но все пак ще разбера и вашето мнение.

# 1
  • Мнения: 1 248
Не ти е лека ситуацията, но за какво ти е мъж, който не те иска. Колкото и да го обичаш щом имаш подкрепата на родителите си по-добре добре без него. Та той те наранява само.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 5 234
Нашето мислене е, че този човек не те обича, не те желае, не те иска. Няма да се оправят нещата. Няма да заживеете заедно отново. Слез на земята, спри да бъдеш жалка, вземи се в ръце. Какво майка му, баща му, стринка му, мислят за теб, няма значение. Той не те обича и не те иска. Гледай си детето, намери си работа, приятели, осъди го за издръжка и спри с виреенето в облаците. Н я м а да се съберете. Дали има друга жена също няма значение. Ама как може така да се унижаваш. Вземи се в ръце и гледай напред!

# 3
  • София
  • Мнения: 17 142
Със сигурност има друга/и, така че гледай напред и си планирай живота без него. Да не се скатава с издръжката и толкова.

# 4
  • Мнения: X
Благодаря ви, много за отговорите и за съветите, аз все още не мога да го превъзмогна. Гледам все да се примирявам и да отстъпвам ама, човека си гледа егото и неговите интереси и се ядосвам как не му пука за нищо. Ще гледам да си взема поука от писаното от вас!

# 5
  • Мнения: 3 186
От къде са тия диви селяни?

# 6
  • Мнения: 6 622
Дали има друга, семейството му го настройва или и двете, няма никакво значение. Важното е, че този човек те е наранил и не е застанал до теб в периода, когато си имала най-много нужда от него. И да се съберете ще мине малко време и пак ще започне да си ходи на врата. Не си струва. Инвестирай силите си в изграждане на нов живот без него. Намери си приятели, гледай си бебето, по-нататък може да срещнеш и нов мъж. Но бъди разумна и избирай внимателно, вече носиш отговорност не само за себе си, но и за бебето ти.

# 7
  • Мнения: 660
А, защо ти е??! Обижда те, унижава те, изневерява ти... Честно, защо ти е?! И,  с какъв акъл ти си му се молила, и извинявала?!!?!?!? За какво!!????? Има нещо, тотално сбъркано в мисленето ти.. На този човек,  му се живее, и според мен въобще не те обича... Гледай си детето, един ден ще срещнеш много по стойностен човек... Но, като за начало се научи да се уважаваш и цениш, защото никой няма да го прави, ако ти не го правиш за себе си....

# 8
  • Мнения: X
Ами винаги, завъртва проблемите и ме кара аз да се чувствам виновна, нз как успява всеки път.. Аз и затова все се унижавам и се примирявам да се оправя с него, обичам го много и явно не проумявам какво прави с мен, заслепена съм била. И да наистина, както казвате, че му се живее, той сам ми каза, че иска да има ергенски живот, сладък живот.

# 9
  • Мнения: 12 473
Направо не мога да повярвам как хората сами се самоунижават.
Станалото - станало.
Тегли чертата и както Бърди каза - гони го за издръжка само. И за наследство после..)

# 10
  • Мнения: 660
Ами той, ти го е казал в прав текст, не знам какво очакваш.. И, обръща нещата, защото те манипулира... Ама, аз не знам при тази кристално ясна ситуация, как вървят манипулации... На колко години сте?

# 11
  • Мнения: X
На 27сме двамата

# 12
  • France
  • Мнения: 12 248
Имаш нужда от помощ. Дали психологична или психиатрична - специалист трябва да реши. Но е факт, не разсъждаваш трезво. Нищо от това, което пишеш не е логически издържано. И честно - мъжа с който се развеждаш, ти е малък проблем в сравнение с психологичната и емоционална нагласа.
Дано се справиш.

# 13
  • Мнения: 3 094
Направо не мога да повярвам, че искаш да се върнеш на място, където с теб се държат като подлога и са те унижавали години наред. Вземи се в ръце и си гледай детето.

# 14
  • София
  • Мнения: 15 913
 
Значи вие всъщност не сте видели нищо от живота. Щом от 10 г. сте заедно -явно си му омръзнала.
А и живота с баби, майки, стринки вместо отделно е допринесъл за сегашните скандали. Не бих позволила на дъщеря ми живот с гадже и родители. Отделно, да си ходим на гости и да се увжаваме.
На момчето му се живее, запознава се с различни.
Ти си се вързала да глдаш бебе без никакъв житейски опит.
Развеждай се, търси си издръжката и си гледай детето с помощта на родителите.
А после заедно ще си намерие свестен мъж и баща.

# 15
  • Мнения: X
От раждането до сега, не съм опирала все още да ми помагат бабите. Те искат много да се включат в отглеждането, но свикнах сама да се оправям с детето, след като ми беше обещавано за помощ, но така и не получих и свикнах сама да се оправям. Не ги и занимавам, защото и те си имат работа и не искам да ги ангажирам допълнително. Радвам се, че родителите ми ме приеха вкъщи, не ме оставиха. Бяхме една година сами в отделен апартамент, беше хубаво, не ни се месише никой, ходихме си на гости, беше по различно от предните места където сме живели с другите. Но след това всичко се обърка.

# 16
  • Мнения: X
Здравейте на всички!
Скрит текст:
Може би, някъде из форума е пускана темата, или е подобна ситуацията, търсих в сайта подобно нещо, което на мен се случи, но не е точно същата. Искам съвет или да си кажете гледната точка, откъм моя проблем, наистина съм адски объркана и просто не знам как се стигна до тук. Ще опиша моя случай. От 10 години имам връзка и 1 година брак, като през тези 10 години сме имали доста скандали, те са били предимно за родителите ни, първоначално се харесах много на неговите родители, след това започнаха да се показват истинските им лица, и разбрах, че са двулични, винаги съм ги уважавала и съм правила много за тях. Загърбих мойте родители, дори правех повече за неговите, отколкото за нашите. Мъжа ми има брат, с който много се разбирахме и сме си помагали, търсили сме и подаръци за неговата приятелка, която вече му е жена, но откакто тя се присъедини към семейството, започнаха двамата братя да се карат, и да се делят и основната причина беше тя, а в момента завъртях нещата, че аз съм била причината.. Преди родителите им обиждаха нея, а откакто им стана снаха започнаха да се подмазват, да я харесват, направиха им сватба, защото е по-голяма и забременя от брат му, а мен от началото ме харесаха и сега ме мразят... И до ден днешен се нямаме с тях. Правила съм опити и дори се извинявах на сила, съпроводено от майка им да се оправим с нея, но резултат никакъв... Един път, никой не дойде на мен да се извини, винаги аз съм се извинявала и съм гледала да се оправят отношенията ни, без резултат накрая. Минаваха годините, с моя човек се събрахме да живеем заедно на семейни начела, и започнах да питам, дали има сериозни намерения към мен, дали смята да създаде семейство с мен, а отговора му беше да, имам. И аз чаках, чаках, станаха 9 години точно и му казах ако няма сериозни намерения да се разделим и да не си губим времето, достатъчно съм чакала, да направи крачка напред. И той каза спокойно ще се случат нещата и спрях да питам, така след 1 година ми предложи, направихме и сватба след 4 месеца, заживяхме отделно, като сме се местили много пъти в баба му, в неговите родители, след сватбата бяхме в апартамента на свако му и накрая след като родих се преместих е пак в баба му, защото беше по голямо пространството и по добри условия за бебето. Като за смените на местата бях, аз главната, защото 1во - като бяхме в бабата, имахме проблеми с нея, защото е възрастна и беше с различни разбирания, после в тях като бяхме ме правиха на луда всяка вечер да им слагам масите, да им чистя, да им наливам ракийте.. Чувствах се отвратително, докато на мъжа ми му беше много хубаво, че е при неговите родители.. Не издържах и накрая му казах, че след сватбата се махаме и му обясних защо. Достъчно търпях и свако му ни предложи да живеем в неговия апартамент, който не се обитава, но не беше правен ремонт и ние го оправихме. С мъжа ми правихме опити за бебе, беше планирано и след 4 месеца опити се случи, през бременността забелязах как се промени, ходише постоянно на командировки, спаркитиади, по мачове, излизаше си всяка вечер уж да бяга, когато бях в 4 месец, той замина за друга държава командировка 7 дена, като през тези дни, не сме се чували, върна се и ми показа снимки. Като на тези снимки имаше с други момичета как се прегръща и му се натискат, просто отвътре започна да ми гори и започнах да треперя. Бях в пълен шок. Мойте подаръци ги бил дал даже на едната, разменили са си и телефоните, дори един път го потърси и го запита, понеже бях до него в колата и се чуваше какво си говорят, жената ти при тебе ли е, да не преча искам да те чуя, какво правиш, няма ли да се видим и след като затвори телефона побеснях, аз съм ревнива доста, но какво да направя, обичам го истински и си го харесвам много. Заболя ме, че се обърна и ми каза искам да имам приятелки.. Та той от 7 дена я познава, не знам дали ми е изневерявал, но вече се съмнявам. Ходих сама да пазарувам за бебето, подготвях се сама с всичко. Като през тези 9 месеца от бременността не сме ходили никъде на почивки двамата, само той си ходеше цяла година. Родих, и докато бях в родилното идваше за половин час, дори не споделяше какво прави през деня, вечерта. Не смееше да докосне детето. И разбрах, че се е отчуждил от мен. На изписването, дори не ми подари цвете, нито се снимахме. Отидохме веднага в баба му да живеем пак. И от там започнаха заплахите всеки ден многократно аз се развеждам с теб, не те искам, да се махам. Не ми помагаше за абсолютно нищо, бях с секцио, сама си къпех детето, носила съм тежко, гладувах, защото не ми донесе посудите от апартамента. Майка му носеше ядене, за баба му и същевременно и за нас, но само вечер като идваше да я гледа, понеже е на легло. Та мъжа ми след една седмица, откакто излязох от родилното се измести в друга стая и съм го викала да ми помага, а той ми отказваше. Играеше си на плейстейшъна и ме гонише да не у преча, била съм го натоварвала. А аз съм го питала просто как му е минал деня, какво е правил, и винаги ме режеше, не е било моя работа. Не трябвало да знам всичко. Излизаше с майка си и леля си съботите и неделите по моловете. Аз бях сама с бебето. Не даваше да ми помага никой, защото ми обещаваше, той да ми помага, а накрая нищо. След месец гонене и пренебрегване, не издържах, оплаква се на мойте родители. Молих му се, извинявах се, исках да се оправим, но не, човека го е решил, защото съм била зле и съм се карала преди с всички, била съм аз причина да се няма с неговите близки.. И не можах да повярвам какви неща говори. А майка му идваше първо при него в другата стая и след това да види бебето при мен. Махнах се с бебето, нашите ми събраха багажите и от 3 месеца съм при тях. За тези 3месеца, той подаде документите за развод. Мислех, че ще се спре, но не. Идвал е точно 5 пъти за тези 3месеца да види детенцето. Оставяше ми пари и си заминава за 1,2 мин. му беше виждането. Правих опити пак да се оправим  търся го, пиша му, но не ми отговоря. Като идваше го питах друга ли има не нямам, защо се развеждаш с мен ем така гаден ти е характера, иначе ме обичал и харесвал. Може след развода пак да се съберем. Не разбирам, защо го прави. Такава драстична промяна как е възможна. Приятели и близки ми казват, че може да има направена магия или майка му и леля му да са го настроили, или просто да има друга. Не знам вече, какво да си мисля и дали въобще ще се оправим. Моля ви, помогнете, може и аз да съм виновна за през годините, но съм гледала напред винаги, не се връщам назад, както той направи. Мотива му е бил, защото съм се карала с неговите близки, написано така, в исковата молба. Аз гледам напред и искам да съм с него и да гледаме бебето заедно. Да сме добре. Благодаря за вниманието и искрено се надявам да ми помогнете, може да ме критикувате, но все пак ще разбера и вашето мнение.
Мисля, че е безсмислено, ама ...може някоя друга загубена душа да го прочете и да поумнее.
1.има друга
2.имотни наследства, не иска да получи имот, който можеш да му вземеш или да делите.
Макар да не виждам какво би търсила и намерила при такъв .....

# 17
  • Мнения: 18 228
Мъчно ми стана за теб. Не ти е лесно с тоя... хм, да не ползвам епитети. Искрено се надявам да си стъпиш на краката и да продължиш напред.

# 18
  • Мнения: 30 802
Спартакиади през 2020? Извинявай, но жена в детеродна възраст днес само по изключение може изобщо да знае думата "спартакиада".

# 19
  • Мнения: 3 186
Цъкни в Гугъл.

# 20
  • Мнения: 9 292
Е, как сте живели отделно? Нали при баба му, при родителите му, при свако му, пак при баба му? Кога отделно?После на 17 г. гаджета e естествено, че родителите са О.К. След това обаче не им е харесало да живеете при тях. Въобще си се хванала на въдицата сама. Iскала си сватба, дал ти е сватба, дете  - получила си дете. Но той не е искал това. Подал е за развод, договори издръжка и не се занимавай с него. Мачът е свирен.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 14 527
Мотивът за положението ти основно е глупостта. Въпреки всички перипети, скандали и игнориране на детето, отново планираш общ живот. Защо? Отделно и той, безумно "влюбен" те е оставил с детето, посветен на игри и приятели. Любовта е сляпа лудост, но майчинския инстинкт не е. Ще успееш ли да го обучиш на любящ, грижовен съпруг и баща? Съжителството на двама егоисти не е любов. Още в началото е имало индикации за началото на края. Ти изискваш той да ти предложи брак, след дългогодишна връзка. Сега изискваш да те обича. Но този човек  способен ли е? Поведението му показва противоположни чувства. Разкарва те по роднини, не поема отговорност или грижа, защото не сте в реална връзка. Съчувствие няма да ти помогне, а отрезвяване. Отношението му към детето обобщава всичко. Някои бащи игнорират децата си, заради ненавистта към майката. Разводът ще е най - полезния акт във вашата история. А ти мисли основно за детето си на този етап.

Последна редакция: ср, 05 фев 2020, 12:23 от Viviana91

# 22
  • Мнения: 3 186
На мен ми е интересно какво мислят родителите за тия отношения.

# 23
  • Бургас
  • Мнения: 1 983
Според мен, направила си първата важна стъпка- махнала си се от там. Това, че родителите ти са зад теб е чудесно.  Те ще свикнат с детето, то ще свикне с тях, имаш хора, на които можеш да разчиташ.
 Не е беда, че  ще се разделите. И не си пълни главата с глупостите, че ти си виновна за ситуацията. Нещата ги е решило "момчето", независимо от влиянието на неговите родители , роднини и колеги. Хубаво е, че това се случва на сравнително ранен етап и имаш време да се мобилизираш и да разбереш, че ЩЕ СЕ СПРАВИШ !
Скрит текст:
И не се извинявай, когато не си виновна, защото виновниците започват да се изживяват като ангели.

# 24
  • Мнения: 9 292
Не я обича. Иска да има приятелки, показва и снимки. Дори само театър да разиграва с момите, пак говори за липса на чувства. В пряк текст и е казал, че му пречи:

И от там започнаха заплахите всеки ден многократно аз се развеждам с теб, не те искам, да се махам….
Та мъжа ми след една седмица, откакто излязох от родилното се измести в друга стая и съм го викала да ми помага, а той ми отказваше. Играеше си на плейстейшъна и ме гонише да не у преча, била съм го натоварвала.

# 25
  • Мнения: 2 039
10 годишна връзка и си му омръзнала.Гледай си детето,осъди го за издръжка и си подреди живота САМА! Подчертавам САМА! Защото с тази психологическа нагласа на изтривалка,като нищо скоро ще намериш подобен тип,ще си родите още едно бебе и пак ще ревеш.

# 26
  • Мнения: 1 267
Не помня от кога не съм се ядосвала толкова от нещо прочетено във форума! Бива някоя жена да е глупава и жалка, но чак толкова! Направо си е за психиатър!

# 27
  • София
  • Мнения: 24 839
Били сте с жълто около устата, като сте се сгаджосали и нищо не сте видели от света.
Напълно обяснимо е, че на него му се ергенува, та му се плаче.
Честно казано, ти си лепка, която през годините не са успели да отлепят дори и родителите и другите му роднини.
Толкова ли не се усети, че просто не те искат, та понесе всичките унижения, само и само да си с него?
Имаш ли образование, някакви интереси извън мъжа си?
Каква е тая безумна любов към човек, който те унижава и не ще да те види? Себе си не обичаш ли поне малко?
И детето си ли ще научиш да си проси обич?

# 28
  • Мнения: 2 830
Как за 10 години не успя да разбереш що за човек е, с какъв характер е, можеш ли да разчиташ на него? Ясно ми е, че на 17 всичко дето хвърчи се яде, но това са 10 години все пак.
Съмнявам се, че желанието за дете е било и на двама ви. Ти си го искала, той .... по-скоро не.

# 29
  • Мнения: 85
Омръзнала си му и със сигурност има друга/други. Това е брутално отношение.
А това, че някой не се разбира с родителите на другия не е причина за развод, ако има всичко останало като любов, уважение, отговорност към вашето семейство и т.н.
Отпиши го и гледай напред без него- много по-добре ще ти е!

# 30
  • Мнения: 2 862
Ти дете си родила , пък той живее му се . Че на теб не ти ли се живее , аман от безотговорни мъже , деца имат , а ергенски го раздават .

# 31
  • Мнения: 1 119
На него му се живее. Ако от 17-годишни сте били заедно, сигурно не сте били с други хора интимно. Иска да пробва.
Нормално е да е човек, който мислиш, че не познаваш, защото един човек може да измени характера си драстично и е доста по-адаптивен в периода 20-30. Да измени приоритети.
На него му е било рано за семейство. По всички параграфи.

Много си млада. Ще намериш нов мъж. Може би, така е по-добре. Само нека си поеме отговорността за детето - материално.

# 32
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Хората се отнасят с теб така,както им позволяваш.
Ти си му позволила да те унижава.
Пропиляла си 10 години с човек,който не те обича и те унижава.

Приеми го като житейски урок.
Научи се да уважаваш себе си.
Иди при родителите си и си гледай детето.
Не допускай същата грешката отново.

# 33
  • Мнения: 13 079
Оставям на страна всичките други неща, но ако бащата на детето ми не  полага грижи за него, ще му бия шута още на първата седмица. Значи той ще мята гащи в мола, а аз вкъщи ще дондуркам бебе 🙄 Дооообре 😉

# 34
  • Мнения: 892
Радвай се, че този кошмар е приключил.
Грешката ви е, че не сте се отделили на квартира, а сте се мъчили при роднините му.И че след 10 години заедно, в които не сте се разбирали кой знае колко сте решили да създадете дете.
Детето е прекрасен, но и много стресиращ момент от живота.И обикновено носи хаос и в най-здравите семейства.
 Къде беше семейството ти през това време? Не те ли усетиха, че си тормозена и мизерствала?
Минало-заминало.Такъв цървул не ти трябва.Даже хубаво, че се е отдръпнал сам, че ги има едни...не оставят жена си след раздялата, следят, тормозят.
Дори не проумявам с каква обич и надежда говориш за този мъж.Явно трябва да поработиш над самочувствието си и да си обещаеш, че никога повече няма да се унижиш за мъж, който те мачка.

# 35
  • София
  • Мнения: 1 135
Бех навъдиха се куп теми за кратко време и все едно и също- тормоз, ма голЕма ЛИбоФ, ма хем сърби, хем боли, а съвети не приемат. Човек им казва да имат самоуважение, да не допускат да ги унижават- не!! Ама то да си самостоятелен и отговорен се иска дупе, къде- къде по- лесно е да се поставиш в някаква зависимост, а после да ревеш и досаждаш. Направо пей сърце.😎👌

# 36
  • Мнения: 866
Мила Гелана просто спрях да чета до момента в който си написала за командировката и разговора в колата, просто няма смисъл да чета надолу. Казвам ти го директно бягай със 100км в час, това е абсолютна гавра. За Бога момичета как си ги избирате тези мъже, слепи ли сте, толкова ли е сляпа тази любов, индикациите винаги ги има и преди това, но някой трябва да ги види. Един грижовен и любещ мъж, просто няма как да го сбъркаш !!!!!!

Направо много ме яд, като чета такива истории на жени, много ме яд ! Worried
Редактирай си публикацията и направи текста на абзаци по 4-5 реда, защото е много гадно така да се чете.

# 37
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
И какво му обичаш на тоя?

# 38
  • София
  • Мнения: 7 980
Мачът е свирен, (по)казал ти го е по възможно най-грубия начин.

# 39
  • Мнения: 5 885
Да ти дам един съвет: спри да се извиняваш. Спри да се извиняваш, защото със следващата ти връзка ще си в същата ситуация. Човек се извинява веднъж, ако е сгрешил. Ама да ръсиш извинения постоянно, за да има спокойствие... Защо ти е такова изпросено щастие?Стегни се и си премисли постъпките. Може да ти е тежко сега, но в един момент ще започне да ти става добре. Имаш нужда от лична промяна.

# 40
  • Мнения: 823
Спри се ,че само се унижаваш.Разберете се за детето и приключвай.И как така ще те оставя без храна ,ти защо не си си купувала ? Това ,което си причиняваш,е абсолютна липсва на себеуважение .Трябва ти и психолог .

# 41
  • Мнения: 3 703
Не само теб не обича човека. И детето, и майка си, и следващата, и другата, и тях няма да обича. Не го може. Гледа да му е хубаво за сега и толкова.
 И на теб не ти е лесно, свикнала си. Обаче проумей,  че е само навик.  Не любов, не тъга, само навик те държи с него. Гледай си детето, намери си работа и си живей живота. Дано имаш повече късмет следващия път.

# 42
  • Мнения: 20
Стана ми жал за тебе, честно...Направо ме срам от такива "мъже"..Само се чудя за толкова много години не го ли опозна поне малко, доколко е отговорен и може да се разчита на него. Ще ти е трудно , но е време да поемеш по нов път, така ще е по-добре за теб и за бебето...Както и казаха и другите, това ще е суров урок, но си млада, здрава, права. Сега мотивацията трябва да е бебето и нищо друго..И разбира се , гони го до дупка за издръжка. Едва ли ще му накривиш шапката ,явно му е добре без теб, но му бръкни малко в джоба ! След време може и да се срещнеш нещо по -добро и този път внимавай какъв мъж ще бъде до теб....

# 43
  • София
  • Мнения: 17 591

Той просто не е бил готов за брак и дете.
Най-малкото с теб.
Може би някой ден ще бъде... готов... с някоя... но не и с теб.
Това е положението, примири се.
Нямаш полезен ход с оглед връщането му.

# 44
  • Мнения: 3 439
Спартакиади през 2020? Извинявай, но жена в детеродна възраст днес само по изключение може изобщо да знае думата "спартакиада".
Четох диагонално, защото през цялото време си мислех за тази дума, че задължително ще питам😂
И второ впечатление думите, че не се снимали на изписването, защото той не дошъл, нали.
И после изникна и цифрата девет, тогава си рекох, че всеки заслужава съдбата си.
Да си здрава да си гледаш детенце!

Последна редакция: чт, 06 фев 2020, 15:49 от Amphibia

# 45
  • Мнения: 30 802
Интересното е, че точният правопис е "спаркитиади", тоест може наистина да не знае думата и откъде идва и каква й е историята, свързана със соц времената.

Бе изобщо, още една кохорта, вместо да се модернизира, кара по едни невероятностни модели.

# 46
  • Мнения: 909
Не ти трябва този, по-добре сама от колкото зле придружена. Още си във вихъра, като мине развода и малко време ще се оттърсиш и разбереш от какво си се оттървала. Ще им слугуваш, ще се извиняваш и той ще те мачка айде бе ! Да не живееш в арабския свят.
И с право си го попитала след 10г за следваща крачка, просто това мекотело те е изкъгало, надявайки се на и аз не знам на какво .... Не е бил честен с тебе, не си поема отговорнноста, думите му не тежат и не струват. Влияе се от мама, баба, стринка, такъв няма да се промени и след 100 г, помни ми думата и друга да дойде на твое място и с нея така ще е. Не гледай снимки и фалшиви слухове, била си вътре знаеш какво е.
Много по-хубаво ще ти е у вас на спокойствие и като бял човек да си отгледаш детенцето, да се радваш на майчинството. Ще видиш всичко ще се успокои, и ти ще "прогледнеш" и ще разбереш от какво си се оттървала.
Само напреде гледай, не го мисли, не го анализирай, не го превъртай този филм. Знам колко си объркана и съкрушена, ама да знаеш на правия път си се хванала. От опит ти го казвам.
Не ти трябват, той и семейството му. Те искат от теб робиня и парцал. А ти си млада и можеш да бъдеш много щастлива. Само почни да обичаш себе си и да се уважаваш. Радвай се на детенцето, радвай се че си се махнала, защото това не е нормално, това е мазохистично.
И да ти кажа, ако няма да е по- взаимно съгласие развода, в съдебната зала ще чуеш такива лъжи и помии, че ти е бедна фантазията. Не си го слагай нищо от това.
Да не си му писала нищо на тоя, да не си го молила и извиняла повече. Той те няма вече за нищо, просто един парцал с който може да си прави каквото си поиска. Не му давай повече това удоволствие!
Момиче живота е пред тебе, живота е толкова прекрасен не губи още време с тези дебили.

# 47
  • Мнения: 730
Галена, Галена, мило момиче, ще си позволя да пиша на ти. Мъчно ми стана, когато четох историята. Когато е трябвало да учиш, да работиш над себе си, да развиваш качества, които ще ти бъдат полезни в живота, ти си късала маргаритки - ще ми предложи ли или не. На първо място, за да бъде ценена и уважавана една жена, тя трябва да има такова отношение към себе си, а не да се извинява за щяло и нещяло и да обикаля баби, чичовци и стринки с новороденото бебе.  Никога не е късно да започнеш да работиш над това. Ще ти е от полза.До тук- генерално.
По отношение на сегашния "любим"- мачът е свирен. Най- доброто, което можеш да направиш е да получиш подкрепа от родителите, да се пребориш за по- добра издръжка, да започнеш да се квалифицираш, от написаното бих добавила и дообразоваш, и работиш върху себе си, а тогава ще дойде любовта, която търсиш. Защото няма как да те уважава и цени някой, ако ти не го правиш спрямо себе си.

# 48
  • Мнения: 24 467
Цитат
Минаваха годините, с моя човек се събрахме да живеем заедно на семейни начела, и започнах да питам, дали има сериозни намерения към мен, дали смята да създаде семейство с мен, а отговора му беше да, имам. И аз чаках, чаках, станаха 9 години точно и му казах ако няма сериозни намерения да се разделим и да не си губим времето, достатъчно съм чакала, да направи крачка напред.

Ако един човек държи на теб, никога няма да те остави да "чакаш" не 9 години, ами и една дори.
Нито е трябвало да живеете по разни роднини заедно с години, нито да се жените и да създавате деца.И двамата не сте били готови за това. Като прочетох поста - категорично смятам така.
Ама на - станалото -станало. Сега ще си гледаш детето и го карай поне издръжката да му плаща редовно. Отписвай го тоя баща от живота си изцяло, ако имаш акъл. А ако е повечко - ще се пообразоваш малко и ще се опиташ да се развиваш. Още не е късно. Но е пък крайно време, щом си на 27.

Последна редакция: пт, 07 фев 2020, 14:33 от Judy

# 49
  • София
  • Мнения: 11 942
Интересното е, че точният правопис е "спаркитиади", тоест може наистина да не знае думата и откъде идва и каква й е историята, свързана със соц времената.

Бе изобщо, още една кохорта, вместо да се модернизира, кара по едни невероятностни модели.

Спартакиади се провеждат редовно.
https://www.nfebg.com/new/?page=news_p&p=60

# 50
  • Мнения: 12 626
Извинявай, че ще го кажа, но това с извиненията е прекалено. Ами ти и на снахата, дето не се отнася добре с теб, и на мъжа, който те пренебрегва - на всеки, който не е любезен с теб, се извиняваш. Защо го правиш? Другите хора се извиняват, когато са виновни, докато за теб това е явно някакъв инструмент за изглаждане на отношенията. Сега може би виждаш, че инструментът не действа. Не го ползвай повече!
А този мъж го забрави, разведи се с най-голямо удоволствие и си го спомняй само, за да получиш издръжката за детето. Той не е за теб, ама никак. Нека се забавлява, а ти си отгледай детенцето и гледай да си щастлива.

# 51
  • В.Търново
  • Мнения: 6 663
Не се занимавай с идиоти!Той е простак, не държи на теб, явно никога не е държал.За мен той има друга, която и тя ще е от ден до пладне.Не си заслужава.Не отстъпвай дори да ти се моли след време.Ще го направи, заради себе си,а не заради теб.той е егоист, гледа на него да му е добре.Зарежи го.Имаш дете, гледай си го, живота е пред теб. Simple Smile

# 52
  • Мнения: 2 830
Много интересно. Девойката се е регистрирала на "ср, 05 фев 2020, 05:25", като последно е била активна на  "ср, 05 фев 2020, 09:14".
Добре се попързаляхме.

Общи условия

Активация на акаунт