Как да забравя за изневярата му?

  • 4 625
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 430
Здравейте.
Ето и моята история:
Женени сме от 30 години. Винаги съм мислила, че по-щастливо семейство от нас няма. Имах пълно доверие на съпруга си. Винаги с насмешка съм приемала темата за изневярата - бях убедена, че това няма да ми се случи.
Да, ама не! През април 2017 г., след като от около 2 месеца усещах, че той не е същия, разбрах, че има връзка сколежка от 9 месеца. Тя-с 8 години по-млада от мен. Увъртала се около него, разказвала му, че нейната връзка не върви и т.н. Той хлътнал и дори си казали, че се обичат. Той се държеше като неадеквате. Бях като ударена. Той ми каза, че не ме обича, че иска да се разделим. Много плаках и го молих да не го прави. Бях убедена, че все още ме обича. Оная от своя страна не го оставяше-месинджър, телефон непрекъснато. Так или иначе останахме заедно. И есента на 2018г. нещата започнаха полека да се оправят. Той ми каза, че съжалява, че ако може да върне времето не би го направил, че ме обича много, че не знае как и защо се е оплел така. И сега все още ми казва и показва, че ме обича. Аз чувствам любовта му.
Проблема е, че не мога да спра да си спомням думите му и изневярата му.
Помогнете - как да спра да мисля за това? Простила съм му, вярвам му, но все го мисля.
Моля, дайте съвет.

# 1
  • Мнения: 866
Да възможно е и да не е бил той инициатора и както вече съм казвал много пъти, мъжете са си такива по природа и често мислят с долната си глава и лесно могат да се "подхлъзнат" ако някое привлекателно момиче ги набележи.

Може и да е искрен в покаянията си. Аз те съветвам да потърсиш добър психолог, само той би могъл да ти помогне да преодолееш тези терзания.

# 2
  • Мнения: X
Здравейте.
Ето и моята история:
Скрит текст:
Женени сме от 30 години. Винаги съм мислила, че по-щастливо семейство от нас няма. Имах пълно доверие на съпруга си. Винаги с насмешка съм приемала темата за изневярата - бях убедена, че това няма да ми се случи.
Да, ама не! През април 2017 г., след като от около 2 месеца усещах, че той не е същия, разбрах, че има връзка сколежка от 9 месеца. Тя-с 8 години по-млада от мен. Увъртала се около него, разказвала му, че нейната връзка не върви и т.н. Той хлътнал и дори си казали, че се обичат. Той се държеше като неадеквате. Бях като ударена. Той ми каза, че не ме обича, че иска да се разделим. Много плаках и го молих да не го прави. Бях убедена, че все още ме обича. Оная от своя страна не го оставяше-месинджър, телефон непрекъснато. Так или иначе останахме заедно. И есента на 2018г. нещата започнаха полека да се оправят. Той ми каза, че съжалява, че ако може да върне времето не би го направил, че ме обича много, че не знае как и защо се е оплел така. И сега все още ми казва и показва, че ме обича. Аз чувствам любовта му.
Проблема е, че не мога да спра да си спомням думите му и изневярата му.
Помогнете - как да спра да мисля за това? Простила съм му, вярвам му, но все го мисля.
Моля, дайте съвет.
Eдва ли има общовалиден съвет....
Щом си простила и той прави всичко, за да се забрави случилото се, опитвай да игнорираш такива мисли.
Усетиш ли, че те нападат, взимаш книга/гледаш филм/излизаш на покупки/обаждаш се на приятелка/отиваш на фитнес.....просто намираш твоя си начин.
Едва ли е лесно, но с времето може би такива периоди ще са все по-редки.Особено ако той наистина съжалява и с нищо не ти напомня за случката.

# 3
  • Мнения: 5 300
Не се забравя. Може да се примирите, но не и да забравите. На мен са ми изневерявали също, плака, разкайваше се, простих, след 3 месеца се повтори със същата жена. Та за себе си знам, че изневяра втори път няма да простя. Горчивината си остава, терзанията, ама дали сега пак ме лъже, че е на кафе с приятели примерно и такива.

# 4
  • Мнения: 18 526
След 30 години аз не знам как бих го изтърпяла това. В смисъл - няма да имаме малки деца, мъжът ще ми е писнал все с нещо за толкова дълъг период... Мога да ти кажа, че с който и да е друг мъж ще се чувстваш по-леко и по-добре. С този все ще ти седи на заден план изневярата му и ще напомня за себе си и това например мен не ме устройва. Ако оабче си се запънала, че си го искаш, вземи си живе живота, излизай, весели се, приеми, че няма да кръшка повече и това е. Не рови и не се занимавай с глупости.

# 5
  • Мнения: 7 910
Все още не си му простила, щом се тровиш. Няма рецепта, за съжаление. Съжалявам, че ще го напиша, но след почти три години да се чувстваш все още зле според мен е знак, че няма да го преглътнеш и занапред.

# 6
  • София
  • Мнения: 35 088
Авторке, щом мислиш за това и превърташ думи, действия, мисли - не си му простила. Знаеш го.

# 7
  • Мнения: 430
Благодаря на всички за коментарите.
Простила съм му - обичам го, не го съдя. Може би аз съм си виновна, че като се сетя и не си казвам - Спри, не мисли, а започвам да се самонавивам. И знам, че ме обича - усещам.
Моля пишете, давайте мнения. Сигурна съм, че тези обсъждания са важни и ценни за много други като мен.

# 8
  • Мнения: 7 910
Точно това  че се самонавиваш, означава, че раната не е затворена. Ако това се случи, ще го усетиш веднага. Не мога да го обясня. Усещането е като да си се возила в раздрънкан претъпкан автобус да речем в Индия и да успееш да отвориш прозореца.

# 9
  • София
  • Мнения: 35 088
Лесно се прощава на думи, трудно в душата.
При теб е още по-трудно, защото са си имали развита и функционираща връзка. Ето това те трови, не самият акт.
Нормално е да имаш подобни чувства, ненормално е, ако те подхлъзват да водиш диалози в главата си, да разиграваш сцени, да се озлобяваш.

# 10
  • Мнения: 866
Авторке не очаквай да чуеш много съвети или на вероятно никакви в посока как да преодолееш тези терзания и мисли, навярно ще получиш съвети да го зарежеш, но ти май не търсиш такива. Ето ти един съвет, който може да помогне и на да други жени. Много хора подценяват психотерапията като средство за справяне с такива проблеми, което и малко парадоксално, защото ако нещо би могло да помогне, то е точно такава терапия.

Това, че не всички психотерапевти са на едно ниво е съвсем отделен въпрос и за това трябва да се подбира.
Ще те запозная с една възможност, която е доста ефективна в случая, когато конвенционалните методи не помагат, които първо тях трябва да пробваш. Това е терапия с хипноза. Извадил съм някои цитати от статия за обща представа на тази терапия:

Цитат
Самовнушението е основно при хипнозата. То сключва вграждането на полезни или необходими навици – например промяна в начина на хранене. Освен това се въздейства върху вредни навици с цел тяхното изкореняване – например тютюнопушене, алкохолизъм и други. Добър ефект се наблюдава при пациенти с различни фобии, проблем със самовъзприемането, депресия, включително и обсесивно-компулсивните разстройства.

Чрез хипнозата се залага нова информация на ниво подсъзнание, с която разумът (съзнанието ) оперира като нещо възприето, с което да се съобрази. Специалисти по психиатрия, които съобщават резултати от прилагането на хипнозата при лечение на някои зависимости открояват случаи, при които ефектът продължава близо 10 години. 

Освен редица положителни ефекти, терапията не може да бъде напълно осигуряваща безвредност, тъй като подсъзнанието е непредвидимо и опитът показва, че са възможни рискове, особено при попадане в ръцете на лаик.

# 11
  • Мнения: 3 186
Не си наясно със себе си. Нито си простила, нито можеш да прощаваш.
Тежки удари не познавам човек да е простил. Но някои си мислят така. След раздяла завинаги, болката отшумява и времето лекува.
Но  не изисквай от себе си да простиш. Плюс това три години са много малко.

# 12
  • Мнения: 430
Точно това  че се самонавиваш, означава, че раната не е затворена. Ако това се случи, ще го усетиш веднага. Не мога да го обясня. Усещането е като да си се возила в раздрънкан претъпкан автобус да речем в Индия и да успееш да отвориш прозореца.
Но аз мисля, че прошката и болката са различни неща. Може да си простил и пак да ти е болно. то няма как да заздравее бързо.

# 13
  • Мнения: 430
Да възможно е и да не е бил той инициатора и както вече съм казвал много пъти, мъжете са си такива по природа и често мислят с долната си глава и лесно могат да се "подхлъзнат" ако някое привлекателно момиче ги набележи.

Може и да е искрен в покаянията си. Аз те съветвам да потърсиш добър психолог, само той би могъл да ти помогне да преодолееш тези терзания.
Аз живея в малък град и не мисля, че нямам избор на психотерапевт.

# 14
  • Мнения: 12 473
А защо "така или иначе" останахте заедно?

# 15
  • Мнения: 430
А защо "така или иначе" останахте заедно?
Употребих тази фраза, за да не пиша на дълго и широко. Но заедно решихме да дадем шанс на семейството си. Аз вярвах, че се обичаме, а той искаше да види какво ще покаже времето. И така ние се обичаме и се разбираме прекрасно сега.

# 16
  • Мнения: 12 473
Тогава си го припомняй това, всеки път когато се сетиш за изневярата.

# 17
  • Мнения: 1 119
Когато нещо заседне, като буца в гърлото, която не може да се преглътне; когато има тежка обида и предателство все още... Прошка налична няма. Хората прощаваме или от свръхчовешка сила, или от голяма слабост и страх от самота.
За мен това е голямо предателство. Не физическата изневяра, не флирта. След 30-години човек може да кривне и да потърси емоции. Но да се кълнеш в любов на друг човек, да поставиш дори за секунда някой като по-висш и важен от партньора ти... Наистина нямам идея как се прощава. И не мога да дам съвет.
След този момент - не виждам никакъв смисъл от отношения. Те са изгнили в основата им.

# 18
  • Мнения: X
Скрит текст:
А защо "така или иначе" останахте заедно?
Употребих тази фраза, за да не пиша на дълго и широко. Но заедно решихме да дадем шанс на семейството си.
Аз вярвах, че се обичаме, а той искаше да види какво ще покаже времето. И така ние се обичаме и се разбираме прекрасно сега.
Ами, когато те нападнат лошите мисли, отклонявай ги с мисли за това колко се обичате, спомняй си как точно той ти показва и сега, че те обича и съжалява, че те е наранил...заместваш лошото с хубаво.
Колкото повече се "вглеждаш" в лошите спомени, толкова повече те обсебват.Не ги задържай в съзнанието си повече от секунда-две, ако не искаш всеки път да се потапяш в тях и да страдаш.

# 19
  • Мнения: X
Цитат
Простила съм му, вярвам му, но все го мисля

Нищо не си простила!

Или го разкарай, или се примирявай.

# 20
  • Мнения: 7 910
Надя, според мен ако има истинска прошка, няма да има болка. Аз разбрах, че съм простила, когато спря да ме боли, ама наистина спря да боли и стана просто част от общата ни история. Не съм полагала никакви специални усилия - дори се определям като злопаметна и не мислех, че ще мога да го оставя назад. Не знам как успях - просто една сутрин се събудих и отново дишах свободно.

Пожелавам ти от все сърце успех.

# 21
  • Мнения: 430
Надя, според мен ако има истинска прошка, няма да има болка. Аз разбрах, че съм простила, когато спря да ме боли, ама наистина спря да боли и стана просто част от общата ни история. Не съм полагала никакви специални усилия - дори се определям като злопаметна и не мислех, че ще мога да го оставя назад. Не знам как успях - просто една сутрин се събудих и отново дишах свободно.

Пожелавам ти от все сърце успех.
След колко време го постигна?

# 22
  • Бургас
  • Мнения: 1 986
От опит:
1. Няма да забравиш, но ще простиш.Ти вече си простила.
2.Не се терзай защо го е направил и не търси причината в теб. В живота не винаги има логика.
3. След като всичко върви между вас сега добре, нека да повярваме, че и той го желае , / и вероятно съжалява за постъпката си или поне за това , че е допуснал да разбереш/. Дайте си шанс. Няма гаранция, че следващият няма да направи същия фал.
   !!! И следвайки горната "логика": Ако някога кривнеш в друга посока, не бързай да си признаваш, за да не нараняваш човека до теб напразно.
          Сигурна съм, че ще прескочиш дупката, защото желаеш това. Просто не го мисли.

# 23
  • Мнения: 430
От опит:
1. Няма да забравиш, но ще простиш.Ти вече си простила.
2.Не се терзай защо го е направил и не търси причината в теб. В живота не винаги има логика.
3. След като всичко върви между вас сега добре, нека да повярваме, че и той го желае , / и вероятно съжалява за постъпката си или поне за това , че е допуснал да разбереш/. Дайте си шанс. Няма гаранция, че следващият няма да направи същия фал.
   !!! И следвайки горната "логика": Ако някога кривнеш в друга посока, не бързай да си признаваш, за да не нараняваш човека до теб напразно.
          Сигурна съм, че ще прескочиш дупката, защото желаеш това. Просто не го мисли.
Благодаря за подкрепата. Имах нужда от кураж.

# 24
  • Мнения: 866
Друг идея, която мога да дам, но тя няма как да се приложи навсякъде, защото мога да говоря за конкретен човек при който идват хора от цяла България и не всеки има неговата дарба.

Става въпрос за един Отец, които почти всеки ден приема групи от хора на които чете молитви, първо обща и после за всеки човек по-отделно и отделя към половин час на човек, а при тежките случаи и повече. Този Отец наистина има уникална дарба в което лично съм се убедил. Буквално може да ти извади от тялото натрупана негативна енергия, притеснения, помага и на много болни. Човека просто не може да смогне да приема толкова много хора.

# 25
  • Мнения: 12 752
Той ми каза, че не ме обича, че иска да се разделим. Много плаках и го молих да не го прави. Бях убедена, че все още ме обича. ... Так или иначе останахме заедно. И есента на 2018г. нещата започнаха полека да се оправят. Той ми каза, че съжалява, ... че ме обича много, че не знае как и защо се е оплел така. И сега все още ми казва и показва, че ме обича. Аз чувствам любовта му.
...Простила съм му, вярвам му, но все го мисля. ..
Значи, на мен каквото ми прави впечатление е, че все едно чета за Ромео и Жулиета, тя на 14, той на 16. Тридесет години брак и се говори основно за това, кой кого обича и не обича? Не искам да засегна авторката, но много ми е тийнейджърска ситуацията.
Ти си го молела, плачейки, да не те оставя, защото знаеш, че още те обича?
Ако сте се оженили на по 20, значи сте на 50 и повече. Изобщо не ми се връзва, за мен историята не е реална.

# 26
  • Мнения: 430
Той ми каза, че не ме обича, че иска да се разделим. Много плаках и го молих да не го прави. Бях убедена, че все още ме обича. ... Так или иначе останахме заедно. И есента на 2018г. нещата започнаха полека да се оправят. Той ми каза, че съжалява, ... че ме обича много, че не знае как и защо се е оплел така. И сега все още ми казва и показва, че ме обича. Аз чувствам любовта му.
...Простила съм му, вярвам му, но все го мисля. ..
Значи, на мен каквото ми прави впечатление е, че все едно чета за Ромео и Жулиета, тя на 14, той на 16. Тридесет години брак и се говори основно за това, кой кого обича и не обича? Не искам да засегна авторката, но много ми е тийнейджърска ситуацията.
Ти си го молела, плачейки, да не те оставя, защото знаеш, че още те обича?
Ако сте се оженили на по 20, значи сте на 50 и повече. Изобщо не ми се връзва, за мен историята не е реална.
Знаеш ли - аз не съм слободна и не се чудя какви измислици да пиша тук. Ако не ти се "връзва" историята не я коментирай. Мнения не съм искала на всяка цена. Не се засягай и ти.

# 27
  • Мнения: 3 186
Друг идея, която мога да дам, но тя няма как да се приложи навсякъде, защото мога да говоря за конкретен човек при който идват хора от цяла България и не всеки има неговата дарба.

Става въпрос за един Отец, които почти всеки ден приема групи от хора на които чете молитви, първо обща и после за всеки човек по-отделно и отделя към половин час на човек, а при тежките случаи и повече. Този Отец наистина има уникална дарба в което лично съм се убедил. Буквално може да ти извади от тялото натрупана негативна енергия, притеснения, помага и на много болни. Човека просто не може да смогне да приема толкова много хора.
И кой е той?

# 28
  • Мнения: X
Фактът, че толкова много искаш да продължиш да имаш семейство с този мъж, за мен означава, че все някога ще успееш да простиш.

# 29
  • Мнения: X
Не можете да си залипсвате, това е проблемът на двойките през 21 век. Така не можеш оцениш присъствието му в живота ти.

Дайте си месец почивка без контакти. Отиди да живееш при роднина/приятелка/хотел.

Когато се върнеш, ще видиш как ще ти е минала всичката лигавщина

# 30
  • Мнения: 1 439
Авторке,няма да забравиш, но ако той се е осъзнал, прекъснал е връзката и си гледа семейството, няма причина да не живеете нормално.Кратко залитане не е нещо страшно, пак казвам, ако човека се е осъзнал и не повтаря.Друго е ако постоянно гледа встрани, тогава вече режеш и край.

# 31
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 320
Нищо неестествено не се случва. Ти усещаш, че той пак те обича и се чувстваш виновна, че не си простила качествено. Той смята ли, че заслужава да простиш забежката? Ако не, ти защо реши, че да му прощаваш ей сега, в този момент, е важно. Дай си време.

# 32
  • Мнения: 18 526
"Той пак те обича" - значи може да спреш да обичаш, после пак да почнеш, обаче партньора, който не е спирал да те обича, трябва да е овца и да го приеме...

# 33
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 320
Аз не го разбирам така. С новото гадже си е качил акциите, не че толко са се обичали, после нещо не са се разбрали и той се е прибрал. Супер детинска работа от негова страна, а от нея се иска да постъпи зряло и да прости.

# 34
  • Мнения: 18 526
Или новото гадже го е върнало обратно - няма как да знаем. По принцип подобни истории приключват по различни причини, но ако авторката е убедена, че се обичат много - не би пускала такива теми. Има и друго, което не ни казва, и което я съмнява.

# 35
  • Мнения: 6 690
Изживей и ти някоя авантюра.
После по живо по здраво ще си остареете заедно.

# 36
  • Мнения: 5 903
Благодаря на всички за коментарите.
Простила съм му - обичам го, не го съдя. Може би аз съм си виновна, че като се сетя и не си казвам - Спри, не мисли, а започвам да се самонавивам. И знам, че ме обича - усещам.
Моля пишете, давайте мнения. Сигурна съм, че тези обсъждания са важни и ценни за много други като мен.
Добре, де, след като усещаш, че те обича, защо толкова много настояваш за чужди мнения? Огорчени от брака си жени ще ти казват да го зарежеш, да го забравиш, за какво ти е такъв, пак ще изневери...
Такива като мен, с пълноценен брак, обичани, ще ти кажат: забрави и прости.
Истинската любов е вече привилегия. Щом я имаш, защо да я губиш? Аз бих простила една изневяра, ако преди нея е имало милион доказателства за любовта му.
Все пак сме хора, а не изрязани от списание съвършени фигури. Да, определено след 30 години щастлив брак една горчилка може да се преживее. Трябва да се преживее!
Според мен Simple Smile

# 37
  • Мнения: 18 526
Даже и две - три горчилки какво са пред 30 години в рая Simple Smile

# 38
  • Мнения: 2 703
Ако инициативата за свалката не е била негова, съвсем нормално е да се осъзнае впоследствие. На тези години, ако през останалите не е имал афинитет към изневери и не се е оглеждал за такива, подобно внимание може направо да го взриви. Позабравени емоции, усещания, самочувствие, всичко в розово, за разлика от домашната рутина... Заслепен, не е странно да се подведеш в чувствата. И, щото явно, няма опит, си е изпял всичко пред съпругата. Да, ама с времето емоциите са поулегнали, поотворил е очите и е развенчал кумира.
Авторката, приеми го като грешка на възрастта. Ако сега нещата са както преди, не си заслужават терзанията. Думи, казани в заслепение, независимо от каква емоция, не трябва да се приемат съвсем по предназначение.

# 39
  • Мнения: 430
Usmihni_mi_ se, barbarella благодря за мненията ви. Той наистина съжалява. Знам, че се обичаме. Знам, че трябва да се успокоя. И не сме останали заедно по задължение или друга причина. И след 30 години се обичаме. Човек може да изпадне в заблуда или в криза на средната възраст.
Аз само искам да не се сещам за случката. Нямам съмнения относно чувствата ни един към друг.
Благодаря на всички за мненията.

# 40
  • Мнения: 2 703
След като няма други последствия от историята, това втренчване в детайлите й, е ненужно терзание. И ние, и вие вече сме в години, където ни очакват много по-съществени поводи за това. Да хабиш малкото ни останало време за качествен съвместен живот с неприятни ретроспекции и мазохистични размишления, задълбочава загубите от онзи момент и съсипва днешния. А утре не знаем дали ще има.

# 41
  • Мнения: 7 260
Не си му простила, вероятно не можеш да прощаваш. Прошката е облекчение, любов и свобода. Ти си много далеч от това.

# 42
  • Мнения: 6 690
Не си му простила, вероятно не можеш да прощаваш. Прошката е облекчение, любов и свобода. Ти си много далеч от това.

И какво сега, да я убием с камъни ли?! Наранена е и страда.

# 43
  • Мнения: 5 903
В един момент всичко се прощава. Човек може да живее прекрасно и без да е простил веднага. Всяко нещо с времето си. За радост сме устроени така, че всичко да ни минава.

# 44
  • Варна
  • Мнения: 14 539
Няма да забравите изневяра. Но е наивно  твърдението, че се обичате и др. е виновна. Все пак той е мъж, не заблуден, домашен любимец. Смутиха ме думите му, че обича другата и иска да живее с нея. После изведнъж се осъзнава и остава любящ в семейството. Не бих живяла с подобен мъж. "Победили" сте в тази авантюра, но ако се появи нова муза ? Може да се влюби отново, като пубер . Убеждавам, се че годините не гарантират осъзнати действия и мъдрост.Успех!

Последна редакция: чт, 20 фев 2020, 09:27 от Viviana91

# 45
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 320
Скрит текст:
И да се влюби, ще си седи на гъза, защото му почват проблемите с ерекцията.

# 46
  • Мнения: 18 526
А, не бих разчитала на това. Хората и на 60+ се срещат с други хора, не си сядат никъде.

# 47
  • Мнения: 3 769
Няма да забравите изневяра. Но е наивно да твърдението, че се обичате и др. е виновна. Все пак той е мъж, не заблуден, домашен любимец. Смутиха ме думите му ,че обича другата и иска да живее с нея. После изведнъж се осъзнава и остава любящ в семеъството. Не бих живяла с подобен мъж. "Победили" сте в тази авантюра, но ако се появи нова муза ? Може да се влюби отново, като пубер . Убеждавам, се че годините не гарантират осъзнати деъствия и мъдрост.Успех!

Това се покрива изцяло с моето мнение. Нещо не му е чист косъма, ти го усещаш и се мъчиш да се убедиш колко много се обичате. И на мен ми направи впечатление как според теб "оная" едва ли не пистолет му е опряла в главата да спи с нея, а той невинен като агънце.

Според мен тя го е наритала и затова той се е върнал в семейството. Дала си е сметка явно, че нещата загрубяват и е решила, че не иска да задълбочава отношенията си с него. Т.е. секс отвреме-навреме - да, пране на чорапи и гащи - не. Затова той е при теб с подвита опашка, а ти място не можеш да си намериш от три години да предъвкваш историята. Аз не бих живяла с този човек.

# 48
  • Мнения: 3 186
Много ясно, че оная си е поиграла и го е изпъдила. Кой си въобразява друго?!

# 49
  • Мнения: 430
Когато пуснах темата си дадох сметка, че ще получа мнения в двете крайности. Но не съм очаквала, че ще има толкова язвителни изказвания. Все пак аз искам да забравя. И мнения относно това дали го е изпъдила, дали си е подвил опашката, дали му шарят или са му шарили очите ми прозвучаха наистина язвително. Не заради самите думи, а заради това, че никъде не съм дала повод да се мисли това и тук се получиха свободни съчинения. Но пък в крайна сметка и те ми дават различен поглед.
На някои, които смятат, че след 50 годишна възраст и 30 години брак е странно да си говорим, че все още се обичаме, ще кажа, че не съм съгласна. Не съм съгласна и с това, че той не е изпанал в заблуда. Нека всеки си даде сметка сам на себе си, не му ли се е случвало да мисли, че е влюбен, а да се окаже, че се е лъгал.
Аз искам да забравя, не да си разваля семейство, да го "ритна", да се разведа или други подобни. Ние сме били щастливи през всичките години и аз му вярвам, че съжалява.
Е, това е от мен.

# 50
  • Мнения: X
Щом толкова много искаш да простиш и да имаш семейство с този мъж, би трябвало да можеш да го направиш. Желанието е достатъчно силен мотиватор. Който иска, може, и обратното.

Тук наистина много потребители проецират собствените си истории върху чуждите. Но крайното решение за твоя живот си е в крайна сметка... твое.

Ти си знаеш най-добре  как точно се чувстваш - колко си обидена, колко си готова да простиш, забравиш и т.н.
Когато вземеш решение за себе си, в крайна сметка ти и твоите емоции са важни.

Писането във форумите много помага (на мен определено ми), но не означава да се бяга от отговорност. Хората споделят мнението си и своята гледна точка и това е ценно, но в края на краищата животът  е твой и ти си преценяваш.

# 51
  • Мнения: 9 652
Изневярата е станала през 2017г, сега сме 2020г и ти все още го мислиш!? Уау!
Колко излишна енергия и чувства губят някои хора...

# 52
  • Мнения: 18 526
Е никой не може да даде рецепта как друг да забрави нещо. Според мен забравяне няма, просто ако човек е вътрешно убеден, че двамата са си ОК, спира да се тормози, ако не е - продължава да рови...

Аз точно в такава ситуация не съм била, защото не сме продължавали заедно. Но от подобни като  на авторката терзания е дошъл израза: ""Счупеното не може да се залепи" В смисъл, да - може да има пак хубави отношения, но те никога няма да бъдат така безгрижни и необременени от никакви съмнения, каквито са били преди този случай.

(За мен прошката и оставането със същия човек са също толкова достоен избор, колкото и раздялата, ама не да се ядеш отвътре, а наистина да си си доволен от избора )

# 53
  • Мнения: 3 186
Мозъкът е устроен да се концентрира върху опасности и неприятни неща, а също и да ги помни в детайли и за дълго. Гарантира оцеляването.

Ако пещернякът блееше по птички и цветенца, щеше да е изяден, стъпкан и отдавна да е изчезнал.

# 54
  • София
  • Мнения: 35 088
Надя, изказванията не са язвителни, а събрани от живия живот.

Мненията за развитието на връзката ИМ са следствие на споделеното от Вас. Че с Вас е искал раздяла, че нея е обичал, че Вие сте плакали и умолявали....
Ако любовницата го искаше, Вие нямаше да го имате сега. Ясно?

Като искаш да забравиш, дълбаеш и заравяш, не развяваш в БГ мама. Ясно?

# 55
  • Мнения: 866
Когато пуснах темата си дадох сметка, че ще получа мнения в двете крайности. Но не съм очаквала, че ще има толкова язвителни изказвания.
Надя вие от кога следите форума, много са малко темите в които да няма такива неща. Това е нормално за който и да е форум с подобна тематика. В тая тема нивото даже е доста благоприлично, но във други авторите доста са съжалявали, че са споделяли своите истории.

На скоро се запознах с една жена, точно същата история като твоята, но в обратният ред, тя се е била влюбила в друг, след което са се развели с мъжа и, но след една година са събрали отново и са се преоткрили и сега години след това са много щастливи. Имали са дете, което също навярно е било фактор да се съберат и аз изрично я питах за това и какво им е връзката в момента, но те наистина се обичат и не са само заради детето заедно.

Този случай със Алекс и Даниел Петканов щях да го дам за пример, но за мен това си беше PR постановка, въпреки това има такива истински случаи, хората да си простят и да живеят щастливо след това. Напълно те разбирам и как остава едно чувство като заседнала буца в душата, но има начини как да се премахне това неприятно усещане.

# 56
  • Мнения: X
^^Да, но ето това изказване Е язвително. Не си й никаква, че да й пишеш "Ясно" или "Неясно"!

Можеш да си несъгласна с нея, с маниера й, със стила й на живот. Можеш да не одобряваш решението й, или дори искрено да мислиш, че мъжът е щял да бъде с любовницата, ако последната не го е "наритала". Това може и да е така, наистина. А може и да не е.

Но тонът на разговор не бива да е този!

# 57
  • Paris, France
  • Мнения: 14 018
Цитат
Простила съм му, вярвам му, но все го мисля

Нищо не си простила!

Или го разкарай, или се примирявай.

Е, за да е останала с него явно му е простила, но не може да забрави.

Надя, не може да се забрави такова нещо. Не е възможно. С времето болката ще намалее, но няма да изчезне. Времето лекува. Трябва да мине време, да акумулираш нови, приятни усещания и така тежестта на случилото се да намалее.

Израстнала съм сред много мъже. Малко да тези, които са стояли мирно 30г и не са се възползвали от женско внимание навън.

Мъжете не изневеряват, защото не са програмирани за полова вярност, а само да изискват и очакват такава. Не мисля, че мъжът ти е вложил емоционално във връзката с другата жена. Просто е намерил нови, интересни приключения.

Това вероятно не е първата му забежка, а първата, за която си разбрала.

Можеш да опиташ да мислиш за продължението на връзката ви като за ново начало. Да речем, че връзката с колежката ви е разделила и сте се събрали отново, защото се обичате. Започнали сте всичко отначало. Не може да изтриете общото минало, нито изживяното поотделно, но сега сте заживяли отново заедно.

Представи си, че като млада си имала връзка с мъжа си и сте се разделили, защото е заминал в чужбина, в друг град, нещо такова. Всеки от вас си е имал някакъв живот сам, но се срещата и решавате да се съберете. В такъв случай никой не държи сметка на другия за това, което е правил докато стр били разделени. Започвате общ живот и нулирате брояча.

# 58
  • Мнения: 866

Мъжете не изневеряват, защото не са програмирани за полова вярност, а само да изискват и очакват такава. Не мисля, че мъжът ти е вложил емоционално във връзката с другата жена. Просто е намерил нови, интересни приключения.
Има истина в това и ако на авторката може да и стане по-леко, само ще добавя, че ако един мъж изневери с някои жена и ако се случи да имат интимност повече от веднъж, дори той да е търсил само сексуално развлечение или да е бил прелъстен, мъжа много лесно може да изпита чувства на влюбване. Отдавна е и научно доказано как се случват на физическо ниво тези чувства, какви са факторите.

Просто искам да знаеш, че това неговото не е било истинска любов към тази му забежка. Не знам при вас колко силно влияе секса, но при мъжете е много силно и много от тях могат да се "влюбят" като хлапаци в някоя жена с която са били интимни и не са имало кой знае какво общуване и опознаване.

# 59
  • София
  • Мнения: 35 088
akoiskash-vqrvai, характеризирай ми постовете като язвителни, но не забравяй, че ти си изтърва нервите с обиди.

Надя, Невена дава хубав съвет, много хубав даже. Нулирай го този период и почнете на чисто.

# 60
  • Мнения: X
Това да напомняш на някого чуждата грешка (да, беше грешка, но онази си беше глупава, sorry-not-sorry), не намалява автоматично твоите грешки! Simple Smile

# 61
  • Варна
  • Мнения: 14 539
Аз отново ще попитам как 50 г мъж, сменя рязко любовта си от любовница към съпругата? Не Ви съветват да се разведете Надя, а да не сте в другата крайност. Забелязала съм, че всички парадипащи с дълги и здрави семейства са заблудени. Предполагам, че е болезнена истината. Широко затворените очи и позитивни мантри може би са полезни. Но защо съпругите научават последни за прегрешилия, когото познават добре?

# 62
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 320
А, не бих разчитала на това. Хората и на 60+ се срещат с други хора, не си сядат никъде.
Въобще не съм казала, че самолета се е приземил завинаги, а че амплитудата му е друга.

# 63
  • София
  • Мнения: 35 088
Това да напомняш на някого чуждата грешка (да, беше грешка, но онази си беше глупава, sorry-not-sorry), не намалява автоматично твоите грешки! Simple Smile
Аз нямам вътрешно усещане за допусната грешка, твоите усещания слабо ме вълнуват.
Моля, ако има нещо го отнасяй на ЛС. Благодаря.

Момичета, не сме на въпроса дали да прости, а как да забрави.

# 64
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 320
Момичета, не сме на въпроса дали да прости, а как да забрави.
Мен ако питаш, никак. Щом не се получават нещата, да се насилва и залисва е най-голямото предателство срещу самата нея.

# 65
  • Мнения: 7 847
Моето лично обяснение за действията на над 50 годишен е андропауза.
Убедена съм, че се обичат двамата.

Същото явление наблюдавах при наше близко семейство, за което се кълнях и когато разбрах за мъжа ми увисна ченето.
Всичко се случва в тоя живот.
_-_______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

Мисля, че посети, психолог. А тя е малко по -консервативна и не говори по въпроса. За психолога визирам.
Та и това ще мине.
Кой от менопауза, кой от андропауза иска нещо по, пО, или пак да си спомни младостта.
Дано да съм ти в помощ, защото дълго мислех дали споделя, даже може би ще редактирам след малко да не се разпознаят описаните.
Успех!🍀

Последна редакция: чт, 20 фев 2020, 18:54 от Билян@

# 66
  • Мнения: X
Е, като не ти изнася, да минавам на ЛС - хайде няма нужда. Казах си мнението, и смятам, беше по-полезно, отолкото да ясно-свам потребителката Simple Smile

# 67
  • Мнения: 19
Наистина не малко усилия сте положили и двамата - за което само може да се радвате. Много хора няма да ги разберат тези усилия, но това в случая няма никакво значение. Такива неща правят отношенията още по-здрави.
Аз мога само един съвет да Ви дам - тренирайте мислите си. То е малко като медитацията. Когато усетите, че мислите за цялата ситуация в миналото, върнете мислите си в настоящето. Известно време ще имате чувството, че не се получава, но и мислите (както всяко друго нещо) се тренират. В един момент ще се автоматизира този процес. Не малко взаимоотношения си заслужават да бъдат запазени, а никой не е безгрешен, така че не е никак лошо да се борим за хората, които желаем да останат в живота ни...които заслужават да останат в живота ни Simple Smile)) Успех и...сигурна съм, че всичко ще бъде наред!

# 68
  • Мнения: 866
lorinupi като каза "тренирайте мислите", точно за това давам съвети за психолог, защото точно те знаят такива техники и ги дават като домашно на хората с подобни проблеми. Наистина има техники за справяне с натрапчиви мисли, подобно и в случаите на "обсесивно-компулсивно разстройство", които техники помагат много. Просто винаги давам съвета обаче, да се търси добър и доказан психолог, защото няма как всички да са на едно ниво.

# 69
  • София
  • Мнения: 35 088
Сталионе, честно казано, приятелите ми йогисти и други с подобна насоченост преподават тези практики (на високо ниво). Практиките са много енергийни и не само на духовно, но и ментално ниво.
За психолозите съм с особено мнение, защото масата има практическото познание, но не могат да направят "контакта". Или терапията наистина трябва да е професионална и дългосрочна. Тук пък българина няма култура за това и.....

# 70
  • Мнения: 4 999
Най - елементарен подход в психологията - ако имаш нужда да обсъждаш нещо, не си го преживял.

# 71
  • Мнения: 18 526
Остава и духовни практики да се приложат, за да се забрави изневяра Simple Smile Ама поне за следващата ще е отработен метода.

# 72
  • София
  • Мнения: 35 088
Няма да се забрави, просто няма да те гнети омразата.

# 73
  • Мнения: X
Изневери и ти. Аз така бих постъпила, ще сте квит и ще можеш да се успокоиш нараненото си честолюбие.

# 74
  • София
  • Мнения: 35 088
И да отключи чувство за вина - да бе, да.

# 75
  • Мнения: 758
Надя, не е необходимо да търсите психолози, психиатри, попове и врачки. Времето ще Ви помогне да забравите. Да, точно така - времето(най-доброто лекарство). Когато нахлуят "онези" мисли, пропъждайте ги с други   ( какво сте съградили двамата). С времето ще се сещате все по-рядко и ще се навивате все по-малко. А един ден изобщо няма да си спомняте. Никой не е застрахован от нищо в този живот!
 Сигурна съм, че ще се справите!

# 76
  • Мнения: 866
Времето лекува и това е факт, за изгубена любов най-вече, но за изневерите не е точно така и някои жени, които са го преживели може и да потвърдят колко е трудно, а при авторката вече са минали 3 години, а това не е малко време.

Все пак примерите са показателни,  имало ли е хора които са се справили със помощта на специалисти, имало разбира се и те са толкова много. Имам едни познати, които бяха загубили детето си след онкологично заболяване, детето им, което си беше и мъж на около 30 години и болката е брутална и години след това тя не минава. Та те ме бяха питали, дали знам някой добър психолог, защото сами усещат, че имат нужда от това да, поговорят с такъв човек психотерапевт.

Случая е различен разбира се, не може да се сравнява изневяра и такава загуба, просто искам да кажа, че времето помага, но не за всичко и не с еднаква ефективност.

# 77
  • Мнения: 758
Когато двама души са градили крепост 30 години и единият се е объркал да събори част от горния етаж, но горчиво съжалява и се стреми по най-бързия начин да навакса, като дострои събореното, никой не е в състояние да застане между тях. И когато казвам, че времето ще я накара да забрави тази постъпка, значи го вярвам, а четейки авторката, вярвам, че ще успее. Що се отнася до годините, може да минат и 7, но ще го забрави. Не търся полемика и не налагам мнението си, то е само мое.

# 78
  • Мнения: 866
Каква полемика, то ако всички водеха тук такива нормални и обосновани дискусии, както ние двамата в момента, това щеше да повиши стойността на форума многократно. За мен такива дискусии с аргументи, без някакви глупави его битки, само биха помогнали на авторите на темите, а и на останалите, да извлекат ценната информация.

Примерно това за годините, някои хора може да ги устройва толкова дълъг период и ако има начин, защо да не го скъсят. А и всеки случай е различен, всеки има различна душевност. Аз не случайно споменах, че даден метод няма как да е с "еднаква ефективност", конкретно с времето, за някои може да са нужни 3, а за други 10 години време.

Тази дискусия която водим само може да помогне на авторката, аз си защитавам моите предложения с аргументи, а вие вашите и хората на базата на аргументите си преценяват, кое им се струва по релевантно. Мнението ви е ценно, това е идеята на форума, да се споделят различни гледни точки.

# 79
  • Мнения: 8 937
Ако за три години не сте забравила, има нещо несподелено и според мен. Дали е, че любовницата го е изритала (не е язвително, а много вероятно) или не сте убедена колко се обичате, не знам.
Ако всичко беше наред обаче, нямаше да се чудите и да имате нужда от съвети. Просто щяхте да си гледате живота и да сте щастлива. Скромните ми наблюдения показват, че тук никой не пише, ако всичко върви добре...
Дори описанието - Вие сте го молила, а той я обичал... Била съм любовница, но ми стана мъчно за Вас, като го прочетох. Да ми изневери и да му се помоля, че и да се радвам, че се е осъзнал? На кукуво лято може би...

# 80
  • Мнения: 3 769
Аз бях тази, която каза, че любовницата го е изритала и затова той изведнъж е осъзнал колко е влюбен пак в авторката и си е седнал на д-то при нея. Не съм имала намерение да бъда язвителна изобщо, базирайки се на споделеното от нея твърдо вярвам, че точно така му се е получило.

Също вярвам, че авторката като една неглупава жена много добре го осъзнава и затова дъвче историята вече трета/четвърта година. Не е простила, а пита как да забрави. Ами няма как да си изтрием спомените. Как се забравя унижението? Защото аз не мога да си представя мъжа ми от 30 години да ми каже, че е влюбен в друга и обмисля да живее с нея, а аз да плача и да му се моля и после да го изтрия това преживяване от съзнанието си като с гума и да продължа все едно не е било.

За мен това неговото не е любов, а интерес. Той има интерес и причина да стои в семейството все още. А причината най-вероятно е, че алтернативата му е да стои сам. Авторката го знае дори на подсъзнателно ниво и затова нито прощава, нито забравя. Нормално. И аз не бих.

Казвам го съвсем добронамерено като един страничен наблюдател. Не познавам никого от участниците в триъгълника, че да имам лично отношение.

Редактирам се да допълня, че на мен никога не ми се е случвало да се объркам, че съм влюбена, а пък после да се окаже, че съм си го въобразила. Аз като съм влюбена го осъзнавам с всичките си сетива И дума не може да става за заблуда. Надя споменава нещо такова в един от коментарите си - че мъжът й се е объркал, че е влюбен, после се осъзнал, че е влюбен, но всъщност в жена си.
Това разбира се важи за мен. Други може и да се бъркат в чувствата си, не зная.

Последна редакция: пт, 21 фев 2020, 04:03 от Babri

# 81
  • Мнения: X
Защо да се е объркал, че е влюбен? Напълно вероятно е да е бил увлечен /влюбен, а после за една нощ да е изтрезнял. Влюбването не е като любовта /обичта... днес го има, утре не. Влюбването е химия. А дали ще прерастне в нещо истинско, или ще се стопи за "секунди като ланския сняг", зависи от много други обстоятелства.

# 82
  • Мнения: 3 186
Аз бях "язвителна" защото казах, че ако онази не го беше изпъдила, мъжът никога нямаше да се осъзнае. Някак негласно сме се съгласили, че той е висше същество, а аз виждам съвсем земна човешка логика.

Въртят любов с любовницата, влюбени са, обаче тя дава на заден, намира си друг и се показва като не много влюбена. Мъжът се оказва заблуден, защото любовта му е несподелена. Явно новата изгора не го обича колкото старата и логичният ход е да се върне при жена си.

Ама как той на средата на секса се е секнал от любов към съпругата си и се затичал към къщи, е обяснение за идиоти.

# 83
  • Мнения: X
Аз бях "язвителна" защото казах, че ако онази не го беше изпъдила, мъжът никога нямаше да се осъзнае.
Скрит текст:
Някак негласно сме се съгласили, че той е висше същество, а аз виждам съвсем земна човешка логика.

Въртят любов с любовницата, влюбени са, обаче тя дава на заден, намира си друг и се показва като не много влюбена. Мъжът се оказва заблуден, защото любовта му е несподелена. Явно новата изгора не го обича колкото старата и логичният ход е да се върне при жена си.

Ама как той на средата на секса се е секнал от любов към съпругата си и се затичал към къщи, е обяснение за идиоти.
Изобщо не е задължително....Влюбеността, особено заблудената влюбеност, доста бързо изтрезнява.Понякога е достатъчно лИбовницата цяла нощ да пръцка под юргана и да го ароматизира, за да се събуди той сутринта с "Абе, ....Аз, .....какво точно правя тук??????".и да се изниже по "гащи".Образно казано.
Такава влюбеност, както бързо избухва при първия страхотен секс, така и бързо угасва, задоволявайки го.
Да, гадно и подло е да дръжиш другия на стендбай, докато ти си играеш на прЕсновлюбен, но обикновено такива влюбености са една огромна самозаблуда.
"Бедните" влюбени обикновено се връщат в семейството.Ако жената си ги иска.
"Богатите" влюбени обикновено пък биват развеждани от новите "любови", но животът показва, че това обикновено са златотърсачки и се женят не за лИбовта си, а за парите му.
Та така....

# 84
  • Мнения: 3 186
Ще препрочета, но аз останах с впечатлението за дълга връзка. Мислено е, говорено е за задълбочаване на отношенията, не е само секс. Това е нараняващото и язвително то за авторката,, но си насочва гнева към нас.

Не е задължително, така разсъждавам просто.

# 85
  • Мнения: 35 961
Ключ по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт