С какво ви дразни свекъра....

Интересно това в колко теми още ще го напишеш?
И как се махат комари, пчели и буболечки от бебе? С пинсета или ?
Иначе темата е супер, няма само за свекървите да се пише я

А тема С какво ви дразнят снахите, може ли да се пусне? Че всеки иска да се оплаква от някого.

Къде са тези буболечки? В жилището ли? И какво правите с мъжа си про техните?

Не знам защо свекър ти така говори. Още повече, че никой освен него не одобрява тези приказки. Предполагам, че може да е някакъв опит да е близък с детенцето и да си имат теми, които са само техни. Иначе явно и той обича детето, колкото всички други.

Аз от моя свекър никога и за нищо не съм могла да се оплача. Толкова свестни и добри хора рядко се срещат.

Защото ми е интересно ,все пак няма за тях тема,
с ръцете ги махам,тук на село имаме доста в близост продават и мед,и е пълно с пчели(най ми е жал,като стане по топло и излизат и ги намирам умрели по терасата) и онези зелени смърдящи .....

Tвоя свекър с мед да го намажеш ( само да не го накацат пчелите, че ужас).
Ти ако знаеш какви ги има, леле, леле...

Много избързваш. Такава тема ще бъде много актуална, когато сегашните оплакващи се от свекървите снахи станат на свой ред оплакващи се от снахите свекърви.
Хващам се на бас, че жалващите се ще са си все същите.

Аз нещо не виждам какво толкова е станало, че чак оплакване. И мен ме е страх от насекоми нищо че съм 50 г. И от пчели ме е страх, та даже съм и алергична.

Свекъра по някакви вътрешни канали насажда ентомофобия на невръстното ли?
Имам решение - милото под мишка и напускате селото. Решавате и двата проблема - свекъра и насекомите.

Аз също бих се дразнила ако постоянно и повтаря,че я е страх от буболечки и гадинки. Слава Богу имам най-прекрасните две свекърви и двама свекъра(родителите на мъжът ми са разведени). Не ги заменям за нищо на света! Въпреки,че живеем на 80 км. от едните и 2700 от другите, страшно много ни помагат и подкрепят във всичко.
Преди години бащата и майката на бивш мой приятел се отнасяха ужасно с мен. Нямаха и капка уважение. Знам какво е да не можеш да понасяш някого от дъното на душата си. И все пак хора всякакви.

И все пак, всеки има избор. Свекър на мен ще ми пречи, буболечките - не.

Не живеем заедно,което е много добре,но ме притенява факта да не й насажда някакви страхове.

С нищо! Прекрасни хора са!
Дават на децата различни преживявания, от тези, които ние им осигуряваме като родители!

Моят свекър правеше напук като му забраня нещо. Проклет човек беше и дребнава душа. Опитваше и той да създава страхове и после да говори, че единствен утешавал детето 😂Единственият начин да се справиш с такъв тип хора е да стоиш далече от тях. Иначе хабиш енергия и нерви. С болен мозък не може да се оправиш, ще те побъркат. Имам толкова примери с такъв, че буболечките са нищо.

С най-голямо удоволствие се включвам в темата. Бащата на моя приятел (тъй като нямаме брак все още, хаха) е уникален тип. Честно казано, нямам никакви проблеми с майка му ( на приятеля ми), жената е супер добра и тактична въздържана и внимателна. Докато нещата при нейния мил съпружец са тотално в другата крайност. Невъздържан, сприхав, глуповат, нетактичен и мнооооого тесногръд. С една дума всичко, което не мога да понасям в един човек (независимо от пола). Не са една и две случките, в които едвам съм си премълчавала, не за друго, а просто защото нали знаете, че има един особен тип хора, с които направо не ти се занимава да спориш, тъй като няма никакъв смисъл излишно да се хабиш. Докато живеехме с тях за много кратко време, многократно  е нахълтвал, ей така без да чука в стаята ни. (разбирам, че къщата е тяхна, ама айде малко... ). Веднъж имаше коментар, че щом не съм си допивала кафето, няма да си правя, за да не го хабя (нищо, че кафето сме го купували ние, нали ). Друго, което ужасно ме е дразнило например, е че когато той се "шегува" за нещо всичко е окей, но почти всяка "шега" отправена към него я взима за чиста монета и веднага започва да смята, че има някаква конспирация срещу него...

И още куп неща. Слава богу, че склоних моя приятел да се изнесем, че едвам се изтрайваше. Откакто не живеем заедно и се виждаме 3-4 пъти месечно сме повече от добре. Съветът ми към всички в подобни ситуации е да гледат над нещата и да са на възможно най-голямо разстояние от подобни индивиди.

Да за съжаление има много такива хора,по добре не обръщай внимание,да не би да е везни?

Свекърът ме дразни, че постоянно иска пари от сина си. Здрав, прав и работоспособен човек, обаче мързелив и авантаджия. Обича да си попийва, да е на маса. Обаче все някой да го черпи, някой да му плаща. Взима борчове, които не може да плати и айде сине, пращай пари, нали ние сме в чужбина и ги берем от дърветата.

Е сега ще стрелям и по свекъра
Щото съм "наборсучена причина" - (много ми харесва това нарицателно, взех го от абсурт)
Та направо :
Свекъра, при все, че и неговото семейство е живяло с неговите родители и вече е на сума години, не съм се и опитвала да му го избия от главата тоя едновремешен манталитет... Мислех, че поне с него ще се разбирам, но уви... КогИ се роди детето, започна драмата... Беше на една седмица, когато започнах да я извежда навън, за по малко, беше си студено още, но човека беше решил, че му е малко 15 мин с детето, пък и тя като усетеше друг човек и плачеше... Нормално, на бебето му е нужно да усеща мама, другите в тази възраст, не го вълнуват особено... Тааа, като ревнеше и я вземех и прибирах, на следващото излизане, той ме питаше: "сега пак ли ще ядете или отивате да спите"... Като го знам сприхавия му нрав, нищо не отговарях... Между другото, да вметна само, че имат и дъщеря, която си оставя детето тук и не се и сеща да го потърси със седмици... Той така е свикнал и иска и моето от тоя двор да не излиза, но няма да стане... Та, всеки път като сложех детето в количката и се върна за чантата с бумагите, не намирах детето вътре е*ати шока първия път, но веднага изтърчам в двора и кво да вида, друсат се яко, тя мрънка.... Викам си, после теб ще викам да я друсаш, като свикне... Нищо... Питам защо са я взели, ма то тука да седяло детето, къде ще излизаме сега... Всеки път... И вече и в последствие като се скарахме и със свеката (писала съм и за нея в темата за свекитата), та един ден тоя въпросен мистър, ми заяви, че : " Ти като си го родила тва дете, да не мислиш, че можеш да го гледаш!?!" + една псувня и му казах браво само... От тогава и с него приключих отношения... Благодаря за вниманието... Много го разточих, но пак съм спестила доста

Свекъра на Dream,явно си е простак.Аз с  човек,който си позволява да ме псува,повече не бих общувала.Четох авторката в свекървенската тема,явно и двамата родители на мъжа и са хора на ниско ниво.Та въпроса ми е как пък хареса сина им,че и дете му роди и в тяхната къща отиде/макар и в друг двор/
Мисълта ми е,че ако посееш ябълки,няма как да се родят круши.

Аз не знам как живеете с тях в един двор даже. Аз с баща си не мога, дето си е мой, камоли да търпя чужд човек да ми се меси, че и псувни.... Мъже ви ти къде са  в тази картинка? До полите на мама ли?

Ужас! Dream как си ги изтърпяла тези? А съпругът ти не те ли защити?

Пип, аз и там съм писала, че те преди да се появи бебка, не бяха чак такива, особено женската... Даже си бяхме приятели, ходехме у тях, свеката ми беше много близка... Но.. Не знам какво стана... Свекъра, айде, той си е простак и тва е... Но преди бебето, не ми е правило впечатление, да се опитват да ни се месят в живота... След това се обърна палачинката и аз от приятел, им станах чуждата... Мъжа ми.... (той не ми е законен, живеем заедно), той сега наскоро започна да ме чува наистина... Иначе си беше на тяхна страна и се бях видяла в чудо... Но като си събрах една вечер багажа и отидох да паля колата, някак все едно се събуди и тогава вече като го питах разни неща, се съгласи... Ще видим...
Харесах го, защото и той беше друг... И в началото беше актуално, че няма значение, дали ще ме харесат техните (е харесаха ме), после и той обърна страницата...

Имах златен свекър,както и имам чудесна свекърва.И двамата винаги са гледали на мен,като на собствена дъщеря.Да,имали сме разногласия ,не може всичко да е идеално,но като цяло,това са хора,които много обичам и уважавам.
Имах един спор със свекър ми преди години,при подготовката за сватбата ни с ММ.
Не можех да си намеря ръкавици за сватбата и свекър ми ме заведе при една шивачка.Обясних и че искам ръкавици без пръсти,описах и ги ,но се ужасих,когато видях готовите ръкавици.Те не ставаха за нищо и на всичкото отгоре на своя глава им беше пришила перушина (аз изпитвам ужас от перушина) и така започна спора с моя свекър.Аз тропнах с крак и казах,че няма да ги взема,а той каза,че ще ги купим,независимо,че ще купим и още едни.След един доста дълъг спор пред самата шивачка,накрая свекър ми каза,че ги взема за себе си и ще ги използва за да бере коприва с тях.
После доста години се майтапихме с тези ръкавици.
За съжаление,този прекрасен човек си отиде от този свят,но аз знам,че наистина ме обичаше

За свкъра си нищо добро не мога да кажа. Алкохолик, който е биел и жена си и децата си. Мързелив, толкова много, че не е работил от 20 години. Живота му се състои във водката, телевизия Планета и цял ден завит на дивана. Свекърва ми паметник трябва да и вдигнат , че го търпи.

А по темата: от скука и че не може да обикаля града, както си е свикнал, моя свекър вика внука си/ сина ни/ да му правел някакви снимки на цветя, че да ги праща на Х. И то по това време?! Когато всички ти казват стой си в къщи. Че и обиден - "и без  това не ходи на работа, какво прави?".

Същата работа и при мен. Толкова мързел не бях виждала на едно място. А съпругът ми не  е  явно на него хахах - слънчице е. Иначе алкохола ясно това е задължително, пърденето пред телевизора - о и това го имаме. Само дето гледа само новини и клюкари през прозореца. Идва ми да го прасна с нещо и да го засиля да оправи нещата в апартамента му, че се разпадат. Може ли да ти мърда тоялетната чиния и ти от мързел да я подпреш . Свекърва ми как го търпи не знам. Аз го режа яко и хич не му мълча ама всички ме гледат тъпо като съм устата та взех да си мълча. Да се оправят, нали не ми е в къщата

На колко сте години? От колко време сте заедно?
И аз в началото виках - Добре, че не прилича на баща си. Добре, че го е възпитавала свекървата. Ама след 40+ години да видиш как се промени и с всеки изминат месец започна все повече да прилича на баща си.
  Та вярна е приказката: Погледни бащата/ майката, та да разбереш какъв/ каква ще е след 20 години.

512, аз съм на 32 той на 30 и сме от 10 години, женени с дете. Съпругът ми е страхотен човек и явно се е възпитал сам и той като мен, защото и на двамата родителите ни са си правили купончета вместо да се занимават с децата си. Аз лично имам теория, че това идва от времето по което са живяли. Не казвам нищо лошо за комунизма, бил е ок според мен, но може би прехода след това е създал едно мързеливо и алкохолно невъзпитано поколение. Много цинично, много нездравословно, алкохола се е леел. И най - гадното още даже през комунизма - да те накарат да се жениш на млади години. Ти още не знаеш какво да правиш с живота си, деца ще възпитаваш.
И сега ние страдаме щото сме хванали по един убавец, дето не знае как трябва да се държи с жена си!
Между другото, ужасния човек в семейството съм аз - избухлива,зла и устата, а мъжът ми милия не знам как ме търпи

Ниа, на 32 и аз си мислех същото - той "Ангел небесен", аз - мрънкало и вечно недоволна. Стискам ти палци да си права и животът ти да не копира моя.
  Защото сега, след 20 години, осъзнавам, че съм била права да мрънкам. И е трябвало не да го чакам да порастне, а бързо -  бързо да се спасявам. И е трябвало не само да мрънкам, а да поставя ребром въпроса: Това ще се промени ли или кой от къде е?

512, надявам се да сме от щастливите семейства и да остареем заедно, без да има някакви огромни кризи. Иначе почти сигурна съм в това де, защото до сега сме минали ужасни неща и сме сплотени повече от всякога.Да не говорим,че след като измрънкам нещо ММ се сърди малко ама после веднага -"Да миличко, добре,права си ....".
А и ние сме компютърни хора и като всички ИТ сме вглъбени само в компютрите. Не излизаме да копунясваме, скучни сме и се храним здравословно, и всичко се свежда до това да си харчим парите и да си гледаме живота. Разбрали сме се с ММ да остареем заедно и е ясно, че любов има, но не е като в приказките. Вярвам, че повечето хора ако разберат, че реалността е да си съжиталствате спокойно и да си се кефите без предрасъдъци и забрани, то няма за какво да се скарате.

Да ме дразни не, но ме изуми как точно той, бивш пилот (военен и граждански) точно по време на извънредно положение, решава да си нагледа имота по морето, защото "там нямало коронавирус". Това малко преди КПП-та.. И двамата с майката на ММ са след операции, да се изтормозят от пътуване и рискуват усложняване точно сега.. И други изяви е имало - ремонти до откат, вместо да се викнат майстори, но нали така е без пари, свои хора сме, все пак.. Ще се почива, "когато е лошо времето".. Но както казва ММ - "Работохолик без работа е страшна комбинация..".