Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 120
  • Мнения: 61
Здравейте,синът ми е на 3г,доста нервен.Има периоди,в които е по-спокоен,но те са рядкост.Много често докато играе,се ядосва,че не може да се справи с нещо.Започва да хвърля, блъска,играчките,да крещи,да плаче.Още с отварянето на очите сутрин е нервен и постоянно мрънка за нещо.Непрекъснато търси внимание,ако му се откаже нещо,започва да буйства,става агресивен,дори ми посяга и изобщо не иска да чуе какво му се говори.Гледам го сама,не ходи на градина,разделени сме с баща му,бабите нямат възможност да помагат.Не знам дали това не е причината за това му поведение.Ще съм благодарна да ми дадете съвет.

Здравейте, 3 годишната възраст е предизвикателен период за всяко дете и родител. Случват се много съществени процеси, затова и се води един от най-интензивните периоди на развитие в живота на човека. Детето на 3 обикновено е много динамично, често се държи #опозиционно, има периоди на високо #напрежение и трудна #комуникация, потребностите му стават все повече и все по-разнообразни. Процесите, които се случват, са външни и вътрешни. Вътрешните включват изграждане на #аз, разграничаване от другите и най-вече от #родителите, #емоционално #отделяне от #майката, изучаване и разбиране на своите и чуждите особености, #нужди и #граници, осъзнаване на връзката между емоции и #поведение, #саморегулация и т.н., всичко това на фона на интензивно хормонално развитие. Външните процеси включват изграждане на #социални #умения, умения за иницииране и поддържане на балансирана и конфликтна комуникация с връстници и авториети, овладяване на #себеотстояването, изграждане на уважение към границите на другите и т.н. Всички тези процеси натоварват #психиката със сериозно количество работа и поради това винаги са съпроводени с напрежение. Тяхното разгръщане може да се случи единствено посредством взаимодействието със #средата – колкото по-широка е тя, толкова повече може да отговори на разнообразните потребности на детето, а напрежението му се разпределя по-лесно в комуникацията с повече и различни хора.

Във вашия случай средата на вашето детенце сте предимно вие. Вие сте натоварена със задачата да отговорите на всичките му социални потребности, а това е една почти невъзможна задача. Невъзможно е и между вас да не се породи интензивно напрежение, защото затворената система винаги напряга, създава един вид емоционален вакуум и е трудна за виреене. Към този фактор и характерната за възрастта по-голяма напрегнатост добавям още един фактор, който също има голямо влияние - #отделянето. Точно в тази възраст е моментът, в който детето трябва да се отдели емоционално от родителите, най-вече от майката, и това обикновено се случва по естествен път, когато то започне да посещава детска градина и вече изкарва по-голямата част от времето си през деня без майка си. Когато обаче няма такава възможност, процесът на отделяне се свежда на ниво взаимоотношения и се реализира основно чрез #конфликтите, затова и те доста зачестяват, както се получава при вас. Отделянето е естествен процес, който се случва и трябва да се случи, независимо в какъв контекст се намира детето, а възпрепятстването му може да доведе до различни трудности. Наприемер ако родителят е #авторитарен, детето може да се потисне и задържи напрежението в себе си, което води до емоционални проблеми и трудности със #себевъзприемането и #себеуважението. Ако родителят е твърде #либерален и не поставя достатъчно граници, детето ще отреагира напрежението си към него, ще създава конфликтни и предизвикателни ситуации.

Моите препоръки към вас са в посока как да подобрите комуникацията помежду си, как да подпомогнете отделянето и как да реагирате на емоциите на детето:

-   Доколкото е възможно да осигурите общуване на детето с други деца и възрастни, както и време без вас, дори и да го оставите за малко при приятелка или съседка. Целта е той да започне да комуникира с повече хора и да не е фокусиран само върху вас. По този начин ще можете да намалите вакуума помежду си и очакването вие да отговаряте на всички социални потребности на вашето момче. Той ще изразходва комуникационната си енергия и по-лесно ще следва задачите на #израстването си. Общувайки с повече възрастни разширява хоризонта си, опознава света на големите и себе си в общуването с тях, научава повече за #йерархията, #авторитетите, #правилата и границите, а чрез #игрите с децата получава безценни умения във всяка сфера от живота – емоционална, интелектуална, физическа, социална, практическа. Когато започне да посещава градина, това също ще помогне много.

-   Както отбелязах, когато не може да се реализира на физическо ниво, процесът на отделяне се случва на ниво комуникация. Вие можете много да го подпомогнете като изразявате своите #чувства и поставяте ясни и категорични граници. Колкото повече синът ви чува какво на вас не ви харесва, какво не искате да се случва, какво не ви е приятно, на какво се ядосвате, какво ви напряга, толкова повече ще усеща разграничаването помежду ви и това ще подкрепя процеса на отделяне. Много е важно да поставяте граница спрямо себе си, а не спрямо него, т.е. не „Ти се държиш лошо“, а „На мен не ми е приятно това, което правиш и се ядосвам“. С изразяването на своите усещания, чувства и граници вие му помагате да разбере, че сте отделен и различен от него човек, а също така и стимулирате неговата #самостоятелност. Разбира се, важно е да споделяте и положителните неща – какво ви харесва, какво ви е направило добро впечатление, от какво ви е станало приятно или ви се иска пак да се случва и т.н. Много е важно той да разбере ясно, че не ви е приятно да ви посяга и за това можете да го учите да се изразява с думи, а не с удряне („Ядосан ли си ми? Кажи ми го с думи, ако не искаш нещо. Не ми е приятно да ме удряш и няма да позволя да ме удряш“), както и да спрете ръката му. Същото важи и за играчките. Хубаво е, че изразява гнева си, но е добре да му помогнете да се научи да го прави конструктивно – най-вече с думи, но може и да удря възглавница, да драска на лист, да къса листове, или да му вземете малка боксова круша.

Още информация за границите и отделянето съм качила на тези линкове:

http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0% … 0%B8%D1%82%D0%B5/

-   Можете да използвате конфликтите между вас, за да се разграничите един от друг по положителен начин. Това включва вие да отразявате и приемате чувствата, които той изпитва, да изразявате автентично своите и да валидизирате вашата различност и правото ви да имате различни мнения, желания и потребности. Ще ви дам пример - вие искате да излезете навън, той иска да си стои вкъщи, можете да му кажете например: „Ние сме различни хора и в момента искаме различни неща. Аз разбирам, че много ти се играе вкъщи и не ти се иска да си прекъсваш играта, но за мен пък е важно да излезем навън и ти да поиграеш сред природата, а аз да се разведря. Искаш ли да измислим среден вариант – аз да те изчакам още половин час и след това да излезем или сега да излезем, но да стоим навън по-малко? Какво предпочиташ?“. Така нуждите и на двамата са зачетени, еднакво важни са и е валидизирано правото да се разграничите.

-   От думите ви разбирам, че вашето момче лесно се чувства фрустриран, когато с нещо не се справи и му е трудно все още да регулира чувствата си. Когато е напрегнат, ядосан, фрустриран, независимо от какво, опитайте да му помогнете чрез #отразяване на емоциите му. На първо място е важно той да не усеща подценяване от ваша страна на неговите преживявания. Често нещата, за които се ядосват децата, на нас могат да ни се струват незначителни, но в същото време за тях да са най-важното нещо на света в момента и да ги усещат като на живот и смърт. Дори и зад мрънкането винаги стои емоционален довод, който може и да не е осъзнат, но го има. Децата функционират предимно тук и сега, реактивни и първични са и са склонни да се вкопчват в нещата, това е напълно нормално. Затова повече помага да се отнесем насериозно с тях, отколкото да се опитаме да ги разсейваме или отклоняваме. #Отразяването на емоциите винаги помага те да намалят своя интензитет и детето да се почувства разбрано, уважено, прието, от което всъщност има най-голяма нужда, за да се успокои. Можете да го отразите като му задавате въпроси, чрез които да усети вашето разбиране и #съчувствие: „Ядоса ли се, че не можа да направиш това? Много ли ти става неприятно като нещата не стават така както ги искаш? Иска ти се да ти е по-лесно? Разбирам те, но можеш да опиташ пак. Когато се учиш на нещо, всеки път се справяш все по-добре“, „Изглеждаш ми изнервен. Какво те напрегна? Искаше нещо друго ли?“, „Струва ми се, че не си в настроение. Какво ти се прави днес?“ и т.н. За да започне той да регулира емоциите си, трябва първо да може да се свърже с тях, да ги осмисли, да ги назове и изрази. С отразяването вие ще подпомогнете този процес на емоционално порастване, външната регулация ще започне да минава на вътрешно ниво и с времето той ще започне по-лесно да се успокоява, да разбира себе си и да е по-стабилен.

И не на последно място, важно е повече да се забавлявате и да правите приятни неща заедно, които ви носят радост. А обикновено след отделянето следва процес на свързване на едно ново по-осъзнато и още по-дълбоко ниво.

 Желая ви успех!

# 121
  • Мнения: 1
Здравейте,

Имам 5 годишно момченце, което изпитва голямо желание да похапва от скука. Постоянно иска да му се обръща внимание и не желае да си играе сам. От 2 годишна възраст има детска бронхиална астма, която се причинява от вируси. От тогава насам не посещава постоянно детска градина. На пример зимно време е вкъщи, пролет и есен се опитваме да ходи на градина, а когато се разболее е на инхалации с пулмикорт. Когато беше на 3 години започна да качва доста бързо килограми и към днешна дата този процес продължава. В момента е 118 см. и тежи 31 кг. Ходеше на плуване, но заради ситуацията спряхме. Лятото играеше постоянно с деца и дори беше отслабнал малко. От есента започнахме с детската градина, но го спряхме пак заради ситуацията. От няколко месеца имаме и бебе във вкъщи. Забелязах, че от както е във вкъщи е постоянно на телефона и иска да похапва нещо. А ако му откажа започва да се ядосва. Много се старая да му говоря за полезните храни и спорта. Гледам да му създам режим със занимания, но той вече е голям и много трудно му се запалва интереса. Отново започна да пълнее. Моля за съвет Simple Smile

# 122
  • Мнения: 61
Здравейте!
Момиченцето ми е на 3 години и половина. Отскоро я записах на танци,защото тя много обича да танцува, да пее, като цяло е музикална.Когато ходим по концерти казва, че иска и тя да е там, едвам я спирам да не се качи на сцената, даже веднъж го направи, танцува непрекъснато.
Няколко педагози вече ми обърнаха внимание, че има потенциал и танцуване то й е в кръвта. И аз го виждам и знам, че е така без да съм специалист.
Записах я на модерни танци. Беше очарована и много и харесваше в началото. Научи много движения. Госпожата каза, че напредва добре и се чувства добре. Обаче от една седмица казва, че не иска да ходи и още като ме види в градината това е първото нещо, което ми казва.
Онзи ден не можахме да я накараме да влезе, дърпаше се и почти се разрева.
Попитах учителката и каза, че е изпълнителна и няма проблеми. Единственото е, че там децата са малко по-големи и са й казали, че е бебе. А тя е чувствителна и се сърди и разстройва.
Сега сме на вълна, че сме много големи. И все това повтаря. Иначе в къщи постоянно показва позиции и движения от танците, виждам я, че обожава да танцува и е щастлива. Виждам напредъка, тя е много енергична и активна, иска ми се да остане там за да изразходва и енергия и да се занимава с нещо.
Не знам как да подходя. Да упорствам или да я спра за известно време.?
Вчера ми каза, че вече няма да плаче и, че иска да ходи пак. Че й харесва и че е хубаво. Онзи ден просто отказваше, защото искаше да ходи с нас в магазина. Госпожата казва, че като влезе малко мрънка, но след 5 минути се успокоява като започнат танците и се справя много добре.
Отделно, че са три пъти в седмицата, а това ми се вижда множко. Разтягат се, правят акробатични движения и може да я понаболяват мусколитв, но не ми е казала това.
Госпожата каза, че няма да я товари, защото е по-малка. И единствения проблем за, който се сеща може да е този, че малко повече се разстягат.
Иначе детето е много общително, никак не е от срамежливите, обича да се изявява, адаптивна и отправна така да се каже, но много чувствителна.
Госпожите се грижат за нея, добри са и й обръщат внимание. Дали не избързах?
Специално ги попитах дали ще я вземат, защото е малка. Казаха, че няма проблем.
Но групата е разнородна по възраст.
Един ден казва, че ще ходи, а а на другия-не. Сменя си настроенията.
Какво ще ме посъветвате?
Как да подходя? Какво да й говоря?Притеснявам се да не оплескаме нещата, да й остане травма, да й се убие желанието и след години пък съвсем да не иска. От друга страна виждам, че като танцува там е изпълнителна, няма никакви проблеми, излиза весела, после ми показва всичко.
Не знам дали просто не се глези, или има проблем или е просто мъничка. Другите майки ме съветват да не я спирам,че ще свикне. И било нормално.

Здравейте, не мисля, че сте избързали като сте я записали по-мъничка на танци, напротив – дали сте й възможност да развива свой #талант и желание. Много е полезно танците да бъдат започнати в ранно детство, защото по този начин вероятността да останат страст за цял живот е голяма, а те са много добро средство за справяне със стреса във всяка възраст. За да вземете решение как да постъпите, добре е да идентифицираме къде е проблемът. Нормално е децата на тази възраст да си менят мнението според настроението, в което са, защото все още развиват своята #устойчивост. Има голямо значение обаче дали трудността на #детето е свързана с естеството на дейноста, с която се занимава, или с други фактори от средата. В случая това, което създава трудности на вашата дъщеричка, е по-скоро #общуването с децата в групата, а не самият процес на учене на танците. Ако тя не обичаше танци и не се чувстваше добре със самата дейност, решението да я спрете би й дало важното послание да си дава право да пуска неща, които не усеща като свои или като важни за себе си. Когато обаче тя обича това, което прави, но поради други причини се откаже, би останала с впечатлението, че трябва да жертва важни за себе си неща, за да й е лесно. Едно добро послание към детето в такава ситуация е да я подкрепим, че има силата да се справи с това, което я тревожи, да й помогнем да го направи, за да продължи да прави това, което й е на сърце. Така ще разбере какво е да се бориш за мечтите и желанията си и че #трудностите не са причина да се откажеш от тях.

При децата #комуникацията често е водещ фактор при изборите, които правят. Ако нещо ги притеснява и не знаят как да подходят, това може да бъде за тях много силен демотиватор. Особено във възрастта на изграждане на „аз“ всичко, преживяно като обида или омаловажаване, има силен отблъскващ ефект върху детето. То може да се почуства объркано между това, което иска, и това, от което го е страх или се притеснява. Тъй като по-малките деца все още не са развили докрай волята си, не могат все още да удържат преживявания, в които им е трудно, за да следват желанията си и да не се отказват от тях. За да стане този процес вътрешен, първо се случва на външно ниво – от страна на #родителите. Родителската #воля се усвоява от детето и то се научава да отстоява съществените за себе си #нужди, #желания и #ценности. Ролята на родителите е да подкрепят емоционално детето да се справи с трудностите, които изпитва, но да бъдат твърди по отношение на нещата, които са полезни за неговото #развитие.

В този смисъл моята препоръка е да продължите да я водите на танците и да я подпомогнете да се справи с трудностите, които изпитва. Добре е и преподавателката да я подкрепя на място, защото там тя ще бъде сама. Можете да поговорите с нея за това, което я притеснява, да отразите чувствата й и да обърнете внимание на начините, по които може да се справи. Чрез #отразяването ще я стимулирате да се изрази, да осмисли и осъзнае преживяванията си в дълбочина и да ги преработи. По този начин изграждате и нейната устойчивост. Нека сподели как я кара да се чувства това, че е в група с по-големи деца, дали се сравнява с тях, притеснява ли се дали се справя, обижда ли се като й казват, че е бебе, чувства ли се малка, ядосана ли е на децата, какво й се иска да им каже, направи. След като тя се изрази, можете да обсъдите #стратегиите за #справяне, които може да използва. На първо място това е да се научи да поставя #граници на децата – да им каже, че не й е приятно да й говорят така, че иска да спрат, че се дразни и се ядосва. Можете да изиграете ситуацията двете или с играчките вкъщи, така че тя да опита това #поведение чрез #преживяване, така най-лесно ще го усвои. Хубаво е да й обърнете внимание на това да се отстоява с #категоричност и твърдост и да знае, че има право да си поставя граници, независимо, че е по-малка. Стимулирайте я да го прави и с вас, това ще й даде още повече #увереност. Разбира се, вариант за справяне е и да сподели с учителката и тя да поговори с другите деца, но приоритетно е хубаво да я насочите, че тя самата може да се справи. Освен това можете да я научите да осмисля обективно нещата, за да ги приема по-леко вътрешно – когато някой я обиди, да се запита дали вярва на това, което й е казал и какво тя мисли по въпроса, че нейното мнение е най-важното. Добре е и да й обясните ситуацията - че й е трудно, защото децата я провокират, но е важно да не се отказва от това, което обича, а да пребори това, което й е трудно. За да се почувства по-уверена, хубаво е и да я насочите към това, с което се справя, а то не е малко. Тя всъщност доста успешно изучава танци за по-големи и е много смела да бъде в такава група, а желанието и явно е наистина много голямо, щом успява да потъне в танците и да им се наслади, дори когато не й се иска да ходи и отказва да влезе в началото. Можете и да я помолите да ви научи вас на стъпките от танците, за да усети, че не само на нея й е трудно, и че на възрастните понякога може да им е по-трудно отколкото на едно дете. Добре ще й се отрази, ако й споделите и случка от вашия живот, в която сте се чувствала по подобен начин и как сте се справила.

Ситуацията, в която се намира вашето момиченце, е много полезна за израстването й. Да я стимулирате да не се отказва от танците не е натиск върху нея, а подкрепа на нейното развитие - както физическо, така и социално и емоционално. Всъщност е прекрасно, че тя е открила свой талант толкова рано. За да е здрав и балансиаран психически един човек е много важно да има в живота си занимание, което го изпълва с радост и му помага да се отпуска и разтоварва. Богатство е.

Желая ви успех!

# 123
  • Мнения: 16 082
Здравейте! Много ви благодаря за обратната връзка,защото доста ме натовари и ме притесни тази ситуация.
Има развитие положително - обясних й, че тя също е голяма и, че може да танцува и може да прави всичко, както и каките.
Тя до такава степен й се беше загнездило в съзнанието, че е малка, че вечер преди да легне и сутрин като стане се започваше с думите"Мамо, каките ми казват ти си малка". Аз й обясних че следващият път като й кажат така тя да им каже, че е голяма.
Баща й също се включи като й каза, че важното е, че може да танцува. И учителките гледат това. И, че може да е най-малка но пък е най-хубавата😁
В къщи тя постоянно повтаря, че е голяма. Аз постоянно гледам да й показвам, че може и, че е голяма като винаги го вметвам като коментар при всеки удобен случай. Когато ми покаже някое движение, аз се опитвам да го направя ама не мога(и наистина не мога) й й казвам-ето мама е голяма, а не може и тя ми обяснява как е.
Така беше няколко дни. Насърчавам я и й говорих, че е голяма.
Дойде деня за танците и реших да я заведа. Още със слизането от колата каза"аз съм малка", "каките са големи".
И на един наш приятел му направи впечатление колко й се е набило в главата това. И тогава разбрах какъв е проблема-децата, че й казват, че е малка и е бебе.
После след като всички дечица се събраха преди да влязат на танците, започнаха да се гонят и тя отиде с тях, приобщи се. Това спомогна.
И влезе без проблем.
После излезе с думите"аз мога всичко".
Имаше резултат от подхода ми.
Говорих и с учителките. Казаха, че за това се сърди-като й кажат така.Иначе се чувства добре, нямало проблеми.
Сега все пита кога ще ходи пак, показва ми движения, всеки ден повтаря, колко е голяма и че може.
Просто на психологическо ниво беше проблема. Драмата сега е, че е много голяма и това й е много важно. Затова така се държеше. Днес вече ме пита ще ходим ли.
Обаче засега ще я водя по два пъти-те са 3 пъти в седмицата, което ми се вижда много за нея.
Ще я водя само по два пъти, за да не й стане много. Смятам, че така ще е по-добре.
Отново много благодаря! Бъдете здрава и хубава вечер!

# 124
  • Мнения: 61
Здравейте! Много ви благодаря за обратната връзка,защото доста ме натовари и ме притесни тази ситуация.
Има развитие положително - обясних й, че тя също е голяма и, че може да танцува и може да прави всичко, както и каките.
Тя до такава степен й се беше загнездило в съзнанието, че е малка, че вечер преди да легне и сутрин като стане се започваше с думите"Мамо, каките ми казват ти си малка". Аз й обясних че следващият път като й кажат така тя да им каже, че е голяма.
Баща й също се включи като й каза, че важното е, че може да танцува. И учителките гледат това. И, че може да е най-малка но пък е най-хубавата😁
В къщи тя постоянно повтаря, че е голяма. Аз постоянно гледам да й показвам, че може и, че е голяма като винаги го вметвам като коментар при всеки удобен случай. Когато ми покаже някое движение, аз се опитвам да го направя ама не мога(и наистина не мога) й й казвам-ето мама е голяма, а не може и тя ми обяснява как е.
Така беше няколко дни. Насърчавам я и й говорих, че е голяма.
Дойде деня за танците и реших да я заведа. Още със слизането от колата каза"аз съм малка", "каките са големи".
И на един наш приятел му направи впечатление колко й се е набило в главата това. И тогава разбрах какъв е проблема-децата, че й казват, че е малка и е бебе.
После след като всички дечица се събраха преди да влязат на танците, започнаха да се гонят и тя отиде с тях, приобщи се. Това спомогна.
И влезе без проблем.
После излезе с думите"аз мога всичко".
Имаше резултат от подхода ми.
Говорих и с учителките. Казаха, че за това се сърди-като й кажат така.Иначе се чувства добре, нямало проблеми.
Сега все пита кога ще ходи пак, показва ми движения, всеки ден повтаря, колко е голяма и че може.
Просто на психологическо ниво беше проблема. Драмата сега е, че е много голяма и това й е много важно. Затова така се държеше. Днес вече ме пита ще ходим ли.
Обаче засега ще я водя по два пъти-те са 3 пъти в седмицата, което ми се вижда много за нея.
Ще я водя само по два пъти, за да не й стане много. Смятам, че така ще е по-добре.
Отново много благодаря! Бъдете здрава и хубава вечер!

Чудесно сте се справили! За да бъде подготвена и за ситуации, в които наистина може да й бъде трудно да се справи с нещо, аз бих й казала също, че за някои неща е голяма и ги прави с лекота, за други понякога може и да е малка и да и отнеме време да се научи, това е съвсем нормално. Но във всичко, което прави, е самата тя, независимо дали се справя или не, а тя е прекрасна такава каквато е Simple Smile

# 125
  • Мнения: 61
Здравейте,

Имам 5 годишно момченце, което изпитва голямо желание да похапва от скука. Постоянно иска да му се обръща внимание и не желае да си играе сам. От 2 годишна възраст има детска бронхиална астма, която се причинява от вируси. От тогава насам не посещава постоянно детска градина. На пример зимно време е вкъщи, пролет и есен се опитваме да ходи на градина, а когато се разболее е на инхалации с пулмикорт. Когато беше на 3 години започна да качва доста бързо килограми и към днешна дата този процес продължава. В момента е 118 см. и тежи 31 кг. Ходеше на плуване, но заради ситуацията спряхме. Лятото играеше постоянно с деца и дори беше отслабнал малко. От есента започнахме с детската градина, но го спряхме пак заради ситуацията. От няколко месеца имаме и бебе във вкъщи. Забелязах, че от както е във вкъщи е постоянно на телефона и иска да похапва нещо. А ако му откажа започва да се ядосва. Много се старая да му говоря за полезните храни и спорта. Гледам да му създам режим със занимания, но той вече е голям и много трудно му се запалва интереса. Отново започна да пълнее. Моля за съвет Simple Smile

Здравейте, килограмите в детска възраст могат лесно да варират в следствие на начина на живот. Това, че се наблюдава склонност към напълняване, не означава, че ще остане тенденция в бъдеще. Механизмът за преодоляване на #стреса и скуката чрез хранене обаче е добре да бъде трансформиран в по-конструктивни #стратегии за #справяне с #напрежението, за да не се превърне в трайно средство за #успокоение. В ранна детска възраст #децата изграждат и затвърждават стратегиите си за справяне, с които ще разполагат в последствие в израстването си и зрелия си живот. Много добре, че обръщате внимание навреме на този механизъм, за да можете да подпомогнете детето да не го затвърди.

 По принцип няма нищо лошо в това децата да обичат да си хапват. Когато обаче яденето не е свързано толкова с глад, колкото с #емоционална #нужда, по-добре е детето да се научи да се справя с тази нужда, вместо да я потиска или отлага чрез ядене. Обикновено успокоението или разсейването чрез храна е избор, който правят деца и възрастни, които изпитват повишено напрежение и #тревожност и имат усещане за липса, която опитват да запълнят с помощта на храната. Това, което им липсва най-често, е #сигурност, вътрешна #стабилност, #самостоятелност по отношение на справянето с #емоциите. Тъй като процесът се случва несъзнателно, това, което може да повлияе положително, е да се повиши #осъзнатостта на детето. Когато то осъзнае какво се случва вътре в него и от какво действително има нужда, има много по-голяма възможност да отговори на истинската си потребност, вместо да я замества с храна. Обикновено храненето от скука или напрежение се дължи на трудности с преработването на емоциите. Между другото, подобни са и причините за астмата, която е едно от физическите заболявания, които най-често имат и психична основа. В #психологията има принцип, че когато психиката не успее да се справи с чувствата, тялото започва да страда. Вместо да бъдат изразени, те се потискат, изтласкват и обръщат навътре, трупат се и обременяват емоционалната система. Точно както се трупат и килограмите. Много често причината е, че детето просто все още не знае и не се е научило как да подхожда спрямо вътрешния си свят, което обяснява и факта, че винаги има нужда от внимание и не му е добре да се занимава сам. Когато човек е в добра връзка със себе си, той се чувства добре в своята компания. Затова мисля, че подходящият подход в случая е да помогнем на детето да започне да усеща по-добре емоциите си, да ги разпознава, назовава и изразява. Това стои и в основата на #емоционалната #интелигентност. Когато се научи да изразява чувствата си директно и чрез думи, той ще може да ги удържа, а не да ги задържа, и да ги преработва. Така ще изгради и по-голяма #устойчивост и #воля, и ще усвои нови стратегии за справяне с трудни за него ситуации.

Добре е да изследвате как му се отразява появата на бебето в #семейството. Дори и на пръв поглед да изглежда, че всичко е наред, обикновено тази промяна в живота на първото дете предизвиква много противоречиви емоции и преживявания - от една страна радост и вълнение, от друга - притеснения, #разочарование, #гняв, #тъга, #самота. Тъй като не е лесно преживяване, много често децата се притесняват от негативните чувства, които изпитват спрямо второто дете, чувстват се виновни или тревожни по отношение на родителите си, които не искат да товарят, и избират да потиснат своите преживявания и да ги задържат вътре в себе си. Това, което обаче единствено може да им помогне, е именно да ги споделят.

Моитe препоръки са да подпомогнете вашето момче да повиши своята #осъзнатост и самостоятелност, да се научи да изразява емоциите си и да усвои нови стратегии за справяне. Вие можете да му помогнете като отразявате чувствата му и го стимулирате да започне да опитва други начини да отговаря на емоционалните си нужди. За да можете да го отразите, добре би било да наблюдавате кои са емоциите, които го карат да прибягва към успокояване чрез консумиране на храна или съдържание от електронни устройства. Дали изпитва тревожност, напрегнатост, #фрустрация, притеснение да опита нещо ново, да разнообрази ежедневието си, дали е скука и недостатъчно развита #самостоятелност по отношение на усвояването на свободното му време. Най-вероятно в различните ситуации причината е различна, но всяка една от тези емоции и трудности води до вътрешно напрежение. Можете да му задавате въпроси, които имат за цел да извадят емоцията навън, напр."Напрегнато ли ти е? Какво те напряга?", "Изнерви ли се от ...?", "Да не би да ти е скучно? Какво би ти било интересно да правиш?", "Имам усещане, че не си гладен, а виждам, че пак хапваш. Дали не се притесняваш от нещо и така да се опитваш да забравиш от какво се притесняваш?", "Как се чувстваш откакто се появи бебето? Трудно ли ти е да приемеш тази промяна в живота ти? Чувстваш ли се понякога самотен?", "Липсва ли ти нещо? От какво имаш нужда?" И т.н. Важно е да го отразявате колкото е възможно по-често и да го стимулирате да говори за това, което преживява, независимо какво е то. Така малко по малко самият поток на емоциите навън ще го балансира и разтовари.

#Изразяването е голяма част от #справянето, но има и други неща, с които може да бъде подпомогнато. Когато идентифицирате емоцията и той я назове с думи, можете да поговорите за действията, с които може да си помогне, за да се почувства по-добре. Ето накратко няколко идеи, които помагат на повечето деца, но тъй като вие познавате детето най-добре, можете да добавите и специфични дейности, които знаете, че му се отразяват добре.

Тревожност - да сподели какво го тревожи, да усети къде в тялото си усеща тази тревожност и да я погали, да направи упражнения за раздвижване, да се разхожда, да диша дълбоко, да рисува, да твори, да прави нещо с ръцете си, да се гушне.
Гняв - да каже, че е ядосан, да удря възглавница, да драска докато се успокои, да къса хартия, да се движи.
Тъга - да сподели, да се гушне в мама, да си поплаче колкото има нужда, да нарисува тъгата си.
Самота - да поговори с някой и да сподели как се чувства, да поиграе с някой, да измисли интересно занимание с мама или тати.
Скука - да сподели с някой, да разгледа играчките си и да си измисли нова игра с тях, да си помисли какво наистина му се прави.

Можете да го стимулирате да опитва различни стратегии за справяне и да види кои ще му помогнат и кои не. Целият този процес на експериментиране ще му даде усещане, че е способен да си помогне, когато има нужда и че има какво да направи, за да се почувства по-добре. Обратно, поведенията на консумация му затвърждават усещането за #безпомощност и пасивност по отношение на емоциите.

Много важно, за да развие той своята #самостоятелност и #креативност в игрите, е да намалите до минимум използването на електронни устройства. По този начин ще му дадете възможност да остане с чувството, което изпитва и да потърси по-конструктивен начин да се справи с него. Иначе винаги ще избира по-лесния начин. Не е нужно вие да му организирате занимания, по-скоро го насърчавайте той да започне да си измисля. Когато едно дете наистина няма какво да прави, рано или късно #въображението му започва да работи и да измисля в какво да вложи енергията си. Изключително важно е да не правите нещата вместо него, да му поставяте категорични #граници на храненето, когато не е свързано с реален глад, и да го стимулирате да развива самостоятелно #мислене и #инициативност. Можете много да му помогнете в тази посока като му задавате по-често въпроси, чрез които да го стимулирате да разсъждава и да се свързва със себе си, напр. „Какво мислиш ти?“, „Ти какво би направил?“, „Кое ти харесва повече?“, „Как ти се струва по-добре да направим ...?“. Включването в #отговорностите вкъщи също би му дало повече #увереност. А когато ви се ядосва, че не му давате да прекалява с храната или телефона, вашата задача е да отстоите решението, което сте взели от позицията на #родител и да бъдете последователни, но да обгрижите самата емоция чрез #отразяване, #съчувствие, прегръдка. Няма нищо лошо в това той да ви се ядосва, много често това показва, че го изкарвате от зоната му на комфорт, което е много полезно за него.

Промяната винаги започва отвътре навън. Колкото по-стабилен и самостоятелен се чувства той, толкова по-лесно ще му бъде да преминава успешно през трудностите. А вашата помощ по пътя към себе си за него е безценна.

Желая ви успех!

# 126
  • Мнения: 13
Здравейте. Дъщеря ми е на 12 г. Има проблем с общуването в училище и с близките си. Притеснява се. Не е уверена в себе си. Несигурна е. Можем ли чрез някакъв тест да открием причината за това и да видим кое ще и помогне да се отпусне. Да се отчупи...
Много трудно отстъпва и не се примирява. Как може да го преодолеем това?
Предпочита да си седи сама вкъщи, гледа много сериали, и с телефона. Сега е наказана заради отношението и към ученето и към нас и е лишена от това.

# 127
  • Мнения: 179
Зравейте,
Имам въпрос относно сина ми, който е на 6 години в първи клас. Имаме проблем с посягането на други деца още от 3-годишна възраст. От тогава аз много се съсредоточих в тези негови действия, тъй като чувставх натиск от това какво ще кажат другите родители или хора. Макар, че имаше и такива, които твърдяха, че поведението му е като на останалите деца, аз започнах да говоря с него настойчиво, обяснявах, че така не трябва да се държи, дълго разисквах, стигала съм и до наказания с плесници от своя страна. Проблемът не отшумя дори в детската градина, понеже аз оново проявявах може би нездрав и прекален интерес към това как той се държи към децата и моето желание да реша проблема се обрна срещу мен като учителките ме помолиха да го заведа на психолог. Психложката каза, че всичко му е наред, че е интелигентен и дори напред за възрастта си. Но учителките продължаваха да споделят, че се държи лошо към децата и скучае в градината. Мислех, че с тръгването на училище това ще отшуми, тъй като ще бъде зает с учението. Но още на третата седмица госпожата сподели, че е ухапал едно дете, което се е разплакало, след това няколко пъти го е премествала на друг чин, а последно му писа и бележка, че е бутал съученика си, така, че да не може да пише красиво и момчето се е разплакало. Аз говоря постоянно с него, дори съм му казвала, че вече съм отчаяна, че се страхувам и не искам да ходя с него сред други деца, понеже може да удари някой. Не живеем в България и истината е, че аз самата съм се затворила и не общувам с толкова хра, колкото бих общувала вкъщи. Изпитвам дори фобия от това, дали ще ме разберат правилно на чужд език, а синът ми допринася с непридвидимото си държание. Имам и по-малък син, но проблемите започнаха, преди той да се роди. Към брат си се държи като възрастен към дете, удря го, поучава го, кара му се. Понякога си играят хубаво за около половин час и по-големичт е мил, но играта винаги се превръща в диващина, от която в повечето случаи по-малкият излиза с плач. Досега бяхме в извънредно положение отново и имахме дистанционно обучене, но другата седмица се връща на училище и много ми се иска наистина да намери своето място в колектива без тормоз към съучениците си. Госпожата е много мила и търпелива. Той се справя добре с материала, като всяко дете, но ми се струва, че не може да си намери приятел и се чувства неоценен. Може и да греша или се опитвам да го оправдая. Харесват ми вашите предложения за отразяване на емоциите, но той сякаш не иска много да говори за това.
Приятен ден!

# 128
  • Мнения: 61
Здравейте. Дъщеря ми е на 12 г. Има проблем с общуването в училище и с близките си. Притеснява се. Не е уверена в себе си. Несигурна е. Можем ли чрез някакъв тест да открием причината за това и да видим кое ще и помогне да се отпусне. Да се отчупи...
Много трудно отстъпва и не се примирява. Как може да го преодолеем това?
Предпочита да си седи сама вкъщи, гледа много сериали, и с телефона. Сега е наказана заради отношението и към ученето и към нас и е лишена от това.

Здравейте, проблемите в #общуването при #децата най-често се дължат на трудности с изразяването и възприемането на себе си. Те неминуемо водят до затруднения с #отстояването, за което явни признаци са #несигурността, #неувереността и #инатът. Не е нужно да измерваме тези проблеми с тестове, защото поведенческите и комуникационните трудности са достатъчно основание да се ориентираме в каква посока има нужда да бъде подкрепено детето.

 Балансираното общуване включва детето да може да изразява #чувствата, мислите, мнението и позициите си, да поставя #граници и да се остоява, да влиза в #конфликти и да се справя с тях, да бъде инициативно в #комуникацията и да умее да регулира #емоциите си. В основата на всички тези социални и личностни умения стои #себеуважението. Децата, които подхождат с повече притеснения, по-плахо и неуверено в комуникацията, обикновено изпитват силни емоции, с които не знаят как да се справят, блокират ги и им пречат да се разгърнат – страх от отхвърляне, страх, че не са достатъчно интересни, ценни, важни, гняв, разочарование, тъга, #вина, #самота... Важно е да имаме предвид разликата между самооценка и самоуважение. Ако #самооценката включва информация за човека какво може и с какво способен да се справи, то самоуважението е свързано с приемането на себе си такъв какъвто си, с обичането и уважаването на себе си, независимо дали се справяш или се проваляш. Когато себеуважението на децата е стабилно, те са смели да се заявяват и изразяват, дори понякога и необмислено, но са спокойни със себе си, защото имат увереността, че са ценни и че могат да се справят с много ситуации. Тази увереност идва от това, че познават себе си с позитивните и негативните си страни и се приемат, т.е. знаят какво да очакват и как да се самоподкрепят, ако не се справят с нещо. Децата, които проявяват #инат и трудно се отказват и отпускат, много често изглеждат сякаш имат добра #асертивност, т.е. се отстояват добре, но всъщност това не е така. Нормалното отстояване е директно, осъзнато, спокойно и диалогично.

Вашата дъщеря е в една много добра възраст за доизграждане и подсилване на тези умения, защото много скоро й предстои тийнейджърство и със сигурност ще й бъде трудно, ако не започне да приема себе си и да общува по-балансирано. Най-вероятно тя среща тези трудности, защото не се е научила как да управлява своята #емоционалност и как да присъства хармонично в общуването, т.е. проблемът е не, че тя не иска, а че не знае как да се справи по-добре. Затова и наказанието няма да е средството, което ще разреши проблемите, а да се опитаме да помогнем на момичето да изгради нужните умения и да се почувства по-добре със себе си и с другите.

Моите насоки към вас са ориентирани към укрепване на самоуважението, изразяване на емоциите и отстояване.

-   За да разберете и усетите в коя посока е нужно да я подкрепите, можете да поговорите с нея и да я разпитате как вижда себе си – харесва ли се, какво харесва в себе си, какво не харесва, има ли нещо, което иска да промени, какво й пречи в общуването с другите, какво й е трудно, от какво има нужда. Споделянето ще й помогне да извади неща, които я притесняват и да получи вашето #съчувствие и #подкрепа, а за вас ще бъде полезно да си обясните нейното поведение и #чувствителност. Така ще отворите темата за нейните трудности по един много топъл начин, който изключително предразполага към желание за промяна.

-   #Самоуважение. Можете да я подпомогнете да изгради по-стабилно самоуважение като по-често й напомняте колко ценен и специален човек е такава каквато е, че няма нужда да е перфектна, за да бъде важна и обичана. Децата, които са постоянно напрегнати, носят в себе си една тревога, че не са достатъчно добри, вгледани са в това, което не могат, и в грешките си. Всичко това действа много демотивиращо и може да ги накара да не искат да полагат усилия. Затова когато я насърчавате, много е важно да поставяте фокуса не върху резултатите, които тя постига, а върху усилията й, нейното представяне и самия процес. Напр. „Много се радвам, че така се стараеш. Виждам усилията, които полагаш“, „Беше ли ти приятно да вършиш това? Какво ти хареса най-много?“, „Много ми хареса, че не се отказа, макар че ти беше много трудно.“, „Много се радвам, че опита“ и т.н. За да има реалистична представа за себе си, а и за хората като цяло, можете да поговорите с нея и за човешката природа – че всеки човек е една цялост от силни и по-слаби страни, в едни моменти може да се справя с нещо, в други да не е толкова успешен, но винаги е човек, достоен за уважение и любов. За да подкрепите и самооценката можете по-често да й говорите за това какво цените, обичате и харесвате в нея, с какво е уникална и неповторима. Казвайки й всички тези неща, вие ще играете ролята на огледало, чрез което тя ще интегрира една по-балансирана представа за себе си. Би й било много полезно да я насърчавате да се чувства комфортно да се заявява чрез въпроси, които я насочват да се свързва със себе си, напр. „Какво е твоето мнение?“, „Какво да направим? Как го усещаш?“, „Какво искаш ти?“, „Какво различно би направила следващия път?“ и т.н.

-   #Изразяване. Когато децата имат трудности с изразяването на емоции, те ги задържат в себе си, често се чувстват объркани и това пречи на комуникацията им и на това да се чувстват добре в кожата си. Вие можете да помогнете на дъщеря си да усвои това важно умение като отразявате чувствата, които тя изпитва в по-емоционални и в ежедневни ситуации. Това ще й помогне малко по малко да започне сама да се свързва с тях, да ги назовава и изразява, което качествено ще промени начина, по който се чувства и общува. #Разбирането на себе си ще повиши нейната #осъзнатост и ще й помогне да подхожда по-конструктивно и автентично. #Отразяването става като й задавате въпроси, които имат за цел да извадят това, което се случва в нейния вътрешен свят. Напр. „Притесняваш ли се сега? Какво те притеснява?“, „Ядоса ли се? На мен ли се ядоса? Иска ти се да не отстъпваш, защото имаш нужда твоето мнение да бъде важно за мен?“, „Изглеждаш ми напрегната. Има ли нещо, което те напряга? Можеш да ми споделиш“, „Какво те притеснява като общуваш с другите деца? Страх ли те е, че ще е отхвърлят?“, „Има ли нещо, което не ти харесва в общуването с нас? Какво ти се иска да се промени?“, „От какво имаш нужда, за да се отпуснеш?“. Освен отразяването и това да я стимулирате и предразполагате ежедневно да се изразява с думи, хубаво е и да я насочите да се изразява и по други начини – чрез рисуване, изкуства, танци, движение. #Рисуването е особено подходящо при децата, защото дава възможност #емоциите да се символизират и преработват с лекота. Може да нарисува #тъгата си, #страховете си, да драска гнева или напрежението си, докато се успокои и т.н. Важно е да обсъдите нарисуваното след това и тя да ви разкаже какво е вложила и изобразила. Много предразполагащо за нея би било и вие също да рисувате своите чувства заедно с нея и да й споделите какво сте нарисувала и какво изпитвате. Изразяването по-често на вашите емоции с думи също ще й помогне много да усвои езика на емоциите и да придобие увереност да споделя как се чувства, а и няма да предизвиква у нея чувство за вина, а разбиране към вас и това, което мислите и искате.

-   #Отстояване. За да се чувства едно дете комфортно в комуникацията с връстници и #авторитети, много е важно да умее да се отстоява. Когато му е трудно да каже „не“, няма да му бъде лесно да каже и „да“ на общуването, т.е. ще бъде по-скоро пасивно, затворено, тревожно. Усещането да не знаеш как да се защитиш и отстоиш прави децата по-скоро предпазливи, отколкото отворени и свързаващи се с другите. Здравословното отстояване не е нито агресивно и налагащо се, или инатливо, нито пасивно-агресивно, или потискано. То включва детето да бъде достатъчно осъзнато, че да усеща кое не е добре за него, на кое иска да постави граница, на кое иска да каже „не“ и се чувства достатъчно уверено да го направи спокойно. За да се случи това е нужно дъщеря ви да натрупа опит с отстояването и да бъде много насърчавана в това отношение – да бъде открита и да се заявява, без притеснения да казва „не“, „не ми е приятно“, „стоп“, „не искам да участвам“. Колкото по-добре усвоява тези умения, толкова по-лесно ще й стане и да понася и уважава и „не“-то на другите хора. Ако тя се чуства потисната в комуникацията, инатливото поведение може би е нейният начин да се опита да възвърне баланса. Този начин обаче не решава проблема, а го задълбочава. В семейството е мястото, на което най-лесно тя може да трупа опит с отстояването, затова е хубаво да я подкрепяте да ви казва „не“, да се аргументира и да споделя как се чувства. Няма значение дали това, което тя иска има възможност да се случи или не, важното е тя да се изразява и заявява. Има много голямо значение обаче и начинът, по който вие й поставяте #граници – с него е свързан начинът, по който тя ви реагира. Децата са склонни да действат #опозиционно, когато не усещат зачетена нуждата си от уважение на техните #желания и #потребности. Тази нужда е много по-важна за тях, отколкото осъществяването на конкретното им желание в момента.

Споделям малко информация за границите на този линк: http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

И не на последно място, колкото по-разнообразни занимания има вашето момиче, толкова по-добре за нейното развитие – творчески, двигателни, семейни игри, природа и т.н. С изграждането на уменията за справяне с емоциите и комуникацията и с намаляване на времето пред телефона и телевизора, тя ще започне все повече да се разгръща и да изпитва удоволствие от общуването.

Желая ви успех!

# 129
  • Мнения: 3
Здравейте,имам дъщеря на 3 г.5.Ходила е на ясла, а сега е първа група,имаме проблем с комуникацията като цяло.В къщи в страшно приказлива,както и с хора от семейството (баба,леля ,дядо). Проблема е че например ако в градината е пита нещо госпожата тя отговаря,но сама да започне да разговор не!Играе,пее с децата в градината,изпълнително дете е
,на площтадката ако някой дете е пита нещо тя понякога отговаря,друг път идва и ми казва че и се пиее вода,за да избяга от детето!Днес е пратих в магазина да ми купи вода и отиде нямаше проблем!Ако някой дете например рисува с тебешири,тя го гледа но не отива да си поиска,аз отивам до нея и казвам питай детето дали може да рисуваш,тя казва не не неискам!Някакви насоки,ако може ще бъда благодарна!

Здравейте, #комуникативността при #децата е свързана с тяхната #чувствителност и с техния социален опит, и се разгръща паралелно с емоционалното #израстване. За някои деца е съвсем естествено да общуват, да бъдат проактивни в #комуникацията и да се справят с лекота със социални ситуации. За други тези процеси се случват малко по-постепенно във времето. Обикновено децата, на които им е трудно да се отпуснат с другите деца, са по-чувствителни към #взаимодействието с другите, изпитват притеснения да се доверят и се отпускат едва когато се чувстват сигурни и приети. Често този тип деца са по-съзерцателни, предпочитат първо да наблюдават и да опознаят, преди да се насочат към нещо или някой, преживяват по-дълбоко #отхвърлянето и #фрустрацията. Всички тези неща са показател за по-фина чувствителност, която както всяко нещо хем е много ценна, хем понякога тежи, но със сигурност за детето става много по-лесно когато я познава, осъзнато е за нея и знае как да си помогне. Мисля, че при вашата дъщеричка се е получил затворен кръг – поради притесненията си, че не знае как да подходи, тя избягва да инициира комуникация, което от своя страна не й дава възможност да си изгради тези умения, с които да се почувства по-спокойна и уверена, по този начин остава притеснена и избира да се дистанцира.

 #Социалните #умения се учат предимно на практика в ежедневаната естествена комуникация с децата и са много важни за #увереността на детето във всякаква среда. Когато не му достигат социални умения или умения да се справя с вътрешния си свят или своите #емоции, едно по-чувствително дете може да има усещане, че не знае какво да прави или как да подходи, че нещо непредвидено или непознато може да му се случи, което повишава неговата #тревожност, а оттам и #предпазливостта му. А когато човек е предпазлив, той трудно се свързва с другите. Според мен вашата дъщеря е в процес на натрупване на впечатления и умения, в процес на #развитие на своята комуникативност и й трябва още малко. Щом е приказлива с вас, това означава, че има голяма потребност от общуване и вероятно е много фрустрирана, че не може да я удовлетвори с другите хора. При повечето деца общуването се случва много по-лесно с хората, които усещат най-близки – родители, разширено семейство, но с другите деца процесите са по-различни. Обикновено се наблюдава силно комуникативно развитие при първото по-близко приятелство.

Бих обобщила ситуацията при вас така - на детето му трябва още малко време да натрупа опит и преживявания, за да се отвори, но в същото време е нужно да се отвори, за да натрупа този опит. Вие можете да я подпомогнете и подкрепите и в двете посоки. Ето няколко идеи от мен:

-   За да се справи тя със своите чувства, има нужда да се научи да разбира себе си по-добре – да усеща, идентифицира, назовава и преработва емоциите, които изпитва. Вие можете да я подпомогнете като отразявате нейните чувства по време на конкретните ситуации, в които й е трудно, както и когато си говорите за тях, след като са преминали. Чрез вашата помощ тя ще започне да изважда емоцията си навън, вместо да я трупа вътре в себе си и тя да я блокира и да й пречи. #Отразяването става чрез въпроси, които описват това, което тя изпитва и които й помагат да го осмисли и преработи. Напр. „Притесняваш ли се от децата? Плашат ли те с нещо? Притесняваш се, че могат да ти направят нещо ли?“, „Имам чувството, че децата хем са ти интересни, хем се притесняваш от тях? Сигурно се чувстваш объркана?“, „Самотно ли ти е понякога в градината? Сигурно ти е трудно...“, „Срамуваш ли се? От какво те е срам?“, „Какво те притеснява? Да не те отхвърлят ли? Да не би да не искат да играят с теб ли?“, „Чувстваш ли се несигурна с другите деца? Като да не знаеш какво да правиш и как да ги потърсиш за игра?“, „Иска ли ти се да ти е по-лесно и да не се притесняваш, когато общуваш с децата?“, „Има ли някое дете, от което не се притесняваш и с което се чувстваш спокойна?“, „Какво ти се иска да се промени?“ и т.н. Колкото повече чувствата излизат навън и са изразени, толкова по-леко ще й бъде на нея. #Разбирането, #съчувствието и #приемането от ваша страна ще й помогнат тя да започне по-лесно да приема начина, по който се чувства и да го преработва по-успешно и много по-бързо. А това е първата крачка към лекотата в общуването.
-   Ако има дете, с което тя се чувства по-спокойна и има желание и инициатива да си играят повече, добре е да бъде насърчена от вас или от учителите в градината да си позволи по-голяма близост и ежедневно повече игри заедно. Изграждането на едно консистентно приятелство много ще й помогне да се разгърне. Ако сама се притеснява, можете и вие да се включвате в играта с другото дете в началото, за да се чувства тя по-сигурна. Не е нужно да я притискате, но можете да отразите как се чувства, след което да олекотите ситуацията като я насърчите просто да опита, ако има желание („Ако ти се иска да си поиграеш, можеш да опиташ. Ако нещо те притеснява, винаги можеш да спреш. Аз ще бъда до теб.“).
-   Другото важно нещо са стратегиите за справяне в комуникацията и социалните умения. Много ефективно в тази посока помага отиграването в игрите вкъщи. Можете да поиграете на детска градина (или на площадка) с играчки, които дъщеря ви избере. Вие можете да поставяте ситуации с общуване, в които да разигравате различни трудности и начини за справяне – напр. започване на игра, разрешаване на конфликт, отхвърляне, препочитане на друго дете за игра, подиграване и т.н. – потенциалните страхове на детето.
-   За увереността на всяко дете е много важно да знае как да си поставя #граници и да се #отстоява. Някои деца се чувстват беззащитни, ако не знаят как да изразят #гнева или нежеланието си за нещо. Можете да я насърчавате повече в тази посока – нека започне първо с вас, след което ще й стане по-лесно да го прави и с децата. Когато нещо не й харесва, не го иска, ядосва се или й е неприятно, може да каже „Не искам да правя това“, „Не ми е приятно“, „Ядосвам се“, „Стоп“. Колкото повече тренира тези свои умения, толкова по-уверена ще се почувства. Обикновено когато децата се научат спокойно да казват „не“ на другите деца, започват да им казват и повече „да“. Това също е важно да отиграете в игрите вкъщи, както и вие също да го правите, за да й давате пример.
-   За да нормализирате усещанията й можете да й споделите ваш опит с подобни ситуации, в които общуването ви е било трудно, притеснително, страшно, срамно. Много е важно разказът ви да бъде автентичен, да опишете ситуацията с подробности, за да може детето да се потопи в нея, и да споделите чувствата, които сте изпитали, и как сте се справили.
-   Ето и няколко книжки, които също могат да подкрепят процеса: „Когато се чувствам уплашен“ на Трейси Мъроуни, „Срамежливият Тони“ на издателство Клевър бук, „Терапевтични приказки“ на Милена Манова, „Пипи дългото чорапче“.

Разбира се, за да се отпусне тя, важно е и вие да се отпуснете и успокоите по отношение на нея. Отварянето й ще стане естествено и постепенно, а вашата подкрепа към нея е безценна.

Желая ви успех и много нови приятели Simple Smile
Здравейте,приложих от вашите съвети,в къщи играем на площадката с играчките,тя няма проблем пита играчки те искаш ли да играем,как казваш,но на площадката не е така,също така иска да звъни по телефона на децата от градината,баща и отива в другата стая без тя да знае и се преструва че е дете от градината,тя звъни и започва да говори по телефона например с Ивчо от нейната група,казва му имам нови боички,лека нощ,но ако види Иво на площадката мълчи,гледа Франклин и неговите приятели,казва че и тя има приятели,преди дни игра с мойта племеница и моето дете се разсърди,отиде под масата да се сърди,не отива да каже дай ми играчката,не може да се изрази,малка ли е не е дошъл момента,,на 3г.7,купих и книжката Срамежливия Тони,тя казва на жиравчето Тони не е хубаво да си сам,трябва да имаш приятели,а като отидем на площтадката седи или на люлката да се люлее или на пързалката, не отива да играе с децата,като я питам отиди при децата, тя казва те не ме искат!Благодаря!

# 130
  • Мнения: 61
Зравейте,
Имам въпрос относно сина ми, който е на 6 години в първи клас. Имаме проблем с посягането на други деца още от 3-годишна възраст. От тогава аз много се съсредоточих в тези негови действия, тъй като чувставх натиск от това какво ще кажат другите родители или хора. Макар, че имаше и такива, които твърдяха, че поведението му е като на останалите деца, аз започнах да говоря с него настойчиво, обяснявах, че така не трябва да се държи, дълго разисквах, стигала съм и до наказания с плесници от своя страна. Проблемът не отшумя дори в детската градина, понеже аз оново проявявах може би нездрав и прекален интерес към това как той се държи към децата и моето желание да реша проблема се обрна срещу мен като учителките ме помолиха да го заведа на психолог. Психложката каза, че всичко му е наред, че е интелигентен и дори напред за възрастта си. Но учителките продължаваха да споделят, че се държи лошо към децата и скучае в градината. Мислех, че с тръгването на училище това ще отшуми, тъй като ще бъде зает с учението. Но още на третата седмица госпожата сподели, че е ухапал едно дете, което се е разплакало, след това няколко пъти го е премествала на друг чин, а последно му писа и бележка, че е бутал съученика си, така, че да не може да пише красиво и момчето се е разплакало. Аз говоря постоянно с него, дори съм му казвала, че вече съм отчаяна, че се страхувам и не искам да ходя с него сред други деца, понеже може да удари някой. Не живеем в България и истината е, че аз самата съм се затворила и не общувам с толкова хра, колкото бих общувала вкъщи. Изпитвам дори фобия от това, дали ще ме разберат правилно на чужд език, а синът ми допринася с непридвидимото си държание. Имам и по-малък син, но проблемите започнаха, преди той да се роди. Към брат си се държи като възрастен към дете, удря го, поучава го, кара му се. Понякога си играят хубаво за около половин час и по-големичт е мил, но играта винаги се превръща в диващина, от която в повечето случаи по-малкият излиза с плач. Досега бяхме в извънредно положение отново и имахме дистанционно обучене, но другата седмица се връща на училище и много ми се иска наистина да намери своето място в колектива без тормоз към съучениците си. Госпожата е много мила и търпелива. Той се справя добре с материала, като всяко дете, но ми се струва, че не може да си намери приятел и се чувства неоценен. Може и да греша или се опитвам да го оправдая. Харесват ми вашите предложения за отразяване на емоциите, но той сякаш не иска много да говори за това.
Приятен ден!

Здравейте, изглежда вашият син е усвоил агресивното поведение като начин за справяне с вътрешните си процеси. Мога да си представя колко неприятно и напрягащо може да бъде това за вас. Положили сте много усилия да се справите с този проблем и те със сигурност имат смисъл. За поведението на вашето момче си има обяснение, както и път за промяна. От думите ви оставам с усещането, че факторите са няколко: трудно му е да се изразява, трудно му е да изгражда приятелства и да подхожда към децата, твърде вероятно се чувства сам и фрустриран в #комуникацията с другите #деца, много е вероятно да се е чувствал „черна овца“ в детската градина. Всичко това са достатъчно фактори, които допринасят той все още да прибягва до #удряне.

 Искам обаче да започна с един много важен фактор, който е свързан с вашето преживяване на нещата и вашата реакция. Усещам, че много сте се напрегнала и натоварила, измъчвате се, а това прави нещата по-трудни за вас и за детето. Едно от големите #предизвикателства при #възпитанието на деца е начинът, по който възрастните гледаме на #процесите, които се случват с тях. Тъй като децата са емоционално слети с нас, усещат всеки фин нюанс на нашите преживявания, дори и тези чувства, за които и ние самите понякога не си даваме сметка. Особено чувствителни са към натиска, бързането и желанието ни проблемите веднага да бъдат разрешени. Получава се затворен кръг – колкото повече ние натискаме (за тяхно добро, разбира се), толкова повече те се съпротивляват да направят промяна. Съпротивата идва оттам, че най-вероятно не са готови за това, което искаме от тях, или не знаят как да го направят, нямат знанието или умението как да се справят с вътрешните си динамики. Нашият натиск в този случай се явява за тях потвърждение, че не се справят и се провалят. Същото чувство изпитваме и ние, и се получава затвореният кръг. Много често този затворен кръг спира, когато ние спрем да натискаме. За да стане това обаче, важно е да постигнем вътрешно #спокойствие и #приемане на ситуацията, както и да се доверим на процеса. Преодоляването на всяка трудност е #процес, отнема време, понякога повече време, а връщанията назад пак са част от процеса напред. За да можете да се успокоите и да подходите по-спокойно, много е важно да видите нещата реалистично. Удрянето в детска възраст е нещо нормално, сигнал е, че детето има нужда да изгради някакви умения, но в никакъв случай не е патологично или необратимо! Случва се много често при децата, много по-често, отколкото се вижда на пръв поглед и повечето родители лично много добре познават този проблем. Има начини да помогнете на детето си, но на първо място мисля, че трябва да промените нагласата си към това, което се случва – то е предизвикателство, с което можете да се справите, има какво да направите и не е нужно да бързате.

Промяната винаги започва с приемането, то освобождава. Вашето по-спокойно приемане на проблема ще се усети веднага от детето, което ще спре да се чувства притиснато. За да му помогнете да се отпусне, можете дори да му кажете, че осъзнавате, че в желанието си той да спре да удря, сте го притискала, че той не знае как да го направи и сигурно му е идвало много в повече; че сте тук, до него и ще му помогнете да се справи с каквото има нужда, и ще му дадете времето, от което има нужда. Важно е да имаме предвид, че дълбоко в себе си децата не се чувстват добре, когато удрят, но го правят, защото не намират по-добър подход в момента, а не защото са проблемни или искат да ни дразнят.

#Агресията е изразяване без думи. Когато на детето му е трудно да изразява #емоциите си с думи, ще му бъде много трудно и да ги регулира. Затова #отразяването е изключително важно. Това е пътят детето да започне да осмисля връзката между поведението и емоцията си, и в последствие да започне да избира думите пред удрянето. За да подейства обаче отнема време. Вашето момче е на 6 години и до момента се е справял чрез удряне, така е живял през целия си живот досега. Нормално е в началото отразяването да му е странно, непривично, да не ви отговаря. Когато го правите достатъчно дълго време и в много ситуации, той може и първоначално да не ви отговаря, но ви чува, и вътре в него започва процес на замисляне. За отразяването е нужно време за свикване за децата, но също така е странно и понякога неестествено и за родителите. Когато не го правите механично и с тревожността да разрешите веднага проблема, малко по малко започва да се получава автентично и да има все по-голям ефект. Ще усетите, че сте стигнала до детето, когато видите, че се е почувствал разбран, съпрежиявян, когато му олекне. Обратно, когато му се карате при удряне, вие ясно показвате, че не одобрявате неговото поведение, но той не получава информация какво да прави с чувствата, които изпитва. Затова и поведението се повтаря. Когато в комуникацията си към него започнете да се фокусирате върху чувството, а не върху поведението му, и той ще започне да прави същото. Например „Ядоса ли се? Ядоса се, защото искаше ...., но не успя да се случи така както на теб ти се искаше ли? Можеш да ми кажеш, че си ми се ядосал. Много ще се радвам, ако ми го кажеш с думи.“; „Видях, че удари това дете. Сигурно много си се ядосал, щом го удари така. Какво те ядоса? Какво ти се искаше да е различно? Искаш ли следващия път да се опиташ да му го кажеш с думи, той може би ще те разбере. Можеш да му кажеш „Ядосан съм ти“, ако той не се съобрази, можеш да му го кажеш още по-силно, докато те чуе“.

Агресията е притеснителна за нас, възрастните. Истината е, че децата не я преживяват по този начин, по който ние я виждаме. За тях това в голяма степен е нормално средство за #общуване. Когато се научат да се изразяват с думи обаче, повечето деца спират да имат потребност да удрят. За да стане това, те имат нужда не толкова от #граници, както е прието да се смята, а от разбиране - да разберем какво се случва в техните глави, че постъпват по този начин. И там някъде в търсенето заедно на отговори, децата повишават #осъзнатостта си и израстват агресията.

С усвояването на изразяването на децата им става по-лесно и да общуват с връстниците. Много често удрянето е форма на търсене на контакт с другите деца. Това също е важно да бъде отразено – „Иска ти се да си играеш с децата, но не знаеш как да се включиш в тяхната игра ли? Сигурно се чувстваш самотен, това ти тежи и предпочиташ да им развалиш играта. Така ли е? Сигурно ти е много трудно...“. Най-ефективно би било да го отразявате именно в моментите на #конфликти с другите деца. На място, в преживяването, се случва промяната. Можете да използвате момента да опитате да го разберете, да го отразите и да му предложите вариант за действие според нуждата му. Ако е ядосан, може да си каже с думи и да се бори за своето; ако иска да си играе с децата, а те го отхвърлят, може да се опита да се впише в тяхната игра. А след като ситуацията е минала, можете да поговорите спокойно, да обсъдите какво се е случило, как се е почувствал той, и заедно да търсите нови #стратегии за #справяне в следващи такива ситуации. Така той ще ви усети като партньор в справянето, което ще го мотивира и подкрепи, ще му даде сили да опитва. Много е важно и да го насърчавате, когато се изразява вместо да удря, да виждате и отбелязвате развитието му, дори и малките стъпки, за да има той усещане, че върви напред. Също така да обръщате повече внимание и на нещата, с които се справя, в които е добър, на качествата, които има. Това са #ресурсите му, които подхранват неговата увереност и устойчивост.

Партньори в справянето би трябвало да бъдат и възпитателите в детските градини и учителите, защото те изкарват голямо количество време с децата и могат да взаимодействат с тях в най-важните моменти докато са с другите деца. Мисля, че има много какво да се направи на място в детската градина, особено ако децата не са твърде много с твърде малко учители. Може би възпитателите в градината на вашето момче не са успели да подходят по най-добрия начин, но сега имате възможност да разговаряте с учителката в училище и да потърсите и нейното съдействие в посоката, в която вие действате. Освен това периодът между 7 и 12 години е доста по-спокоен откъм емоционално и хормонално развитие.

Най-важното от всичко е да бъдете спокойна и да подкрепите себе си да се отпуснете. Намалете натиска към него и към себе си, увеличете разбирането и диалога. Вашето момче изпитва трудности, които в голяма степен са нормални за възрастта му и с които той ще се справи! С порастването и новите умения, които ще изгради, ще става все по-балансиран.

Желая ви успех!

# 131
  • Мнения: 61
Здравейте,приложих от вашите съвети,в къщи играем на площадката с играчките,тя няма проблем пита играчки те искаш ли да играем,как казваш,но на площадката не е така,също така иска да звъни по телефона на децата от градината,баща и отива в другата стая без тя да знае и се преструва че е дете от градината,тя звъни и започва да говори по телефона например с Ивчо от нейната група,казва му имам нови боички,лека нощ,но ако види Иво на площадката мълчи,гледа Франклин и неговите приятели,казва че и тя има приятели,преди дни игра с мойта племеница и моето дете се разсърди,отиде под масата да се сърди,не отива да каже дай ми играчката,не може да се изрази,малка ли е не е дошъл момента,,на 3г.7,купих и книжката Срамежливия Тони,тя казва на жиравчето Тони не е хубаво да си сам,трябва да имаш приятели,а като отидем на площтадката седи или на люлката да се люлее или на пързалката, не отива да играе с децата,като я питам отиди при децата, тя казва те не ме искат!Благодаря!

Продължавайте в същия дух! Чудесно, че е активна в комуникацията по време на игрите, това е много добър знак. Малко по малко ще започне да опитва и на практика, а не само в играта вкъщи. Със сигурност ще има нужда от повече време, отразяване и подкрепа. Съвсем нормално е отварянето да става по-бавно и постепенно. Посоката, в която я подкрепяте, е много добра и със сигурност ще й помогне. Можете за известно време докато започне да го прави сама, в някои случаи, в които усещате, че й е много трудно, да отивате при другото дете заедно с нея и да играете ролята на нейния глас, да зададете въпроса, който тя би искала, или да кажете каквото тя би казала. Така тя ще има възможност да наблюдава реакциите на децата и да опознава какво може да очаква и да се чувства по-подготвена за взаимодействието с тях. Успех!

# 132
  • Мнения: 3
Продължавайте в същия дух! Чудесно, че е активна в комуникацията по време на игрите, това е много добър знак. Малко по малко ще започне да опитва и на практика, а не само в играта вкъщи. Със сигурност ще има нужда от повече време, отразяване и подкрепа. Съвсем нормално е отварянето да става по-бавно и постепенно. Посоката, в която я подкрепяте, е много добра и със сигурност ще й помогне. Можете за известно време докато започне да го прави сама, в някои случаи, в които усещате, че й е много трудно, да отивате при другото дете заедно с нея и да играете ролята на нейния глас, да зададете въпроса, който тя би искала, или да кажете каквото тя би казала. Така тя ще има възможност да наблюдава реакциите на децата и да опознава какво може да очаква и да се чувства по-подготвена за взаимодействието с тях. Успех!
Здравейте,още един въпрос днес получих отговор от градината на дъщеря ми,направиха и скрининг тест според тях детето ми е с темперамет меланхолик прекалено чувствително, срамежливо, мнително и нерешително,говори тихо!Според вас да я водя ли на психолог да работи с нея,или просто аз както ме съветвахте вие да я насърчавам и събирам с повече хора за да черпи опит! Благодаря отново,страхотна сте!

Последна редакция: ср, 18 ное 2020, 15:39 от bubanka

# 133
  • Мнения: 61
Здравейте,още един въпрос днес получих отговор от градината на дъщеря ми,направиха и скрининг тест според тях детето ми е с темперамет меланхолик прекалено чувствително, срамежливо, мнително и нерешително,говори тихо!Според вас да я водя ли на психолог да работи с нея,или просто аз както ме съветвахте вие да я насърчавам и събирам с повече хора за да черпи опит! Благодаря отново,страхотна сте!

Здравейте, не мисля, че детето има нужда от психолог, а от опит и подкрепа да се разгърне. По принцип тестовете не могат да бъдат надежден източник на информация за състоянието на едно дете, необходимо е наблюдение в различни среди и с различни хора, и много близък контакт с детето, за да можем да си правим изводи за неговите особености. Освен това на тази ранна възраст смятам, че е изключително рано и неподходящо да се правят такъв тип тестове и заключения. Личността тепърва ще се развива и оформя и опитът е много определящ. Има деца, които по-трудно се доверяват, но с изграждането на увереност и повече преживявания стават много по-спокойни в комуникацията и много по-отворени. Мисля, че и при вас ще е така!

Общи условия

Активация на акаунт