Нямам майчински инстинкти и ме е страх от раждането

Първо, успокой се. Съветвам те за консултация с психолог и за секцио по желание. Всъщност да попитам, не си уточнила, от кое повече те е страх - от нормалното раждане или от цезаровото сечение?

Мен и от 2те ме беше страх, но повече от секциото - заради упойката и рязането на коремните мускули. Последното може да се отрази на спортуването, а аз без спорт не мога да живея.

Аз не знам какво са паник атаки. Моята докторка, която ме израждаше, беше сравнила болката с изтръгване на сърцето. А аз все не можех да си я представя до онзи фатален петък, в който се молех всичко да свърши без значение как, само да свърши... Болката е ужасна. Хубаво е да си подготвена за нея и да си спокойна. Приеми го както съзнанието ти, че е болест (въпреки, че е само и единствено извор на живот във всеки един смисъл) и има нужда от прием на лекарства, храна, евентуално хоспитализация и всичко необходимо. Тоест това е най-логичното, което се случва, ако искаш да оздравееш. Да не говорим, че има анестезии и има наистина леки раждания. Зависи от нагласата, ще ти кажа под секрет, просто се подготви психически и избери следящ те лекар, който искаш да те изражда, т.е. някой, на когото имаш пълно доверие и уточнете абсолютно всякакви сценарии и детайли предварително. Всичко ще бъде наред 🤗

Успокой се, мила бъдеща мама!
Първо - майчинският инстинкт или го имаш, или го нямаш. Може да е силно или слабо изразен. Второ, ти може да го имаш, но просто още да не се е проявил.

И аз не си усещах майчинският инстинкт към бебето когато бях бременна, но в същото време и аз се страхувах да не загубя бебето. Чудех се нормална ли съм, че не си галя коремчето и не си говоря на бебето. Като се роди се шашнах, че няма да се справя чисто във физически план с кърмене, памперси, къпане и недоспиване. Дори не можех да си държа бебето и да го успокоявам първите 2 дни, фрустрирах се доста. Но с подкрепата на бащата се справих, за него беше 2ро бебе, за което да се грижи.

И в тази тема ще те посъветвам за консултации с психолог или психотерапевт ако се налага.

И последно. Митът за огромната, безпределна майчина любов и умиление към бебето само ще ти навреди. Не се връзвай на подобни митове и клишета. Да, майките обичат бебетата си, НО е напълно НОРМАЛНО да има скука, досадни моменти и раздразнение от гледането на бебе, от бебешкия рев, от недоспиването и т. н. Това в никакъв случай не те прави лоша майка!! Това е напълно нормално и човешко! При мен обичта към дъщеря ми се разви с годините. Обичах я като бебе, сега още повече я обичам като се е очовечила малко.

Ще имаш ли подкрепа от твоите близки в гледането на бебето? Майка ти или някой друг няма ли да те отменя поне малко?

Привет,Бъдеща мама!
Като чета какво си  написала и си мисля,че тези  мисли минават през главите на много бъдещи мами.(независимо дали са самотни или не).
Ще ти дам пример със себе си....несамотна мама ....и аз като теб обичам дечицата
Като забременях си мислех,че още от самото ще изпитам някакъв майчински инстинкт.При все,че детенце беше много желано....но разбрах,че това чувство  се формира с времето  и то колкото повече време минава, толкова  по силно става майчинското чувство,любов,привързаност.Поне при мен беше така.Може би при всеки е различно.
Аз като родих и няколко дни все виках бебето  туй,бебето онуй,а не го наричах с име.Може би на 2-3 ден си казах,"Ама чакай то си е твоето детенце".И още  нещо, нали казват уж майката като си види веднъж  рожбата и сред 100 други бебета ще я познае....дрън ,дрън...отивам аз в залата с бебетата и си викам им сега ще си го позная.Гледам,гледам.Ем ,до като не си видях номерчето не го познах🤦‍♀️
И това цялата тази история при положение,че не съм самотна майка, а бебето дълго чакано.
И от тогава с всеки изминал ден си го обичам все повече и повече....
Така ,че не се шашкай това са си нормални мисли на едно бъдещо мамче.Не мисли,че си лош човек.Природата си знае работата и всичко се случва с времето  си.

Ето от такива изказвания колко е ужасно всичко, как на човек му изтръгвали сърцето и болката била неуписуема и мен ме тресеше такъв страх като ходих да раждам.
Истината е, че всичко е индивидуално. Като човек, минал през контракции, контракции от окситоцин, както и спешно секцио  - ами и повече ме е боляло.  Не е чак такъв филм. Иначе ако решиш за секцио, намери си някой лекар, който да оперира по метод на Щарк. Там мускули не се режат и боли в пъти по-малко. И не се връзвай на хорските приказки. То при всеки е различно. Ти отиваш мобилизирана и можеш. Това е.

Верно, че имаше такъв метод. Сега си спомних, че четох за него по време на бременността. Но пак си е операция, а всяка операция, независимо колко е рутинна, крие риск. Не че нормалното раждане не крие рискове.

Спокойно Детето ми е на година и половина и все още не се е появил майчинския инстинкт Обичам си детето, разбира се, обаче по съвсем нормален начин, без превземките от филмите и дебелите книги, които явно насаждат някакви нереални очаквания и клишета.

Най-много се страхувах от раждането, а то беше все едно изпих едно кафе в приятна обстановка с един куп доктори.

И мен ми предстои и ме е страх,но по скоро дали всичко ще е наред с мен и бебето.Иначе аз лично съм за нормалното раждане,защото пък ме е страх и от секцио и упойки.

При всяка жена раждането е различно болезнено. Няма как да се знае при теб как ще е. Има жени, които разказват че раждането не е чак толкова болезнено. Има и други, които ги боли повече. Просто докато не го изживееш няма как да знаеш от кои си.
Моето първо раждане беше по естествен път, второто беше секцио, поради голям размер на бебето. Аз съм и с леко стеснен таз. И двете неща се преживяват.
Докато си бременна не мисли за раждането. На него ще му дойде времето накрая. Сега се концентрирай върху бременността. Въпреки несгодите е един прекрасен период.
Както са те посъветвали, насочи се към лекар, който да води раждането и го опознай. Това много успокоява. С първта си бременност се следях при лекар, който не изражда, и когато моментът дойде бях не само уплашена, но и нямах на кого да разчитам за подкрепа. С второто си раждане избрах да се следя при лекар, който да води и раждането. Не съжалявам нито за миг за избора си. В хода на бременността и при прегледите се опознахме и му имах доверие. Това е много важно нещо, когато отидеш да раждаш, да имаш доверие в екипа.
Леко раждане ти желая.

И аз съм съгласна, че всичко е много индивидуално. Както са те посъветвали по-горе, консултацията с психолог не е лоша идея, в самите болници дори имат такъв. Можеш да се запишеш на курс за бъдещи родители, там обясняват как да дишаш и разни такива техники, за да се случат по-лесно нещата.Според мен е важно също да си избереш както са написали добър лекар, да му имаш доверие, за мен беше важно и болницата да е хубава, защото държавните малко ме смачкват като обстановка и персонал. Аз исках секцио да раждам, бях ужасена от естественото раждане. Ами родих естесгвено без упойка. Не беше приятно преживяване, но и аз страхливата и ужасената се справих, ще се справиш и ти. Но и както са ти написали може да поискаш секцио. Каквото и да се наложи, ще се справиш.

Сигурно няма жена,която не я е страх от раждането.Ама някак си вече хиляди години го преодоляваме този страх и продължаваме да раждаме-кога естествено, кога секцио.И мен ме беше страх,но поисках епидурална упойка,която обаче усложни ситуацията,да не усещах физическа болка, обаче онзи момент,когато извадиха синът ми целия посинял и не изплака-ей тая болка никога няма да я забравя.Добре че всичко приключи с добър край.А майчинския инстинкт-хм,и аз не го изпитвах,докато не погледнах в очите на синът ми,когато 3 часа след раждането ни караха на една носилка-мен към стаята,него към кувиоза,в който прекара първите си 3 дни.Тогава разбрах,че това е най-хубавият момент в живота ми и че обожавам това малко вързопче.

Всяка жена се страхува , не се притеснявай ще си обичаш детето . Болката всеки я възприема различно , всичко е индивидуално . Ражданетона дете е вълнуващ момент .

Сега прочетох и другата тема. Успокой се,  не знам какво е това чудо майчински инстинкт. Аз не го наричам така, това са заучени фрази които те карат да се чувстваш неловко в случая. Когато родих първото ни дете не знаех какво чувствам. Осъзнах обаче докато я гледах в креватчето в болницата, че вече нося отговорност за още някой, който е тук с мен и на когото само аз и най близките ми могат да помогнат. Предполагам всеки удеща различно нещата. Не съм от типа който се превъзнася по бременността, раждането, малкото вързопче и т.н. Малко по малко започнах да обичам детето си. Нещата се развиват във времето и всичко си идва на мястото. Щом си решила да задържиш детето и го искаш, значи си готова да бъдеш майка. В това нещо няма правилно и грешно, учиш се в движение. Опознаваш детето, неговите нужди и се опитваш да му помогнеш. То е в изцяло нова ситуация и ти си тази, която ще му помогне. Понякога ще ти е тежко, понякога ще ти идва да крещиш, друг път ще си безумно щастлива. Да си майка е като всяко друго нещо. Справяш се.
Ще обикнеш детето си и съм сигурна че ще правиш всичко за да се чувствате щастливи заедно. Но трябва да започнеш да действаш разумно и да правиш добър избор за живота ви. Като начало си направила избора да дадеш живот. Следвай го и ще видиш че всичко ще се подреди.
Видях другата ти тема, затова пиша. Ако наистина бащата не става, не го записвай защото ще си създадеш много главоболия занапред. И потърси близките си, те ще ти помогнат. Не само материално, а и емоционално.