Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 38 767
  • 157
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 76
Здравейте!
От много години се опитвам да угодя на всички, за да се докажа пред тях. Винаги си сменям мнението, на момента, дори несъзнателно, за да съвпадне с тяхното, чувствам се длъжна постоянно да казвам ДА на ВСИЧКО, в работа, вкъщи, с приятели. Ако кажа не, то после изпитвам вина, не мога да спя цяла вечер. Купувам скъпи подаръци, за да ме харесват и се разочаровам от всичко - ако не са достатъчно ентусиазирани. Постоянно си мисля, че ми говорят зад гърба и че не че харесват, а само се правят пред мен. Искам да се издигна в очите на близките си и отстъпвам за всичко. Скоро се появи и притеснение, че ми се подиграват. Като параноя е, когато съм навън, ако някой ср засмее, сз автоматично си мисля, че де смеят на мен. Настроението ми става лошо и ставам раздразнителна. Постоянно се тревожа за нещо, намирам си всякакви глупости да се тревожа, не мога да спя вечер от мисли. Ако имам спор с някого, то това ме гложди със седмици, не смея да ги погледна в очите и да отстоявам моето мнение, защото си мисля, че ще се скараме и ще загубим контакт. Виждам се като много слабохарактернани не знам как да си помогна. Опитвам се да отстоявам своята позиция мирно и спокойно, но вътре в мен е бурия от емоции, включващи и срам. Положението стана по зле, когато заживяхме с роднините на мъжа ми. Толкова искам да се харесам, че още преди да са свършили изречението си аз съм повторила няколко пъти ДА, без дори да знам за калво става въпрос, по вкога така се съгласявам с твърдения, които мисля, че не са верни и ме е страх да покажа, че е било грешка да кажа се съглася докато говорят. Нямам никакво самочувствие и винаги си мисля, че другите са прави, моето мнение и позиция да невалидни за мен. Моля ви, дайте ми съвет как да се справя със себе си, как да започна да общувам нормално, както преди съм правила. Благодаря!

Здравейте futuremami,
болестта да угаждаш на околните понякога е доста тежка за самочувствието на човек и човек може да се превърне в сянка на самия себе си. В същото време отстояването на собствено мнение понякога е занимание трудно и самотно.
Чудех се какъв пряк път има, този за който питате - вероятно през промяна на отношенията, особено с тези със свекърите ви, за да може отново да чуете собствения си глас и желания. За съжаление винаги е много по-лесно да се каже или напише, отколкото да се направи, заради което помощ на терапевт, може да е много полезно.

# 151
  • Мнения: 2 161
Бихте ли отговорили и на предишните 2 въпроса? Blush Благодаря

# 152
  • Мнения: 76
Бихте ли отговорили и на предишните 2 въпроса? Blush Благодаря

Здравейте, Алмирра,
Моля, дайте ми пример за случай/случаи, в които детето Ви не проявява емпатия.
Поздрави

# 153
  • Мнения: 89
Здравейте! Миналата година изкарах Короната и от тогава имам непрестанни болки в гърдите и гърба. По принцип съм със заболяването Бехтерев. От декември, болката в гърдите ми се засили, както и получих едно постоянно покашляне, една буца в гърлото и на моменти дори имам втрисане. Ходих на снимка на белия дроб, нищо нямаше. Преди седмица, ходих и на кардиолог , при изследванията нямаше нищо убеспокоително, той заключи, че имам синусова тахикардия и ми изписа лекарства. Според вас, необходимо ли е да си правя нова снимка и тест за корона, дали е възможно пак да съм я хванала? Според личната, всичко е на психическа основа.Вече нямам идея на какъв лекар да ида.

# 154
  • Мнения: 76
Здравейте! Миналата година изкарах Короната и от тогава имам непрестанни болки в гърдите и гърба. По принцип съм със заболяването Бехтерев. От декември, болката в гърдите ми се засили, както и получих едно постоянно покашляне, една буца в гърлото и на моменти дори имам втрисане. Ходих на снимка на белия дроб, нищо нямаше. Преди седмица, ходих и на кардиолог , при изследванията нямаше нищо убеспокоително, той заключи, че имам синусова тахикардия и ми изписа лекарства. Според вас, необходимо ли е да си правя нова снимка и тест за корона, дали е възможно пак да съм я хванала? Според личната, всичко е на психическа основа.Вече нямам идея на какъв лекар да ида.

Здравейте, това са две теми -
- дали е отново ковид (което може да проверите след тест и с условието, че хората сравнително рядко повтарят болестта) и
- дали физическите усещания и състояние може ли да е провокирано от психичното неразположение.
Ако говорим за лекар, тогава е добре да отидете при психиатър, който да прецени дали става дума за тревожнодн
В същото време остава и възможността да са консултирате с психотерапевт за това дали тревожността и състоянието ви не може да бъдат повлияни с терапия
Поздрави,
Детелина

# 155
  • Мнения: 89
Благодаря ви! Явно ще си направя първо тест, при положение, че всички лекари ме убеждават, че всичко е от моето заболяване! Явно трябва да взема да се успокоя и да разбера, че не всичко е Корона вирус!

# 156
  • Мнения: 4
Здравейте, искам да Ви попитам за съвет. Не работя по специалността си, през годините все не успявам да намеря точното си работно място,  по много причини въпреки опитите ми, все не успявам да се реализирам. Не ми се е искало да съм вечно без доходи и в тежест на семейството си. Проблемът е, че усещам как хората злоупотребяват с мен и срещам незаслужено лошо отношение. Виждам, че са некоректни и безсъвестни, но " правото" е на тяхна страна, защото позицията им го позволява. Отдавна съм решила да напусна, за да си намеря по-добра работа за мен, но ме е яд на това, че се срещам с все по-лоши отношения на всяка една нова работа. Уж сменям една лоша работа, за да си намеря друга по-добра, а се оказва " от трън, та на глог". Струва ми се, че хората стават все по-безморални и безскруполни. Сега съм на постоянен трудов договор, иска ми се просто да си работя и да се грижа за себе си и семейството си, но виждам как т.нар. "колеги" се опитват всячески да ме уязвят и злепостявят дори и за глупости, дреболии и абсурди. Жалко е. Иде ми сама да си подам молбата за напускане, просто защото са идиоти и не си заслужава. Думите ми за тях сякаш нямат никаква стойност, но пък преди да напуска ми се иска всичко да си кажа дори и да е " глас в пустиня", но искам да ми олекне поне.

# 157
  • Мнения: 76
Здравейте, искам да Ви попитам за съвет. Не работя по специалността си, през годините все не успявам да намеря точното си работно място,  по много причини въпреки опитите ми, все не успявам да се реализирам. Не ми се е искало да съм вечно без доходи и в тежест на семейството си. Проблемът е, че усещам как хората злоупотребяват с мен и срещам незаслужено лошо отношение. Виждам, че са некоректни и безсъвестни, но " правото" е на тяхна страна, защото позицията им го позволява. Отдавна съм решила да напусна, за да си намеря по-добра работа за мен, но ме е яд на това, че се срещам с все по-лоши отношения на всяка една нова работа. Уж сменям една лоша работа, за да си намеря друга по-добра, а се оказва " от трън, та на глог". Струва ми се, че хората стават все по-безморални и безскруполни. Сега съм на постоянен трудов договор, иска ми се просто да си работя и да се грижа за себе си и семейството си, но виждам как т.нар. "колеги" се опитват всячески да ме уязвят и злепостявят дори и за глупости, дреболии и абсурди. Жалко е. Иде ми сама да си подам молбата за напускане, просто защото са идиоти и не си заслужава. Думите ми за тях сякаш нямат никаква стойност, но пък преди да напуска ми се иска всичко да си кажа дори и да е " глас в пустиня", но искам да ми олекне поне.
Здравейте galito123,
трудно е човек да живее по този начин и сякаш всеки път се случва едно и също, и едно и също, и едно и също. Лошото отношение, злоупотребата, липсата на коректност, заради "позиция" и "право" на някой друг. Когато една история се повтаря в един живот често си позволявам да попитам:
"а какво Вие правите по един и същ начин всеки път?" - избирате работа, която не Ви е по специалността? приемате дори работни места, които не Ви допадат от самото начало? отдавате се бързо, правите всичко възможно, за да се харесате, а след това хората Ви разочароват и започнат да злоупотребяват с Вашата добрина?
А ако част от онова, което се случва, се дължи и на Вашите вярвания, на личния Ви сценарий, по който режисирате живота си?
Съвет не мога да Ви дам, но отговорите на този въпрос ще Ви насочат към друго поведение, което ще даде и друг резултат с времето...

Общи условия

Активация на акаунт