Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 фев. 2020, 00:36 ч.

Настройване на детето и последици

  • 1 259
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 387
Имам следния проблем. Синът ми е с леко физическо увреждане, което налага водене на терапии и невъзможност да посещава занималня.  Докато съм на работа, го гледат родителите ми. Майка ми много се занимава с него и по отношение на училището. В същото време и двамата ми родители са изключително негативно настроени към бившия ми мъж и свекърва ми. Майка ми е доста тежък характер, докато свекърва ми е лежерна, забавна, води детето по екскурзии и той всъщност я предпочита. Синът ми често разказва с ентусиазъм какво е правил с баба си, а моята майка го приема едва ли не като лична обида. При пореден разговор с детето му е давала примери колко рядко другата баба му се обажда, гледа си кучето и ходи по кафета и един вид не се интересува от него. Синът ми е избухнал, казал й, че  я мрази и иска да е със свекърва ми. Стотици пъти съм повтаряла да не се настройва детето, да не му се говорят подобни неща, че това вреди само на него. Аз държа той да може да споделя всичко, което мисли, а майка ми зорлем му насажда чувство на вина и че е по-добре да си мълчи. Даже му е казала, че не иска да чува нищо за баща му и баба му в нейно присъствие. Баща му също много се озлобява от тези приказки (детето му ги говори тези неща, когато е ядосано) и всичко това ужасно зле му влияе.
За съжаление ми е много трудно да намеря друг човек да го гледа, който да поеме развозване насам-натам, подготовка за училище, идване в 8.00 сутрин, но и ангажименти и след  17.30 два пъти седмично. Не искам да късам категорично отношения с родителиге ми, които иначе са доста грижовни и отговорни.   Имали ли сте такива проблеми и въобще как се справяте с настройването против родител и баби/дядовци?

Последна редакция: пт, 21 фев 2020, 01:02 от TafTaf

# 1
  • Мнения: 1 977
Не може ли да се обясните със сина си? Той е достатъчно голям, щом е вече ученик. Да му обясните как се чувства баба му, която се грижи за него, да оцени какво прави тя за него и въобще цялата ситуация? Колко много тя също го обича и да го помолите да не наранява чувствата й?
Аз съм "жертва" на такива сравнения, когато като баба гледам внучка ми (3 г). Тя казва, че не ме иска и не ме обича, а иска баща си, който е на работа. Много е болезнено. Мислих много и реших да й казвам, че аз пък я обичам.
Тя ми отговаря: -Да, но аз обичам тати.
Същите ги ръси на другата баба (много по-рядко я вижда, защото живее много далече) и тя също се обижда до сълзи. Представете си, пристига отдалеч с желание и любов, носи подаръци, някои ръчно приготвени, а малката казва, че не я иска, а обича тати.

Внушавам й, че човек може да обича повече хора, изброявам й как нея много хора я обичат. И аз колко много я обичам. Гледам да се забавляваме заедно, да се смеем много. И да кажа, че имам някакъв успех и вече тя ми казва "не ти, тати" само когато татко й е вкъщи.
В резултат на многото доброжелателни разговори от моя страна с нея, вече почти не ми говори такива неща, когато сме сами. Понякога даже казва: -Баба е най-добрият ми приятел.

Все пак това е 3 годишно, а във вашият случай момченцето е доста по-голямо и можете да вие му обяснявате, докато не разбере. Майка ви достатъчно се натоварва и ми се струва, че бихте могли вие да се нагърбите с тези разговори.

# 2
  • Мнения: 3 719
Не разбирам хората, които искат да се "мерят" кой повече обича детето.
Нито майката на авторката оправдавам, нито поведението на Uncommon. И в двата случая детето има право да изрази чувствата си и да покаже недоволството си от създалата се ситуация. И в двата случая бих намерила начин да изолирам поне за малко бабите. Това са моите правила, където обичта няма измерение. Всеки обича по различен начин. Няма повече обич и по-малко обич. Научете децата и бабите на това и ще им е по-лесно да общуват.

# 3
  • Мнения: 1 122
Не оправдавам майката на авторката, но я разбирам до някъде. Много е лесно да си забавен от време на време и да водиш детето по екскурзии...Ако съм на авторката ще се замисля всъщност колко хора биха се ангажирали да се грижат за детето ми, особено ако то е със здравословни проблеми. Аз също бих се издразнила ако бъхтя и се грижа, а пък ми се натяква, че друг видиш ли колко е забавен. За избухването и приказките за омраза, според мен са си неблагодарност.

# 4
  • Мнения: 5 778
майка ми е дори по-лошо вариант на твоята, защото е сама, адски озлобена и мега токсична. 15 години съм омъжена, 15 години слушам какви са роднините на мъжа ми. В моя случай за щастие не се налага да разчитам на нея, това е и една от причините да се ужасявам от развод,  тогава ща не ща, ще трябва да я моля за помощ. В моя случай е игнор и грам не ми пука какви ги дрънка, но моето дете също разказва на свекървата, какво говори майка ми. Аз емоционално съм се отказала от майка ми отдавна и просто казвам на свекървата, че е луда и толкова. Писнало ми е да се обяснявам 15 години на всички. За мен няма оправия с такива хора.

# 5
  • Мнения: 2 387
Не знам дали стана ясно от първия ми пост, но реално детето е въвличано в разговори против свекърва ми и баща му. Всъщност майка ми, сама за себе си е убедена, че той не е достатъчно обичан и ценен от тях и се опитва да го убеди в същото. От нея идва "меренето" кой е по-заслужил и сърденето, че изобщо синът ми проявява добри чувства към другата си баба.  Въпреки че обективно тя полага повече грижи, категорично не одобрявам постоянните й подмятания и фасони.  Това подкопава доверието на сина ми към всички възрастни в семейството и създава излишна тревожност и напрежение.  Прави физиономии само при споменаването им, не пропуска да изтъкне нещо, което са направили или не. Относно избухването, то е провокирано именно от "мерене " на моята майка с другата баба.
Абсолютно нормално и естествено е на едно дете да правят впечатление именно екскурзии и забавления. Аз съм категорично против на дете да се изтъква колко много прави някой за него и да му се вменява някаква отговорност и задължение да е признателно и обичащо. Тези неща идват естествено от отношението. Той е привързан и към майка ми и баща ми. А майка ми просто иска да го настрои срещу свекърва ми. Синът ми не е виновен, че се налагат повече грижи за него. Нито пък има вина за развода или за характеровите особености на двете си баби.
За съжаление, никой не мога да огранича в момента от контакти с детето. Затова питам дали някой от опит може да ми даде съвет. Естествено, че говоря с него, обяснила съм, че баба му и дядо му много го обичат. Но казвам същото и за другата му баба. Също съм споделила с него, че не одобрявам и не съм съгласна   моята майка да говори против когото и да било от семейството.

Последна редакция: пт, 21 фев 2020, 11:40 от TafTaf

# 6
  • Мнения: 5 778
И моето дете и аз постоянно сме въвличани в едно такова мерене кой какъв е, колко обича, колко е лицемерен. Понеже не мога никой да променя неглижира подобно поведение в резултат на което майка ми каза: ти не се интересуваш от нищо освен от себе си и аз и казах : да.
В годините буквално ми съсипа живота, и за това вече не и обяснявам нищо.
За мен Таф нямаш полезен ход, щом тя трябва да гледа детето, ти трябва да я търпиш.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 570
Да имам абсолютно същия проблем, но с баща ми. Преди живеехме с малкия при него и майка ми.
Детето постоянно слушаше при кавгите между мен и баща ми, как той говори срещу баща му и роднините му.
И моите родители са ми помагали изключително много - не мога да си изкривя душата и да кажа, че не са грижовни. Нямах избор и тръгнах на работа, когато малкия беше на 6 месеца. Родителите ми бяха тези, които го гледаха докато го приеха на детска градина чак на 4 годинки.
Това гледане ми се отразяваше добре на джоба, защото не плащах за детегледачка или частна градина, но на детето през тези 3 години се отразиха доста зле скандалите между нас. Карахме се нон стоп, защото ми налагаха как да гледам малкия, бъркаха ми се когато го възпитавам и най-вече настройваха детето, повтаряйки често как баща му не се грижи за него и го е изоставил.
Аз се противопоставях с всички възможни средства: повтарях на момента да не го прави, карахме се многократно доста сериозно, а той продължаваше.
Стигнах до там, че точно заради тази причина и многократните жестоки разправии аз се изнесох и дадох да се разбере, че това е една от основните причини.
Сега им го давам по-рядко и гледам да не се застоявам при тях, защото когато ме няма те рядко разговарят за баща му. На баща ми му е навик да настройва само когато се скара с мен, така че избягвам каквато и да е форма на конфронтация с него за да не предизвиквам предишните му изказвания да се повторят.
Моя съвет е да ограничиш доколкото можеш престоя на детето при тях и да си го гледаш повече. Дали ще го взимаш с теб, дали ако имаш възможност да го водиш с теб на работа - прави всичко възможно да е по-малко време с тях или поне да не е веднага след като е било при свекървата за да не дразни майка ти с ласкавите изказвания за нея.
Също така ако това не помогне - можеш в пряк текст да им кажеш, че му вреди с тези приказки и ако не престане ще бъдеш принудена да ограничиш вижданията й с детето.

Последна редакция: пт, 21 фев 2020, 17:16 от Линдичка

# 8
  • Мнения: 1 122
Детето има двама родители, та се питам защо го гледа тая Лоша жена, а не го гледа баща му? Да не се афектира човека, не за друго!
Преди години моята майка беше така настроена срещу бившия, като си махнах розовите очила и разбрах защо. Няма дим без огън!

# 9
  • София
  • Мнения: 1 570
Mimikria Какъвто и огън, дим или пушек да има - не е редно да се вменява на детето каквото и да било!
Това са неща, които трябва да разговаря бабата насаме с дъщеря си, а не да обсъжда пред или само с детето!
То не е възрастен и не е виновно за грешните избори на родителите си.
Негативно отношение (дори и да е оправдано) срещу родител изказано пред дете е умишлено навреждане на неговата психика. Дори и родителя да си е заслужил негативното отношение, детето не е заслужило да се чувства неудобно и да се натъжава от конфликтното положение, в което е поставено.

# 10
  • Мнения: 24 489
Не оправдавам майката на авторката, но я разбирам до някъде. Много е лесно да си забавен от време на време и да водиш детето по екскурзии...Ако съм на авторката ще се замисля всъщност колко хора биха се ангажирали да се грижат за детето ми, особено ако то е със здравословни проблеми. Аз също бих се издразнила ако бъхтя и се грижа, а пък ми се натяква, че друг видиш ли колко е забавен. За избухването и приказките за омраза, според мен са си неблагодарност.
Мисля, че грешиш за този случай. Отлично разбирам за какъв тип човек говори ТафТаф. Чак се замислих да не би една майка да ни е раждала. Бих искала да кажа на Таф нещо оптимистично, но с подобен човек оправяне няма. Поне моят опит с майка, настройваща децата ми срещу баща им е такъв.
Таф, дали няма възможност, вместо майка ти, бащата да се включи по-активно по грижите за детето? Вие с нея ли живеете? Ако не живеете заедно, повече включване на бащата би ограничило възможностите на майка ти да говори щуротии на детето.

# 11
  • Мнения: 2 387
Линдичка, благодаря за споделения опит!
Уиш, става дума за гледане на детето през работно време.Няма как да се включи бащата редовно. А и той също е далеч от идеала за родител. Не сме се развели без причина, все пак. Родителите ми живеят отделно, но идват да гледат детето у нас  Той сега е втора смяна, сутрин са с него, на обяд го водят на училище и аз го взимам в повечето дни. Два пъти ходи на английски след училище, но аз трябна да изляза един час по-рано от работа, за да го заведа и тогава те го взимат. Колкото и да не ми се ще да го приема, явно единственият вариант е да намеря друг да гледа детето. Очаквам тотален разрив в такъв случай с майка ми. Не мога да кажа, че ще ми е лесно. Родителите ми вече са възрастни, тепърва ще имат нужда от помощ, не мога просто да й тегля една майна и да спра контакт.
 А за гледач ми трябва начален учител, който обаче да е навит да го води и на терапии, да го чака да свърши там, да го кара да прави упражнения и вкъщи.Да му помага включително за обяд и приготвяне за училище. Синът ми си има специфични проблеми свързани и с училището, които си искат внимание. Не са тежки, отличник е, но ми трябва мотивиран и образован човек, а не бавачка-пенсионерка, която да гледа сериали в другата стая.
Не знам как да намаля напрежението междувременно.

# 12
  • Мнения: 24 489
Таф, сори, още не съм се събудила и дадох не особено адекватно предложение. Но, на твое място, бих потърсила хубавичко гледач. Млада пенсионерка учителка, например? Аз за сина ми едно време бях намерила една страхотна баба от съседната кооперация. Златна ми беше.

Междувременно, виждам, че майка ти ползва прийомите на моята майка. Като минала през това, да ти кажа, че няма да настъпи тотален разтив. Такива хора много обичат да заплашват и изнудват емоционално, но като им скръцнеш със зъби и видят дебелия край, подвиват опашка. И майка ми беше смертелно обидена, че съм взела гледачка за сина ми като малък. Ми, мина ѝ. Разрив? Не, не ѝ стиска. Просто ти пробва границите.

Последна редакция: сб, 22 фев 2020, 07:34 от thewishmaster

Общи условия

Активация на акаунт