Родители и чувство за провал

Радвай се на времето прекарано с родителите, защото не знаем още колко време ще са с нас. Оценявай всеки ден прекаран с тях като подарък. Парите, колкото , толкова.

Може би трябва да смениш бизнеса или не си достатъчно креативна. Друго не ми идва наум.

Повечето хора не си стъпват на краката на 20 години.
Ако бизнесът крета, то по-добре да го зарежеш и да си намериш работа.

Понякога не винаги става така, както на нас ни се иска.
Може би има неща, които не ги правиш както трябва, за развиване на бизнес си иска доста умение. Много хора тръгват с голяма кошница, но с много малко знания, и по лошото не са отворени да се учат от други, много по умни знаещи и успешни.

Много хора наистина имат проблем с егото. Повече ме притеснява обаче здравословното състояние на родителите ти. Знай, че понякога един партньор, подходящият партньор може да помогне да изкачим върхове и да постигнем големи успехи.Както има една приказка - "Зад всеки успял мъж стои една силна жена" , за мен същото може да важи и за успешните жени.

Доколкото разбирам ти се бориш сама в живота и нямаш партньор ? Може ли да споделиш нещо за бизнеса си, да ти дам и някои идеи евентуално ?

И аз така мисля за бизнеса.
Не на всеки му потръгва.
Помисли за по-платена работа.

Не, не се чувствам като теб, но и не живея в бъдещето. Понякога човешките мечти се оказват продънено дюшеме, а хората - трайно и крайно неудовлетворени от живота си.

Трябва да си избиеш от главата този комплекс. Не дължиш нищо никому. Не всички хора са бизнесмени, не всички имат усет за пари. Не си виновна пред родителите си, защото те не са те научили на финансова култура, хъс за печелене на пари и амбиции за по-добър живот.

На 30 години, животът не си минава, времето не ти е свършило. Има една банална, но вярна (както в повечето случаи) приказка: “На 20 трябва да си млад, на 30 щастлив, на 40 богат”.

Самата ти мечта за къща на село е лесна за постигане - технически и материално. Просто не разбирам защо ти е мечта. На 20 не си била млада (ментално), на 30 не си щастлива... Силно се надявам до 40 да си богата, щом е толкова важно за теб.

Единственото, което ме гневи в случая е, че си мислиш, че си длъжна на родителите си, да имаш бизнес и да ги наемеш. Нормално е обратното. Нищо не им дължиш! За психолог е работата. Не бизнес съвети.

Родителите ти едва ли се надяват на подобна материална помощ от теб, а са щастливи и им е достатъчно само да си добре.
Защо вместо това не се съсредоточиш да създадеш по-добър стандарт за твоето бъдещо поколение?

Чак пък за психолог!
Млада е, има време да се преориентира.

Авторке, много е хубаво, че си привързана към родителите си и искаш да им помогнеш. Но не бива да се чувстваш виновна, че сега ме можеш и със сигурност родителите ти искат ти да си добре.
Ако бизнесът ти трайно не върви, помисли си за по добре платена работа. На 30 години все още имаш шанс за всичко.

Можеш да показваш на родителите си обичта си всеки ден и без да е свързана с нещо материално, вниманието ти е безценно за тях.

Ами то е все тая дали го прави заради родителите и или за себе си.
Важното е, че тя не постига успех в бизнеса с който се е захванала и ако искаш тази тема да ти е полезна с нещо, вместо да четеш само общи приказки, сподели подробности за бизнеса, пък може и да получиш някой ценен съвет или насоки. Понякога дори една книга, различни обучителни курсове могат да помогнат много.

В повечето случаи, само едната диплома не върши никаква работа, според конкретният бизнес !

Имаш време, това мога да ти кажа.
Присъединявам се към съветите да преосмислиш бизнес-начинанието си, вероятно си уцелила нещо, което не ти е сила.
Личното ми мнение е, че приоритет на човек трябва да бъде да се погрижи за бъдещето. В случая - съпруг, дете. Миналото минава и заминава, родителите са в него. Тъжно, вероятно и звучи грубо, но такъв е животът - няма да стават по-млади, а от друга страна ти си тяхно дете, а не те - твои деца.
За какъв ремонт плаче домът им? Някои неща могат да се оправят на парче с част от тазмесечната заплата.

Много хора обаче допускат една много голяма грешка. Те смятат, че могат да помогнат на родителите си само с материални неща, повярвайте това е ОГРОМНА заблуда. Повечето хора имат здравословни проблеми, заради лош начин на живот, лош хранене, вредни навици и всякакви неща, които те правят заради незнание .

Проблема е, че и самите деца не винаги имат и те нужните знания. Вярно и, че не е лесно да се променят навиците на закостенели хора, било хранителни или по отношение на двигателна култура. И аз имам проблем с моите родители в това отношение, всякаш и при тях егото си казва думата и някой по млад да им дава съвети е равно на > влезнало през едно уше и излезнало през другото.

Но пък човек ако има знанията е длъжен поне да опита да им помогне. За теб навярно здравословните проблеми за родителите ти са нещо нормално, просто както казват някои хора "било писалка"
Други хора вярват, че човек колкото по остарява толкова и по болнав ще бъде, те даже си го проектират в мозъка и го вярват, че това е неизбежно, а това наистина влияе.   

А какво да кажем за тази 90 годишна жена, които никога не е спирала да тренира, кажете ми, че те я във това състояние, защото е било "писалка"
Със сигурност и храната и не включва само захар, олио и брашно. Да да знам, сега ще се появи някой, който ще ми каже: те българите така ядат, защото са бедни.

Има нещо сбъркано в мечтите ти. Да, добрите и нормалните хора се грижат за родителите си, но приоритет си ти и твоето семейството. Намери си платена работа, създай семейство. Ако ли родителите ти, волно или неволно са ти създали това чувство за вина и че си им задължена, имат голям грях към теб. Не си им задължена, ако имаш възможност можеш да им помогнеш. И толкова.

Кравата не суче от телето.

Независимо от любовта и грижите на родителите ни и те имат грешки. Може би в случая на авторката се повтаря даден модел, който води до безпаричие. Със стандартна заплата няма да има бързо забогатяване, а оцеляване. Нужно е да лавирате и да се развивате в бизнеса  но и да смените модела на мислене. Моите ме научиха да формирам бюджет, да пестя и да инвестирам. Но всичко с премерен риск. Може би за тяхното време е било удачно. Сега не. Доказах на баща ми, че мога да имам финансови дивиденти  с личен избор. Песимизмът няма да Ви помогне. Не винаги щастието идва тук и сега, понякога е неочаквана подкрепа, шанс, пазарна ниша, полезни контакти. В стремежа за бързо забогатяване мнозина губят, защото мотивите и предразсъдъците им остават. Консултирайте се с мотивирани, успели хора. Преди дни се запознах със собственик на кокетна сладкарница. Изключително любезен и предразполагащ. Загубил е около 800000лв, води дела. Единственото, което го вълнуваше бе здравето на жена му и новороденото внуче. Обясняваше на позната по телефона за съвпадането на фалита със смъртта на родител. Но с философски оптимизъм завърши, че миналото е поука  и го интересува само бъдещето. Оптимизмът му не бе подправен.
Не съм съгласна, че не дължим нищо на родителите си. Отношението не е бизнес стратегия. Пренебрегване, апатия вредят адски. Затова Зори бъди щастлива и удовлетворена. Това ще е най- ценната награда за родителите ти. Доброто отношение и грижа не се измерват в материална помощ. Хуманната е в основата .

Авторке, родителите ли ти вменяват чувство, че ти им дължиш грижа и материална подкрепа или ти от обич просто искаш да ги улесниш? Ако е първото - ужас, не би трябвало да ти насаждат чувство на вина. Ако е второто, ти не си никакъв провал, а мн добър и стойностен човек.

Недей да мислиш за себе си като провал. Вредно е, спри. Но донякъде те разбирам, защото и аз изпадам в състояние, в което се чувствам като пълен провал. Нито някаква бляскава и успешна кариера имам, нито бляскаво и успешно семейство. Но бързо се освестявам. Няма провали, всичко е урок.

Ей, без малко да ѝ обещаете, че като смени модела и ще завалят дивиденти

Само се замисли: ако родителите ти се вживяваха като теб в постигането на мечтите си, теб едва ли щеше да те има. Оценявай това, което имаш, в момента, в който го имаш.

Жената много ясно каза още я първия си пост, че родителите и никога не са и вменявали нищо и нищо не са искали от нея. Обича ги и иска да се погрижи за тях,чудо невиждано.

Всеки втори коментар, като че е  толкова ненормално някой да обича родителите си и да иска да ги облекчи и зарадва и авторката е единствена на света с такова желание.

Бившата ми се ожени за милионер-чудженец и предполагам сега осигурява голямото си семейство благодарение на него. Омая си жертвата за няколко дни.
Помисли за този вариант, ако имаш подобна мечта да поддържаш бедната си фамилия, която да се гордее с теб.

Жената спомена, че иска да направи нещо за родителите. То не и кой знае какво. Всеки може да чувства такава необходимост и това не заслужава думите които вие, не тя, и не родителите и, се опитвате да и вмените. Никой нищо не я кара да прави, нито се опитва да я манипулира. Това си е неин избор и заслужава само уважение.
Освен това много млади хора на тази възраст се чувстват по подобен начин. Нямат реална перспектива и започват леко по леко да се отчайват. И моля, не ми излизайте с клишетата как ако се преквалифицира, пък ако работи 24/7, пък ако си намери високоплатена работа, ако, ако, ако... Пари се изкарват с малко акъл, с много късмет и с железни връзки. Поне тук, на тази територия е така.

Да, сега прочетох пак поста ѝ, извинявам се за излишния въпрос. Това чувство на вина от къде е дошло? Или авторката се чувства просто провалена в живота? Щом нейните родители нищо не очакват, явно тя сама се обвинява, че "нищо" не е постигнала в своя живот и от там, че не може да им помага както ѝ се иска, според мен безсмислено е това. Нарочно сложих "нищо" в кавички, защото едва ли е нищо.

Авторке, не трябва да ти пада гарда. По зрялост днешните 30 са новите 20. Нормално е да си незряла, от там "неуспяла" и незабогатяла. Като узрееш всичко ще се нареди от само себе си - и бизнес, и финансово състояние, а терзанията, че си провал всъщност първи ще изчезнат. Днешните 30 годишни масово са незрели, та не си изключение, не се смятай за провал.

Айде сега пък незряла била.... Не е незряла, не е постигнала това което е искала, представяла си е живота с друго развитие и това я сдухва. И това не и позволява да направи нещо за родителите си, както си го е представяла, когато е била на 20. Колко хора са в нейното положение - много, доста много.

Едно внуче, вероятно би зарадвало родителите повече от пари и къща. Това е по-лесно постижимо, може би.

Братан, сега разбирам отде иде афинитета ти към чужденки.

Към авторката - ако искаш да зарадваш родителите си, винаги можеш до започнеш с нещо по-дребно. Жилището им плаче за ремонт? Разберете се да започнете от дребните неща. Например един уикенд да се организирате и да боядисате. Това е нещо, което не изисква много пари и време, но жилището веднага става  по-приятно за живеене.  Като добавиш и няколко нови килима и пердета или нови дамаски за мебелите, остановката се променя. 
На моите родители им подарих почивка за десет дена лятото. И двамата са пенсионери, и то от тези, които почти не мърдат от вкъщи. Нарочно ги поставих пред свършен факт, иначе никога нямаше де се организират. Баща ми мърмореше, но като му казах, че парите са платени, нямаше избор.  Естествено като се върнаха бяха доволни и щастливи. А в момента има супер изгодни пакети, ранни записвания и т.н, така че няма да ти е непосилен разход.

Здравейте отново и благодаря на всички за хубавите отговори. Наистина, във всеки от тях има по нещо, което ми помага да сглобя една по-мащабна и трезва гледна точка.

Истина е, че на 20 си се чувствах млада (и глупава), но явно нещо по пътя се е счупило, защото на 30 не се чувствам съвсем щастлива от постигнатото. Финансовата ми култура наистина не е най-добрата - с времето става малко по-добра, но това отне време, в което не постигнах много. Е, предполагам по-добре късно...

За мен не е важно да съм "богата". Просто искам да мога да си позволя хем да помагам на родителите си, хем да издържам себе си и евентуалното си бъдещо семейство. Когато си намеря партньор, той вероятно също ще помага, но не искам да разчитам на това.

За бизнесът спестявах първите 2-3 години от офисната работа и тръгна добре, но бързо застоя. Все още съм човекът-оркестър и съм започнала да го преосмислям, защото досега беше "комфортен" и криво-ляво издържаше мен в него, което не е много перспективно. Сигурно ще търся партньор.

Stallion също е прав. Дълго време се опитвам да променя начина на мислене на родителите си. Ако аз имам малък комплекс да съм в тяхна услуга, то те живеят да са в услуга на другите. За тях е важно да са полезни, но реално, почти не живеят за себе си. Нямат грехове към мен - просто са такива, каквито са. Имаше период от младите ми години, в които ги обвинявах какви са и каква "са ме направили". Вече знам, че нещата просто са такива, каквито са, и трябва да се боря с каквото не харесвам в себе си. Опитвам се да ги уча да мислят повече за себе си и личното си щастие, може би там имам някакъв нищожен прогрес.

Вивиана и Allwewant, вашите мнения също доста резонират с мен. Наистина има неща, които не научих в детството си за това, което искам сега. Но научих други за това как да съм щастлива с малко. Разбира се, трудно приложимо е с оглед на желанието ми да дръпна, но все пак имам емоционална база. Тя вероятно ме спря от това да скоча в работата на 300% и да стана работохолик-психопат. Вероятно щях да съм богата вече, но нямаше да мисля за семейството си...

Вики, благодаря за идеята. Това с почивката го направих веднъж - малко, но наистина имаше ефект. А сега мисля ръчно да се захвана с ремонта, защото те наистина никога няма да се решат.

Наистина много ви благодаря за мненията. Поставят мислите ми в перспектива и ми помагат да изляза от главата си

Похвално е че си такава добра дъщеря, и че искаш да помогнеш на своите родители.

Въпреки всичко, аз лично се почувствах малко странно, неприятно, докато четох публикацията ти. Има нещо нередно. Не можеш да живееш така, с такова чувство за дълг. Не може това да е цел на живота ти.

Колкото и да ти е трудно, живей основно за себе си. Така можеш да си полезна и на другите около себе си. Но всичко започва преди всичко с грижа за самата теб.

ТИ какво искаш, от какво се нуждаеш, истински? Може би само си мислиш, че подобряване на финансите ще те направи щастлива (а респективно и близките ти). Вслушай се в самата себе си!

Мисля, че трябва да се опиташ да погледнеш нещата от различна гледна точка. Тази на родителите ти. Как биха се чувставали, ако решиш да променяш дома им?
Преди 20-Тина година, преди да се омъжа и да имам деца реших нещо подобно. Имах малко, но достатъчно за ремонт в апартамента на родителите ми. Супер ентусиазирана и доволна от себе си им обясних идеята, за да получа зелена светлина. Отговорът на баща ми, лека му пръст, беше следният “Виж какво, който момиче, радвам се, че искаш да помогнеш, но не съм съгласен. Всичко в тия четири стаи сме го правили с майка ти. С малко пари, много желание и с двете ни ръце. Искам да си старее с мен, защото така ни е добре, не ми лиосва нищо, не страдам за лъскави уреди и немски тапети.”
Разговорът приключи. Продължих да “помагам” с подаръци за всеки повод в зависимост от какво имат нужда и на какво биха се зарадвали, без да ги карам да се чувстват неудобно, провалени да станат богати, да имат скъпи вещи.

Не знам какъв е бизнесът ти, но ако не върви и си в застой, защо не потърсиш консултация от хора с повече опит в областта? Възможно е  да има решение, което ти просто не виждаш.

Има една такава мъдрост, знам я от баба ми: човек, каквото вземе от родителите си, го връща на децата си.
Ако ти си на 30, родителите ти са, да речем, на 55. Ами те са си още трудоспособни и отговарят за себе си. Даже ако са пенсионери, пак отговарят за себе си, защото получават пенсия, за каквато са се осигурявали.

Искам да кажа, че не е твоя отговорност да издържаш родителите си, нито е тяхна отговорност да те издържат теб, след като всички вие сте възрастни зрели хора.
Не е твоя вина (говориш за чъвство за вина), ако те са получавали малко пари цял живот. Ама изобщо.
Ти ще имаш отговорност към бъдещите си деца, и ако можеш финансово да подкрепиш родителите си в някакъв момент - чудесно, ако не - пак казвам, това не е твоя отговорност, ни най-малко.

Помисли за твоя живот, сега си млада, направи си план какво искаш да постигнеш за себе си. Ако ти си щастлива, и те ще са щастливи.

Интересно, че 30 годишна жена, пишеща интелигентно, не мисли за мъж, деца, почивки, излизания с приятели и приятелки, а се е фиксирала в родителите си и в невъзможността си да им помага финансово. А годините летят, 30 години и си размишляваме как да помогнем на мама и тате. Отговорността за техния живот си е само тяхна.

Много хора помагат на родителите си по различен начин. После родителите се хвалят едни на други. Нейните сигурно бедни нямат с какво да се похвалят. Толкова ли е трудно да се разбере желанието на авторката?

Разбира си се, въпросът е друг. На 30 е притеснена, че не може да осигури родителите си, но дума не обелва за мъж и дете. Това втренчване в миналото не е ок за нея.

Сигурно няма мъж все още.

Тоя милионер на братановица няма ли неомъжена сестра, братовчедка?

На мен пък авторката ми харесва, че уважава родителите си и не е егоцентрична. Демонстрира добри ценности.

Тайничка, няма, иначе щях да я запозная с гаджето ти и да те остави само за мен 😃

Хубаво е,че мислиш за родителите си. Родителите са много важно нещо. Но не бива само грижата за тях да ти е ориентир в живота, трябва да си изградиш свой живот със свои си стремежи. Казваш в един коментар "Опитвам се да ги уча да мислят повече за себе си и личното си щастие, може би там имам някакъв нищожен прогрес." - ти се опитваш да ги научиш да мислят за себе си, но май те са пропуснали да те научат ти да мислиш за теб си. Не го казвам като нещо лошо, наистина е хубаво да обичаш родителите си и да се опитваш да им помагаш. Аз самата съм много привързана към моите. Но не трябва това да им помагаш да ти е целта в живота, трябва да имаш свои мечти, свои стремежи и желания и да се занимаваш и с тях. Едва ли родителите ти искат да не бъдеш ти приоритет в живота си. Относно ремонта- написала си назад, че жилището им е за ремонт и много искаш да го ремон тираш, но никъде не прочетох дали те искат това и още повече с твои пари? Мисълта ми е ,че твоите желания и техните може да се разминават, въпреки добрите ти намерения. Мечтата ти да им купиш къщичка също е хубава, но според мен по-скоро трябва да мислиш за жилище за себе си - родителите ти са имали възможността да си осигурят жилището, което са искали -това не е твое задължение. Те са направили каквото трябва- оптгледали са дъщеря си, четяйки написаното от теб си правя извода,че и са те отгледали добре, сега ти трябва да живееш своя живот и да си щастлива. И да те е грижа за тях разбира се, но не това да се грижиш за тях и дая им купиш къща да е целта на живота ти. Ти и твоето щастие трябва да сте целта на живота ти.

И кое от тези неща смяташ, че ѝ е на разположение?

G&B, те сами искат да го пооправят. Просто все нещо не стига - време, защото вечно работят (за другите), финанси (защото подценяват труда си) и т.н. Затова ми се иска аз да се включа. Знам, че никой родител не иска детето му да се лишава заради него, затова и няма да се изхвърлям извън възможностите си. Ще започна с "ръчен труд".

Uncommon, много хубава мисъл е това, донякъде успокояваща. Аз знам, че децата винаги са малко по-добри от родителите си. Чисто еволюционно. Но хората сме толкова различни, че почти винаги ако си добър в едно, нещо друго ти куца.

FrauDanna - особена съм на тема деца. Не знам дали някога ще имам, все още не съм го усетила, може и да не го усетя никога. Иначе за тези 10 години съм правила доста неща за себе си - пътувах, поживях. Затова и спестявания нямам много хаха, но пък спомени не ми липсват.

Дариела, даже доста мисля за себе си - иначе отдавна да се бях посветила на тази цел и за едно десетилетие все щях да съм стигнала до някъде с това ми желание. Гадното усещане идва по време на равносметка.

Може би най-плашещата мисъл в перспектива е, че с родителите ще става по-зле, защото макар и да не са чак толкова възрастни, начинът им на живот (повече старание за другите, отколкото за тях си) ги съсипва много по-бързо, отколкото би следвало да се случва. Това си го напомням всеки ден за да не стане така и с мен, защото и аз се бях пуснала по пързалката да съм полезна на всички, само че се усетих след 5 години, а не след 35... Сега бих се радвала да съм полезна предимно на себе си и на семейството си. А семейството ми все още са те.

Помагането на другите не състарява. Според мен на родителите ти не им се занимава, а не че нямат 50 лв и 2 часа за боя, лакове и мече.
А ти започва да ми се струва, че си в кризата на 30те, имаш изключително типичния признак да говориш как не се е случило онова, което си мечтала преди 5-10 години. Ще ти мине.

А на мен ми се струва, че не си се отделила чисто психологически все още от родителите си и те са нещо като сламка, за да не направиш крачка към самостоятелност като създаване на семейство. Не е лошо или нещо ново под слънцето, но като да им приписваш повече нужди отколкото те самите имат. Нещо като свръхпротективните родители, но при теб е наопаки – свръхпротективна дъщеря.
Ако са двамата, относително здрави, те съм сигурна, че се оправят сами, независимо на теб как ти се струва.
Време е да обърнеш фокуса към собствения си живот и собствено семейство.

Кажи какви са тези съжаления на 30? Не е ли твърде рано? На тази възраст човек дори за образование не бива да съжалява, вече много хора започват обучение на 30.

Има го този момент с кризата, да. Защото времето от 18 до 30 всъщност минава чудовищно бързо и в един момент ти си си мислил, че имаш твърде много време, ще постигнеш някакви успехи, висоти, а то се оказва, че не е точно така. Нещата се случват тегаво по скалата на младежките очаквания, които са свързани с неопитност, младежки ентусиазъм и нереалистични очаквания. Та има си приземяване, но споко, нищо страшно няма. Животът е в настоящето.

Става дума за 30годишни, добре образовани хора, които нямат жилище, семейство и деца. Родителите им на техните години са били, а и техни набори с по-нисък старт и образование сега са с дом, с по 2 деца, а някои даже са и разведени.
Кризата на 30те е усещането, че нищо съществено в живота си не си направил - ти си ял, с*ал, бачкал и евентуално пътувал, а другите са създали нещо значимо, докато ти си си гледал кефа, а насреща нямаш нищо.
Има доста писано в нета по темата.

Тя кризата ги почва откъм средното училище, на 23-4 вече са тотално депресирани и немощни, с промити мозъци от схеми за вадене на пари и обсебващо ги чувство за безполезност. Такива са ми наблюденията от 10 години насам.

Тц тц
То си е вече за радост на 40 г. да си жив.
/сериозна съм/

Галче, на 32 честно казано се притеснявам повече да ми спрат топлата вода за уикенда, отколкото да се съревновавам с родителите си какъв живот водели на моята възраст.

Това са някакви изкуствени терзания на човек, който имат друг корен.

Не мисля, че авторката се съревновава с родителите си. Просто осъзнава, че няма много време да изпълни мечтите си свързани с тях - да им се отблагодари по начина, по който е искала, и в това няма нищо изкуствено.

Братанчо, който - ед.число, които - мн. число

Значи си излязла сама на улицата и си създала бизнес. Какъв провал е това?
Има периоди, в които всеки бизнес е на ръба. Помисли какво можеш да направиш, че да промениш тенденцията.
Мисълта за помощ на родителите я остави на страна. Родителите ти не очакват да им дадеш, това което ти е в главата. Ако го осъществиш има вероятност да ги комплексираш. Не забравяй, че имат достойнство. Не ги карай да се чувстват безполезни.
Може да им помагаш със сметки, храна, дрехи да им подаряваш или да ги водиш на разходки в почивните дни.
Те ще го оценят.
И не забравяй, че не трябва да пренебрегваш себе си. Обръщай си внимание. Поддържай социалната си среда.

Като цяло хорат ане обичат да ги съжаляват, това веднага ти дава усещане, сякаш те смятат за нещо счупен, недотав. Избягвай това отношение към родителите си – ах, вие толкова сте направили за мен, вече остарявате, имате нужда от помощ. Това може да е толкова потискащо, че по-скоро ще навреди, отколкото ще ги накара да се чувстват добре. Те да не са някакви немощни старци, къде изчезва уважението към техните постижения като хора. Малко трябва да се внимава с момента "ох, оставете всичко на мен, вие вече сте стари и не ставате за нищо", нали?

Натрапено, непоискано добро е винаги огромна удивителна. Аз лично го избягвам.

Искат - не искат, тя не може да им помогне.

Може и така да са я възпитавали, да не може да се откъсне от тях, за да могат да я използват докато и колкото могат. За съжаление познавам такива родители в реалния живот и дори мисля, че не са и толкова малко.

Айдее, и тук почнахте с белетристиката. Как спите нощно време с тия кошмари....

Съвсем добронамерено ще те посъветвам да си направиш безпощаден анализ на способностите и възможностите.
Има хора, родени да развиват собствен бизнес, но това са 10% от населението.
Останалите  са изпълнители-кой по- кадърен, кой по-некадърен и кой най-кадърен, продаващ труда си на много висока цена.
Няма нищо унизително в това, да си добър специалист-изпълнител, продаващ скъпо знанията и уменията си на някого, който има дарбата да създава и развива добре печеливщ бизнес.
Едно трябва да разбереш-ако са искали по-високо ниво, родителите ти са щели да се напънат и да го постигнат, плащайки цената, разбира се.
Защото в този свят, всичко се плаща.
Предпочели са да бъдат до теб, да ти отдадат от вниманието си, от близостта си, вместо да ги заменят с повече джобни и по-лъскави джаджи.
Това, което ти искаш да им дадеш, те не го искат, явно.
Защото, ако го искаха, щяха да продадат апартамента и да си вземат на безценица къща на село.
Така че, според мен, проблемът е в теб- какво на теб не ти достига, това трябва да разбараш.
И какво си готова да "платиш", за да постигнеш това, което желаеш?
И какво е точно то?

Tyra., "Кравата не суче от телето" е тъп селяндурски слоган от времето на феодалния строй.

Абсурд съвсем добронамерено...
Как ги изчисли тези 10%?
Всички скъпо платени могат да работят за себе си, но им е по-удобно да работят за друг. Това е една от причините да нямаме конкурентна икономика.
Реално поне 50% могат да работят за себе си.
Относно родителите мога да се съглася с теб, с някой условности.
Светът е шарен. Не е черно-бял.

Не мисля, че е белетристика. Самият факт, че авторката чувства това притеснение за тях, това чувство, че е длъжна да направи нещо, подсказва че родителите и не са в цветущо положение. Или че са отпуснали ръце и са изпаднали в някаква депресия. Познавам доста пенсионери, които никога не си позваляват да се вайкат колко са зле, най-малкото пред децата си. А авторката пише, че отивайки в дома им се създава впечатление за жилище, което "плаче за ремонт". Както и че родителите и се "убиват от работа".Това си е до хора. Има хора, които въпреки всичко винаги са спретнати, усмихнати, жилищата им подредени и уютни. Има и такива, които всяка дума им е оплакване, придружено от най-жалния възможен поглед.

 
И аз познавам доста такива. Още повече, родителите и в по-късна възраст си запазват умението да манипулират децата си.

Не съм го изчислила аз.
Изчислили са го разбиращите, че в световен мащам, хората с предприемачески възможности, са едни 10% от населението.
Останалите са изпълнители-кой по- кадърен и амбициозен, кой по- лежерен и задоволяващ се с минимума.
Що се отнася до това Всички скъпо платени могат да работят за себе си, но им е по-удобно да работят за друг., определено не е вярно.
Да си блестящ изпълнител, е също дарба, но различна от тази-да си с нюх на предприемач.

Моите наблюдения са други.

Трийте, трийте. Цензурата е доказателство за написана истина.

И къде го прочетохте това? Някъде между редовете ли? Нищо подобно не е казвала авторката - единствено, че е имала желание да им купи къщичка на село, за да си почиват на спокойствие. Тя е на 30 бе хора - какво грохнали пенсионери сънувате, че и манипулатори ги изкарахте и използвачи... Те това ако не е белетристика.

Абе, ако аз кажех на родителите ми, когато бях на 30, а те са били на 50, че искам да им купя къщичка на село да си почиват там, обрулени от живота, ах, нещастните те, баща ми сигурно щеше да ме ошамари. Как се решава здрави, прави хора да вземате решения вместо тях, аз само това не разбирам. Тя не спомена да имат проблеми с ума, Алцхаймер или нещо подобно.

Абсолютно съм съгласна с твърденията на АбсурТ в тази тема.
И за да не се води като спам, ще попитам авторката : ти говорила ли си с тях по тези теми - че искаш да им направиш ремонт и по-сериозните теми - чувството, че си се провалила, чувството за вина към тях?

А сега и ти ли? Искаш да кажеш, че ако аз реша да подаря една къщичка на село на баща ми - той ще ме ошамари.
Как пък не.
Няма как да знаеш, нито пък да тълкуваш, както и аз не се опитвам да тълкувам намеренията, възможностите и желанията на авторката. Още по малко пък отношенията и с родителите и. Но не виждам грам лошо нещо в това да има желание да направи нещо за тях, Това си е много лично и не се описва и вписва в учебници, инструкции или правила.

Темата за духа и как се чувствате на 30-40-50 я пуснаха наскоро. Това е все едно при условие, че хората вече се пенсионират на 60-65 да им изпляскате грубо в лицето – ей, дъртаци, искам и аз да направя нещо за вас.
Авторката се е вкопчила зорлем в родителите си. На тази възраст. То хубаво, да се погрижи за тях, но когато вече не могат, немощни са. А и това "те правят всичко за другите, но не и за себе си" е като "аз искам да правят нещата за мен и за себе си, а не за другите, чувствам се пренебрегната". Не приемам за нормално жена на 30 да се вкопчва в кауза "искам да помогна на родителите си".

Авторката е развила някакъв "родителски комплекс", че не може да даде на родителите си това, което те е трябвало да й дадат.
Написа го още в първия пост-правели са всичко за нея, уж достатъчно, уж доволна, ама не съвсем........
И иска да изпълни това, което тя е искала да направят за нея,  но дали осъзнава, че след като те не го искат, ще е просто натриване на носовете им?.

Това не е кауза, въпрос на възможности е и на желание, отношение и т.н. И понеже сме на различни мнения, явно, аз отивам да си сложа едно малко...

Мнооого ограничено, много. Хората сме различни, приемете го. Вашата голяма камбанария, за някой е дупка в полето.

Ограничено, но гледано от твоята камбанарийка, според мен.
Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто-да го направиш.
Само когато всички компоненти са в симбиоза, резултатът е добър за всики.
Който разбрал-разбрал.

Тука  всеки взе да говори за своите отношения с родителите си, вместо да чете какво пише авторката.

Жената иска да направи някакви хубави неща за родителите си, които по нейно мнение те заслужават напълно - нейните родители, не на някой друг от темата, или някакви си родители, каквито имало  - само че няма достатъчно средства, да живее самата тя охолно и да помага и на тях.
След като нямаш възможност, авторке, няма какво да се терзаеш, направи си сметка с какво е най добре да се занимаваш, за да си увеличиш доходите и да се чувстваш добре и така. За родителите ти е важно да виждат, че ти си добре и се справяш.

Моме,
от там, дет отиваш, аз отдавна съм се върнал...
Наздраве!

Авторката пуска темата, за да се сравни с другите и да прецени доколко е нормално това нейното. Нормално е хората да дават пример от собствените си семейства, а не 'амче то по принцип...'
За мен нейното мислене не е нормално. Моят баща също иска къщичка с дворче и кокошки на село - ами никога не ми е хрумнало аз да му я купувам, вероятно защото майка ми не иска нищо такова.
Някой назад пита риторично дали толкоз пък родителите на авторката не могат да си продадат апартамента и да си купят къщичка на село, като толкова искат, и е много прав. Да не споменавам кой ще им плаща данъците и на апартамента, и на къщата, и ще ги ремонтира.
Авторката, вместо да се огледа за някой мъж, за да построят заедно бъдещето, се втренчила да 'помага' на родителите си, които дори не са пенсионери, камо ли болни да са легнали. Да не стане като психиатърката от Русе, която се грижела за майка си и не могла да свърти мъж, и на 60 забременяла ин витро, чак след като майка й починала.

В какъв смисъл, не е нормално, защото не е хрумнало на някой друг. Хората имат различни желания какво да си правят с парите. Има и такива, които имат достатъчно, че да дават на родителите,  щом им е приятно, да ги пращат по екскурзии, че и къща да им купуват, - аз всъщност даже имам такава приятелка, работи в чужбина и преди няколко години купи на техните къща в Равадиново.  Както каза някой нагоре това е въпрос само на пари и отношение, имаш достатъчно пари и искаш - правиш го.

За съжаление при нея присъства желанието, но не изкарва толкова пари,че да може да го осъществи..  Въпреки това може да покаже на родителите си отношението си по друг начин, който не изисква толкова средства, а финансово да си направи хубаво сметка с какво ще се занимава, за да може да се стабилизира, да си осигури жилище, да си устрои нейния живот. Родителите и ще са доволни най много, ако тя е щастлива.

То и аз искам да засипя майка ми със всякакви финансови екстри плюс здравословни и превантивни такива, но не мога, колкото ми се ще, затова правя колкото мога.

Не е нормално да се чуди как да си осмисли живота и да гледа на родителите си като на немощни, болни старци. Не е нормално да си самовнушава, че те имат нужда от нейната помощ, иначе са живи умрели.
Който иска, намира начин. Казвала съм тук как баба ми, вдовица и живееща сама, с 350 лв пенсия, си направи поетапно освежаване (в т.ч.ламинат в хола и двете спални, плочки в банята и тоалетната, вм.боя и мозайка) на огромния апартамент, та даже и си купи нови уреди. А двама работещи на заплата не могат? Това са фантазии на авторката, точно обръщане натам, където ще поеме по-малко отговорност. Сега охка и ахка колко тя иска, обаче хем тя не може, хем те не й дават да помага. Еми малко...

Авторката по добре знае от какво имат нужда нейните родители, колко са здрави, колко печелят - явно недостатъчно, какво им се иска и какво би ги зарадвало. Нищо лошо няма в желанието и да се погрижи за тях, след като това би зарадвало нея.

,Видно е, че  е грижовен и мил човек, който иска да зарадва и облекчи близките си, засега това са родителите и, когато има свое семейство, сигурно ще е такава и към него. А дали ще има такова е въпрос на желание и божа работа. Да срещнеш подходящ човек не иска капиталовложения,  а е шанс. Родителите и със сигурност ще са първите, който ще се зарадват, ако авторката си намери мъж, с когото заедно да си градят живота, а още повече на внуче.
За момента е достатъчно да поработи по посока на финансова стабилност и перспектива, която ще и помогне да си увеличи доходите и да си изпълни плановете, или част от тях. Във всеки случай, не може и дума да става за провал и няма защо да се чувства така.

Много хора не знаят какво искат най-близките им и пренасят собствените си желания върху тях. Видя се ясно в темата.
Аз не коментирам нуждите на родителите на авторката, а нейните собствени нужди да докаже, че се справя в материалния аспект на живота - това че й докаже, че става и в нематериалния. Предполагаемите нужди на родителите й са, освен грижа, и средство тя да се почувства значима и полезна. Ама те искат ли въобще тази нейна помощ? Казваш, че тук всеки говори хипотези от позиция отношенията в собственото му семейство, но и ти изказваш хипотези колко е грижовна тя и колко биха се радвали родителите й. А ако не е грижовна, ами се чувства незначителна? Кръстила е темата си 'провал' все пак.

Ако моето дете неглижира собствените си нужди, за да задоволява моите , на 30 години, когато още се утвърждава в живота,  ще си направя извод, че възпитанието ми е пълен провал.

Авторката е написала, че родителите и остаряват и боледуват все повече, не знам защо да не искат, или да не биха приели помощ, ако детето им може да я окаже, без да се ощетява тотално. Съвсем не е необичайно и се случва доста често, под формата на подарък, заплащане на някакъв вид здравословна профилактика, освежаване на жилището също е вариант, щом вече не им достигат сили да се заемат сами. Хората го правят често за родителите си, включително и ние. Сещам се, че аз също си мечтаех още от малка като порасна и стана много богата да направя едно нещо за баща си, да го заведа на едно определено място, за което си говореше, ей така, че го интересува, но никога вече няма да мога да го направя, ако ще да спечеля всички пари на света.

Не съм съгласна желанието на авторката да се изкарва ненормално, защото не е такова. Но не е нужно и да се чувства като провал, ако на 30 години не може да осъществи тези си планове, или други. Важното е да се движи напред и да си прецени шансовете. А за родителите си може да направи други неща, които също ще ги зарадват и не са свързани със средства. Всъщност това, което искат родителите от порасналите си деца е да знаят, че са добре и да им отделят време, когато им е възможно.

Вярно е, че хората са различни, но все пак има линии на поведение, както в обществото, така и в семейство. Мисленето на авторката е толкова объркано, че се нуждае от специализирана помощ. Няма да се справи сама с дългогодишното неправилно възпитание и манипулиране.

Ирис, аз не поставям под съмнение нормалността на синовната загриженост. Поставям под съмнение нормалността грижата за работещи родители да е приоритет за 30годишен човек, вместо подреждане на собствения живот и създаване на собствено семейство.
Моите родители гонят 60 и са с нормални за възрастта им изменения, понаболява ги това-онова, пият няколко вида лекарства. Загрижена съм за тях, обаче да тръгна да ги изкарвам едва ли не болни на легло, ама кретащи по принуда до работа и обратно, и имащи нужда от постоянна помощ - просто не отговаря на истината.
Между другото, къщичка на село е за здрави-прави хора. Градината трябва да се обръща, камина/парно да се зареди и запали, тежки неща да се носят. Не е за все по-стари и все по-болни предпенсионери.

Къщичката на село, така романтична, е или прескъпо хоби, или мъничък кошмар. Изобщо не е задължителен елемент в живота, защото реално който иска, може преспокойно да си сложи такъв таралеж в гащите.

Иначе през 30-те ми години моите родители имаха много по-активно десетилетие откъм покупки, хобита, пътувания, докато аз бях доста назад и парично, и житейски. Бих помагала, ако наистина имат нужда, но първо стои моето семейство.

На моята зъболекарка така децата  и се изхвърлиха, защото много работела и било време да си почива. Та си продаде жената кабинета, апартамента в краен квартал, купиха и мезонет. В престижен квартал. НС.
Не я бях чувала поне 15 години.
Сега е над 70, напълно рухнала и изкукала. Децата и са по държавите. Тя седи сама, без приятели и съседи, с които да се познава, в луксозна клетка. Иначе всичко си има. Но за какво и е.
Внуците идват два пъти в годината.
А каква жизнена, социална и енергична жена беше.
Не зная дали е удачен пример, но го дадох за всеки случай.

Аз пък не разбирам как един деен човек ще се откаже сам от дейностите, които му носят удовлетворение?
Защо си е продала кабинета?

Аз последно общувах с нея, когато и ходех в кабинета и имах впечатления.
В следващите години не зная кога как са се развили нещата.
Тя все много ги хвалеше децата си, беше вдовица и все за тях говореше тогава.
С нея , единствения път, в който се видяхме наскоро, тя ме покани на гости в новото жилище.
Не съм любопитствала много.
То вярно, че всички стареем, но тази жена сега искрено се извайка и оплака от самота. Усетих съжалението и, не съм питала повече.
Взе да ме търси по телефона, но честно казано, не и откликнах пак. Не сме били приятелки, че сега да я забавлявам. Макар, че не е лош човек.

Да не извъртим темата към нея, че това е един изолиран случай само.
За мен е показателен какво правят свръхпротектиращите деца.

Разбрах те.

И какво лошо има в това да се погрижиш за хората, които обичаш? Не от задължение, а защото ги обичаш.

Няма нищо лошо разбира се, но е лошо да мислиш,че си провал, само защото не можеш да купиш къща на родителите си. Има хора ,копито могат да си позволят това и го правят. Това, че тя не може, не означава,че се е провалила в живота. И не мисля , че купуването на къща на родителите й трябва да й е главната цел на тези години. Момичето със сигурност го иска от добри чувства, но мисля, че би трябвало да има други стремежи,а не да се отчайва от това. Да се радва на живота си и да го живее,а не да стои и да се тревожи за това какво може или не може да им купи.

Не е провал, разбера се. Но тук силно се акцентира на парите. Ако тук не се намира добре платена работа, когато човек е сам, може да замине извън страната. Имам куп познати, главно с хуманитарни професии, които сложиха дипломите в чекмеджето и заминаха навън. Хванаха се на каква ли не работа, справиха се с кредитите тук, купиха имоти. Повечето трайно емигрираха, някои даже си прибраха и възрастните родители там, други се връщат от време на време. Все някакъв изход има.

А всъщност тези родители не са толкова възрастни.
Може и да не са пенсионери още.
Авторката да се ориентира към собственото си бъдеще и просперитет.

Тя иска да им се самодоказва, което е притеснително.
Има време и начин да помогнеш на родители. нарча се синовен дълг. Няма общо с къщички, а с отношение и адекватност.
Исках пак да дам един пример за момче, живяло в мизерия и "отплатата" , ама няма

Не бих нарекла провал човек, който се отнася с грижа към тези, които обича и на които е благодарен. Наистина хората говорим за проблемите си, защото искаме да намерим път към решаването им. Но помислете старателно сама за себе си за нещата, които са Ви наред - например чувството за отговорност. Това да признаеш "Не съм дръпнала, а се опитвах и пак ще опитвам" е голямо. Или желанието Ви на другия също да му е добре. Има хора, които ще затворят в няколко кутии и избутат някъде дълбоко в съзнанието си факта, че положението на близките им не е ОК, така че този факт да не ги боде много-много и много често.  Да извадиш това наяве, че и да искаш да работиш по него също е голямо. Мисля, че е необходимо да се самопохвалите за добрите качества, които имате и когато съберете сили от тях, чак тогава да разчепкате проблемите. Не да слагате розовите очила, но и не да се вторачвате само в това, което куца.
Друг е въпросът защо държите да осигурите по всички възможни начини родителите си: да им подобрите здравето, променяйки навиците им, да им осигурите работа с достатъчно почивка, да сбъднете мечтата им. Принципно е хубаво да ги подкрепяте както психически, така и финансово, да направят тези неща. Но най напред те трябва да са го поискали, да са готови да тръгнат в тази посока, дори да са направили по свое желание първите крачки натам. Ако сте говорили с тях за тези нови възможности и работата по тях и те приемат помощта Ви, добре. Но ако се стегнете и свършите всичко главно сама... как да се изразя - вкусът от победата, от по-доброто положение за тях няма да е същият. Поне така си мисля. А и Вие ще изхабите мноого сили. Като да решиш половината задачи от теста на приятел - за твоя може да не остане време, а той няма да се научи да ги решава и дори да е доволен от оценката, ще знае, че заслугата не е изцяло негова.
Някак ми се струва, че искате да започнете отзад напред и то наведнъж. Да изтриете моментите в миналото, когато семейството Ви е карало от заплата до заплата и едновременно да се погрижите сега и занапред да не е така. По-добре би било да започнете да градите стабилно отсега нататък без да се връщате назад. Когато започнете да се движите в посока осигуряване и подобряване на Вашето собствено бъдеще, ще дойде момент, в който ще можете да помогнете и на тях и това няма да е свързано с такова разкъсване между задачи и отговорности. Пътят е напред, не назад. Но човек трябва да се погрижи на първо място за себе си. Колкото и клиширан да е примерът с кислородните маски в самолета, е верен - трябва да поставиш първо на себе си вместо да хукнеш да слагаш на другите. Има неща, които не можем да контролираме и да променим и това не бива да ни тормози. Освен това жизнените сокове вървят от корените към листата, а не обратното. По-горе някой Ви каза за кравата и телето.
От бизнес решения на този етап не разбирам, но там вече Вие си знаете, а и има хора, които с това си изкарват хляба и винаги можете да се обърнете към такива.
Всичко това може да Ви звучи малко общо и отнесено (надявам се все пак да съм успяла да се изразя разбираемо). Но считам за изключително важно да се погледнете реално - какво и колко можете, какво не можете, кои са прекрасните Ви черти и кои не чак толкова. Да си изброите тези прекрасни черти, дори да си ги запишете, ако щете и да си ги вадите от време на време като лъскави медалчета. Така няма да задълбавате в "О, ужас! Не ставам, не ми се получава, некадърна съм. Какво ми има? Къде сбърках? Мислех го така, сигурна бях, а то излезе иначе... " и пр. И като черпите сили от положителното, да разръчкате отрицателното и да го промените доколкото можете. А каквото не можете - здраве да е. Успех Ви желая!

Основният проблем на авторката е да си подреди собствения живот. Като основното е да си осигури така мечтаната финансова стабилност. Дали ще създаде собстено семейство е божа работа. Странно ми е когато прочета коментар "работи в посока идграждане на собствено семейство". Как се работи в тази посока? Половинката или я срещаш, или не. Ако започнеш да мислиш как на всяка цена трябва да си намериш някой, за да не останеш сама, най-много да се набуташ в нещастна връзка и години по-късно да съжаляваш.
Когато си положил достатъчно усилия да се изградиш професионално, наистина се предполага, че на трийсет и няколко можеш да помогаш на родителите си. И това е нормално.

Но има една тънка разлика между  това да им помагаш и това изцяло да ги влачиш на гръб.

С удоволствие помагам на родителите си - с ремонти, с  пазаруване, с по-тежки задачи. Правя им подаръци, които са ми по възможностите - екскурзии, техника. ММ е по същия начин със своето семейство. Но и на двама ни родителите са ни пенсионери. Ясно е, че в България трудно се живее с едната пенсия. Но да купувам имот на родителите си? При това на родители в работоспособна възраст? Колко хора могат да си го позволят?
В периода, когато моите родители са били работоспособни, аз тепърва съм започвала да си стъпвам на краката. Нормално е, че в този период съм мислила предимно как да уредя собствения си живот. При повечето хора това е естествениятт ход на нещата. Изключвам ситуации като болест или други събития, когато въпросният родител не може да се грижи сам за себе си.

Авторката се е вторачила в някаква детска мечта и страда ,че не може да я осъществи.Дали родителите споделят тази мечта не е ясно.Може да започне да им помага с дребни ремонти,за да се подобри жилището.Така ще се почувства по-добре и ще се съсредоточи в собствения си живот

Виждам част от себе си в първият ти пост.Аз за разлика от теб не съм човек на изкуството,нито имам бизнес нюх.Не исках и богатство,а нормален живот,не ограничения каквито често имах в детството си.Затова започнах работа на 18,вдигнах се от малкия град и директно в София.Работих една година,посъбрах малко пари и се записах да уча.Следващите години беше голямо жонглиране с всичко,но сама се издържах и успявах да събера малко пари.С тях завърших и заминах за Англия.Успях да се реализирам и там,но вече нямаше за кого да се връщам в България,майка ми беше починала без да дочака да мога да и помагам финансово.След 5 години се прибрах защото се запознах със съпруга ми и нямам намерение да се връщам повече.Така че както са ти го казали повечето тук,парите не решават проблеми и не могат да купят някой неща.Радвай се че са живи и здрави,ако трябва смени работата,намери друга допълнително и се радвай на всеки ден с тях.

Прави за родителите си това, което сърцето ти желае, в рамките на това, което състоянието ти позволява.
Ако искаш и можеш да им подариш 60 метрова яхта - давай. Ако искаш и можеш да им подариш нов тостер - давай! Ако нямаш възможност за нищо в момента - подари им споделено време. Вечеря заедно, разговор, разходка, филми или каквото там обичате. Слушай само себе си и сърцето си!

Тук повечето коментари ме изумяват! Хората не се грижат за родителите си, защото "така трябва, защото е дълг, защото дъртите са използвачи...". Грижата е в следствие на любов... на взаимна обич!

Аз не издържам родителите си. Те са сравнително млади, работят, имат приличен доход. Опитвам се да ги радвам с жестове и подаръци. Обичам ги безкрайно и ако се наложи някой ден - искам да знаят, че могат да разчитат на мен.
Родителите ми издържат своите родители (имам живи 2 баби и 1 дядо) на 90% финансово. Баба ми е на 80г и с 338лв пенсия. 110 от тях дава за лекарства. Другите се разпределят за битови нужди - ток, вода, телефон, дърва за зимата. Майка ми и баща ми поемат храната, дрехите, обувките, ремонтите и т.н.. Това не им тежи. Не мога да си представя, че ще я оставят да умре от глад.
С другите баба и дядо е идентично.
Никой не проси пари от родителите ми. Напротив, дори им се карат да не купуват скъпи неща. Родителите ми го правят, защото ги обичат.

Подобно на IceQueen, и аз съм изумена от повечето коментари. За мен те са породени от отношенията на самите потребители с родителите им. Коментарите на Ирис, също много ми допаднаха.

Ако мога, бих направила всичко за родителите ми - къща на тихо място, вила на морско място, ремонт, да им отворя ресторант, почивки, месечна издръжка, нова кола, балон, хеликоптер, каквото и да е.

Много ги обичам, създадоха ми чудесно детство, без да съм лишена, но без и да имам всичко. Помагат ми до ден днешен с каквото могат. Винаги са били загрижени, любящи, разбиращи, не изискващи.
Баща ми на 70 г. като ми идва на гости ще простне прането, ще наготви, ще “порита” със синът ми футбол (седнал на стол, защото колената го болят), защото иска да ме отмени, да си почина 5 минути и да отморя. Това се нарича обич, загриженост, семейство. Благодарността ми към тях няма цена, затова и изборените по-горе неща не биха били достатъчни купувайки им ги, да им го покажа. Но пак са вариант. Понякога мисля, че казвайки им благодаря и обичам те само не е достатъчно. За това ни се иска да го изразим и материално.

Какви вторачвания в детски мечти, какви изнудваници, какви манипулирания, какви самодоказвания? Не мога да повярвам четейки някои от коментарите, но разбирам, че не всеки е отраснал в любящо семейство и не всеки има силна връзка с родителите си.

Към авторката - пожелавам ти успех, късмет и щастие! И родителите и ти да са сте здрави. Ако търсиш партньор - пожелавам ти да срещнеш такъв, двама наистина е по-лесно.
Ако ли не, търси варианти - временна работа в чужбина, смяна на квалификацията. 30 е новото 20. Прекалено е рано за равносметка сега.
Пък в крайна сметка животът е какъвто-такъв, вярвай в себе си и повярвай, че добрите неща идват. Ти си добър човек и го заслужаваш. Твоите родители също. ❤

Миа, много хубав пост! Точно така, всеки пречупва взаимоотношенията родител - пораснало дете от своята гледна точка. Уви, не всеки има любящи родители, каквито са твоите. Даже смея да твърдя, че повечето родители хич не са любящи към децата си.