Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 105
  • Мнения: 61
Здравейте и благодаря отново за съветите Ви относно отбиването и реакциите на детето спрямо това. Наистина напредваме, вече не е имало такива кризи, детето очевидно разбира, че това вече го няма и не го търси, но все още не го е преодоляла напълно. Бях Ви споменала, че вече успява да заспи с жената, която я гледа през деня, и това е напредък. Но се появи обратната ситуция - с мен не иска да спи през деня. И не само това, но сякаш лягането я отблъсква и всячески иска да го избегне. Дори жената като я приспива използва залъгване, че няма да спят, само ще си почиват и така неусетно да се отпусне. Но чуе ли да спим, или "нани", се противи и не иска. Тя чак към 16-17 ч.усеща умора за сън, почва да се прозява, да търка очи, да прилягва, но с мен като е, моментално се надига, става, почва да играе. Сякаш се страхува да не би да заспи. Просто се противи на заспиването, дори понякога заплаква само като прилегна аз, и казва да не спим и мама да не спи. И така с мен почивните ми дни си изкарва по цял ден без сън чак до вечерта за нощното лягане. С него няма проблем, ляга си с желание и добре спи вече без кърменето. Но защо е това отблъскване от дневния сън... Усещам как само при бегло споменаване да си починем, уж без да спим, веднага наостря внимание и сякаш се напряга да не се ляга за спане. Мисля си, че това е свързано със спирането на приспиването с кърмене, но дали ще отмине от само себе си или какво мога да направя по въпроса?... Благодаря отново!

Здравейте, голяма част от децата създават трудности при #приспиване, не само тези, които са се отбили скоро. Има много причини за нежеланието на децата да спят. Обикновено то е резултат от комбинация от фактори. Във вашия случай най-вероятно основният фактор е #отбиването и трудностите в момента са просто етап от процеса на приемане на новата ситуация. Тя се учи да намира други средства за #успокояване извън кърменето, но все още не е свикнала с тях. Освен това в периода на емоционално #отделяне взаимодействието с майката много често предизвиква силно вълнение, емоции и смесени чувства, съпроводени и с напрежение, което възпрепятства заспиването. Към това прибавяме и напрягането на самите родители, което съвсем нормално възниква при приспиването, и което със своята фина #сензитивност децата усещат. С тази палитра от емоции е доста трудно за някои деца да се настроят на вълна сън. Това е и една от причините след бебешката възраст да заспиват по-бързо и лесно с възрастни, които не са техните родители. Не по-малък фактор е и свикването на едно дете да заспива с определен човек, защото енергията, свързаността, ритуалите на приспиване са различни при различните хора. Във вашия случай това е жената, която гледа дъщеря ви през деня. Вероятно с нея заспива по-лесно, не само защото тя по-често я приспива през деня и е свикнала с нея, а и защото се чувства по-малко развълнувана в нейно присъствие.

Желанието на децата да не губят време в спане понякога е много силно, защото времето с мама и тати, приятелите или #игрите е много по-интересно и вълнуващо за тях. Могат да преминат през различни опити да отлагат спането, не защото не са уморени, а защото не искат да спят. Може да им се спи, но да искат да си играят или да нямат усещане за умората си. Особено много на децата не им се спи, когато не са си изразходили енергията. В този случай за тях е напрягащо, че трябва да лягат, когато всъщност имат желание да се движат. Колкото по-големи стават, толкова по-малко усещат нужда да спят или почиват. Затова много #родители избират да оставят децата да не спят следобяд понякога или изобщо.

Можете да си поговорите с вашата дъщеря и да я попитате защо не иска да лягате. Отразете чувствата й и я разпитайте за различните възможни причини. Така ще разберете какво я напряга, дали се страхува и какво би я успокоило. Също така, ако държите тя да спи, е важно да има яснота по отношение на лягането, т.е. всеки ден да ляга (с жената или с вас) и да опитвате да спи. Ако един ден лягате, а друг не, тя ще се почувства объркана и разбира се, би избрала да не спи. По-голямата част от децата над 2 години биха направили този избор, ако имаха тази възможност. Можете да подкрепите процеса с някакъв ритуал, който да си измислите, който да отговаря на нуждата на детето от специално #общуване с вас – да й разказвате нещо за нея като е била бебе; или за вас като сте била на нейната възраст; да си пуснете релаксираща музика и да си представяте, че сте на морето или планината; да й разказвате някоя рецепта за готвене, приказка или нещо, което би й било интересно. Това вероятно ще я мотивира повече да легнете заедно, защото фокусът не е единствено върху спането. По този начин ще научи и други методи за #самоуспокоение. Ако пък решите, че за вас не е задължително тя на всяка цена да спи всеки ден, можете да действате според усещането си за нейната умора в момента.

В този период на отделяне и след отбиване може да очаквате разнообразни реакции от страна на детето. Понеже няма как да знаем какво предстои, няма и как да се подготвите, а не е и нужно. Най-важното е да приемате нейното поведение спокойно - като следствие от развитието и вътрешните й процеси, да обсъждате промените и трудностите с нея, и да намирате заедно решения.

Желая ви успех!

# 106
  • Мнения: 427
Много благодаря! Бяха ми много полезни съветите и насърчението при преминаването ни през този период. Наистина преди да предприема отбиването, много се притеснявах как ще е след това, как ще се адаптираме, но се случва... Сега съм и спокойна, че и това със съня е нормално да е така и не държа на всяка цена да спи (макар че всеки път лягам и опитвам), но не настоявам вече, тя си наваксва в такива случаи нощем. Но се притеснявах и за градината по-нататък, не си представям как ще заспи в 13 ч. Но явно с мен е едно, а в други ситуации и с други хора - друго. Ще се нагаждаме в хода на промените Simple Smile
Поздрави!

Последна редакция: вт, 22 сеп 2020, 22:56 от Wild Wind

# 107
  • Мнения: 210
Здравейте! Много Ви благодаря за отговора! Имам и друг въпрос. Какви са вашите напътствия относно адаптацията в детската градина? Момчето ми днес беше за втори ден и на вратата започна да плаче, учителката го вкара вътре плачещ, после доста време каза, че си е поплаквал. Взимам го на обяд. Непрекъснато говорим, но днес ми каза, че утре не иска да ходи, защото му е мъчно за мен. Държа се пред него, но истината е, че ми е ужасно тежко. Мислите ли, че ще е добра идея да го накарам да ми помаха от прозореца, като ритуал, защото понякога вкъщи правим така, когато някой излиза.

# 108
  • Мнения: 61
Здравейте! Много Ви благодаря за отговора! Имам и друг въпрос. Какви са вашите напътствия относно адаптацията в детската градина? Момчето ми днес беше за втори ден и на вратата започна да плаче, учителката го вкара вътре плачещ, после доста време каза, че си е поплаквал. Взимам го на обяд. Непрекъснато говорим, но днес ми каза, че утре не иска да ходи, защото му е мъчно за мен. Държа се пред него, но истината е, че ми е ужасно тежко. Мислите ли, че ще е добра идея да го накарам да ми помаха от прозореца, като ритуал, защото понякога вкъщи правим така, когато някой излиза.

Здравейте, адаптацията в #детската #градина е труден #процес, наситен с много #емоции за детето и за родителите. Особено за майките това е един от особено тежките моменти в развитието на техните малки деца. Не е лесно да оставяш детето си и да знаеш, че то ще страда, ще плаче и през цялото време ще чака да го вземат. В комбинация с адаптирането в абсолютно нова среда с непознати хора #детето и майката изживяват и процеса на емоционално #отделяне, който също е съпроводен с много интензивни #чувства. Предвид всички тези преживявания, с които е съпътствано започването на детската градина, е напълно нормално детето да плаче и да не иска да ходи първите дни, дори седмици. Това, че се разстройва, не означава, че нещо не е наред. Напълно нормално е и на вас да ви е мъчно и трудно да оставяте детето сутрин. Истината е, че отделянето и адаптацията са сериозни промени, които няма как да не предизвикат страдание, това е естественото им случване. Детето трябва да ги изживее, за да израсне. А заедно с детето израства в положителна посока и връзката майка-дете.

Адаптационният процес за детето в градината преминава през няколко етапа - в началото то постепенно изгражда връзка на #доверие с възрастните, после опознава средата, играчките, и едва след това започва по-активно #взаимодействие с децата. Затова много важен фактор по време на този период е #подкрепата, топлината, нежността, съобразяването на учителите с детето. Те са хората, които на място съпровождат неговия вътрешен процес. Това, което вие можете да направите, е да си говорите с детето преди и след градина, да го стимулирате да споделя как се чувства, да отразявате емоциите му, да давате разбиране и приемане към #трудностите, които изпитва. А за да помогнете на себе си по-леко да преминете през отделянето, опитайте да се доверите на процеса. Това означава да приемете, че преминавате през изключително важен етап, по време на който ще изпитвате болезнени чувства, но такава е природата на отделянето - то боли и трябва да се изстрада. Постепенно и за двамата ще става все по-лесно и ще започнете да усещате позитивите от новата ситуация.

Има някои практически насоки, които са важни за улесняване на #адаптацията. Едната е плавността на посещенията - колкото по-постепенно се случват нещата, толкова по-добре за #психиката на детето. Затова е много добре, че засега вашето момче е до обяд. Нека се почувства спокоен преди да увеличите времетраенето. Другото важно е раздялата сутрин - колкото по-бързо се случат нещата, толкова по-лесно ще е за детето. Дългите раздели натоварват детето с много емоции за справяне - неговите, тези на родителя, #напрежение, объркване. Много е важно и да нормализирате усещанията му, като му кажете, че е разбираемо да се чувства разстроен, уплашен, притеснен, че може да си поплаче и да потърси подкрепа от учителите. Някои родители опитват да уговорят детето да не плаче и търсят всячески начин да постигнат това. По този начин обаче е много възможно да блокират процеса на детето, в следствие на което той да стане още по-труден и дълъг. Освен това детето остава с усещане за #отхвърляне или неприемане на неговите #преживявания. Когато емоциите са приети, се преработват много по-лесно и естествено.

Можете да изпробвате вашата идея - да ви помаха от прозореца. Опитайте как ще му се отрази - за някои деца това е завършек на разделянето, който им дава спокойствие, за други обаче може да удължи процеса на разстройване. За да прецените как да постъпите, попитайте и него дали иска и дали ще се почувства по-добре, ако ви махне на прозореца. Предполагам, че щом е ваш ритуал, по-скоро би му се отразило добре.

Можете да подпомогнете адаптацията и като пресъздадете вкъщи ситуацията в #игра - нека той избере играчки, които да представят него, учителите, другите деца и да насочи в каква посока ще се развие играта. Този тип игри помагат на децата да отработят впечатленията и чувствата, които са натрупали през деня и да ги интегрират.

И понеже всяко дете е различно, както и всеки родител, можете да обсъждате и опитвате неща, които на вас ви хрумват, за да се подпомогнете в този труден период. Независимо какво точно правите обаче, най-важно е нагласата и начина, по който приемате нещата. Трудно е и така трябва да бъде. Затова е хубаво да намерите подкрепа и за себе си - в лицето на таткото, приятели, майки, които са минали по този път, както и информация от учителите в градината. Аз също искам да ви подкрепя като ви кажа, че емоциите и усилията ви са много ценни, защото вършите важна работа - извървявате заедно с детето един от най-важните процеси в неговото #развитие сега и занапред. Неусетно поставяте основите на неговите умения да се адаптира, да се свързва, да се разделя и бъде устойчив на предизвикателствата в живота.

Желая ви успех!

# 109
  • Мнения: 3
Здравейте!Имам дъщеря на 2г и 9м която на 14 септември тръгна на детска градина.Но адаптацията й там върви към все по-зле.От месеци преди да тръгне, й говоря че там е хубаво има много дечица, играчки,че ще играят,ще папкат и ще спят заедно.Че когато си поиграе следобяд мама ще дойде да я вземе.Тя искаше да ходи, но като тръгна пълен кошмар.
Това че плаче на отиване не го броя, като се прибереше вкъщи постоянно повтаряне че не иска да ходи,да спи,да яде.Ходи по мен и баща й и повтаря нон стоп.
Там не иска с нищо да се занимава,нито да играе с дечицата,нито да яде,нито да спи.Първата седмица стоеше от 8:00 до 16:00ч.Като имаше дни в които е правила опити да се храни, опитвала е храната,започнала е да се заиграва .Като дойде следващата седмица,в понеделник на обяд ми звъннаха да си я взема, че от сутринта не е спряла да плаче.Първата седмица по техни думи само помрънка чат пат.Втората седмица в понеделник рев до обяд,и ми казаха да я взимам на обяд за да се адаптира по - лесно.Обаче имам чувството че става по-зле.Третата седмица (миналата) си стоя вкъщи защото се разболя.Днес страшна истерия на път към градината, в 8 и 15 я оставих, в 9 и 30 ми се обадиха че е повръщала да си я взема.Явно е от плача, защото през целия ден си беше весела,няма повръщане, температура и т.н.
Дайте ми съвет,насока..Аз ли бъркам някъде, в градината ли нещо не е както трябва.Повече време ли трябва, как да й помогна да разбере че не е изоставена там.Казват че тя е единствената, която още плаче другите деца има и по-малки от нея - свикнали и спят там, а тя изпада в ужас дойде ли време за сън там.Вкъщи се прибираме и ляга и заспива.
Не говори напълно разбираемо, и не може да обясни, кое не й харесва, и страх ли я е от нещо свързано с градината.
Тя е общителна попринцип,много се закача с непознати,но определено ги подбира не е с всеки.Деца на улицата като види е първа пуста,по-малки,по-големи без значение,общува с тях прегръща ги.Но не е делена от нас за повече от 2,3ч, защото няма кой да ни помага.Предполагам и това оказва влияние.
 Ще съм благодарна ако ми помогнете. Simple Smile

Последна редакция: вт, 06 окт 2020, 18:15 от veni29

# 110
  • Мнения: 61
Здравейте!Имам дъщеря на 2г и 9м която на 14 септември тръгна на детска градина.Но адаптацията й там върви към все по-зле.От месеци преди да тръгне, й говоря че там е хубаво има много дечица, играчки,че ще играят,ще папкат и ще спят заедно.Че когато си поиграе следобяд мама ще дойде да я вземе.Тя искаше да ходи, но като тръгна пълен кошмар.
Това че плаче на отиване не го броя, като се прибереше вкъщи постоянно повтаряне че не иска да ходи,да спи,да яде.Ходи по мен и баща й и повтаря нон стоп.
Там не иска с нищо да се занимава,нито да играе с дечицата,нито да яде,нито да спи.Първата седмица стоеше от 8:00 до 16:00ч.Като имаше дни в които е правила опити да се храни, опитвала е храната,започнала е да се заиграва .Като дойде следващата седмица,в понеделник на обяд ми звъннаха да си я взема, че от сутринта не е спряла да плаче.Първата седмица по техни думи само помрънка чат пат.Втората седмица в понеделник рев до обяд,и ми казаха да я взимам на обяд за да се адаптира по - лесно.Обаче имам чувството че става по-зле.Третата седмица (миналата) си стоя вкъщи защото се разболя.Днес страшна истерия на път към градината, в 8 и 15 я оставих, в 9 и 30 ми се обадиха че е повръщала да си я взема.Явно е от плача, защото през целия ден си беше весела,няма повръщане, температура и т.н.
Дайте ми съвет,насока..Аз ли бъркам някъде, в градината ли нещо не е както трябва.Повече време ли трябва, как да й помогна да разбере че не е изоставена там.Казват че тя е единствената, която още плаче другите деца има и по-малки от нея - свикнали и спят там, а тя изпада в ужас дойде ли време за сън там.Вкъщи се прибираме и ляга и заспива.
Не говори напълно разбираемо, и не може да обясни, кое не й харесва, и страх ли я е от нещо свързано с градината.
Тя е общителна попринцип,много се закача с непознати,но определено ги подбира не е с всеки.Деца на улицата като види е първа пуста,по-малки,по-големи без значение,общува с тях прегръща ги.Но не е делена от нас за повече от 2,3ч, защото няма кой да ни помага.Предполагам и това оказва влияние.
 Ще съм благодарна ако ми помогнете. Simple Smile

Здравейте, #адаптацията в детската градина не е линеен #процес. Много често тя преминава през различни етапи, в които се редуват по-спокойни и по-тревожни моменти. Някои деца са силно разстроени в началото и после бързо се отпускат, други са по-стреснати и стегнати и започват да изживяват пълната си емоция след известно време или ги държи по-дълго. Когато детето за първи път в живота си остава повече време с хора, различни от неговите родители, адаптацията се съчетава и с процес на #емоционално #отделяне от #родителите. Тези два процеса предизвикват много силни емоции и е съвсем естествено детето да има нужда от повече време, за да ги преработи. Повечето деца в тази ситуация по-бавно изграждат доверие с учителите и децата, плачат през по-дълъг период от време, не искат да се хранят, да ходят до тоалетна и се страхуват от спането. Освен това отсъствията в началото, когато #детето започне градина също оказват влияние, защото то се откъсва от процеса на адаптация и когато се върне обратно, го започва отново.

Предвид всички тези фактори е нормално вашето момиченце да изпитва #тревожност, тъга, #напрежение, да се разстройва в градината и трудно да се успокоява. Ще има нужда от още време и много подкрепа, разбиране и търпение от страна на възрастните, докато намести вътрешно тези сложни преживявания и се почувства по-спокойна.

Ето няколко посоки, с които можете да я подпомогнете докато преминава през този труден период.

-   Режимът на посещения е от съществено значение. Тъй като това, което липсва най-вече на детето в такава ситуация е #сигурност и спокойствие, добре е максимално да има яснота и предвидим режим. Плавността на процеса също е много важна - хубаво е постепенно да се увеличава времето, прекарано в градината. Ако за вас е възможно първоначално е добре да бъде до обяд, докато се почувства готова за следващата крачка. При някои деца може дори да се започне от 1 – 2 часа присъствие в началото.

-    Много е хубаво, че разговаряте и я подготвяте за хубавите неща в градината. Важно е обаче да я подготвяте и за трудната част, за да има тя реалистични очаквания и да знае какво би могло да се случи. По този начин ще нормализирате нейните #преживявания, ще й дадете усещане, че има право да чувства това, което чувства и #приемане, от което със сигурност има нужда. Когато говорите с нея за градината, можете да й кажете, че там може да й става мъчно, че може да се чувства уплашена, сама, да има усещането, че не познава никой и да й бъде тревожно и тъжно. Че някои деца се страхуват, че родителите им няма да дойдат, други се притесняват от непознатото, трети се ядосват на родителите си, че са ги оставили, че често за децата е трудно да разберат защо трябва да са разделени от родителите си и т.н. Че е нормално да си поплаче и може да го направи, ако има нужда, че може да потърси подкрепата на учителите – да я гушнат, да им сподели. В желанието си децата им да не страдат, много родители сутрин ги молят да не плачат и да се забавляват. В действителност в процеса на адапация и отделяне това е почти непосилна задача, поради което това желание на родителите може да накара децата да се почувстват неразбрани, притиснати и да удължи процеса на справяне. Когато на емоцията се даде пространство, време и приемане, децата я преработват доста по-бързо. Адаптацията не може да се ускори, защото е индивидуален вътрешен процес и си иска своето време.

-   Освен да изчакате развитието на процеса и да осигурите плавно адаптиране, това, което можете да направите, за да помогнете на детето да се справи със своите преживявания, е да разговаряте повече за неговите чувства. Чрез споделяне и емпатично изслушване директно ще подпомогнете справянето с #емоциите, които когато са неизговорени, остават непреработени. Най-ефективно се получава чрез #отразяване на емоциите. Това е подход, при който чрез въпроси за неговите преживявания възрастният съдейства на детето да ги осъзнае, назове, преработи и да ги интегрира вътре в себе си. Няма значение дали детето може да се изразява добре вербално или все още говори неясно, чувайки въпросите то получава нужното любящо присъствие, чувства се прието, разбрано и подкрепено и по този начин интензитетът на емоцията намалява. Ето и примери за въпроси: „Много ли си уплашена там? Сигурно всичко ти е ново и не знаеш какво можеш да очакваш“; „Страх ли те е, че няма да дойдем да те вземем?“, „Самотна ли се чувстваш там без нас?“, „Нормално е да не можеш да се довериш на учителите в началото, защото още не ги познаваш. Трудно ли ти е да се отпуснеш с тях?“, „Ядосваш ли ни се, че те оставяме на градина? Сигурно се чувстваш безсилна“, „Може би всяко ново нещо там те притеснява, защото още не си свикнала. Свило ли ти се е коремчето? Затова ли не ти се яде?“, „Сигурно е много трудно да легнеш да спиш, когато си толкова напрегната. Страх ли те е от спането?“ и т.н. С тези въпроси ще се доближите изключително в дълбочина до нейните преживявания, което ще й донесе така нужното й #разбиране.

-   А от чувството, че си разбран обикновено извира и вярата в себе си и вътрешната сила. Вие можете да я подпомогнете да изгради #волята си и като се фокусирате върху самия процес на #справяне, а не върху крайния резултат. Напр. „Знам, че ти е много трудно, че много ти липсваме. Това е първата ни раздяла за повече време. На мен също ми е много мъчно за теб и много ми липсваш. Знам обаче, че ти ще се справиш. Ще имаш нужда от малко време, но ще се справиш и ще се почувстваш добре там“. Всеки ден можете да отбелязвате нейния напредък и нещата, с които днес се е справила.

-   Отработването по време на #игрите с детето също много помага за наместване на преживяванията. Можете да разиграете ситуацията в градината като тя избере играчки за участниците и тя насочва играта. Така тя ще изрази и възпроизведе динамиката на преживяванията си, случките и комункацията, а и чрез играта вие можете да й дадете чрез приемери повече стратегии за справяне в самите ситуации, напр. да потърси успокоение при учителите, да си гушне играчка, да нарисува мама и т.н.

Разбира се, доверието към учителите е много свързано с техния подход и отношение. В този смисъл е добре, че тя изразява тъгата си чрез плач и показва колко й е трудно. По този начин комуникира нуждата си от подкрепа и успокояване на място. С подкрепата на всички възрастни около нея тя ще се справи с тревогите и тъгата си и скоро ще може да се радва на своя нов живот в градината.

Желая ви успех!

# 111
  • Мнения: 3
Здравейте,имам дъщеря на 3 г.5.Ходила е на ясла, а сега е първа група,имаме проблем с комуникацията като цяло.В къщи в страшно приказлива,както и с хора от семейството (баба,леля ,дядо). Проблема е че например ако в градината е пита нещо госпожата тя отговаря,но сама да започне да разговор не!Играе,пее с децата в градината,изпълнително дете е
,на площтадката ако някой дете е пита нещо тя понякога отговаря,друг път идва и ми казва че и се пиее вода,за да избяга от детето!Днес е пратих в магазина да ми купи вода и отиде нямаше проблем!Ако някой дете например рисува с тебешири,тя го гледа но не отива да си поиска,аз отивам до нея и казвам питай детето дали може да рисуваш,тя казва не не неискам!Някакви насоки,ако може ще бъда благодарна!

# 112
  • Мнения: 61
Здравейте,имам дъщеря на 3 г.5.Ходила е на ясла, а сега е първа група,имаме проблем с комуникацията като цяло.В къщи в страшно приказлива,както и с хора от семейството (баба,леля ,дядо). Проблема е че например ако в градината е пита нещо госпожата тя отговаря,но сама да започне да разговор не!Играе,пее с децата в градината,изпълнително дете е
,на площтадката ако някой дете е пита нещо тя понякога отговаря,друг път идва и ми казва че и се пиее вода,за да избяга от детето!Днес е пратих в магазина да ми купи вода и отиде нямаше проблем!Ако някой дете например рисува с тебешири,тя го гледа но не отива да си поиска,аз отивам до нея и казвам питай детето дали може да рисуваш,тя казва не не неискам!Някакви насоки,ако може ще бъда благодарна!

Здравейте, #комуникативността при #децата е свързана с тяхната #чувствителност и с техния социален опит, и се разгръща паралелно с емоционалното #израстване. За някои деца е съвсем естествено да общуват, да бъдат проактивни в #комуникацията и да се справят с лекота със социални ситуации. За други тези процеси се случват малко по-постепенно във времето. Обикновено децата, на които им е трудно да се отпуснат с другите деца, са по-чувствителни към #взаимодействието с другите, изпитват притеснения да се доверят и се отпускат едва когато се чувстват сигурни и приети. Често този тип деца са по-съзерцателни, предпочитат първо да наблюдават и да опознаят, преди да се насочат към нещо или някой, преживяват по-дълбоко #отхвърлянето и #фрустрацията. Всички тези неща са показател за по-фина чувствителност, която както всяко нещо хем е много ценна, хем понякога тежи, но със сигурност за детето става много по-лесно когато я познава, осъзнато е за нея и знае как да си помогне. Мисля, че при вашата дъщеричка се е получил затворен кръг – поради притесненията си, че не знае как да подходи, тя избягва да инициира комуникация, което от своя страна не й дава възможност да си изгради тези умения, с които да се почувства по-спокойна и уверена, по този начин остава притеснена и избира да се дистанцира.

 #Социалните #умения се учат предимно на практика в ежедневаната естествена комуникация с децата и са много важни за #увереността на детето във всякаква среда. Когато не му достигат социални умения или умения да се справя с вътрешния си свят или своите #емоции, едно по-чувствително дете може да има усещане, че не знае какво да прави или как да подходи, че нещо непредвидено или непознато може да му се случи, което повишава неговата #тревожност, а оттам и #предпазливостта му. А когато човек е предпазлив, той трудно се свързва с другите. Според мен вашата дъщеря е в процес на натрупване на впечатления и умения, в процес на #развитие на своята комуникативност и й трябва още малко. Щом е приказлива с вас, това означава, че има голяма потребност от общуване и вероятно е много фрустрирана, че не може да я удовлетвори с другите хора. При повечето деца общуването се случва много по-лесно с хората, които усещат най-близки – родители, разширено семейство, но с другите деца процесите са по-различни. Обикновено се наблюдава силно комуникативно развитие при първото по-близко приятелство.

Бих обобщила ситуацията при вас така - на детето му трябва още малко време да натрупа опит и преживявания, за да се отвори, но в същото време е нужно да се отвори, за да натрупа този опит. Вие можете да я подпомогнете и подкрепите и в двете посоки. Ето няколко идеи от мен:

-   За да се справи тя със своите чувства, има нужда да се научи да разбира себе си по-добре – да усеща, идентифицира, назовава и преработва емоциите, които изпитва. Вие можете да я подпомогнете като отразявате нейните чувства по време на конкретните ситуации, в които й е трудно, както и когато си говорите за тях, след като са преминали. Чрез вашата помощ тя ще започне да изважда емоцията си навън, вместо да я трупа вътре в себе си и тя да я блокира и да й пречи. #Отразяването става чрез въпроси, които описват това, което тя изпитва и които й помагат да го осмисли и преработи. Напр. „Притесняваш ли се от децата? Плашат ли те с нещо? Притесняваш се, че могат да ти направят нещо ли?“, „Имам чувството, че децата хем са ти интересни, хем се притесняваш от тях? Сигурно се чувстваш объркана?“, „Самотно ли ти е понякога в градината? Сигурно ти е трудно...“, „Срамуваш ли се? От какво те е срам?“, „Какво те притеснява? Да не те отхвърлят ли? Да не би да не искат да играят с теб ли?“, „Чувстваш ли се несигурна с другите деца? Като да не знаеш какво да правиш и как да ги потърсиш за игра?“, „Иска ли ти се да ти е по-лесно и да не се притесняваш, когато общуваш с децата?“, „Има ли някое дете, от което не се притесняваш и с което се чувстваш спокойна?“, „Какво ти се иска да се промени?“ и т.н. Колкото повече чувствата излизат навън и са изразени, толкова по-леко ще й бъде на нея. #Разбирането, #съчувствието и #приемането от ваша страна ще й помогнат тя да започне по-лесно да приема начина, по който се чувства и да го преработва по-успешно и много по-бързо. А това е първата крачка към лекотата в общуването.
-   Ако има дете, с което тя се чувства по-спокойна и има желание и инициатива да си играят повече, добре е да бъде насърчена от вас или от учителите в градината да си позволи по-голяма близост и ежедневно повече игри заедно. Изграждането на едно консистентно приятелство много ще й помогне да се разгърне. Ако сама се притеснява, можете и вие да се включвате в играта с другото дете в началото, за да се чувства тя по-сигурна. Не е нужно да я притискате, но можете да отразите как се чувства, след което да олекотите ситуацията като я насърчите просто да опита, ако има желание („Ако ти се иска да си поиграеш, можеш да опиташ. Ако нещо те притеснява, винаги можеш да спреш. Аз ще бъда до теб.“).
-   Другото важно нещо са стратегиите за справяне в комуникацията и социалните умения. Много ефективно в тази посока помага отиграването в игрите вкъщи. Можете да поиграете на детска градина (или на площадка) с играчки, които дъщеря ви избере. Вие можете да поставяте ситуации с общуване, в които да разигравате различни трудности и начини за справяне – напр. започване на игра, разрешаване на конфликт, отхвърляне, препочитане на друго дете за игра, подиграване и т.н. – потенциалните страхове на детето.
-   За увереността на всяко дете е много важно да знае как да си поставя #граници и да се #отстоява. Някои деца се чувстват беззащитни, ако не знаят как да изразят #гнева или нежеланието си за нещо. Можете да я насърчавате повече в тази посока – нека започне първо с вас, след което ще й стане по-лесно да го прави и с децата. Когато нещо не й харесва, не го иска, ядосва се или й е неприятно, може да каже „Не искам да правя това“, „Не ми е приятно“, „Ядосвам се“, „Стоп“. Колкото повече тренира тези свои умения, толкова по-уверена ще се почувства. Обикновено когато децата се научат спокойно да казват „не“ на другите деца, започват да им казват и повече „да“. Това също е важно да отиграете в игрите вкъщи, както и вие също да го правите, за да й давате пример.
-   За да нормализирате усещанията й можете да й споделите ваш опит с подобни ситуации, в които общуването ви е било трудно, притеснително, страшно, срамно. Много е важно разказът ви да бъде автентичен, да опишете ситуацията с подробности, за да може детето да се потопи в нея, и да споделите чувствата, които сте изпитали, и как сте се справили.
-   Ето и няколко книжки, които също могат да подкрепят процеса: „Когато се чувствам уплашен“ на Трейси Мъроуни, „Срамежливият Тони“ на издателство Клевър бук, „Терапевтични приказки“ на Милена Манова, „Пипи дългото чорапче“.

Разбира се, за да се отпусне тя, важно е и вие да се отпуснете и успокоите по отношение на нея. Отварянето й ще стане естествено и постепенно, а вашата подкрепа към нея е безценна.

Желая ви успех и много нови приятели Simple Smile

# 113
  • Мнения: 616
Милена, аз искам да ви попитам за заекването - като беше на 2 и половина дъщеря ми започна да заеква, след 3 месеца се оправи сама и започна да говори нормално, Сега е на 4 и половина и от половин година, а може би и повече отново почна да заеква - знам, че уж е нормално и мисълта на малките деца им изпреварва устата, но много дълго продължава вече и се чудя доколко е нормално и кога ще се оправи, също така се плаша да не и остане завинаги. По-скоро забива обаче не на срчика от дадена дума, а на цяла дума от дадено изречение.

Казвала съм и да говори бавно и спокойно, да помисли първо какво иска да каже и усещам, че като се усети, че заеква и спира и започва да преглъща, явно така самичка се успокоява и после опитва пак да го каже. И като не може казва: задъхвам се (аз никога не съм споменавала думата заекване пред нея и изобщо не го коментирам, за да не си помисли, че има проблем). Не и довършвам изреченията и не и помагам, изчаквам я, но ми е притеснено да не и остане закономерност.... Има ли какво да се направи?

Последна редакция: сб, 17 окт 2020, 09:24 от bubanka

# 114
  • Мнения: 2 144
Здравейте!Въпросът ми не е свързан с карантината,но надявам се,че ще ми дадете някакъв съвет.Накратко:Живеем извън Бг(щатите).Имаме син на 16 години.Залепен е за компютъра ден и нощ.От няколко години(2-3)иска да влиза в армията с ясното съзнание,че може да го убият или да се върне инвалид.Вчера ни заяви,че не го интересува у-щето и иска да влиза в армията.Това го интересува.Или да се занимава със спорт.Тренира борба.Но сякаш на първо място е армията.Ние с баща му сме в шок.Незнаем как да му избием това от главата.Благодаря.

# 115
  • Мнения: 61
Милена, аз искам да ви попитам за заекването - като беше на 2 и половина дъщеря ми започна да заеква, след 3 месеца се оправи сама и започна да говори нормално, Сега е на 4 и половина и от половин година, а може би и повече отново почна да заеква - знам, че уж е нормално и мисълта на малките деца им изпреварва устата, но много дълго продължава вече и се чудя доколко е нормално и кога ще се оправи, също така се плаша да не и остане завинаги. По-скоро забива обаче не на срчика от дадена дума, а на цяла дума от дадено изречение.

Казвала съм и да говори бавно и спокойно, да помисли първо какво иска да каже и усещам, че като се усети, че заеква и спира и започва да преглъща, явно така самичка се успокоява и после опитва пак да го каже. И като не може казва: задъхвам се (аз никога не съм споменавала думата заекване пред нея и изобщо не го коментирам, за да не си помисли, че има проблем). Не и довършвам изреченията и не и помагам, изчаквам я, но ми е притеснено да не и остане закономерност.... Има ли какво да се направи?

Здравейте, това, което описвате, е по-скоро накъсване на речта, отколкото заекване. Действително се дължи на разминаването между #развитието на #мисленето и развитието на #речта, но също така е възможно да е свързано и с по-голяма #възприемчивост, #любознателност и впечатлителност към средата. Ако детето започва да говори и в същото време се замисля, заглежда или заинтригува от други външни неща, вероятно е да се разсейва по време на говорене или да обработва повече информация, отколкото може да вербализира в момента. Това предизвиква зацикляне, защото е трудно да се осмислят няколко процеса едновременно. Другият вариант е накъсването на речта да е свързано с интензивно вътрешно #развитие, в което #психиката обработва и намества важни за #израстването процеси, прави сложни връзки и всъщност работи много интензивно. Както речта, така и способността за разпределяне на #вниманието с порастването стават все по-развити и диференцирани, така че всички тези умения и процеси ще се наместят естествено от само себе си. Някои деца имат по няколко такива периода в ранното детство, но това не се отразява на вербалното им развитие в бъдеще.

Подходът ви е напълно адекватен за ситуацията, а детето явно вече има развитие в посока справяне, щом се усеща и търси начини да се успокоява. Това, което можете допълнително да направите, е да й помогнете да повиши още повече своята #осъзнатост за това, което й се случва, защото неосъзнатите проблеми се преборват по-трудно. Когато тя осмисли как протича самият процес на зацикляне, ще може по-лесно да си помага сама. Ето няколко стъпки в посока повишаване на осъзнатостта:

-   Наблюдавайте я по-внимателно в какви ситуации се „задъхва“ – свързано ли е с външен стимул или с някакъв вътрешен процес. Така за вас ще се изясни дали има някаква тенденция или пък ще видите, че във всяка ситуация е различно. За да говорите с нея, добре е вие да имате хипотеза какво точно се случва.

-   При всички детски трудности много е важно детето да усеща #приемане – то е в основата на справянето. Затова можете и да й кажете, че има право да се разсейва, това е нормално и се случва на всеки, че ако иска, спокойно може да смени фокуса на вниманието си или да не се доизкаже, ако се почувства зациклила или объркана. Това ще я отпусне и ще нормализира преживяването й. #Нормализирането сваля #напрежението, а това е важно както за нея, така и за вас и вашите притеснения.

-   Можете да я стимулирате да се опита да осмисли това, което се случва, като обсъдите с нея в подробности процеса на накъсване на речта. Ще й помогнете да помисли и да стане по-наясно като й задавате въпроси: как се чувства, когато това се случи, напряга ли се, обърква ли се, притеснява ли се и от какво, дали се впечатлява от нещо, което я разсейва и се опитва да мисли за две неща едновременно, или блокира, докато говори и не знае точно защо и т.н.

-   Попитайте я от какво има нужда в този момент – дали има нужда от някаква #подкрепа или помощ, за да излезе от зациклянето; дали да й кажете нещо, с което да го спрете; или да я докоснете, за да се подсети, че повтаря думичката; дали просто да я изчакате. Можете да обсъдите заедно и да се разберете да опитате различни варианти, за да видите кой ще й се отрази най-добре. Колкото по-въвлечена е тя в процеса на справяне, толкова по-бързо ще се получат нещата. Когато е по-осъзната, по-лесно може да се усеща на момента и да опитва да прави промяна. Няма нищо лошо да я подсещате докато тя започне да го прави сама, само обаче ако тя е съгласна, за да не го приема като прекъсване.

Разбираемо е да се тревожите, но не е нужно. Важно е да подкрепите себе си, да имате търпение и да приемете, че детето ще се справи, но ще му отнеме известно време. Такъв тип накъсвания на речта, заекване и блокажи в изразяването се наблюдават често в тази възраст и обикновено отминават, когато детето се научи да ги усеща и да се саморегулира. Пеенето също помага, така че пейте повече Simple Smile.

Желая ви успех!

# 116
  • Мнения: 61
Здравейте!Въпросът ми не е свързан с карантината,но надявам се,че ще ми дадете някакъв съвет.Накратко:Живеем извън Бг(щатите).Имаме син на 16 години.Залепен е за компютъра ден и нощ.От няколко години(2-3)иска да влиза в армията с ясното съзнание,че може да го убият или да се върне инвалид.Вчера ни заяви,че не го интересува у-щето и иска да влиза в армията.Това го интересува.Или да се занимава със спорт.Тренира борба.Но сякаш на първо място е армията.Ние с баща му сме в шок.Незнаем как да му избием това от главата.Благодаря.

Здравейте, мога да си представя колко притеснително е за един родител детето му да иска да отиде в армията. Напълно разбираемо е да се страхувате. Много е важно обаче да имате предвид възрастта, в която вашият син се намира и особеностите, които има тийнейджърският период. Една от основните задачи в този момент е свързана с търсенето и изграждането на #идентичност. По този път младежите минават през периоди на #експериментиране, принадлежност към разнообразни групи, среди и средства за забавление, както и през периоди на привличане към професионални направления, които те припознават като подходящи за себе си и които отговарят на техните специфични нужди от лична реализация. Много често тези периоди са преходни и променливи, а младежите преобръщат посоката си и със също толкова голяма страст се ориентират към нещо друго. Чрез тези движения и търсения те се опитват да опознаят различни аспекти от себе си, да разберат кои са и какво наистина искат от живота. Често търсенето на идентичност се случва през процес на #разграничаване от родителите, от техните особености, от техните желания и очаквания към детето. Водещ е принципът 'за да стана себе си, трябва да съм различен'. Това е и причината за затварянето на децата към #родителите в #пубертета, трудностите в #общуването между тях и желанието на младежите непрестанно да провокират възрастните. #Провокациите, често дори несъзнателни, имат за цел да покажат на родителите, че детето е пораснало, че се бори за своята #независимост, че е на път към света на възрастните и много му се иска родителите му да признаят и уважат това. В тази своя нужда тийнейджърите са склонни да опитват рискови неща от различно естество, чрез които често създават грижи и притеснения на родителите и чрез които искат да покажат, че вече са големи, макар това все още да не е съвсем така.

 В същото време влиянието на средата за младите хора е изключително голямо. Все още критичността към въздействията на приятелите и ролевите модели не е много диференцирана, защото нуждата от #приемане, принадлежност и #утвърждаване е водеща. Нейното влияние е толкова силно, че е способна да замъгли преценката на младия човек за другите му нужди и потребности. Характерно за тази възраст е и силната #емоционалност, бурните реакции, вкопчването и разсъждаването в крайности, както и усещането за неуязвимост и липсата на свързаност с темата за преходността на живота.

 Поради всички тези процеси, съчетани с интензивно хормонално развитие, тийнейджърите са склонни да се държат реактивно, понякога да разсъждават черно-бяло и да възприемат нещата крайно, да виждат алтернативата, която ги привлича в момента като единствената възможна, дори и тя да носи риск за тяхното здраве и живот. 

Вашето момче е на 16 години, точно в разгара на всички тези процеси и в голяма степен е обяснимо неговото привързване към идеята да отиде в армията. Явно за него е много важно да бъде силен и да изявява силата си. От посвещението му на спорта се вижда, че е целеустремен и последователен. Добре е, че комбинира стоенето на компютъра със спорт. Съдържанието на нещата, които младите хора гледат в Интернет (както и игрите, които играят) може изключително да повлияе на нагласите и посоките, в които насочват интересите и търсенията си. В процеса на оформяне на идентичност клипчета, послания, текстове в Интернет могат да усилят или намалят интензивността на даден интерес или посока на развитие.

Иска ми се да обърна внимание и на темата за твърдата #решителност. Много е важно да се има предвид един аспект на настоятелността при тийнейджърите, а и изобщо при хората, а именно, че нейната интензивност може всъщност да бъде показател за крехкост и #несигурност. Обикновено когато една идея присъства балансирано в главата на един човек, той е способен да я види от различни гледни точки, осъзнат е за позитивите и негативите, има предвид и други варианти, спокоен е с желанието си и е склонен да разговаря, обмисля и преговаря. Това е начинът, по който се взима информирано и осъзнато решение. Обратно, когато има твърде голяма настоятелност, съпротива срещу обмисляне, твърде силно отстояване и реактивност, най-често става въпрос за все още крехко, неузряло и по-скоро емоционално решение, в което младежът в желанието си да убеди вас, всъщност убеждава и себе си.

Моите насоки и препоръки за вашата ситуация са свързани с комуникацията между вас и повишаването на осъзнатостта на вашето момче, защото вярвам, че те са ключови за хармоничното развитие на младите хора и адекватното взимане на решения.

#Комуникацията и #близостта между вас в този момент, а и по принцип в тийнейджърска възраст, е изключително важна. Тъй като тийнейджърите не допускат лесно родителите си до себе си, върху вас пада отговорността да извървите по-голямата част от пътя към по-открито и задълбочено #общуване. Добре е да поговорите с вашия син за неговите житейски планове, но по един по-различен начин. От позицията не на тревожния родител, който иска да го убеди, че за него е опасно, а от позицията на човек, който наистина иска да го разбере. За да можете да се чуете взаимно, хубаво е да се опитате максимално да се доближите до него, до неговия свят, неговите вътрешни #преживявания, разсъждения и #нагласи. Можете да отразите #чувствата му като му задавате въпроси, свързани с неговата #мотивация: защо иска да се включи в армията, как си представя своето бъдеще и развитие, как се чувства в момента, как се чувства спрямо вас и вашите #взаимоотношения, какво вълнува душата му извън армията и спорта. Много е важно той да се почувства предразположен да сподели и да усети доверие към вас. Това става когато подходите с #разбиране и #съчувствие към него и когато той усети вашето искрено #любопитство и интерес към неговите подбуди, към неговите разсъждения и към начина, по който се чувства. Чрез този разговор вие ще го стимулирате да помисли и разсъждава, със сигурност ще повиши своята осъзнатост, ще се успокои спрямо вас, а вие ще можете да изясните за себе си в по-голяма дълбочина какво е това, което толкова го привлича в армията, защо за него е толкова важно да бъде силен, има ли нещо, от което се страхува, има ли близка среда, която го мотивира да тръгне в тази посока, защо стои толкова време на компютъра, има ли нещо, което му липсва, за какво си мечтае, как си представя развитието си в подробности и т.н. Споделянето намалява вкопчването и интензивността, защото изкарва хората от полярностите и по този начин им помага да погледнат по-трезво на нещата.

По отношение на взимането на решения, свързани с развитието и регулирането на живота на тийнейджърите, процесът е съвместен между детето и родителя и най-добрият подход включва #откритост и #преговаряне. Това е така, защото те наистина са пораснали и вече не са съвсем деца, имат усещането, че стават големи, но в същото време все още не са възрастни и за правилата в къщата крайна отговорност носят родителите. За да се уважи правото им да имат повече права и да направляват по-независимо живота си, добре е да се търсят варианти, които удовлетворяват и двете страни. Във вашия случай това важи както за включването в армията, така и за училище и учене. Смятам, че като родители можете да поискате от него той да завърши училище и да си даде време тези две години, които му остават, да проучи въпроса с армията в по-голяма дълбочина, може би да посети курс, за да може някой ден да вземе информирано решение с вашето участие и подкрепа. Преди това обаче да завърши своето образование, защото това наистина е много важно в каквато и посока да поеме занапред.
 
Освен комуникацията между вас, могат да се направят промени, свързани с неговата среда на влияние. Добре е да опитате да регулирате времето, прекарано пред компютъра. Тъй като все още той е на 16 години, вие можете да преговаряте това време да има някакъв лимит. За да се разшири неговият хоризонт на мислене и разсъждения е много важно той да попада в различни среди, да има разнообразни занимания и да се развива не толкова еднопосочно, колкото по-цялостно и в различни посоки. Всички дейности и контакти, които могат да повишат неговата зрялост и да разширят неговата перспектива и гледна точка биха били много полезни за него. Можете да го запишете на семинар за тинейджъри или да посещава група по интереси, в която да прави или учи нови неща, да бъде повече навън и сред природата и т.н. Може да помислите как би могъл да се срещне с хора, които са преминали през трудности в живота си и които биха могли да го обогатят през споделяне на своя опит, хора с интересни професии и история.

Вие от своя страна също е хубаво да му споделите как се чувствате по отношение на неговите планове, какви са вашите притеснения, страхове, да бъдете максимално искрени и автентични, и да се отнесете с уважение и без подценяване. Така и той ще ви усети по-близки като човешки същества, а не като възрастни, които се опитват да го възпитават. Би било хубаво, ако можете вие да му споделите личен опит със ситуация от вашия живот, в която сте взимали решения и те са оставили отпечатък върху целия ви живот. Целта на това споделяне не е да го предупреждавате или отказвате, а по-скоро да го запознаете с процеса, който той на тази възраст няма как да познава. Важно е и повече да си говорите изобщо за взимането на решения и за възможностите като цяло в живота, за това, че пътят на професионалиста често преминава през колебания и промени, че с израстването гледната точка, желанията и потребностите се променят, и че много важно човек да бъде гъвкав, да познава себе си добре, да се доверява на своето усещане, но и за важните решения да разговаря с важните хора.

Мисля, че с отварянето на комуникацията между вас по този въпрос вие също ще се почувствате много по-включени и по-спокойни в процеса на избор на професия на вашия син. Важно е да сте много внимателни, подкрепящи и разбиращи, за да може той да се отвори и наистина да се замисли за цената, която би платил, ако поеме по пътя към армията. Осмислянето е процес, който отнема време, така че е добре, че вие имате време. До 18-годишна възраст остават още две години, в които той със сигурност ще порасне още повече, ще придобие по-голяма зрялост и е напълно възможно да преосмисли своето намерение.

Желая ви успех!

# 117
  • Мнения: 2 144
Много ви благодаря.

# 118
  • Мнения: 3 597
Здравейте,синът ми е на 3г,доста нервен.Има периоди,в които е по-спокоен,но те са рядкост.Много често докато играе,се ядосва,че не може да се справи с нещо.Започва да хвърля, блъска,играчките,да крещи,да плаче.Още с отварянето на очите сутрин е нервен и постоянно мрънка за нещо.Непрекъснато търси внимание,ако му се откаже нещо,започва да буйства,става агресивен,дори ми посяга и изобщо не иска да чуе какво му се говори.Гледам го сама,не ходи на градина,разделени сме с баща му,бабите нямат възможност да помагат.Не знам дали това не е причината за това му поведение.Ще съм благодарна да ми дадете съвет.

# 119
  • Мнения: 16 083
Здравейте!
Момиченцето ми е на 3 години и половина. Отскоро я записах на танци,защото тя много обича да танцува, да пее, като цяло е музикална.Когато ходим по концерти казва, че иска и тя да е там, едвам я спирам да не се качи на сцената, даже веднъж го направи, танцува непрекъснато.
Няколко педагози вече ми обърнаха внимание, че има потенциал и танцуване то й е в кръвта. И аз го виждам и знам, че е така без да съм специалист.
Записах я на модерни танци. Беше очарована и много и харесваше в началото. Научи много движения. Госпожата каза, че напредва добре и се чувства добре. Обаче от една седмица казва, че не иска да ходи и още като ме види в градината това е първото нещо, което ми казва.
Онзи ден не можахме да я накараме да влезе, дърпаше се и почти се разрева.
Попитах учителката и каза, че е изпълнителна и няма проблеми. Единственото е, че там децата са малко по-големи и са й казали, че е бебе. А тя е чувствителна и се сърди и разстройва.
Сега сме на вълна, че сме много големи. И все това повтаря. Иначе в къщи постоянно показва позиции и движения от танците, виждам я, че обожава да танцува и е щастлива. Виждам напредъка, тя е много енергична и активна, иска ми се да остане там за да изразходва и енергия и да се занимава с нещо.
Не знам как да подходя. Да упорствам или да я спра за известно време.?
Вчера ми каза, че вече няма да плаче и, че иска да ходи пак. Че й харесва и че е хубаво. Онзи ден просто отказваше, защото искаше да ходи с нас в магазина. Госпожата казва, че като влезе малко мрънка, но след 5 минути се успокоява като започнат танците и се справя много добре.
Отделно, че са три пъти в седмицата, а това ми се вижда множко. Разтягат се, правят акробатични движения и може да я понаболяват мусколитв, но не ми е казала това.
Госпожата каза, че няма да я товари, защото е по-малка. И единствения проблем за, който се сеща може да е този, че малко повече се разстягат.
Иначе детето е много общително, никак не е от срамежливите, обича да се изявява, адаптивна и отправна така да се каже, но много чувствителна.
Госпожите се грижат за нея, добри са и й обръщат внимание. Дали не избързах?
Специално ги попитах дали ще я вземат, защото е малка. Казаха, че няма проблем.
Но групата е разнородна по възраст.
Един ден казва, че ще ходи, а а на другия-не. Сменя си настроенията.
Какво ще ме посъветвате?
Как да подходя? Какво да й говоря?Притеснявам се да не оплескаме нещата, да й остане травма, да й се убие желанието и след години пък съвсем да не иска. От друга страна виждам, че като танцува там е изпълнителна, няма никакви проблеми, излиза весела, после ми показва всичко.
Не знам дали просто не се глези, или има проблем или е просто мъничка. Другите майки ме съветват да не я спирам,че ще свикне. И било нормално.

Общи условия

Активация на акаунт