Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 603
Хаха, точно "От нищо нещо".
Още като идвахме на почивка тук, се разхождахме веднъж из полята и гледаме кон. И моя милост в екстаз, о, конче, мило конче... И кончето дойде. И почна да хапе мъжа ми по раменете и гърба. Той вика, аз смея - коня те целува... Ние бягаме, коня след нас 😂 Намерихме стопанина му, силно изненадан, че кроткия кон налитал да "целува" мъжа ми, аз се заливам от смях. Вечерта мъжа ми маха блузата и гледам - все едно вендузи са го смукали. Беше ми сърдит, че съм се смяла и не съм вярвала, че го боли.
Сега съседа има кобила, която идва да оре, тя е много кротка, давам и ябълки и моркови. Мило животинче.

# 31
  • Варна - Черна гора
  • Мнения: 292
Много е задушевна атмосферата в тази тема Heart
Отраснала съм на село, но така стана, че от много години живея в града. Всичко, което описвате ми е толкова познато и мило.
И пиленца в къщи сме гледали и козленца.
Сега съм пак на село, така стана че не мога да се прибера у дома (не искам да пътувам с влак, а не съм шофьор и ще чакам да дайдат да ме приберат, като работя дистанционно). Толкова е тихо и спокойно, ако не се налага да се прибера мога да изкарам месеци. Дори не усещам, че има извънредно положение. То тук нито има съблазни като кафенета и магазини, нито пък имам връстници, с които да се видя, но това е друга тема.
А тук менажерията е пълна: котки, кучета, кокошки - няколко вида, които в хубаво време татко пуска на пътя да пасат, коза с три козлета немирни. Градина, в която до скоро мамини отглеждаха зеленчуци, които продаваха. Сега садим само за лични нужди.
Къщата ни е в края на селото, близо до полето имаме си гора.

# 32
  • Мнения: 154
Благодаря зв темата

# 33
  • Мнения: 332
Момичета, мечта ми е да си взема къща близко до града,където живея,но с оглед на ситуацията,ще отложа.Същевременно имаме съща с голям двор,необитаема,на 170 км.по магистралата.Напоследък ми се загнезди идеята,че вместо да давам пари за нов имот,мога да инвестираме в ремонт,който е належащ, както,че и вместо да пътувам всеки ден до село,ще се примиря с еднократно посещение веднъж седмично,да речем.Има ли от вас такива,които са в подобна ситуация,как я намирате?Иначе,тази къща,необитаемата,не мога да я продам,има сантиментална стойност за майка ми и дума не дава  да се издума в тази насока.

# 34
  • пак там
  • Мнения: 2 250
Ние сме на същото дередже, с тази разлика, че къщата е моя сантиментална стойност, и ми е много мила. Въпреки че не е моя, а една трета на майка ми. Не че някой от другите съсобственици или децата им някой ден ще се върне да живее в нея, ама...

Та аз на твое място бих си ремонтирала къщата, щом си е твоя, запази я.

# 35
  • Мнения: 13 827
Че какво като е далеч от магистралата... Ние винаги сме живели далеч от нея.

# 36
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 21 121
170 по магистрала не са много.
моята е на 200км, през планини и селски пътища... Sad
купихме си друга по-наблизо, само събота и неделя сме там, но поливането е организирано автоматично и няма проблем и да пропуснем някоя седмица.
хубаво е да има къде да се излезе. Simple Smile

# 37
  • Мнения: 332
Не,не че е далеч,напротив,дето се вика от моя град до селото е прав път,магистрала,това исках да кажа.

# 38
  • на Мелмак
  • Мнения: 6 660
Ние си взехме имот на 160 км от вкъщи. Ами много ни е хубаво да си отидем в другото 'вкъщи'. Да си го ремонтираме, подреждаме, създаваме. Но ние обичаме да пътуваме и разстоянието не ни е проблем. Там си почиваме.

# 39
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 21 121
аз съм за къщата Simple Smile особено ако имате вмоционална връзка.
тогава и стените помагат.
Simple Smile

# 40
  • София
  • Мнения: 18
Нашата къщурка е на 240 км от София. Тя е една достолепна 100+ годишна. Всичко започна от покривът, който беше на етап или го оправяш или цялата къща заминава. И миналото лято започнахме с него. Та от тогава до началото на този месец всеки уикенд сме там. Ужасяващо изтощително, но и как зарежда едновременно. Просто е с много голяма емоционална стойност. И все нещо правиш, умуваш. Дворът към нея е голям и работа има колкото искаш. Но всяко направено нещо ми дава такова удоволствие, колкото нямам за месец стоене в София. Ако можех да работя дистанционно бих се изолирала там и когато искат да спират карантиниране и изолация.

# 41
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 603
Днес времето е чудесно, снегът се стопи, птиците пеят, зюмбюлите ухаят. Излязох, подрязвах асмите, които мъжът ми не, за да не крещя, че ми стъпва по цветята, почерпих кокошките с детелина, глухарчета и великденчета, играх с кучето. Едната ябълка и круша трябва да се подреждат, обаче нищо не им разбирам, а вече са напъпили.
Сега отивам да метна едни курабийки за следобедния чай и ще се отдам на филми.
Хубав ден и бъдете здрави!

# 42
  • Мнения: 242
Почти не пиша, но чета всичко. Нашата къща е на 100 км по магистралата от София. Почти всеки уикенд сме там и лятото - цялата отпуска! Предпочичтаме там пред море, планина или СПА. Въпрос на усещане е! Ние не усещаме разстоянието, но при вас е повече. Мисля, че се свиква с времето за пътуване.

# 43
  • Вила Великула
  • Мнения: 870
Ние имахме наследствена къща на 180 км., беше за основен ремонт, като включим и пътуването по кошмарната магистрала Хемус - решихме да я продадем. Парите, които взехме вложихме в нова къща, която построихме от нулата, но на 50 км. от София. Тук на практика живеем цяло лято, а сега по време на карантината сме още от март тук.
Така, че преценете: колко ще ви струва ремонта, заслужава ли си сантименталното чувство да надделее над прагматичното. Колко пъти в годината ще може да ползвате имота и дали ще си заслужава инвестицията.

Общи условия

Активация на акаунт