Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 109 466
  • 521
  •   2
Отговори
# 495
  • Мнения: 9
Здравейте. Цитирам отново моят проблем, тъй като не получавам отговор Sad

Аз съм на 26 години. Моят приятел е на 33. Имахме връзка от разстояние около година, като често ходех на гости при него в държавата, в която живее. Започнахме връзката ни много неприятно. Той откри в телефона ми чатове с мъже, снимки. Това беше още в 1 вия 1 месец, в който аз прекратявах контакти с предишни взаимоотношения. Той пък ми показа от първото ни още виждане реалният проблем, който съществува и до днес- наркотици и хазарт.Той е тази част на София, в която повечето момчета са гамени и са израстнали около наркотици и бурен живот. Родителите му са имали пари и не са го лишавали от нищп, той е работил при тях в строителна фирма.
Докато все още бяхме в отношения от разстояние, се случваше да му изпращам на няколко пъти големи суми пари, с които уж да си покрие дължими суми на банката, но той ги проиграваше. Имаше си по-  младо момче, с което редовно по цяла нощ изчезваха и правеха такива щурутии.
След което той съжалява, извинява се и тн.
След една такава много сериозна ситуация, осъзнахме че за да можем да опитаме да създадем нормални отношения, ще се преместя и аз при него. Той заема много висока позиция и взима пари, които човек с дългогодишно обучение не може да взима. Тъжното е , че няма нито 1 спестена стотинка…
Аз загърбих всичко, работа, квартира и тн, поговорихме хубаво и решихме да опитаме заедно. Наистина той е най- голямата ми слабост в живота, никога не съм обичала така,  никога не съм се чувствала толкова обичаща… в останалите дни съм много горда от него… Наистина е възпитан, красив, умен мъж, на който много хора имат доверие и той ги управлява.
Намери ми подходяща за мен позиция , квартира за двамата и всичко. Общо взето от момента, в който и двамата сме били сами дълго време, се събираме и започваме да сме по 24 м заедно. Следователно аз не знам език, нямам приятелки тук, нямам семейство, върху него ми е всичко.
Работата е интересна, приемаме я много лично и аз и той. Отделно чистим, като отделна работа, в което ползваме времето за разходки.
Но идва проблема, че нещата които е правил преди, не се отлъчват от него. Почти на всеки 3 месеца откакто съм тук, той казва че има работа и излиза без мен. Което е много рядко. За съжаление, всеки път когато остане без мен, започват и проблемите. Чувствам се всеедно съм досадна леличка, майка. След което се прибира на следващия ден след заплата, останал без една стотинка, “ разпуснал” с момчетата от стреса и отговорността, върнал се за 1 ден в миналото му. Но тези негови нощи,  ме карат да истерясвам. Плача, крещя, звъня му през 1 минута, стоя да го чакам цяла нощ, пуша цигари, той като се прибере ме лъже, че не е правил нищо, аз крещя, говоря му, че не виждам смисъл и как може да постави за пореден път връзката ни в такова падение, как може да ми го причинява това. Той казва “ Аз те взех, защото беше единствената която ме разбира, но вече си непоносима и не виждаш нищо какво правя за теб. Все си недоволна от мен, все ме ревнуваш, все имаш забележки към мен. Наистина се чувствам като във клетка. “
След това 1 седмица е в депресия, извинява се минава през различни фази. Казва не искам да те виждам нещастна, пускам те да намериш своя път. После му казвам, че си тръгвам. Той почва да ругае, как съм си била хванала някой и едва ли не съм чакала тази ситуация да дойде о да го оставя.
Общо взето дойдат ли тези дни уж всеки път обещава , че е последно, започва наново, търсим терапевт, после като отшуми се забравя всичко и казва е какво толко, разпуснал съм. Преиграваш много.

Той е много против споделянето на проблемите от вкъщи, но в тези моменти ако не кажа на никой ще полудея. Та, майка му знае какво се случва, тя е много спокойна и силна жена и ме зарежда, но не му казва, че знае за всичко това.  Наистина ми помага понякога да погледна нещата от друг ъгъл , не с цел да го защитава. Той просто е по- огнен , свикнал е на много адреналин в живота, и този семеен начин на живот, на работа и на всичко явно не успява да премине. Аз искам деца, всеки път му крещя как след тези медикаменти не знам въобще как някога ще можем да имаме.
Много пъти ми е казвал, че за него пренавивам ситуацията. Той преди не се бил прибирал по 3 дни, а сега седнат с момчетата за 3 часа и после се прибере и стои цяла нощ на телефона, не излиза по барове или дискотеки и тн.
Не знам вече, след снощи, аз много плаках. Чувствах се унижена, разбита. Тъжно ми е много, че не правим нищо. Въртим се в един и същи кръг. Само аз успявам да спестявам, тъй като съм много пестелива. Искам дечица, искам вече някаква стъпка напред. Но също така искам да не го виждам повече такъв….  Той казва” ако ми даваше, сигурно нямаше да имам такова желание и да се крия и да лъжа. Това било неговото изпускане на парата.

За мен лично, това е моето момче и място. Двамата сме много силни заедно. 1 минута като не сме заедно, аз се чувствам празна , и не си представям живота без него. Той е много особен характер, труден, сръдлив, тежък с много принципи- Стрелец. Тепърва и с моите родители затоплиха отношенията, но като цяло със всички е много студен. Казва, всичко е наред при нас , няма нищо ново и до там пред родителите. Те виждат само това негово лице. Ако разбере че съм споделила нещо за връзката ни на приятели и някой , ще превърти.

Моля, насочете ме, как да успявам да си контролирам емоциите и да се успокоявам и с какъв подход да тръгна към него за да изкореним тези неща от него…

Отделно аз съм ревнива ( и той де) , но аз не му давам поводи. Всеки път като му намеря салфетки, когато е гледал порно, или се забави в банята или гледа на телефона сторита от други момичета, които не е изтрил от фб си, жените на всичките му приятели са му в профила.

Не знам как да си възстановя доверието и уважението към него.

# 496
  • Мнения: 219

Здравейте. Цитирам отново моят проблем, тъй като не получавам отговор Sad

Аз съм на 26 години. Моят приятел е на 33. Имахме връзка от разстояние около година, като често ходех на гости при него в държавата, в която живее. Започнахме връзката ни много неприятно. Той откри в телефона ми чатове с мъже, снимки. Това беше още в 1 вия 1 месец, в който аз прекратявах контакти с предишни взаимоотношения. Той пък ми показа от първото ни още виждане реалният проблем, който съществува и до днес- наркотици и хазарт.Той е тази част на София, в която повечето момчета са гамени и са израстнали около наркотици и бурен живот. Родителите му са имали пари и не са го лишавали от нищп, той е работил при тях в строителна фирма.
Докато все още бяхме в отношения от разстояние, се случваше да му изпращам на няколко пъти големи суми пари, с които уж да си покрие дължими суми на банката, но той ги проиграваше. Имаше си по-  младо момче, с което редовно по цяла нощ изчезваха и правеха такива щурутии.
След което той съжалява, извинява се и тн.
След една такава много сериозна ситуация, осъзнахме че за да можем да опитаме да създадем нормални отношения, ще се преместя и аз при него. Той заема много висока позиция и взима пари, които човек с дългогодишно обучение не може да взима. Тъжното е , че няма нито 1 спестена стотинка…
Аз загърбих всичко, работа, квартира и тн, поговорихме хубаво и решихме да опитаме заедно. Наистина той е най- голямата ми слабост в живота, никога не съм обичала така,  никога не съм се чувствала толкова обичаща… в останалите дни съм много горда от него… Наистина е възпитан, красив, умен мъж, на който много хора имат доверие и той ги управлява.
Намери ми подходяща за мен позиция , квартира за двамата и всичко. Общо взето от момента, в който и двамата сме били сами дълго време, се събираме и започваме да сме по 24 м заедно. Следователно аз не знам език, нямам приятелки тук, нямам семейство, върху него ми е всичко.
Работата е интересна, приемаме я много лично и аз и той. Отделно чистим, като отделна работа, в което ползваме времето за разходки.
Но идва проблема, че нещата които е правил преди, не се отлъчват от него. Почти на всеки 3 месеца откакто съм тук, той казва че има работа и излиза без мен. Което е много рядко. За съжаление, всеки път когато остане без мен, започват и проблемите. Чувствам се всеедно съм досадна леличка, майка. След което се прибира на следващия ден след заплата, останал без една стотинка, “ разпуснал” с момчетата от стреса и отговорността, върнал се за 1 ден в миналото му. Но тези негови нощи,  ме карат да истерясвам. Плача, крещя, звъня му през 1 минута, стоя да го чакам цяла нощ, пуша цигари, той като се прибере ме лъже, че не е правил нищо, аз крещя, говоря му, че не виждам смисъл и как може да постави за пореден път връзката ни в такова падение, как може да ми го причинява това. Той казва “ Аз те взех, защото беше единствената която ме разбира, но вече си непоносима и не виждаш нищо какво правя за теб. Все си недоволна от мен, все ме ревнуваш, все имаш забележки към мен. Наистина се чувствам като във клетка. “
След това 1 седмица е в депресия, извинява се минава през различни фази. Казва не искам да те виждам нещастна, пускам те да намериш своя път. После му казвам, че си тръгвам. Той почва да ругае, как съм си била хванала някой и едва ли не съм чакала тази ситуация да дойде о да го оставя.
Общо взето дойдат ли тези дни уж всеки път обещава , че е последно, започва наново, търсим терапевт, после като отшуми се забравя всичко и казва е какво толко, разпуснал съм. Преиграваш много.

Той е много против споделянето на проблемите от вкъщи, но в тези моменти ако не кажа на никой ще полудея. Та, майка му знае какво се случва, тя е много спокойна и силна жена и ме зарежда, но не му казва, че знае за всичко това.  Наистина ми помага понякога да погледна нещата от друг ъгъл , не с цел да го защитава. Той просто е по- огнен , свикнал е на много адреналин в живота, и този семеен начин на живот, на работа и на всичко явно не успява да премине. Аз искам деца, всеки път му крещя как след тези медикаменти не знам въобще как някога ще можем да имаме.
Много пъти ми е казвал, че за него пренавивам ситуацията. Той преди не се бил прибирал по 3 дни, а сега седнат с момчетата за 3 часа и после се прибере и стои цяла нощ на телефона, не излиза по барове или дискотеки и тн.
Не знам вече, след снощи, аз много плаках. Чувствах се унижена, разбита. Тъжно ми е много, че не правим нищо. Въртим се в един и същи кръг. Само аз успявам да спестявам, тъй като съм много пестелива. Искам дечица, искам вече някаква стъпка напред. Но също така искам да не го виждам повече такъв….  Той казва” ако ми даваше, сигурно нямаше да имам такова желание и да се крия и да лъжа. Това било неговото изпускане на парата.

За мен лично, това е моето момче и място. Двамата сме много силни заедно. 1 минута като не сме заедно, аз се чувствам празна , и не си представям живота без него. Той е много особен характер, труден, сръдлив, тежък с много принципи- Стрелец. Тепърва и с моите родители затоплиха отношенията, но като цяло със всички е много студен. Казва, всичко е наред при нас , няма нищо ново и до там пред родителите. Те виждат само това негово лице. Ако разбере че съм споделила нещо за връзката ни на приятели и някой , ще превърти.

Моля, насочете ме, как да успявам да си контролирам емоциите и да се успокоявам и с какъв подход да тръгна към него за да изкореним тези неща от него…

Отделно аз съм ревнива ( и той де) , но аз не му давам поводи. Всеки път като му намеря салфетки, когато е гледал порно, или се забави в банята или гледа на телефона сторита от други момичета, които не е изтрил от фб си, жените на всичките му приятели са му в профила.

Не знам как да си възстановя доверието и уважението към него.


Привет, съжалявам, че не съм видяла първия път, но сега ще се опитам да отговоря - кратко. Наскоро, гледайки "Короната", имаше кратък откъс с най-любимата ми терапевтка Сузи Орбах (линк към поста ми в блога
Код:
https://www.detelinastamenova.com/2024/01/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bd%d1%86%d0%b5%d1%81%d0%b0/
)
Та там Сузи Орбах казва на принцеса Даяна:
"Това наистина ли са хора, с които трябва да си близка? Хора, които дори да познаваш? Рискът е човек да нормализира ненормалното и да свикне да живее в лудостта. И точно тогава нещата наистина се объркват".

Вероятно може да направите много неща - да живеете живота си както партньорът Ви иска, да се съгласявате с всичко, което той прави, да избирате да се превръщате в друг човек, да се самообвинявате и самонаказвате, да се унижавате и да си го обяснявате на безброй сесии в кабинети и да оставате недоволна от купища терапевти или пък да изпиете хиляди литри студен совиньон блан с приятелки, но както всеки избор, този също си носи рисковете. А най-големият риск е човек да обича себе си с уважение към слабостите си, опитвайки се да се променя към по-добро, защото ние сме най-големите си врагове и препятствия.

Какво мислите Вие за думите на Орбах?

Последна редакция: ср, 24 апр 2024, 12:39 от Рaдост

# 497
  • Мнения: 281
Здравейте докторке. Искам да ви попитам относно моя проблем. От година насам получих нещо като стряскане и подскачане преди заспиване. Това се случва само като легна да заспивам, н обед също и продължава по сто пъти така. Резултата е безсъние. Имаше периоди в които пулса ми се вдигаше и през деня до 130. Изследвания, хормони на щитовидната жлеза, кардиолог, невролог,витамини всичко е в нормата. Сега пия добавки с които успявам от време на време да регулирам нещата, но пак го има проблема. Медитирам също. Предположихме че може да е ПМС  за който сега пия добавка, но няма резултат все още, защото забелязах че се проявява преди цикъл и повреме. Може ли да се говори за паник атаки, невроза или нещо подобно?! АД не желая да пия. Моля за съвет.

# 498
  • Мнения: 219
Здравейте докторке. Искам да ви попитам относно моя проблем. От година насам получих нещо като стряскане и подскачане преди заспиване. Това се случва само като легна да заспивам, н обед също и продължава по сто пъти така. Резултата е безсъние. Имаше периоди в които пулса ми се вдигаше и през деня до 130. Изследвания, хормони на щитовидната жлеза, кардиолог, невролог,витамини всичко е в нормата. Сега пия добавки с които успявам от време на време да регулирам нещата, но пак го има проблема. Медитирам също. Предположихме че може да е ПМС  за който сега пия добавка, но няма резултат все още, защото забелязах че се проявява преди цикъл и повреме. Може ли да се говори за паник атаки, невроза или нещо подобно?! АД не желая да пия. Моля за съвет.

Здравейте,
За паник атаки, неврози, нещо подобно или АД не можем да говорим. Понякога тези неща просто отминават и колкото по-малко се фиксирате върху това подскачане и стряскане, толкова по-голяма вероятност да забравите за него. Неприятно е, но отминава. Евентуално слушайте медитации преди заспиване и ми пишете, ако няма ефект
Поздрави

# 499
  • Мнения: 281
Да благодаря ви много! То вече отминава. Медитациите имат много добър ефект. В момента пия добавка за ПМС и пасифлора.

# 500
  • Мнения: 281
Здравейте, пак съм аз със подскачането. Сега започнах преди и по време на цикъл добавка Меноалгин от която се чувствам чудесно. Спя, без проблем, стряскане го няма. Като го спрях обаче пак започна това нещо. Много ми пречи на съня. Доспива ми се страшно много, но не мога да заспя защото се стряскам и разсънвам. Имаше периоди в които нямаше стряскане, а сърцебиене. Усещам нещо като мускулно напрежение, всякаш тялото не може да се отпусне. Имах периоди в които нямах и пет.юинути сън на нощ. Тази добавка не мога да я приемам постоянно, само 15 дни около цикъла. Аз сега даже едва 7 дни я приемах защото късно я започнах. Това е първи прием. Изписа ми е я гинеколог. Може ли да предположим че е от ПМС в такъв случай щом се влияе от нея. По принцип усещам и другите неща като нервност и то голяма преди цикъл, втрисане понякога, болки по време на овулация. Доктора каза че за менопауза и предменопауза не може да говорим защото ми е рано и всичко е нормално с изследвания и прегледи.

Последна редакция: сб, 25 май 2024, 03:35 от Vbb07

# 501
  • Мнения: 219
Здравейте, пак съм аз със подскачането. Сега започнах преди и по време на цикъл добавка Меноалгин от която се чувствам чудесно. Спя, без проблем, стряскане го няма. Като го спрях обаче пак започна това нещо. Много ми пречи на съня. Доспива ми се страшно много, но не мога да заспя защото се стряскам и разсънвам. Имаше периоди в които нямаше стряскане, а сърцебиене. Усещам нещо като мускулно напрежение, всякаш тялото не може да се отпусне. Имах периоди в които нямах и пет.юинути сън на нощ. Тази добавка не мога да я приемам постоянно, само 15 дни около цикъла. Аз сега даже едва 7 дни я приемах защото късно я започнах. Това е първи прием. Изписа ми е я гинеколог. Може ли да предположим че е от ПМС в такъв случай щом се влияе от нея. По принцип усещам и другите неща като нервност и то голяма преди цикъл, втрисане понякога, болки по време на овулация. Доктора каза че за менопауза и предменопауза не може да говорим защото ми е рано и всичко е нормално с изследвания и прегледи.
Здравейте, нямам квалификацията да ви отговоря на тази поредица от симптоми и въпроси. Вероятно лична среща с невролог би дала яснота.
Поздрави

# 502
  • Мнения: 3 125
Здравейте, моля Ви да кажете какъв е методът да си наложиш да преодолееш привличане (влюбване), замествайки го с приятелство.

# 503
  • Мнения: 219
Здравейте, моля Ви да кажете какъв е методът да си наложиш да преодолееш привличане (влюбване), замествайки го с приятелство.
Доколкото ми е известно, няма такъв метод.
Влюбването (страстта) идва от дълбините на нашето либидо и трансформацията му в приятелство изисква изключителна воля, на която дори гръцките богове са били неспособни...

# 504
  • Мнения: X
Здравейте!

Имам нужда да споделя, че се чувствам доста нещастна в работата си. Историята е дълга и не знам дали мога да я изложа цялата тук, но ще опитам. Може би това, че днес ми е първи работен ден след дълга отпуска, също допринася да се чувствам много зле.
На 30 години съм. Още когато записах висшето си образование, специалността, която избрах беше компромисен вариант, защото това, което желаех - да уча кино режисура в САЩ, беше непосилно. Не съжалявам за студенството си, след това работих по специалността около две години, но заплащането беше почти никакво, очакваше се да работя без никакви почивни дни и просто не можех да издържа повече. След това започна пандемията и работих друга работа, три години от вкъщи. Имах опция да се завърна в офиса, но тъй като изпитвам силна социална тревожност на моменти, не се осмелих да го направя. Работата беше приятна и поносима, но имаше и моменти, в които се изискваше да работя с числа и графики, а аз имам страх от такива и не се справях. Ужасно много ми тежеше липсата на социални контакти и чувството, че не се справям и че това също не е моята работа, затова реших да напусна. Междувременно, през пандемията развих една зависимост, започнах да пазарувам парфюми нон-стоп и си изхарчвах парите. Започнах да вземам бързи кредити и не можех да се спра. Дори за известно време се хванах да работя допълнителна работа в магазин, като я съчетавах с работата от вкъщи. След като реших, че ще поема риск и ще напусна работата  от вкъщи, си намерих настоящата - учител в частна фирма. Мислех, че това ще ми помогне, защото щях да скоча надълбоко. Хем да имам социални контакти, хем да се измъкна от затвора на дома, хем да пробвам професия, която съм обмисляла през годините. Да, но не... отново не ми е добре. Няма да навлизам в подробности за самите условия на работа, защото се страхувам някой да не ме разпознае. Ще кажа само, че се чувствам все едно аз съм ученик, който очаква 15 септември с огромен страх от тежката работа, от това, че ще му се карат шефовете, че ще трябва да издържи на много натиск и стрес. Причината да не напусна са въпросните ми дългове, които ме дърпат надолу. Но и не само. Аз съм в тотална безизходица в живота си. По всички направления се чувствам зле, но сякаш това с финансите обхваща всичко друго и пречи. Дадох обещание, че ще бъда на тази работа цяла година и сега се чувствам обречена. Не знам какво ще правя и как ще издържа, много, много съм нещастна.

# 505
  • Мнения: 219
Здравейте!

Имам нужда да споделя, че се чувствам доста нещастна в работата си. Историята е дълга и не знам дали мога да я изложа цялата тук, но ще опитам. Може би това, че днес ми е първи работен ден след дълга отпуска, също допринася да се чувствам много зле.
На 30 години съм. Още когато записах висшето си образование, специалността, която избрах беше компромисен вариант, защото това, което желаех - да уча кино режисура в САЩ, беше непосилно. Не съжалявам за студенството си, след това работих по специалността около две години, но заплащането беше почти никакво, очакваше се да работя без никакви почивни дни и просто не можех да издържа повече. След това започна пандемията и работих друга работа, три години от вкъщи. Имах опция да се завърна в офиса, но тъй като изпитвам силна социална тревожност на моменти, не се осмелих да го направя. Работата беше приятна и поносима, но имаше и моменти, в които се изискваше да работя с числа и графики, а аз имам страх от такива и не се справях. Ужасно много ми тежеше липсата на социални контакти и чувството, че не се справям и че това също не е моята работа, затова реших да напусна. Междувременно, през пандемията развих една зависимост, започнах да пазарувам парфюми нон-стоп и си изхарчвах парите. Започнах да вземам бързи кредити и не можех да се спра. Дори за известно време се хванах да работя допълнителна работа в магазин, като я съчетавах с работата от вкъщи. След като реших, че ще поема риск и ще напусна работата  от вкъщи, си намерих настоящата - учител в частна фирма. Мислех, че това ще ми помогне, защото щях да скоча надълбоко. Хем да имам социални контакти, хем да се измъкна от затвора на дома, хем да пробвам професия, която съм обмисляла през годините. Да, но не... отново не ми е добре. Няма да навлизам в подробности за самите условия на работа, защото се страхувам някой да не ме разпознае. Ще кажа само, че се чувствам все едно аз съм ученик, който очаква 15 септември с огромен страх от тежката работа, от това, че ще му се карат шефовете, че ще трябва да издържи на много натиск и стрес. Причината да не напусна са въпросните ми дългове, които ме дърпат надолу. Но и не само. Аз съм в тотална безизходица в живота си. По всички направления се чувствам зле, но сякаш това с финансите обхваща всичко друго и пречи. Дадох обещание, че ще бъда на тази работа цяла година и сега се чувствам обречена. Не знам какво ще правя и как ще издържа, много, много съм нещастна.

Здравейте, звучи трудно от всички страни, но далеч не е безизходно.
Проблемното пазаруване през пандемичните времена удари много хора, а дълговете, още повече пък през бързи кредити, са дамоклев меч, който опасно тежи. Психологическите причини за това поведение има да изследвате дълго време с психотерапевт, начините и нуждите за комфорт и разбирането за грижа за себе си, какво сте "купувала" и защо не сте могла да устоите на тези аромати или по-точно на тяхното описание, а авторите на тези текстове са безкрайно витиевати и влизат в нашите дълбинни желания, представяйки силата, която крие просто един мирис. Интересна тема е това, но едно от първите неща, които може да направите, е консолидиране на заемите, ако не сте го направили, и преместването им в истинска банка, където да ги изплащате с вноска, която да може да си позволите и да не носи дискомфорт, дори да разсрочите за повече години този дълг.
Има едно скрито вярване, подобно на това, че човек може да се научи да плува, като се хвърли във водата (някои успяват, други цял живот се плашат от водата, някои почти се удавят), че ако борим огъня с огън, това е равно на успех. Интроверт е трудно да се чувства добре в училище, дори като учител. Така че нещо друго, което можете да изследвате, е каква работа е действително подходяща за Вас. Консултант в Бг-Мамма по професионално ориентиране е моята колега Ели Мантовска, която може да Ви бъде полезна.
И не на последно място - самотата често пъти мъти и излюпва чудовища в душите ни, които може да опитомим, като сме в терапевтични отношения - затова потърсете начин да се срещате редовно с психотерапевт, с който да разберете как да стане това
Успех!

Последна редакция: вт, 03 сеп 2024, 11:37 от Рaдост

# 506
  • Мнения: X
Има едно скрито вярване, подобно на това, че човек може да се научи да плува, като се хвърли във водата (някои успяват, други цял живот се плашат от водата, някои почти се удавят), че ако борим огъня с огън, това е равно на успех. Интроверт е трудно да се чувства добре в училище, дори като учител.
Благодаря много за отговора! Искам само да попитам уточняващ въпрос върху горното, за да съм сигурна, че съм разбрала добре. Имате предвид, че това схващане невинаги е работещо ли? Че в моя случай нуждата да се хвърля в нещо супер предизвикателно за моята натура, по-скоро не е правилният начин, нали така? Благодаря!

# 507
  • Мнения: 219
Има едно скрито вярване, подобно на това, че човек може да се научи да плува, като се хвърли във водата (някои успяват, други цял живот се плашат от водата, някои почти се удавят), че ако борим огъня с огън, това е равно на успех. Интроверт е трудно да се чувства добре в училище, дори като учител.
Благодаря много за отговора! Искам само да попитам уточняващ въпрос върху горното, за да съм сигурна, че съм разбрала добре. Имате предвид, че това схващане невинаги е работещо ли? Че в моя случай нуждата да се хвърля в нещо супер предизвикателно за моята натура, по-скоро не е правилният начин, нали така? Благодаря!

Да, правилно сте ме разбрала - няма нужда да се хвърляте в най-предизвикателното. Твърде големият стрес може да има повече негативи, отколкото позитиви

# 508
  • Мнения: 272
Здравейте! Аз имам една леко безумна фобия и не знам как да я преодолея. Много, много ме е страх от очни лекари. Нося очила от дете и профилактичните прегледи всяка година са кошмар. Само при мисълта, че трябва пак да се подложа на това, започвам да треперя и да плача истерично, чувствам, че се задушавам. На самите прегледи съм винаги на ръба на припадъка, разтреперана и крайно неадекватна, съответно се налага да ми разширяват зениците, за да се има реални резултати и кошмарът се проточва. А иначе не съм страхливка, нямам проблем да ми вземат кръв, да ми вадят зъб, всъщност предпочитам да ми извадят всички зъби, вместо да ходя при офталмолог. Няма никаква логична причина, знам, близките ми, лекарите, пък и аз самата не разбирам от какво толкова ме е страх. На какво може да се дължи това и как да го преодолея?

# 509
  • Мнения: 2 458
Здравейте, имам близнаци на 2г, момче и момиче. В миналия понеделник започнаха ясла. Преди това купих книжки свързани с детска градина. Харесаха ги, ходихме до яслата да я видят говорихме за това. Нещата изглеждаха добре. Първи ден, като казах че отиват на детска градина, заподскачаха от кеф, влезнаха без проблем. Съвета на персонала беше, да се чуем на обяд, ако не са спокойни да ги взема на обяд, ако са спокойни, да спят там. На обяд ми звъннаха, че не са закусили, не са обядвали и немогат да успокоят момчето, чувах по телефона, че много плаче. Отидох веднага, момчето се беше успокоило, но момичето излезна много разплакано, общо взето поплакали са в този ден! Момичето на следобедната дрямка се буди доста вкъщи с рев, явно беше стресирана. Втори ден, момчето влезе за ръка, момичето разплакано, само на обяд са яли сух хляб, оставили ги да спят там. Заспали са, момичето по трудно, но е заспало. Взех ги след съня, момичето пак доста разплакано, събудила се по рано. Трети ден, ад, от вкъщи момичето започна да плаче, на вратата  повърна от рев, в детската едва я вкарах, там я взеха на сила, бореше се с леличката и я буташе/удряше за да я пусне. Не ми дадоха шанс, да пробват да я успокоя. Момчето влезе за ръка с леличката, но като затвори вратата се разплака, отвън чаках 10-15 мин и двамата много плакаха. След час ми пратиха снимка, че вече играят. Спали са там след обяд, отново са яли само на обяд, малко сух хляб. Госпожата ми се оплака, че не могат да ги задържат на масата да се хранят, нито в бебешкия стол да ги сложат. Вкъщи ядат в детски стол с табла отпред, сами . Повече не са ходили, имат леки сополи. Но от тогава, не мога и аз да ги сложа в стол за хранене, нито на трапезен, нито на обикновен, нито на диван, пропускат повечето хранения заради това, не мога да ги задържа на едно място, за да ядат. Направо започват да реват, като кажа че ще ги слагам на стола за хранене, според мен персонала ги е натиснал   да влязат без да искат, и сега те правят бойкот и не искат да седнат никъде, за да се нахранят. Като тръгна да ги сложа в детския стол за хранене, реват, ритат и не искат да влязат вътре. Така е вече 5ти ден. Момичето започна да не иска да заспива без мен още от първия ден след яслата, а преди просто ги оставях по леглата, в различни стаи, сами и заспиваха. Плаче по час и половина и не знам как да я успокоя, и леглото не си иска. Момчето пък снощи се събуди през ноща, видимо уплашен, беше го страх от мен и баща му  и много плачеше, не даваше да го докоснем, да го прегърна, да говоря, при всеки опит започваше още по голяма истерия, бягаше от мен, ходеше от детската стая в хола, и просто седеше в тъмното и гледаше в една точка, в празнината, ако не плачеше силно. Личеше си, че го е страх. Сложих му матрак на пода в детската и легнах на него с мисълта да дойде при мен, той плачеше, аз започнах тихо да разказвам приказки и малко се успокои, но като опитах да го сложа до мен да легне, пак започна да реве силно и да ме бута, избяга в ъгъла, после отидох на диванабв хола, за да видя къде ще отиде, първо легна в детската, лежа малко, няколко пъти идваше и ме гледаше и пак се връщаше там, след това дойде при мен, гледаше ме пак уплашено, леко го дръпнах да легне на дивана и заспа в краката ми, не смеех да кажа нищо, за да не се уплаши повече. Много плака, чак беше преграхнал, цялото нещо продължи малко повече от час.
По едно време се чудех, буден ли е наистина, да не е някакво сумнамбулстване, избягваше очен контакт.
Госпожата в яслата казва, че момчето по добре се адаптира, момичето е по чувствително, момчето си играе с другите деца, момичето само, страни от всички. Последния ден (трети) говорих с една позната, която работи в същата градина, съседна стая и ми каза, че момичето цял ден е плакало. Плакало, после се заигравало, после пак плакало, и бая си е поревала. Госпожата и леличката не ми го казаха. Просто казаха че е по чувствителна и ще свикне и избягваха да говорят за нея, за момчето говориха повече, за момичето трябваше да им вадя думите с ченгелнот устата. Предполагам, че е защото реве доста и не искат да ми кажат.
Моля за съвет как да постъпя, направо не искам да идва момента пак да ходят на ясла. Виждам, че се мъчат, кардинална промяна в поведението им, сега са страшно лепнати за мен, мисля че избързаха  да ги оставят цял ден там, трябваше постепенно и по малко да остават, а не така да се стресират децата. За тези две години, никой друг освен мен, не ги е гледал, дори за час. Попринцип са много контактни, нямат страх от непознати. В парка си харесват някой минаващ непознат, казват ми "чао" и тръгват с него. Въобще не съм очаквала толкова трудно да се случват нещата с яслата. Дайте съвет моля!

Последна редакция: пн, 16 сеп 2024, 13:01 от Lizi:) :)

Общи условия

Активация на акаунт