Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 67 356
  • 347
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: X
Здравейте! Бих искала да задам един доста странен въпрос, който може да Ви се стори дори смешен. Леко се притеснявам дори да го изкажа "на глас", но се надявам да ме разберете.
Наскоро взех решение да започна психотерапия и съответно си "набелязах" при кого да отида. Избрах терапевт от мъжки пол, който ми хареса на снимка, чисто визуално, като излъчване, но и като презентация от това, което беше написано за него. Според Вас решаващо ли е от какъв пол е терапевтът ни и това може ли да се окаже проблем? Разбира се, напълно наясно съм, че в отношенията терапевт-клиент има строги граници, но не знам защо изпитвам някакво притеснение от самата себе си дали съм взела правилно решение и дали мотивът ми е грешен. Ще правя всичко възможно, когато споделям теми от личен характер, да подбирам правилните думи, но не знам защо се чувствам така. Объркана съм и все едно се срамувам от себе си. Не мога да обясня повече... благодаря за разбирането! Дано не звучи нелепо. Може би, правилният въпрос е, грешна мотивация ли е да си помислиш, "какъв симпатичен мъж/жена" и така да го/я избереш за терапевт?

# 346
  • Мнения: 147
Здравейте,
Дали има значение пола на терапевта, когото избираме? Дали това говори нещо за нас; за проблемите ни, за темите, които имаме да обсъдим или търсим интерес от другия пол? 
Би било доста повърхностно, ако отговорим с "да", защото това би ни вкарало в диви разсъждения, които да не са подкрепени по никакъв начин от личната Ви история. Би било повърхностно, ако се каже отривисто и "не", защото отново - не знаем, а вероятно и Вие още не знаете какво имате да разбирате за случилото се във Вашата душа и преживявания.
Терапевтите преди всичко са хора и желанието Ви да се срещнете с някого може да е онази магична съставка, описана от Джейкъб Морено като "феномена теле", а е магична, защото може да е искрата, която да Ви подтикне да влезете във вълнуващия личен и отговорен процес на лична психотерапия - и да останете в нея, когато е трудно.
Затова приемете предизвикателството на това да се доверите на интуицията си - и вижте какво ще се случи.
Пожелавам Ви ползотворни срещи,
Детелина

# 347
  • Мнения: 1 077
Здравейте,Детелина!
Преди време писах в темата за ревността на големия ми син към по-малкото си братче,което вече е на 6 месеца.Определям нещата сякаш като утихващи,макар от време на време пак да чувам сравнението-вие повече обичате него,а мен не...Пита ме кой обичам повече от двамата,като всеки път обяснявам,че ги обичам по равно...Това ли е правилния отговор се питам?
В края на учебната година стана доста щурав.Коментирахме с класната,че вероятно го прави ,защото търси внимание в резултат на тази ревност .Но забелязвам и още нещо- започна да ни лъже.Водим спокойни разговори с него на тази тема,чете приказката за лъжливото овчарче,но нещата не се променят.И става дума за такива елементарни неща,ето един пример-всяка сутрин пие на гладно имуностимуланти и понеже все забравя,аз все напомням - той казва "да ,направих го!"...След проверка от моя страна виждам,че не го е направил...Това според вас отново ли е свързано с тази ревност и внимание ли търси?
Само да вметна,че му отделяме достатъчно внимание,излизам само аз с него,скоро го водих на концерт,на куклен театър,ходи на тренировки,получи така желаното парти за рд ,посещава лунапарк ,не мисля,че може да се оплаче от липса на внимание.

    Общи условия

    Активация на акаунт