Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 фев. 2020, 14:30 ч.

Емоционалната изневяра и зависимост

  • 3 696
  • 116
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Следя раздела от декември миналата година, когато в него се появиха много теми, засягащи и моя случай. Теми за вредни връзки с неподходящите хора. Моята история ще ви се стори сходна, но се надявам да не я сметнете за излишна. Имам нужда да я разкажа и, ако е възможно, да чуя вашите съвети

Аз съм млада жена. На сегашното си работно място съм от близо 2 години. В моя отдел всеки има относителна независимост в работните си проекти, но хора в един екип /с един и същи шеф/ имат повече допирни точки по служебни въпроси.
Един от колегите ми (повече от 10 години по-възрастен) започна да проявява интерес към мен преди година. Това е и времето, в което започнахме да общуваме повече по работа. Бяхме се запознали няколко месеца по-рано, при което той моментално ми стана симпатичен. Колежката, която ни представи, каза, че той има две деца. Естествено, веднага му проверих профила в социалните мрежи, където се повтаряха стари снимки с една и съща жена. Казах си: "Е, очевидно обвързан, че и с деца, окей." Не съм го търсила целенасочено в промеждутъка от споменатите няколко месеца, нито пък той мен.  Но ето че в един момент започна да се консултира с мен по работни въпроси, да идва до бюрото ми, да си говори с мен на дребни теми, да ме наблюдава от разстояние в офиса, да се шегува, да се изчервява (което не е престанало да ме впечатлява до сега), когато говорим или съм наблизо. Не е флиртувал, нито пък аз. Двамата си приличаме по това, че сме по-скоро сдържани, срамежливи, старомодни хора. Той е последният джентълмен, така е поне в моите очи. Възможно е съпругата му да е единствената жена в живота му. Няма и следа от хищническо поведение у него. Оказа се обаче потаен човек, който скри важни неща от мен. Това усложнява положението ми до днес.

Помня, че миналия февруари споделих с приятелка, че този човек се интересува от мен и знам, че има деца, но никога не споменава семейството си, поради което не съм сигурна дали не са разделени със жена му. Минаха още няколко месеца на предизвикване и задържане на интерес. Тогава той ме добави във ФБ. И малко след това семейни приятели го тагнаха със жена му на снимка, хванати за ръце и сияещи. Подейства ми като шамар. Леко се дистанцирах. И преди не го бях търсила с поглед в офиса, нито пък бях ходила до бюрото му, но тогава спрях неангажиращите приказки. Той изглеждаше някак гузен от това, че съм разбрала, но започна да недоволства, което се изразяваше в това, че спря да ме търси за известно време. После пак започна. Минаха 1-2 месеца и дойде моментът, когато той спомена жена си за пръв път - в асансьора, пред други колеги, само защото те го попитаха за годишното пътешествие на семейството с двете деца в чужбина. Заболя ме, че трябваше да чуя в прав текст от други хора, че той е семеен. Бях наранена от това, че показва интерес към мен и крие семейството си. Между другото, до ден днешен той никога не ги е споменавал пред мен, а в офиса всеки знае за тях. Хора, които са му колеги от повече време, дори са ходели с това семейство на почивки, излети, купони и т.н.

Лятото и есента продължиха по сходен модел. Той ме издебваше по коридорите, до ксерокса и т.н., задаваше ми въпроси, от които ставаше ясно, че ме следи в социалните мрежи, сядаше да мен, за да му обяснявам разни неща по работа. Недоволстваше, когато ме виждаше да разговарям с колеги - по-млади мъже. Това винаги се изразяваше във временно спиране на контакт и търсене на други колежки. Има една жена, по-близо до неговата възраст, с доста освободено поведение, която го харесва. Той знае това и когато иска "да ми го върне" за него, ходи при нея. Тъй като тя седи близо до мен, явно смята това за добра стратегия. Simple Smile В същото време жена му все така качва снимки, демонстриращи семейно щастие. Трябва да отбележа, че самият той не е на много от тях, а на тези, на които присъства, е с децата. За мен обаче фактът вече беше неоспорим - той има семейство, което изглежда здраво, сплотено и хармонично.

Ще разкажа и малко повече за нас. Не съм сигурна, че бихме били много успешна двойка, ако имахме шанса. Той е по-скоро пасивен, макар и старателен и отговорен. Аз оставям такова впечатление само на пръв поглед, истината е, че съм много амбициозна и темпераментна. За краткото време на същата позиция вече съм го задминала. Освен това се интересувам от работата си много повече от него, той видимо е избрал тази работа, за да си издържа семейството - в което няма нищо лошо, разбира се. Жена му е активният участник във връзката и явно на него това му е нужно, за да са вече толкова години заедно.

За да съкратя малко историята, ще резюмирам модела, по който нашето общуване се развива циклично:
Общуване - щастлива семейна снимка - отдръпване, общуване с други хора (манипулация) - общуване - цикълът се повтаря

Около Коледа интересът му достигна своеобразна кулминация - веднъж пред всички колеги ми направи малък подарък, започна да ме следва до изхода и да ме прегръща в края на работния ден. Ще спестя описанията колко мъчително и объркващо беше това за мен.

Аз реших, че Нова година е добро време да започна на чисто и да прекъсна цикъла.
Имам право на работа от вкъщи и започнах да го ползвам. Това сведе контактите ни в офиса до минимум, понякога само един ден седмично. (Работата от вкъщи ми помага и да се съсредоточавам по-добре, тъй като съм интроверт.) Това видимо го угнети. В първия ден от новата година се появи до бюрото ми и тържествено-тъжно ви пожела да ми се случат много хубави неща през 2020-та. От тогава не сме говорили дори по служебен повод. Той още обикаля наоколо и се опитва да улови погледа ми, но аз не мога повече. В щастливите снимки в профила на жена му се сменя само сезонният пейзаж. Очевидно нищо няма да се промени, ако аз не променя нещо.
Сега, в седмицата на Св. Валентин, той сложи една тъжна песен "за сбогом" на профила си. Учести вижданията с другата колежка. С мен не си говори.

От цялата история ми е ясно, че:

Щом досега не сме излезли на едно кафе, то няма и да се случи.

Той сигурно знае, че се отдръпвам, защото искам сериозна връзка или нищо. Щом досега не съм получила нищо, така и ще си остане.

Аз бях може би развлечение или малка приятна мечта, която да го отклонява за малко от добре подредения, но поомръзнал семеен живот. Това научих от други теми, в които сте писали, и Ви благодаря. Не ми беше лесно да стигна сама до този извод.

Аз и той не сме такива хора, че да започнем тайна връзка. Затова и в тази история няма и няма да има секс, развод, нови деца и т.н.

Аз не искам той да се разделя със семейството си, най-малко заради мен. Не знам дали това е условие за успешна връзка, но сигурно вече щяхме да сме заедно, ако беше свободен. Но децата му са сравнително малки, едното влиза в трудна възраст, никога не бих им причинила нещо лошо. А един развод него би го довършил. Цялата му приятелска мрежа е обвързана със семейството. Ако се раздели със жена си, губи целия си свят.

И аз имам вина. Дълго отказвах да приема очевидния факт, че той все пак наистина е семеен и не предприема крачка. Затова съм и толкова привързана.

Аз трябва да помисля за себе си и трябва да знам какво искам. Искам да създам семейство и да имам деца. Правя усилия, излизам с приятели, излязох и на две-три срещи в последно време. Не ми е лесно, но вярвам, че ще дойдат по-добри времена за мен.

Това, което не ми е ясно - и което Ви моля да коментирате - е:

Какво да правя с него? Той е много тъжен в момента. Изпитвам ужасна вина и мъка, че тъгува заради мен. В същото време не искам да го изгубя. Той е много добър човек и дълго време го смятах за ценно присъствие в живота си. Губила съм приятелства и не искам той да напусне живота ми напълно. Все пак не всеки ден човек се свързва с някого така. Как да общувам с него?

Да го поканя ли на кафе да си поговорим? Знам, че мъжете се ужасяват от такива разговори, и все пак? Какво бихте ме посъветвали от опит?

Как да се освободя от тази емоционална зависимост от него? Вече не го следвам в социалните мрежи. Опитвам да се занимавам с приятни неща и да разговарям с хора (установила съм, че второто много ми помага), но още е много трудно.

Какво мислите за описания мъж? Познавате ли този типаж?

Неговото поведение спрямо жена му емоционална изневяра ли е? Според мен - да, и също мисля, че е най-смелото, което би предприел. Това ме натъжава както заради него, така и заради самата мен и потъпканите ми представи за дългогодишното съжителство. Боли ме, че явно се случва и в най-добрите семейства.

Вече се почувствах по-добре, след като написах това. Ако сте го прочели, благодаря. Simple Smile

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 2 288
Затова съм и толкова привързана.
Към какво не схванах си привързана? Няколко шеги и колегиални прегръдки? Ако добре съм чела, не виждам дори общуване на интимно ниво, каква привързаност?!  А дали той  е целял това или и идея си няма, не знам...Дори да е сериен флиртаджия, явно е на къса каишка, ако нещо е можело да стане - да е станело отдавна.

Цитат
Той е много тъжен в момента. Изпитвам ужасна вина и мъка, че тъгува заради мен.
Яко си във филма си обаче!

# 2
  • Мнения: 576
Защо изпитваш вина и мъка, че той е тъжен, при положение, че ТОЙ е този, който ИМА семейство?! Ти си свободна да откриеш любовта, той явно обаче вече я е открил.

# 3
  • Мнения: 2 108
Абсолютно нищо не предприемай. Дистанцирай се и толкова. Изтрий го от социалните мрежи и престани да му следиш снимките. Никакви кафета, никакви обяснения. Освен това ти си развила един малък сериал в главата си, но е възможно той изобщо да не подозира за твоята интерпретация на общуването ви.

# 4
  • Мнения: 15 612
Има една много вярна приказка - Където си вадиш хляба, не си вади оная работа.
И двамата търсите внимание, явно и той те харесва. Не трябва да прекрачвате някои граници, които леко са минати...

По въпросите ти:


Какво да правя с него?  Нищо Той е много тъжен в момента. Изпитвам ужасна вина и мъка, че тъгува заради мен. Защо? Каква точно му се явявяш, че да е такава драма….? В същото време не искам да го изгубя.  Той е много добър човек и дълго време го смятах за ценно присъствие в живота си. Губила съм приятелства и не искам той да напусне живота ми напълно. Той не е бил твой, че да го губиш. В някакви филми си се вкарала....  Все пак не всеки ден човек се свързва с някого така. Как да общувам с него?  Никак освен служебно.

Да го поканя ли на кафе да си поговорим? Не, няма какво да говорите. Знам, че мъжете се ужасяват от такива разговори, и все пак? Какво бихте ме посъветвали от опит?

Как да се освободя от тази емоционална зависимост от него? Вече не го следвам в социалните мрежи. Опитвам да се занимавам с приятни неща и да разговарям с хора (установила съм, че второто много ми помага), но още е много трудно. Мисли за друго и си намери друг мъж....най-малко хоби.

Какво мислите за описания мъж?  Познавате ли този типаж? Възпитан човек, на който вероятно си допаднала. Наясно с това, че има семейство. Не усложнявай нещата за него.

Неговото поведение спрямо жена му емоционална изневяра ли е? Според мен - да, и също мисля, че е най-смелото, което би предприел. Това ме натъжава както заради него, така и заради самата мен и потъпканите ми представи за дългогодишното съжителство. Боли ме, че явно се случва и в най-добрите семейства.  Не е твоя работа. Не се меси в чужди отношения и семейства. Дистанцирай се и се дръж професионално.

# 5
  • Насред хаоса
  • Мнения: 4 937
Как да общувам с него?
Никак. Прекрати всичко от корен, докато не си хлътнала съвсем. Концентрирай се върху собствените си желания, едно от които е да имаш собствено семейство. С него най-вероятно няма да се получи, така че не си заслужава да губиш време. А той като е тъжен, да си поплаче и ще му мине. Щото ако разбере жена му, тъгата ще му е най-малкият проблем.

# 6
  • Мнения: 576
Как да общувам с него?
Никак. Прекрати всичко от корен, докато не си хлътнала съвсем. Концентрирай се върху собствените си желания, едно от които е да имаш собствено семейство. С него най-вероятно няма да се получи, така че не си заслужава да губиш време. А той като е тъжен, да си поплаче и ще му мине. Щото ако разбере жена му, тъгата ще му е най-малкият проблем.

Малко късно.

# 7
  • Мнения: 3 388
Да, яко си във филма, но скоро ще се отърсиш.
Вярвам, че нещата са такива, каквито си ги описала и не е било само в твоята глава. Имай предвид, че всичко това се вижда и от колегите и то по-ясно, отколкото самите участници в историята се виждат. Този Жентълмен според мен е тъжен само защото ти имаш принципи. Според мен нямаше да се поколебае да те вкара в леглото и едва ли си първата, която "омайва". Не го кани на кафе, бързо ще се утеши.

# 8
  • Мнения: 1 597
Момичето/жената звучи смислено и интелигентно и й вярвам, че флирт от негова страна има, не си го е въобразила.
Само, че - той е семеен и нищо повече от евентуален секс не можеш да очакваш от него и то при положение, че се осмели изобщо да те ''нападне'' по-сериозно. Защото досега изглежда, че те харесва като жена и му е приятно вниманието ти, но нищо повече. Дали би станал по-смел, ако ти го предразположиш и се откриеш - нямам представа, може и страх да го хване и да се свие.
Като цяло съм съгласна, че трябва да го изтриеш от фейсбук и да не го проверяваш - това само те дразни и ти усилва чувството за драма. Фактът, че се пробва да те дразни с колежката, както и приливно-отливното му поведение с проява на нежност и после отдръпване и хлад, са манипулативни, детски и незрели.
Няма какво да очакваш от този човек. Не и нещо сериозно.

п.п. Да, била си и най-вероятно все още си ''развлечение или малка приятна мечта, която да го отклонява за малко от добре подредения, но поомръзнал семеен живот''. Добре си анализирала ситуацията, което ме кара да мисля, че си около или в началотна 30-те си години? Може и да греша.
Увлякъл се е по теб.

Дали е емоционална изневяра? Не вярвам да има много хора с дълъг семеен стаж, на които да не се е случвало поне веднъж, не е нещо несрещано и подсъдно. Хора сме. Може да си му първата в това начинание, но най-вероятно не си.

И накрая, как да се държиш с него - линията, която си подела за мен е най-разумна и не за него, а за теб самата. Ограничаване на контакт, а когато не може - любезно, все едно нищо няма, все пак сте колеги.
Ако има и най-малката вероятност да сте си взаимно ''любовта на живота'', то ще си покаже.

Последна редакция: вт, 11 фев 2020, 15:13 от Tess d`Urberville

# 9
  • Мнения: 193
Историята ми прилича на обикновен неангажиращ флирт от негова страна, а Вие сте се филмирала и то доста сериозно. (Подкрепям другите мнения) Не знам какъв е бил този малък подарък, но не много уместно. Не го канете на кафе, нито му давайте обяснения, защото това което предполагате,  изобщо може да няма нищо общо с реалността. С едно изречение - не си губете времето в размисли и страсти за семеен мъж в никакъв случай! Просто не си струва.

Последна редакция: вт, 11 фев 2020, 17:15 от Bonbone

# 10
  • София
  • Мнения: 1 254
Женен, с две деца, флиртуващ и страхливец. Тази комбинация би ме отвратила от подобен тип.
Признала съм само Иван и Ирина от познатите лица по телевизията, които са започнали връзка и са създали нови семейства. Само че техният случай е друг.
Не бих търсила контакт, обяснения. Най-много да станеш любовница, което е повече от тъжно, че и с 10 години по-възрастен. Отвори си очите, не виждаш ли какво е мекотело.

# 11
  • София
  • Мнения: 4 637
Ниво детска градина, честно.
Той се мисли за ерген, ти му вдяваш на тъпотиите, зяпате си снимките, търсите си погледите....

# 12
  • Мнения: 2 108
Каква нежност, какъв хлад... той говори ту с една колежка, ту с друга и доколкото разбирам - само служебно. Дори с авторката само служебно. Дори да има интерес и да я харесва като жена, не е дал никакъв повод за размисли и страсти, освен подаръчето, което е тъпо пред всички колеги. И спокойно, не страда и не се мъчи, не се чувствай виновна. Може да му е криво, ама чак пък мъки и страдания... да не сте на 12.

Айде сега пък мекотело Joy Защо да е мекотело и страхливец, какво пак не му е наред?

# 13
  • Мнения: 15 612
Ниво детска градина, честно.
Той се мисли за ерген, ти му вдяваш на тъпотиите, зяпате си снимките, търсите си погледите....

Все пак тук е описана само нейната гледна точка. Като нищо може да се окаже, че "погледите" не са нищо особено, а търсенето на други колежки и ревнуването от колеги да не са точно това, което авторката си мисли.....

Не разбрах на колко години са героите на историята....

# 14
  • Мнения: 28 260
Цитат
Сега, в седмицата на Св. Валентин, той сложи една тъжна песен "за сбогом" на профила си. Учести вижданията с другата колежка. С мен не си говори.

манипулации

Цитат
Изпитвам ужасна вина и мъка, че тъгува заради мен.

обичайни женски самообвиния - един мъж никога, ама никога не би мислил по този начин

Цитат
В същото време не искам да го изгубя. Той е много добър човек и дълго време го смятах за ценно присъствие в живота си. Губила съм приятелства и не искам той да напусне живота ми напълно. Все пак не всеки ден човек се свързва с някого така.

а той точно за какво ти е?
освен да те гъделичка с това, че е недостижим нацупен плод?
ти ясно - разнообразяваш му скуката и до там, защото за повече няма да направи крачка

Цитат
Вече се почувствах по-добре, след като написах това.

дано ти олекне и се вслушаш в здравия разум Hug

Общи условия

Активация на акаунт