Туба и Къванч в "Cesur ve Güzel"/"Искрите на отмъщението"/"Дръзки и красиви"-16 тема

Като знам, че нямаме потенциал да се справим със стихиите, ако ни "нападнат". Горките хора... останали без домове, работа, средства за препитание... Ужас!...

Преди много време живял един робски народ. Хората не си спомняли някога да са били свободни - техните бащи и дядовците на бащите им били роби. Децата им се раждали роби, а поганците отвличали красивите робини неизвестно къде. Те никога не се връщали, докато братята им ги взимали от малки войници да надзирават собствения си народ или да проливат кръвта си за поганците. Така годините безрадостно се нижели, робите работели от сутрин до вечер по полята, където пеели своите робски песни.Обаче нещо се случило. Никой не си спомнял откъде дошли тези странници. Някои казвали, че те били даскали от съседни села. Други твърдели, че са монаси, слезли от манастирите високо в Балкана. Имало и по-чудни приказки - овчарите в планината разправяли, че ги виждали да се превръщат на вълци или орли. Те не изглеждали по-различно от другите хора, само очите им били едни такива - искрящи. Повечето станали даскали, а имало и такива, които скитали от село на село и събирали по буйните глави в някоя къща или горска поляна. Говорели странни неща на децата и онемелите родители. Разказвали, че дедите им били свободни хора, които някога владеели половината свят. Говорели им за велики мъже, пред които треперели мощни царе и мъдреци, научили милиони хора да четат и пишат. Как техните деди строили бели градове от масивен камък, където течала топла вода, а стаите се отоплявали от въздухопроводи. Как оръжията и конете им нямали равни и с тях побеждавали и най-свирепия враг. Слушали ги децата в захлас с ококорени очи, бабите се кръстели от ужас, а мъжете неволно се хващали за ножовете. Така тези хора били наречени народни будители или апостоли на свободата. Минало немного време - пораснали децата, заякнали, умовете им се избистрили. Казаното попивало в сърцата им и един неясен, отдавна забравен зов дълбоко отвътре ги карал да изправят гордо глава и ръмжат, когато читака размахвал камшика. Поганците надушвали какво става и все по-неспокойни и злобни ставали. Докато една есенна нощ, високо в Балкана до огъня край древно светилище, най-главният от апостолите се върнал от далечно пътуване нагоре и тихо промълвил пред смълчания кръг думите "Започна се!". А високо в необятното звездно небе блещукало малко съзвездие, закрилника на този народ.На следващото утро, докато изгрявал Деня, поганците стреснато се събудили от един страшен кошмар - сънували как робите им прерязвали гърлата. Застинали от безмълвен ужас, последната им съзнателна мисъл била,че това не е сън. До вечерта този народ вече бил свободен, а после тръгнал да помага и на останалите поробени и така се превърнали в духовни лидери и будители за другите. Такава им била съдбата, предначертана от Небето.
Благодарните народи ги нарекли Бели-ари, носителите на светлина или още Господ-ари, Хората на Бога !

1.

2.

3.

4.

5.

Настинала съм. Нападна ме хрема. Нямам температура, но аз (по принцип) почти никога не вдигам повече от 37 градуса. Сега съм с 35. Чудя се, дали да поискам отпуск, но като знам, че няма кой да ме замества, едва ли ще се получи. Не ми се ходи на доктор, защото винаги има струпване пред кабинета и не искам да се смесвам с тълпата.

Защо не си взимаш като наближи есента нещо за имунната система!Аз така правя заради обикновения грипа.Ако ме хване да го изкарам по-леко.Но ти си настинала,загрявай се,ако имаш фервекс да си разтвориш.Аз като наближи есента и се запасявам с него,парацитамол,витамин С,витамин Д също взимам.

В болнични съм до края на седмицата. Реших да не рискувам с тази хрема, която не ме напуска. Досега бях на "опашка" при личния ми лекар. Нямам температура, нямам кашлица, имам обоняние и вкус, нищо не ме боли, просто съм сополива и кихаща. Не мога да рискувам в това състояние. Изолирах се от майка ми. Ако се наложи, ходя при нея с маска. Днес съм малко по-добре.

Добре си направила.Загрявай си носа както можеш,пий чай, за да се оправиш по-бързо.

Терасата не е моята от апартамента. Подобна има сина с цветя,снахата я поддържа.Само отстрани не е с решетки,а изградена с парапет.

Из интервью спасателя Муаммер Челик #Измир #Землетрясение
Примерно после 65 часов после разрушительного землетрясения, обрушившегося на западную провинцию Измир, трехлетняя Элиф Перинчек стала олицетворением чудес, сжимая крошечной рукой палец одного из ее спасателей. Муаммер Челик, ветеран пожарной службы Стамбула, который присоединился к своим коллегам и спасателям со всей Турции, чтобы помочь пострадавшим от землетрясения. Мама Элиф, Сехер и две сестры были спасены на второй день после землетрясения. Челик вытащил Элиф спустя 65 часов в безопасное место, и со слезами на глазах рассказывал репортерам на месте происшествия: «Пожарные никогда не теряют надежды, пока не приедут медработники и не объявляют жертву мертвой. Что касается Элиф, мы всегда сохраняли наши надежды. Я разговаривал с ее отцом перед спасением, и он сказал мне, что он «подготовлен» ко всему. Я сказал ему не сдаваться, а у Бога всегда припасены чудеса. Он рассказал мне, в каком месте Элиф могла бы быть в доме, но у меня был собственный опыт и я подсчитал, где она может находится. Я двинулся в противоположную сторону от одного из этих возможных мест. Я думал, что Элиф может быть где-то между кроватью и шкафом рядом с ней. На самом деле, я нашел ее там лежащей. Когда я обнял ее, она схватила меня за пальцы. Я убрал пыль с ее лица и вытащил ее с помощью коллеги. Она сжимала мои пальцы, пока я не передал ее медикам. Она заслуживает того, чтобы жить », - сказал Челик в слезах. «Она чудо и должна знать, что у нее есть братья в пожарной части Стамбула. Мы надеемся, что однажды она приедет к нам»

David Vilia
Спустя 91 час после землетрясения, четырехлетняя Айда сегодня была извлечена из-под обломков, спасательные команды услышали ее крики под завалами. И в эти минуты получили печальные новости, через 91 час, из под обломков было извлечено безжизненное тело её матари Фидан Гезгин.

В нашата градина останаха съвсем малко цветя. Имаме рози, гергини, а на моята тераса останаха няколко поизмъчени турти. Имам и мента, която завладя голямо пространство. Ще ти пратя снимки на вайбър. Още ме мъчи хремата.

Плаках, когато четох информацията и гледах снимките на спасените дечица. Да не дава Господ да се случи подобна ситуация при нас. 

Благодаря за снимките-разнообразни и красиви!

И аз бях като теб.Нали сме една зодия.

Никак не напредвам с оздравяването. Актуализирах си разпределенията за електронния дневник, но не успях да ги "кача" в него. Всяка година се измислят все по-нови и трудни неща. Отказах се и ще се допитам до колега информатик.

кристални, медни, порцеланови, чаши от дуралекс... във всякакви размери и форми и с различно предназначение.

С чашите и аз съм така. Само медни не съм купувала.
За снимките от вчера,всичко видях. Бяха ми обяснили за СМС на вайбъра,писала съм и го забравих,както и снимки да изпращам.

Онур Сайлак добавил в инстаграм #Maya
Отец ... 🖼 Mайя нарисовала🐞🐞

Погледна ли във вайбъра?

Настинката още ме мъчи.

Да всичко видях. Някои от чашите и аз ги имам като твоите.
Загрявай се,до понеделник да се оправиш.

Страшно нещо са последствията от земетресението...  Какво ще правят тези хора без домове, покъщнина, храна, дрехи, топлина... Ако, недай се Боже, се случи нещо такова и на нас, всички ще измрем.

Поокъснях,но днес е задушница.Сутринта писах в др.теми,звъни се от съседки да раздават...и аз подавам.

Късно се събудих... Все още не съм се излекувала. Вероятно и утре няма да съм на работа.