Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 67 414
  • 347
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 147
Здравейте,д-р Стаменова.Имам момченце на 4г и половина,което от три месеца посещава редовно детска градина.Свикна там,харесва децата и учителките,изпълнява всички писмени задачи,хвалят го че е послушен и изпълнителен,но в различна среда от семейната е много притеснителен.Вкъщи не спира да говори,а в градината мълчи.Отказва да говори там
Като го питат нещо дори да знае перфектно отговорите мълчи.Не могат да водят диалог с него,освен ако учителят не застане в някое ъгълче с детето ми да говорят на 4 очи.Пред групата на всеослушание синът ми дума не обелва.Така се създава впечатление,че е незнаещ,неможещ,че не умее да говори.На мен ми казва,че го е срам и се притеснява, затова не иска да говори.Днес например темата е била "Какво работят родителите ти?"Всички деца са разказвали за семействата си,а моят мълчал.Заради това са го наказали да излезе от групата и да седи на пейката.Какво мога да направя,за да е по-самоувервно детето ми.Срамува се дори да каже,че му се ходи до тоалетна.Притеснявам се,че колкото повече настояват учителите да се включва в устните занимания,той толкова повече се затваря в себе си и не може да разгърне потенциала си.

 

Здравейте, *Steffie*

 

Когато четиригодишните тръгнат на детска градина, обикновено 3 месеца са достатъчни за адаптацията. Щом вашето дете все още не се отпуска да говори с околните и често се срамува, вероятно няма достатъчно вяра в себе си и собствените си умения. Не пишете дали говори добре, дали умее самостоятелно да се храни, облича, да ходи до тоалетна, дали умее да остава с други възрастни, без вас. Ако изостава в уменията си спрямо другите деца, това може да го напряга.

Понякога децата се тревожат, когато чуват родителите им да се тревожат дали ще успеят да се справят самички. Понякога са по-разтревожени, ако в семейството има хора с хронични заболявания, напрегната атмосфера, раздели.

Понякога децата не искат да говорят по дадена тема, ако не знаят какво да кажат. Дори деца на доста по-голяма възраст не знаят какво точно работят родителите им и не отговарят на такъв въпрос. Разказвайте му с какво се занимавате и след време ще знае какво да отговори.

Детските учители обикновено насърчават децата, които се срамуват или ги оставят на мира. Извеждат децата, които пречат на учебния процес, като се въртят, бутат другите или крещят.

Смятам, че за него ще е полезно да бъде насърчаван да се включва в обща игра с други деца, да ги опознава, да развива своята самостоятелност. Придобие ли увереност, че умее същото като другите, неизбежно ще пожелае и да го прояви пред учителите си.

 По-нагоре съм дала контакт на детски психолог, но също така е силно ефективно, за да се постигне ефект върху детето поне РОДИТЕЛЯТ, който полага основните грижи, може да се срещне и да започне лична терапия, за да промени несъзнаваните послания, които дава на детето си.

# 331
  • Мнения: 1 077
Здравейте!
Детето ми е на 8 год,в първи клас е.На височина е една глава по-нисък от съучениците си,между които има доста едри.В целия клас има още 3 дечица на същата височина.Често това е тема за подигравки или реплики от другите деца към него,скоро дори майката на един от съучениците му много нетактично му каза,че приличал на 5 годишен и го пита кога щял да порасне.Той мн се обижда като чува тези неща,дори се разстройва и плаче.На един етаж в училище са с  децата от 2-ри клас и ми сподели,че преди време като е бил до тоалетна със свой съученик  и го е чакал,дете от 2-ри клас го е ритнало без причина.Темата за насилието е много притеснителна за мен,всеки ден се показват някакви потресаващи клипове с насилие между деца и аз мн се притеснявам,точно защото е такъв дребен да не би да стане обект на такова.Виждам,че това му тежи и непрекъснато си говорим,че това ,че е по-нисък,не значи,че е по-малък (както често му казват) или пък че никой няма право да го удря,обижда заради височината му.Говорим,че хората са различни,едни са дебели,други много слаби,на трети им стърчат ушите например,но това не е причина да коментираме и да се подиграваме.Съответно не съм го чула той да го прави,но както се казва срещу него го правят.
Моля,дайте ми съвет как да му помогна,това да не се превърне в негов комплекс и да не го кара да се чувства зле.   
Благодаря!


 

Здравейте, believe,

 

Доколкото помня, последният ви въпрос беше свързан с ревността на баткото към бебето. Явно в момента е в период, в който е под въпрос както позицията му в семейството, така и в класа и от това може да е по-тревожен и неспокоен.

Една от важните житейски задачи за малките ученици е да намерят своето място в групата на връстниците. Момичетата си намират мястото чрез способността си да говорят, да привличат внимание, да влизат и излизат от съюзи и коалиции. Момчетата определят своята йерархия най-вече според силата си, което често води до боричкания и мерене на сили. Майките обикновено се притесняват от това, защото нямат такова преживяване в личната си история. Бащите обикновено го приемат за нормално.

Тъй като синът ви е момче, в случая е важно да подкрепите неговата мъжественост. Ще му е полезно да чуе в какво смятате, че е добър във физическо отношение – може да не е най-високия, но може би е бърз, точен или сръчен? Да, хората са различни и имат различни силни страни. Нека фокусът на разговорите не е върху забраната да се подиграваме на другите за различието им; а върху забелязването на силните страни на различните хора и на първо място -  на самия себе си. Представете си го, например, как отговаря: „Да, бе, по-висок си, ама ти вкарах гол последния път, нали!“.

Ако детето е слабичко и няма никакви силни страни, тогава е по-добре да тръгне на спорт или на някакво бойно изкуство, което укрепва тялото, дава самочувствие и успокоява психиката. Един човек, който знае, че може да се защити се държи по-самоуверено и рядко става обект на нападение, освен ако самият той не провокира другите.
Препоръчвам Ви да се срещнете с детски психолог, например колегата Елена Енева https://tukisega.info/za-men/
Много ви благодаря! 🌷
Точно за карате и аз си мислих,ще му предложа.
Като цяло е спортна натура (семейството ни е такова),състезателна личност е и от 2 години тренира футбол,добър е в това.Разбрах какъв трябва да е подходът ни,благодаря още веднъж!

# 332
  • Мнения: 198
Здравейте, надявам се да помогнете- имам бебе на 2 месеца и половина и усещам че скоро ще рухна. Сигурно е следродилна депресия, хормоните ли са виновни, какво ли... Все повече се потискам, нямам настроение, енергия. Гледам си детето, много му се радвам, имам и помощ вкъщи, нощем с мъжа ми сме си разпределили грижите, реално сега той спи с детето повече. В другата стая съм през повечето нощ, но сънят все по-трудно идва, тревожно ми е. Какво да направя че поне малко да се възстановя?

    # 333
    • Мнения: 147
    Здравейте, надявам се да помогнете- имам бебе на 2 месеца и половина и усещам че скоро ще рухна. Сигурно е следродилна депресия, хормоните ли са виновни, какво ли... Все повече се потискам, нямам настроение, енергия. Гледам си детето, много му се радвам, имам и помощ вкъщи, нощем с мъжа ми сме си разпределили грижите, реално сега той спи с детето повече. В другата стая съм през повечето нощ, но сънят все по-трудно идва, тревожно ми е. Какво да направя че поне малко да се възстановя?

    Максимално бързо се свържете с АГ лекаря си или личния лекар и ако те не приемат сериозно оплакването Ви (случва се), потърсете контакт с психиатър. Следродилната депресия е често срещано и сериозно състояние, които има големи последствия и често се подценява, моля Ви, не го правете. Ще пусна линк по-късно по темата.
    Усещанията Ви са истински, не си измисляте, потърсете помощ Heart Heart Heart

    # 334
    • Мнения: 1
    Здравейте, пише ви една жена която от силна се превърна в комплексирана и нямаша контрол на себе си... След преболедуване  леко от ковид преди няколко месеца, но с роднини които минаха през болници  и това продължи два месеца, явно страха и напрежението ми е дошло в повече... От месец насам изпитвам затруднения когато говоря с представители от другия пол, трепери ми гласа и тялото също, а работата ми е свързана с общуване и този проблем всекидневно все повече се задълбочава. Лошото е, че вече и околните го забелязват което ме кара да се чувствам още по зле... Приемах Алора, Др Бах, сега взимам златен корен но проблема не намалява, единственото което ми помага е валидол за 30мин, но при 8 часов работен ден не е решение... Моля ви дайте ми съвет!

    # 335
    • Мнения: 29
    Добро утро! Пиша тук,защото имам нужда да споделя с някой,който не ме познава.
    Чувства се много объркана и не знам какво да правя. Бих казала,че страдам от перфекционизъм. Искам абсолютно всичкобда е перфектно ( осъзнавам,че е не възможно ),но когато не е перфектно изпитвам страшен душевен дискомфорт. Примерно искам да започна да се храня здравословно,но трябва да е понеделник,освен това трябва да е 1,3,5,7 число и така нататък. Другото,което е много се тормозя когато не знам елементарни неща,примерно,че не мога да смятам бързо на ум,не знам някои географски неща и неща от историята на България. Футболен фен съм и също така се тормозя,че не мога да запомня на кой футболист на каква позиция и така си отлагам във времето,просто защото не е перфектно. Искам да знам всичко иначе не мога да започна от нулата да свърша нещо. Как да се справя?

    # 336
    • Мнения: X
    Здравейте,
    моят проблем е, че се чуствам адски самотна, поради което постоянно съм в депресия. За 36 години съм, нямам семейство и деца, работя в столицата, а родителите ми са в провинцията. Цялото това пътуване, и все чакане да се прибера в къщи, да си легна в моето легло, вече ме побърква. От една страна ми се иска да се прибера в родния град, но от друга там няма много възможности за работа, да не кажа почти никакви. Но от друга страна, все сама в столицата ми е много трудно. Вече изгубих надежда, че и аз ще си намеря половинка в живота, и честно казано изобщо не виждам светлина в края на тунела. Мислите ми са, само как ще я карам сама за напред, и изобщо какво ще стане с мен. Просто е ужасно човек да е сам, като разбира се е най-лошо за мен по време на отпуските - всички отиват някъде, а аз сама - и не ходя на никакви почивки. Просто ми е адски трудно вече да живея, всичко ме подтиска и не намирам никакъв смисъл в каквото и да е. Можете ли да ми дадете съвет - има ли някакви психологически трикове, как мога да приема ситуацията?

    # 337
    • Мнения: 147
    Добро утро! Пиша тук,защото имам нужда да споделя с някой,който не ме познава.
    Чувства се много объркана и не знам какво да правя. Бих казала,че страдам от перфекционизъм. Искам абсолютно всичкобда е перфектно ( осъзнавам,че е не възможно ),но когато не е перфектно изпитвам страшен душевен дискомфорт. Примерно искам да започна да се храня здравословно,но трябва да е понеделник,освен това трябва да е 1,3,5,7 число и така нататък. Другото,което е много се тормозя когато не знам елементарни неща,примерно,че не мога да смятам бързо на ум,не знам някои географски неща и неща от историята на България. Футболен фен съм и също така се тормозя,че не мога да запомня на кой футболист на каква позиция и така си отлагам във времето,просто защото не е перфектно. Искам да знам всичко иначе не мога да започна от нулата да свърша нещо. Как да се справя?

    Който се хване на хорото с перфекционизма, трудно се пуска и в същото време все е недоволен. Никой никога не е знаел всичко, няма такъв човек, но перфекционистът все си мисли, че той трябва да е този Човек.
    Всъщност идеята е да сме щастливи, не идеални. Да свършим нещо добре. Да живеем също е задача.
    Този отговор, който Ви давам също не е перфектен - вие искате да знаете всичко, да напиша всичко - а аз стигам само до там, където стигаме всички ние - животът е, какъвто е. Футболът е игра за удоволствие и освен ако не сте футболен коментатор, може спокойно просто да я гледате. Има един виц - човек обяснявал на приятелите си "смятам много бързо наум" и те го тествали "колко е 582883 по 83838". "887453743", отговорил той. "но това не е вярно", изненадали се те. "Но беше бързо", усмихнато отговорил той. Винаги може да смятате бързо, но ако искате да е вярно, начинът е да е по-бавно.
    Как да се справяте? Направете едно нещо, но днес. Неидеално, но днес. И утре пак. И вдругиден. И така, докато се получи.

    # 338
    • Мнения: 147
    Здравейте,
    моят проблем е, че се чуствам адски самотна, поради което постоянно съм в депресия. За 36 години съм, нямам семейство и деца, работя в столицата, а родителите ми са в провинцията. Цялото това пътуване, и все чакане да се прибера в къщи, да си легна в моето легло, вече ме побърква. От една страна ми се иска да се прибера в родния град, но от друга там няма много възможности за работа, да не кажа почти никакви. Но от друга страна, все сама в столицата ми е много трудно. Вече изгубих надежда, че и аз ще си намеря половинка в живота, и честно казано изобщо не виждам светлина в края на тунела. Мислите ми са, само как ще я карам сама за напред, и изобщо какво ще стане с мен. Просто е ужасно човек да е сам, като разбира се е най-лошо за мен по време на отпуските - всички отиват някъде, а аз сама - и не ходя на никакви почивки. Просто ми е адски трудно вече да живея, всичко ме подтиска и не намирам никакъв смисъл в каквото и да е. Можете ли да ми дадете съвет - има ли някакви психологически трикове, как мога да приема ситуацията?

    Здравейте, Анонимен,
    звучи доста подтискащо това, което описвате. Коя ситуация да приемете - тази на връщането и безработицата или тази на самотата? Но това, което си струва да се запитате е, кое решение ще Ви направи по-спокойна за това, че вървите в правилна посока. Връщането или оставането.
    Пишете ми пак.
    Поздрави,
    Детелина

    # 339
    • Мнения: 147
    Скъпи читатели на тази тема
    Провеждам онлайн проучване за влиянието на екраните върху децата, което е за попълване от родители.
    Моля Ви, ако имате 5-10 минути да го попълните и да препратите на свои приятели, за да направим картина на това, което се случва в момента. Оказа се, че няма такива данни и всеки отговор има значение.

    https://---3iLMLBH

    # 340
    • Мнения: 2
    Здравейте,

    Какво мислите за изпадане в тежка депресия на жена ведно с отключен Хашимото и  псориазис в резултат на агресивен мобинг в работна среда?

    # 341
    • Мнения: X
    Скрит текст:
    Здравейте,
    моят проблем е, че се чуствам адски самотна, поради което постоянно съм в депресия. За 36 години съм, нямам семейство и деца, работя в столицата, а родителите ми са в провинцията. Цялото това пътуване, и все чакане да се прибера в къщи, да си легна в моето легло, вече ме побърква. От една страна ми се иска да се прибера в родния град, но от друга там няма много възможности за работа, да не кажа почти никакви. Но от друга страна, все сама в столицата ми е много трудно. Вече изгубих надежда, че и аз ще си намеря половинка в живота, и честно казано изобщо не виждам светлина в края на тунела. Мислите ми са, само как ще я карам сама за напред, и изобщо какво ще стане с мен. Просто е ужасно човек да е сам, като разбира се е най-лошо за мен по време на отпуските - всички отиват някъде, а аз сама - и не ходя на никакви почивки. Просто ми е адски трудно вече да живея, всичко ме подтиска и не намирам никакъв смисъл в каквото и да е. Можете ли да ми дадете съвет - има ли някакви психологически трикове, как мога да приема ситуацията?

    Здравейте, Анонимен,
    звучи доста подтискащо това, което описвате. Коя ситуация да приемете - тази на връщането и безработицата или тази на самотата? Но това, което си струва да се запитате е, кое решение ще Ви направи по-спокойна за това, че вървите в правилна посока. Връщането или оставането.
    Пишете ми пак.
    Поздрави,
    Детелина

    Благодаря Ви за отговора! Наистина дилемата е точно между безработица  и самотата. Истината е, че не мога да определя кой от двата избора биха ме направили по-спокойна. А още по-лошото е, че очевидно за толкова време в живота ми не се случва нищо, което да наклони везните в едната или другата посока.

    # 342
    • Мнения: 29
    Здравейте,

    Не знам от къде да започна, но ще кажа, че изпитвам тревожност. На 26 години съм. Боря се с тревожност от съвсем скоро, като в началото около Ноември може би на 2021 година изпитах за пръв път това усещане за постоянно напрежение в стомаха. След това се успокои и се проявяваше на моменти, но не знаех какво е. От февруари насам смея да твърдя, че всеки ден изпитвам тревожност, в началото беше много силна, не можех да спя. Не можех да ям, повдигаше ми се, много плачех, защото чувството на тревожност в стомаха (постоянно парене/пеперудки) не изчезваше. Взех се в ръце в крайна сметка и започнах да се информирам как да се справя, започнах да чета книгата Подсъзнанието може всичко, много ми помогна. Започнах да изминавам дали пеша или с колелото около 10км дневно. Гледам клипове за това как да владеем мислите си и тн, за самоусъвършенстване. Наистина за момента успявам да се справям, но не изчезва напълно. Вечер лягам и заспивам съвсем спокойно, понякога си пускам разни клипове от ютуб за успокоение, защото между другото от 3 седмици ми пищят и ушите,но сутрин щом се събудя се събуждам с лека тревожност в стомаха. Като цяло мога да изпиша много, много за състоянието, в което се намирам. И знам, че това е емоция като всяка друга, всеки я е изпитвал, но не е нормално за мен да е постоянно и без конкретна причина за същия момент. Бях на консултация с ваш колега за пръв път в живота ми и общо взето ми каза неща, с които се бях запознала вече. Моля да ми съдействате, със съвет, някакъв метод или нещо, което да ми помогне да се избавя и да се върна към нормално то си Аз.
    Благодаря!

    # 343
    • Мнения: 2 591
    Здравейте, не съм сигурна дали към Вас да се обърна, ако не, моля админите да преместят темата където й е мястото.
    Нужен ми е съвет за адаптация на дете за детска градина и гледане от бавачка. Детето е на 1 г. и 8 м., много привързано към мен, гледано досега вкъщи от мен, доста кърмено все още, на поискване, така и заспива. Много социална е и будна иначе, но много упорита. Имахме 2 дни за общо 3 часа в ясла опит, който завърши с издрано лице (вероятно от дърпане с деца за играчка) и заразяване с вирус, много лош старт. Как да подходя, че за месец-два детето да почне да не плаче като ме няма и да заспива с бавачката на обяд? Да говоря ли, че ще се върна, че отивам до магазина? Идва ми идея и да се включвам онлайн с камера като е "напечено"...

    # 344
    • Мнения: 39
    Здравейте, не съм сигурна дали към Вас да се обърна, ако не, моля админите да преместят темата където й е мястото.
    Нужен ми е съвет за адаптация на дете за детска градина и гледане от бавачка. Детето е на 1 г. и 8 м., много привързано към мен, гледано досега вкъщи от мен, доста кърмено все още, на поискване, така и заспива. Много социална е и будна иначе, но много упорита. Имахме 2 дни за общо 3 часа в ясла опит, който завърши с издрано лице (вероятно от дърпане с деца за играчка) и заразяване с вирус, много лош старт. Как да подходя, че за месец-два детето да почне да не плаче като ме няма и да заспива с бавачката на обяд? Да говоря ли, че ще се върна, че отивам до магазина? Идва ми идея и да се включвам онлайн с камера като е "напечено"...
    Аз Ви препоръчвам да говорите  с Любов Миронова уникален педагог ще Ви помогне.

    Общи условия

    Активация на акаунт