Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • www.bg-mamma.com
  • Мнения: 912
Тези дни повечето от нас си стоят у дома и спазват #карантината – родителите работят от #вкъщи, децата не ходят на #ясла и градина, учениците учат #дистанционно, а възрастните ни родители са в зоната на най-големия риск и имат нужда от специални грижи и отношение.

Как да не загубим контрол, да овладеем емоциите си и да запазим добрите си отношения през дните, когато цялото семейство сме вкъщи?

•   Как да се справим с децата вкъщи по време на карантината?
•   Как да се грижим за себе си като родители на деца в карантина, какво да направим, за да намалим напрежението?
•   Емоционално развитие на децата. Как да реагираме на емоциите на детето, как да го научим да се изразява и да разбира себе си, как да изграждаме емоционална интелигентност?
•   Социални умения. Как да помогнем на детето да се развива социално, да се отстоява, да се справя с конфликти, да изгражда приятелства, да се справя с агресията?
•   Отделяне, самостоятелност, независимост на децата. Кое е отговорност на децата и кое – на родителите? Какво е нужно децата да правят сами? Кога да им помагаме и кога да не им помагаме? Как да се справим с отделянето и емоциите около него?
•   Взаимоотношения дете – родител. Какво означава да общуваме пълноценно? Как да разбираме децата и те да ни разбират? Как да се справяме с конфликтите и различията?
•   Взаимоотношения между родителите. Как да се справяме с конфликти? Как се отразяват те на децата? Как да говорим за това с тях?

На вашите въпроси в консултативната тема два пъти седмично ще отговаря Милена Каменова.


Милена Каменова

Милена Каменова е #психотерапевт, клиничен #психолог и семеен #консултант. Повече от 10 години работи с #деца, #възрастни, #родители, семейства, като им помага да се справят с трудностите, които срещат във външния и вътрешния си свят.
Задълбочено изследва темите за развитието на децата и тяхното #емоционално функциониране, взаимоотношенията деца – родители, изграждането на #осъзнатост и добра връзка със себе си като ресурс за психично #здраве и пълноценен живот.
В работата си Милена комбинира творчески и ориентирани към човека подходи, възприема личността като цялост, която има нужда да познава и разбира частите си, за да се развива и функционира в синхрон.
През 2016 г. заедно с Елена Стоянова създават и ръководят творчески кът за работа с деца и родители „Под дъгата“.  
Създател е на сугестопедичен курс за родители „Творчеството да си родител“, група за социални умения за деца „Да общуваме през ума и сърцето“, #статии и #лекции за родители, социални и творчески проекти.



Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Ако се нуждаете от #консултация в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.


#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи #undertherainbow


Правила на консултативните теми във форума

Последна редакция: пт, 26 юни 2020, 12:06 от Редактор***

# 1
  • Мнения: 70


Как да помогнем на себе си, докато сме с децата вкъщи

Има три характеристики на настоящата ситуация, които я правят особено стресираща – нова и непозната е, ограничава ни и носи опасност и #страх. В условията на такава атмосфера на #психиката ѝ се налага едновременно да се адаптира, да се съобразява, да се съхранява, да се осъзнава и да се позитивира. Иска ми се, осъзнавайки какво всъщност преживяваме, да си съчувстваме повече и да се съдим по-малко.

Освен към лекарите и учителите, които ни респектират с волята и силата си, изпитвам възхищение към родителите. Да останеш #вкъщи с децата, независимо дали работиш или не, е изпитание за личността и отношенията в семейството. И както всяко #изпитание, и това е възможност за #израстване, а и за откриване на нови, интересни и неподозирани страни от живота с децата.

Ето няколко насоки как да си помогнете, за да се справите по-спокойно с децата вкъщи.

Реалистични очаквания
В този извънреден момент е важно да имаме реалистични очаквания към себе си. Поради факта, че ситуацията е непозната и всички се учим и адаптираме в крачка, добре е да можем гъвкаво да ревизираме плановете, целите и идеите си за ежедневието. Всички сме различни, затова е важно да намерим своето. Можем да експериментираме с различни режими, подходи и организация на деня, за да намерим какво е най-подходящо за нашето #семейство.

За всички обаче е вярно едно - не е реалистично да очакваме да сме свежи и ведри постоянно, нито пък да не се изнервяме и да не си изпускаме нервите понякога. Ограниченията, липсата на свободна връзка с природата, лимитираното пространство, затворената само вкъщи и неразнообразна #комуникация, вдигат нивото на напрежение. А по-високите нива на #напрежение намаляват способността за зряло и балансирано реагиране. Това е нормален и естествен процес.

Въздух
Напрежение се разрежда, когато пряко и преносно допуснем навлизането на малко въздух. Когато сте изнервени, дошло ви е в повече, имате усещането, че вече не издържате, опитайте се да поспрете. Поемете си въздух... Нормално е да се чувствате така. Спирането дава възможност да осъзнаете какво се случва в момента с вас. Не забравяйте, че не можете да промените фактите, но можете да промените своите възприятия и #поведение, а това ще повлияе на цялостната динамика.

Самоподкрепа
В момента изключително се нуждаем от умения за #самоподкрепа. Какво мога да правя, за да се чувствам по-добре/спокоен/позитивен? Нещата, върху които не можем пряко да влияем, често карат хората да се чувстват безсилни и потиснати. Добре е да се фокусираме върху нещата, върху които можем да влияем, а именно – чувствата си, поведението си, мислите си. Самоподкрепата може да бъде външна –  под формата на ресурси, от които имаме нужда, или дейности, които обичаме. Може да бъде и вътрешна – в диалога със самия себе си, във вътрешния свят. Така както намирате думи да успокоите децата, потърсете подходящите и за себе си. Един добър пример за успокояващо послание е „Давам най-доброто, на което съм способен/на“.

Приемане на несигурността
Важно качество, което може да ни помогне да се справим, е способността ни да понасяме несигурността. Тази ситуация е много полезна в това отношение – учи ни да се разделяме с илюзиите си за сигурност и #предвидимост, прави ни по-устойчиви на #кризи, ограничения и #трудности. В този смисъл много здравословно е да опитваме да мислим в близкото #бъдеще, ден за ден, да се уповаваме на измерими и практични неща, които са по силите ни и са в наши ръце.

Личен смисъл
Най-доброто, което можем да направим в момента, е да използваме извънредната ситуация, за да израснем. В минутите, които намирате за себе си, опитайте да осмислите кризата през своите преживявания, цели и #нужди. Ето някои въпроси, които помагат да видим личните си процеси в по-голяма дълбочина. На какво идва да ме научи тази криза? Какво се случва вътре в мен? Какво мога да науча за себе си? Какви са моите нужди и как мога да се погрижа за тях?

Вярвам, че от тази трудна ситуация ще излезем по-добри, по-осъзнати и по-приемащи.

#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи

Последна редакция: ср, 22 апр 2020, 10:43 от Редактор**

# 2
  • Мнения: 70
Наранявам ли детето си, когато му се карам?

 

В периода заедно #вкъщи много #родители се обръщат към мен с притеснения дали нараняват или травмират децата си, когато им се карат. Поради изолацията и повишеното напрежение, нормално е по-често да има #конфликти, и съответно, заедно с раздразнението, да се повиши чувството за #вина на родителите.

Комуникацията, дори и когато съдържа #напрежение и #гняв, сама по себе си не е нараняваща, ако не засяга личността и себеуважението на детето. Всички знаем как се отразяват обидите, деструктивната критика, омаловажаването, невзимането насериозно на чувствата на детето, подигравките и т.н. Тези поведения са първични механизми, които се задействат в нас, когато сме много афектирани, чувстваме се безсилни или много искаме да повлияем на другия. За да избегнем тяхното използване, не е нужно да се опитваме да потискаме чувствата си, а да намерим начин да ги изразим с #любов.

Ето някои посоки, които родителят може да използва в общуването, за да запази равновесието на отношенията и интегритета на детето.

Искреност и автентичност
При общуването с децата е важно родителят да може да присъства като човек, а не като възпитател. Това стои в основата на сигурната свързаност, а в същото време и на авторитета. Децата винаги усещат, когато има разминаване между това, което казваме и това, което мислим и чувстваме. Разминаването ги обърква и напряга, защото техният рецептор за #емоции е много по-силно развит, отколкото този за съдържание. Колкото по-автентичен е родителят, толкова по-лесна и конструктивна е комуникацията. Това включва и да може да каже, че му е трудно, или да признае, когато усеща, че греши. И също изразяването да е колкото може по-своевременно, защото натрупаната емоция обикновено не се споделя, а се „стоварва“.

Поемане на отговорност
Споделяйки на децата как се чувстваме, ние не ги натоварваме, а ги разтоварваме. Когато, вместо да ги обвиняваме, говорим за тяхното поведение през чувствата си, и те, и ние се успокояваме. Чрез изразяването поемаме своята лична #отговорност за преживяванията си, даваме яснота на детето какво се случва, и #сигурност, че можем да се справим със своите #емоции. Това е изключително важно за себеуважението на детето, защото прехвърлянето на отговорност върху него тежи, а усещането за необяснима емоция на родителя може да го накара да се почувства застрашено. Назоваването на емоцията, дори и тонът да е по-интензивен, не може да нарани детето, ако е изразена чрез личен език. Има голяма разлика между това да кажа „Ти ме ядоса“ и „Аз се ядосах на ...“. Едното вменява вина, другото дава информация. Нека не забравяме, че #чувствата са си наши, плод на нашата лична #чувствителност и история.

Диалог
Човешкият диалог е средство, което дава изключителни възможности на хората да създават дълбоки връзки помежду си. Няма значение възрастта на детето, защото диалогът е в самото взаимодействие, често отвъд думите. След конфликта е добре да поговорите спокойно. За да се получи, освен родителите да присъстват автентично, важно е да дадат пространство за гледната точка и преживяванията на детето. Тук ключово е тяхното любопитство и искрен интерес към неговия вътрешен свят. Много полезни са #въпроси като „Теб какво те ядоса?“, „На мен ли се подразни?“, „Какво ти се искаше да е различно?“ и т.н. Освен, че в диалога можем да чуем и разберем #децата, от тях можем да научим много и за себе си.

#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи

Последна редакция: ср, 22 апр 2020, 10:47 от Редактор**

# 3
  • Мнения: 7
Здравейте,имам момиче,което скоро стана на 4г. Има всякакви играчки: кукли,лего,лего дупло,палатка за игра,моливи,фулмастри,водни боички,пъзели и какво ли още не. За съжаление с нищо не иска да играе. А ако аз или майка ми се опитаме да се занимаваме с нея,да я научим на нещо срещаме тотална незаинтересованост. Въпроса ми е какви занимания и под какъв начин поднесени са подходящи за тази възраст?

# 4
  • Мнения: 70
Здравейте,имам момиче,което скоро стана на 4г. Има всякакви играчки: кукли,лего,лего дупло,палатка за игра,моливи,фулмастри,водни боички,пъзели и какво ли още не. За съжаление с нищо не иска да играе. А ако аз или майка ми се опитаме да се занимаваме с нея,да я научим на нещо срещаме тотална незаинтересованост. Въпроса ми е какви занимания и под какъв начин поднесени са подходящи за тази възраст?

Здравейте, много е хубаво, че поставяте въпрос по темата за играта, защото тя е един от най-важните фактори за развитието на # децата в тази възраст. По отношение на интереса към игрите имат значение няколко фактора – вида на # играчките, количеството им, естеството на играта, както и някои фактори от средата и ежедневието. Всички игри, които описахте, са съвсем подходящи за 4 годишни деца, така че вие сте ги избрали добре. Все пак има няколко възможни причини вашата дъщеря да не проявява интерес към тях. За да бъде една играчка ценна и вълнуваща за детето, добре е тя да не бъде една от многото. Освен това, важно е средата за игра да не е свръхстимулираща, т.е. да има твърде много играчки, понякога това може да обърка или отблъсне децата. Предлагам ви да опитате да съберете част от играчките и да оставите колкото е възможно по-малко, а впоследствие да й давате по една от тези, които сте прибрали, през известно време. Така със сигурност за нея ще са нови и по-интересни.
Друг възможен фактор може да бъде нуждата на детето да играе повече # творчески и неструктурирани игри, в които да се развихри – напр. да маца с боички с ръце, да къса или реже с ножица, или повече игри с движение или действие – танци, пеене, криеница и т.н. Може да опитате да й предложите също и тактилни игри с битови материали, които много се харесват в тази възраст – да пресипва с лъжица боб, леща, ориз, да играе с брашно (може да е само изсипано брашно в купа, или да има вътре и боб, леща и др.). Можете да си направите солено тесто, от което тя да си изработва мозайка или да играе с него като с пластелин. Важното при тези игри е да няма инструкция, нека тя играе както иска.
Понякога загубата на интерес към реалните игри се свързва и с пребиваване повече време във виртуалното пространство, т.е. интернет, телевизия. При малките деца въздейства особено поглъщащо, като ги кара да го препочитат пред другите игри. При всички случаи е хубаво стоенето пред екран да бъде минимално (препоръчва се не повече от 30 минути на ден, но предвид ситуацията в момента до 1 час на ден е реалистично).
Забелязала съм, че често родителите се тревожат, когато на децата им е скучно, но всъщност по време на нищоправенето те също се развиват  – наблюдават, мислят, почиват си, или се свързват с вътрешния си свят. Хубаво е в такива ситуации да бъдат оставяни, без да им се дават идеи, защото това също така ще им помогне и да станат по-самостоятелни по отношение на избора си на игри и свободното си време. В този ред на мисли, опитайте по-скоро вие да я питате какво иска, отколкото да й предлагате, ще й бъде по-интересно, ако идеята е излязла от самата нея.
Желая ви успех!

# 5
  • София
  • Мнения: 1 047
Здравейте, синът ми (5,5 г.) е пристрастен към телефона - игри, youtube... Прекарва часове на него и, опитам ли се да го прекъсна и да го ангажирам с друго, става агресивен и се сърди. Отказва да се храни сам, защото трябва ръцете да са му свободни за телефона. Отказва вече трета година да посещава детска градина, защото там му е скучно (няма телефон!). Факт е, че от игри и клипчета научи много добре английски, смята с двуцифрени числа и умножава. Чете чудесно на два езика, но има трудности при изговарянето на български.  Много е социален, заиграва се понякога, но освен към Лего, няма интерес към други занимания. Няма търпение да слуша приказки, вниманието към филми е кратко. Прави ми впечатление, че има изключителна и дългосрочна памет, особено за детайли. Въпросът е - как да намаля времето, прекарвано на телефона, без това да го фрустрира? Каква алтернатива да му предложа, достатъчно атрактивна за него? Допълвам, че подходът с убеждаването не работи. Взима решения сам, само след като за себе си има аргумент да направи нещо. Благодаря!

# 6
  • София
  • Мнения: 1 458
Здравейте, имам син на 11 г, който е пристрастен към компютъра. Като му кажа да стане от него, стават скандали, тръшка се, блъска, събаря неща, понякога ми налита и на бой. Бяхме му прибрали компютъра, но заради онлайн обучението сега няма как, върнахме му го пак. Иначе е много разсеян, мисли само за игрите си, за вкъщи не, не иска да излиза навън, да спортува, на пазарува, живее само за игрите си. Просто не знаем, какво да правим с него, моля за съвет!

# 7
  • на края на света.....
  • Мнения: 45
Здравейте! Имам дъщеря на 12 години, от скоро ,може би няколко седмици изпитва тревожност .Намира си различни причини да се тревожи , дали заради извънредното положение или пубертета , и аз вече не знам.Опитваме се да се справим сами засега.Гледаме филми, играем семейни игри, говорим много по въпроса.Тя споделя с мен за всичко , което я тревожи.Виждам, че и е трудно. Често плаче, има стягане в гърлото и трудно преодолява тревожността.След консултация с джипито , включихме и сиропче Алора ,и ментов чай вечер.Спи добре, няма проблеми със съня си. Разсеяна е, трудно се концентрира , няма апетит много.Виждам, че иска да се справи със страховете си ,но и е трудно.В тази ситуация ни е трудно да я заведем на психолог , а ние сме от провинцията и няма такива специалисти.Какво още да направим, съгласни сме и на онлайн терапия, стига да намерим подкрепа и да преодолеем тревожността?

# 8
  • Мнения: 70
Здравейте, синът ми (5,5 г.) е пристрастен към телефона - игри, youtube... Прекарва часове на него и, опитам ли се да го прекъсна и да го ангажирам с друго, става агресивен и се сърди. Отказва да се храни сам, защото трябва ръцете да са му свободни за телефона. Отказва вече трета година да посещава детска градина, защото там му е скучно (няма телефон!). Факт е, че от игри и клипчета научи много добре английски, смята с двуцифрени числа и умножава. Чете чудесно на два езика, но има трудности при изговарянето на български.  Много е социален, заиграва се понякога, но освен към Лего, няма интерес към други занимания. Няма търпение да слуша приказки, вниманието към филми е кратко. Прави ми впечатление, че има изключителна и дългосрочна памет, особено за детайли. Въпросът е - как да намаля времето, прекарвано на телефона, без това да го фрустрира? Каква алтернатива да му предложа, достатъчно атрактивна за него? Допълвам, че подходът с убеждаването не работи. Взима решения сам, само след като за себе си има аргумент да направи нещо. Благодаря!

Здравейте, искам да ви подкрепя да бъдете по-категорични със сина ви. Смятам, че сте тръгнали в правилна посока да намалите стоенето на телефона, наистина е важно да го направите. Момчето явно е умно и интелектуално много развито дете. Често тези # деца изглеждат и се държат сякаш са по-големи и понякога дори можем да забравим, че разговаряме с 5 годишно # дете. В същото време # социалните умения и # емоционалното развитие в повечето случаи не могат да надскачат възрастта, както се случва с интелекта. Именно поради тази причина едно дете на 5 не може да има адекватна преценка дали е добре за него да стои по-дълго време пред екрана. В тази възраст за децата желанието се усеща като най-важното нещо, а волята и саморегулацията все още са в процес на изграждане. Затова решението колко и дали детето да стои пред телефона може да го вземете само вие, детето не е способно да носи такава отговорност. Както и вие казахте – с уговорки няма как да стане, защото уговарянето е процес между равностойно функциониращи хора, а по отношение на този въпрос вие не сте равностойни. Отговорността за взимането на това решение е само ваша, защото вие сте възрастните и можете да прецените.
 Когато вземете решение, много е важно да сте категорични и последователни, и да нямате нереалистични очаквания. Мисля, че е по-добре това да се случи от раз, а не постепенно, защото постепенното често е объркващо за децата и усложнява процеса. Когато вземете решение и сте готови да го отстоявате, кажете на детето какво сте решили и защо - защото смятате, че това не е добре за него, а вие като # родители носите отговорност да се грижите за здравето и # развитието му. Бъдете конкретни – например „от днес нататък ще имаш по 1 час на ден, два пъти по 30 минути, преди обяд и преди вечеря“.
Приемането на новата ситуация е предизвикателство и за двете страни – както за детето, така и за вас, защото вие трябва да приемете недоволството му. Със сигурност на детето това няма да му хареса, ще прояви съпротива, гняв, тъга и т.н. Вие можете да се погрижите да бъдете до него, докато страда, да му съчувствате, да го подкрепите да изрази чувствата си (нищо, че ще са насочени срещу вас), защото това наистина ще е трудно преживяване за него, но не и да променяте решението си. Няма нищо лошо в това детето да бъде фрустрирано или разочаровано, това са съвсем нормални преживявания, от които ще научи важни уроци – как да се справя с # фрустрация и отхвърляне, че в живота не винаги получаваме това, което искаме и т.н. Това ще го направи по-силен и по-устойчив. По-добре е да го научи сега и в защитено пространство като дома, отколкото да се сблъска по-късно в друга среда и да няма умения как да се справи.
Въвеждането на новата ситуация е процес и ще отнеме време (твърде вероятно по-малко, отколкото си представяте), няма и да е без сътресения, но ако вие сте категорични, рано или късно той ще разбере и ще го приеме. А когато се намали времето пред телефона, ще се отвори време за други игри и потребности, което ще е изключително полезно за него и цялостното му развитие. Не е нужно вие да му предлагате алтернатива, за да му е по-интересно. Бъдете спокойни, това е естествен процес и колкото и драматично да изглежда, той сам ще се отвори за нови неща и занимания. Общуването с деца, разнообразните игри, връзката с природата, това са жизненоважни фактори за израстването, здравето и щастието. Ограничавайки телефона, вие ще му дадете възможност да ги пожелае.
На прав път сте! Пожелавам ви успех!

# 9
  • Мнения: 70
Здравейте, имам син на 11 г, който е пристрастен към компютъра. Като му кажа да стане от него, стават скандали, тръшка се, блъска, събаря неща, понякога ми налита и на бой. Бяхме му прибрали компютъра, но заради онлайн обучението сега няма как, върнахме му го пак. Иначе е много разсеян, мисли само за игрите си, за вкъщи не, не иска да излиза навън, да спортува, на пазарува, живее само за игрите си. Просто не знаем, какво да правим с него, моля за съвет!

Здравейте, разбирам, че сте в трудна ситуация. Извънредното положение, в което се намираме, ви възпрепятства доста по посока синът ви да прекарва по-малко време пред компютъра. За съжаление това ще се окаже проблем при много # деца. Има нещо във виртуалния свят, което ги привлича и увлича много силно, но както и вие наблюдавате, в същото време ги прави доста пасивни, често напрегнати и агресивни. Причината е комплексна, но някои от важните фактори са свързани с това, че на 11 години детето е в предпубертетен период и вътрешната му потребност от # комуникация и физическа активност са много големи. Когато не са в баланс, това само по себе си може да увеличи нивото на # напрежението и враждебността. На тази възраст вече започва активно хормонално развитие, # емоциите стават по-бурни и трудно регулиращи се, затова е много важно да има движение – в пряк и преносен смисъл. Стоенето на едно място и зациклянето създават порочен кръг и привързват към себе си. В този смисъл начинът, по който споделяте, че реагира синът ви, не е много изненадващ.
 Вие ще трябва да прекъснете веригата, защото той няма да може сам. За съжаление няма да се мине без конфликт, но той е необходим в случая, защото е премината граница. Отделянето от нещо, към което децата са се закачили, винаги минава през # конфликт. Това, което вие можете да направите, е да се въоръжите с категоричност и търпение, и да не забравяте, че вие сте възрастните и # отговорността за това решение е ваша. Колкото и да се съпротивлява, гневи или разочарова, синът ви в крайна сметка ще приеме това, което сте решили, ако преди това вие вътре във вас сте го приели твърдо. Помислете как логистично да подходите, но е важно извън времето за онлайн обучение, той да няма повече от 30 минути, максимум до 1 час време на компютъра, и това да не е непосредствено след училищните занимания. Когато му кажете какво сте решили, изразете разбиране към това колко ще е трудна тази промяна за него, кажете му как се чувствате вие (че се притеснявате за него, чудите се как да подходите, ядосвате се или каквото друго изпитвате), и че вие сте родителите и носите отговорност за неговото здраве и благополучие. Бъдете подготвени за емоциите, които ще последват, съвсем нормално е да ги има. Важно е да се погрижите за тях като му съчувствате, подкрепяте го да си каже какво чувства към вас, към компютъра, към цялата ситуация, но да не променяте решението си. За да уважите неговата реалност, можете да му предложите да нарисува героите от игрите си, или да ви разкаже за тях и защо толкова му харесват.
Ако сте категорични и последователни, ще му трябва малко време, но той ще разбере, че решението е устойчиво и ще го приеме. Когато поставяме граница, дори и тя да е неприятна за децата, ако е истински стабилна, всъщност им дава сигурност. Вярвам, че с промяната много ще помогнете на сина си, защото свободното време, което ще се отвори, ще бъде много полезно за него. В тази празнота и скука той ще се свърже повече със себе си и с истинската реалност вместо с тази в игрите, и малко по малко ще започне да се ражда желанието му да прави други неща, да общува повече или да измисля нови идеи как да се забавлява.
Пожелавам ви успех!

# 10
  • Мнения: 70
Здравейте! Имам дъщеря на 12 години, от скоро ,може би няколко седмици изпитва тревожност .Намира си различни причини да се тревожи , дали заради извънредното положение или пубертета , и аз вече не знам.Опитваме се да се справим сами засега.Гледаме филми, играем семейни игри, говорим много по въпроса.Тя споделя с мен за всичко , което я тревожи.Виждам, че и е трудно. Често плаче, има стягане в гърлото и трудно преодолява тревожността.След консултация с джипито , включихме и сиропче Алора ,и ментов чай вечер.Спи добре, няма проблеми със съня си. Разсеяна е, трудно се концентрира , няма апетит много.Виждам, че иска да се справи със страховете си ,но и е трудно.В тази ситуация ни е трудно да я заведем на психолог , а ние сме от провинцията и няма такива специалисти.Какво още да направим, съгласни сме и на онлайн терапия, стига да намерим подкрепа и да преодолеем тревожността?

Здравейте, разбирам притесненията ви. Трудно е за родителите, когато децата изпитват тревожност. Мисля обаче, че вашият подход към дъщеря ви е доста добър, защото включва #подкрепа на много нива – до нея сте, давате пространство за емоциите, изслушвате я и й съчувствате, играете игри заедно, сиропчето също е добре. Можем да допълним вашите действия в още няколко посоки. Едната е свързана с физическата активност и движението – затвореното ежедневие в момента се комбинира с хормоналните промени при момичето, които са естествени за възрастта й. Нормално е да се чувства по-напрегната и #тревожна, когато отвътре кипи, а няма как да изразходи енергията си. Помислете за спорт вкъщи, танци, разходки, или повече игри, които са свързани с движение, това ще помогне много за нормализиране на #емоционалния  #баланс. Говоренето е много съществено, защото нуждата на децата да бъдат видяни, разбрани и съпреживяни, е огормна, но то също е статична дейност и в този смисъл не винаги е достатъчно.
Емоциите могат да излизат под различни форми – вербално и невербално. Освен активното движение, можете да опитате и повече неструктурирани игри с отпукане, добре е да са по-тактилни – например да рисува с пръсти, да маца, да играе с глина, пластелин, солено тесто. Тези игри помагат да се отприщи задържана енергия, да се изразят емоции и да се освободи напрежение. Може да рисува по теми, например да нарисува напрежението си, #страха си. Важно е след като нарисува #рисунката, да си поговорите за нея, без да коментирате качеството на рисуването, то няма никакво значение. Да разкаже какво е нарисувала, защо, как се е почувствала, след като го нарисувала, иска ли да добави нещо в картината, което би й дало спокойствие.
Друга посока, в която можете да допълните подхода си, е свързана със самата #комуникация. Важно е тя да говори повече, да опита да изкаже и най-плашещите за нея неща с подробности, това много помага страхът да намалее. Вие можете да й задавате отворени въпроси, които да я стимулират. Не е добре да я убеждавате, че няма нищо страшно или че страхът й е неоснователен, това може да я накара да се почувства неразбрана. Можете обаче вие да й разкажете ситуации, в които вас ви е било страх, и да й споделите как сте се справили. Това ще я успокои, защото от една страна ще чуе стратегия за справяне със страха, от което тя има нужда, а от друга – ще нормализира притеснението й от самия страх, като си даде сметка, че всеки човек се страхува, дори най-силният и най-важният за нея.
Смятам, че с всички тези действия много помагате и ще помогнете на вашата дъщеря, важно е да дадете време да се справи, защото това е процес и става малко по малко. Имайте предвид и че в тази възраст по принцип при всички деца избуяват повече страхове, тя е специална, защото е прагова – завършват един голям детски период и влизат в следващия, който е много предизвикателен, но и много вълнуващ. Важно е и вие да приемете ситуацията по-спокойно, правите каквото е необходимо и се справяте много добре! Желая ви успех!

Последна редакция: пт, 24 апр 2020, 12:40 от Милена Каменова

# 11
  • Мнения: 430
Здравейте! Напоследък се замислям над следния проблем: Детето ни е на 2 г., вижда се, че всичко вече разбира, и много ми тежи, когато се случи някакъв спор с баща й, или просто по-напрегнато говорене, и е видимо, че детето веднага усеща - почва да се опитва да ни привлече вниманието, за да ни възпре. Проблемът е, че няма къде да си изговорим насаме нещо, което ни е подразнило или от което сме напрегнати, а в тази ситуация на бездействие, несигурност какво ни чака по отношение на работа, няма как да няма и такива моменти. Детето не е гледано до момента от баби, само от нас, и няма къде да се скрием. В същото време не е добре и неща да се оставят неизказани и неизразени. И няма как да се обясни все още на детето, че може спорът да е за нещо дребно и не е голям проблем. И хем искам да не вижда дразнене и напрягане (признавам си, че това по-често е от мен, понеже точно майч-то ми свърши и започна това положение и не знам кога и дали ще започна работа), хем не мога съвсем да го избегна, хем няма къде да изразя такива настроения насаме. А много ми натежава, като виждам, че веднага усеща.. Какво бихте ме посъветвали? Благодаря!

# 12
  • Мнения: 70
Здравейте! Напоследък се замислям над следния проблем: Детето ни е на 2 г., вижда се, че всичко вече разбира, и много ми тежи, когато се случи някакъв спор с баща й, или просто по-напрегнато говорене, и е видимо, че детето веднага усеща - почва да се опитва да ни привлече вниманието, за да ни възпре. Проблемът е, че няма къде да си изговорим насаме нещо, което ни е подразнило или от което сме напрегнати, а в тази ситуация на бездействие, несигурност какво ни чака по отношение на работа, няма как да няма и такива моменти. Детето не е гледано до момента от баби, само от нас, и няма къде да се скрием. В същото време не е добре и неща да се оставят неизказани и неизразени. И няма как да се обясни все още на детето, че може спорът да е за нещо дребно и не е голям проблем. И хем искам да не вижда дразнене и напрягане (признавам си, че това по-често е от мен, понеже точно майч-то ми свърши и започна това положение и не знам кога и дали ще започна работа), хем не мога съвсем да го избегна, хем няма къде да изразя такива настроения насаме. А много ми натежава, като виждам, че веднага усеща.. Какво бихте ме посъветвали? Благодаря!

Здравейте, за съжаление в сегашната ситуация напрежението и #тревожността се повишават, всеки по един или друг начин ги изпитва, дори и вашата дъщеря. Децата се раждат напълно емоционално изградени, т.е. изпитват всички емоции, много преди да могат да ги осъзнаят и осмислят. И точно поради това, че емоционалното е много силно развито за сметка на рационалното, #децата много лесно усещат #емоциите на другите, дори и да се опитваме да ги прикрием или смекчим. Често могат да ни усетят, дори преди ние самите да сме си дали сметка какво изпитваме. Тъй като за децата #родителите са най-важният източник на сигурност, когато почувстват разколебаване на сигурността, те съвсем естествено се напрягат. Не #конфликтите сами по себе си обаче разколебават сигурността, а невъзможността на детето да си ги обясни. То вижда, усеща, че нещо се случва, но не знае какво, как ще се развие и как ще му се отрази. Това да имате разногласия, напрежение или дори повишаване на тон помежду си е нормално и дори здравословно - означава, че сте близки и си взаимодействате. Хубаво е детето да вижда такива неща, за да се учи какво представляват човешките #взаимоотношения. За да помогнете на дъщеря си да приема по-спокойно тези моменти, важно е да й говорите за това. Няма значение на колко години е, тя ще разбере каквото има нужда да разбере. Добре е да й кажете как се чувствате, какво се случва и че вие ще се справите. Например „Напоследък се притеснявам за разни неща, затова сега се изнервих и с тати се скарахме. И двамата се ядосахме, но ще ни мине, ще се разберем и ще се справим. Ти няма нужда да се тревожиш за това, можеш да си играеш, ние сме големи и знаем как да се справим“.  Често децата се притесняват, защото когато нямат информация, въображението им започва да работи и могат да виждат нещата по-страшни, отколкото всъщност са. Казвайки й, че вие знаете какво се случва, знаете какво правите и ще се справите, вие поемате отговорност за отношенията си. Това със сигурност ще я успокои и ще я освободи от нуждата да ви възпира да се карате.
За едно дете най-добре е да вижда родителите си такива каквито са, и между думите, действията и емоциите им да има съответствие. В противен случай децата се объркват, напрягат и губят доверие. Конфликтите между родителите са важна част от пълноценните връзки и не могат да наранят детето, ако не са деструктивни, ако възрастните не му прехвърлят отговорност, и се грижат то да бъде спокойно като говорят с него след това. Можете спокойно да бъдете автентична с детето, ще му се отрази много добре да ви вижда в повече ваши състояния, защото така ще ви опознае още по-цялостно и от вас ще се учи как да се справя със собствените си емоции.
Желая ви успех!

Последна редакция: пт, 24 апр 2020, 12:41 от Милена Каменова

# 13
  • Мнения: 70
Как се отразяват конфликтите между родителите върху детето?

Понеже в последно време #общуването ни е фокусирано предимно вътре в #семейството, ежедневието заедно с хората, с които живеем, може да започне да ни идва в повече. Особено осезаемо е с #децата и #партньора, защото с тях близостта ни е най-голяма. Нуждата от #комуникация за всички е различна, но потребността от разнообразието, което ни липсва в момента, със сигурност е нещо общо за членовете на семейството. Ескалацията на #конфликти е нещо нормално в такива условия, както и притеснението на родителите как това се отразява на децата.
Този въпрос е изследван много в #психологията и заключенията, до които се достига, се обединяват около това, че конфликтите между родителите, ако не са деструктивни, всъщност могат да бъдат полезни за децата. Ето няколко важни посоки.

Децата учат много от конфликтите между родителите
Чрез наблюдението на конфликтите между родителите децата научават ценни комуникативни модели, учат се как да изразяват позиция, доколко разбиране да проявяват, как да се #отстояват и т.н. Учат се как да намират баланс между нуждата си от #близост с другите и нуждата си от #независимост от тях.
Две нива в общуването
Едното е съдържателното – това, за което се караме. Другото е нивото на #взаимоотношенията, а именно какво се случва с връзката помежду ни по време на конфликта. Второто играе много по-съществена роля за протичането му. Осъзнаването, че винаги, когато спорим, всъщност се борим за своето утвърждаване, признаване, уважение, зачитане и т.н., (а същото прави и другият), помага да сме по-наясно със себе си по време на конфликтите.
Важна е не честотата, а начина, по който протичат
Конфликът е конструктивен, когато няма за цел задължително единият да бъде прав, или непременно да се очаква двамата да станат на едно и също мнение. Ако си дадем сметка, че #нуждите на двамата са еднакво важни, може да се погледне на спора като възможност всеки да изкаже гледната си точка.  Един добър резултат може да бъде постигане на по-задълбочено взаимно опознаване и развиване на способност за по-голяма #толерантност към гледната точка на другия.
По-добре открити, отколкото скрити
Когато конфликтите витаят във въздуха, но не се изразяват, детето усеща високо напрежение, на което не е устойчиво и много лесно го поема вътре в себе си. Много често може да си присвои отговорността за семейната атмосфера, когато усеща, че родителите му не я поемат, т.е. да се опита да сдобрява родителите или да ги ангажира със себе си, за да ги сплоти. Освен това, когато едно дете няма информация, въображението му започва да работи, а децата мислят себеотносно и често си приписват вина за #отношенията.
Детето да не бъде въвличано като обект или участник
Това става, когато родителите успеят да си поемат отговорност, когато не намесват детето и го уверят с думи и поведение, че могат да се справят с отношенията си, и това няма да му се отрази негативно. Важно е да знаем, че в такъв момент, то се притеснява не само за #родителите си, но и за себе си.
Да не се подценява детето и да не си мислим, че не ни разбира
Още с раждането си децата имат напълно развита #емоционалност и усещат всички емоции с лекота. Не можете да скриете напрежението и не е необходимо. Семейството е особена система от скачени съдове и всички чувства се отразяват, видимо или не, върху всички. Затова е важно да не подценяваме децата, а да похдождаме към тях с презумпцията, че разбират. Разговорът с детето след конфликта е много важен.
Да се говори с детето според неговите нужди
Има две цели на разговора с детето – то да се изрази и ние да му дадем информация и #подкрепа. Важно е да има #диалог, да го попитаме как се чувства, иска ли да ни пита нещо, да му кажем, че в момента не се разбираме, но ще се справим. Най-добре ще разберем какво да му кажем, ако се ръководим от неговия интерес, тоест това, което то ни попита. И нещо много важно - не е нужно да сме наясно със себе си, за да говорим с детето. Можем просто да изразим това, което е вътре в нас.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 3 755
Благодаря много!

# 15
  • Мнения: 1 124
Здравейте, имам нужда от съвет как д се справя с конфликтни ситуации. Майка съм на три деца, двете момчета между, които има сериозно съревнование и чести кавги ескалиращи понякога и до бой. Големия ми син е на 12 и от известно време при каране, наказване или подобна форма на изпуснати нерви от моя страна прави една спастична кашлица. Тревожа се, защото има алергии и всичко свързано с дишането може да допринесе за влошаване на симптомите.
От друга страна има моменти, когато ми е ужасно трудно да се въздържа от критика, наказание или вик. Явно ще трябва да работя с психолог за да овладея проблема, но какво може да ме посъветвате.  На моменти имам чувството, че може да злоупотреби и да се стреми да избегне спазване на правила или последици от поведението си. Чувствам се безсилна, защото няма резон когато се опитвам да разговарям, да съветвам, а някак оставам нечута. В повечето случаи ми се налага да повиша тон или да заплаша, че ще последва наказание. От една страна се тревожа за здравето му, от друга имам чувството, че възпитанието и взаимоотношенията ни отиват на кино. Може би е период заради пубертета? Как да подходя? Благодаря Ви!

# 16
  • Мнения: 5 786

Забелязала съм, че често родителите се тревожат, когато на децата им е скучно, но всъщност по време на нищоправенето те също се развиват  – наблюдават, мислят, почиват си, или се свързват с вътрешния си свят. Хубаво е в такива ситуации да бъдат оставяни, без да им се дават идеи, защото това също така ще им помогне и да станат по-самостоятелни по отношение на избора си на игри и свободното си време. В този ред на мисли, опитайте по-скоро вие да я питате какво иска, отколкото да й предлагате, ще й бъде по-интересно, ако идеята е излязла от самата нея.
Желая ви успех!

До тук много добре, но аз да ви кажа какво се получава, когато детето е оставено да прави неща, които набюдава, мисли и т.н. Полива се банята с душа (все едно се гасяло пожар), поливат се треви през прозореца (така нали ще пораснат), преровят се шкафове (намират се съкровища като ключовете на всички врати от вкъщи), разпиляват се ситни предмети, които отнема два часа да се съберат на ръка, пее се и се имитира на висок глас през прозореца, така че целия квартал да му чува "ехото", което явно той си търси да чуе... Чистят се прозорци по време на дъжд (може пък да станат по-чисти) и всичко това е допълнителна работа за и без това заетия родител, работещ от вкъщи. Да го оставям да си вършее, така ли? Ок, ама ми кажете после как да си контролирам нервите, като отворя вратата на банята, имам 5 минути да отида до тоалетна, и не мога, защото банята е наводнена. Да броя от 10 до 1 ли, какво да правя, за да не се развикам? Grinning

# 17
  • Мнения: 70
Здравейте, имам нужда от съвет как д се справя с конфликтни ситуации. Майка съм на три деца, двете момчета между, които има сериозно съревнование и чести кавги ескалиращи понякога и до бой. Големия ми син е на 12 и от известно време при каране, наказване или подобна форма на изпуснати нерви от моя страна прави една спастична кашлица. Тревожа се, защото има алергии и всичко свързано с дишането може да допринесе за влошаване на симптомите.
От друга страна има моменти, когато ми е ужасно трудно да се въздържа от критика, наказание или вик. Явно ще трябва да работя с психолог за да овладея проблема, но какво може да ме посъветвате.  На моменти имам чувството, че може да злоупотреби и да се стреми да избегне спазване на правила или последици от поведението си. Чувствам се безсилна, защото няма резон когато се опитвам да разговарям, да съветвам, а някак оставам нечута. В повечето случаи ми се налага да повиша тон или да заплаша, че ще последва наказание. От една страна се тревожа за здравето му, от друга имам чувството, че възпитанието и взаимоотношенията ни отиват на кино. Може би е период заради пубертета? Как да подходя? Благодаря Ви!

Здравейте, конфликтите винаги са предизвикателство. Особено в ситуации като вашата – с три деца, извънредно положение, момче на прага на #пубертета с физиологична реакция при повишено напрежение, ескалации и съревнование... Всеки човек на ваше място би изпитвал затруднения как да реагира, съмнения дали е постъпил добре, усещане за безсилие, умора, притеснения, несигурност... Вие всъщност сте изправени пред ситуация с доста компоненти и това че търсите начини да постъпвате правилно, показва, че предвид условията, в които сте, всъщност вие се справяте доста добре. Това, че има #ескалации, не значи, че вие не се справяте, по-скоро значи, че има много емоции. В такъв контекст често хората започват да функционират на ниво оцеляване, което изключва процеса на осмисляне на ситуацията и търсене на начини как да я подобрят. В този смисъл една голяма част от решението на проблема, вие сте я изпълнили – осъзнаването и виждането му във всички аспекти. Това, което единствено липсва в картинката, е отдаването на значение на вашите чувства. Естествено е когато имате три деца, те да завземат пространството със своите нужди, #емоции и преживявания, но по този начин се губи баланса - вашите емоционални #граници са преминати, което създава трудност в две посоки. От една страна, децата губят представа за вашите нужди, а от друга – вие се изтощавате, което намалява способността ви да реагирате спокойно. Семейството е система, която в голяма степен се ръководи от емоциите, дори и това да не е винаги лесно видимо. За да има баланс, важно е да има пространство за емоциите на всички. Пространство да бъдат изразени, тогава когато възникнат. Ако не бъдат изразени своевременно, те започват да тежат в системата и впоследствие се стига до ексалации. На индивидуално ниво се случва същото нещо – ако задържате дълго време дадена емоция, тя не изчезва, а се трупа докато може да бъде удържана, и накрая излиза в много по-интензивна форма. Така е възможно и децата да изпитват объркване – ако през повечето време вие се опитвате да се сдържате, те нямат информация, че на вас ви идва в повече, а когато избухнете, за тях това идва от изневиделица. Те ще чувстват по-голяма сигурност, когато усещат вашето автентично присъствие и имат яснота какво се случва с вас.
Предлагам да опитаме да възстановим баланса по следния начин.
-   Вие да следите повече усещанията си и да казвате как се чувствате своевременно преди да сте стигнали прага си на търпимост. Напр. в момента, в който ви се повиши #напрежението: „Усещам, че започвам да се напрягам“, „Изнервих се вече“, „Ядосвам се, че не ме чуваш“ и т.н. Важно е да се изразявате с личен език – „Аз се ядосвам“, а не „Ядосваш ме“, защото по този начин поемате своята #отговорност. Казването как се чувствате ще ви облекчи много.
-   Да оставяте двете момчета повече да си регулират #отношенията сами, без вие да се намесвате. Тези конфликти са напълно нормални, децата могат да научат много от взаимната си комуникация – да се отстояват, да се борят за своето, да се справят с #фрустрация, да изграждат воля, устойчивост и т.н. Разбира се, няма как да не се намесите, ако смятате, че има опасност да се наранят, но в останалите случаи можете спокойно да ги оставите. Ако се обръщат към вас, за да им разрешавате #конфликта, можете да им кажете, че смятате, че могат да се справят сами и вие няма да се включвате.
-   Да поговорите с вашия по-голям син насаме, когато сте спокойни, и да му кажете как се чувствате – че се ядосвате много и даже понякога се чувствате безсилна, но в същото време се притеснявате за здравето му. Попитайте и него как се чувства той – когато се кара с брат си, когато вие му се карате, по принцип какво преживява, какво е неговото мнение за конфликтите, какво чувство усеща, когато се появи кашлицата му . Целта на един такъв разговор е и двамата да се изразите, за да постигнете по-голямо взаимно разбиране. Това със сигурност ще намали напрежението – и неговото, и вашето, както и ще допринесе за засилване на свързаността помежду ви (а тя е особено ключова през пубертета). Много често децата не слушат, защото не се чувстват истински чути. Можете да му кажете, че ще се радвате да ви #споделя повече какво преживява, че за вас това е важно и искате да му помогнете да се #чувства по-добре. Можете да използвате метафората с буркана, който се пълни с чувства и накрая избухва. Спастичната кашлица е реакция, която показва притеснение/ тревожност/страх. Когато той изрази чувството с думи, и кашлицата ще намалее.
-   Вие да приемете, че е нормално понякога да си изпускате #нервите, независимо как реагират децата на това. Вие сте човек, който се е посветил да изгражда три човешки същества. Имате право на своите предели и е важно децата да виждат, че имате такива. При такава ситуация добре е да разговоряте след това – да обясните какво се е случило, защо сте избухнала, че разбирате, че може това да ги е притеснило, и да възстановите баланса чрез диалог.
Желая ви успех!

# 18
  • Мнения: 70
До тук много добре, но аз да ви кажа какво се получава, когато детето е оставено да прави неща, които набюдава, мисли и т.н. Полива се банята с душа (все едно се гасяло пожар), поливат се треви през прозореца (така нали ще пораснат), преровят се шкафове (намират се съкровища като ключовете на всички врати от вкъщи), разпиляват се ситни предмети, които отнема два часа да се съберат на ръка, пее се и се имитира на висок глас през прозореца, така че целия квартал да му чува "ехото", което явно той си търси да чуе... Чистят се прозорци по време на дъжд (може пък да станат по-чисти) и всичко това е допълнителна работа за и без това заетия родител, работещ от вкъщи. Да го оставям да си вършее, така ли? Ок, ама ми кажете после как да си контролирам нервите, като отворя вратата на банята, имам 5 минути да отида до тоалетна, и не мога, защото банята е наводнена. Да броя от 10 до 1 ли, какво да правя, за да не се развикам? Grinning

Здравейте, вашата ситуация е различна. Очевидно вашето дете е доста самостятелно в измислянето на занимания и не страда от скука Simple Smile При вас енергията е доста, креативността също. Тези качества, които притежава вашето дете, са качества на иноватор, и могат да бъдат доста ценни и полезни за него в много отношения. Винаги е трудно обаче за родителите на такива #деца, и особено в настоящата ситуация. Разбирам раздразнението ви. По това, което описахте, едва ли можете да имате спокойствие, още повече след като се налага да съчетавате и с работа от вкъщи.
Имам няколко предложения какво бихте могли да направите:
-   Да обезпечавате предварително средата, в която оставяте детето. Вие го познавате и знаете в каква посока може да отидат идеите му. Затова, ако не искате да имате поражения, ограничете достъпа до нещата, които могат да пострадат. Все пак това е дете и не може да се очаква от него да прецени кое забалвление може да завърши зле и кое не, за него всичките му идеи са чудесни, защото му доставят удоволствие. Така работи мозъкът на децата.
-   Важно да изразходва физическата си #енергия, което означава колкото се може повече движение. Можете да си въведете време за спорт, подскачане или танци всеки ден, например 2 пъти по 15 минути интензивно. Така нуждата от изразходване на енергията ще се канализира малко повече и той няма да има потребност постоянно да е в активности.
-   Тактилните #игри, които преполагат #концентрация и задълбочаване, също много балансират децата. Например тактилни игри с брашно, конетичен пясък, ориз, боб, леща. За да се насити нуждата на детето от развихряне, помислете къде да го разположите и да подготвите с найлон или постелка отдолу, така че да може да играе на воля и да се цапа спокойно. След това ще се почисти и измие. Можете също да му направите солено тесто, в което да поставя бобчета, макарони, леща и т.н. Мачкането, ровенето, стискането и т.н. са дейности, които релаксират и центрират децата. Не случайно са и много предпочитани от тях. Както и при вас, игрите с преливане на вода са също фаворит на децата.
       
-   Когато ви дойде в повече, разбира се, е важно да казвате как се чувствате. Можете да поставяте #граници спокойно, така не накърнявате поривите на детето да бъде креативно, а му показвате докъде може да простира заниманията си. Добре е да му говорите повече за своите нужди и виждания и да не очаквате то само да се досети. За да има по-голям баланс, детето трябва да знае вие в каква ситуация сте и какво преживявате. Когато му обяснявате, най-ефективно е да използвате личен език, т.е. да говорите за себе си, нуждите и чувствата си. Напр. „Напоследък ми е много напрегнато, понеже сме вкъщи и аз работя. Много се ядосвам, когато минаваш някои граници, например когато наводни банята. Опитвам се да се сдържам и да не ти се карам, защото знам, че много ти се иска да си измисляш забавления и може би ти липсват приятелите и времето с тях. Но понякога много се ядосвам и ми идва в повече, защото дейностите, които правиш, често ме затрудняват, а аз имам много малко време да правя нещата, които искам.“ Хубаво е много конкретно да му кажете какво не искате да прави и какво е допустимо за вас, т.е. какво е свободен и какво не е свободен да прави. Когато наруши тези уговорки, можете спокойно да се изразите, дори да повишите тон. Няма нищо лошо в това той да разбере, че ви е преминал границите. Колкото по-навременно реагирате, толкова по-лесно ще е за него да знае какво може и какво не може. А и на вас няма да ви се трупа толкова много #емоция, защото когато се натрупа, после трудно се удържа. Когато поставяте граница, има някои неща, които е важно да включва: да кажете, че искате да спре; да кажете как поведението му ви кара да се чувствате; да дадете алтернатива. Напр. „Искам да спреш да сипваш вода от балкона, много се напрягам и се притеснявам от съседите. Разбирам, че много ти се играе с вода. Ако искаш, може да ти дам да пресипваш“.
-   Освен нуждата му да измисля инициативи Simple Smile, възможно е и с поведението си понякога детето да се опитва да ви провокира. В повечето случаи когато децата #провокират, търсят контакт с #родителите или имат нужда от тяхното внимание. По отношение на #вниманието винаги значение има не количеството, а качеството. За да се отговори на тази нужда на детето, можете да отделите определено време от деня, което да си определите за време заедно. В това време да нямате други задачи, да не го използвате с възпитателни цели, а просто да се посветите само на контакта с детето, без да мислите за други неща, да общувате, да играете и да се забавлявате. Това време може да е и половин час на ден, за децата времето е много относително понятие, така че колко е дълго няма голямо значение. Важното е в този момент да сте наистина заедно и да си се радвате взаимно.
Желая ви успех!

# 19
  • Мнения: 5 786
Благодаря, Милена! Записах си това за "качеството". Всички останали съвети вече съм ги приложила, с изключение на тактилните игри, които смятам, че биха ми създали още повече допълнителна работа и напрежение. Да пресипва вода? Да играе с брашно? Ако му дам такова занятие, рискувам да стане мазало навсякъде из къщи. А, веднъж научили се, ще иска да "работи" когато му се прииска, а аз като съм заета, то това реално ще се случи, докато работя.
Ограничавам каквото мога - спирам общия кран за водата, спирам дори бушони... Изкарвам го да кара колело 6 км... Simple Smile
Търся някакви "чисти" занимания, да ми препоръчате, различни от гледане на детски, които той да може да върши самостоятелно, и да не представляват чистене, подреждане, събиране, миене, сушене (допълнителна работа) за мен.

# 20
  • Мнения: 70
Благодаря, Милена! Записах си това за "качеството". Всички останали съвети вече съм ги приложила, с изключение на тактилните игри, които смятам, че биха ми създали още повече допълнителна работа и напрежение. Да пресипва вода? Да играе с брашно? Ако му дам такова занятие, рискувам да стане мазало навсякъде из къщи. А, веднъж научили се, ще иска да "работи" когато му се прииска, а аз като съм заета, то това реално ще се случи, докато работя.
Ограничавам каквото мога - спирам общия кран за водата, спирам дори бушони... Изкарвам го да кара колело 6 км... Simple Smile
Търся някакви "чисти" занимания, да ми препоръчате, различни от гледане на детски, които той да може да върши самостоятелно, и да не представляват чистене, подреждане, събиране, миене, сушене (допълнителна работа) за мен.

Добре Simple Smile На колко години е детето?

# 21
  • Мнения: 1 124
Благодаря сърдечно! ❤️

# 22
  • Мнения: 12
Здравейте!
Не съм сигурна дали тук е мястото за моят въпрос,но ще попитам .
Имам син , на 1г8м. Доста активно дете,с труден характер,който започна да се проявава още по-силно в дните на изолация. От малък не обича да стои на едно място,винаги е в движение и не слуша,когато му се обяснява. Все още не говори,не изпълнява команди. Избирателно "чува". Има моменти,в които показва,че ме разбира и важи за някои граници за това кое може и кое не. До сега съм успявала само със силен тон да спра неговото любопитство.  Скоро започна да се удря сам в устата,когато нещо не му хареса или се ядоса. Минахме този период със спокойно обясняване,че ще го боли и т.н. но от седмица насам започна една драстична промяна в него и засилване на изблиците. Когато нещо не се получи както той иска,т.е. да му се даде,започва да изпада в истерия-рита,блъска,гърчи се и пищи. Ако се опитам да го взема - започва да ме удря. Позволявала съм си само пошляпване през ръчичката,когато не е станало с думи. Ако му обърна внимание - засилва виковете. Ако спра да го гледам-сам се успокоява. Знам,че това е манипулиране от негова страна и знам,че трябва някак да минем и този период,но се опасявам,че подхода ми може да е грешен и да се върне с нова сила. Какво бихте ме посъветвали? Трудно се концентрира,рядко иска да му се показва нещо,желае да прави нещата както сам прецени.
П.п. Живеем в къща,всеки ден излизаме на двора,освен в дните,когато времето не позволява. Опитвам подходи всеки път да обяснявам и изпълнявам едно и също , надявайки се,че дори и сега да не разбира,след време ще е запомнил къде са границите на позволеното. Пример : " Ако затвориш вратата още веднъж,ще се приберем в къщи" ,  изпълнявайки това ако не ме чуе.

# 23
  • Мнения: 786
Здравейте, при нас ситуацията е следната - ще се радвам на съвет Simple Smile

Две момичета на 2 и половина и току-що навършени 4 години. Малката е супер весело дете, което може да се заиграва само, никакви проблеми с него. Каката е точно обратното - още от раждането беше супер ревлива, с порастването продължава - може да се разплаче по 60 пъти буквално на ден за всяко най-дребно нещо. (Отварям скоби да уточня, че е такава най-вече в присъствието на сестра си).

Проблемът сега е най-вече огромната ревност, която изпитва, въпреки, че никога не е била пренебрегвана заради сестричката си. Главните проблеми са:

- агресия към сестра и, дърпане, бутане и непрекъснато искане да играе точно с това, което в момента държи малката. Колкото и да обяснявам, че след малко ще поиграе с тази играчка, когато е свободна и и предлагам нещо друго, не се съгласява и казва - искам точно тази! В следващия момент играчката се освобождава, но интересът към нея вече е изчезнал и отново се реве за друго, което малката е хванала.

- тежко разстройване с продължителен плач при най-дребни ситуации - опитва да отвори флумастер, не успява и започва да говори ядосано, понякога го хвърля и заявява сърдито, че няма да си играе с нищо, ляга на дивана и почва да гледа в една точка.

- тръшкане за всичко, което не се случи както тя иска сега на момента (и отново казвам, че това поведение е само, ако в стаята е сестра и. Сутрин като стане първа, докато стане малката и е сама, е супер сговорлива с нас, изпълнителна и в момента, в който види сестра си настроението и се помрачава рязко и оттогава насетне започва серията с постоянното хленчене, мрънкане, рев и страдания).

- неспособност да играе и да се занимава сама дори за кратко време - ако и дам книжка да оцветява, ще започне да оцветява, само ако седна до нея и оцветявам и аз. Няма никакъв интерес към играчки, ако трябва сама да играе, а не иска да играе със сестра си, иска само с мен.

- отново с цел да окупира цялото ми внимание, не иска да прави почти нищо сама - ако трябва да се обуе, за да излезем, казва - искам мама да ме обуе, като кажа, че е голямо момиче и трябва сама да се обува - рев. Това е с почти всичко, което трябва да прави - обличане, пишкане, миене на зъби - всичко може, но за да се чувства обичана, трябва мама га до прави с нея, иначе явно се чувства изоставена. Съответно аз и обяснявам, че това, че трябва сама да ги прави, не е защото съм я изоставила, а защото всички на тази възраст го правят и т.н., но ефект почти никакъв.

Профилът и е много сложен и дълъг, не мога да опиша всички ситуации - това,  вкоето съм сигурна е, че всичко е породено от ревност към сестра и. Чела съм безброй статии и книги и се опитвам да прилагам всичко, за момент сякаш сработва и после отново се връщаме към старото поведение - обяснявам и да назовава чувствата си, обяснявам и колко е обичана, как трябва да са най-добри приятелки и да си играят заедно, защото винаги си има другарче за игра, след всеки нервен срви и казвам как трябва да реагира спокойно, да опита отново да отвори флумастера или да поиска помощ, ако не успее..... Тя казва, да, ще опитам, да, уж всичко е разбрала и ако след само 3 минути се случи нещо, което да не и изнася, все едно нищо не сме говорили и отново се разстройва, започва рев, отново успокоявам и говоря и това може да се повтори по 30 пъти на ден. Съответно не винаги нервите ми издържат, имали сме периоди на избухване и от моя страна, след което е следвал още по-голям срив от нейна страна. В този период прочетох една книга и реших, че няма да викам повече, защото не помага, само влошава нещата за всички.

Единственото решение, което виждам, е да бъда непрекъснато до нея, на 100% от времето, тогава тя би била щастлива, но нямам възможност покрай другото дете и работата от вкъщи. Притеснявам се с толкова плач дали не и се уврежда трайно нервната система и какъв характер би изградила в бъдеще... И като цяло проблемът ми е, че се опитвам да изпълнявам всички съвети, които съм прочела някога някъде и виждам как просто не сработват в нашата ситуация.

И за да не е твърде песимистичен поста, все пак ще разкажа, че има и проблясъци от време на време - примерно вече могат да се заиграват за половин-един час, като се гонят из стаите или правят заедно някоя щуротия, карантината им подейства като тийм билдинг Simple Smile, но в следващия момент се сдърпват за нещо и край с играта, връща се киселото настроение и неспособност да превключим на нещо друго...

# 24
  • Мнения: 70
Здравейте!
Не съм сигурна дали тук е мястото за моят въпрос,но ще попитам .
Имам син , на 1г8м. Доста активно дете,с труден характер,който започна да се проявава още по-силно в дните на изолация. От малък не обича да стои на едно място,винаги е в движение и не слуша,когато му се обяснява. Все още не говори,не изпълнява команди. Избирателно "чува". Има моменти,в които показва,че ме разбира и важи за някои граници за това кое може и кое не. До сега съм успявала само със силен тон да спра неговото любопитство.  Скоро започна да се удря сам в устата,когато нещо не му хареса или се ядоса. Минахме този период със спокойно обясняване,че ще го боли и т.н. но от седмица насам започна една драстична промяна в него и засилване на изблиците. Когато нещо не се получи както той иска,т.е. да му се даде,започва да изпада в истерия-рита,блъска,гърчи се и пищи. Ако се опитам да го взема - започва да ме удря. Позволявала съм си само пошляпване през ръчичката,когато не е станало с думи. Ако му обърна внимание - засилва виковете. Ако спра да го гледам-сам се успокоява. Знам,че това е манипулиране от негова страна и знам,че трябва някак да минем и този период,но се опасявам,че подхода ми може да е грешен и да се върне с нова сила. Какво бихте ме посъветвали? Трудно се концентрира,рядко иска да му се показва нещо,желае да прави нещата както сам прецени.
П.п. Живеем в къща,всеки ден излизаме на двора,освен в дните,когато времето не позволява. Опитвам подходи всеки път да обяснявам и изпълнявам едно и също , надявайки се,че дори и сега да не разбира,след време ще е запомнил къде са границите на позволеното. Пример : " Ако затвориш вратата още веднъж,ще се приберем в къщи" ,  изпълнявайки това ако не ме чуе.

Здравейте, много е хубаво, че търсите правилния подход към вашето дете по отношение на границите. Ако го намерите сега, на тази ранна възраст, ще ви е много по-лесно в израстването му по-нататък. Случва се децата да не реагират със съдействие на наши действия, но когато това става системно, в повечето случаи ни показват, че можем да променим нещо.
За да си обясните поведението на вашето момче, важно е да имате предвид, е че тази възраст е особена. Тя е преходна между бебешката и #детската и често я наричат „детски пубертет“. На фона на едно много бурно хормонално развитие, децата откриват своята отделеност от майка си и изграждат усещане за „аз“. Емоциите са много интензивни, уменията за справяне с тях – все още не развити. Това прави много трудно за децата да се саморегулират, което се утежнява от факта, че още не са изградили волята си. В същото време за #децата в тази възраст е много важно да се учат да се #отстояват, да се справят с #конфликти, да си поставят #граници, както и да научат повече за границите и особеностите на другите. Затова ги привличат ситуации, в които могат да упражняват тези свои умения. Дължи се на тяхната вътрешна потребност да се разграничат, която се проявява под формата на #тръшкане, #опозиционно и отхвърлящо поведение. Освен всичко друго, малките деца, които все още не говорят, изпитват много голяма фрустрация от това, че не могат да изкажат какво се случва вътре в тях. Имат нужда да бъдат разбрани, но не знаят как. В тези случаи прибягват към средствата за изразяване, с които разполагат – удряне, викане, плач. Поради всички тези причини, основната тема, по която родителите срещат трудности в тази възраст, е темата за #границите.

При поставянето на граници начинът има голямо значение. Ще ви предложа няколко подхода, които много подобряват този процес.
Поставяме граница спрямо себе се, а не спрямо детето. Това става, когато говорите с личен език, а изказванията са свързани с вашите #чувства, желания, усещания. Например „Не искам да бъркаш в контакта, защото се страхувам“, „Не ми харесва да хвърляш играчки, това ме изнервя“ и т.н. Доскоро се използваше обратният подход – граница спрямо детето, напр. „Лошите деца правят така“, „Не бъди непослушен, нахален и т.н.“, или подход с обясния. Тези подходи вече не работят, защото ние сме различни и децата са различни. За едно дете на тази възраст е много трудно да разбере обяснения, тъй като нещата в главата му не стоят така както в нашите глави. Трудно му е и да разбере абстрактни понятия като лош или непослушен. Това, което може да разбере обаче, е че мама се чувства ядосана и не иска това. Разбира го, защото знае какво е да си ядосан и да не искаш нещо, и защото, макар и не винаги да не се вижда, го е грижа за чувствата ви.
Потребността на детето – със сигурност не е нужно да задоволяваме всяко желание на децата, но е нужно да отговаряме на нуждата да бъдат взимани насериозно и уважавани. Това става, когато подхождаме с разбиране и #съчувствие към техните искания и не забравяме, че за нас може да са глупост, но за тях да са най-важното нещо на света в момента. Това, разбира се, не винаги е възможно, защото сме хора и понякога нямаме капацитет, но е добре да го държим в главата си и да опитваме. Например „Разбирам, че искаш много да ядеш сладолед, но аз не искам да ти давам, защото е студено и се притеснявам да не се разболееш. Сигурно си много разочарован, и аз бих се ядосала на твое място. Чакаш го цял ден“. Когато се напрегне или изнерви, питайте го дали е ядосан, дали се е изнервил.. Отразете чувствата му, това ще му помогне да разбере себе си и да се #успокои. Няма значение, че още не говори, той ще разбере и ще ви покаже по своя начин дали правилно сте предположила.
Алтернатива – когато не даваме алтернатива, детето остава с #фрустрацията от нереализираното си желание и без идея как да се справи или да го замести. Когато родителят дава алтернатива, това създава у детето още по-голямо усещане за уважаване и приемане насериозно на неговите #нужди. Пример: „Не искам да лапаш мръсните фасове от земята, защото се притеснявам. Виждам, че са ти интересни, искаш ли да ги носиш до кофата и да ги хвърляш вътре. Какво ще кажеш?“
Синхрон между чувства и поведение – много е важно родителят да е #автентичен и искрен в реакциите си, защото децата усещат разминаванията и това ги обърква. Ако сте ядосани, кажете го, много по-напрягащо е за детето да ви усеща #ядосани, но видимо да се опитвате да изглеждате усмихнати и спокойни. Това може много да го напрегне и в следствие да ви провокира, докато не изкара от вас това, което наистина изпитвате.
Последователност и категоричност  – Последователността е изключително важна, за да разбере детето, че на вашите думи може да се вярва. Когато заявявате нещо, важно е да го спазите след това. Въпреки че за детето границата е нежелана, то ще я приеме, ако усети, че вие сте #категорични. Важна част от #последователността е да реагирате на едни и същи неща по един и същи начин (разбира се, когато няма обстоятелства, които да налагат обратното). И не на последно място – съзвучието между родителите. Ако сте на различни мнения, по-добре е единият да остане в ситуацията и да постави границата, защото иначе за детето би било объркващо.

Когато използваме заплахи или предупреждения/условия, това обикновено идва от усещането ни за безсилие. Заплахата в конкретен момент може да сработи, защото предизвиква страх, но в дългосрочен план не е много полезна, защото не учи детето на саморегулация и осмисляне на поведението. Добра алтернатива на заплахата е да кажете, че се чувствате безсилни, писнало ви е и не можете повече да търпите. Дори съпроводено с повишаване на тон, това би било естествено човешко изразяване, от което ще ви олекне, а детето ще разбере, че е прекалило.

 Границите са изключително важни, но не бива да се превръщат във фон за детето. Понякога това е причината само по-високият тон да въздейства. Ако то не реагира, по-добре спрете и помислете какво да промените в изказването или отношението си. Повтарянето на същото обикновено не променя нещата. 

Ако решите да приложите този подход, важно е да имате предвид, че за да заработи, ще отнеме малко време, това да не ви обезкуражава. От написаното оставам с впечатление, че вие се стараете да сте ясна, категорична и последователна в границите, което е чудесно. За децата е много важно, създава им усещане за сигурност и стабилност.
Желая ви успех!

# 25
  • Мнения: 70
Здравейте, при нас ситуацията е следната - ще се радвам на съвет Simple Smile

Две момичета на 2 и половина и току-що навършени 4 години. Малката е супер весело дете, което може да се заиграва само, никакви проблеми с него. Каката е точно обратното - още от раждането беше супер ревлива, с порастването продължава - може да се разплаче по 60 пъти буквално на ден за всяко най-дребно нещо. (Отварям скоби да уточня, че е такава най-вече в присъствието на сестра си).

Проблемът сега е най-вече огромната ревност, която изпитва, въпреки, че никога не е била пренебрегвана заради сестричката си. Главните проблеми са:

- агресия към сестра и, дърпане, бутане и непрекъснато искане да играе точно с това, което в момента държи малката. Колкото и да обяснявам, че след малко ще поиграе с тази играчка, когато е свободна и и предлагам нещо друго, не се съгласява и казва - искам точно тази! В следващия момент играчката се освобождава, но интересът към нея вече е изчезнал и отново се реве за друго, което малката е хванала.

- тежко разстройване с продължителен плач при най-дребни ситуации - опитва да отвори флумастер, не успява и започва да говори ядосано, понякога го хвърля и заявява сърдито, че няма да си играе с нищо, ляга на дивана и почва да гледа в една точка.

- тръшкане за всичко, което не се случи както тя иска сега на момента (и отново казвам, че това поведение е само, ако в стаята е сестра и. Сутрин като стане първа, докато стане малката и е сама, е супер сговорлива с нас, изпълнителна и в момента, в който види сестра си настроението и се помрачава рязко и оттогава насетне започва серията с постоянното хленчене, мрънкане, рев и страдания).

- неспособност да играе и да се занимава сама дори за кратко време - ако и дам книжка да оцветява, ще започне да оцветява, само ако седна до нея и оцветявам и аз. Няма никакъв интерес към играчки, ако трябва сама да играе, а не иска да играе със сестра си, иска само с мен.

- отново с цел да окупира цялото ми внимание, не иска да прави почти нищо сама - ако трябва да се обуе, за да излезем, казва - искам мама да ме обуе, като кажа, че е голямо момиче и трябва сама да се обува - рев. Това е с почти всичко, което трябва да прави - обличане, пишкане, миене на зъби - всичко може, но за да се чувства обичана, трябва мама га до прави с нея, иначе явно се чувства изоставена. Съответно аз и обяснявам, че това, че трябва сама да ги прави, не е защото съм я изоставила, а защото всички на тази възраст го правят и т.н., но ефект почти никакъв.

Профилът и е много сложен и дълъг, не мога да опиша всички ситуации - това,  вкоето съм сигурна е, че всичко е породено от ревност към сестра и. Чела съм безброй статии и книги и се опитвам да прилагам всичко, за момент сякаш сработва и после отново се връщаме към старото поведение - обяснявам и да назовава чувствата си, обяснявам и колко е обичана, как трябва да са най-добри приятелки и да си играят заедно, защото винаги си има другарче за игра, след всеки нервен срви и казвам как трябва да реагира спокойно, да опита отново да отвори флумастера или да поиска помощ, ако не успее..... Тя казва, да, ще опитам, да, уж всичко е разбрала и ако след само 3 минути се случи нещо, което да не и изнася, все едно нищо не сме говорили и отново се разстройва, започва рев, отново успокоявам и говоря и това може да се повтори по 30 пъти на ден. Съответно не винаги нервите ми издържат, имали сме периоди на избухване и от моя страна, след което е следвал още по-голям срив от нейна страна. В този период прочетох една книга и реших, че няма да викам повече, защото не помага, само влошава нещата за всички.

Единственото решение, което виждам, е да бъда непрекъснато до нея, на 100% от времето, тогава тя би била щастлива, но нямам възможност покрай другото дете и работата от вкъщи. Притеснявам се с толкова плач дали не и се уврежда трайно нервната система и какъв характер би изградила в бъдеще... И като цяло проблемът ми е, че се опитвам да изпълнявам всички съвети, които съм прочела някога някъде и виждам как просто не сработват в нашата ситуация.

И за да не е твърде песимистичен поста, все пак ще разкажа, че има и проблясъци от време на време - примерно вече могат да се заиграват за половин-един час, като се гонят из стаите или правят заедно някоя щуротия, карантината им подейства като тийм билдинг Simple Smile, но в следващия момент се сдърпват за нещо и край с играта, връща се киселото настроение и неспособност да превключим на нещо друго...

Здравейте, темата за #ревността между братята и сестрите често може да бъде голямо предизвикателство за родителите. Абсолютно всички деца преминават през период на страдание, при някои по-видим, при други – по-прикрит. Голяма част от децата започват да реагират още преди да се е появило бебето, докато е в корема на майката, по най-различни начини – може да станат по-агресивни към по-малките от тях, към родителите си, може да обявят, че не искат бебето и „ако може, да го подарим на някой“, може да отреагират #чувствата си по всякакви начини, на които са способни. Често става още по-трудно, когато децата нямат голяма разлика във възрастта. Във вашия случай, когато се е появило бебето, по-голямата ви дъщеря е била в периода на емоционално #отделяне от вас, което макар и естествен и необходим процес, се преживява като  загуба от децата. Тази загуба създава чувство на несигурност, обърканост, #тревожност, страх, че вече не е в единение с вас и това е краят на вашата симбиоза. Когато в същото това време се появява и бебе, момичето се сблъсква и с една друга загуба – загубата на единственост за своите #родители. Тоест при дъщеря ви са се насложили едновременно две загуби, които в съчетание с детския пубертет, създават комбинация от доста интензивни вътрешни процеси. Добавяме и нейната #чувствителност, която казвате, че изявява от раждането си. В този смисъл поведението й е обяснимо.
Много от нещата, които правите, са добри подходи за такива ситуации. Представям си колко е изтощителен целият този процес, в който вие полагате всички усилия да сте до нея и да й помогнете да се справи! Дори и да няма дълготрайни резултати засега, със сигурност е много ценно за нея, защото има нужда да усеща, че е важна за вас и се борите заедно с нея.

Ще ви предложа да опитате няколко неща, които смятам, че ще ви помогнат.
В тези случаи е много важно да се признае правото на детето да не харесва, не желае или отхвърля сестра си. Много често положението се усложнява, защото то се чувства объркано между гнева и враждебността, които изпитва, и искането от страна на #възрастните да се радва и обича #сестра си/брат си. В повечето случаи това предизвиква чувство за вина. И така вътре в #детето започват да се редуват тези емоции, то се лашка между гняв и вина, което е изтощително и трудно за справяне. Успокоява се, когато я няма сестричката й, защото само тогава може да си вземе въздух от тези процеси. Детето със сигурност иска да се справи и да не се чувства така, но е трудно без помощта на някой, който разбира какво преживява. Най-добрият начин да се преодолее този #емоционален омагьосан кръг, е като й се даде право да чувства свободно каквото й идва отвътре. Можете дори да й кажете, че не е нужно да е приятелка със сестра си, че не е длъжна да я обича и да й се радва, че сигурно й е много трудно да приеме тази промяна в живота си, и има право да се чувства както се чувства, че няма да я притискате и ще й дадете време да приеме ситуацията. И че ще сте до нея. По този начин ще намалите съпротивата си към нейната съпротива и ще улесните процеса на приемане. Често нашето желание по-бързо да се случат нещата може да води до резистентност от страна на #детето, защото то има нужда от още време. А може и да оставя у него усещането, че не се справя и се проваля в нашите очите, и това да го измъчва допълнително. В този смисъл #тръшкането и опозицията често са апел: „Имам нужда от време, не мога да свикна. Искам пак да се съобразявате само с мен“.

По отношение на емоциите, много помага всякакво съдействие от ваша страна да ги назовава и изразява. Чудесно правите, че обръщате внимание на това. #Отразяването на #емоциите е безценен подход. Опитвайте да стигате до по-дълбоките нива – нейния страх, усещане за загуба, гняв към вас и т.н. Ако изкаже неща, които не са приятни за чуване (напр. че я мрази, мрази вас или др.), отново е важно да ги приемете, без да спорите с тях или да я убеждавате в нещо. Най-ключово е това, което е вътре, да излиза, за да не се трупа. Подпомагайте я с въпроси, не давайте съвети, обяснения и т.н., ако тя не ги е поискала. Нека ви разкаже какво си мисли, какво иска да направи със сестра си, дали й се иска да я няма, много ли й е тежко... Все въпроси, които показват, че се опитвате да разберете какво се случва с нея и й съчувствате, не я съдите и не я пресирате.

Друг вариант за изразяване е рисуването. Може да нарисува как се чувства по отношение на сестра си, да нарисува гнева, страха и т.н. След това е важно да ви разкаже какво е нарисувала и защо. Изпoлзвайте рисунката, за да задълбочите разговора. Ако изпита облекчение от рисуването и споделянето, със сигурност това ще бъде за нея възможна стратегия за справяне, и пак ще пожелае.

Много вероятно е една от причините вашата дъщеря да страда е трудността да разбере кое е нейното място в семейството, какво я прави уникална за вас, какво е това в нея, което не можете да замените с нищо. Вечер преди лягане, можете да й говорите повече за това какво обичате в нея, с какво е специална за вас и т.н. Ето нещо, което не може да бъде заменено – тя е и винаги ще бъде вашето първо дете, което ви е дало възможност да станете майка. Този тип обръщане на внимание ще й помогне да разбере какво значи тя за вас и че нищо не може да промени това.

Много добра техника за чувството за принадлежност и наместване на мястото в #семейството е родословното дърво. Можете да седнете и да си го нарисувате заедно, да поставите всеки на мястото му и да го очертаете/нарисувате. След това можете да й разкажете как сте я чакали, докато сте била бременна, какво сте си мислили и мечтали, каква е тя за вас в момента, на кого прилича и т.н. Тези дейности свързват с корените и дават стабилност. 

Проблясъците показват, че все пак вашите действия имат резултат, макар и нещата да се случват бавно. Има една приказка, че това, на което се съпротивляваш, остава. Много често процесите се улесняват, когато ние самите си променим отношението към тях, приемем ги за нормални и се адаптираме към тяхното темпо. Процесът няма да е безкраен, а може и да е по-бърз, отколкото очаквате. Обикновено когато дадем право на негативните емоции свободно да съществуват, започват да се проявяват повече и положителните. А те са си там - дълбоко в душата й.
Желая ви успех!

# 26
  • Мнения: 5 786
Благодаря, Милена! Записах си това за "качеството". Всички останали съвети вече съм ги приложила, с изключение на тактилните игри, които смятам, че биха ми създали още повече допълнителна работа и напрежение. Да пресипва вода? Да играе с брашно? Ако му дам такова занятие, рискувам да стане мазало навсякъде из къщи. А, веднъж научили се, ще иска да "работи" когато му се прииска, а аз като съм заета, то това реално ще се случи, докато работя.
Ограничавам каквото мога - спирам общия кран за водата, спирам дори бушони... Изкарвам го да кара колело 6 км... Simple Smile
Търся някакви "чисти" занимания, да ми препоръчате, различни от гледане на детски, които той да може да върши самостоятелно, и да не представляват чистене, подреждане, събиране, миене, сушене (допълнителна работа) за мен.

Добре Simple Smile На колко години е детето?

На 5 години е.

# 27
  • Мнения: 21
Здравейте ,имам син на 9г.Много енергичен и свободолюбив. По време на онлайн обучението имаме големи проблеми. Отказва да влиза в час, да пише домашни. Всичко става много трудно с молби и продължава целия ден. Като цяло и в училище изостава. Пробвах е с частни уроци преди това но пак без успех. Отказва почти всичко и ако не стане на неговото започва да се дразни. Това го прави дори когато играе с приятели. Бихте ли ми  дали съвет как да постъпва в такива ситуации.

# 28
  • Мнения: 3 176
Следя темата и искам да изкажа, че начина на изказ на майката с "Не ми харесва да правиш..." работи много добре вкъщи, вече много внимателно следя как говоря и ефекта е УАУ!
Имам и аз няколко въпроса Simple Smile Майка съм на две момичета на 2 и на 5 години. Пет годишното е много буйно, неспиращо, приказливо дете...вкъщи, но сред хора се свива и не иска да отговаря, все едно ще се признае за победена ако отговори на нечий въпрос, например на педиатъра. С близки хора няма проблем, но трудно се заиграва с деца, рядко се случва, с учителките в градината не говори много, там почти не и чуват гласа, все едно не е моето дете и не ми вярват, че вкъщи не мога да си чуя мислите от нея. Тя почти не ходи на градина, защото се разболява много и това много възпрепятства социализацията, освен това и не иска да ходи. Има ли подход, с който детето да се убеди, че хората и градината не са нещо лошо. Също така много се тръшка, а вече на 5 ми се вижда, че е редно да няма такива кризи. Аз ясно поставям границите си, поне според мен. На тръшкане не угаждам, обикновено казвам ако иска да поплаче да иде в другата стая, защото не ми е приятно да го слушам, но ефект нула.  Трети проблем е пазаренето, като трябва да свърши нещо се започва безкрайно мотаене, след което стигам до заплахи, което е напълно грешно, но се достига лимита ми. Заплахите са някакви глупости обикновено като лишаване от сладкото за деня или полагаемото се филмче за деня, някакви от сорта. Какъв е правилния подход в ситуации на безкрайно протакане на неща като ядене, приготвяне за сън?
Ревност между децата не мисля, че има, играят заедно, забавляват се, което според мен е супер, даже не ме търсят за почти нищо като са се заиграли. Имам въпрос и за малкото дете на две години, като реши, че ще се тръшка и то, сега е в този "чуден" период ляга на земята, което вкъщи ми е ОК, не ми пречи да лежи, но на улицата не ми е приятно да се отъркалва навсякъде. Как да намаля интензитета на тези пристъпи? Иначе е много интересна като реши, че ще се реве за нещо, ляга на земята и почва, може спокойно някой да я прекъсне да я помоли да се мръдне, че пречи там, тя спира, става, мърда, ляга пак и продължава и така по много.

# 29
  • Мнения: 70
Търся някакви "чисти" занимания, да ми препоръчате, различни от гледане на детски, които той да може да върши самостоятелно, и да не представляват чистене, подреждане, събиране, миене, сушене (допълнителна работа) за мен.

Здравейте! Ето няколко идеи за #креативни #игри вкъщи без много цапане, изпробвани и одобрени от момчета на 5 години.
Понеже момчетата обичат много колички, може да си направи с малко помощ от вас специален гараж, в който да си ги реди по числа, или пък по буквите от името си. Лесно може да се направи и рампа, по която да ги пуска.


Ако обича да строи, може да смени кубчетата с различни материали от бита и да си строи високи кули или интересни сгради. Например с кутии, пластмасови чашки, ролки тоалетна хартия, клечки и т.н. Ето едно интересно с отрязани гъби за миене на чинии.

https://www.toddlerapproved.com/2011/07/sponge-tower-time.html

Ето и няколко #творчески игри, които могат да ангажират вниманието на децата за по-дълго време, защото стимулират #концентрацията и вглъбяването в дейността.
Всякакви форми на рязане с ножица.

Още идеи с рязане има на този линк: https://livingmontessorinow.com/montessori-monday-paper-cutting-activities/


Идеи за язане и лепене със стик лепило.
   

Ето и една по-различна игра, която също много се харесва от децата на тази възраст.

https://theimaginationtree.com/diy-i-spy-bottles/

Нещо забавно и по-нестандартно, защото комбинира неща от бита с играчки.


А ако детето обича да слуша приказки, на този линк има приказки, прочетени от актьори от Натфиз. Така ще може да слуша, без да е на екрана.
https://www.facebook.com/prikazkipotelefona/?ref=gs&__tn__=% … hc_location=group

Пожелавам весели игри!

# 30
  • Мнения: 5 786
Благодаря ти много, Милена! Определено "творческата" посока е нашата. Колите са ни страст номер 1! Simple Smile Почваме да режем и да майсторим рампи и паркинги!

Намирам също за много интересни и полезни съветите към останалите мами. Със сигурност познаваш добре детския свят.

Поздрави!

# 31
  • Мнения: 70
Здравейте ,имам син на 9г.Много енергичен и свободолюбив. По време на онлайн обучението имаме големи проблеми. Отказва да влиза в час, да пише домашни. Всичко става много трудно с молби и продължава целия ден. Като цяло и в училище изостава. Пробвах е с частни уроци преди това но пак без успех. Отказва почти всичко и ако не стане на неговото започва да се дразни. Това го прави дори когато играе с приятели. Бихте ли ми  дали съвет как да постъпва в такива ситуации.

Здравейте, поведението на вашето момче повдига въпроса за фрустрацията и как децата да се справят с нея. В момента този въпрос е още по-актуален, защото фрустриращите фактори изобилстват, съответно се изострят и емоционалните трудности на #децата. При вашия син сякаш се касае за #фрустрация, когато нещата не се развиват както очаква той. Въпреки че той реагира с раздразнение, гняв и опозиция, много вероятно е вътре в себе си да изпитва притеснения и страх по отношение на своето представяне в #училище, както и по отношение на това как го възприемат приятелите му. Обикновено, ако детето се чувства уверено в себе си, няма да има нужда да се утвърждава като става неговото. Аз бих ви посъветвала да се опитате да разберете какво стои зад това отхвърлящо поведение като отворите пространство за #комуникация по въпроса. Можете да му кажете как се чувствате от ситуацията между вас, че усещате, че нещо се случва с него и това ви притеснява, и искате да поговорите, за да помогнете и на него, и на себе си, но няма как да му помогнете, ако не знаете какво става вътре в него. Ако не пожелае да говори в момента с вас, не го натискайте, много е важно в разговора да участва с желание. Разберете се за друг ден или по-късно през деня, нека и той да участва в уговорката. Този разговор ще даде друга посока - извън омагьосания кръг на разправии, който съм сигурна, че е много изтощителен за вас! А и за него.

Нещо, което изключително променя нивото на #комуникация между деца и #родители, е #отразяването на чувствата на детето. Това важи както за разговора, така и за всеки един момент, в който имате напрежение помежду си, или усещате напрежение у него. Тъй като децата функционират предимно през #емоциите, а осъзнатостта все още не е доразвита, много често отреагират с #агресия, отхвърляне, опозиция, когато не могат да се свържат с това, което наистина изпитват и да разберат какво се случва с тях. Когато говорим за отразяване, ролята на родителя е да бъде своеобразно огледало на #детето си за това, което се случва в неговия вътрешен свят. Ето как може да се приложи:

-Фокусираме се не върху поведението на детето, а върху #емоциите му. Това само по себе си съдейства да не стимулираме неговата съпротива.
-Задаваме въпроси, свързани с #чувствата – „Сега ядоса ли се?“, „Изнерви ли те това?“, „Напрегна ли се, че трябва да влизаш в час“, „Много ли ти е скучно ученето?“, „Има ли нещо, което те притеснява?“, „Може да изпитваш смесени чувства – хем да те дразни, хем да се притесняваш, че няма да се справиш с нещо. И аз се чувствам понякога така. При теб така ли е?“
-Обръщаме внимание на нуждите – „Искаше ти се да играеш, а не да сядаш да учиш, така ли?“, „Чудя се защо те отблъсква толкова ученето..“, „Имаш нужда да разпределяш времето си както ти искаш ли?“, „Иска ти се хората да те харесват и да се съобразяват с теб. Притесняваш ли се какво си мислят другите за теб? “, „Какво ти се иска да е различно?“
-Чрез тези въпроси заявяваме своята подкрепа, разбиране и присъствие за детето. „Сега няма да ти се карам, наистина искам да те разбера“
-Ако просто попитаме как се чувства, възможно е детето да не може да ни отговори, особено, ако изпитва смесени чувства или се чувства объркан. Затова в важно в тези разговори родителят да потърси да разбере какво се случва като предлага различни варианти и хипотези. Самата позиция на родителя в помощ на детето да се свърже със себе си, създава съвсем различно усещане у него.
-Целта е детето да си даде сметка, че неговото поведение идва от някъде, то да стане обяснимо за него и да се почувства разбрано. Това ще му помогне да почувства истинската си емоция, да я назове, да я сподели и да я преработи.
-Докато детето споделя не е нужно възрастните да правят нищо друго, освен да слушат и да вникват, да проявят приемане, разбиране и съчувствие. Не е необходимо да давате съвети или да обяснявате нещо.
-След като усетите, че той се е изразил и му е олекнало, можете вие да му разкажете за нещо, което във вашия живот е било трудно за вас и как се успели да се справите. Позовавайки се на личния си опит да му помогнете да разбере как човек се справя е нещата, които не са му приятни в живота, но не може да мине без тях. Много е важно да не звучи като назидание или сравнение на неговите способности с вашите.
В повечето случаи когато емоциите се #изразяват и заявяват, нуждата на децата да бягат от нещо, да се съпротивляват или отхвърлят, много намалява.

Една практическа идея, в която чрез творчеството може да спомогне за отваряне на пространството за изразяване, е да си направите #семейна игра, в която да отделите време и на темата с училището. Например в един буркан пускате листчета с теми – спорт, забавления, приятели, училище... и т.н. Сядате заедно и всеки трябва да си изегли едно листче и да каже 5 думи или асоциации, които му идват за думата написана на листчето. Важно е синът ви да чуе, че и вие може да смятате училището понякога за скучно илли натоварващо. Това ще му помогне да нормализира усещанията си и да ви почувства по-близки по тази тема. Чрез играта той ще може да изрази отношението си в по-спокоен и спонтанен контекст.

Във връзка с ежедневната комуникация ще ви помогне и да опитате по-различен подход в поставянето на граници, за да не стигате до ескалации.

На този линк качих информация по темата с границите, която написах във връзка с предишен въпрос на майка във форума.
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

Пожелавам ви успех!

# 32
  • Мнения: 70
Следя темата и искам да изкажа, че начина на изказ на майката с "Не ми харесва да правиш..." работи много добре вкъщи, вече много внимателно следя как говоря и ефекта е УАУ!
Имам и аз няколко въпроса Simple Smile Майка съм на две момичета на 2 и на 5 години. Пет годишното е много буйно, неспиращо, приказливо дете...вкъщи, но сред хора се свива и не иска да отговаря, все едно ще се признае за победена ако отговори на нечий въпрос, например на педиатъра. С близки хора няма проблем, но трудно се заиграва с деца, рядко се случва, с учителките в градината не говори много, там почти не и чуват гласа, все едно не е моето дете и не ми вярват, че вкъщи не мога да си чуя мислите от нея. Тя почти не ходи на градина, защото се разболява много и това много възпрепятства социализацията, освен това и не иска да ходи. Има ли подход, с който детето да се убеди, че хората и градината не са нещо лошо. Също така много се тръшка, а вече на 5 ми се вижда, че е редно да няма такива кризи. Аз ясно поставям границите си, поне според мен. На тръшкане не угаждам, обикновено казвам ако иска да поплаче да иде в другата стая, защото не ми е приятно да го слушам, но ефект нула.  Трети проблем е пазаренето, като трябва да свърши нещо се започва безкрайно мотаене, след което стигам до заплахи, което е напълно грешно, но се достига лимита ми. Заплахите са някакви глупости обикновено като лишаване от сладкото за деня или полагаемото се филмче за деня, някакви от сорта. Какъв е правилния подход в ситуации на безкрайно протакане на неща като ядене, приготвяне за сън?
Ревност между децата не мисля, че има, играят заедно, забавляват се, което според мен е супер, даже не ме търсят за почти нищо като са се заиграли. Имам въпрос и за малкото дете на две години, като реши, че ще се тръшка и то, сега е в този "чуден" период ляга на земята, което вкъщи ми е ОК, не ми пречи да лежи, но на улицата не ми е приятно да се отъркалва навсякъде. Как да намаля интензитета на тези пристъпи? Иначе е много интересна като реши, че ще се реве за нещо, ляга на земята и почва, може спокойно някой да я прекъсне да я помоли да се мръдне, че пречи там, тя спира, става, мърда, ляга пак и продължава и така по много.

Здравейте, много добре, че сте категорична и последователна в границите. Така спестявате на децата объркването и несигурността. Мисля, че това, което би ви помогнало с тръшкането и протакането, е да опитаме да поставим на фокус #емоциите.

 Между децата и родителите има постоянна интензивна динамика, голяма част от която не е съзнавана, но изключително влияе. Във всеки един момент, в който общувате, вие градите #взаимоотношенията си. Комуникацията е на две нива – съдържателното (това, за което говорим, това, за което се караме) и нивото на отношенията. Второто играе много по-голяма роля в това как се развива един разговор, макар че на пръв поглед може да не изглежда така. Децата имат потребности, свързани с родителите, които работят изключително интензивно и постоянно – да бъдат приемани насериозно, емоциите им да бъдат уважени, да се утвърждават, да бъдат видяни, разбрани и т.н. В ситуациите на #тръшкане, както и във всяка ситуация, в която те искат нещо от възрастните, текат двата процеса – желанието им за това нещо и по-дълбоките потребности. Тръшкането обикновено се получава или при непоследователност на #границите, или когато децата не усещат родителя да отговаря на тези потребности в този момент, а не толкова, че не са получили желаната играчка. Въпреки че родителят изпитва уважение към #чувствата на детето, разбира го и т.н., ако не го каже или покаже под някаква форма, детето остава с усещането, че не е така. Тогава тръшкането и протакането се превръщат във вид борба – „искам да ме приемаш насериозно“, „искам да обърнеш внимание на чувствата ми“, „не ме подценявай“ и т.н. Смятам, че ако добавите към подхода си и обръщане на внимание на #емоциите, поставянето на граници при вас ще се получи много цялостно и пълноценно. Най-добрият метод за тази цел е #отразяването на емоциите – подходящо е за абсолютно всяка възраст (дори и при бебета и деца, които още не говорят), така че ще работи и при двете момичета. Отразяването е процес, в който родителят се опитва да помогне на детето да изрази чувствата, които стоят зад поведението му. Играе роля на огледало за детето. Състои се в това да задавате въпроси, които да насочват #детето какво се случва вътре в него, напр. „Натъжи ли се, че няма да ти дам това?“, „Ядоса ли се?“, „Много ли си разочарована?“, „Много ти се искаше да играеш точно сега на тази игра“, „Ядоса ли ми се, че не те пускам?“, „Знам, че сигурно не ти се занимава с миене на зъби сега, а искаш още да си играеш“ и т.н. С тези въпроси правим няколко неща – показваме, че преживяванията на детето са важни за нас, помагаме му да разбере какво се случва вътре в него, стимулираме го да изрази емоциите си, проявяваме разбиране и съчувствие. Ефектът винаги е много успокояващ и балансиращ. По този начин за детето е много по-лесно да приеме, че няма да получи желаното, и да уважи границата, която му поставяме. Отразяването се комбинира с границите, но също е добре да се използва и самостоятелно – във всякакви случаи, когато детето преживява нещо. То подпомага много общуването и взаимоотношенията, но също така играе важна роля в емоционалното израстване на децата. В този смисъл може много да помогне на голямата ви дъщеря по отношение на #саморегулацията на емоциите. Обикновено когато въведете този подход, не отнема много време и децата започват сами да казват как се чувстват, започват да се #успокояват по-бързо и по-рядко изпадат в #кризи. По този начин те развиват себепознание и им става по-лесно да се справят със самите себе си.

В началото е възможно да ви е странно или неестествено, да не усещате, че ви идва отвътре, и да го правите по-механично. Това е съвсем нормално, защото е процес и за родителя. Въпреки това опитайте, с времето и ползата, която ще усетите, става много по-лесно и по-автентично.

По отношение на поведението на голямата ви дъщеря в социални ситуации, вероятно се дължи на липсата на достатъчно опит с ежедневна #комуникация с външни за #семейството хора. При децата отпускането и #социалните умения се изграждат единствено в практиката с натрупването на достатъчно опит от попадане в едни и същи ситуации – #игри, #приятелства, #конфликти с деца. Когато им се случи голям брой пъти, те имат усещане, че знаят какво да правят, чувстват се по-уверени и спокойни да комуникират. Ако не са попадали в съответна ситуация, тревожността от неизвестното се покачва. По-лесно става, когато нещата се случват на по-малка възраст, защото тогава все още осъзнатостта е по-ниска и процесите са по-леки, но не е късно и в момента да се разгърне #социализацията. Предучилищната ще помогне много, макар че вероятно в началото ще й е трудно. Тя обаче се нуждае от този опит, затова е важно да посещава градината колкото може повече. За да се адаптира по-лесно там, нужно е повече внимание и #подкрепа от страна на учителите. Каквото и да правите вие вкъщи по въпроса, тя е там с тях и с децата. Това, което много помага в такива случаи, е детето да изгради близка връзка с някой от #учителите – да усеща, че е харесвана и интересна за него, да чувства, че му има доверие. Защото в противен случай може да се чувства сама и уязвима. Това обаче трябва да дойде от учителя, детето няма да може да го инициира. Можете да помолите за съдействие и да поговорите по този въпрос с хората в детската градина, когато отворят и започнете да я водите. А вие от своя страна можете да подпомогнете процеса пак чрез отразяването на емоциите, да поговорите с нея за нейните #страхове и притеснения. Какво си представя, че ще се случи там, кой я притеснява, страх ли я е от децата, кое дете й е симпатично, кое дете я притеснява, харесва ли учителите, кой най-много й харесва, защо и т.н. Можете също да й предложите да нарисува детската градина и от какво я е страх, след което да ви разкаже за всичко в картината. Това ще й помогне да се изрази. Можете и вие да й разкажете за ситуации от вашия живот, в които ви е било страх или сте се притеснявали, срамували от нещо, и как сте се справили. Така ще й помогнете да нормализира усещанията си.
 
Пожелавам ви успех!

# 33
  • Мнения: 3 176
Благодаря за насоките, ще пробвам.
Аз също мисля, че е отстояване на позиция тръшкането, а не толкова желание за нещо. Ще започна да прилагам и спряма двете съветите ви, тя и мъничката говори иделно, въпреки че чуствата ще са и нещо абктрактно.
По отношение на страха аз избягвам да задавам такива въпроси, защото по-скоро ми се струва, че насаждам страх. Зном че за социализацията е нужен опит, но и страха ми надделява понякога, защото тя наистина ходи 3 дни на градина, след което и трите сме болни поне 2 седмици, съответно правим почивка поне седмица още, за да се възстановим и после пак така. След вяколко такива серии я спирам, за да ни пият поне месец лекарства. Аз не работя е за това често взимам това решение, въпреки че не е много добре за социализацията.
Имам още един въпрос...предстои да се преместим в нов апартамент, който е далеч от градината и се чудя дали да я местя. Тя реално е ходила малко, но познава децата, учителките и мястото. Какво мислите?

# 34
  • Мнения: 16 262
Здравейте!
Имам дъщеря на 3 годинки. От около 4 месеца си гризе ноктите. Не го прави постоянно, повече когато гледа телевизия. Не знам дали нещо я тревожи или просто е от скука. Дали е възможно да го е видяла в детската градина, каква е причината. По принцип детето е много емоционално и доста активно, не спи на обяд от вече година и повече. Притеснявам се да не е нещо психологическо и трябва ли да се тревожа. През деня а наблюдавам и не е постоянно, но понякога ми прави напук като й правя забележка и се смее. Опитах с обяснения-не става, от месеци вече не съм й рязала ноктите.
Не знам как да подходя за да открия причината.
Благодаря ви, предварително!

# 35
  • Мнения: 70
Благодаря за насоките, ще пробвам.
Аз също мисля, че е отстояване на позиция тръшкането, а не толкова желание за нещо. Ще започна да прилагам и спряма двете съветите ви, тя и мъничката говори иделно, въпреки че чуствата ще са и нещо абктрактно.
По отношение на страха аз избягвам да задавам такива въпроси, защото по-скоро ми се струва, че насаждам страх. Зном че за социализацията е нужен опит, но и страха ми надделява понякога, защото тя наистина ходи 3 дни на градина, след което и трите сме болни поне 2 седмици, съответно правим почивка поне седмица още, за да се възстановим и после пак така. След вяколко такива серии я спирам, за да ни пият поне месец лекарства. Аз не работя е за това често взимам това решение, въпреки че не е много добре за социализацията.
Имам още един въпрос...предстои да се преместим в нов апартамент, който е далеч от градината и се чудя дали да я местя. Тя реално е ходила малко, но познава децата, учителките и мястото. Какво мислите?

Здравейте, взимането на решение за смяна на градина често не е лесно, защото всяко преместване е #стрес и събужда у децата притеснения. Мисля, че за да се вземе такова решение, най-добре е да се доверите на вашето усещане и интуиция като майка, защото вие сте най-близо до #детето и познавате най-добре нуждите на семейството. Моят опит показва, че обикновено раздялата с #градината е по-трудна за децата, които са се адаптирали и силно са се привързали към мястото, децата, учителите. Предвид честотата на посещения на вашата дъщеря и начина, по който описахте, че се чувства, възможно е нейната #адаптация все още да не се е случила, макар че е започнала посещенията преди време. Адаптацията е вътрешен процес, но когато е налице, си личи – детето се отпуска, като цяло ходи с желание, разказва въодушевено за приятелите си, и най-важното – свободно общува и играе с децата в градината, и без притеснение търси учителите, когато има нужда. Така че за вашето дете може да се окаже и добър вариант да смени мястото, да започне на чисто и да й хареса повече на новото място. При взимане на такова решение е важно да се има предвид, че то влияе и на цялото #семейство, и ако дългото пътуване би ви натоварило и създало напрежение, това също се отразява и върху детето в дългосрочен план.

По отношение на #емоциите – когато й помагате да ги назове, това само може да я подкрепи да се справи с тях като ги извади от себе си, а не ги държи вътре, за да я товарят. Ако я питате дали се страхува от нещо и това не е така, тя ще си каже или покаже. Понеже от бебета изпитват всички емоции, но не могат да говорят, точно емоциите са основното средство на малките деца за #общуване. Всъщност те ги познават много добре и не са им абстрактни, единствено нямат средства да ги изразяват с думи, докато не им помогнат възрастните да се научат. Впечатляващо е колко добре се справят мъничките, когато се започне в ранна възраст.

Желая ви успех!

# 36
  • Мнения: 70
Здравейте!
Имам дъщеря на 3 годинки. От около 4 месеца си гризе ноктите. Не го прави постоянно, повече когато гледа телевизия. Не знам дали нещо я тревожи или просто е от скука. Дали е възможно да го е видяла в детската градина, каква е причината. По принцип детето е много емоционално и доста активно, не спи на обяд от вече година и повече. Притеснявам се да не е нещо психологическо и трябва ли да се тревожа. През деня а наблюдавам и не е постоянно, но понякога ми прави напук като й правя забележка и се смее. Опитах с обяснения-не става, от месеци вече не съм й рязала ноктите.
Не знам как да подходя за да открия причината.
Благодаря ви, предварително!

Здравейте, гризането на ноктите е от типа навици, свързани с #напрежение. При децата такива неща се появяват често, обикновено са преходни и отминават от самосебе си. Напрежението може да е физиологично, #емоционално или мисловно. Може да гледа телевизия и да й е много интересно, но всъщност да има неизразходена физическа #енергия и стоенето на едно място в този момент да я напряга. Често по-дългото стоене пред телевизора само по себе си изнервя децата. Мисловното напрежение пък се случва в периоди на по-интензивно #развитие, в които у децата има повече вътрешни процеси, които #психиката им обработва. Може навикът да е възникнал спонтанно, а може и да го е видяла, но децата не копират неща просто така - взимат си тези, които се отнасят до тях и са по-близки до техния естествен начин на функциониране.
 
Ако към гризането на нокти се подхожда директно, често ефектът е обратен, както сте наблюдавали и вие. Ако много се фoкусираме върху нещо, децата обикновено реагират със #съпротива. Освен това, при толкова малки #деца волята все още не е достатъчно развита и ще й е трудно да спре волево. Още повече, че тя няма и как да си дава сметка, че това е нещо, което не е добре за нея, защото й носи някакъв вид #успокоение или удоволствие, а това при децата е най-важното. От друга страна, явно вашата дъщеря е забелязала, че това ви притеснява, и се опитва да ви провокира. Децата обичат да провокират #родителите си, защото по този начин изследват своето влияние върху тях, и ги опознават повече в различни ситуации.

По-добрият вариант е да опитаме да въздействаме върху причината, за да може малко по малко с намаляване на напрежението, и самото поведение да спре. Предлагам ви да поговорите с нея и да я попитате дали се чувства напрегната, дали нещо я изнервя, какво я напряга/изнервя, има ли нещо, което я дразни, ядосва ли се на вас и за какво, и т.н. Така ще можете да разберете какво стои зад напрежението – дали има конкретна причина, нещо, което тя преживява, или пък е изява на нейната по-голяма #емоционалност. По отношение на цялостното напрежение можете да опитвате различни дейности, които да й помагат да се балансира и да бъде по-спокойна – леки масажи, галене, релаксираща музика, има хубави релаксации за деца в интернет; всякакви тактилни игри също са полезни в нейния случай – пластелин, солено тесто, глина, кинетичен пясък и т.н. Най-важно е обаче да изразходва енергията си чрез достатъчно движение през деня, защото ако не я е изразходила, опитите за успокояване може да я напрегнат. 

Ако приемем, че с гризането на нокти тя ви казва нещо, което е вътре в нея, но всъщност не го казва, може да опитате следното: когато я видите така, вместо директно да говорите за гризането, да я попитате дали е напрегната в момента и какво я напряга, иска ли да спрем филмчето и да потанцува/потича из стаята, и после да си го догледа. Можете и да го направите вие като игра или просто да й кажете „Виждам, че си напрегната, искам да спрем филмчето да се раздвижиш малко и после ще си го догледаш“. С въпросите около напрежението ще й помогнете да разбере какво се случва вътре в нея, да го назове и да го изрази. Така с времето ще се научи да си казва сама, което много ще противодейства на гризането на ноктите.

Понеже за родителите винаги е трудно да гледат детето си как си гризе ноктите, важно е да се погрижите и за вашето напрежение, като и вие се изразявате. Ако ви стане неприятно, разтревожите се или се ядосате, можете спокойно да й кажете как се чувствате, тя трябва да знае. Разбира се, без това да е опит да я накарате да спре, а просто естествено изразяване от ваша страна. Това ще намали и желанието й да ви провокира по такъв начин, защото ще й е ясно какво чувствате и мислите, и няма да има нужда да ви тества. А когато виждате, че ви #провокира, можете да изкажете и това, напр. „Имаш нужда да ме провокираш ли? Интересно ти е как ще реагирам ли?“. 

Не се тревожете, с комбинацията от тези подходи, малко по малко, тя ще спре. Понеже е процес, ще отнеме малко време, няма да стане веднага. Най-добирят приятел на търпението е приемането. Ако го приемете като нещо преходно, ще ви е по-лесно и по-спокойно.

Желая ви успех!

# 37
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 1 537
Здравейте,Милена Каменова! Flowers Hibiscus

Имам молба да ме посъветвате за "проблема",който притеснява и озадачава почти 7г ми син .

В квартала сме заобиколени от деца на заможни родители,бъдещите му съученици и те се очертава да са такива.Разделени сме с баща му,аз го отглеждам с моите родители,стараем се нищо да не му липсва,имам хубава професия,ползваме се с добър авторитет в квартала,но няма шанс да "догоним" заобикалящите ни съседи с палати и т.н.Детето ми си играе с всичките въпросни деца,харесвано е от тях и канено в домовете им,рожденни дни също и естествено,че вижда разликата в бита,възможностите и "живота" на приятелчетата му...Отправят ми се постоянно въпроси -защо нямаме голям и хубав хол?Защо нашата къща е счупена и кога ще я боядисаме и поправим като на  В.?
Дори кучето на Х. е по-хубаво от нашето! Защо леля и тати живеят в такива хубави апартаменти и с хубави мебели и кухни,а пък нашите не са такива?Мамо кога ще събереш парички да ми направиш детска стая като на Я.? и т.н и т.н

Незнам как да постъпя,за да му отклоня вниманието от тези сравнения и вторачване в другите деца ,не искам детето да се тормози и да няма самочувствие,моля да ме посъветвате !

Благодаря ! Flowers Bouquet

# 38
  • Мнения: 6
Здравейте,Милена Каменова!
Здравейте, имам две момиченца на 1,4 и 5,5 години. Това, което ме притеснява е свързано с по-голямото.
По принцип обича да хапва сладко и винаги, когато знае, че вкъщи има нещо сладко, държи да получи десерт. Аз се старая да се храни здравословно, рядко купуваме сладки неща и други нездравословни храни (чипсове и подобни  силно овкусени солети, сухари). Винаги се уговаряме предварително за количесвото на десерта и по-често нямаме проблеми. Когато вкъщи няма сладки, тя изобщо не се сеща. Сега обаче сме на село в къщата на майката на мъжа ми, заедно с нея. Като цяло, тя зна е за мнението ми за сладко и храненето на детето. Въпреки това винаги купува различни сладки и нездравословни храни, тайно от мен и мъжа ми. Детето знае това, знае къде баба и ги слага и много често ходи и си взима по всяко време без да каже, без да пита. Те двете тайничко си шушукат (случайно ги чух) за сладките, така че ние да не чуем. Няколко пъти сме говорили с бабата, че сме против това и най-вече сме против пазенето на тайна от нас. След караниците бабата уж звучно демострира как нищо няма да разреши без знанието на мама и тати, ама това трае няколко дни. И след като отиде да пазари до града се връща с нови порции забранени храни. И нещата започват наново. Детето обещава да не взима сладко без да ни попита, да не се ккрие от нас. Но после го прави и казва, че се страхува от забрана. И незнам как да действам, как да обясня на детето, че ако попита няма да му забрабним да си хапне, но все пак няма да разрешим да прекалява. И най-вече как да го кажем, така че да не сме лошите, които са прекалено строги и не разрешаваме на детето нищо сладко.

# 39
  • Мнения: 70
Здравейте,Милена Каменова! Flowers Hibiscus

Имам молба да ме посъветвате за "проблема",който притеснява и озадачава почти 7г ми син .

В квартала сме заобиколени от деца на заможни родители,бъдещите му съученици и те се очертава да са такива.Разделени сме с баща му,аз го отглеждам с моите родители,стараем се нищо да не му липсва,имам хубава професия,ползваме се с добър авторитет в квартала,но няма шанс да "догоним" заобикалящите ни съседи с палати и т.н.Детето ми си играе с всичките въпросни деца,харесвано е от тях и канено в домовете им,рожденни дни също и естествено,че вижда разликата в бита,възможностите и "живота" на приятелчетата му...Отправят ми се постоянно въпроси -защо нямаме голям и хубав хол?Защо нашата къща е счупена и кога ще я боядисаме и поправим като на  В.?
Дори кучето на Х. е по-хубаво от нашето! Защо леля и тати живеят в такива хубави апартаменти и с хубави мебели и кухни,а пък нашите не са такива?Мамо кога ще събереш парички да ми направиш детска стая като на Я.? и т.н и т.н

Незнам как да постъпя,за да му отклоня вниманието от тези сравнения и вторачване в другите деца ,не искам детето да се тормози и да няма самочувствие,моля да ме посъветвате !

Благодаря ! Flowers Bouquet

Здравейте, въпросът, който поставяте, отваря темата за сблъсъка между желанията и реалността. Този сблъсък, за съжаление, ни съпътства през целия ни живот и под една или друга форма влияе върху възприятието ни за себе си. В основата седи процесът на сравнението – сравнението с другите и #сравнението между това, което искам да бъда и това, което съм. В тази възраст #децата все повече се отварят към външния свят и за тях мнението на приятелите им започва да става все по-важно от това на родителите. Средата, която вижда той, няма как да не му влияе и да не създава у него някакви очаквания към собствения му живот. Струва ми се обаче, че както много често се случва, той вижда положението на другите само частично. Със сигурност те също имат своите проблеми, своите липси, които вероятно са от друго естество, което всъщност може да се окаже и по-важно за щастието и благополучието на #децата.

Смятам, че посоката, в която е добре да подходите спрямо вашия син, е да му помогнете да разбере и приеме реалността. Това ще е много ценен урок за него, който ще му бъде много полезен в зрелия живот. Предлагам да опитате няколко посоки:

-Очаквания – възможности. Колкото повече му помагате да приеме реалността такава каквато е в момента, толкова по-реалистични ще бъдат неговите очаквания и съответно няма да се разочарова толкова много. За да приеме нещата каквито са, първо трябва да отворим поле да изрази #чувствата си. Отразяването на емоциите на децата им помага да се изразят и по този начин да се справят до голяма степен с чувствата, които изпитват. За да им олекне, те трябва да бъдат назовани и изказани с думи. Тук ролята на родителя е да задава въпроси, които да помогнат на детето да формулира това, което изпитва. Напр. „Тъжно ли ти става, че не можеш да имаш това, което искаш?“, „Ядосваш ли се, че къщата ни не е боядисана? Или това те притеснява, срамуваш се?“, „Какво ти харесва повече в кучето на Х?“, „Много ли ти се иска да имаш това?“ и т.н. Чрез отразяването на #емоцията проявяваме разбиране, съчувствие и приемане. Втората част от процеса е свързана с поднасянето на реалността. Добре е да кажете вие как се чувствате и какви са вашите възможности, напр. „Някои хора разполагат с повече средства и имат по-хубави къщи и вещи. Други, като нас, разполагат с по-малко и не могат да имат всички тези неща. Знам, че на теб много ти се иска. Бих ти дала повече, но в момента разполагаме с това. Може би скоро ще имаме възможност за нещо друго.“

-Да поговорите с него какво представлява семейството – че всяко #семейство има хубави неща, които обединяват и радват хората, и проблеми/трудности и липси. В някои семейства има много забавление, в други – повече разбирателство, в трети – повече финансови възможности. Но във всяко семейство има неща, които на децата не им харесват и им се иска да бъдат различни. Можете да поговорите какви са вашите силни страни като семейство. 

-Да поговорите за ценностите. Добре е да го попитате какво смята, че е важно един човек да бъде и да има в живота си, да му споделите какво е ценно за вас като човек и родител, на какво държите в своето развитие и т.н. Моето усещане е, че поради влиянието на средата, той е малко объркан по отношение на #ценностите си в момента. Един такъв разговор ще му помогне да види темата за имането и стандарта в контекст  – все пак това е само една част от живота, в който има много други важни неща. За дете на тази възраст много добре би подействало да си направите заедно една кутийка с ценностите на вашето семейство (напр. да бъдем добри, да си помагаме, да се смеем заедно и т.н.). Можете да ги обсъдите заедно, да ги напишете на листчета и да ги пуснете в кутийката. Това ще му помогне да си ги изясни и да ги интегрира вътре в себе си.

-Да му помогнете да изгради представа за достатъчното. Това е едно много важно умение, липсата на което може да се преживява като мъчителна в по-късна възраст. Една от водещите причини за напрежение и неудовлетвореност от живота в съвременния свят е усещането за #недостатъчност – не съм достатъчно добър в това, което правя, нямам достатъчно пари, не давам достатъчно, не получавам достатъчно обич и т.н. Важно е човек да има стремежи, да бъде критичен към себе си, но също толкова важно е да има умението да вижда какво представлява, какво постига, да цени усилията си, и да умее да им се наслаждава. Предлагам ви да опитате по-често да използвате думата „достатъчно“ с положителен заряд. Колкото повече тя присъства в ежедневието му, толкова повече той ще осмисля това понятие и това ще му помогне да се балансира. Освен това, когато си говорите, добре е и да акцентирате повече върху важността на процеса, отколкото върху резултата, напр. „Ти положи много усилия днес, много се радвам, че не се отказа“, „Виждам, че рисуваш с удоволствие и това много ми харесва“, „Щастлива съм, когато се забавляваш и ти е приятно“ и т.н.

-Какъв е той и какво може – по отношение на неговото #самочувствие, много е важно той да знае какъв е, в какво е добър и какво може. Добре е акцентът да е върху бъденето, а не върху имането. Можете да поговорите за това и да разберете какво знае той за своите #качества, с какво е наясно. Да му обърнете внимание какво ценно виждате в него вие и други важни за него хора. Да се опитвате да му казвате по-често е ежедневието хубавите неща, които проявява, за да може да ги интегрира като знаение за себе си. Много често децата в дадена ситуация може да проявят някое качество, но да не си дават сметка какво е. Както ако учим урок по математика, но не знаем темата на урока, ние ще сме научили нещо, но няма да знаем какво. А за да се свърже още повече със себе си и стремежите и желанията, които идват отвътре, а не отвън – може да му предложите да си направи карта на #мечтите. Да си изреже от списания различни снимки/картинки, които го привличат, да ги залепи на един голям лист, да си добави това, което не е намерил, като го нарисува. Освен, че ще помечтае и ще очертае хоризонта на своите желания, това ще му помогне отново да види темата за стандарта в контекст – като една част от живота, която съвсем не е най-важната.

Пожелавам ви успех!

# 40
  • Мнения: 786
Здравейте отново, имам още един въпрос, свързан с дъщеря ми - от известно време играем ролеви игри, които малко започнаха да ме притесняват и искам да се допитам до вас дали е нормално Simple Smile

Всеки  ден си измисля какво ще бъде, примерно някое животинче - котенце, жабче и т.н. и настоява да я наричам със съответното име, прави съответните движения, лази, подскача, като я повикам за нещо, идва по начина на животинчето и т.н. Това, което ме притеснява е, че ми се струва, че започва твърде много да се вживява в образа и примерно като я нарека по име и се сърди и ми казва - аз не съм еди кой си, аз съм котенце. Като и кажа отиди да направиш нещо, ми казва - ама те котенцата не могат да правят така... Наскоро стана на 4 години и имаше рожден ден и оттогава играе все едно е новородено бебе. Това, което ме провокира да ви пиша е, че снощи като я слагах да спи и тя преди се завърташе настрани и заспиваше, а от рождения ден насам ляга по гръб и вдига ръчички като бебе, даже снощи направи движение все едно си слага биберон - това ми дойде в повече и реших да се допитам до вас Simple Smile

Естествено не 100% през деня го прави, примерно играе и на други неща, рисува, оцветява, но искам да знам до каква степен е нормално това поведение и трябва ли да взема някакви мерки своевременно или това е напълно в реда на нещата?

Благодаря предварително!

# 41
  • Мнения: 2 174
Здравейте,пише ви една майка на 11 год.син.Откакто е започнало извънредното положение и той си е вкъщи,се караме нон-стоп.Той е едно високо момче,като го погледнеш,ше кажеш че е в 6-ти клас,но с бебешко мислене.Трудно създава контакти,не иска да се събира с деца от квартала.Създава конфликти с тях,като казва,че го обиждат и не искат да играят с него.Не искам да се меся в техните взаимоотношения,но след разговор с някои от децата,се оказва че послъгва...Обича да прекарва време с мен и сестра му,която е бебе,да я закача,и да се лигави с нея,говори й и се държи нон стоп бебешки,дори и навън,не се усеща...Хиляди пъти му правя забележки и му казвам,да не стои залепен за мен,а да си търси приятели и да излиза с тях.Не,та,не....те били такива,онакива....с баща му всяка вечер му говорим.Живее в някакъв измислен негов свят и от ден на ден затъпява все повече.Елементарни неща незнае...много често не може да се изразява правилно и трудно човек го разбира.Стигнахме до там да го обиждаме,да му викаме бебе,тъпанар,а той казва че искал нов мозък....Знам,че така не помагаме,ама хич,но и аз нямам повече нерви.Ето,часа е 3:28,и немога да заспя,мислейки и премисляйки за ситуацията и как да постъпя...

# 42
  • Мнения: 70
Здравейте,Милена Каменова!
Здравейте, имам две момиченца на 1,4 и 5,5 години. Това, което ме притеснява е свързано с по-голямото.
По принцип обича да хапва сладко и винаги, когато знае, че вкъщи има нещо сладко, държи да получи десерт. Аз се старая да се храни здравословно, рядко купуваме сладки неща и други нездравословни храни (чипсове и подобни  силно овкусени солети, сухари). Винаги се уговаряме предварително за количесвото на десерта и по-често нямаме проблеми. Когато вкъщи няма сладки, тя изобщо не се сеща. Сега обаче сме на село в къщата на майката на мъжа ми, заедно с нея. Като цяло, тя зна е за мнението ми за сладко и храненето на детето. Въпреки това винаги купува различни сладки и нездравословни храни, тайно от мен и мъжа ми. Детето знае това, знае къде баба и ги слага и много често ходи и си взима по всяко време без да каже, без да пита. Те двете тайничко си шушукат (случайно ги чух) за сладките, така че ние да не чуем. Няколко пъти сме говорили с бабата, че сме против това и най-вече сме против пазенето на тайна от нас. След караниците бабата уж звучно демострира как нищо няма да разреши без знанието на мама и тати, ама това трае няколко дни. И след като отиде да пазари до града се връща с нови порции забранени храни. И нещата започват наново. Детето обещава да не взима сладко без да ни попита, да не се ккрие от нас. Но после го прави и казва, че се страхува от забрана. И незнам как да действам, как да обясня на детето, че ако попита няма да му забрабним да си хапне, но все пак няма да разрешим да прекалява. И най-вече как да го кажем, така че да не сме лошите, които са прекалено строги и не разрешаваме на детето нищо сладко.

Здравейте, темата за влиянието на разширеното семейство е много важна. Често е предизвикателство докато се установят взаимоотношения, които да са в помощ на родителите, да се очертаят и уважават границите, а понякога е трудно дори да се води такъв разговор. Причината е, че между поколенията има много големи различия по отношение на възгледите за възпитание и вижданията за ролята на #бабите и #дядовците в #семейството. Тя безспорно е изключително важна в живота на децата, контактът с тях им дава много топлина, #сигурност, подкрепа, безусловна любов. Заедно с това обаче родителите често споделят, че посещението при баба и дядо е съпроводено с разбутване на навиците на децата, промяна в поведението им и после трудно връщане към регулярния начин на живот. Дължи се на това, че възрастните хора имат голямо желание да бъдат полезни и значими за семейството на #децата си, но не знаят как. Много често тези ситуации са свързани с храната и хранителните навици на внуците, което, както и във вашия случай, поставя #родителите пред голямо затруднение – детето се обърква и започва да изпитва противоречиви #чувства по отношение на храната. Тя се превръща в нещо желано, но забранено, нещо, около което има напрежение и разправии. Както и вие усещате, това се отразява на #взаимоотношенията. Освен това, храненето е естествен процес, който се управлява отвътре, затова е много важно детето да може да изгради спокойно своите вкусови предпочитания и навици, да може да носи отговорност за храненето си и да се саморегулира. Динамиката на криене и противоречиви послания може да възпрепятства това.

Все пак в ситуацията съществува и едно съвсем естественото желание при децата – желанието на детето да направи нещо скришом от родителите си. То показва, че порастват, имат си свой живот и занимания, проявяват самостоятелност и отделеност от родителите си. Хубаво и полезно е да има и такива неща, но е по-добре да не са свързани с храната.

Предлагам да опитате няколко неща за подобряване на ситуацията:
-   Да говорите с бабата в посока вашите нужди. Тъй като за нея е важно да бъде полезна за вас и обичана от детето, можете да й кажете много конкретно как може да направи това. Много е важно да почувства, че вие наистина имате нужда от нея и че цените усилията, които влага. По отношение на сладките храни, можете да й кажете колко е трудно за вас да изградите тези навици на детето, защо са важни те за вас, и че имате нужда от нейната подкрепа в тази посока, защото дъщеря ви се влияе от нея и нейното мнение й е важно. Имате нужда тя да подкрепи вашия #авторитет и вашите решения, защото така ще ви помогне да бъдете по-силни и справящи се като родители, а за детето ще бъде много по-спокойно и ясно, няма да се обърква и раздвоява. Добре е да чуете и изслушате и нейната гледна точка, тя също трябва да бъде уважена. Можете да й обясните също, че детето е в процес на изграждане на своите #навици и в този смисъл всяко такова нещо го обърква и може да му попречи. Да й обърнете внимание колко е важна за детето и за вас, и да й кажете как се чувствате вие в следствие от нейните действия.

-   Да поговорите спокойно и открито с детето за всички чувства, които изпитва по отношение на тази ситуация. Какво наистина й се иска на нея, объркана ли е, чувства ли се виновна или я е страх, когато си взима скришом, какво я плаши в това да ви каже, много ли й харесва да направи нещо скрито от вас, какво чувства по отношение на баба си – иска ли й се да й се хареса, чувства ли се по-свободна с нея и т.н. Целта на този разговор е детето да стане по-наясно със себе си и цялата ситуация, да се изрази, както и вие да го разберете по-добре, да уважите и валидизирате неговите чувства, и правото му да се чувства както се чувства. Споделянето съдейства много за намаляване на #напрежението. Добре е и вие да се изразите, важно е детето да знае как се чувствате - че се ядосвате, когато става така, че ви е трудно и ви се иска да не й отказвате, когато си поиска нещо сладко, но вярвате, че това е добре за нея и нейното здраве, а то е ваша отговорност. И да отворите полето за искрена и открита комуникация по този въпрос - можете да й кажете, че разбирате, че ви се ядосва понякога или сигурно я е страх, че ще й забраните, че може спокойно да ви каже, когато се почувства така.

-   Да въведете специално време, в което всички да хапвате нещо сладко заедно. За да не се случва зад гърба ви и да поражда всички тези динамики, можете да внесете баланс като го регламентирате. Това ще направи процеса по-спокоен, а сладкото – да не се превръща в чак такъв копнеж. За детето ще е ясно какво може и какво не може, което ще изясни границите и ще му подейства успокояващо. За бабата също ще е възможност да даде от себе си, но да няма нужда да е скрито. Помислете какво количество и колко често за вас е ок детето да яде сладко и можете да си го направите като нещо приятно. Нека бабата да купува сладкото нещо, но да е съобразено с вашите изисквания за здравословно хранене. Можете и заедно да си сготвите нещо сладко, което да не е вредно, или те двете да го сговят за всички – по този начин още повече ще допринесете за балансирането на ситуацията, а и за доброто настроение.

Желая ви успех!

# 43
  • Мнения: 6
Скрит текст:
Здравейте,Милена Каменова!
Здравейте, имам две момиченца на 1,4 и 5,5 години. Това, което ме притеснява е свързано с по-голямото.
По принцип обича да хапва сладко и винаги, когато знае, че вкъщи има нещо сладко, държи да получи десерт. Аз се старая да се храни здравословно, рядко купуваме сладки неща и други нездравословни храни (чипсове и подобни  силно овкусени солети, сухари). Винаги се уговаряме предварително за количесвото на десерта и по-често нямаме проблеми. Когато вкъщи няма сладки, тя изобщо не се сеща. Сега обаче сме на село в къщата на майката на мъжа ми, заедно с нея. Като цяло, тя зна е за мнението ми за сладко и храненето на детето. Въпреки това винаги купува различни сладки и нездравословни храни, тайно от мен и мъжа ми. Детето знае това, знае къде баба и ги слага и много често ходи и си взима по всяко време без да каже, без да пита. Те двете тайничко си шушукат (случайно ги чух) за сладките, така че ние да не чуем. Няколко пъти сме говорили с бабата, че сме против това и най-вече сме против пазенето на тайна от нас. След караниците бабата уж звучно демострира как нищо няма да разреши без знанието на мама и тати, ама това трае няколко дни. И след като отиде да пазари до града се връща с нови порции забранени храни. И нещата започват наново. Детето обещава да не взима сладко без да ни попита, да не се ккрие от нас. Но после го прави и казва, че се страхува от забрана. И незнам как да действам, как да обясня на детето, че ако попита няма да му забрабним да си хапне, но все пак няма да разрешим да прекалява. И най-вече как да го кажем, така че да не сме лошите, които са прекалено строги и не разрешаваме на детето нищо сладко.

Здравейте, темата за влиянието на разширеното семейство е много важна. Често е предизвикателство докато се установят взаимоотношения, които да са в помощ на родителите, да се очертаят и уважават границите, а понякога е трудно дори да се води такъв разговор. Причината е, че между поколенията има много големи различия по отношение на възгледите за възпитание и вижданията за ролята на #бабите и #дядовците в #семейството. Тя безспорно е изключително важна в живота на децата, контактът с тях им дава много топлина, #сигурност, подкрепа, безусловна любов. Заедно с това обаче родителите често споделят, че посещението при баба и дядо е съпроводено с разбутване на навиците на децата, промяна в поведението им и после трудно връщане към регулярния начин на живот. Дължи се на това, че възрастните хора имат голямо желание да бъдат полезни и значими за семейството на #децата си, но не знаят как. Много често тези ситуации са свързани с храната и хранителните навици на внуците, което, както и във вашия случай, поставя #родителите пред голямо затруднение – детето се обърква и започва да изпитва противоречиви #чувства по отношение на храната. Тя се превръща в нещо желано, но забранено, нещо, около което има напрежение и разправии. Както и вие усещате, това се отразява на #взаимоотношенията. Освен това, храненето е естествен процес, който се управлява отвътре, затова е много важно детето да може да изгради спокойно своите вкусови предпочитания и навици, да може да носи отговорност за храненето си и да се саморегулира. Динамиката на криене и противоречиви послания може да възпрепятства това.

Все пак в ситуацията съществува и едно съвсем естественото желание при децата – желанието на детето да направи нещо скришом от родителите си. То показва, че порастват, имат си свой живот и занимания, проявяват самостоятелност и отделеност от родителите си. Хубаво и полезно е да има и такива неща, но е по-добре да не са свързани с храната.

Предлагам да опитате няколко неща за подобряване на ситуацията:
-   Да говорите с бабата в посока вашите нужди. Тъй като за нея е важно да бъде полезна за вас и обичана от детето, можете да й кажете много конкретно как може да направи това. Много е важно да почувства, че вие наистина имате нужда от нея и че цените усилията, които влага. По отношение на сладките храни, можете да й кажете колко е трудно за вас да изградите тези навици на детето, защо са важни те за вас, и че имате нужда от нейната подкрепа в тази посока, защото дъщеря ви се влияе от нея и нейното мнение й е важно. Имате нужда тя да подкрепи вашия #авторитет и вашите решения, защото така ще ви помогне да бъдете по-силни и справящи се като родители, а за детето ще бъде много по-спокойно и ясно, няма да се обърква и раздвоява. Добре е да чуете и изслушате и нейната гледна точка, тя също трябва да бъде уважена. Можете да й обясните също, че детето е в процес на изграждане на своите #навици и в този смисъл всяко такова нещо го обърква и може да му попречи. Да й обърнете внимание колко е важна за детето и за вас, и да й кажете как се чувствате вие в следствие от нейните действия.

-   Да поговорите спокойно и открито с детето за всички чувства, които изпитва по отношение на тази ситуация. Какво наистина й се иска на нея, объркана ли е, чувства ли се виновна или я е страх, когато си взима скришом, какво я плаши в това да ви каже, много ли й харесва да направи нещо скрито от вас, какво чувства по отношение на баба си – иска ли й се да й се хареса, чувства ли се по-свободна с нея и т.н. Целта на този разговор е детето да стане по-наясно със себе си и цялата ситуация, да се изрази, както и вие да го разберете по-добре, да уважите и валидизирате неговите чувства, и правото му да се чувства както се чувства. Споделянето съдейства много за намаляване на #напрежението. Добре е и вие да се изразите, важно е детето да знае как се чувствате - че се ядосвате, когато става така, че ви е трудно и ви се иска да не й отказвате, когато си поиска нещо сладко, но вярвате, че това е добре за нея и нейното здраве, а то е ваша отговорност. И да отворите полето за искрена и открита комуникация по този въпрос - можете да й кажете, че разбирате, че ви се ядосва понякога или сигурно я е страх, че ще й забраните, че може спокойно да ви каже, когато се почувства така.

-   Да въведете специално време, в което всички да хапвате нещо сладко заедно. За да не се случва зад гърба ви и да поражда всички тези динамики, можете да внесете баланс като го регламентирате. Това ще направи процеса по-спокоен, а сладкото – да не се превръща в чак такъв копнеж. За детето ще е ясно какво може и какво не може, което ще изясни границите и ще му подейства успокояващо. За бабата също ще е възможност да даде от себе си, но да няма нужда да е скрито. Помислете какво количество и колко често за вас е ок детето да яде сладко и можете да си го направите като нещо приятно. Нека бабата да купува сладкото нещо, но да е съобразено с вашите изисквания за здравословно хранене. Можете и заедно да си сготвите нещо сладко, което да не е вредно, или те двете да го сговят за всички – по този начин още повече ще допринесете за балансирането на ситуацията, а и за доброто настроение.

Желая ви успех!
Много Ви благодаря за отговора! Полезно, изчерпателно и дава идеи за размъсъл и действие.

Последна редакция: чт, 14 май 2020, 15:37 от AnMary

# 44
  • Мнения: 70
Здравейте отново, имам още един въпрос, свързан с дъщеря ми - от известно време играем ролеви игри, които малко започнаха да ме притесняват и искам да се допитам до вас дали е нормално Simple Smile

Всеки  ден си измисля какво ще бъде, примерно някое животинче - котенце, жабче и т.н. и настоява да я наричам със съответното име, прави съответните движения, лази, подскача, като я повикам за нещо, идва по начина на животинчето и т.н. Това, което ме притеснява е, че ми се струва, че започва твърде много да се вживява в образа и примерно като я нарека по име и се сърди и ми казва - аз не съм еди кой си, аз съм котенце. Като и кажа отиди да направиш нещо, ми казва - ама те котенцата не могат да правят така... Наскоро стана на 4 години и имаше рожден ден и оттогава играе все едно е новородено бебе. Това, което ме провокира да ви пиша е, че снощи като я слагах да спи и тя преди се завърташе настрани и заспиваше, а от рождения ден насам ляга по гръб и вдига ръчички като бебе, даже снощи направи движение все едно си слага биберон - това ми дойде в повече и реших да се допитам до вас Simple Smile

Естествено не 100% през деня го прави, примерно играе и на други неща, рисува, оцветява, но искам да знам до каква степен е нормално това поведение и трябва ли да взема някакви мерки своевременно или това е напълно в реда на нещата?

Благодаря предварително!

Здравейте, ролевите игри са много предпочитани в тази възраст. Причината е, че децата учат много и развиват себе си чрез превъплъщенията, в които влизат. Играта като цяло е основният инструмент за тяхното израстване, защото им дава възможност посредством своята спонтанност да придобиват опит с практически и #социални умения. Ролевите игри стават актуални, когато за децата общуването с другите деца стане по-голям фокус на вниманието (след 2 години). Хората им стават много интересни, може да ги привличат и да се притесняват от тях едновременно. Започват да имат нужда и да искат да общуват и са им необходими все повече умения за #комуникация и справяне с различни социални ситуации. За да придобият опит и увереност, те измислят всякакви ролеви игри. Това обяснява любовта към всички приказни герои, желанието да играят на животни и т.н.
 
Често децата възпроизвеждат повече ролеви игри с #родителите си, когато по някаква причина им липсва компанията на връстниците им. Вероятно честотата при вас се е увеличила поради ситуацията, в която сме в момента. За #децата превъплъщенията са начин те и родителите им да бъдат извадени от житейските си роли, за да могат да поиграят като равни. Освен това, влизайки в друг образ, детето научава повече за себе си – кой е и кой не е, изпробва различни поведения и изучава как те се отразяват върху другите, и възпроизвежда свои вътрешни процеси, за да ги отработи. Ролевата игра е чудесен инструмент за отработване на #трудностите на децата, който те изключително добре си измислят и изработват сами. Полезни са и няма от какво да се притеснявате. Децата правят само неща, от които имат нужда, и обикновено ги повтарят докато наситят своята нужда. Играта, в която вашата дъщеря е бебе, й помага да се справи с чувствата си, свързани с появата на нейната сестричка, а също и със своето #порастване. За малките деца възрастта, в която са били бебе, не е много отдавна, те могат лесно да си я припомнят и обичат понякога да се връщат в този период, за да се свържат с най-хубавите си усещания от тогава. Нещо като пристан по пътя на порастването, защото не е лесно да ставаш по-голям Simple Smile

# 45
  • Мнения: 16 262
Аз искам да Ви благодаря д-р Каменова за изключително изчерпателния и полезен коментар и съветите!

# 46
  • Мнения: 70
Здравейте,пише ви една майка на 11 год.син.Откакто е започнало извънредното положение и той си е вкъщи,се караме нон-стоп.Той е едно високо момче,като го погледнеш,ше кажеш че е в 6-ти клас,но с бебешко мислене.Трудно създава контакти,не иска да се събира с деца от квартала.Създава конфликти с тях,като казва,че го обиждат и не искат да играят с него.Не искам да се меся в техните взаимоотношения,но след разговор с някои от децата,се оказва че послъгва...Обича да прекарва време с мен и сестра му,която е бебе,да я закача,и да се лигави с нея,говори й и се държи нон стоп бебешки,дори и навън,не се усеща...Хиляди пъти му правя забележки и му казвам,да не стои залепен за мен,а да си търси приятели и да излиза с тях.Не,та,не....те били такива,онакива....с баща му всяка вечер му говорим.Живее в някакъв измислен негов свят и от ден на ден затъпява все повече.Елементарни неща незнае...много често не може да се изразява правилно и трудно човек го разбира.Стигнахме до там да го обиждаме,да му викаме бебе,тъпанар,а той казва че искал нов мозък....Знам,че така не помагаме,ама хич,но и аз нямам повече нерви.Ето,часа е 3:28,и немога да заспя,мислейки и премисляйки за ситуацията и как да постъпя...

Здравейте, усещам колко ви е трудно и колко сте изтощена. Понякога има ситуации с децата, когато имаме чувството, че сме опитали всичко и вече сме безсилни да променим нещо. В усещането си за безсилие правим неща, за които после съжаляваме, но умората е толкова натрупана, че е много трудно да постъпваме конструктивно. Затвореният кръг изтощава със своята повторяемост на едни и същи ситуации, а това много намалява способността ни да реагираме осъзнато. Вашата ситуация е особена, защото имате почти тийнейджър и бебе, както и извънредно положение. Това са много потребности на едно място, които всички апелират към вас да бъдат удовлетворени. Голямо натоварване, което изисква да впрегнете цялата си енергия, за да се справяте всеки ден.

Мисля, че ще ви стане по-леко, ако си обясните поведението на сина си. Аз смятам, че то е свързано с #емоционални трудности, които са резултат от няколко неща. Едното е възрастта, в която навлиза – тя е трудна и много предизвикателна, защото с децата започват да се случват много промени – физически, хормонали, емоционални, #поведенчески, социални, всякакви. Започват да се питат кои са, да търсят одобрение от външния свят, бушуват силни и понякога необясними за тях #емоции, губят усещане за стабилност, търсят идентичност, трябва да се отделят от родителите си на по-дълбоко ниво и ... искат не искат, налага им се да пораснат. Това са много вътрешни процеси по едно и също време и на едно място. Обикновено в периода малко преди тийнейджърството децата са изпълнени с неувереност, съмнения в себе си, страхове, обърканост. Целият този коктейл е фокусиран най-вече върху представата за себе си. Това често се отразява под формата на напрегнатост, гневливост, трудна концентрация и загуба на #мотивация за учене и следване на правила. В тази възраст най-естественото нещо е детето да търси повече контакти с другите връсници. Това, че синът ви не го прави, вероятно се дължи на негови притеснения и несигурност в #общуването с другите деца, много е възможно той да се чувства неуспешен, нехаресван, неразбран. Затова и търси вас – макар и да се карате повече напоследък, с вас се чувства сигурен и знае какво може да очаква. Друга причина за трудностите при него свързвам с появата на бебето. Всички деца, независимо на каква възраст са, преживяват усещане за загуба на единственост, когато се появи второ дете. Понякога дори е по-сложно, когато разликата е толкова голяма, защото #детето е живяло само с родителите си по-дълго време и затова за него може да е много трудно да приеме промяната в своя живот. На пръв поглед може да не изглежда така, но това няма как да не му влияе. Регреса, който наблюдавате в поведението му – когато се държи като бебе, се дължи на вътрешните процеси, които събужда бебето. Страхът от #порастването се съчетава с гледката на едно бебе, което няма нужда да прави нищо и всички се грижат за потребностите му. Вбебяването му може да изглежда като радост от контакта с бебето, но е по-вероятно той да насища свои потребности в този момент. Потребността пак да бъде малък, да му е лесно, да се грижат за него, да няма отговорности, да го гушкат и да му се радват, без да очакват нещо от него и т.н. Предизвикателството пред вас е голямо, защото емоциите, които стоят в дълбочината на проблема, не се виждат лесно, а поведението провокира разочарование и раздразнение.

 За да балансира синът ви всички тези вътрешни процеси, можете да го подпомогнете в три посоки:
-   Да осъзнае, назове и изрази чувствата си
-   Да приеме реалността
-   Да подсили положителната представа за себе си

Всичко това става чрез разговори и #диалог между вас. Важно е този диалог да бъде насаме, без бебето, за да можете да му се посветите изцяло. Освен това разговорът да има за цел вие да го разберете по-добре и той да разбере себе си, което означава да не е с възпитателна цел и с идея да променяте поведението му. Не е нужно вие да говорите много, по-скоро да задавате въпроси и да го чуете. Поведението му няма да може да се промени от само себе си или с борба срещу самото поведение, но когато нещата вътре се наместят, това ще проличи и отвън.

Чувства – можете да опитате да му помогнете да изкаже с думи това, което усеща отвътре, като му задавате въпроси, свързани с преживяванията му: има ли нещо, което го притеснява, усеща ли се неуверен с приятелите си, много ли му е неприятно, че го отхвърлят, за какво се кара с тях, какво му се иска по отношение на приятелите, защо не му се учи, дразни ли го онлайн обучението - притеснява ли се, че не се справя, какво го напряга вкъщи, ядосва ли се на вас и за какво, как му се е отразила появата на бебето, трудно ли му е, когато му се карате, притеснява ли се, че пораства и т.н. Изразяването на #чувствата е огромна част от справянето с тях. Тези въпроси можете да задавате в един или в няколко разговора, вие ще усетите кога сте достигнали до искрена и открита комуникация, и кога е добре да спрете. По отношение на разговорите има две много важни неща – родителят да изпитва искрено любопитство и да излезе от позицията на по-големия, който знае повече от детето. Това създава у децата доверие и желание да споделят.

Реалността – за да приемат реалността, децата имат нужда първо тяхната реалност да бъде приета. Това става чрез отношението, което проявяваме към техните споделяния. Много е важно синът ви да се почувства съпреживян, подкрепен и разбран. Можете да му дадете това усещане, като не го съдите, сравнявате, съветвате и прекъсвате, докато споделя. И да изразите своето съчувствие към това, което преживява. Можете вие да му споделите за ситуации от вашия живот, в които сте имали проблеми и ви е било много трудно да приемете това, което ви се случва, напр. преходни житейски моменти или спомени от вашата тийнейджърска възраст, и как сте се справили.

Вашите чувства – Важно е синът ви да знае как се чувствате вие. Това ще му помогне да си обясни поведението ви и защо му се карате. Можете да му споделите своите притеснения, че ви е трудно и че се чудите как да подходите с него. Също да му кажете как му се ядосвате и че понякога може да му кажете нещо неприятно в яда и безсилието си. Ако усещате такава нужда, можете да и да му се извините или да му кажете, че съжалявате, когато му говорите така. Това ще бъде много ценно за него. Ще си даде сметка, че не харесвате как се държи, а не какво представлява като човек. Ще му помогне да ви разбере по-добре и да ви има повече #доверие.

Положителна представа за себе си – за да се справи с неувереност или негативни чувства, които изпитва към себе си, вие можете много да му помогнете. Добре е да намалите критиката колкото се може повече и да се опитвате да виждате положителното в него и в това, което прави. Да насочите вниманието си да наблюдавате и виждате хубавите му страни, ще го подкрепи и той да ги види. А когато той ги види, това ще му даде много сила, смисъл и мотивация. Много добре въздейства на самочувствието положителна обратна връзка, която е изказана през вашите преживявания, напр. „Много ми стана приятно, че беше така грижовен със сестра ти“, „Харесва ми начина, по който реагира днес за ...“, „Когато те погледна, мисля си колко хубав и висок си станал“, „Днес, когато направи това, си помислих колко си умен“ и т.н.
Както в притчата за белия и черния вълк, метафора на доброто и лошото. На въпроса кой вълк побеждава в живота, отговорът е - който нахраниш повече.

Време само двамата – щом ви търси и обича да бъде с вас, значи има нужда от това. Можете да си направите разходки само двамата или някакви други преживявания, които да са ви приятни, или нещо, което обичате да правите, но скоро не сте имали възможност. По този начин ще дадете поле на #положителното общуване и #забавлението, което ще помогне да имате повече #лекота в отношенията. Когато имаш проблеми за решаване с децата, понякога е трудно да се отпуснеш просто да се забавляваш с тях, но това също е част от справянето с проблемите – спомага за прекъсване на затворения кръг.

Обикновено децата заживяват в свой собствен свят, когато им е трудно да се справят с реалността. За да им стане по-лесно, имат нужда да им помогнем да повярват, че могат. Така изграждат #устойчивост на трудностите и знание, че имат достатъчно капацитет да се изправят срещу тях.

Желая ви успех!

# 47
  • Мнения: 2 174
Благодаря ви много д-р Каменова!Определено ще следвам препоръките и съветите ви,честно да ви кажа,доста се успокоих.
Според мен е възможно да му предавам някои мои страхове от изоставяне и отхвърляне,тъй като и аз на неговите години имах такива преживявания...да,не искам да повтаря грешките ми и искам да е едно уверено в себе си момче.

# 48
  • Мнения: 3 597
Здравейте,имам син на 2,8м.Има много играчки,пъзели,книжки,но всичко много бързо му омръзва.Доста често когато играе и не може да се справи с нещо,се изнервя,започва да хвърля,да плаче и да крещи.Все още не говори добре и трудно се изразява,ядосва се когато не мога да разбера какво иска да каже.Синът ми не желае да играе сам,страшно е привързан към мен.В такава ситуация аз вкъщи абсолютно нищо не мога да свърша било то дори и до тоалетна да отида.Какво ще ме посъветвате?

# 49
  • Мнения: 70
Здравейте,имам син на 2,8м.Има много играчки,пъзели,книжки,но всичко много бързо му омръзва.Доста често когато играе и не може да се справи с нещо,се изнервя,започва да хвърля,да плаче и да крещи.Все още не говори добре и трудно се изразява,ядосва се когато не мога да разбера какво иска да каже.Синът ми не желае да играе сам,страшно е привързан към мен.В такава ситуация аз вкъщи абсолютно нищо не мога да свърша било то дори и до тоалетна да отида.Какво ще ме посъветвате?

Здравейте, вашето момче е в специфична възраст, в която нуждата му от общуване е доста голяма. След 2 години #игрите стават по-интересни, когато са споделени. Докато станат на 2 години децата често играят по-скоро едно до друго, отколкото заедно, но след това интересът към другите деца и възрастните става много голям. Причината е, че това е периодът, в който #децата научават къде започват те и докъде свършват другите, т.е. придобиват усещане за аз. Това се съчетава с разгръщане на #социализацията – детето се учи да се изразява, да се отстоява, да си поставя граници, да настоява за своето, да казва „не“, да изучава влиянието си върху възрастните и децата. Тоест едновеременно текат три процеса – опознаване на себе си,  опознаване на другите, опознаване на процеса на общуване и взаимодействие. Това, че при вас тези неща се случват, означава, че детето се развива добре. Преди 3,5 - 4 години волята и #концентрацията на внимание все още не са изградени, което обяснява лесната загуба на интерес в игрите. За възрастта е много нормално детето да не може да задържи вниманието си за повече от 10 - 15 минути в една дейност. Характерно е и повишеното желание за справяне и #фрустрацията, когато нещо не се получи. За децата е много важно да умеят, това им дава увереност и смелост да опитват нови неща.

От това, което сте написала, оставам с усещането, че у детето има повишено #напрежение, което смятам, че се дължи на две неща. Едното е свързано с ограниченията на сегашната ситуция и невъзможността да прекарва по-голяма част от времето си с други деца. Когато поради ограничения неговите нужди от #общуване с връстници не са удовлетворени, съвсем естествено е да започне да ги съсредоточава върху вас. Това неминуемо го фрустрира, защото вие няма как да отговорите на тях, дори и изцяло да се посветите само на него. Другата причина е свързана с неговата трудност да се изрази. За децата, които все още не говорят добре, е много напрягащо, когато изпитват силна емоция и не знаят как да я изкажат така че да бъдат разбрани. Вероятно изпитват усещане за безсилие, което може да проявят чрез средствата, с които разполагат – плач, викане, удряне, хвърляне и т.н.

Предлагам ви да опитате няколко неща:

Отразяване на чувствата – за да се почувства разбран и да разбере себе си, можете да му помогнете чрез въпроси, с които да отразите това, което се случва вътре в него, напр. „Ядосваш ли се, че не можеш да ми кажеш това, което искаш?“, „Нарегна ли се, че не мога да те разбера?“, „Много ли е важно за теб да разбера това, което искаш да ми кажеш сега?“, „Липсва ли ти да си играеш с децата?“, „Неспокоен ли си? Затова ли имаш нужда да си постоянно с мен?“, „Искаш да ти дам това точно сега?“, „Скучно ли ти е?“, „Май не ти се иска да си играеш сам?“, „Ядоса ли се, че не ти се получи?“, „Тъжно ли ти стана, че ...“ и т.н. Независимо дали може да ви отговори с думи или не, той знае какво чувства и вие ще разберете дали сте предположили правилно. Чрез #отразяването на чувствата ние показваме на децата, че ги приемаме насериозно и не подценяваме техните преживявания. Смисълът на този подход е да се валидизират, уважат, съпреживеят и назоват #чувствата на детето, това е начинът то да се справи с тях и да се успокои. Малките деца преживяват всички емоции, често пъти в много интензивна степен и с голяма дълбочина, но не разполагат със средства да се справят с тях. Подходът на родителите е много важен, защото с времето децата го интегрират като метод за #самоуспокояване. Колкото повече научават за себе си, толкова по-спокойни и уверени израстват. Чрез отразяването те да разбират, че има връзка между това как се чувстват и това как се държат, и започват да изграждат #регулация на емоциите.

Изразяване на вашите чувства и поставяне на #граници – за детето е много важно да знае вие как се чувствате, така ще може да си обясни начина, по който реагирате в различни ситуации. #Изразяването от ваша страна ще помогне много и на вас, защото няма да трупате вътре в себе си напрежение, разочарование или съмнения. В ситуацията, в която вие се намирате, най-нормалното нещо е да започнете да се изнервяте, да се усещате задушена, да избухвате повече, после да съжалявате или да се чувствате виновна и т.н. Можете спокойно да му казвате какво усещате и да му споделяте своите нужди своевременно, по-добре е да не чакате докато емоцията ви да ескалира много. За него ще е много ценно да се научи да уважава вашите граници, но ако не му ги казвате, той няма как да ги знае. Колкото по-искрена и автентична сте, толкова по-сигурен ще се чувства той. Много често децата се объркват, когато усещат разминаване между начина, по който се държим, и начина, по който усещат, че се чувстваме. А те ни усещат много добре. Йеспер Юл има една много добра фраза по въпроса с поставянето на граници от страна на родителите: „По-добре “не” с любов, отлкото “да” с гняв“. Да се изразявате повече ще ви помогне да възвърнете усещането си за лично пространство, въпреки че сте заедно постоянно. Когато сте уморена или имате да свършите нещо, или просто не ви се играе в момента, можете да му кажете напр. „Разбирам, че много ти се играе сега с мен, но аз съм наистина много уморена, имам нужда да си почина и ще ти обърна внимание след малко“, „Много се напрягам в момента, имам нужда да ме чуеш“, „Имам нужда да отида до тоалетната спокойно“ и т.н. Добре е вашите думи да са подкрепени с действия, т.е. когато кажете, че няма да играете, наистина да не го правите, или да заключите тоалетната, когато влезете вътре. Възможно е детето да реагира бурно в началото, но това не означава, че вие не постъпвате правилно. Когато то научи повече как вие се чувствате, и разбере, че наистина това са вашите граници, то ще започне да ги уважава. Ще отнеме малко време както всяко нещо. Ключово е вашето вътрешно решение и #категоричност – да бъдете спокойна със себе си и уверена, че имате правото да не сте на разположение. Това пък ще даде на сина ви възможност да стане по-самостоятелен и да поеме инициативата сам да си измисля игри.
Още малко информация относно поставянето на граници съм качила на този линк:
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

По отношение на неговата нужда да се справя с нещата, можете да опитате да изместите фокуса върху процеса, а не върху резултата. Можете да направите това като му казвате хубави неща, които виждате в неговото #поведение, които не са обвързани с постижения. Напр. „Видях, че ти беше много трудно, и много се радвам, че не се отказа, а продължи да опитваш“, „Много интересно ти се е получило. Какво е?“, „Забавлява ли се, докато го правеше?“, „Приятно ли ти беше ?“ и т.н. Това ще го стимулира да се наслаждава повече на самите дейности, да не се отказва и да вярва в себе си.

Желая ви успех!

# 50
  • Мнения: 29
Здравейте, имам син на 8 г. ,който от съвсем малък се проявява като инато, своенравно и енергично дете. Нещата се задълбочават с възрастта в не толкова добра посока. Вечно е недоволен, винаги ни противоречи и прави на пук, независимо дали е добро или не за него. В къщи е постоянна война, спорове и вечно противоречие. Опитва се да се налага и когато не успее започват истерии обиди и прочие от негова страна. За да надделеем в много случаи се стига до викове, крясъци и обяснения. Моля за помощ как да процедираме, защото колкото по - голям става толкова по - трудно го контролираме. Пред чужди хора, вкл. и в училище има благ характер, има респект към учители и нормално общува с приятели. Няма проблеми с агресия даже напротив доста е чувствителен. В момента нещата се задълбочиха откакто последните 2 месеца се налага основно с нас да контактува. 

# 51
  • Пловдив
  • Мнения: 980
Здравейте! Въпросът ми може би не е много по темата, но все пак ще го задам. Имам дъщеря на 1г и 5 м. Месец преди да се роди, почина свекърва ми. Като ходим при свекър ми, вижда снимки на баба си из къщата. Казвала съм и веднъж-два пъти, че това е баба и. В момента се появи друга жена при свекър ми, детето онзи ден се запозна с нея. Скоро тя ще стане законна съпруга на свекър ми. Въпросът е следният: детето с течение на времето ще започне да казва баба на новата жена, но кога и дали изобщо трябва да му се каже за починалата баба и по какъв начин трябва да и кажа? Благодаря!

# 52
  • Мнения: 3 176
И аз щях да задам същия въпрос като дамата. При нас ситуацията е с починал дядо и прадядовци преди да се родят децата, но голямото пита защо някои баби си нямат дядовци?

# 53
  • Мнения: 70
Здравейте, имам син на 8 г. ,който от съвсем малък се проявява като инато, своенравно и енергично дете. Нещата се задълбочават с възрастта в не толкова добра посока. Вечно е недоволен, винаги ни противоречи и прави на пук, независимо дали е добро или не за него. В къщи е постоянна война, спорове и вечно противоречие. Опитва се да се налага и когато не успее започват истерии обиди и прочие от негова страна. За да надделеем в много случаи се стига до викове, крясъци и обяснения. Моля за помощ как да процедираме, защото колкото по - голям става толкова по - трудно го контролираме. Пред чужди хора, вкл. и в училище има благ характер, има респект към учители и нормално общува с приятели. Няма проблеми с агресия даже напротив доста е чувствителен. В момента нещата се задълбочиха откакто последните 2 месеца се налага основно с нас да контактува. 

Здравейте, не е лесно, когато децата се държат опозиционно. Често това води до един затворен кръг от негативни емоции у родителите и самото дете, най-вече преливащи едно в друго чувство на гняв и вина. Трудността да се постигне диалог и да се намери баланс в #отношенията понякога води до известно отчуждаване между родителите и детето. И така, парадоксално, #конфликтите стават единствената форма на по-близък емоционален контакт. Разликата между поведението на вашето момче във и извън ваше присъствие е много показателна – говори за това, че напрежението му е свързано с отношенията помежду ви. Моето усещане е, че между вас има много силни чувства, много любов, която не намира подходяща форма да бъде изразена. Обикновено когато децата се държат така към родителите си, имат някаква нужда, естеството на която може и сами да не осъзнават, но която е неудовлетворена. Поведението им обаче противодейства на осъществяването на тази нужда, защото е провокативно и отблъсква родителите. Така, в борбата на вашия син да става неговото, той всъщност остава разочарован. А посредством отхвърлянето към вас е много вероятно да се чувства самотен. Трудността за вас като родители идва от това, че поведението на детето пречи да се види какво се случва вътре в него. А именно там стоят причините. Тъй като на 8 години нивото на #осъзнатост все още не е достатъчно развито, малко вероятно е той да може да си даде сметка и да се справи с трудностите си сам, затова и разговорите, фокусирани върху неговото държание, може да бъдат неефективни. Това, което може да се направи, е той да бъде подпомогнат да разбере какво се случва вътре в него, и да направи връзката между #емоциите и поведението си. По този начин ще намери облекчение, вие ще го разберете по-добре, ескалациите ще намалеят и ще имате възможност да възстановите хармоничното си #общуване.

Нуждите на децата във взаимодействието с родителите са индивидуални и разнообразни, но тези, които са съществени и по-дълбоки, в повечето случаи се свеждат до няколко основни:
-   да бъде видяно – тази потребност стои в основата на всяко „Мамо, виж ме“. Децата имат нужда да бъдат видяни такива каквито са, което означава родителят да ги възприема цялостно, без да пречупва виждането си за тях през свои представи или интеретации. Родителят да познава вътрешния свят на детето 
-   да бъде прието насериозно – да бъде възприето като пълноценно същество и неговите чувства и нужди да не бъдат подценявани
-   да се изразява
-   да бъде разбрано и да бъде прието каквото е
-   да знае какво чувстват родителите му
-   да бъде подкрепено и съпреживяно

Всички тези нужди са активни по време на всяка #комуникация, но понякога не е лесно да бъдат идентифицирани. В такива случаи родителите опитват много неща, полагат много усилия, но сякаш все нещо не се получава. Опозиционното поведение се превръща в капан, който детето само си поставя, защото провокира родителите си не да го разбират, а да му се ядосват. В крайна сметка всички остават фрустрирани.

Предлагам ви да опитате няколко неща:
-   Да погледнете отвъд #поведението на вашия син и да се насочите навътре. Това може да стане като се наблюдавате и повишите своята осъзнатост за моментите, в които реагирате автоматично, т.е. без да се замисляте. Обикновено това са ситуациите, при които той прави нещо и това моментално извиква раздразнение у вас, и без да си давате сметка, започвате да му се карате. Ако в тези моменти успеете да се запитате какво се случва с него, с вас, ще ви бъде много по-лесно да се справите. Това е начин да спрете и да осмислите случващото се, да св свържете със себе си и с детето. Ще ви даде възможност да подходите по-спокойно, което ще успокои и него. Много полезно би било да помислите от какво има нужда той в момента и защо се държи така, както и да го попитате. Зад „нарочно“ винаги стои нужда, иначе няма да има смисъл да го прави.
-   Да подпомогнете детето да повиши своята #осъзнатост, като поговорите с него за това какво чувства. Самото насочване на разговора в тази посока вече го превръща в #диалог. Диалогът предполага интерес и любопитство към неговите преживявания, разбиране, #съчувствие. Той има за цел наистина да чуете детето и да разберете какво се случва в него. Не е необходимо да има #възпитателни подходи или вие да му говорите, по-важно е да го предразположите той да се изрази. За да се изрази, вие можете да му помогнете да се свърже с чувствата си, да ги осъзнае и да ги наозве. Това би било изключително ценно за него. Вашата помощ се състои в това да му задавате въпроси, с които той да намери точните думи, напр. „Много ли ни се ядосваш?“, „С какво те дразним?“, „Иска ли ти се нещо да се промени в нашите отношения“, „Напрегнат ли си, когато си с нас? Какво те напряга?“, „Много ли ти се иска нещата да стават така както ти искаш?“, „Имаш нужда да се съобразяваме повече с теб ли?“, „Какво ти липсва в общуването с нас?“, „Чувстваш ли, че не те разбираме?“, „Какво искаш да ни кажеш, когато се държиш така?“ и т.н. Всички тези въпроси можете да му задавате и винаги когато прави нещо #опозиционно, вместо да му се карате директно за държанието му. С времето той ще си даде сметка какво вътре в него го кара да се държи така и ще започне да ви казва, вместо да го показва. Можете да го подпомогнете да казва нещата с думи, като го подсетите - „Разбирам, че си ядосан, можеш да ми кажеш, че си ядосан, вместо да правиш това. Имаш право да си ядосан, искаш ли да поговорим?“.
-   Да му споделяте как се чувствате вие. Ще усетите дали да е в същия разговор или може да стане и в друг момент, за да оставите достатъчно пространство за неговите чувства. Децата много силно усещат другите хора. Причината е, че емоционалното им функциониране много изпреварва интелектуалното, поради което за тях свързването с #емоцията на човека се случва светкавично, за сметка на осмислянето на рационалното. Затова, ако вие изпитвате нещо, но в конфликтите си не го казвате, а насочвате разговора към това какво прави детето, много често това може да го обърка. Това, което променя качествено #взаимоотношенията между родителите и децата, е #автентичността на родителите. Да общуват повече през чисто човешкия си облик, отколкото през ролята си на възпитаващ. За децата е много по-лесно да разберат как се чувстват родителите им, отколкото техните обяснения, съвети и размишления. Много по-ценно е да бъдете каквито сте и да се изразявате, отколкото непременно да се стремите да постъпвате правилно. Например: „Ядосвам се, че не ме чуваш“, „Много се е натрупало и се дразня на най-малкото нещо“, „Не искам да общуваме така“, „Не знам какво да направя, за да ме чуеш, става ми мъчно“, „Понякога когато правиш така, аз се чувствам безсилна и започвам да се съмнявам, че съм добра майка“. От #споделянето на вашите чувства със сигурност ще ви олекне, за детето ситуацията ще бъде по-ясна, а и ще получите разбиране от него.

Прикачвам и малко информация по темата за поставянето на границите - http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

Понякога, в стремежа си да се справим с децата, неусетно започваме да водим борба с тях. Колкото повече ние натискаме, толкова повече те се съпротивляват. Борбата обаче изтощава и отдалечава. Хубавото на човешките взаимоотношения е, че винаги можем да започнем да се свързваме по нов начин. Между нас, възрастните, често това отнема време, с децата – става по-бързо, отколкото очакваме.

Желая ви успех!

# 54
  • Мнения: 70
Здравейте! Въпросът ми може би не е много по темата, но все пак ще го задам. Имам дъщеря на 1г и 5 м. Месец преди да се роди, почина свекърва ми. Като ходим при свекър ми, вижда снимки на баба си из къщата. Казвала съм и веднъж-два пъти, че това е баба и. В момента се появи друга жена при свекър ми, детето онзи ден се запозна с нея. Скоро тя ще стане законна съпруга на свекър ми. Въпросът е следният: детето с течение на времето ще започне да казва баба на новата жена, но кога и дали изобщо трябва да му се каже за починалата баба и по какъв начин трябва да и кажа? Благодаря!

Здравейте, темата за връзката на децата с техните корени има два аспекта – нуждата на детето да има познание за своя род и необходимостта да знае истината. Знанието за разширеното семейство дава стабилност на децата, носи им усещане за сигурност, сила и спокойствие, защото символичната функция на #рода е да закриля и подкрепя. Информацията откъде са произлезли децата е нужна, за да изградят по-цялостна представа за себе си. При всички случаи на семейна история или членове на семейството, които детето не познава, се препоръчва да му бъде разказано за тях. Причината е, че за да се развива хармонично #психиката, всеки човек трябва да знае истината за себе си. На някакво ниво ние „знаем“ (усещаме), когато нещо не ни е казано. Това е удивителната способност на човека да се познава отвъд съзнателната си дейност, някъде там дълбоко... При случаите, в които на децата се спестява с цел да бъдат предпазени, облекчени или да не се объркват, често се случва точно обратното. Те се объркват и напрягат от разминаването между това, което им казват, и това, което усещат. Много често спестяваме на децата, защото си мислим, че нямат капацитет да разберат или приемат някои по-сложни ситуации. Истината е, че това допускане е по-валидно за възрастните, отколкото за децата. Точно в тази възраст, в която е дъщеря ви, малките деца учат изключително много, изключително разнообразни и комплексни неща, и с лекота успяват да ги интегрират и подредят вътре в себе си. Причината е, че мозъкът им е в много интензивен процес на #развитие, поради което те притежават невероятна гъвкавост на #познавателните процеси. Един пример за това е колко лесно в тази възраст могат да научават чужди езици чрез естествената ежедневна #комуникация. В този смисъл, колкото по-рано се разкаже на детето за неговия род и история, толкова по-добре за него ще бъде. Така че, задавате въпроса в най-подходящия момент. Децата нямат тази критичност на възприятието, която имаме ние, и за тях всичко, което ние им поднасяме, е нормално. Можете спокойно да разкажете на детето за неговата баба, както и да въведете новата жена в живота на дядо му.

Предлагам ви да го направите по следния начин: да си нарисувате малко родословно дърво, в което да подредите по една снимка на дъщеричката ви, на вас – #родителите, и на нейните баби и дядовци. Можете дори да си го залепите на стената вкъщи. Разговорът за него ще помогне на детето да интегрира родовата структура и да разбере кой каква роля играе. Добре е да започнете с това, че всички тези хора са част от нейното #семейство и всички много я обичат. След това да разкажете за всеки по нещо хубаво и специфично, а много полезно би било и ако се сетите за неща, по които тя прилича на всеки един (качества, външни белези, навици). Когато стигнете до бабата, можете да й кажете, че за съжаление тази баба вече я няма, но сте сигурни, че двете много биха се обичали, биха си играли заедно и т.н. Добре е да се водите от интереса на детето и да отговаряте на неговите въпроси, ако има такива. Включително и по отношение на информацията, че бабата е починала. Хубаво е това да се каже на детето, когато попита къде е и какво се е случило с нея. Тогава вече всеки родител, според своите разбирания, избира думите, с които да поднесе тази информация на детето (някои родители казват само фактите, други казват, че човекът вече е на небето, че е звездичка и т.н.). Децата не могат напълно да разберат абстрактно понятие като смъртта, но го приемат по-лесно, отколкото си представяме. Някои деца си мислят, че починалите се връщат отново, това е нормален етап от приемането. В повечето случаи с порастването започват да осъзнават смисъла на преходността и липсата. За #децата не е проблем да приемат нещата такива каквито са, дори и когато не са им съвсем ясни. Добре е да й кажете, че ако иска нещо да ви пита или да си поговорите за баба й, винаги може да се обърне към вас. Независимо, че е малка, темата ще бъде вече отворена за нея и това ще й даде спокойствие.

За да изгради връзка с починалата си баба, хубаво е да я споменавате повече в ежедневието. По този начин тя ще присъства и детето ще отрасне с представата за нея. Дори и да не я познава лично, тя ще придобие усещане за нея и ще я приеме като част от историята си, като част от себе си. Можете да й предложите, ако иска, да й нарисува рисунка – това е добър начин, по който децата се свързват с хората, които ги няма.

Относно приемането на новата жена в живота на дядото, това ще се случи по естествен път и много зависи как ще протече взаимодействието между нея и детето. Достатъчно е вие да й кажете, че дядо обича тази жена и ще се ожени за нея. С времето те ще се опознават, свързват и привързват, затова не е нужно да се бърза с това детето да я идентифицира като баба. Добре е това да стане естествено. Вероятно дъщеря ви сама ще пожелае да я нарича „бабо“, когато я почувства като баба. Децата правят тази преценка сами за себе си – поради вродените си инстинкти и силна чувствителност, те умеят да усещат много добре хората. Процеса на доверяване си го ръководят сами, според усещанията си, и е важно той да се уважава.

По отношение на това дали детето ще се обърка от това, че има две баби, не се тревожете. По-скоро ще се радва и ще се чувства обогатено. Сърцата на децата са големи. 
Желая ви успех!

# 55
  • Пловдив
  • Мнения: 980
Много благодаря за отговора, доктор Каменова! Детето още не може да говори, но разбира и ще направя родословно дърво със снимки и ще обяснявам. Още веднъж благодаря!

# 56
  • Мнения: 70
И аз щях да задам същия въпрос като дамата. При нас ситуацията е с починал дядо и прадядовци преди да се родят децата, но голямото пита защо някои баби си нямат дядовци?

Здравейте, като допълнение към отговора на предишния въпрос по темата - въпросът, който ви е задало вашето по-голямо дете, освен към личната семейна история, се отнася и до разбирането за семейството като цяло. Звучи сякаш детето иска да си обясни причините за различията. Нормално е децата с порастването си да започнат да се съпоставят или сравняват с другите, това е механизъм, чрез който разбират повече за себе си и #идентичността си. Въпросът, който детето задава, е чудесен - показва осъзнатост, загриженост и чувствителност към справедливостта. Освен това дава възможност да поговорите малко по-общо за #семейството като единица. Можете да му разкажете повече за разнообразието във фамилиите, това ще бъде много полезно за детето и развитието на неговата толерантност и приемане към различията – своите и тези на другите. Например, можете да му кажете, че повечето семейства имат нещо общо и това е любовта между хората, които са се събрали, за да имат #деца, да бъдат щастливи и заедно да се справят с трудностите на живота. Какво ще бъде семейството и как ще бъде щастливо вече за всеки е различно – зависи от хората и с какво ги среща животът. Децата разбират по-добре, когато илюстрираме със сравнение – напр. както всеки човек има различен цвят коса, очи, ръст, умения, таланти, или както всяко цвете в градината е уникално, така и семействата са различни – в някои има повече дядовци, в други пък няма изобщо, в трети има много деца, в четвърти родителите се разделят и т.н.; някои семейства повече пътуват/спортуват, други обичат да си стоят вкъщи и т.н. В живота си семействата се срещат с трудности, проблеми, загуби, но намират начин и сили да се справят. Мисля, че тези обяснения ще помогнат на детето да приеме липсата на дядото и прадядовците, да нормализира представата си за своето семейство и да се почувства спокойно с него такова каквото е.

Желая ви успех!

# 57
  • Мнения: 786
Здравейте отново, искам да ви попитам относно отказването от памперси с какви методи и думи трябва да подходим.

Случаят е следният:

от месец и половина го махнах при малката ми дъщеря, която е на 2 и половина години, с пишкането няма никакъв проблем, понеже издържа много и през 2 часа като я сложа на гърне, всичко е точно, дори през нощта спи по гащички и държи цяла нощ без инциденти.

Проблемът е с голямата нужда, че вече толкова време всеки път си го прави в гащите - обяснявам спокойно, казвам и как трябва да ми казва, че има, и да тича към гърнето, показвам как да го прави и въпреки това не казва. Обещавах и награди, какво ли не...
 За този месец и половина-два сигурно 3-4 пъти успявах да я уцеля след храна и да я слагам на тоалетната, да и говоря нещо, за да я разсейвам, иначе иска да става веднага и успяваше да го свърши там, след което получаваше награда. Но следващия път отново си го вършеше в гащите. Не мисля, че проблемът е, че не може да го задържа, по-скоро сякаш я мързи да се занимаваме с това цялото занимание, така го усещам. Чела, съм, че не трябва да и се карам, като го направи там, но вече не знам дали все пак ако и се скарам, няма да помогне и затова се допитвам до вас.

Пробвала съм и с играчки да показвам, все едно ги изпишкваме тях на гърне, за да и привлека интереса, просто не става. Мисля, че и е доста комфортно спокойно да го направи в гащите, пък после аз веднага я оправям и за нея не е проблем. Един път я оставих 15 минути да постои, за да почувства дискомфорт, но пак нищо - играеше си кротко и чакаше... Моля за съвет.

Другият проблем е при 4 -годишната ми дъщеря - тя пък все още не може да държи през нощта и беше с нощен памперс. Но като видя, че малката и сестра спи по гащи и отказва вече да и слагаме, при което ставаме по 2 пъти на нощ да я изпишкваме и само така държи до сутринта - нормално ли е на тази възраст да не може да държи, вечер не и давам вода и въпреки това събира доста пишкане. На каква възраст би следвало да се буди от това, че и се пишка и да ме вика?

Благодаря предварително.

# 58
  • Мнения: 70
Здравейте отново, искам да ви попитам относно отказването от памперси с какви методи и думи трябва да подходим.

Случаят е следният:

от месец и половина го махнах при малката ми дъщеря, която е на 2 и половина години, с пишкането няма никакъв проблем, понеже издържа много и през 2 часа като я сложа на гърне, всичко е точно, дори през нощта спи по гащички и държи цяла нощ без инциденти.

Проблемът е с голямата нужда, че вече толкова време всеки път си го прави в гащите - обяснявам спокойно, казвам и как трябва да ми казва, че има, и да тича към гърнето, показвам как да го прави и въпреки това не казва. Обещавах и награди, какво ли не...
 За този месец и половина-два сигурно 3-4 пъти успявах да я уцеля след храна и да я слагам на тоалетната, да и говоря нещо, за да я разсейвам, иначе иска да става веднага и успяваше да го свърши там, след което получаваше награда. Но следващия път отново си го вършеше в гащите. Не мисля, че проблемът е, че не може да го задържа, по-скоро сякаш я мързи да се занимаваме с това цялото занимание, така го усещам. Чела, съм, че не трябва да и се карам, като го направи там, но вече не знам дали все пак ако и се скарам, няма да помогне и затова се допитвам до вас.

Пробвала съм и с играчки да показвам, все едно ги изпишкваме тях на гърне, за да и привлека интереса, просто не става. Мисля, че и е доста комфортно спокойно да го направи в гащите, пък после аз веднага я оправям и за нея не е проблем. Един път я оставих 15 минути да постои, за да почувства дискомфорт, но пак нищо - играеше си кротко и чакаше... Моля за съвет.

Другият проблем е при 4 -годишната ми дъщеря - тя пък все още не може да държи през нощта и беше с нощен памперс. Но като видя, че малката и сестра спи по гащи и отказва вече да и слагаме, при което ставаме по 2 пъти на нощ да я изпишкваме и само така държи до сутринта - нормално ли е на тази възраст да не може да държи, вечер не и давам вода и въпреки това събира доста пишкане. На каква възраст би следвало да се буди от това, че и се пишка и да ме вика?

Благодаря предварително.

Здравейте, свалянето на памперса е както резултат от израстването, така и необходима стъпка, която сама по себе си води до #израстване. Трудността при малките деца идва от това, че те развиват волята си, както и осъзнават и осмислят физиологичните си функции, но тези процеси все още не са напълно завършени. В някои моменти могат много лесно да правят връзката между усещането, че им се ходи до тоалетна и мисълта да отидат в тоалетната, понякога не. Обикновено нещата се балансират, когато те поемат пълна #отговорност за тези свои нужди, а тя е тяхна, защото това е тяхното тяло. Това означава да не очакват някой друг да се погрижи за това, а да знаят, че зависи изцяло от тях. Този друг обикновено е родителят. Както когато вървите за ръка и усещате, че детето се отпуска на вас като опора, а когато го пуснете върви само и се справя. Когато родителят изпълнява тази функция, на #децата им отнема по-дълго време да приемат, че ходенето до тоалетна е само тяхна работа. В началото е съвсем нормално възрастните да участват повече като помощ, подсещане и придружаване, но когато се вижда, че детето се справя добре само, хубаво е #родителите да участват все по-малко.

Друг важен въпрос е този за премахването на памперса изобщо – тъй като приучаването към тоалетна е по-комплексен процес, добре е да няма объркващи неща. Децата имат нужда от яснота, за да минат на следващо ниво на #развитие. Ще дам пример с ходенето – ако детето ходи стабилно, не е добре отново да го връщаме в проходилката, защото ще объркаме представата му за това дали може да ходи. Същото се случва с памперсите – когато в някои случаи децата носят, а в други не, у тях остава усещането, че понякога могат да пишкат и акат извън тоалетната. Освен това са объркани и не са напълно сигурни дали са способни да се справят с този процес, не знаят дали могат да управляват физиологията си. Затова махането на памперса е добре да стане веднъж завинаги – т.е. да не се слага повече, нито нощем, нито при пътуване и т.н. Така за родителите ще има един по-труден първоначален период с изцапани дрехи и чаршафи, но в дългосрочен план резултатите ще са много по-добри.

Във вашия случай, това, че голямата ви дъщеря не иска памперс е много добре, показва, че има желание да се справи сама, остава да започне и да се буди – това ще стане, когато спрете да я будите вие – иначе вие играете ролята на отговорник за пишкането нощем и тя няма защо да се опитва да става сама. По-добре да сложите протектор и да се напишква известно време, след което трайно да го преодолее. Когато й върнете отговорността, тя ще се почувства по-способна да се справи и бързо ще свикне. Малката пък не изпитва #трудности да не се напишква, което е много добре, остава да се регулира ходенето по голяма нужда. Имайте предвид, че тя е в период, в който интересът към тези функции е много повишен, децата изследват усещанията си докато ходят по голяма нужда, характерно е за възрастта да им е любопитно, дори приятно. Често това обяснява удължаването на преходния период.

Как става поемането на отговорност? Важно е родителят да поговори с #детето и да му каже ясно, че ходенето до тоалетна вече е негова #отговорност. Децата много добре възприемат и разбират това, отвъд знанието какво точно значи думата „отговорност“. Напр. „Виждам, че вече порастваш и можеш много неща. Много се радвам как добре успяваш да пишкаш сама, мисля че можеш да се справяш и с пишкането, и с акането сама. Това е твоя отговорност, защото е твоето тяло. Повече няма да слагаме памперс, а аз вече няма да те подсещам, защото вярвам, че ще се справиш. Дори и понякога да се напишкаш или наакаш, това не е проблем, ти се учиш и ще можеш все по-добре“. Този разговор е както за детето, така и за родителя – назовава гласно вътрешния процес между двамата. След това възрастният трябва да се въоръжи с търпение и #доверие, да спре да подсеща детето, и да му даде време да достигне тази степен на #самостоятелност. Не е нужно да има дълги обяснения, важно е вътрешно да сте уверени и спокойни с позицията си, защото ако не сте последователни, това ще допринесе за объркването. Тъй като е свързано с доста пране и практически дейности, преценете кога е най-удобно за вас да преминете този процес. Лятото със сигурност е подходящ сезон.

Често наблюдавам, че удължаването на периодите на наакване и напишкване е свързано с настояването на родителите да стане по-бързо и с минимални щети. Напълно рабираемо е, защото е много неприятно. Други родители пък се тревожат дали е нормално процесът да продължава по-дълго и затова им се иска да го забързат. Децата обаче реагират на това, защото го усещат като натиск, а в същото време не се чувстват напълно готови, или пък са объркани. Затова е важно да връщате на детето отговорността, докогато е необходимо, както и да си припомняте на себе си да бъдете търпеливи и да не правите нещата вместо него. По този начин вие ще се подкрепяте, за да го понесете по-леко. А с много трудности около #възпитанието на децата е инересно как в момента, в който се откажем да бързаме и приемем ситуацията, нещата изненадващо се случват доста скоро. Можете да подпомогнете процеса също и като делегирате на момичетата да участват, доколкото могат, в почистването – не като назидание, а като част от усвояването на новите навици. Това, че и двете са в подобен процес, ще ги стимулира и мотивира още повече да се справят. Впечатляващо е колко добре се чувстват децата, когато могат и правят нещата #сами – това им дава много #увереност и стабилност.
 
Пожелавам ви успех!

# 59
  • Мнения: 38
Детето ми е на 1г. и 10м. Като бебе ,беше много контактна и  усмихната махаше с ръка на непознати хора по пейките. Сега е много предпазлива към непознати , като види непознат мъж и вдига ръце да я нося. Не ходи много и при други деца , на площадката играе сама със съоръженията и наблюдава другите какво правят , но по встрани. Това нормално ли е за възрастта й и как да подпомогна социализацията й. Днес едно дете на нейната възраст започна да крещи срещу нея ядосано, без видима причина и тя стоеше и го гледаше без да реагира. На какво според вас се дължи това поведение на другото дете и трябва ли аз да реагирам в такива ситуации ( да я махна от там , да и обясня защо крещи детето или нещо друго ). Благодаря за отделеното време !

# 60
  • Мнения: 430
Здравейте, Милена! Като стана въпрос за памперсите, аз пък да попитам как да стане по най-добрия начин отбиването... Хич не ми е ясно това. Отскоро се приучихме на гърнето, изненадващо веднага /буквално за няколко дни свикна/ и затова още отлагам отбиването, да не е всичко наведнъж. Детето ми вече е големичко /2 г. 2м./, но още не я отбивам, понеже на мен самата ми е много лесно така... Не знам добре ли е или не, продължителното кърмене. И не знам как да започна все пак процеса на отбиване. Използваме го вече почти само за приспиване и когато се пробужда нощем или рано сутрин. Как е най-добре да се процедира на тази възраст? Какво да обяснявам? И как да го заместя при пробужданията? Благодаря!

# 61
  • Мнения: 70
Детето ми е на 1г. и 10м. Като бебе ,беше много контактна и  усмихната махаше с ръка на непознати хора по пейките. Сега е много предпазлива към непознати , като види непознат мъж и вдига ръце да я нося. Не ходи много и при други деца , на площадката играе сама със съоръженията и наблюдава другите какво правят , но по встрани. Това нормално ли е за възрастта й и как да подпомогна социализацията й. Днес едно дете на нейната възраст започна да крещи срещу нея ядосано, без видима причина и тя стоеше и го гледаше без да реагира. На какво според вас се дължи това поведение на другото дете и трябва ли аз да реагирам в такива ситуации ( да я махна от там , да и обясня защо крещи детето или нещо друго ). Благодаря за отделеното време !

Здравейте, в ранната детска възраст има периоди, в които децата изпитват притеснения от непознати. Свързано е с тяхното #израстване и нуждата първо да опознаят някой, преди да му се доверят. Когато нямат опит в #комуникация с много деца или възрастни, нормално е да бъдат по-предпазливи. Обикновено първите периоди на притеснения от непознати се появяват около възрастта на #отделянето, т.е. точно тази, в която е вашата дъщеричка. Тъй като емоционалното отделяне е свързано с изграждане на усещане за „аз“, при децата този процес е съпътстван от повишаване на несигурността, защото допреди това те са се възприемали като едно цяло с майката и това им е давало усещане за пълна защита и сигурност. Сега вече все повече усещат, че са отделно същество и трябва да се справят сами. Докато свикнат с #общуването с други хора, нормално е да се пораждат #чувства на тревожност, които да тласкат децата да потърсят утеха и да предпочитат да стоят при родителя. По принцип преди 2 години интересът към другите деца като цяло е по-повърхностен, защото все още децата са предимно фокусирани върху себе си, след това обикновено любопитството им към хората се разгръща.

Децата имат различни начини да изследват и опознават света – някои го правят предимно чрез действие, други чрез взаимодействие, трети – чрез наблюдение. Всеки тип фукнциониране е добър, защото дава на децата това, от което имат нужда. Децата, които учат чрез наблюдение, обикновено изкарват известно време отстрани, изучават ситуацията, изследват хората и чак след като се почувстват достатъчно информирани и спокойни, пожелават да се включат. Както всяко нещо, този механизъм си има положителни и отрицателни страни – отрицателната е свързана с това, че #спонтанността може да бъде по-малко развита, а положителната – детето има способността да превръща зрителните си възприятия директно в знания и умения, което е признак за висок интелект. В комуникацията обаче опитът трябва да се трупа на собствен гръб, т.е. да мине през личното преживяване на детето. Затова за вашето момиче би било добре да посещава занимания с други деца, които да бъдат едни и същи, да има повторяемост. Така тя ще може да следва своето темпо и постепенно да се отпусне да си взаимодейства с тях. Добре е вие да се съобразите с това и да я оставите да се включи, когато се почувства готова. След изграждане на първите приятелства с други деца, тя ще се почувства много по-уверена в комуникацията като цяло. Липсата на умения в момента допринася за нейната предпазливост.

Вие можете да подпомогнете процеса по няколко начина.
-   Да следвате нейното темпо – да не я пресирате да си играе с другите деца, докато тя самата не пожелае
-   Да отразявате чувствата й – това ще й помогне да ги намести вътре в себе си и да се справи с тях. Независимо дали може да говори или не, добре е вие да опитвате да назовавате с думи това, което се случва с нея. Напр. „Уплаши ли се от баткото?“, „Притесняваш ли се да си играеш с другите деца? Имаш нужда от малко време да ги опозаеш и да се почувстваш по-спокойна?“, „Страх ли те е?“, „Ядосваш ли се на детето, че ти крещи или те е страх от него?“ и т.н. По изражението и реакцията й ще разберете дали сте предположили правилно. Винаги когато децата бъдат отразени, те се успокояват. Получават усещане, че са разбрани, че имат право да се чувстват както се чувстват и че не са сами в преживяванията си. Емоциите се пораждат у децата при взаимодействието със средата и пътят за справяне с тях е през изразяването с думи. Затова за по-малките #деца понякога е трудно да се успокояват, или се фрустрират и изнервят, понеже не могат да си кажат какво усещат. Родителят играе ролята на огледало на вътрешния свят на детето и така то намира успокоение, докато се научи да говори и да си казва само какво чувства. С времето това ще й помогне да се научи да се успокоява по-бързо и да разбира себе си. Колкото по-рано се започне с #отразяването, толкова по-добре за детето.
-   Да стимулирате спонтанността й чрез игри – много добре действат физически игри с гъделичкане, въргаляне, танци, спонтанни движения – те помагат на децата да изследват усещанията си в тялото и да се почувстват по-уверени с грубата моторика и като цяло. Други игри, които стимулират спонтанността, са тези, в които децата се цапат – скачане в локвите, игри с брашно, бои за рисуване с пръсти и т.н. През топлия сезон всичко това може да се прави навън, за да не се притеснявате за последствията вкъщи. Този вид игри са изключително важни за развитието на децата и психическата им #устойчивост в живота.
-   Да я учите да си поставя #граници – това ще й бъде много полезно в ситуации като тази, която описахте с детето, което й крещи. Когато има такива моменти, можете да й казвате напр. „Ако ти е неприятно, кажи му „не“, „стоп“. Ако детето не казва думички още, може да й покажете как да му покаже с ръка „стоп“. Това за децата е много полезно, защото им дава средство, с което да се защитят и да си поставят граници. Можете да я подпомогнете да се научи като го правите в отношенията с нея – когато нещо, което тя прави, не ви е приятно, вие й казвате повече „стоп“, „не“, „не ми е приятно“. Подкрепяйте я да си казва с другите деца, а и с вас. Колкото повече го прави, толкова по-лесно и категорично ще й се получава. Така тези средства за защита ще влязат в нейния речник и тя ще знае какво да прави. Когато децата не знаят как да си поставят граници, има два риска – единият е да усвоят това, което виждат от другите деца по площадките, а то не винаги е много конструктивно; другият – да останат плахи и неуверени в общуването. Минаването през #конфликти е много полезно за тях, но без да знаят как да се отстояват, ще им бъде трудно.

С натрупването на ситуации, в които дъщеря ви общува повече с деца, както и с отразяването и границите, тя ще се почувства по-уверена и устойчива, и със сигурност скоро ще пожелае да бъде с децата.

Желая ви успех!

# 62
  • Мнения: 348
Здравейте,

Дъщеря ми е на 5 години и и предстои операция на клепачите, налага се, защото сегашното им положение затруднява зрението и. Разговаряхме с лекаря, който ни обясни, че самата интервенция не е сложна нито тежка, но за детето ще си бъде стресова ситуация при всички положения. Уговорили сме да постъпим в деня на операцията и е възможно да ни изпишат още на следващия ден. Ще се наложи обаче да остане един цял ден с превръзка на очите. С мъжа ми много се чудим как да обясним, защото се стараем да обсъждаме с нея всичко, което я вълнува. Искаме да е подготвена когато отидем там, защото предполагаме, че така няма да е толкова стряскащо за нея. За сега и разказваме за неговата операция (когато е бил на нейната възраст е претърпял подобна) - че е заспал в болницата и като се е събудил вече е виждал по-добре. Взехме и маска за сън и понякога се редуваме да я слагаме и опипваме разни играчки, с цел да познаем коя е, също опитваме храни със затворени очи. Идеята ни е да не и е за първи път, когато се наложи да остане с превързани очи в болницата.

Ще бъда много благодарна, ако ме посъветвате как да подходим и как да и обясним какво престрои. Също ме притеснява това как да и обясним защо се налага това (не искам това да се превърне в някакъв комплекс в бъдеще).

# 63
  • Мнения: 38
С натрупването на ситуации, в които дъщеря ви общува повече с деца, както и с отразяването и границите, тя ще се почувства по-уверена и устойчива, и със сигурност скоро ще пожелае да бъде с децата.

Желая ви успех!
[/quote]

Благодаря Ви ! Бяхте ми много полезна и ще се възползвам от съветите , които ми дадохте.

# 64
  • Мнения: 70
Здравейте, Милена! Като стана въпрос за памперсите, аз пък да попитам как да стане по най-добрия начин отбиването... Хич не ми е ясно това. Отскоро се приучихме на гърнето, изненадващо веднага /буквално за няколко дни свикна/ и затова още отлагам отбиването, да не е всичко наведнъж. Детето ми вече е големичко /2 г. 2м./, но още не я отбивам, понеже на мен самата ми е много лесно така... Не знам добре ли е или не, продължителното кърмене. И не знам как да започна все пак процеса на отбиване. Използваме го вече почти само за приспиване и когато се пробужда нощем или рано сутрин. Как е най-добре да се процедира на тази възраст? Какво да обяснявам? И как да го заместя при пробужданията? Благодаря!

Здравейте, отбиването е много важна стъпка от израстването на детето. Добре сте направили, че следвате процесите един по един. Когато се съчетаят, на детето му идва в повече, не може да се фокусира и в двата едновременно, поради което може да му отнемат повече време. По отношение на отбиването вие сте изминали по-голямата част от пътя, остава да го финализирате. На тази възраст децата вече са доста съзнателни и могат да се учат на много неща, както и лесно усвояват нови начини за #успокояване. Най-добрият метод за успокояване е #отразяването на чувствата на детето - ще му помогне много да израсне и да постигне нови нива на самостоятелност. Успокояването с кърмене наистина е много лесен вариант, но на тази възраст той може да възпрепятства детето да разгърне потенциала, който носи по отношение на своята осъзнатост. Успокояването чрез отразяване на чувствата дава възможност на детето не просто да стане по-спокойно, но и да осъзнае какво се случва вътре в него и наистина да преработи емоцията. Това е първата крачка към изграждането на #емоционална интелигентност. Следващата е детето да започне само да си казва как се чувства. Малките деца се учат изключително бързо на тези неща. #Отбиването ще помогне на вашата дъщеричка да порасне в няколко аспекта – #отделянето от вас, емоционалното израстване и #самостоятелността. Това, че така добре се е справила със свалянето на памперса показва, че е адаптивна и лесно учи нови неща. Мисля, че ще се справи много добре и с отбиването.

Има няколко важни неща, с които можете да подпомогнете процеса:
-   Добре е когато започнете, вие да сте взели категорично решение, че искате да спрете с кърменето изцяло. Вашето вътрешно усещане е много важно, защото детето се свързва с него. Ако вие се колебаете или не сте сигурна, това може да предизвика объркване у детето. Хубаво е да предприемете действия, когато сте уверена, че искате да спрете. Детето само няма как да пожелае да бъде отбито, но няма да му е много трудно да уважи вашето решение. Тъй като кърменето е взаимодействие, детето знае, че зависи от вас и е свързано с вашето тяло. #Категоричността ви ще направи процеса за детето много по-лесен и ясен.

-   Важно е да проведете топъл разговор с вашата дъщеричка, в който да й кажете своето решение. Бъдете колкото се може по-откровена и й кажете нещата както ги усещате. Напр. „Напоследък много си мислех, че е добре да спра да те кърмя. Виждам колко си пораснала и как добре се справяш с много неща – с игрите, с ходенето до тоалетна и т.н. Беше ми хубаво да те успокоявам и приспивам така, а и ми беше по-лесно, но реших, че вече искам да спра да те кърмя, защото чувствам/мисля, че .... От утре ще спрем с кърменето, сигурно ще ти е трудно, но аз ще съм до теб колкото имаш нужда и съм сигурна, че ще се справиш“.

-   Най-вероятно няколко дни тя ще реагира на тази промяна – може да й е тъжно, да плаче, да е по-напрегната или тревожна. Това е съвсем нормално, промяната е голяма и трябва да се изживее. Привързването на децата към кърменето е свързано предимно със специфичната близост с майката по време на процеса. Това е причината спирането се преживява по-емоционално. За да й е по-леко, вие можете да я подпомогнете като отразявате чувствата й. Така отново ще й давате емоционална близост, което ще й помогне по-лесно да премине през процеса. Отразяването е опит от страна на родителя да разбере и назове какво изпитва детето с думи. Например можете да я питате „Неспокойна ли си? Мога да те гушна, да ти изпея песен, да те погаля. Какво ти се иска?“, „Напрегнато ли ти е? Не си свикнала да заспиваш, без да те кърмя. Предстаявм си колко ти е трудно сега“, „Стресна ли се? Сигурно нещо те е събудило. Уплаши ли се? Аз съм тук, до теб съм“ и т.н. Назоваването на нейните чувства и усещания ще й помогне да се успокои. Разбирането и изразяването на съчувствие от страна на родителя е изключителен лек за всяко страдание на децата, защото отговаря на тяхна много базова и дълбока нужда. Този тип успокояване можете да използвате при пробужданията, както и във всички ситуации, в които детето преживява някаква емоция и не се чувства добре. По отношение на приспиването опитайте различни неща и вижте кое ще й пасне на нея – приказки, галене, релаксираща музика. Добре е да сте физически близо до нея – да сте легнала до нея или да сте я гушнали, така ще й е по-лесно да заспи без кърмене. С отбиването вероятно бързо ще наблюдавате порастване при нея, постепенно ще започне и да се буди нощем по-рядко.

На децата на тази възраст не им трябва много време да приемат новите неща в живота си, особено ако са подкрепяни емоционално от родителите си. Важно е да им се даде време да страдат, когато преминават през такъв тип процеси, а това страдание да бъде прието и посрещнато с разбиране. Когато страданието им е прието, те имат силата да приемат много неща,  благодарение на своята гъвкавост, необремененост и спонтанност. 

Желая ви успех!

# 65
  • Мнения: 430
Благодаря! Наистина и в мен самата нагласата трябва да узрее още малко и съветите Ви ме насърчават и успокояват и несъмнено ще са ми от полза. Благодаря!

# 66
  • Мнения: 70
Здравейте,

Дъщеря ми е на 5 години и и предстои операция на клепачите, налага се, защото сегашното им положение затруднява зрението и. Разговаряхме с лекаря, който ни обясни, че самата интервенция не е сложна нито тежка, но за детето ще си бъде стресова ситуация при всички положения. Уговорили сме да постъпим в деня на операцията и е възможно да ни изпишат още на следващия ден. Ще се наложи обаче да остане един цял ден с превръзка на очите. С мъжа ми много се чудим как да обясним, защото се стараем да обсъждаме с нея всичко, което я вълнува. Искаме да е подготвена когато отидем там, защото предполагаме, че така няма да е толкова стряскащо за нея. За сега и разказваме за неговата операция (когато е бил на нейната възраст е претърпял подобна) - че е заспал в болницата и като се е събудил вече е виждал по-добре. Взехме и маска за сън и понякога се редуваме да я слагаме и опипваме разни играчки, с цел да познаем коя е, също опитваме храни със затворени очи. Идеята ни е да не и е за първи път, когато се наложи да остане с превързани очи в болницата.

Ще бъда много благодарна, ако ме посъветвате как да подходим и как да и обясним какво престрои. Също ме притеснява това как да и обясним защо се налага това (не искам това да се превърне в някакъв комплекс в бъдеще).

Здравейте, подготовката на децата за такива преживявания е наистина много важна. Всичко, което сте направили до момента, е много добро. Благодарение на този подход дъщеря ви ще подготви тялото, #душата и ума си за това, което й предстои. Много са полезни всички различни усещания със затворени очи, които й предоставяте чрез #игрите, както и споделения опит на баща й. Чрез тези дейности тя се доближава до представата за операцията и когато дойде моментът, стресът със сигурност няма да е толкова голям, колкото ако за нея всичко е непознато и не знае какво да очаква. Чудесно е, че разговаряте с нея за нещата, които я вълнуват – това е пътят към хармоничен вътрешен свят на децата. Затова и когато операцията наближи, хубаво е да поговорите открито с нея. В този разговор е най-важно да бъдете максимално искрени и да я преведете през това, което я очаква. Ето няколко препоръки:

-   За да може тя да приеме нещата по-леко и спокойно, добре е преди да започнете разговора, вие да сте постигнали относително спокойствие и да сте приели ситуацията цялостно, с позитивите и негативите - като много важна грижа за детето, която ще допринесе за по-доброто здраве, осъществява се сравнително бързо и лесно, но изисква преживяване на неудобство, #стрес и притеснения. Поради своята #адаптивност и гъвкавост, децата като цяло се справят много добре при операции и интервенции, стига родителите да успеят да се погрижат за своята тревога. Важно е, защото възрастните са източникът на сигурност и стабилност за #детето в такива моменти, а децата са много сензитивни и лесно се свързват с #емоциите на родителите си и те влияят на техните емоции. Това в никакъв случай не означава да не се страхувате или притеснявате, защото да бъдеш спокоен, когато на детето ти му предстои операция, не е възможно. Не е и необходимо да сте напълно спокойни, но е много важно да подкрепяте себе си, да се подкрепяте един друг и да правите повече неща, които ви носят спокойствие и радост. По този начин ще заредите своите ресурси, за да можете и вие да минете по-леко през процеса, както и да бъдете максимално полезни за детето.

-   Как да й кажете за операцията? Добре е това да стане няколко дни преди самата операция, за да може тя да свикне с мисълта и да има време да изживее своите притеснения. Чрез разказите на таткото за неговите преживявания вие вече много сте улеснили поднасянето на информацията за нейната операция. Можете да й разкажете всичко с подробности, като се позовавате и на неговата история. Тя е психична опора, защото таткото е преминал през подобно нещо и се справил. Подробностите са много важни, защото децата обикновено заместват липсващата информация чрез своето #въображение. Особено когато са тревожни, имат тенденция да си представят нещата по-страшни, отколкото са. Добре е също да поговорите за #чувствата, които е възможно тя да изпита по време на престоя си в болницата, както и да включвате практични неща, които носят спокойствие. Ето какво например бихте могли да й кажете: „Твоите очички, също както тези на татко като е бил малък, са по-чувствителни и имат нужда от малка операция. Тя ще ти помогне да виждаш още по-добре. Ще отидем при доктора в болницата и ще си имаме специална стая, в която ще си почиваме. Ние с тати ще сме с теб през цялото време, а докато си при доктора, ще те чакаме и ще си мислим хубави неща за теб. Докторът знае точно какво да направи, за да помогне на твоите очички и ние знаем, че е много добър. Когато отидеш при него, ти ще заспиш, той ще се погрижи за твоите очички, и като се събудиш, всичко ще е минало. За да могат очичките да се възстановят, ще им трябва малко почивка. Те хубаво ще си починат, защото ще имаш една превръзка, която ще ги пази, както тази, с която спиш. За известно време ти няма да можеш да ни виждаш, но ние ще сме до теб и ще ни чуваш и усещаш. Може това да ти е малко странно, може и да се притесниш, ние ще сме до теб постоянно и ще ти помогнем да се справиш със страха, както и татко е бил със своите родители и е успял да се справи. Може пък и да ти бъде забавно, както когато си играем на игрите, в които познаваш играчките със затворени очи“.

-   След като й кажете и разкажете, обърнете внимание на чувствата, които са се породили. Питайте я какво чувства в момента, притеснява ли се, дали е объркана, какво си мисли и си представя. Важно е да й дадете пространство да сподели, да се изрази, както и да задава въпроси, на които вие да отговаряте. По отношение на нейните чувства, добре е те да бъдат приети, валидизирани и нормализирани, т.е. ако изрази #притеснения, можете да й кажете, че е нормално да се чувства така и всеки на нейно място би се притеснявал. Хубаво е да я предразположите и стимулирате да изрази всичко, което изпитва. Таткото също може да сподели какви чувства е изпитал и какво му е помогнало да се справи с тях. Възможно е и тя да не реагира веднага с притеснение, а то да се появи по-късно. Можете да й напомните, че винаги може да говори с вас, да ви зададе въпроси или да ви сподели как се чувства.

-   Можете да разиграете цялата ситуация с нейните играчки като ролева игра – нека тя разпредели участниците и тя да води процеса. Това ще й помогне да интегрира ситуацията, както и ще ви даде повече информация какво е в нейната глава и от какво тя има нужда, за да бъде спокойна. Можете и да й прочетете приказка по темата – в момента се сещам за Франклин, една от книжките беше „Франклин отива в болница“. Приказката също ще помогне за подготовката за прежияването.

-   По въпроса защо се налага операцията можете да й обясните, че нейните очи имат нужда от малко помощ, за да работят добре и тя да вижда всичко лесно и ясно. Децата обикновено приемат своите особености и различия много по-лесно, отколкото си представяме. За да нормализирате преживяването й, можете да поговорите и за други трудности, които хората имат с очите. Напр. „Някои хора не могат да виждат добре наблизо и имат нужда да отдалечат книгата си еей така, за да виждат буквите като четат; други пък не могат да виждат надалече и затова присвиват очи, за да видят по-далечна табелка. За да не им е толкова трудно, някои носят очила, други носят лещи и така могат да виждат като другите.“ Също така можете да поговорите за #здравето по принцип и да й кажете, че няма как на един човек всичко винаги да му е наред – някои хора понякога ги боли корема, други гърба, крака и т.н. На някои им правят операции, други взимат лекарства, но всички правят тези неща, защото искат да бъдат здрави.

Вярвам, че цялото преживяване ще бъде много полезно за вашата дъщеря – не само във физически, но и в психичен план. Тя ще изживее нови усещания, ще постигне ново ниво на развитие и израстване, ще стане много по-силна, смела и устойчива. Ще научи и ценен урок - че здравето е нещо много хубаво, важно е да се грижим за него и да правим каквото е необходимо, за да живеем по-здрави и по-щастливи.

Пожелавам ви успех!

# 67
  • Мнения: 16 262
Здравейте!
От известно време дъщеря ми се буди нощно време и плаче истерично ипродължително като нищо не може да ь успакои,дори ме гони от стаята и нита с гушкане,нито с говорене се успокоява. Каква може да е причината?
Да спомена,че от година и половина(тя сегя е на 3 г) не спи обеден сън,много е жизнена и активна през деня.

# 68
  • Мнения: 348
Много Ви благодаря за съветите! 💐

Вярвам, че цялото преживяване ще бъде много полезно за вашата дъщеря – не само във физически, но и в психичен план. Тя ще изживее нови усещания, ще постигне ново ниво на развитие и израстване, ще стане много по-силна, смела и устойчива. Ще научи и ценен урок - че здравето е нещо много хубаво, важно е да се грижим за него и да правим каквото е необходимо, за да живеем по-здрави и по-щастливи.

Пожелавам ви успех!

Последна редакция: вт, 09 юни 2020, 08:54 от bubanka

# 69
  • Мнения: 70
Здравейте!
От известно време дъщеря ми се буди нощно време и плаче истерично ипродължително като нищо не може да ь успакои,дори ме гони от стаята и нита с гушкане,нито с говорене се успокоява. Каква може да е причината?
Да спомена,че от година и половина(тя сегя е на 3 г) не спи обеден сън,много е жизнена и активна през деня.

Здравейте, сънят е едно от основните средства, чрез които нервната система се възстановява от преживяванията през деня. Такъв тип нощни събуждания при #децата не са нещо необичайно, обикновено са свързани с #напрежение или неспокойствие, което е в процес на преработка по време на спането, и често се провокират от сънища или стряскане. Характерни са при децата с повече енергия, могат да се случват след по-напрягащи или вълнуващи дни, а могат и да бъдат резултат от нормални вътрешни процеси, свързани с порастването. В тази възраст се случват много различни неща едновременно, защото развитието е интензивно във всяко отношение – интелектуално, емоционално, социално, поведенчески, физически. От целия този поток на вътрешни процеси понякога психиката се претоварва и това може да се отрази на качеството на съня.

По време на такова интензивно разстройване, което описвате, детето изпитва силна емоция и е в полубудно състояние – между дълбокия сън, въображението и реалността. Много е вероятно дъщеря ви да има усещане като да не знае къде е и какво точно се случва, поради което стресът от събуждането е още по-силен. В такъв момент детето изпитва #страх, обърканост и #фрустрация, с които нервната система се опитва да се справи, но в същото време още не е заработила добре, защото не се е събудило напълно. Оттам идва и трудността на детето да се успокои и усещането за нещо непреодолимо, към което е трудно да се намери правилен подход. Поради спецификата, че това се случва почти насън, детето не е в състояние в момента да направи контакт с #възрастния, тъй като му е трудно да направи и контакт със себе си. Затова и отблъсква близостта и може дори да прояви агресия. По този начин ни показва, че има нужда да бъде оставено само да намери равновесието си. Важно е да знаете, че това ще се случи - колкото и силна да е емоцията, детето ще намери начин да се успокои, възстановявайки малко по малко своя #баланс. Цялата емоционална криза се разиграва вътре в него и е твърде интензивна, за да може то да си даде сметка какво се случва и да се изрази, още повече, че не е напълно будно. Това е причината всеки опит от страна на възрастния за помощ да бъде отхвърлян.

 Ролята на родителя в такъв момент не е лесна, но е много важна. Тя се изразява в това да бъдете там и да сте до детето, без да се опитвате да правите нещо конкретно. Следвайки сигналите, които дава, да се съобразявате с темпото му на справяне и нуждата му от дистанция, но да останете в стаята. Ако не дава да го гушнете, значи има нужда от свобода на движение, и е добре да се съобразите с това. Ако не ви чува, не е нужно да му говорите в този момент. Можете да показвате #подкрепата си чрез леко докосване от време на време, или кратко и ясно да казвате „Тук съм, до теб съм, ще се справиш“. Неговата психика сама ще намери пътя, но ще й трябва малко време. За да си помогнете в такъв момент, добре е да знаете, че понякога да бъдеш отстрани и да се опитваш да успокоиш дете в такова състояние, може да е по-трудно, отколкото за самото дете да се справи с #кризата. Затова е хубаво да бъдете съзнателни и да помогнете на себе си да запазите #спокойствие, доколкото можете. Това ще стане като имате реалистични очаквания и помните, че няма нещо практическо, което да направите и детето да се успокои веднага. Не защото не се справяте, а защото такова е естеството на състоянието. Опитайте да дишате дълбоко и да си кажете, че това ще отмине, много внимателно установявайте контакт с детето, като наблюдавате кога и по какъв начин това ще бъде възможно. Когато интензивността намалее и усетите, че детето се отваря към вас, можете да опитате малко по-голяма #близост. За да се получи добре, можете да я попитате „Искаш ли да те гушна или още не си готова?“. Както и да се развие цялото преживяване, знайте, че най-важното е детето да не е само в такъв момент. Вашето загрижено присъствие е изключително ценно и е най-доброто, което можете да му дадете.

Хубаво е да опитате да говорите с вашата дъщеричка за това нейно преживяване, след като се успокои или на другия ден, когато е спокойна. Можете да отразите #чувствата й, като я попитате какво се е случило, дали е сънувала нещо, дали се е стреснала, много ли се е уплашила, какво е имала нужда вие да направите, много ли й е било трудно да се успокои и т.н. Ако е сънувала сън и си го спомня, може да го нарисува, може да нарисува и самото чувство, което е изпитала. Това ще й помогне още повече да се изрази. Можете също да й споделите как вие сте се почувствала – за вашия страх, усещане за #безсилие и т.н. Важно е за близостта помежду ви да имате открита и #автентична комуникация. Можете също и да поговорите дали има нещо, което я напряга напоследък, нещо, за което се притеснява или й липсва, нещо, което й се иска. Много добре действат също ритуалите за споделяне преди лягане вечер - да си говорите за деня, да минете през хубавите и трудните неща, които са се случили, за да осмисли чувствата, които е изпитала, да не ги задържа и да ги намести вътре в себе си. Така и психиката ще се разтовари, за да може да се възстанови по-спокойно през нощта. Споделянето винаги разрежда напрежението, защото дава възможност на емоциите и преживяванията да бъдат назовани и съпреживяни, а това са двете най-важни неща за справянето с тях.

Пожелавам ви успех!

# 70
  • Мнения: 2 156
Здравейте. Синът ми е на 10 и напоследък, в рамките на последните три месеца, се появиха някои проблеми, паралелно с провеждането на онлайн обучение за него и работа от къщи за нас. Прекалено присърце прие мерките, които бяха наложени във връзка с COVID - да се стои вкъщи, да се мият ръце. Включително, след като баба му чула по телевизията, че котките може да пренасят COVID, и настояла да не гали котката, отказваше да гали домашната ни котка (той много я обича). С много търпение му обяснявах, че не е нужно постоянно да си мие ръцете, като за радост във времето се успокои и престана. Казвах му, че спокойно може да гали котката и я галех и гушках в негово присъствие. Междувременно, котката роди, и сега галим и играем с котката и малките й. Към момента проблемът, който остана е, че той все още излиза навън доста предпазливо и все пита дали не е нужно да си сложи маска. Освен това, както повреме на мерките, така и сега, вечер проверява по няколко пъти дали е заключено, дали си е сложил телефона да се зарежда и пр., трудно заспива. Засега все още, когато стане време за сън, сядам в едно кресло в неговата стая и си говорим, докато заспи - така казва, че се чувства по-спокоен. Все още работим от къщи, но предполагам, че до седмица ще бъда отново в офиса. Притеснено ми е, че появилите се проблеми не са отшумели все още.

# 71
  • Мнения: 70
Здравейте. Синът ми е на 10 и напоследък, в рамките на последните три месеца, се появиха някои проблеми, паралелно с провеждането на онлайн обучение за него и работа от къщи за нас. Прекалено присърце прие мерките, които бяха наложени във връзка с COVID - да се стои вкъщи, да се мият ръце. Включително, след като баба му чула по телевизията, че котките може да пренасят COVID, и настояла да не гали котката, отказваше да гали домашната ни котка (той много я обича). С много търпение му обяснявах, че не е нужно постоянно да си мие ръцете, като за радост във времето се успокои и престана. Казвах му, че спокойно може да гали котката и я галех и гушках в негово присъствие. Междувременно, котката роди, и сега галим и играем с котката и малките й. Към момента проблемът, който остана е, че той все още излиза навън доста предпазливо и все пита дали не е нужно да си сложи маска. Освен това, както повреме на мерките, така и сега, вечер проверява по няколко пъти дали е заключено, дали си е сложил телефона да се зарежда и пр., трудно заспива. Засега все още, когато стане време за сън, сядам в едно кресло в неговата стая и си говорим, докато заспи - така казва, че се чувства по-спокоен. Все още работим от къщи, но предполагам, че до седмица ще бъда отново в офиса. Притеснено ми е, че появилите се проблеми не са отшумели все още.

Здравейте, последните месеци и цялата ситуация около вируса се отразиха на децата. Липсата на достатъчно разнообразни социални контакти, онлайн обучението с всичките си особености, недостатъчното свободно движение, покачването на напрежението в #семейството и в обществото като цяло, всичко това са фактори, които допринасят за изостряне и ескалация на някои трудности, които са имали до момента, но са се справяли с тях посредством динамиката в ежедневието. При децата в училищна възраст се засилиха #неувереността, неспокойствието, самокритичността, нервността и т.н. Това е нормално, защото естеството на положението е свързано със затваряне и ограничаване във външния свят, което стимулира излизането на преден план на затруднения във вътрешния свят.

 От това, което сте написала, оставам с усещането, че при вашето момче се е покачила #тревожността. Вашите подходи да успокоявате неговите притеснения са доста добри, затова и дават резултат. Вие сте му помогнали успешно да преодолява конкретни страхове един по един. Явно, че той ви има доверие и ви усеща като голяма опора. Също така е възприемчив и всъщност се справя доста бързо – все пак са минали само три месеца. Това, че заспива трудно, показва, както и вие сте усетили, че все още у него са останали притеснения. Трябва да имате предвид, че в тази възраст се разгръщат някои #страхове, които са свързани с #израстването и са нормална част от #развитието на детето – страхът да не се случи нещо с близките, страхът от смъртта, страхът от странни неща, които могат да му направят нещо, страхът от бедствия. Вероятно при вашия син са се комбинирали два фактора – възрастово обусловените страхове и притесненията около вируса. Ако и по принцип е по-сензитивен и чувствителен, съвсем обяснимо е, че е приел присърце мерките за безопасност. Хубаво е да продължите да си говорите вечер още известно време, докато той съвсем се успокои и спре да има нужда от това. Преди лягане можете да си говорите за неутрални неща, които не са свързани с неговите притеснения, но през деня, когато намерите подходящ момент, добре е да поговорите за неговите #чувства. Ефективното справяне с #емоциите минава задължително през #осъзнаване, назоваване и #изразяване от страна на детето. На #психиката не й трябва повече от това. Вие можете да го подпомогнете като отразите неговите чувства чрез въпроси. Това ще му помогне да се свърже с емоциите си, да ги извади, а не да ги трупа в себе си, да ги осмисли и да ги преработи. Напр. „От какво се притесняваш? Какво си представяш, че ще се случи?“, „Кое е най-лошото, което си мислиш, че ще се случи?“, „Какво те плаши в това да се разболеем – как си представяш, че ще се развият нещата?“, „От какво най-много те е страх?“, „Какви мисли ти минават през главата?“, „За себе си ли се притесняваш или се притесняваш за нас?“, „От какво друго те е страх?“, „От какво имаш нужда, за да се почувстваш по-спокоен?“ и т.н. Самото назоваване на нещата, които го плашат, в подкрепяща среда, ще му помогне да се успокои. От ваша страна е достатъчно да #валидизирате чувствата му, да проявите разбиране и съчувствие. Важното е той да се отпусне да говори повече и да стигне до по-голяма дълбочина. Вашият диалог по отношение на неговия вътрешен свят в последствие ще се превърне в негов вътрешен диалог – начина, по който ще се отнася към емоциите си и ще се самоподкрепя. Чрез #отразяването вие ще му помогнете да опознае себе си по-добре, да си даде сметка какво се случва, а след няколко такива разговора той сам ще започне по-лесно да назовава чувствата си, да се самоуспокоява и саморегулира. Този подход е много ефективен и в ежедневието – когато го усещате по-напрегнат, стресиран, уплашен, или когато ви пита дали да си сложи маска и т.н.

Ето и още няколко идеи, които да подпомогнат справянето с притесненията:
-   Да си направите заедно по един списък с нещата, от които ви е #страх, или да ги нарисувате, след което да си ги споделите един на друг. За него ще е облекчаващо да чуе, че и вие се страхувате.
-   Да му разкажете за свой страх от #детството, как сте се чувствали и как сте се справили, какво ви е помогнало.
-   Повече творчески занимания, които помагат на децата да изразяват нещата, които ги тормозят. Рисуване с пръсти, мачкане на глина, кинетичен пясък и т.н. - тези дейности стимулират едновременно спонтанността и концентрацията, като по този начин балансират нервната система.
-   Повече физически активности, в които може да се отпуска – неструктурирани #игри и дейности с тичане, скачане, въргаляне, цапане
-   Да го стимулирате да рисува усещанията и чувствата си, да се изразява чрез цветове и форми. Можете да му предложите да нарисува страха си – от какво го е страх или да изобрази самото чувство с цвят и форма; или да нарисува напрежението си; или да драска, докато се успокои. След това е добре да поговорите за това – какво е нарисувал, как се е чувствал, докато рисува, после олекнало ли му е, и най-важната част – какво иска да добави на картината, което би му дало спокойствие. И нека го добави.

В комбинация с вашето успокояващо присъствие, всички тези подходи ще подкрепят детето да изгради повече стратегии за справяне с тревогите и да ги преодолява успешно сега и занапред. Ще му помогнат и да стане по-осъзнат, спокоен и уверен.

Желая ви успех!

# 72
  • Мнения: 430
Здравейте отново! Понеже споменахте в отговора си, че след отбиване се постига по-голяма самостоятелност в детето, затова бих искала да попитам и това: След изолацията и подновените срещи с деца и хора, наблюдавам, че дъщеричката ми е по-срамежлива в сравнение с преди. През есента при всекидневните ни излизания в парка, сама се вреше при по-големи деца, при хора на пейките, при майки с колички. Седеше при тях и даже не успявах да я извеждам. Сега след зимата и особено след този изолиран период, свикна да е само с нас с баща й, и сега (на 2г. 2 м.) при контактите с др.деца е доста свенлива, плаха, седи все около мен, трябва й известно време да се отпусне да тича по-далеч от мен и да се заиграе при други. Това нормален етап ли е, понеже сега е по-осъзната, не така първосигнална, или да е отвикнала от контакти през този период, или понеже почнах работа и не съм вече постоянно с нея... Има ли връзка и това, че още не съм я отбила...
Благодаря!


quote author=Милена Каменова link=topic=1195292.msg40855389#msg40855389 date=1591386088]
Здравейте, Милена! Като стана въпрос за памперсите, аз пък да попитам как да стане по най-добрия начин отбиването... Хич не ми е ясно това. Отскоро се приучихме на гърнето, изненадващо веднага /буквално за няколко дни свикна/ и затова още отлагам отбиването, да не е всичко наведнъж. Детето ми вече е големичко /2 г. 2м./, но още не я отбивам, понеже на мен самата ми е много лесно така... Не знам добре ли е или не, продължителното кърмене. И не знам как да започна все пак процеса на отбиване. Използваме го вече почти само за приспиване и когато се пробужда нощем или рано сутрин. Как е най-добре да се процедира на тази възраст? Какво да обяснявам? И как да го заместя при пробужданията? Благодаря!

Здравейте, отбиването е много важна стъпка от израстването на детето. Добре сте направили, че следвате процесите един по един. Когато се съчетаят, на детето му идва в повече, не може да се фокусира и в двата едновременно, поради което може да му отнемат повече време. По отношение на отбиването вие сте изминали по-голямата част от пътя, остава да го финализирате. На тази възраст децата вече са доста съзнателни и могат да се учат на много неща, както и лесно усвояват нови начини за #успокояване. Най-добрият метод за успокояване е #отразяването на чувствата на детето - ще му помогне много да израсне и да постигне нови нива на самостоятелност. Успокояването с кърмене наистина е много лесен вариант, но на тази възраст той може да възпрепятства детето да разгърне потенциала, който носи по отношение на своята осъзнатост. Успокояването чрез отразяване на чувствата дава възможност на детето не просто да стане по-спокойно, но и да осъзнае какво се случва вътре в него и наистина да преработи емоцията. Това е първата крачка към изграждането на #емоционална интелигентност. Следващата е детето да започне само да си казва как се чувства. Малките деца се учат изключително бързо на тези неща. #Отбиването ще помогне на вашата дъщеричка да порасне в няколко аспекта – #отделянето от вас, емоционалното израстване и #самостоятелността. Това, че така добре се е справила със свалянето на памперса показва, че е адаптивна и лесно учи нови неща. Мисля, че ще се справи много добре и с отбиването.

Има няколко важни неща, с които можете да подпомогнете процеса:
-   Добре е когато започнете, вие да сте взели категорично решение, че искате да спрете с кърменето изцяло. Вашето вътрешно усещане е много важно, защото детето се свързва с него. Ако вие се колебаете или не сте сигурна, това може да предизвика объркване у детето. Хубаво е да предприемете действия, когато сте уверена, че искате да спрете. Детето само няма как да пожелае да бъде отбито, но няма да му е много трудно да уважи вашето решение. Тъй като кърменето е взаимодействие, детето знае, че зависи от вас и е свързано с вашето тяло. #Категоричността ви ще направи процеса за детето много по-лесен и ясен.

-   Важно е да проведете топъл разговор с вашата дъщеричка, в който да й кажете своето решение. Бъдете колкото се може по-откровена и й кажете нещата както ги усещате. Напр. „Напоследък много си мислех, че е добре да спра да те кърмя. Виждам колко си пораснала и как добре се справяш с много неща – с игрите, с ходенето до тоалетна и т.н. Беше ми хубаво да те успокоявам и приспивам така, а и ми беше по-лесно, но реших, че вече искам да спра да те кърмя, защото чувствам/мисля, че .... От утре ще спрем с кърменето, сигурно ще ти е трудно, но аз ще съм до теб колкото имаш нужда и съм сигурна, че ще се справиш“.

-   Най-вероятно няколко дни тя ще реагира на тази промяна – може да й е тъжно, да плаче, да е по-напрегната или тревожна. Това е съвсем нормално, промяната е голяма и трябва да се изживее. Привързването на децата към кърменето е свързано предимно със специфичната близост с майката по време на процеса. Това е причината спирането се преживява по-емоционално. За да й е по-леко, вие можете да я подпомогнете като отразявате чувствата й. Така отново ще й давате емоционална близост, което ще й помогне по-лесно да премине през процеса. Отразяването е опит от страна на родителя да разбере и назове какво изпитва детето с думи. Например можете да я питате „Неспокойна ли си? Мога да те гушна, да ти изпея песен, да те погаля. Какво ти се иска?“, „Напрегнато ли ти е? Не си свикнала да заспиваш, без да те кърмя. Предстаявм си колко ти е трудно сега“, „Стресна ли се? Сигурно нещо те е събудило. Уплаши ли се? Аз съм тук, до теб съм“ и т.н. Назоваването на нейните чувства и усещания ще й помогне да се успокои. Разбирането и изразяването на съчувствие от страна на родителя е изключителен лек за всяко страдание на децата, защото отговаря на тяхна много базова и дълбока нужда. Този тип успокояване можете да използвате при пробужданията, както и във всички ситуации, в които детето преживява някаква емоция и не се чувства добре. По отношение на приспиването опитайте различни неща и вижте кое ще й пасне на нея – приказки, галене, релаксираща музика. Добре е да сте физически близо до нея – да сте легнала до нея или да сте я гушнали, така ще й е по-лесно да заспи без кърмене. С отбиването вероятно бързо ще наблюдавате порастване при нея, постепенно ще започне и да се буди нощем по-рядко.

На децата на тази възраст не им трябва много време да приемат новите неща в живота си, особено ако са подкрепяни емоционално от родителите си. Важно е да им се даде време да страдат, когато преминават през такъв тип процеси, а това страдание да бъде прието и посрещнато с разбиране. Когато страданието им е прието, те имат силата да приемат много неща,  благодарение на своята гъвкавост, необремененост и спонтанност.  

Желая ви успех!
[/quote]

# 73
  • Мнения: 70
Здравейте отново! Понеже споменахте в отговора си, че след отбиване се постига по-голяма самостоятелност в детето, затова бих искала да попитам и това: След изолацията и подновените срещи с деца и хора, наблюдавам, че дъщеричката ми е по-срамежлива в сравнение с преди. През есента при всекидневните ни излизания в парка, сама се вреше при по-големи деца, при хора на пейките, при майки с колички. Седеше при тях и даже не успявах да я извеждам. Сега след зимата и особено след този изолиран период, свикна да е само с нас с баща й, и сега (на 2г. 2 м.) при контактите с др.деца е доста свенлива, плаха, седи все около мен, трябва й известно време да се отпусне да тича по-далеч от мен и да се заиграе при други. Това нормален етап ли е, понеже сега е по-осъзната, не така първосигнална, или да е отвикнала от контакти през този период, или понеже почнах работа и не съм вече постоянно с нея... Има ли връзка и това, че още не съм я отбила...
Благодаря!

Здравейте, вероятно всички фактори, които описвате, имат значение. Най-съществено въздействие според мен оказва отвикването от #комуникация с повече и различни хора, докато сте били по-изолирани през последните месеци. При децата ежедневният непосредствен опит има най-голямо влияние върху уменията им и тяхната увереност. Причината е в процесите на #адаптация, които се случват вътре в тях. При промените в начина на живот те се адаптират, свикват и придобиват рутина. Когато тя се наруши обаче, при децата настъпва преформулиране на навиците, което е съпътствано със стрес. Най-силно тези механизми работят по отношение на социалните умения и отделянето от родителите. Затова често, когато децата започнат да ходят на детска градина, но по някаква причина се налага да прекъснат за известно време, след това може да им е по-трудно в началото. Най-тежко е за тези #деца, които все още не са били напълно адаптирани преди прекъсването – след отсъствие при тях адаптацията започва почти отначало. Преди карантината вашата дъщеричка е била точно в периода на по-голямо отваряне към външния свят и тъкмо на прага на втората година, когато водеща е #социализацията извън #семейството и емоционалното #отделяне от родителите. Заради неизбежното оставане вкъщи тя не е успяла да премине през тези процеси напълно, поради което сега започва отново да ги доразвива. Адаптирала се е да бъде постоянно с вас, позабравила е какво може в комуникацията с другите, затова в момента външната социална среда й предизвиква #тревожност и несигурност. Тя има нужда едновременно: 1. да се почувства по-сигурна да е далече от вас и да не се страхува, че ако се отдели, ще загуби връзка с вас, и 2. да възстанови своята увереност с другите деца. И двете неща ще се случат постепенно и с повече опит и практика.

Когато детето е готово да се отдели емоционално, то тръгва надалеч от родителя, спокойно и с #любопитство започва да изследва средата, а когато се разстрои или има нужда, търси възрастния за #подкрепа. Във вашия случай #отделянето е започнало добре, сега остава да извървите останалата част от пътя. Освен прекъсването, има значение и това, че сте започнала работа. Това е много добра крачка, много полезна за детето, а и за вас, но отново има нужда от малко време, за да може тя да го приеме. Нормално е в момента да предпочита да бъде с вас, защото е свикнала в последно време да сте постоянно заедно, а сега й липсвате. Кърменето също вероятно оказва влияние. То е много привързващо за децата, дава им усещане за онази симбиотична #свързаност, когато са били по-мънички, поради което може да създаде объркаване у детето относно отделянето. Друг не маловажен фактор е, че и вие самата сте в същите вътрешни процеси – адаптация към новата работа и отделяне от дъщеричката. Много преживявания и #емоции присъстват едновременно между вас двете, затова е важно да им дадете малко време и търпение да се наместят. Хубаво е промените да бъдат една по една, а не всички накуп, т.е. след като свикнете да бъдете повече време разделени и усетите, че и двете сте по-спокойни с това, можете да преминете към още едно ниво на отделянето – отбиването. Докато това се случи е важно да си имате качествено време двете заедно и време навън с други деца, да отразявате #чувствата й и да споделяте своите, и най-вече да си се радвате взаимно Simple Smile

# 74
  • Мнения: 430
Благодаря отново за ценните съвети!
А Вие смятате ли, че е добре да се посещава ясла, защото аз мисля, че след 3 г.за градина е по-добре и децата тогава са по-готови да се отделят от дома и да са самички и така съм решила за моята дъщеричка. Но предвид тази ситуация, която описах, би ли било полезно или би причинило по-голям стрес (както мисля сега)?...

Последна редакция: пн, 15 юни 2020, 19:01 от Wild Wind

# 75
  • Мнения: 70
Благодаря отново за ценните съвети!
А Вие смятате ли, че е добре да се посещава ясла, защото аз мисля, че след 3 г.за градина е по-добре и децата тогава са по-готови да се отделят от дома и да са самички и така съм решила за моята дъщеричка. Но предвид тази ситуация, която описах, би ли било полезно или би причинило по-голям стрес (както мисля сега)?...

Със сигурност е добре да се изчака малко във вашия случай, за да не се струпват още промени за детето, но когато се балансират нещата, мисля, че ще й бъде доста полезно. Важно е обаче такова решение да се вземе в синхрон с усещанията на родителите и най-вече на вас като майка, защото е свързано с индивидуалните особености на детето, които вие най-добре познавате, възгледите ви по тези теми, и нуждите на семейството в конкретния момент. Иначе посещаването на ясла и градина се отразява много добре на малките деца – общо взето след като постигнат някакво ниво на самостоятелност (ходене, хранене, относително справяне със средата), спокойно могат да изкарват деня си в градина – първоначално до обяд, после и за цял ден. Когато педагозите на съответното място имат добър подход и отделят специално внимание на емоционалното състояние на децата, по-мъничките се адаптират и свикват даже по-бързо и лесно от по-големите. Ако грижата е адекватна, посещението на заведение за малки деца улеснява и отделянето, и социализацията.

# 76
  • Мнения: 569
Здравейте,

Не знам дали въпросът ми е за тук, но ще пробвам. Имам момченце на почти 4 год, което по-принцип е кротко като цяло и не е много общителен, но откакто се е родил е много ревлив. С времето разбрах, че е не е бешеки период, а много държи нещото да стане по точно определен начин и ако не се случи това води до такава истерия, която като по-малък траеше по 1 - 2 часа през който е бил абсолютно неадекватен, за да кажа каквото и да било. И така е възможно денят ни да мине с няколко такива истерии. С времето намаляха наистина и успявам да ги стопирам за около 30 мин, но пак ги има и съм крайно изтощена. Изчела съм доста неща, пробвала съм различни подходи, но все си мисля, че на тази възраст е прекалено.
Случката от днес, която ме провокира да напиша този пост е следната:
Отивам да го взема от градината, с широка усмивка и добро настроение, говорим си как е минало, решихме какво ще хапнем за вечеря, взехме си нещата за разходка навън, взехме колелото и пред входа си говорим на къде ще тръгнем. Той поиска да отида наляво и аз го направих само, че точно днес се заблуди кое е наляво и кое надясно. При което аз казвам нещо от сорта "ти май се шегуваш!?, коя ти е дясната и коя лявата ръка?" той отговаря грешно и аз казвам, че не е така. При което започнаха едни крясъци, ревове, подскачане, истерии. Тъкмо дойдоха съседи като застана зад мен седи и ме дърпа аха да падна назад. Реших, че е по-добре да се приберем, за да се успокои. Още рев, че иска да излезе и започва да ме удря и рита много сериозно ядосан понеже не става, това, което иска. Като се поуспокои се започва "извинявай аз повече няма така да правя". Много говорим често казва "човек може да е разстроен без да плаче и може да е ядосан без да удря". Не бих казала, че е агресивен спрямо други деца и навън, но в къщи и спрямо мен го прави.

Извинявам се за дългия пост и ще се радвам да прочета мнение на човек с опит. Нормално ли е това? Вече се замислям дали пък не трябва да го водя на психолог или си въобразявам. Също да отбележа, че ходи на градина и принционо казват, че добро и самостоятелно дете и никога не са ми казвали, че виждат проблем в поведението му.

# 77
  • Мнения: 70
Здравейте,

Не знам дали въпросът ми е за тук, но ще пробвам. Имам момченце на почти 4 год, което по-принцип е кротко като цяло и не е много общителен, но откакто се е родил е много ревлив. С времето разбрах, че е не е бешеки период, а много държи нещото да стане по точно определен начин и ако не се случи това води до такава истерия, която като по-малък траеше по 1 - 2 часа през който е бил абсолютно неадекватен, за да кажа каквото и да било. И така е възможно денят ни да мине с няколко такива истерии. С времето намаляха наистина и успявам да ги стопирам за около 30 мин, но пак ги има и съм крайно изтощена. Изчела съм доста неща, пробвала съм различни подходи, но все си мисля, че на тази възраст е прекалено.
Случката от днес, която ме провокира да напиша този пост е следната:
Отивам да го взема от градината, с широка усмивка и добро настроение, говорим си как е минало, решихме какво ще хапнем за вечеря, взехме си нещата за разходка навън, взехме колелото и пред входа си говорим на къде ще тръгнем. Той поиска да отида наляво и аз го направих само, че точно днес се заблуди кое е наляво и кое надясно. При което аз казвам нещо от сорта "ти май се шегуваш!?, коя ти е дясната и коя лявата ръка?" той отговаря грешно и аз казвам, че не е така. При което започнаха едни крясъци, ревове, подскачане, истерии. Тъкмо дойдоха съседи като застана зад мен седи и ме дърпа аха да падна назад. Реших, че е по-добре да се приберем, за да се успокои. Още рев, че иска да излезе и започва да ме удря и рита много сериозно ядосан понеже не става, това, което иска. Като се поуспокои се започва "извинявай аз повече няма така да правя". Много говорим често казва "човек може да е разстроен без да плаче и може да е ядосан без да удря". Не бих казала, че е агресивен спрямо други деца и навън, но в къщи и спрямо мен го прави.

Извинявам се за дългия пост и ще се радвам да прочета мнение на човек с опит. Нормално ли е това? Вече се замислям дали пък не трябва да го водя на психолог или си въобразявам. Също да отбележа, че ходи на градина и принционо казват, че добро и самостоятелно дете и никога не са ми казвали, че виждат проблем в поведението му.

Здравейте, емоционалните #кризи при малките деца обикновено са свързани с няколко фактора. От една страна отразяват #емоционалността на детето. Тя включва дълбочината и интензивността на емоциите, както и #темперамента и типа нервна система. В много голяма степен чувствителността е константна през живота, защото е свързана с биологични характеристики, т.е. тя не може да бъде променена, но може да бъде приета и човек да се научи да се справя ефективно с нея. Вторият фактор за наличие на по-интензивни кризи е #регулацията на емоциите – децата на тази възраст все още не са развили напълно умения да регулират емоциите си и не са изградили напълно #волята си. Регулацията на емоциите се учи от децата постепенно и отнема време, но определено е по-трудно за децата, които изначално са с по-интензивни емоции, както е при вашия син. Третият много важен фактор е подходът на #родителите към чувствата на детето и към неговите по-напрегнати състояния. От това, което сте написала, оставам с впечатление, че нещата, които сте опитала, имат резултат – кризите са намалили времетраенето си, което означава, че той се успокоява доста по-бързо, а това не е малко развитие. Вашите усилия дават резултат. Има някои много фини нюанси по отношение на поведението на възрастния, които ще опиша малко по-надолу и които могат да ви бъдат полезни. Четвъртият фактор е възрастта и спецификите, които носи – развитие на много нива, което е съпроводено с напрежение, #фрустрация и притеснения. В тази възраст децата едновременно се учат да се остояват, да комуникират ефективно с другите деца, да се справят с #конфликти, да се изразяват, започват да възприемат себе си като самостоятелна единица и експериментират с поведения, за да изследват влиянието си върху другите, което те все още не познават. Това са много сложни вътрешни процеси, поради което в този период #психиката всъщност е доста натоварена. Петият фактор за кризите също е свързан с това натоварване. Предвид това, което казвате за поведението на детето в градината, възможно е там той да задържа повече в себе си, да не се изразява достатъчно с другите деца и изобщо в среда извън семейството, поради което да натрупва #емоции, които после да излизат в комуникацията с вас, тъй като сте му най-близка. Уменията за #изразяване стават изключително важни в тази възраст, защото децата вече имат много контакти и се нуждаят от средства да заявяват себе си, което означава както да казват какво изпитват, така и да могат да кажат „не“, или да проявят здравословна #агресия с другите деца. Задържането в себе си със сигурност води до засилване на #тревожността. Това, че детето изглежда привидно спокойно и се държи добре в градината, не означава, че се чувства добре. Желанието всичко да е точно така както той иска, обикновено говори за по-висока тревожност, която той се опитва да успокоява като намества нещата както има нужда. Процесът на справяне обаче е обратен – отвътре навън. За съжаление не можем да подредим външния свят както ни се иска, но можем да подредим вътрешния си свят, така че да се справяме по-лесно с външния.

Всички тези фактори допринасят на вашето момче все още да му е трудно да управлява емоционалния си свят. По принцип децата се раждат в напълно развита емоционалност – могат да изпитват всички познати на човека емоции, защото тази част от мозъка, която отговаря за емоциите, още с раждането вече е добре развита. В същото време обаче разполагат с много оскъдни средства за справяне, общо взето са напълно зависими от възрастните. Оттам идва и проблемът при по-високата #чувствителност – детето има двойно по-голям заряд, който да владее, а в същото време почти никакви стратегии за справяне.

Овладяването на детски кризи отнема много енергия, търпение и сила от страна на възрастния. Детските недиференцирани емоции могат да се изливат изневиделица като вулкан. Със сигурност не ви е лесно и вероятно сте изтощена от всички усилия. Вашата роля се явява много важна за сина ви - вие му помагате да изкара от себе си напрежението. Добре е да не сте единственото му средство за това и той да учи нови начини. Мисля, че посоката, в която е хубаво да продължите, е да го подпомагате да се научи да изразява емоциите си, и да ги осмисля. Това са двата компонента на регулацията. Така той постепенно ще започне да става по-#самостоятелен в това отношение, ще може да реагира своевременно и да не задържа в себе си, което ще го направи цялостно по-спокоен, както и ще се научи да разбира повече себе си и да се #самоуспокоява.

Подходът, който може да ви помогне за постигане на тези неща, е #отразяването на емоциите. В състояние на криза, както и когато е спокоен, обърнете внимание на това, което се случва вътре и му помогнете да го изрази чрез думи. Това става като му задавате въпроси, свързани с чувствата му  и огласяте вътрешните процеси. Например: „Много ли се разстрои, че минах от тази страна? Имаше нужда да бъда тук ли?“, „Много ли се напрегна? Трудно ти е нещата да не са така както ги искаш ли?“, „Нещо тревожи ли те? От какво имаш нужда?“, „Напрегна ли те нещо в градината? Трудно ли ти е да се справяш с децата?“, „Ядоса ли ми се, че не направих това, което поиска? Мислеше си, че то ще ти помогне да се успокоиш ли?“, „Страх ли те е? От какво те е страх?“, „Задържаш ли в себе си докато си на градината? Иска ли ти се да можеш да правиш там каквото искаш?“, „Всичко около теб се случва, без да се съобразява с твоите желания, това сигурно много те напряга. Иска ти се с мен да може нещата веднага да са точно така както ги искаш ли?“, „Имаш нужда да си поплачеш ли? Можеш да си поплачеш колкото имаш нужда, аз ще съм до теб“. Тези въроси имат за цел да извадят навън случващото се вътре, което веднага ще помогне интензивността на емоцията да намалее. Важно е обаче, когато го правите, да бъде със #съчувствие и да не е с цел той да се успокои по-бързо и да спре да плаче, а по-скоро да се изрази и осъзнае. Това, разбира се, не винаги ще се получава, не е и нужно да е винаги. Добре е да го правите, когато усещате, че имате енергията и нагласата, за да се получи автентично. За да бъде преработена, емоцията има нужда от пространство да се изживее, затова по-добре действа да го стимулирате да си поплаче или да изкара страданието си, отколкото да опитвате да му помогнете да спре. Децата усещат, когато искаме да спрат по-бързо да плачат, това ги кара да се чувстват неразбрани, и има обратния ефект.

Отразяването променя нещата на няколко нива:
-   Учи детето да осмисля емоциите си. Овладяването на емоцията винаги минава през менталното, т.е. #осъзнаването. Чрез отразяването на емоциите детето започва да разбира, че поведението му произтича от начина, по който се чувства, опознава вътрешния си свят и започва да се чувства по-спокоен в него. Това е в основата на регулацията на емоциите.
-   Родителят спира да се бори с емоционалността, а се учи да я приема, което помага на детето също да приеме себе си. Чрез отразяването детето се чувства разбрано, валидизирано и прието таткова каквото е.
-   Детето се учи да разпознава и назовава емоциите си, което е умението да се изразява и да се справя с тях. След няколко такива ситуации той сам ще започне да си казва, което ще му помогне да не стига до толкова голяма интензивност на емоциите. Назоваването с думи веднага намалява интензивността.
-   Детето ще се научи да се изразява ефективно в #общуването с другите деца, което ще му даде увереност и по-голям баланс в ежедневието. Можете да подкрепите това като му покажете как да си поставя #граници – когато някой прави нещо, което не му е приятно, да каже „стоп“, „не ми е приятно“, ако той не спира, да го каже още по-силно.
-   По отношение на #агресията към вас – агресията също се проявява, когато детето не може да намери думи да се изрази и се чувства безсилно. В такива случаи можете да го спрете и да го стимулирате да ви каже каквото изпитва с думи. Напр. „Ядосан ли си ми? Много ли ми се ядоса? Можеш да ми го кажеш с думи, не искам да ме удряш. Кажи ми го, имаш право да си ядосан“. Казвайте му го и след като премине ситуацията, това ще му помогне да се справи с чувството за вина и следващия път да има начин, чрез който да се опита да се изрази, вместо да удря.

Всякакви дейности и #игри, които стимулират #спонтанността, също са много полезни, защото помагат много за изразяването и поносимостта към промените. Рисуване с пръсти, игри, в които може да се изцапа – с брашно, кинетичен пясък, глина, солено тесто, както и игри в локвите или калта... Това са много полезни дейности, които балансират по естествен път детската психика.

Вярвам, че с тези подходи на вашето момче ще му стане по-лесно. На вас също.

Пожелавам ви успех!

# 78
  • Мнения: 569
Благодаря ви за подробния и изчерпателен отговор. За мен беше полезно да разбера, че вървя в правилна посока. Някои от нещата, които казвате и сега се опитвам да прилагам. Осъзнавам, че явно няма да е лесно, но вашият отговор ми дава възможност да помисля отново над нещата, да ги приема и да се заредя с нова доза търпение.

# 79
  • Варна
  • Мнения: 320
Здравейте,

Реших и аз да се включа с молба за консултация за 8 год. ми син.  Това е нещо , което ме тревожи от доста време. Той се очертава като едно свръх чувствително дете, но и емоционално интелигентно. Притеснява ме, че за момче изобщо не е добре да е толкова чувствителен. Още от детската градина доста често се разплакваше когато срещне трудност. В момента също е така, разплаква се при най - малката забележка, ако му се скараш или друга дреболия.Забелязвам, че и децата го отбягваха заради това. Притесняваме, че в училище ще стане и обект на подигравки, ако продължава така.
 Още от малък не искаше да посещава допълнителни занятия ако госпожата е по - строга и повишава тон. Все казваше "Не искам да ходя, защото госпожата се кара".  С напредването на възрастта стана и доста плах за новостите, не иска да посещава извънкласни занимания, не иска да се заиграва с непознати деца, предпочита да стои вкъщи и да играе на таблета. Иначе е приказлив, вкъщи доста приказва.
Като че ли и доста се е привързал към мен и баща си, защото все ни повтаря че ни обича, като излезем навън е постоянно край мен и ми казва , че ме обича и прегръща. Казвам му, че трябва да се въздържа навън и само вкъщи може да ми казваме , че ме обича.

Какви съвети може да ми дадете в тази насока, за да не се задълбочава тази свръх чувстиветелност , която според много ще му пречи?

# 80
  • Мнения: 198
Здравейте!
Необходим ми е съвет.

Големият ми син - завършил първи клас, умно дете, добре се справя, няма проблеми с материала в училище. Сега ходи на лятна занималня. Там учи, няма кризи. Остана вкъщи един ден, но се разбрахме, че ще поучим малко вкъщи. В определения час взех телефоните - неговият и на малкия му брат. Брат му веднага започна да си пише дадените му задачи. А големият ми син изпада в криза - хвърля неща, вика. Когато беше дистанционното обучение имахме същата ситуация - малкият си пише нещата, а големият изпадаше в същите кризи и започва да се държи отвратително. Държа се спокойно, не викам, но държа на позицията и докато не си напише нещата не получава телефон или телевизор. В крайна сметка в края на деня си пише задачите. Той предпочита това време, но по този начин се получава, че отлага до последно, а вече е време за лягане.
 Имам опасения, че учебната година ще започне отново дистанционно и ми е важно да намеря правилния подход. Как да туширам тези истерии и как да постъпвам, за да не се случват?

Благодаря предварително!

Последна редакция: сб, 04 юли 2020, 18:33 от lexche

# 81
  • Мнения: 70
Здравейте,

Реших и аз да се включа с молба за консултация за 8 год. ми син.  Това е нещо , което ме тревожи от доста време. Той се очертава като едно свръх чувствително дете, но и емоционално интелигентно. Притеснява ме, че за момче изобщо не е добре да е толкова чувствителен. Още от детската градина доста често се разплакваше когато срещне трудност. В момента също е така, разплаква се при най - малката забележка, ако му се скараш или друга дреболия.Забелязвам, че и децата го отбягваха заради това. Притесняваме, че в училище ще стане и обект на подигравки, ако продължава така.
 Още от малък не искаше да посещава допълнителни занятия ако госпожата е по - строга и повишава тон. Все казваше "Не искам да ходя, защото госпожата се кара".  С напредването на възрастта стана и доста плах за новостите, не иска да посещава извънкласни занимания, не иска да се заиграва с непознати деца, предпочита да стои вкъщи и да играе на таблета. Иначе е приказлив, вкъщи доста приказва.
Като че ли и доста се е привързал към мен и баща си, защото все ни повтаря че ни обича, като излезем навън е постоянно край мен и ми казва , че ме обича и прегръща. Казвам му, че трябва да се въздържа навън и само вкъщи може да ми казваме , че ме обича.

Какви съвети може да ми дадете в тази насока, за да не се задълбочава тази свръх чувстиветелност , която според много ще му пречи?

Здравейте, #свръхчувствителността при децата е качество, което, ако бъде съчетано с добри стратегии за #справяне, е източник на голям творчески и социален #потенциал. Характеризира се с по-голяма #дълбочина и интензивност на #емоциите, както е и при вашето момче. Първата стъпка за справянето с нея е изграждането на умения за #осъзнаване, назоваване и #изразяване на емоциите – това са и много важни компоненти от емоционалната интелигентност. Чудесно е, че вашият син е усвоил тези умения и е в добра връзка със себе си, дава си сметка какво се случва вътре в него и може да се изразява. Това са безценни способности. За да бъде той устойчив и уверен в #комуникацията, социалните ситуации и нови дейности, добре е да доизгради тези свои умения, като се научи как да регулира и осмисля емоциите си, да преодолява притесненията си и те да не му пречат на функционирането. Изграждането на #резилианс (устойчивост) е много важно за бъдещия му живот и вие добре сте забелязали, че му трябва още малко увереност и по-голяма търпимост към трудните ситуации.

Мисля, че може да му помогнете в няколко посоки:
-   Играждане на умения да комуникира, когато някой му се кара – много деца загубват ума и дума, когато им се карат, защото не знаят какво да правят в такива моменти. Можете да го попитате как се чувства, когато някой му се скара, какво си мисли, страх ли го е и какво си представя, че ще се случи. Така ще разберете повече за неговите представи – често децата имат нереалистични представи за намеренията и вижданията на другите за тях. Чрез тези въпроси ще можете да си изясните по-добре какво се случва в неговата глава, той ще се опита да разбере себе си на по-дъбоко ниво, и ще се изрази, от което ще му олекне. Добре е вие да му споделите как се чувствате, когато някой ви е ядосан, и как се справяте с тези чувства. Разкажете му конкретни ситуации с вашите родители, учители и т.н. Споделяйки му, вие ще му илюстрирате конретни стратегии за справяне, а и ще нормализирате чувствата му, т.е. той ще разбере, че не е единственият, който прежиява нещата така. Добре е той да разбере, че има право да се изрази, когато му е неприятно, например да каже „Не ми е приятно, когато ми говориш така“, „Не искам да ми викаш, кажи ми го по-спокойно“ и т.н.

-   Изразяването на #гняв – в ежедневна комуникация е добре да го насърчавате той самият да се свързва с гнева си и да го изразява. Много възможно е той да се притеснява от влиянието на тази емоция, защото не си позволява да я изживява пълноценно и не я познава напълно. Когато се разстройва или усещате, че се ядосва, можете да го стимулирате да каже „Ядосан съм“, да го каже няколко пъти, дори да го каже с по-силен глас, докато усети, че му олеква. Много ще му е полезно, ако и вие започнете по-често да му казвате, когато сте му ядосана. След известно количество ситуации, в които той преживява своя или чуждия гняв и осъзнава, че това не го разрушава, ще му стане по-лесно да понася ситуации на неразбирателства. Когато емоциите се назовават директно, той по-лесно ще осъзнава какво се случва, а чрез практиката ще натрупа опит и ще бъде доста по-спокоен в #конфликтите. Можете и да си направите #игра, в която да тренирате тези умения. Например тримата с него и баща му да заставате един срещу друг и всеки от вас да казва на другия „Ядосан съм ти“, „Не ми харесва това, което правиш“. Задачата на другия е да чуе това, което другия му казва, и да го приеме, без да казва нищо. Такива игри можете да си измисляте според нуждите му и да затвърждавате уменията му, така ще учи в сигурна среда, защото на вас има най-голямо #доверие.

-   По-лесно приемане на гнева и недоволството на другите хора – можете да го постигнете чрез разговори на темата за гнева. Те могат да бъдат ориентирани като цяло към емоциите и #независимостта ни един от друг в емоционално отношение.  Можете да му кажете, че всички ние сме много свързани и чувствителни, и чувствата на другите ни влияят, но можем да се научим да ги приемаме такива каквито са и да ни е по-лесно да ги понасяме. Това, че някой се ядосва, означава, че нещо не му харесва или не му се отразява добре, не означава, че другият е лош или не се е справил. Децата обичат примери, затова удачен пример е този с растителния свят – както всяко цвете е различно, има нужда от различни неща, изглежда и цъфти различно, така и ние хората имаме различни #преживявания. Някои растения са по-нежни, други имат бодли, но ние можем да се научим как да се отнасяме с тях, така че и на нас да ни е добре. Не е лесно, когато някой не е доволен, но той има право да бъде недоволен и ядосан, ние можем да го чуем и да вземем предвид това, което казва, да научим нещо за себе си, да помислим. Вероятно няма да ни стане приятно, но въпреки това можем да продължим живота си. И също – гневът и недоволството не разрушават любовта и #близостта между хората – можем да се караме и пак да се обичаме.

-   Отговорности – колкото повече практически #отговорности има той (съобразени с възрастта му), толкова по-справящ се и уверен ще се чувства. Можете да го включвате повече в домакинството или ежедневните дейности, като му делегирате конкретни самостоятелни задачи и държите да си ги изпълни докрай. Хубаво е да насърчавате повече самите усилия в процеса, отколкото крайния резултат. Например: „Радвам се, че не се отказа, въпреки че ти беше трудно“, „Много ми хареса как се постара днес“, „Справи се, въпреки че се притесняваше, че няма да се получи“ и т.н.

-   Умение да губи – много помага да играете повече игри, в които той да губи. Няма значение естеството на играта, важното е след това той да си изживее загубата, вие да го подкрепите емоционално, но да го насърчавате да опитва отново. Тъй като децата учат изключително много през играта, това ще му помогне да изгради опитност с #чувството на несправяне и то да не е толкова трудно поносимо за него.

-   Неструктурирани игри – помагат за опознаване на личните способности и преодоляване на #страха от #грешки. Всякакви дейности, които включват развихряне, малко повече цапане и отпускане са полезни – напр. рисуване с пръсти, игра в локвите, месене на тесто, игри с брашно, глина, пясък.

-   Извънкласни и нови дейности– добре е сина ви да си избере една дейност, която да му е интересна и която да посещава повече време и по-систематично. Това ще му даде увереност и #самочувствие. Важно е вие да го подкрепяте да не се отказва, дори и понякога да е трудно за него, да продължи да посещава. Вашата #устойчивост ще му помогне той да стане по-устойчив. Настояването от ваша страна всъщност е вяра, че той може да се справи.

-   Спорт – посещаването на спортни дейности много помага за развиване на упоритост и увереност в собствените способности. Важно е преподавателят все пак да бъде по-подкрепящ, защото изграждането на по-голяма устойчивост е процес, отнема време и се нуждае от подкрепа.

Вашият син ще се научи да балансира своята чувствителност, когато опознае себе си в повече разнообразни социални ситуации, затова е хубаво да го насърчавате да опитва винаги, когато има възможност. По-важно е да опитва, отколкото непременно да успява. С времето ще се почувства по-сигурен да изследва света, без да му мисли толкова много Simple Smile

Желая ви успех!

# 82
  • Варна
  • Мнения: 320
Скрит текст:
Здравейте,

Реших и аз да се включа с молба за консултация за 8 год. ми син.  Това е нещо , което ме тревожи от доста време. Той се очертава като едно свръх чувствително дете, но и емоционално интелигентно. Притеснява ме, че за момче изобщо не е добре да е толкова чувствителен. Още от детската градина доста често се разплакваше когато срещне трудност. В момента също е така, разплаква се при най - малката забележка, ако му се скараш или друга дреболия.Забелязвам, че и децата го отбягваха заради това. Притесняваме, че в училище ще стане и обект на подигравки, ако продължава така.
 Още от малък не искаше да посещава допълнителни занятия ако госпожата е по - строга и повишава тон. Все казваше "Не искам да ходя, защото госпожата се кара".  С напредването на възрастта стана и доста плах за новостите, не иска да посещава извънкласни занимания, не иска да се заиграва с непознати деца, предпочита да стои вкъщи и да играе на таблета. Иначе е приказлив, вкъщи доста приказва.
Като че ли и доста се е привързал към мен и баща си, защото все ни повтаря че ни обича, като излезем навън е постоянно край мен и ми казва , че ме обича и прегръща. Казвам му, че трябва да се въздържа навън и само вкъщи може да ми казваме , че ме обича.

Какви съвети може да ми дадете в тази насока, за да не се задълбочава тази свръх чувстиветелност , която според много ще му пречи?

Здравейте, #свръхчувствителността при децата е качество, което, ако бъде съчетано с добри стратегии за #справяне, е източник на голям творчески и социален #потенциал. Характеризира се с по-голяма #дълбочина и интензивност на #емоциите, както е и при вашето момче. Първата стъпка за справянето с нея е изграждането на умения за #осъзнаване, назоваване и #изразяване на емоциите – това са и много важни компоненти от емоционалната интелигентност. Чудесно е, че вашият син е усвоил тези умения и е в добра връзка със себе си, дава си сметка какво се случва вътре в него и може да се изразява. Това са безценни способности. За да бъде той устойчив и уверен в #комуникацията, социалните ситуации и нови дейности, добре е да доизгради тези свои умения, като се научи как да регулира и осмисля емоциите си, да преодолява притесненията си и те да не му пречат на функционирането. Изграждането на #резилианс (устойчивост) е много важно за бъдещия му живот и вие добре сте забелязали, че му трябва още малко увереност и по-голяма търпимост към трудните ситуации.

Мисля, че може да му помогнете в няколко посоки:
-   Играждане на умения да комуникира, когато някой му се кара – много деца загубват ума и дума, когато им се карат, защото не знаят какво да правят в такива моменти. Можете да го попитате как се чувства, когато някой му се скара, какво си мисли, страх ли го е и какво си представя, че ще се случи. Така ще разберете повече за неговите представи – често децата имат нереалистични представи за намеренията и вижданията на другите за тях. Чрез тези въпроси ще можете да си изясните по-добре какво се случва в неговата глава, той ще се опита да разбере себе си на по-дъбоко ниво, и ще се изрази, от което ще му олекне. Добре е вие да му споделите как се чувствате, когато някой ви е ядосан, и как се справяте с тези чувства. Разкажете му конкретни ситуации с вашите родители, учители и т.н. Споделяйки му, вие ще му илюстрирате конретни стратегии за справяне, а и ще нормализирате чувствата му, т.е. той ще разбере, че не е единственият, който прежиява нещата така. Добре е той да разбере, че има право да се изрази, когато му е неприятно, например да каже „Не ми е приятно, когато ми говориш така“, „Не искам да ми викаш, кажи ми го по-спокойно“ и т.н.

-   Изразяването на #гняв – в ежедневна комуникация е добре да го насърчавате той самият да се свързва с гнева си и да го изразява. Много възможно е той да се притеснява от влиянието на тази емоция, защото не си позволява да я изживява пълноценно и не я познава напълно. Когато се разстройва или усещате, че се ядосва, можете да го стимулирате да каже „Ядосан съм“, да го каже няколко пъти, дори да го каже с по-силен глас, докато усети, че му олеква. Много ще му е полезно, ако и вие започнете по-често да му казвате, когато сте му ядосана. След известно количество ситуации, в които той преживява своя или чуждия гняв и осъзнава, че това не го разрушава, ще му стане по-лесно да понася ситуации на неразбирателства. Когато емоциите се назовават директно, той по-лесно ще осъзнава какво се случва, а чрез практиката ще натрупа опит и ще бъде доста по-спокоен в #конфликтите. Можете и да си направите #игра, в която да тренирате тези умения. Например тримата с него и баща му да заставате един срещу друг и всеки от вас да казва на другия „Ядосан съм ти“, „Не ми харесва това, което правиш“. Задачата на другия е да чуе това, което другия му казва, и да го приеме, без да казва нищо. Такива игри можете да си измисляте според нуждите му и да затвърждавате уменията му, така ще учи в сигурна среда, защото на вас има най-голямо #доверие.

-   По-лесно приемане на гнева и недоволството на другите хора – можете да го постигнете чрез разговори на темата за гнева. Те могат да бъдат ориентирани като цяло към емоциите и #независимостта ни един от друг в емоционално отношение.  Можете да му кажете, че всички ние сме много свързани и чувствителни, и чувствата на другите ни влияят, но можем да се научим да ги приемаме такива каквито са и да ни е по-лесно да ги понасяме. Това, че някой се ядосва, означава, че нещо не му харесва или не му се отразява добре, не означава, че другият е лош или не се е справил. Децата обичат примери, затова удачен пример е този с растителния свят – както всяко цвете е различно, има нужда от различни неща, изглежда и цъфти различно, така и ние хората имаме различни #преживявания. Някои растения са по-нежни, други имат бодли, но ние можем да се научим как да се отнасяме с тях, така че и на нас да ни е добре. Не е лесно, когато някой не е доволен, но той има право да бъде недоволен и ядосан, ние можем да го чуем и да вземем предвид това, което казва, да научим нещо за себе си, да помислим. Вероятно няма да ни стане приятно, но въпреки това можем да продължим живота си. И също – гневът и недоволството не разрушават любовта и #близостта между хората – можем да се караме и пак да се обичаме.

-   Отговорности – колкото повече практически #отговорности има той (съобразени с възрастта му), толкова по-справящ се и уверен ще се чувства. Можете да го включвате повече в домакинството или ежедневните дейности, като му делегирате конкретни самостоятелни задачи и държите да си ги изпълни докрай. Хубаво е да насърчавате повече самите усилия в процеса, отколкото крайния резултат. Например: „Радвам се, че не се отказа, въпреки че ти беше трудно“, „Много ми хареса как се постара днес“, „Справи се, въпреки че се притесняваше, че няма да се получи“ и т.н.

-   Умение да губи – много помага да играете повече игри, в които той да губи. Няма значение естеството на играта, важното е след това той да си изживее загубата, вие да го подкрепите емоционално, но да го насърчавате да опитва отново. Тъй като децата учат изключително много през играта, това ще му помогне да изгради опитност с #чувството на несправяне и то да не е толкова трудно поносимо за него.

-   Неструктурирани игри – помагат за опознаване на личните способности и преодоляване на #страха от #грешки. Всякакви дейности, които включват развихряне, малко повече цапане и отпускане са полезни – напр. рисуване с пръсти, игра в локвите, месене на тесто, игри с брашно, глина, пясък.

-   Извънкласни и нови дейности– добре е сина ви да си избере една дейност, която да му е интересна и която да посещава повече време и по-систематично. Това ще му даде увереност и #самочувствие. Важно е вие да го подкрепяте да не се отказва, дори и понякога да е трудно за него, да продължи да посещава. Вашата #устойчивост ще му помогне той да стане по-устойчив. Настояването от ваша страна всъщност е вяра, че той може да се справи.

-   Спорт – посещаването на спортни дейности много помага за развиване на упоритост и увереност в собствените способности. Важно е преподавателят все пак да бъде по-подкрепящ, защото изграждането на по-голяма устойчивост е процес, отнема време и се нуждае от подкрепа.

Вашият син ще се научи да балансира своята чувствителност, когато опознае себе си в повече разнообразни социални ситуации, затова е хубаво да го насърчавате да опитва винаги, когато има възможност. По-важно е да опитва, отколкото непременно да успява. С времето ще се почувства по-сигурен да изследва света, без да му мисли толкова много Simple Smile

Желая ви успех!
Много благодаря за консултацията. Друг проблем ни беше и това, че се разстройва при загуба в игра. За което много ни беше полезно вашето мнение и съвет.

Последна редакция: ср, 08 юли 2020, 14:11 от bubanka

# 83
  • Мнения: 70
Здравейте!
Необходим ми е съвет.

Големият ми син - завършил първи клас, умно дете, добре се справя, няма проблеми с материала в училище. Сега ходи на лятна занималня. Там учи, няма кризи. Остана вкъщи един ден, но се разбрахме, че ще поучим малко вкъщи. В определения час взех телефоните - неговият и на малкия му брат. Брат му веднага започна да си пише дадените му задачи. А големият ми син изпада в криза - хвърля неща, вика. Когато беше дистанционното обучение имахме същата ситуация - малкият си пише нещата, а големият изпадаше в същите кризи и започва да се държи отвратително. Държа се спокойно, не викам, но държа на позицията и докато не си напише нещата не получава телефон или телевизор. В крайна сметка в края на деня си пише задачите. Той предпочита това време, но по този начин се получава, че отлага до последно, а вече е време за лягане.
 Имам опасения, че учебната година ще започне отново дистанционно и ми е важно да намеря правилния подход. Как да туширам тези истерии и как да постъпвам, за да не се случват?

Благодаря предварително!

Здравейте, #ученето вкъщи често е предизвикателство за децата, за #родителите, и за отношенията между тях. Най-добрият вариант за децата и за съхраняването на хармоничната им връзка с родителите е образователните процеси да се случват в #училище, а не вкъщи. За съжаление това невинаги е възможно. Децата имат нужда нещата да са разграничени - да учат с учителите, а с родителите да си имат родителско-детските взаимоотношения; да си подготвят уроците в занималнята, а в домашната среда да играят, да си правят своите неща и да си почиват.

Има няколко причини, които стоят в основата на трудностите с ученето вкъщи. Едната е свързана със средата и навиците. Децата имат изградени навици от училище, както и навици на взаимодействие, правила и #граници вкъщи. Обикновено в училище детето се научава на #саморегулация и определен ритъм на учене и почивка. Особено в първите години децата имат по-малка гъвкавост по отношение на смяната на този ритъм, защото не са затвърдили #навиците си да влагат усилия в ученето, те все още са крехки и лесно се разколебават.  Поради това имат нужда от външната рамка – повтаряща се и предвидима, която им дава #сигурност. Смяната на средата за учене по принцип фрустрира и напряга #децата, а ситуацията при вас се е усложнила и от многото фактори, които съпътстваха карантината, която създаде още по-голямо напрежение за всички. Много родители споделят за емоционални и поведенчески трудности на децата по време на виртуалното обучение – засилване на неувереността и #самокритичността, спад в #мотивацията за учене, затруднения около #комуникацията и самия процес на възприемане на материала, повече #конфликти вкъщи, повишена тревожност, разсеяност, изнервеност, напрегнатост, трудности с удъжрането на баланса в използването на компютри и електронни устройства и т.н.

Част от причините за трудностите са свързани и с индивидуалните особености на децата. Обучението вкъщи се оказва особено трудно за по-независимите деца, които повече държат на своята #самостоятелност и нещата да стават по техния начин. Възможно е вашият син да смята, че може да се организира чудесно без вашата намеса, и да усеща вашите подходи като подценяване или като опит да му помагате в нещо, с което може да се справи сам (преценката кога да учи и кога да играе на телефона). Често съпротивата на децата в такива ситуации се свързва с потребността им да управляват самостоятелно процеса си на учене. Тази нужда по принцип е нещо хубаво – говори за независим дух и #увереност в личните способности. Колкото по-#самостоятелно е едно дете в ученето, толкова по-добре за него. В крайна сметка ученето е една от личните #отговорности на децата, която трябва да могат да носят без чужда помощ. Възрастните обаче носят отговорност за организацията на ежедневието на #семейството като взимат предвид нуждите на всички членове, така че е важно детето да може и да се съобразява със семейните динамики. Оптималният вариант е то да е способно да учи само, да умее да намира баланса между задължения и почивка, както и да се адаптира към #промените и изискванията на средата.

Най-съществената причина за напрежението при ученето вкъщи е, че естеството на връзката между детето и родителя се променя. Някои деца са особено чувствителни към това. В този момент възрастният изпълнява две функции - на родител и на учител или подпомагащ ученето. За някои деца е трудно да приемат #родителите им да бъдат и в двете роли, това им носи объркване и #несигурност. Ученето вкъщи е предизвикателство за отношенията между децата и #родителите, защото ги поставя в несвойствен контекст. Независимо в каква ситуация се намират, когато децата общуват с родителите си, механизмите на връзката дете-родител доминират. В основата на тази връзка винаги са водещи нуждите от безусловна любов, близост, разбиране, #приемане, #одобрение. Към учителите тези нужди не са толкова силно изразени, поради което за децата е по-лесно да се дистанцират и да приемат #правилата. #Критичността от страна на родителите обикновено се приема по-тежко, отколкото тази от страна на учителите. За едно дете винаги е важно как го виждат родителите му – дали е успяло да се справи в техните очи, дали го смятат за умно и способно. Още от детската градина децата имат усещане за свой живот, независим от семейството, който споделят с родителите си както те искат. Разделянето на семейството и училището им помага по-лесно да се справят на двете места, защото имат по-голяма яснота, предвидимост и не толкова голямо наслагване на емоции.

Така или иначе, ако учебната година започне онлайн, вие няма да имате избор и ще бъде добре да намерите подходяща формула за ученето вкъщи.

Мога да ви предложа да опитате няколко неща :
-   Да поговорите със сина ви и да се опитате да разберете по-добре какво се случва с него в моментите на криза и защо той се държи така. Справянето с кризите винаги минава първо през тяхното осмисляне. Всяко поведение при децата има вътрешна причина (дори и когато ни се струва, че ги мързи, че се глезят или лигавят), която обикновено е на емоционална основа. Сега, след като учебната година е свършила, можете да поговорите по-спокойно и да обсъдите това, през което е преминал той, как му се е отразило да учи от вкъщи, защо му е по-лесно в училище и т.н. Целта на този разговор е вие да го разберете по-добре, той да се почувства разбран и да повиши своята осъзнатост. Именно #осъзнатостта ще му помогне да не изпада в #кризи, а да направи връзка между #чувствата и действията си и да се опита да промени нещо. Обикновено емоционалните кризи са интензивни, поради което по време на протичането им способността за осмисляне рязко намалява. Разговорите след емоционални ескалации помагат те да се интегрират и да се намали техния интензитет в бъдеще. Можете да отразите чувствата и вътрешните процеси на детето чрез въпроси, например: „Много ли ти беше трудно по време на карантината да учиш вкъщи? Какво ти беше трудно?“, „Напрягаш ли се от ученето вкъщи? Какво те напряга?“, „Ядосваш ли ми се и за какво?“, „Какво ти се иска да е различно?“, „От какво имаш нужда от мен?“, „Какво е различното вкъщи и в училище?“, „Има ли нещо в моя подход, което не ти харесва?“ „Имаш нужда сам да определяш какво да правиш и да разпределяш времето си ли?“ и т.н. Често децата се напрягат от неща, за които може и да не си даваме сметка. Хубаво е да поговорите, да го стимулирате да се изрази, да проявите разбиране и съчувствие. #Диалогът е първата крачка към справянето.

-   Важно е вие също да се изразите и да му кажете как се чувствате в тези моменти, защо подхождате по определен начин, че ви е трудно и на вас и какво ви е трудно. Можете да му разкажете също за времето, в което вие сте била ученичка, какви трудности сте срещала, и как сте се справяла. Така ще ви усети по-близка и ще ви има по-голямо #доверие.

-   Ако се наложи да учи вкъщи, добре е заедно да изградите режим. Можете да си направите на голям картон график/програма (добре е да е красива, цветна, може да сложите стикери, да нарисувате нещо и т.н.). За да бъде програмата цялостна, важно е да включва задълженията и правата, времето за учене и времето за почивка, границите и свободата. Добре е заедно да вземете решение как да бъде построен графикът,  така че да сте съгласни и вие, и той. Можете да определите и дейностите, чрез които той да има възможност да си почива, които да не включват само телефон или телевизор. Той може да помисли какво би му било приятно да прави и да предложи няколко неща, които не са свързани с електронни устройства. Важно е да включват и такива с повече движение, за да има баланс със статичността при ученето.

-   През лятото можете да опитате различни варианти на подреждане на деня, за да видите кой как ще сработи при вас. Хубаво е и да пробвате поне за един ден вариант, в който регулацията се съществява изцяло от сина ви - той сам да решава кога какво да прави, без вие да се намесвате, но да поеме ангажимент да си свърши задачите до определен час. Ще бъде ценен опит за него, а на вас ще даде представа доколко е изградил саморегулацията си. На базата на този ден ще можете и да взимате решения за следващата организация.

Желая ви успех!

# 84
  • Мнения: 198
Искрено благодаря!  Simple Smile

# 85
  • Мнения: 348
Здравейте, Милена,

Искам да изкажа искрена благодарност към Вас! Преди няколко седмици Ви писах за предстоящата операция на дъщеря ми. Благодарение на съветите Ви мисля, че минахме през това изпитание доста спокойно и детето се държа много смело. 💐

Тъй като това е вече зад гърба ни, малката ни любопитка (на 5 години) започна да задава въпроси в една посока, за която ни е трудно да говорим. Тази сутрин ни каза, че и е мъчно, защото някой ден ние ще умрем. Разсея се с нещо и не се наложи да обесняваме, но съм сигурна, че ще попита отново, затова искам да съм подготвена. Четохме книжка за Цар  Лъв снощи и предполагам, че това е причината да пита.

Благодаря предварително!

# 86
  • Мнения: 1 464
Здравейте. Имам нужда от съвет, защото не знам какво да правя вече.
Дъщеря ми е на 4 години. От началото на месен юни отново започна да посещава детска градина, като в началото нямаше никакви проблеми. Преди може би месец имаше случка в градината - карали я да си обува обувките, а тя още не може добре сама. От там започнала много да плаче, а когато баща й я взел същия ден се разплакала още повече. От тогава имаме проблем с воденето сутрин - постоянно плаче, не иска да ходи, има моменти в които дори пищи, измисля си оправдания от типа на болна съм, боли ме главата, гърлото, корема. Вечер е  добре. Персонала в градината вероятно мисли, че го прави от инат, дори с обуването са мислели че не иска да се обуе от инат.
Същата е ситуацията и с воденето на логопед. Започва се едно мрънкане и опъване, когато я водим, пак плаче и се тръшка. След по-малко от минута се успокоявала и работила добре. Но това е на всяко водене. Логопеда категорично не се държи лошо с нея, дори им прави малки подаръчета.
С нас, когато пак нещо не стане както тя е решила, е тръшкане дори по пътя, викане и по-рядко плаче, понякога удря. Вкъщи постоянно говоря, питам я какво не й харесва в градината, дали някой й се кара. Често я хващам да лъже, защото изброявам имена на персонала, за когото съм убедена че не би им се карал. Обяснявам, че ще я вземем като свършим работа, че там е хубаво и по цял ден ще играят навън. Тя си позволява да се държи лошо и с персонала, отговаря им, мрънка също както вкъщи когато нещо не й хареса, отказва да пише/рисува когато имат такива занимания. Общо взето като каже, че нещо няма да го направи, значи че няма да го направи, а ако е решила нещо да стане на нейната трябва да стане.
С епилепсия е и изоставане в говора.

Благодаря предварително.

# 87
  • Мнения: 70
Здравейте, Милена,

Искам да изкажа искрена благодарност към Вас! Преди няколко седмици Ви писах за предстоящата операция на дъщеря ми. Благодарение на съветите Ви мисля, че минахме през това изпитание доста спокойно и детето се държа много смело. 💐

Тъй като това е вече зад гърба ни, малката ни любопитка (на 5 години) започна да задава въпроси в една посока, за която ни е трудно да говорим. Тази сутрин ни каза, че и е мъчно, защото някой ден ние ще умрем. Разсея се с нещо и не се наложи да обесняваме, но съм сигурна, че ще попита отново, затова искам да съм подготвена. Четохме книжка за Цар  Лъв снощи и предполагам, че това е причината да пита.

Благодаря предварително!

Здравейте, много се радвам, че сте преминали по-спокойно през прежияванията около операцията!

Темата за смъртта и загубата започва да предизвиква интерес при #децата още от ранна възраст, въпреки че не могат да я осмислят напълно. Трудно им е да си представят преходността и че нещо може да спре да съществува завинаги. Посредством #приказките идеята за смъртта се оформя като понятие в тяхното #съзнание, често не съвсем достоверно и по-скоро абстрактно, но все пак малките деца започват да приемат, че съществува край на #живота. Приказките играят важна роля в запознаването на децата с явления и понятия, с които иначе много трудно биха се сблъскали на практика в живота, поради малкия си житейски опит. На каквото и ниво да се случва осмислянето, чрез приказките тези понятия малко по малко се интегрират от детето и започва процес на тяхното #разбиране. Този процес отнема време, става все по-диференциран с #развитието на детето, и може да бъде подпомогнат от #разговори с възрастните.

С #порастването и повишаването на #осъзнатостта темата за смъртта вече започва да се свързва с темата за загубата, децата откриват и разбират, макар и все още не съвсем ясно, че животът на всеки има край, както и че един ден ще загубят #родителите си. Нормално е това да предизвика у тях #тъга, #страх, #притеснения. Това показва, че са пораснали и е време за първия разговор по тази тема.

Когато говорим по такива деликатни въпроси, много е важно каква информация ще поднесем на детето. Хубаво е да е толкова, колкото то има нужда на съответния етап. Затова най-добрият принцип при такива разговори е да се ръководите от интереса и #нуждата на детето. Когато ви попита следващ път, можете да използвате момента и внимателно да отворите темата. Добре е да попитате детето дали иска да си поговорите повече за това. След което да опитате да разберете какво знае, какво му е интересно и какво го притеснява. Задавайки конкретни въпроси, вие ще придобиете по-ясна представа какво се случва в главата на детето, за да можете да дадете това, което му е необходимо (напр. „Притесняваш ли се, че ние можем да умрем? Какво си представяш?“, „Искаш ли да знаеш нещо за умирането? Можеш да ме попиташ спокойно“, „Ти как си мислиш, че се случва умирането?“). Хубаво е да отразите #чувствата на дъщеря ви и да ги валидизирате и нормализирате, като й кажете, че всеки човек се натъжава и притеснява от загубата на хората, които обича. Важно е да сте искрени и да не я заблуждавате, че това няма да се случи, но да й кажете, че има много време дотогава, и че когато това се случи, тя ще бъде много голяма и много силна, и ще има умения да го преживее и да се справи. А дотогава ще бъдете заедно, вие сте здрави, грижите се добре за #здравето и #щастието си и ще направите всичко, което зависи от вас, да живеете дълго.

Когато ви попита за смъртта, следвайте нейните въпроси и това, което я интересува в момента. Обикновено децата питат какво се случва след смъртта. По тази тема #родителите отговарят според своите разбрания и усещания – някои казват, че човек става звездичка на небето, други казват, че се погребва в земята и т.н. Използвайте това обяснение, което усещате, че най-много ви резонира. Освен това, за да придобие по-цялостна представа, когато говорите за смъртта, добре е да говорите и за живота. Важно е да й кажете, че никой не знае какво точно се случва с човека, който умира, но знаем какво се случва с хората, които остават живи – че винаги носят починалия в сърцето си, че пазят спомена за него, че могат да му пишат писма, да посещават гроба му, да посадят растения на него, че могат да си говорят с него вътре в себе си, че душите им остават свързани, и че животът продължава. Че колкото по-добре живее човек и колкото по-щастлив е, толкова по-малко се тревожи за смъртта.

С тези разговори ще й помогнете да придобие по-голяма яснота за смъртта и загубата, да разбере по-добре живота в неговата цялост, както и да го свърже с личната отговорност за здравето и грижата за себе си. Всичко това ще я намести и успокои.

Желая ви успех!

# 88
  • Мнения: 70
Здравейте. Имам нужда от съвет, защото не знам какво да правя вече.
Дъщеря ми е на 4 години. От началото на месен юни отново започна да посещава детска градина, като в началото нямаше никакви проблеми. Преди може би месец имаше случка в градината - карали я да си обува обувките, а тя още не може добре сама. От там започнала много да плаче, а когато баща й я взел същия ден се разплакала още повече. От тогава имаме проблем с воденето сутрин - постоянно плаче, не иска да ходи, има моменти в които дори пищи, измисля си оправдания от типа на болна съм, боли ме главата, гърлото, корема. Вечер е  добре. Персонала в градината вероятно мисли, че го прави от инат, дори с обуването са мислели че не иска да се обуе от инат.
Същата е ситуацията и с воденето на логопед. Започва се едно мрънкане и опъване, когато я водим, пак плаче и се тръшка. След по-малко от минута се успокоявала и работила добре. Но това е на всяко водене. Логопеда категорично не се държи лошо с нея, дори им прави малки подаръчета.
С нас, когато пак нещо не стане както тя е решила, е тръшкане дори по пътя, викане и по-рядко плаче, понякога удря. Вкъщи постоянно говоря, питам я какво не й харесва в градината, дали някой й се кара. Често я хващам да лъже, защото изброявам имена на персонала, за когото съм убедена че не би им се карал. Обяснявам, че ще я вземем като свършим работа, че там е хубаво и по цял ден ще играят навън. Тя си позволява да се държи лошо и с персонала, отговаря им, мрънка също както вкъщи когато нещо не й хареса, отказва да пише/рисува когато имат такива занимания. Общо взето като каже, че нещо няма да го направи, значи че няма да го направи, а ако е решила нещо да стане на нейната трябва да стане.
С епилепсия е и изоставане в говора.

Благодаря предварително.

Здравейте, много е хубаво, че вашето момиче знае какво иска и може да го отстоява. Трудността възниква, когато желанието за #отстояване е толкова силно, че изостря #поведението и създава трудности във #взаимоотношенията. Това обикновено е голямо предизвикателство за #родителите, често изтощаващо и обезсърчаващо. В основата със сигурност не е просто инат, нещата при децата винаги са по-комплексни и имат обяснение.

Според мен има няколко фактора за поведението на дъщеря ви. Първият е свързан с нейните черти на личността и #характера - тя със сигурност от децата, които са чувствителни и сензитивни към личното си пространство, усещания и мнение. За малките деца често е неразбираемо, когато възрастните искат от тях нещо, което те не усещат да отговаря на #потребностите им в момента. Колкото по-независими са, толкова повече разчитат на личната си преценка и не следват сляпо исканията на възрастните. Макар и да създават затруднения в момента, това са много ценни качества за целия живот на човека. Когато възрастните започнат да упражняват натиск, това стимулира реакцията на #съпротива на детето. Ако не се усеща уважено, а подценено, може да изпита много силни и интензивни емоции на #гняв, #безпомощност, #страх.

Ситуацията с обуването на обувките в градината е била силно преживяване за вашата дъщеря. Възможно е да я е накарала да се чувства уязвима, притеснена, несправяща се, да се е засрамила, ядосала и напрегнала. А ако е било съпроводено и с конфлкт с учителите, това е намалило #доверието към тях и усещането й за #сигурност. Много често децата проектират напрежението си върху средата и хората, което обяснява твърдението на дъщеря ви, че много учители в градината й се карат. Вероятно наистина има такова усещане, защото се чувства тревожна, напрегната и непокойна. В тази възраст границата между реалността и усещанията все още понякога е тънка, затова децата могат да си мислят, че някой е враждебен към тях, ако те са враждебни към него. Когато има такива случки като тази с обувките, важно е как се отработва ситуацията на място в градината. Добре е учителите, които са участвали в нея, да поговорят с детето, всеки да се изрази (на първо място детето) и по този начин да се възстанови #близостта и спокойствието в #отношенията.

Вторият фактор за по-интензивното настояване на своето и #кризите с #тръшкане и крещене е вътрешното напрежение от взаимодействието със средата. То се поражда от много фактори едновременно – специфичната възраст 4 години, в която се случват много процеси на #развитие, които напрягат #психиката; напрежението в градината; натрупано напрежение от карантината; вътрешно #напрежение, което се дължи на чувствителността и по-голямата енергия, които има детето; напрежение от трудностите в #изразяването и говоренето; както и всякакви други напрежения, които възникват в комуникацията, в #семейството, ежедневието. Цялото натрупано напрежение изостря #възприятията и #реакциите, кара децата да приемат нещата по-крайно.

Трудностите с изразяването са много важен фактор за по-експлозивно поведение при децата. Когато мисловното им развитие изпреварва #вербалното, това предизвиква силна #фрустрация. Те чувстват, мислят и усещат много повече, отколкото могат да изкажат. Това ги напряга много и са принудени да търсят други средства за изразяване, които са им по-лесни и непосредствени – плач, викане, удряне, хапане, ритане и т.н. С развитието на говоренето вашето момиче ще започне да се чувства все по-спокойно с преживяванията и #комуникацията.

Друг възможен фактор свързвам с ефектите от карантината – няколко месеца децата са били само с родителите си и някои от тях преживяват адаптация в градината отново. Адаптацията не винаги започва от първия ден или седмица, понякога ефектите са малко по-късно, и могат да се отключат от неприятна случка в градината. Доста деца, които спокойно са посещавали градина преди карантината, в момента трудно се отделят от родителите си сутрин. Изпитват тревожност от #раздялата, дори и да знаят, че след това ще им е приятно. Преодоляването на този процес става с времето и повторяемостта. А и без наличието на карантината, от време на време децата имат периоди на по-трудно отделяне и влизане в градината, които преминават естествено.

Във възрастта от 1 до към 5 децата имат задачи на развитието, които предразполагат разгръщането на #опозиционно поведение. Много активни са темите, свързани с #отстояването, усещането за „аз“, разграничаването от другите, поставянето на #граници и приемането на границите на другите, справянето с #конфликти. Социалните умения се развиват чрез попадането на децата в такива ситуации, затова те си ги търсят. Имат нужда да се държат опозиционно, за да изследват своето влияние върху другите хора, както и за да наблюдават и изучават какво могат да очакват от тях.

Друг важен фактор е самият процес на поставяне на граници и как се случва той между родителя и детето. Има родителски подходи, които в желанието си да намалят, всъщност увеличават съпротивата и опозицията на децата, изнервят ги и правят взаимодействието много трудно. За ефективните начини за поставяне на граници ще споделя малко по-надолу.

Смятам, че всички тези фактори имат влияние върху вашата дъщеря и дорпинасят тя да реагира толкова бурно напоследък. Ще ви предложа да опитате две неща, които обикновено допринасят за #успокояване на детето и промяна в интензитета на реакциите. Едното е #отразяването на #емоциите. Много ми харесва, че й задавате въпроси какво не й харесва в градината и дали й се карат, важно е тя да споделя тези неща. Ще й помогнете още повече, ако я питате по-задълбочено и фокусирано за емоционалните й преживявания. Обикновено когато децата изразят с думи чувствата, които усещат, те се балансират и успокояват. Помага им както изразяването само по себе си, така и чувството, че са изслушани, съпреживяни, разбрани, и че техните емоции са приети такива каквито са. Чрез отразяването вие ще й помогнете да формулира това, което е вътре в нея, да разбере себе си по-добре и да повиши своята #осъзнатост. Изразяването и осъзнаването са пътят за справяне с емоциите. Можете да й задавате въпроси за преживяванията й, напр. „Ядоса ли се много? На какво се ядоса?“, „Ядосваш ли се на учителите? За какво им се ядосваш?“, „Ядосваш ли се на нас? Много ли ни се дразниш, когато не правим нещата както ти искаш?“, „Много ли ти е приятно, когато всичко става както ти искаш? Иска ти се винаги да е така ли?“, „От какво имаш нужда от мен в момента – много ти е важно да те разбера ли?“ и т.н. А по отношение на случката с обувките: „Притесни ли се, че не можа да си обуеш лесно обувките? Да не би да ти стана неудобно?“, „Ядоса ли се на учителите, че искат да се обуваш, а ти не искаш?“, „Искаше ти се да можеше да го направиш по-лесно ли?“, „Какво ти се искаше да направят учителите?“, „Много ли те напрегна тази сиуация? Затова ли не ти се ходи на градина?“, „Притесняваш ли се от нещо или някой? Страх ли те е в градината? От какво те е страх?“ и т.н. Можете да подкрепите изразяването и чрез рисуване – тя да нарисува как се чувства в градината, или да нарисува гнева, напрежението си и т.н. Важно е след това да обсъдите картината. Всички тези методи за изразяване на емоциите със сигурност ще й помогнат да се почувства по-добре, както и да се свържете с нея на още по-дълбоко ниво.

Второто нещо, което смятам, че ще ви помогне, е свързано с някои аспекти при процеса на поставяне на граници и начина, по който казваме „не“ на децата. За тях е много полезно да не получават всичко, което искат, и да им се поставят граници, защото това им дава сигурност, а и ги подготвя за живота. При поставянето на граници обаче има фини нюанси, които много променят взаимодействието между възрастните и децата. Те са свързани с нашата нагласа и разбиране към #желанията и #потребностите на децата, с начина, по който говорим и се отнасяме към тях в моментите на #ескалации, както и с нашата #последователност и #консистентност. Възможно е понякога да губим представа какво стои зад поведението на децата и да не го приемаме насериозно. Те усещат това и винаги реагират бурно. Друга конфликтна точка е, когато отхвърляме желанието на детето и пропускаме да се погрижим за потребността от уважение и приемане на правото на детето да има всякакви желания. Много е важен #езикът, който използваме, той да бъде искрен, личен и автентичен. Важно е и каква #подкрепа даваме на детето, когато му отказваме нещо. Ако сме сравнително спокойни, вероятно имаме ресурс да дадем емоционална подкрепа на детето, макар да сме му отказали нещо. Обгрижваме емоцията, без да отстъпваме от решението си. Отразяването, гушкането, оставането с детето в емоцията, съчувствието – всичко това са средства да бъдем до детето и да му помогнем по-лесно да приеме разочарованието и фрустрацията. А и по този начин то ще наблюдава добри модели за подкрепа, които в бъдеще да усвои като стратегии за самоподкрепа.

В линка по-долу съм обобщила най-ключовата информация по темата за границите.
http://www.undertherainbow.eu/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0% … 8%D1%86%D0%B8%20/

Вярвам, че с порастването, улесняването на процеса на вербално изразяване, както и с описаните подходи, ще намерите баланса с вашата дъщеря. А и на нея, и на вас ще ви олекне.

Желая ви успех!

# 89
  • Мнения: 1 124
Здравейте, веднъж вече ми дадохте съвети, сега пак се обръщам към вас за помощ.
Наложи се детето ми да бъде прието в болница. Симптомите се припокриват с тези на корона вируса. За сега непотвърдено. Виждам обаче страха му и ми се иска да го успокоя, а сякаш не успявам.
Толкова време вече всекидневно се говори по телевизията, че явно стреса се натрупа. Дори да се окаже тази диагнозата искам да подвигна духа му и да му дам кураж, че всичко ще премине благополучно. 😢

Последна редакция: сб, 18 юли 2020, 12:37 от valeriq.k

# 90
  • Мнения: 70
Здравейте, веднъж вече ми дадохте съвети, сега пак се обръщам към вас за помощ.
Наложи се детето ми да бъде прието в болница. Симптомите се припокриват с тези на корона вируса. За сега непотвърдено. Виждам обаче страха му и ми се иска да го успокоя, а сякаш не успявам.
Толкова време вече всекидневно се говори по телевизията, че явно стреса се натрупа. Дори да се окаже тази диагнозата искам да подвигна духа му и да му дам кураж, че всичко ще премине благополучно. 😢

Здравейте, напълно разбираемо е детето да се страхува в тази ситуация и е много хубаво, че търсите начини да му стане по-леко и да му помогнете да се справи с #притесненията си. Непосредствената близост до темата за коронавируса и възможността детето да го има неимоверно би покачила #тревожността на всеки на негово място. Както и да подходите вие, каквито и средства за успокоение да използвате, не си представям, че момчето може да бъде напълно спокойно. Страхът в такова положение е здравословна реакция. Докато не премине болестта и престоя в боницата детето със сигурност ще изпитва #страх – на моменти по-силен, в други моменти по-слаб. Вашето присъствие обаче е изключително важно за него и със сигурност много му помага това да ви вижда, да усеща топлината и любовта ви, да знае, че сте до него, че го пазите и че неговото здраве и радост са най-важното нещо за вас. Дори и нищо по-специално да не правите, с адаптацията в болницата и вашето подкрепящо присъствие скоро той ще започне да се отпуска и да се чувства по-добре. Има нужда от малко време.

Има неща, които можете да опитате, за да му помогнете още повече да се почувства силен и способен да се справи. Те включват от една страна #подкрепа директно по отношение на страха, а от друга страна – внасяне на други различни теми и положителни #емоции, така че да има по-голям баланс в #чувствата, които изпитва. Този баланс е важен за по-лекото преминаване през цялото преживяване. Ето няколко предложения от мен:

-   #Изразяване – стимулирайте го да говори за това, което чувства. Колкото по-конкретно е #споделянето, толкова по-разтоварващо ще бъде за него. Отразете чувствата му чрез въпроси от какво точно го е страх, какво си представя, какво е най-страшното, което според него може да се случи, има ли нещо в болницата, което го плаши и какво е то, притеснява ли се от докторите, вярва ли им, спокоен ли е с тях и т.н. Освен вербалното изразяване, рисунките също помагат натрупаните емоции да излязат. Може само да драска или да рисува страха и #напрежението си. Можете да рисувате заедно – напр. всеки да нарисува своите чувства с цветове и после да си поговорите за това. Изразяването е първата стъпка към балансирането.

-   #Успокояване – поговорете в подробности за това от какво има нужда той, за да се почувства по-спокоен. Отново чрез въпроси проучете неговите #нужди в момента. Възможно е вие да си мислите, че има нужда от едно, а той да има нужда от друго. Попитайте го как да се погрижите по най-добрия начин за него – дали иска да го гушкате повече, да го галите или разтривате (успокоение на телесно ниво), дали иска да играете с него и да му носите различни игри или играчки (успокоение чрез разсейване), дали има нужда да си говорите повече (успокоение чрез #споделяне и #диалог), или вие да му четете, разказвате приказки, истории, да слуша музика (успокоение чрез различни възприятия).

-   #Увереност – добре е по-често да му обръщате внимание на силата, която има в себе си, и че тя ще му помогне да оздравее по-бързо. Можете да му припомните ситуации, в които е проявил сила, #устойчивост, смелост, за да го свържете с тези негови качества. Полезно е често да чува утвърждаващи думи от вас, напр. „Знам, че ти е трудно и те е страх, но съм сигурна, че ще се справиш“, „Справяш се много добре, на мен би ми било трудно, ако съм на твое място“ и т.н.

-   #Сигурност – нуждата от сигурност се подхранва най-вече чрез стабилността, която струи от средата, в която се намира детето. Тук е ключово вашето състояние и вашето спокойствие – ако той ви усеща относително спокойна и с доверие към лекарите, това малко по малко ще му повлияе и той ще се успокои. Дори и неспокойна, вие пак сте най-важната му опора, но тъй като сте силно емоционално свързани, а той е в уязвима позиция, по-лесно усеща в какво състояние сте вие. Макар и несъзнателно, това му влияе. Реалистично погледнато вие също няма как да сте напълно спокойна в тази ситуация. Това е много трудно за всеки родител. Можете обаче да държите в главата си вашата грижа за самата себе си, тя е много важна! Не подценявайте ефекта от това преживяване върху вас. Помислете как да се подкрепите, какви малки неща можете да правите за себе си всеки ден, как да излизате за малко от ситуацията, за да имате психична енергия и ресурс да се грижите за детето. Освен сигурността, която излъчвате, важно е да спомагате за изграждането на #доверие на детето към лекарите. Можете да му казвате, че те са добри, че знаят какво правят, че може да им се довери и да се остави на техните добри грижи.

-   #Активност – в ситуации, в които децата изпитват напрежение, но не могат да се движат свободно, за да го изразходят, много помагат тактилни игри – с пластелин, глина, неща, които детето може да мачка с ръце и са удобни за ситуацията в болнцата. По отношение на активността обаче можете да му помогнете и на ментално ниво - като говорите за нещата, които зависят от него и нещата, които не зависят от него. Това ще му помогне да ги разграничи и да има усещане, че има контрол над това, което му се случва. Често тревожността се покачва от усещането, че не знаеш какво става с тялото ти и няма какво да направиш, за да си помогнеш. Говорете с него относно разделянето на „работата“ по оздравяването.  Нещата, които той може да прави, за да оздравее по-бързо, независимо дали е коронавирус или нещо друго, са: доброто настроение, почивката, добрата храна, пиенето на вода и течности, шегите, игрите, общуването и споделянето. Останалото е работа на лекарите и за него те трябва да мислят и да се тревожат, а не той.

Желая на вашето момче леко боледуване и бързо оздравяване, а на вас сила и вътрешно спокойствие, че всичко ще бъде наред!

# 91
  • Мнения: 707
Здравейте! Пиша тук със следния проблем.
Имам две деца близнаци - момче и момиче на почти три години, с мъжа ми живеем в Англия, но сега ще прекарам 2 месеца тук в България.

Двете деца са много будни, но забелязвам, че от известно време момченцето бие момиченцето, като дори посяга и на мен. Станал е много агресивен, а когато му се скарам или леко го напляскам по дупето, той става още по-агресивен и започва да удря мен. Макар да е малък има голяма сила и наранява момичето по много груб начин.
Тук искам да кажа, че децата според мен са разглезени от мен самата. Баща им е постоянно на работа и те са по цял ден с мен, като всички грижи за тях са посветени изцяло на мен. Понякога родителите ми идват от България, а случва се и родителите на съпруга ми да идват и да помагат с отглеждането на децата, докато са на гости. Никога не съм ги лишила от нещо, винаги им купувам интересни играчки, давам им каквото искат и те са едни презадоволени деца откъм материални блага, а също така и откъм внимание. Те не ходят на детска градина, не са ходили на ясла и грижите за тях са изцяло от мен или бабите и дядовците им, не ги гледат чужди хора като детегледачки и други.

Преди месец, докато още бяхме в Англия се наложи дъщеря ми да влезе в болница, първо с баща си като придружител, а после с мен, защото беше болна. През началото, докато съпругът ми беше в болницата с нея, аз гледах сама момченцето вкъщи. В това време родителите ми дойдоха, за да ми помогнат като те поемат грижите за сина ми, съпруга ми отиде на работа, а аз остана в болницата с дъщеря ми. Когато се върна вкъщи след престоя в болницата, детето не беше добре - не можеше да върви, да се храни, да пие вода. Въпреки, че на момчето му беше обяснено, че тя е болна и има нужда от повече грижи, защото не може да се справи сама, той отново изпадаше в състояния, в които я бие. Слава Богу детенцето е добре, няма отражения и е съвсем здрава, подвижна и няма никакви проблеми. Всички се държим еднакво с децата, а боят между тях е от преди тя да се разболее. Отношението, което прояваваме към едното дете, проявяваме и към другото, винаги се взима всичко по две, за да няма ощетени.

Започва да се кара с нея предимно за играчки, но интересното е, че когато ги заведа в център за игри с други деца или вкъщи поканя приятелка с нейно дете, за да си играят, момченцето не желае да дели нищо с другите деца, оставя се да му взимат играчките и не проявява никакъв характер. Момиченцето е много контактно, споделя играчки и няма проблем с други деца, разбира се и си играе. Честно казано когато съм само с нея, не усещам, че имам дете. Тя е много кротка и не ми създава никакви проблеми. Той е много умен, разбира всичко, изпълнителен е, но не мога да разбера, защо изпада в такива състояния, в които бие нея, а после се обръща и започва да бие и мен, след като му се скарам.
Това, което ми прави впечатление е, че имат страх от баща си, който дори без да повиши тон успява да ги стресне, само като им каже имената. Той не прекарва много време с тях и мисля, че те го приемат за по-чужд в смисъла, че не е с тях нон стоп. Това го забелязвам, защото децата навън се държат по-различно и са по-послушни (когато са и сред непознати) от това, което показват вкъщи. Съответно кавгите между тях са по-малко навън.
Преди дни бяхме на детски рожден ден, на който той я удари, защото тя искаше една количка, която искаше и той. Щом му се скарах се обърна и се опита да ми удари шамар. Нищо такова не съм проявявала аз към него, нито баща му. Той дори не им се кара, а да не говорим за това да се прилага бой. Аз поплясквам съвсем леко по дупето, като също не прибягвам до това често, а шамари не съм удряла никога.

Моля за съвет, по какъв начин мога да противодействам в такива моменти и как да ги сведа до минимум. Също така каква би могла да е причината, за да се стигне до такива ситуации.

Последна редакция: пн, 20 юли 2020, 12:00 от orchid.xx

# 92
  • Мнения: 70
Здравейте! Пиша тук със следния проблем.
Имам две деца близнаци - момче и момиче на почти три години, с мъжа ми живеем в Англия, но сега ще прекарам 2 месеца тук в България.

Двете деца са много будни, но забелязвам, че от известно време момченцето бие момиченцето, като дори посяга и на мен. Станал е много агресивен, а когато му се скарам или леко го напляскам по дупето, той става още по-агресивен и започва да удря мен. Макар да е малък има голяма сила и наранява момичето по много груб начин...................................................

Моля за съвет, по какъв начин мога да противодействам в такива моменти и как да ги сведа до минимум. Също така каква би могла да е причината, за да се стигне до такива ситуации.

Здравейте, агресията при малките деца често е голямо предизвикателство за родителите. Опитват различни подходи, които имат за цел ограничаването и спирането на поведението на детето, но в по-голямата част от случаите те не работят. Това е така, защото тези методи се отнасят към външната страна на проблема – удрянето, хапането и т.н., а реално той се корени във вътрешния свят на детето. Когато се подходи към източника на #агресията, обикновено тя много намалява. Източникът винаги са емоционалните преживявания на децата, а причината най-често е неумението им да ги изразяват.

Агресията е нормална част от всяко човешко същество, добре е да я има, защото тя е ресурс за хората по отношение на отстояването на техните права и #граници. Това, че детето удря, означава, че е в процес на развиване на усещане за „аз“, учи се да си поставя граници, изгражда своята #асертивност. Във вашия случай много важен фактор е и наличието на сестра близначка. При близнаците има силно емоционално наситени #отношения. На вътрешно ниво едновременно се осъществяват два процеса - на сливане и разграничаване, водени от паралелните нужди на двете деца от #близост и #независимост. Предвид всички тези динамики, плюс спецификите на детския пубертет, изглежда вашето момче е в период на търсене на своето място в света и #семейството, което носи със себе си доста #напрежение. Той експериментира с държанието си в опита си да разбере как поведението му се отразява на другите, поради което сега е добър момент да му помогнете да се научи да заявява себе си по по-конструктивен начин. Защото както всяко нещо, изострянето на агресията и превръщането й във физическо проявление може да създаде трудности на децата в #комуникацията и приятелствата, както и много трудности, притеснения и нерви на #родителите. Удрянето, дори и леко, от ваша страна няма как да бъде полезно за детето, защото пак е агресия, и е много объркващо да искате от него да не е агресивен, ако вие подхождате по този начин към него.

 Понякога изглежда сякаш децата удрят без причина или поводът звучи изключително маловажен. Истината е, че зад агресията винаги има вътрешна причина, тя е емоционална и достатъчно основателна за самото дете. Обикновено децата удрят, когато се чувстват ядосани, уплашени, безсилни, фрустрирани, изнервени. Агресията идва там, където няма думи. Малките деца все още не са развили уменията си за изразяване достатъчно добре, че да отреагират вербално, когато изпитват силна емоция. Затова използват средствата, с които разполагат най-непосредствено, а именно – движенията на тялото си. Съвсем нормално е да се удрят от време на време. За да намалят удрянето, трябва да се научат да се изразяват с думи.

Във възрастта до 4 – 5 години е обичайно децата да ръководят поведението си предимно от #емоциите, които изпитват. Поради факта, че все още не са развили менталните си процеси достатъчно добре, те реагират първично и най-силният им мотиватор е това, което чувстват в момента. Те са много свързани със себе си и функционират все още по-често нарцистично. В този смисъл е обяснимо повдението на вашето момче към сестра му, когато се е върнала от болницата и не се е чувствала добре. Уменията на децата за #съчувствие и влизане в положението на другия се изграждат малко по малко, и могат да се насърчават чрез начина, по който подхождат родителите към техните емоции.

Връзката между братята и сестрите винаги е много ключова за израстването и на двете деца. Тя е полето, в което те най-лесно могат да развиват социалните си умения – учат се да бъдат себе си и свързани с другите, да общуват, да изграждат и поддържат близки отношения, да се справят с #конфликти и т.н. Във вашия случай тези ситуации на агресия, макар и трудни, са полезни и за двете деца – момчето е добре да се научи да се изразява и да казва какво чувства с думи, а момичето е добре да се научи да си поставя граници, да изразява гнева си и да се защитава. По-долу ще ви дам конкретни препоръки как да подпомагате тези процеси.
Много е хубаво, че се опитвате да дадете повече на децата си, както и да бъдете справедлива с тях. Важно е да усещат, че получават достатъчно и да не се чувстват ощетени спрямо другото дете. Това може да бъде изключително трудно за родителите на близнаци, защото чувството за #удовлетвореност на #нуждите е много субективно. Мисля, че много ще се улесните, ако се опитате да подходите по-скоро според #потребностите на конкретното дете, вместо да се стремите да им давате непременно по равно. Тъй като децата са различни, имат различни #нужди – от комуникация с вас, от #игра заедно, от #самостоятелно време, от гушкане, от #насърчение, от граници и т.н. Когато сте свързана и с двамата, и когато отделяте време да ги наблюдавате, вие лесно усещате от какво има нужда всеки. Разбира се, не е добре да им давате прекалено, особено по отношение на материални неща, но когато децата усещат, че се стремите да отговорите не на ситуативните им желания, а на индивидуалните им дълбоки потребности, ще имат по-голямо усещане за справедливост и няма да се сравняват твърде много един с друг.

Ето и моите препоръки към вас:
-   Когато момченцето удари, опитайте да обърнете фокуса си върху това, което се случва вътре в него, което предизвиква #поведението му. Щом има нужда да причинява #страдание, значи и той страда в този момент. Добре е да отдадете внимание на първо място на тази част от него, която страда. Така ще му помогнете да повиши своята #осъзнатост; да си даде сметка за връзката между това, което чувства и това, което прави; да се свърже с емоцията, която изпитва, да я назове с думи и да се изрази. Можете да го попитате напр. „Ядоса ли се на сестра ти? Искаше ти се ти да вземеш тази играчка ли?“, „Дразни ли те тя? С .... ли те подразни?“, „Ядоса ли се на мен? Затова ли ме удари? Иска ти се да те подкрепя в това, което чувстваш ли?“, „Не ти е приятно, че защитавам сестра ти ли?“, „Много ли си ядосан?“, „Нарегна ли се от ... ?“. Тези въпроси показват разбиране и съчувствие към детето, от което той има голяма нужда, за да се справи с агресията си. За да разбере другите, първо трябва да се научи да разбира себе си. Също така в последствие този подход ще му помогне да развие #емпатията си. Обикновено когато бъдат подпомогнати по този начин децата доста бързо се научават да се изразяват, което силно намалява нуждата им да си служат с удряне.
-   Много е важно да стимулирате момчето да каже какво чувства с думи на сестра си („Много ли си ядосан? Кажи й го с думи. Кажи й „Ядосан съм“; или “Знам, че ти е трудно още да се изразяваш, моля те  следващия път, когато се почувстваш така, да опиташ да й кажеш с думи. Аз ще ти помагам, докато се научиш“). Също толкова важно е и да се научи да си поставя граници с подходящите думи - „Не“, „Стоп“, „Не ми е приятно“. Това са средствата, които ще му помогнат да знае какво да прави, когато се чувства ядосан, без да наранява сестра си, както и други деца, с които си взаимодейства. Уменията за #изразяване и поставяне на граници за изключително важни за #увереността на децата в #общуването. Много често те се държат неконструктивно или пък свито и #срамежливо, просто защото не знаят какво точно да правят в някои моменти и не се чувстват сигурни в себе си. В колкото повече ситуации, в които успешно се справят с конфликти, попадат, толкова по-добре за тях.
-   Добре е да помогнете и на момиченцето да се учи да се отстоява. Всяка ситуация на конфликт, както и да изглежда, е #взаимодействие – и двете страни участват, един с активност, друг с пасивност, но и двамата имат какво да учат един от друг. Подходите са абсолютно същите. Важно е обаче, когато се случи той да я удари, да я насърчите тя да му постави граница, а не вие да го правите вместо нея. Правейки го вместо нея, вие не й давате възможност тя да се научи, а това са много ценни умения, от които всяко момиче се нуждае. Подкрепяйте я да се свързва със своите граници („Не ти ли стана неприятно?“), с гнева си и собствената си здравословна агресия („Ядоса ли му се, че те удари? Аз бих се ядосала много, ако бях на твое място“), със силата си („Можеш да се защитиш, искам да му кажеш, ако не ти е приятно да те удря и да му кажеш стоп. Aко ти не му кажеш, той няма как да разбере, че не ти е приятно“).
-   По отношение на вашите граници важи същото. Ако удари вас, добре е да се изразите с думи и да кажете искрено как сте се почувствала и че не искате да ви удря, без вменяване на вина, но като обратна връзка за поведението му. „Ти ме ядоса“ вменява вина, много по-добре е „Ядосах се от това, което направи. Ако си ми ядосан, можеш да ми го кажеш. Имаш право да си ми ядосан, но не искам да ме удряш“. Децата лесно разбират езика на емоциите, защото те изграждат 80 процента от това, което се случва вътре в тях. Само възрастните обаче могат да им го покажат.
-   Когато се понаучат да се изразяват, а и сега, доколкото ви е възможно, оставяйте ги да се справят сами с конфликтите си (разбира се, ако не е опасно). Полезно е за тях, за да могат да изградят #саморегулация. След конфликта е добре да разговаряте с двамата, да ги подкрепите да се изразят и да опитат по различен начин следващия път. Чрез тези разговори ще им помогнете да научат повече за себе си и да се развиват още повече като уверени социални деца.

Желая ви успех!

# 93
  • Мнения: 707
Изключително много Ви благодаря за съветите, ще ги прилагам на практика в ежедневието.
Те двамата обаче макар и на почти 3 години, все още не могат да говорят. Казват само първите срички на думите, разбират се помежду си, но все още не могат да говорят. Предполагам, че щом разбират всичко, което им говоря, ще могат да асимилират и тези изречения, които ще използвам при конфликтни ситуации.
Отново Ви благодаря! Дадохте ми много добри съвети, които ще следвам!

# 94
  • Мнения: 5
Здравейте, синът ми е на 7 години ноември ще прави 8. Проблема е, че е мн емоционален...,не знам защо децата го гонят и неискат да играят с него и той евентуално се стресира и това го кара да почва да заеква не е точния израз мисля ами...запецва на една дума и я повтаря 2-4 пъти. Не е лошо дете не е агресивен, но много лесно се разтрогва и другите деца го виждат и почват нарочно да го дразнят и сърцето ми се къса когато дойде при мен облян в сълзи... Няма мн играчки, телефон му даваме мн рядко ( да спомена че сме разделени с баща му, но живеем заедно със сегашния ми приятел.)Никога не сме го лешили от нищо с него се разбират и само се борят един вид... Но не знам какво да направя за да му помогна, казвам му да не се притеснява и да диша малко преди да говори (имам чувството че се състезава с някой да се изкаже някой път и пак запецва такъв) искам децата да спрат да го гонят...не знам защо става така

# 95
  • Мнения: 70
Здравейте, синът ми е на 7 години ноември ще прави 8. Проблема е, че е мн емоционален...,не знам защо децата го гонят и неискат да играят с него и той евентуално се стресира и това го кара да почва да заеква не е точния израз мисля ами...запецва на една дума и я повтаря 2-4 пъти. Не е лошо дете не е агресивен, но много лесно се разтрогва и другите деца го виждат и почват нарочно да го дразнят и сърцето ми се къса когато дойде при мен облян в сълзи... Няма мн играчки, телефон му даваме мн рядко ( да спомена че сме разделени с баща му, но живеем заедно със сегашния ми приятел.)Никога не сме го лешили от нищо с него се разбират и само се борят един вид... Но не знам какво да направя за да му помогна, казвам му да не се притеснява и да диша малко преди да говори (имам чувството че се състезава с някой да се изкаже някой път и пак запецва такъв) искам децата да спрат да го гонят...не знам защо става така

Здравейте, #чувствителността е важно качество, което дава възможност на хората да изживеят пълноценно живота си – по-чувствителните хора усещат по-силно, преживяват по-дълбоко, виждат повече нюанси, създават по-дълбоки връзки с хората. Тази #емоционалност обаче носи и своите рискове и трудности. Много е важно по-чувствителният човек да знае как да подхожда към своите #емоции, за да функционира хармонично в #отношенията с другите хора. Преди да изградят ефективни стратегии за справяне, по-емоционалните деца могат да изпитват затруднения в много сфери от живота си. Те преживяват интензивно #взаимодействието с другите, лесно усещат техните чувства и те им влияят, по-често се чувстват объркани и безпомощни, трудно удържат емоциите си. Обикновено за тези деца става много по-лесно, когато се научат да разбират себе си, да изразяват емоциите си спокойно, да си поставят #граници и да се #отстояват, да се справят с #конфликти.

Вашето момче е надарено с фина чувствителност и това е много хубаво. Ще започне да се чувства много по-добре с другите деца, когато изгради и по-голяма #устойчивост. Вие добре сте усетили, че е важно той да се научи да диша по-спокойно в пряк и преносен смисъл. Когато емоциите са много силни, те буквално заливат детето и за него е много трудно да намери „въздух“, за да осъзнае какво му се случва и да се успокои. Запъването в говоренето показва, че в този момент емоциите и мислите са много интензивни и надхвърлят възможностите на речта. Детето сякаш блокира, докато изкаже това, което го вълнува. Този тип затруднения в изказването са функция от емоционалното #напрежение и отминават от само себе си, когато детето се научи да намира вътрешен #баланс и да си изразява емоциите с думи. За да владее по-