Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • www.bg-mamma.com
  • Мнения: 860
Тези дни повечето от нас си стоят у дома и спазват #карантината – родителите работят от #вкъщи, децата не ходят на #ясла и градина, учениците учат #дистанционно, а възрастните ни родители са в зоната на най-големия риск и имат нужда от специални грижи и отношение.

Как да не загубим контрол, да овладеем емоциите си и да запазим добрите си отношения през дните, когато цялото семейство сме вкъщи?

•   Как да се справим с децата вкъщи по време на карантината?
•   Как да се грижим за себе си като родители на деца в карантина, какво да направим, за да намалим напрежението?
•   Емоционално развитие на децата. Как да реагираме на емоциите на детето, как да го научим да се изразява и да разбира себе си, как да изграждаме емоционална интелигентност?
•   Социални умения. Как да помогнем на детето да се развива социално, да се отстоява, да се справя с конфликти, да изгражда приятелства, да се справя с агресията?
•   Отделяне, самостоятелност, независимост на децата. Кое е отговорност на децата и кое – на родителите? Какво е нужно децата да правят сами? Кога да им помагаме и кога да не им помагаме? Как да се справим с отделянето и емоциите около него?
•   Взаимоотношения дете – родител. Какво означава да общуваме пълноценно? Как да разбираме децата и те да ни разбират? Как да се справяме с конфликтите и различията?
•   Взаимоотношения между родителите. Как да се справяме с конфликти? Как се отразяват те на децата? Как да говорим за това с тях?

На вашите въпроси в консултативната тема в понеделник, сряда и петък ще отговаря Милена Каменова.


Милена Каменова

Милена Каменова е #психотерапевт, клиничен #психолог и семеен #консултант. Повече от 10 години работи с #деца, #възрастни, #родители, семейства, като им помага да се справят с трудностите, които срещат във външния и вътрешния си свят.
Задълбочено изследва темите за развитието на децата и тяхното #емоционално функциониране, взаимоотношенията деца – родители, изграждането на #осъзнатост и добра връзка със себе си като ресурс за психично #здраве и пълноценен живот.
В работата си Милена комбинира творчески и ориентирани към човека подходи, възприема личността като цялост, която има нужда да познава и разбира частите си, за да се развива и функционира в синхрон.
През 2016 г. заедно с Елена Стоянова създават и ръководят творчески кът за работа с деца и родители „Под дъгата“. 
Създател е на сугестопедичен курс за родители „Творчеството да си родител“, група за социални умения за деца „Да общуваме през ума и сърцето“, #статии и #лекции за родители, социални и творчески проекти.



Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Ако се нуждаете от #консултация в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.


#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи #undertherainbow


Правила на консултативните теми във форума

Последна редакция: чт, 23 апр 2020, 16:29 от BG-Mamma™

# 1
  • Мнения: 28


Как да помогнем на себе си, докато сме с децата вкъщи

Има три характеристики на настоящата ситуация, които я правят особено стресираща – нова и непозната е, ограничава ни и носи опасност и #страх. В условията на такава атмосфера на #психиката ѝ се налага едновременно да се адаптира, да се съобразява, да се съхранява, да се осъзнава и да се позитивира. Иска ми се, осъзнавайки какво всъщност преживяваме, да си съчувстваме повече и да се съдим по-малко.

Освен към лекарите и учителите, които ни респектират с волята и силата си, изпитвам възхищение към родителите. Да останеш #вкъщи с децата, независимо дали работиш или не, е изпитание за личността и отношенията в семейството. И както всяко #изпитание, и това е възможност за #израстване, а и за откриване на нови, интересни и неподозирани страни от живота с децата.

Ето няколко насоки как да си помогнете, за да се справите по-спокойно с децата вкъщи.

Реалистични очаквания
В този извънреден момент е важно да имаме реалистични очаквания към себе си. Поради факта, че ситуацията е непозната и всички се учим и адаптираме в крачка, добре е да можем гъвкаво да ревизираме плановете, целите и идеите си за ежедневието. Всички сме различни, затова е важно да намерим своето. Можем да експериментираме с различни режими, подходи и организация на деня, за да намерим какво е най-подходящо за нашето #семейство.

За всички обаче е вярно едно - не е реалистично да очакваме да сме свежи и ведри постоянно, нито пък да не се изнервяме и да не си изпускаме нервите понякога. Ограниченията, липсата на свободна връзка с природата, лимитираното пространство, затворената само вкъщи и неразнообразна #комуникация, вдигат нивото на напрежение. А по-високите нива на #напрежение намаляват способността за зряло и балансирано реагиране. Това е нормален и естествен процес.

Въздух
Напрежение се разрежда, когато пряко и преносно допуснем навлизането на малко въздух. Когато сте изнервени, дошло ви е в повече, имате усещането, че вече не издържате, опитайте се да поспрете. Поемете си въздух... Нормално е да се чувствате така. Спирането дава възможност да осъзнаете какво се случва в момента с вас. Не забравяйте, че не можете да промените фактите, но можете да промените своите възприятия и #поведение, а това ще повлияе на цялостната динамика.

Самоподкрепа
В момента изключително се нуждаем от умения за #самоподкрепа. Какво мога да правя, за да се чувствам по-добре/спокоен/позитивен? Нещата, върху които не можем пряко да влияем, често карат хората да се чувстват безсилни и потиснати. Добре е да се фокусираме върху нещата, върху които можем да влияем, а именно – чувствата си, поведението си, мислите си. Самоподкрепата може да бъде външна –  под формата на ресурси, от които имаме нужда, или дейности, които обичаме. Може да бъде и вътрешна – в диалога със самия себе си, във вътрешния свят. Така както намирате думи да успокоите децата, потърсете подходящите и за себе си. Един добър пример за успокояващо послание е „Давам най-доброто, на което съм способен/на“.

Приемане на несигурността
Важно качество, което може да ни помогне да се справим, е способността ни да понасяме несигурността. Тази ситуация е много полезна в това отношение – учи ни да се разделяме с илюзиите си за сигурност и #предвидимост, прави ни по-устойчиви на #кризи, ограничения и #трудности. В този смисъл много здравословно е да опитваме да мислим в близкото #бъдеще, ден за ден, да се уповаваме на измерими и практични неща, които са по силите ни и са в наши ръце.

Личен смисъл
Най-доброто, което можем да направим в момента, е да използваме извънредната ситуация, за да израснем. В минутите, които намирате за себе си, опитайте да осмислите кризата през своите преживявания, цели и #нужди. Ето някои въпроси, които помагат да видим личните си процеси в по-голяма дълбочина. На какво идва да ме научи тази криза? Какво се случва вътре в мен? Какво мога да науча за себе си? Какви са моите нужди и как мога да се погрижа за тях?

Вярвам, че от тази трудна ситуация ще излезем по-добри, по-осъзнати и по-приемащи.

#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи

Последна редакция: ср, 22 апр 2020, 10:43 от Редактор**

# 2
  • Мнения: 28
Наранявам ли детето си, когато му се карам?

 

В периода заедно #вкъщи много #родители се обръщат към мен с притеснения дали нараняват или травмират децата си, когато им се карат. Поради изолацията и повишеното напрежение, нормално е по-често да има #конфликти, и съответно, заедно с раздразнението, да се повиши чувството за #вина на родителите.

Комуникацията, дори и когато съдържа #напрежение и #гняв, сама по себе си не е нараняваща, ако не засяга личността и себеуважението на детето. Всички знаем как се отразяват обидите, деструктивната критика, омаловажаването, невзимането насериозно на чувствата на детето, подигравките и т.н. Тези поведения са първични механизми, които се задействат в нас, когато сме много афектирани, чувстваме се безсилни или много искаме да повлияем на другия. За да избегнем тяхното използване, не е нужно да се опитваме да потискаме чувствата си, а да намерим начин да ги изразим с #любов.

Ето някои посоки, които родителят може да използва в общуването, за да запази равновесието на отношенията и интегритета на детето.

Искреност и автентичност
При общуването с децата е важно родителят да може да присъства като човек, а не като възпитател. Това стои в основата на сигурната свързаност, а в същото време и на авторитета. Децата винаги усещат, когато има разминаване между това, което казваме и това, което мислим и чувстваме. Разминаването ги обърква и напряга, защото техният рецептор за #емоции е много по-силно развит, отколкото този за съдържание. Колкото по-автентичен е родителят, толкова по-лесна и конструктивна е комуникацията. Това включва и да може да каже, че му е трудно, или да признае, когато усеща, че греши. И също изразяването да е колкото може по-своевременно, защото натрупаната емоция обикновено не се споделя, а се „стоварва“.

Поемане на отговорност
Споделяйки на децата как се чувстваме, ние не ги натоварваме, а ги разтоварваме. Когато, вместо да ги обвиняваме, говорим за тяхното поведение през чувствата си, и те, и ние се успокояваме. Чрез изразяването поемаме своята лична #отговорност за преживяванията си, даваме яснота на детето какво се случва, и #сигурност, че можем да се справим със своите #емоции. Това е изключително важно за себеуважението на детето, защото прехвърлянето на отговорност върху него тежи, а усещането за необяснима емоция на родителя може да го накара да се почувства застрашено. Назоваването на емоцията, дори и тонът да е по-интензивен, не може да нарани детето, ако е изразена чрез личен език. Има голяма разлика между това да кажа „Ти ме ядоса“ и „Аз се ядосах на ...“. Едното вменява вина, другото дава информация. Нека не забравяме, че #чувствата са си наши, плод на нашата лична #чувствителност и история.

Диалог
Човешкият диалог е средство, което дава изключителни възможности на хората да създават дълбоки връзки помежду си. Няма значение възрастта на детето, защото диалогът е в самото взаимодействие, често отвъд думите. След конфликта е добре да поговорите спокойно. За да се получи, освен родителите да присъстват автентично, важно е да дадат пространство за гледната точка и преживяванията на детето. Тук ключово е тяхното любопитство и искрен интерес към неговия вътрешен свят. Много полезни са #въпроси като „Теб какво те ядоса?“, „На мен ли се подразни?“, „Какво ти се искаше да е различно?“ и т.н. Освен, че в диалога можем да чуем и разберем #децата, от тях можем да научим много и за себе си.

#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи

Последна редакция: ср, 22 апр 2020, 10:47 от Редактор**

# 3
  • Мнения: 6
Здравейте,имам момиче,което скоро стана на 4г. Има всякакви играчки: кукли,лего,лего дупло,палатка за игра,моливи,фулмастри,водни боички,пъзели и какво ли още не. За съжаление с нищо не иска да играе. А ако аз или майка ми се опитаме да се занимаваме с нея,да я научим на нещо срещаме тотална незаинтересованост. Въпроса ми е какви занимания и под какъв начин поднесени са подходящи за тази възраст?

# 4
  • Мнения: 28
Здравейте,имам момиче,което скоро стана на 4г. Има всякакви играчки: кукли,лего,лего дупло,палатка за игра,моливи,фулмастри,водни боички,пъзели и какво ли още не. За съжаление с нищо не иска да играе. А ако аз или майка ми се опитаме да се занимаваме с нея,да я научим на нещо срещаме тотална незаинтересованост. Въпроса ми е какви занимания и под какъв начин поднесени са подходящи за тази възраст?

Здравейте, много е хубаво, че поставяте въпрос по темата за играта, защото тя е един от най-важните фактори за развитието на # децата в тази възраст. По отношение на интереса към игрите имат значение няколко фактора – вида на # играчките, количеството им, естеството на играта, както и някои фактори от средата и ежедневието. Всички игри, които описахте, са съвсем подходящи за 4 годишни деца, така че вие сте ги избрали добре. Все пак има няколко възможни причини вашата дъщеря да не проявява интерес към тях. За да бъде една играчка ценна и вълнуваща за детето, добре е тя да не бъде една от многото. Освен това, важно е средата за игра да не е свръхстимулираща, т.е. да има твърде много играчки, понякога това може да обърка или отблъсне децата. Предлагам ви да опитате да съберете част от играчките и да оставите колкото е възможно по-малко, а впоследствие да й давате по една от тези, които сте прибрали, през известно време. Така със сигурност за нея ще са нови и по-интересни.
Друг възможен фактор може да бъде нуждата на детето да играе повече # творчески и неструктурирани игри, в които да се развихри – напр. да маца с боички с ръце, да къса или реже с ножица, или повече игри с движение или действие – танци, пеене, криеница и т.н. Може да опитате да й предложите също и тактилни игри с битови материали, които много се харесват в тази възраст – да пресипва с лъжица боб, леща, ориз, да играе с брашно (може да е само изсипано брашно в купа, или да има вътре и боб, леща и др.). Можете да си направите солено тесто, от което тя да си изработва мозайка или да играе с него като с пластелин. Важното при тези игри е да няма инструкция, нека тя играе както иска.
Понякога загубата на интерес към реалните игри се свързва и с пребиваване повече време във виртуалното пространство, т.е. интернет, телевизия. При малките деца въздейства особено поглъщащо, като ги кара да го препочитат пред другите игри. При всички случаи е хубаво стоенето пред екран да бъде минимално (препоръчва се не повече от 30 минути на ден, но предвид ситуацията в момента до 1 час на ден е реалистично).
Забелязала съм, че често родителите се тревожат, когато на децата им е скучно, но всъщност по време на нищоправенето те също се развиват  – наблюдават, мислят, почиват си, или се свързват с вътрешния си свят. Хубаво е в такива ситуации да бъдат оставяни, без да им се дават идеи, защото това също така ще им помогне и да станат по-самостоятелни по отношение на избора си на игри и свободното си време. В този ред на мисли, опитайте по-скоро вие да я питате какво иска, отколкото да й предлагате, ще й бъде по-интересно, ако идеята е излязла от самата нея.
Желая ви успех!

# 5
  • София
  • Мнения: 979
Здравейте, синът ми (5,5 г.) е пристрастен към телефона - игри, youtube... Прекарва часове на него и, опитам ли се да го прекъсна и да го ангажирам с друго, става агресивен и се сърди. Отказва да се храни сам, защото трябва ръцете да са му свободни за телефона. Отказва вече трета година да посещава детска градина, защото там му е скучно (няма телефон!). Факт е, че от игри и клипчета научи много добре английски, смята с двуцифрени числа и умножава. Чете чудесно на два езика, но има трудности при изговарянето на български.  Много е социален, заиграва се понякога, но освен към Лего, няма интерес към други занимания. Няма търпение да слуша приказки, вниманието към филми е кратко. Прави ми впечатление, че има изключителна и дългосрочна памет, особено за детайли. Въпросът е - как да намаля времето, прекарвано на телефона, без това да го фрустрира? Каква алтернатива да му предложа, достатъчно атрактивна за него? Допълвам, че подходът с убеждаването не работи. Взима решения сам, само след като за себе си има аргумент да направи нещо. Благодаря!

# 6
  • София
  • Мнения: 1 311
Здравейте, имам син на 11 г, който е пристрастен към компютъра. Като му кажа да стане от него, стават скандали, тръшка се, блъска, събаря неща, понякога ми налита и на бой. Бяхме му прибрали компютъра, но заради онлайн обучението сега няма как, върнахме му го пак. Иначе е много разсеян, мисли само за игрите си, за вкъщи не, не иска да излиза навън, да спортува, на пазарува, живее само за игрите си. Просто не знаем, какво да правим с него, моля за съвет!

# 7
  • на края на света.....
  • Мнения: 44
Здравейте! Имам дъщеря на 12 години, от скоро ,може би няколко седмици изпитва тревожност .Намира си различни причини да се тревожи , дали заради извънредното положение или пубертета , и аз вече не знам.Опитваме се да се справим сами засега.Гледаме филми, играем семейни игри, говорим много по въпроса.Тя споделя с мен за всичко , което я тревожи.Виждам, че и е трудно. Често плаче, има стягане в гърлото и трудно преодолява тревожността.След консултация с джипито , включихме и сиропче Алора ,и ментов чай вечер.Спи добре, няма проблеми със съня си. Разсеяна е, трудно се концентрира , няма апетит много.Виждам, че иска да се справи със страховете си ,но и е трудно.В тази ситуация ни е трудно да я заведем на психолог , а ние сме от провинцията и няма такива специалисти.Какво още да направим, съгласни сме и на онлайн терапия, стига да намерим подкрепа и да преодолеем тревожността?

# 8
  • Мнения: 28
Здравейте, синът ми (5,5 г.) е пристрастен към телефона - игри, youtube... Прекарва часове на него и, опитам ли се да го прекъсна и да го ангажирам с друго, става агресивен и се сърди. Отказва да се храни сам, защото трябва ръцете да са му свободни за телефона. Отказва вече трета година да посещава детска градина, защото там му е скучно (няма телефон!). Факт е, че от игри и клипчета научи много добре английски, смята с двуцифрени числа и умножава. Чете чудесно на два езика, но има трудности при изговарянето на български.  Много е социален, заиграва се понякога, но освен към Лего, няма интерес към други занимания. Няма търпение да слуша приказки, вниманието към филми е кратко. Прави ми впечатление, че има изключителна и дългосрочна памет, особено за детайли. Въпросът е - как да намаля времето, прекарвано на телефона, без това да го фрустрира? Каква алтернатива да му предложа, достатъчно атрактивна за него? Допълвам, че подходът с убеждаването не работи. Взима решения сам, само след като за себе си има аргумент да направи нещо. Благодаря!

Здравейте, искам да ви подкрепя да бъдете по-категорични със сина ви. Смятам, че сте тръгнали в правилна посока да намалите стоенето на телефона, наистина е важно да го направите. Момчето явно е умно и интелектуално много развито дете. Често тези # деца изглеждат и се държат сякаш са по-големи и понякога дори можем да забравим, че разговаряме с 5 годишно # дете. В същото време # социалните умения и # емоционалното развитие в повечето случаи не могат да надскачат възрастта, както се случва с интелекта. Именно поради тази причина едно дете на 5 не може да има адекватна преценка дали е добре за него да стои по-дълго време пред екрана. В тази възраст за децата желанието се усеща като най-важното нещо, а волята и саморегулацията все още са в процес на изграждане. Затова решението колко и дали детето да стои пред телефона може да го вземете само вие, детето не е способно да носи такава отговорност. Както и вие казахте – с уговорки няма как да стане, защото уговарянето е процес между равностойно функциониращи хора, а по отношение на този въпрос вие не сте равностойни. Отговорността за взимането на това решение е само ваша, защото вие сте възрастните и можете да прецените.
 Когато вземете решение, много е важно да сте категорични и последователни, и да нямате нереалистични очаквания. Мисля, че е по-добре това да се случи от раз, а не постепенно, защото постепенното често е объркващо за децата и усложнява процеса. Когато вземете решение и сте готови да го отстоявате, кажете на детето какво сте решили и защо - защото смятате, че това не е добре за него, а вие като # родители носите отговорност да се грижите за здравето и # развитието му. Бъдете конкретни – например „от днес нататък ще имаш по 1 час на ден, два пъти по 30 минути, преди обяд и преди вечеря“.
Приемането на новата ситуация е предизвикателство и за двете страни – както за детето, така и за вас, защото вие трябва да приемете недоволството му. Със сигурност на детето това няма да му хареса, ще прояви съпротива, гняв, тъга и т.н. Вие можете да се погрижите да бъдете до него, докато страда, да му съчувствате, да го подкрепите да изрази чувствата си (нищо, че ще са насочени срещу вас), защото това наистина ще е трудно преживяване за него, но не и да променяте решението си. Няма нищо лошо в това детето да бъде фрустрирано или разочаровано, това са съвсем нормални преживявания, от които ще научи важни уроци – как да се справя с # фрустрация и отхвърляне, че в живота не винаги получаваме това, което искаме и т.н. Това ще го направи по-силен и по-устойчив. По-добре е да го научи сега и в защитено пространство като дома, отколкото да се сблъска по-късно в друга среда и да няма умения как да се справи.
Въвеждането на новата ситуация е процес и ще отнеме време (твърде вероятно по-малко, отколкото си представяте), няма и да е без сътресения, но ако вие сте категорични, рано или късно той ще разбере и ще го приеме. А когато се намали времето пред телефона, ще се отвори време за други игри и потребности, което ще е изключително полезно за него и цялостното му развитие. Не е нужно вие да му предлагате алтернатива, за да му е по-интересно. Бъдете спокойни, това е естествен процес и колкото и драматично да изглежда, той сам ще се отвори за нови неща и занимания. Общуването с деца, разнообразните игри, връзката с природата, това са жизненоважни фактори за израстването, здравето и щастието. Ограничавайки телефона, вие ще му дадете възможност да ги пожелае.
На прав път сте! Пожелавам ви успех!

# 9
  • Мнения: 28
Здравейте, имам син на 11 г, който е пристрастен към компютъра. Като му кажа да стане от него, стават скандали, тръшка се, блъска, събаря неща, понякога ми налита и на бой. Бяхме му прибрали компютъра, но заради онлайн обучението сега няма как, върнахме му го пак. Иначе е много разсеян, мисли само за игрите си, за вкъщи не, не иска да излиза навън, да спортува, на пазарува, живее само за игрите си. Просто не знаем, какво да правим с него, моля за съвет!

Здравейте, разбирам, че сте в трудна ситуация. Извънредното положение, в което се намираме, ви възпрепятства доста по посока синът ви да прекарва по-малко време пред компютъра. За съжаление това ще се окаже проблем при много # деца. Има нещо във виртуалния свят, което ги привлича и увлича много силно, но както и вие наблюдавате, в същото време ги прави доста пасивни, често напрегнати и агресивни. Причината е комплексна, но някои от важните фактори са свързани с това, че на 11 години детето е в предпубертетен период и вътрешната му потребност от # комуникация и физическа активност са много големи. Когато не са в баланс, това само по себе си може да увеличи нивото на # напрежението и враждебността. На тази възраст вече започва активно хормонално развитие, # емоциите стават по-бурни и трудно регулиращи се, затова е много важно да има движение – в пряк и преносен смисъл. Стоенето на едно място и зациклянето създават порочен кръг и привързват към себе си. В този смисъл начинът, по който споделяте, че реагира синът ви, не е много изненадващ.
 Вие ще трябва да прекъснете веригата, защото той няма да може сам. За съжаление няма да се мине без конфликт, но той е необходим в случая, защото е премината граница. Отделянето от нещо, към което децата са се закачили, винаги минава през # конфликт. Това, което вие можете да направите, е да се въоръжите с категоричност и търпение, и да не забравяте, че вие сте възрастните и # отговорността за това решение е ваша. Колкото и да се съпротивлява, гневи или разочарова, синът ви в крайна сметка ще приеме това, което сте решили, ако преди това вие вътре във вас сте го приели твърдо. Помислете как логистично да подходите, но е важно извън времето за онлайн обучение, той да няма повече от 30 минути, максимум до 1 час време на компютъра, и това да не е непосредствено след училищните занимания. Когато му кажете какво сте решили, изразете разбиране към това колко ще е трудна тази промяна за него, кажете му как се чувствате вие (че се притеснявате за него, чудите се как да подходите, ядосвате се или каквото друго изпитвате), и че вие сте родителите и носите отговорност за неговото здраве и благополучие. Бъдете подготвени за емоциите, които ще последват, съвсем нормално е да ги има. Важно е да се погрижите за тях като му съчувствате, подкрепяте го да си каже какво чувства към вас, към компютъра, към цялата ситуация, но да не променяте решението си. За да уважите неговата реалност, можете да му предложите да нарисува героите от игрите си, или да ви разкаже за тях и защо толкова му харесват.
Ако сте категорични и последователни, ще му трябва малко време, но той ще разбере, че решението е устойчиво и ще го приеме. Когато поставяме граница, дори и тя да е неприятна за децата, ако е истински стабилна, всъщност им дава сигурност. Вярвам, че с промяната много ще помогнете на сина си, защото свободното време, което ще се отвори, ще бъде много полезно за него. В тази празнота и скука той ще се свърже повече със себе си и с истинската реалност вместо с тази в игрите, и малко по малко ще започне да се ражда желанието му да прави други неща, да общува повече или да измисля нови идеи как да се забавлява.
Пожелавам ви успех!

# 10
  • Мнения: 28
Здравейте! Имам дъщеря на 12 години, от скоро ,може би няколко седмици изпитва тревожност .Намира си различни причини да се тревожи , дали заради извънредното положение или пубертета , и аз вече не знам.Опитваме се да се справим сами засега.Гледаме филми, играем семейни игри, говорим много по въпроса.Тя споделя с мен за всичко , което я тревожи.Виждам, че и е трудно. Често плаче, има стягане в гърлото и трудно преодолява тревожността.След консултация с джипито , включихме и сиропче Алора ,и ментов чай вечер.Спи добре, няма проблеми със съня си. Разсеяна е, трудно се концентрира , няма апетит много.Виждам, че иска да се справи със страховете си ,но и е трудно.В тази ситуация ни е трудно да я заведем на психолог , а ние сме от провинцията и няма такива специалисти.Какво още да направим, съгласни сме и на онлайн терапия, стига да намерим подкрепа и да преодолеем тревожността?

Здравейте, разбирам притесненията ви. Трудно е за родителите, когато децата изпитват тревожност. Мисля обаче, че вашият подход към дъщеря ви е доста добър, защото включва #подкрепа на много нива – до нея сте, давате пространство за емоциите, изслушвате я и й съчувствате, играете игри заедно, сиропчето също е добре. Можем да допълним вашите действия в още няколко посоки. Едната е свързана с физическата активност и движението – затвореното ежедневие в момента се комбинира с хормоналните промени при момичето, които са естествени за възрастта й. Нормално е да се чувства по-напрегната и #тревожна, когато отвътре кипи, а няма как да изразходи енергията си. Помислете за спорт вкъщи, танци, разходки, или повече игри, които са свързани с движение, това ще помогне много за нормализиране на #емоционалния  #баланс. Говоренето е много съществено, защото нуждата на децата да бъдат видяни, разбрани и съпреживяни, е огормна, но то също е статична дейност и в този смисъл не винаги е достатъчно.
Емоциите могат да излизат под различни форми – вербално и невербално. Освен активното движение, можете да опитате и повече неструктурирани игри с отпукане, добре е да са по-тактилни – например да рисува с пръсти, да маца, да играе с глина, пластелин, солено тесто. Тези игри помагат да се отприщи задържана енергия, да се изразят емоции и да се освободи напрежение. Може да рисува по теми, например да нарисува напрежението си, #страха си. Важно е след като нарисува #рисунката, да си поговорите за нея, без да коментирате качеството на рисуването, то няма никакво значение. Да разкаже какво е нарисувала, защо, как се е почувствала, след като го нарисувала, иска ли да добави нещо в картината, което би й дало спокойствие.
Друга посока, в която можете да допълните подхода си, е свързана със самата #комуникация. Важно е тя да говори повече, да опита да изкаже и най-плашещите за нея неща с подробности, това много помага страхът да намалее. Вие можете да й задавате отворени въпроси, които да я стимулират. Не е добре да я убеждавате, че няма нищо страшно или че страхът й е неоснователен, това може да я накара да се почувства неразбрана. Можете обаче вие да й разкажете ситуации, в които вас ви е било страх, и да й споделите как сте се справили. Това ще я успокои, защото от една страна ще чуе стратегия за справяне със страха, от което тя има нужда, а от друга – ще нормализира притеснението й от самия страх, като си даде сметка, че всеки човек се страхува, дори най-силният и най-важният за нея.
Смятам, че с всички тези действия много помагате и ще помогнете на вашата дъщеря, важно е да дадете време да се справи, защото това е процес и става малко по малко. Имайте предвид и че в тази възраст по принцип при всички деца избуяват повече страхове, тя е специална, защото е прагова – завършват един голям детски период и влизат в следващия, който е много предизвикателен, но и много вълнуващ. Важно е и вие да приемете ситуацията по-спокойно, правите каквото е необходимо и се справяте много добре! Желая ви успех!

Последна редакция: пт, 24 апр 2020, 12:40 от Милена Каменова

# 11
  • Мнения: 371
Здравейте! Напоследък се замислям над следния проблем: Детето ни е на 2 г., вижда се, че всичко вече разбира, и много ми тежи, когато се случи някакъв спор с баща й, или просто по-напрегнато говорене, и е видимо, че детето веднага усеща - почва да се опитва да ни привлече вниманието, за да ни възпре. Проблемът е, че няма къде да си изговорим насаме нещо, което ни е подразнило или от което сме напрегнати, а в тази ситуация на бездействие, несигурност какво ни чака по отношение на работа, няма как да няма и такива моменти. Детето не е гледано до момента от баби, само от нас, и няма къде да се скрием. В същото време не е добре и неща да се оставят неизказани и неизразени. И няма как да се обясни все още на детето, че може спорът да е за нещо дребно и не е голям проблем. И хем искам да не вижда дразнене и напрягане (признавам си, че това по-често е от мен, понеже точно майч-то ми свърши и започна това положение и не знам кога и дали ще започна работа), хем не мога съвсем да го избегна, хем няма къде да изразя такива настроения насаме. А много ми натежава, като виждам, че веднага усеща.. Какво бихте ме посъветвали? Благодаря!

# 12
  • Мнения: 28
Здравейте! Напоследък се замислям над следния проблем: Детето ни е на 2 г., вижда се, че всичко вече разбира, и много ми тежи, когато се случи някакъв спор с баща й, или просто по-напрегнато говорене, и е видимо, че детето веднага усеща - почва да се опитва да ни привлече вниманието, за да ни възпре. Проблемът е, че няма къде да си изговорим насаме нещо, което ни е подразнило или от което сме напрегнати, а в тази ситуация на бездействие, несигурност какво ни чака по отношение на работа, няма как да няма и такива моменти. Детето не е гледано до момента от баби, само от нас, и няма къде да се скрием. В същото време не е добре и неща да се оставят неизказани и неизразени. И няма как да се обясни все още на детето, че може спорът да е за нещо дребно и не е голям проблем. И хем искам да не вижда дразнене и напрягане (признавам си, че това по-често е от мен, понеже точно майч-то ми свърши и започна това положение и не знам кога и дали ще започна работа), хем не мога съвсем да го избегна, хем няма къде да изразя такива настроения насаме. А много ми натежава, като виждам, че веднага усеща.. Какво бихте ме посъветвали? Благодаря!

Здравейте, за съжаление в сегашната ситуация напрежението и #тревожността се повишават, всеки по един или друг начин ги изпитва, дори и вашата дъщеря. Децата се раждат напълно емоционално изградени, т.е. изпитват всички емоции, много преди да могат да ги осъзнаят и осмислят. И точно поради това, че емоционалното е много силно развито за сметка на рационалното, #децата много лесно усещат #емоциите на другите, дори и да се опитваме да ги прикрием или смекчим. Често могат да ни усетят, дори преди ние самите да сме си дали сметка какво изпитваме. Тъй като за децата #родителите са най-важният източник на сигурност, когато почувстват разколебаване на сигурността, те съвсем естествено се напрягат. Не #конфликтите сами по себе си обаче разколебават сигурността, а невъзможността на детето да си ги обясни. То вижда, усеща, че нещо се случва, но не знае какво, как ще се развие и как ще му се отрази. Това да имате разногласия, напрежение или дори повишаване на тон помежду си е нормално и дори здравословно - означава, че сте близки и си взаимодействате. Хубаво е детето да вижда такива неща, за да се учи какво представляват човешките #взаимоотношения. За да помогнете на дъщеря си да приема по-спокойно тези моменти, важно е да й говорите за това. Няма значение на колко години е, тя ще разбере каквото има нужда да разбере. Добре е да й кажете как се чувствате, какво се случва и че вие ще се справите. Например „Напоследък се притеснявам за разни неща, затова сега се изнервих и с тати се скарахме. И двамата се ядосахме, но ще ни мине, ще се разберем и ще се справим. Ти няма нужда да се тревожиш за това, можеш да си играеш, ние сме големи и знаем как да се справим“.  Често децата се притесняват, защото когато нямат информация, въображението им започва да работи и могат да виждат нещата по-страшни, отколкото всъщност са. Казвайки й, че вие знаете какво се случва, знаете какво правите и ще се справите, вие поемате отговорност за отношенията си. Това със сигурност ще я успокои и ще я освободи от нуждата да ви възпира да се карате.
За едно дете най-добре е да вижда родителите си такива каквито са, и между думите, действията и емоциите им да има съответствие. В противен случай децата се объркват, напрягат и губят доверие. Конфликтите между родителите са важна част от пълноценните връзки и не могат да наранят детето, ако не са деструктивни, ако възрастните не му прехвърлят отговорност, и се грижат то да бъде спокойно като говорят с него след това. Можете спокойно да бъдете автентична с детето, ще му се отрази много добре да ви вижда в повече ваши състояния, защото така ще ви опознае още по-цялостно и от вас ще се учи как да се справя със собствените си емоции.
Желая ви успех!

Последна редакция: пт, 24 апр 2020, 12:41 от Милена Каменова

# 13
  • Мнения: 28
Как се отразяват конфликтите между родителите върху детето?

Понеже в последно време #общуването ни е фокусирано предимно вътре в #семейството, ежедневието заедно с хората, с които живеем, може да започне да ни идва в повече. Особено осезаемо е с #децата и #партньора, защото с тях близостта ни е най-голяма. Нуждата от #комуникация за всички е различна, но потребността от разнообразието, което ни липсва в момента, със сигурност е нещо общо за членовете на семейството. Ескалацията на #конфликти е нещо нормално в такива условия, както и притеснението на родителите как това се отразява на децата.
Този въпрос е изследван много в #психологията и заключенията, до които се достига, се обединяват около това, че конфликтите между родителите, ако не са деструктивни, всъщност могат да бъдат полезни за децата. Ето няколко важни посоки.

Децата учат много от конфликтите между родителите
Чрез наблюдението на конфликтите между родителите децата научават ценни комуникативни модели, учат се как да изразяват позиция, доколко разбиране да проявяват, как да се #отстояват и т.н. Учат се как да намират баланс между нуждата си от #близост с другите и нуждата си от #независимост от тях.
Две нива в общуването
Едното е съдържателното – това, за което се караме. Другото е нивото на #взаимоотношенията, а именно какво се случва с връзката помежду ни по време на конфликта. Второто играе много по-съществена роля за протичането му. Осъзнаването, че винаги, когато спорим, всъщност се борим за своето утвърждаване, признаване, уважение, зачитане и т.н., (а същото прави и другият), помага да сме по-наясно със себе си по време на конфликтите.
Важна е не честотата, а начина, по който протичат
Конфликът е конструктивен, когато няма за цел задължително единият да бъде прав, или непременно да се очаква двамата да станат на едно и също мнение. Ако си дадем сметка, че #нуждите на двамата са еднакво важни, може да се погледне на спора като възможност всеки да изкаже гледната си точка.  Един добър резултат може да бъде постигане на по-задълбочено взаимно опознаване и развиване на способност за по-голяма #толерантност към гледната точка на другия.
По-добре открити, отколкото скрити
Когато конфликтите витаят във въздуха, но не се изразяват, детето усеща високо напрежение, на което не е устойчиво и много лесно го поема вътре в себе си. Много често може да си присвои отговорността за семейната атмосфера, когато усеща, че родителите му не я поемат, т.е. да се опита да сдобрява родителите или да ги ангажира със себе си, за да ги сплоти. Освен това, когато едно дете няма информация, въображението му започва да работи, а децата мислят себеотносно и често си приписват вина за #отношенията.
Детето да не бъде въвличано като обект или участник
Това става, когато родителите успеят да си поемат отговорност, когато не намесват детето и го уверят с думи и поведение, че могат да се справят с отношенията си, и това няма да му се отрази негативно. Важно е да знаем, че в такъв момент, то се притеснява не само за #родителите си, но и за себе си.
Да не се подценява детето и да не си мислим, че не ни разбира
Още с раждането си децата имат напълно развита #емоционалност и усещат всички емоции с лекота. Не можете да скриете напрежението и не е необходимо. Семейството е особена система от скачени съдове и всички чувства се отразяват, видимо или не, върху всички. Затова е важно да не подценяваме децата, а да похдождаме към тях с презумпцията, че разбират. Разговорът с детето след конфликта е много важен.
Да се говори с детето според неговите нужди
Има две цели на разговора с детето – то да се изрази и ние да му дадем информация и #подкрепа. Важно е да има #диалог, да го попитаме как се чувства, иска ли да ни пита нещо, да му кажем, че в момента не се разбираме, но ще се справим. Най-добре ще разберем какво да му кажем, ако се ръководим от неговия интерес, тоест това, което то ни попита. И нещо много важно - не е нужно да сме наясно със себе си, за да говорим с детето. Можем просто да изразим това, което е вътре в нас.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 3 710
Благодаря много!

Общи условия

Активация на акаунт