Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 114 786
  • 559
  •   1
Отговори
# 555
  • Цюрих
  • Мнения: 510
Здравейте, г-жо Стаменова!
Надявам се да можете да ми дадете някакъв съвет и насока за разрешаване на моя проблем.
Със съпруга ми от известно време имаме проблеми, свързани с ревност от негова страна. Преди 4г, във връзка с една сенна хрема, ми изписаха много силен кортизон, от който получих силни странични реакции и срив на нервната система. Отне ми доста дълго време да се възстановя и имах период на депресия след това около 2 месеца. Тогава само плачех и не можех да стана от леглото, камо ли да имам взаимоотношения със съпруга си. Той изтълкувал това като раздяла с въображаем любовник и почти ме беше изгонил от вкъщи. Останах шокирана от отношението му към мен, въпреки очевидната здравословна причина за състоянието ми.Опитахме се да разговаряме и уж изяснихме нещата, но той решил да ме запише с телефона си един следобед, в който останах сама вкъщи. След това започна упорито да твърди, че чува мъжки глас на записа, на който всъщност не се чува нищо. Даде го на още 3ма души да прослушат записа, те също го увериха, че си измисля, но той отказва да повярва. Пак разговаряхме, уж обеща да го изтрие, но всъщност излиза така, че ме принуждава да си призная вина, която нямам. За тези 4г ме докара до няколко нервни кризи и не спира да ме тормози периодично психически. Наскоро установих, че си е купил и малка видеокамера, защото аз приех пратката и я отворих. Постоянно си мисли, че му изнерерявам със съседа, който по неговите критерии е силно преуспял мъж, доста по-млад от нас, около 35г. Последният скандал беше около коледните празници тази година и не знам дали има смисъл да се опитвам да се боря за тази връзка. Всеки път, когато се връща от работа съм на страх как ше ме подхване и ми омръзна да се опитвам да "отгатвам" нуждите му. Имаме 2 деца и не искам да се развеждаме заради тях, но скандалите зачестиха и аз се чудя дали това не е  изход. Чувствам се самотна, не разбрана, когато съм болна или плача не се интересува как съм. Никога не ме е прегръщал или целувал спонтанно. Не ми купува цветя или подаръци без повод, а с повод винаги гледа да вземе най-евтиното, а ако сме скарани ме игнорира изобщо. Не усещам никаква духовна или емоционална близост с него.

# 556
  • Мнения: 236
Здравейте, г-жо Стаменова!
Надявам се да можете да ми дадете някакъв съвет и насока за разрешаване на моя проблем.
Със съпруга ми от известно време имаме проблеми, свързани с ревност от негова страна. Преди 4г, във връзка с една сенна хрема, ми изписаха много силен кортизон, от който получих силни странични реакции и срив на нервната система. Отне ми доста дълго време да се възстановя и имах период на депресия след това около 2 месеца. Тогава само плачех и не можех да стана от леглото, камо ли да имам взаимоотношения със съпруга си. Той изтълкувал това като раздяла с въображаем любовник и почти ме беше изгонил от вкъщи. Останах шокирана от отношението му към мен, въпреки очевидната здравословна причина за състоянието ми.Опитахме се да разговаряме и уж изяснихме нещата, но той решил да ме запише с телефона си един следобед, в който останах сама вкъщи. След това започна упорито да твърди, че чува мъжки глас на записа, на който всъщност не се чува нищо. Даде го на още 3ма души да прослушат записа, те също го увериха, че си измисля, но той отказва да повярва. Пак разговаряхме, уж обеща да го изтрие, но всъщност излиза така, че ме принуждава да си призная вина, която нямам. За тези 4г ме докара до няколко нервни кризи и не спира да ме тормози периодично психически. Наскоро установих, че си е купил и малка видеокамера, защото аз приех пратката и я отворих. Постоянно си мисли, че му изнерерявам със съседа, който по неговите критерии е силно преуспял мъж, доста по-млад от нас, около 35г. Последният скандал беше около коледните празници тази година и не знам дали има смисъл да се опитвам да се боря за тази връзка. Всеки път, когато се връща от работа съм на страх как ше ме подхване и ми омръзна да се опитвам да "отгатвам" нуждите му. Имаме 2 деца и не искам да се развеждаме заради тях, но скандалите зачестиха и аз се чудя дали това не е  изход. Чувствам се самотна, не разбрана, когато съм болна или плача не се интересува как съм. Никога не ме е прегръщал или целувал спонтанно. Не ми купува цветя или подаръци без повод, а с повод винаги гледа да вземе най-евтиното, а ако сме скарани ме игнорира изобщо. Не усещам никаква духовна или емоционална близост с него.

Здравейте, Шоколад
Ревността, според Шекспир, освен че е "зеленоока", също така се храни със сърцата на своите жертви и наистина, този, който ревнува става роб на своите подозрения.
Има един български филм, "От нищо нещо", който предлагам да изгледате, но вероятно няма да Ви е смешен
https://www.youtube.com/watch?v=CJkzRrHfOVU
Ревността е капан - думите на другия дават нови насоки, по които да се "търси" какво се разминава. Съответно една раздяла също звучи като нов проблем - тя ще потвърди, че "има нещо"
Но нека направим едно уточнение - има ревност, която е тип "важен си за мен", която в много връзки е повод за шеги, закачки и леко тръпчиво усещане, че твоето си е твое и патологичната ревност, при която партньорът, независимо мъж или жена, има натрапчиви мисли за лоялността на другия и опити за контрол на действията и поведението на другите, като например какво носят или къде ходят, както и изолиране на партньора си от приятели и семейство, враждебно и агресивно поведение, като конфронтации, словесни атаки или дори физическо насилие, за да доминират над другите. И разбира се - да виниш, че другия е виновен за твоето поведение.
За съжаление, и без да влизам в подробности, ще кажа, че последния тип ревност е свързана с някои заболявания като гранично личностно разстройство, параноидност, депресия, тревожност и БАР. И без да искам с това да Ви плаша, посланието ми е, че може никога да не му "мине" и да прекарате живота си по този начин.
Крачките пред Вас?
Семейна терапия -----> да ----------> решения, подходящи и за двамата
не е съгласен ? ----> Лична терапия за Вас и консултация със социални работници или юристи
Надявам се съм била полезна,
Детелина

# 557
  • Цюрих
  • Мнения: 510
Благодаря за отговора Ви!
Надявам се да поиска да започнем поне терапия.Хубав уикенд!

# 558
  • Мнения: 2 266
Здравейте!
Предварително се извинявам, ако постът ми е хаотичен, но е под въздействие на стрес и емоции.
Имам нетипичен проблем. Започнах психотерапия при мъж, като уточнявам, че съм сменила много терапевти, и мъже, и жени. Този път съм си казала, че ще се задържа и реших, че ще ходя при мъж, защото по принцип имам страх от общуване с мъже и редица провалени отношения с тях.
Подбрах терапевт, който е доста по-възрастен от мен, с целта да го приема като бащина фигура и да ми е по-лесно. Да, ама не. От една страна го харесвам, ерудиран, с много опит, готин. Обаче много ме притеснява как ще обсъждам с него проблемите ми с мъжете, включително интимни неща. Оттук идва другият ми проблем - потискам своята сексуалност и явно “избива” във всякакви посоки.
Само да уточня, че съм силно религиозна, което е една от причините да я потискам, но има и други причини. Била съм в отношения с вербална агресия, незачитане и използване. Повечето ми връзки са такива. Не знам как да общувам с мъжете. Освен това сега имам и медицинска “забрана” да имам сексуални отношения, защото се боря с нещо, което се предава по полов път, и не ми е за първи път. Тоест, аз съм в един омагьосан кръг и въпреки всичките ми усилия да се опазя и да направя правилен избор, за пореден път не успях.
Връщам се на терапевта - не мога да спра да се притеснявам той как ме възприема. Също така, искам да му се харесам. Разбира се, държа се културно, даже много, възпитано, с нужна дистанция. Подчертавам - аз НЕ желая да го харесвам като мъж, не искам, обаче почвам да си мисля, дали ме харесва и какво си мисли, дали съм сексапилна, как изглеждат устните ми, гърдите ми, как звучи гласът ми и т.н. Мисля си дори, дали ако му споделя случки с мъжете и в какви ситуации съм попадала, или пък да споделя какво ме привлича, дали това няма да му подейства стимулиращо и все едно да предизвикам фантазии и желания в него. От това, че мисля такива неща, ми става още по-зле, опитвам да ги спра, но не се получава. Страхувам се и да му ги кажа… Подобни неща ми се случват и с други мъже, например колеги. Докато си седя на бюрото в офиса, започвам да мисля как ли изглеждам отстрани, да искам да кокетнича, да бъда харесана. Често ми харесват мъже, които са обвързани, и като знам, че не трябва, продължавам да се потискам. Не знам какво да правя, това е голямо бреме за мен. Sad  Не е ефективно и за терапията, но пък, ако се откажа, това ще е пореден терапевт, от когото се отказвам. И ме е страх, че трябва да се върна при една конкретна терапевтка, само защото е жена и защото се бях свързала с нея, но пък ме плашеше тази терапия и ми беше страшно болезнена на моменти.

# 559
  • Мнения: 236
Здравейте!
Предварително се извинявам, ако постът ми е хаотичен, но е под въздействие на стрес и емоции.
Имам нетипичен проблем. Започнах психотерапия при мъж, като уточнявам, че съм сменила много терапевти, и мъже, и жени. Този път съм си казала, че ще се задържа и реших, че ще ходя при мъж, защото по принцип имам страх от общуване с мъже и редица провалени отношения с тях.
Подбрах терапевт, който е доста по-възрастен от мен, с целта да го приема като бащина фигура и да ми е по-лесно. Да, ама не. От една страна го харесвам, ерудиран, с много опит, готин. Обаче много ме притеснява как ще обсъждам с него проблемите ми с мъжете, включително интимни неща. Оттук идва другият ми проблем - потискам своята сексуалност и явно “избива” във всякакви посоки.
Само да уточня, че съм силно религиозна, което е една от причините да я потискам, но има и други причини. Била съм в отношения с вербална агресия, незачитане и използване. Повечето ми връзки са такива. Не знам как да общувам с мъжете. Освен това сега имам и медицинска “забрана” да имам сексуални отношения, защото се боря с нещо, което се предава по полов път, и не ми е за първи път. Тоест, аз съм в един омагьосан кръг и въпреки всичките ми усилия да се опазя и да направя правилен избор, за пореден път не успях.
Връщам се на терапевта - не мога да спра да се притеснявам той как ме възприема. Също така, искам да му се харесам. Разбира се, държа се културно, даже много, възпитано, с нужна дистанция. Подчертавам - аз НЕ желая да го харесвам като мъж, не искам, обаче почвам да си мисля, дали ме харесва и какво си мисли, дали съм сексапилна, как изглеждат устните ми, гърдите ми, как звучи гласът ми и т.н. Мисля си дори, дали ако му споделя случки с мъжете и в какви ситуации съм попадала, или пък да споделя какво ме привлича, дали това няма да му подейства стимулиращо и все едно да предизвикам фантазии и желания в него. От това, че мисля такива неща, ми става още по-зле, опитвам да ги спра, но не се получава. Страхувам се и да му ги кажа… Подобни неща ми се случват и с други мъже, например колеги. Докато си седя на бюрото в офиса, започвам да мисля как ли изглеждам отстрани, да искам да кокетнича, да бъда харесана. Често ми харесват мъже, които са обвързани, и като знам, че не трябва, продължавам да се потискам. Не знам какво да правя, това е голямо бреме за мен. Sad  Не е ефективно и за терапията, но пък, ако се откажа, това ще е пореден терапевт, от когото се отказвам. И ме е страх, че трябва да се върна при една конкретна терапевтка, само защото е жена и защото се бях свързала с нея, но пък ме плашеше тази терапия и ми беше страшно болезнена на моменти.

Хей, Джуд!
Изключително благодатен въпрос!
Надявам се колегата да е психоаналитик или да познава темата с преноса много добре, но самият факт, че обмисляш и си готова да говориш/пишеш по темата тук, е показателен, че има какво да се направи - поеми дълбоко дъх и му прочети това, което си написала. Това може да е изключителен момент в терапията ти!
Не го отлагай, има дълбок смисъл всичко, което си написала!
Детелина

Последна редакция: ср, 30 апр 2025, 10:53 от Рaдост

Общи условия

Активация на акаунт