Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

Ти не го допускаш, просто нямаш никакви механизми да го предотвратиш. А това са различни неща...

Може би наистина правилният подход към такива манипулации е пълен игнор и деликатно обясняване на ситуацията на детето, без обиди, гневни изблици или обвинения към бившия мъж. Някъде четох, че ако показваме открито негативизма си към мъжът пред детето, то самото дете ще се травмира, тъй като се идентифицира и с двамата си родителя и така все едно говорим срещу самото дете. А и то веднага ще се заеме да защитава бащата...

Мисля си пролетната ваканция да отида за първи път на почивка сама с детето. И се чудя, ако я оставя в детския кът на хотела и седна сама на бара, ще изглежда ли отчаяно или не на място? Аз съм срамежлив човек, не обичам да съм център на внимание, нито да се обличам предизвикателно и никога не бих заговорила първа мъж. Това, че съм пак на пазара ме влудява. И все пак искам да пробвам да изляза от черупката си някак-си. Вие ходили ли сте на почивка само с детето?

Разбира се, че съм ходила. На бара не съм сядала, но съм се заговаряла по други поводи на място с мъже.

И аз ходя на почивки сама с детето. Стоя сама на шезлонг, люлка, градинска пейка или на масите на открито. Не се чувствам неудобно от това, че стоя някъде сама, докато детето ми играе наблизо. Да ме заговорят не ми се е случвало, но пък аз съм си темерут и  ми личи, че хич и не искам да ме заговарят.

Определено личи, че като не искаш е по-добре да стоят надалече. Е, от време на време се случва някое заблудено мъжоподобно създание да се опита да се понамести, но аз бързо давам яснота по темата.
Иначе си седя сама навсякъде и не ми пука - и на шезлонг и на плаж, и на заведение и на кино, театър... никакъв проблем. Но един съвет към авторката - опитай се да не изглеждаш отчаяна и че си седнала, за да създаваш връзка. Просто се наслаждавай на мига, ако се появи някой и си допаднете - супер.

Чувствам се като ученичка, която тепърва ще трябва да се учи как беше това със срещите 😃. Браво момичета, много сте смели. Аз не обичам никъде да хода сама, не се чувствам комфортно. Ще видим дали ще успея да изляза извън зоната си на комфорт.

Аз редовно ходя сама с детето на почивка. Някой път с приятелки.
А кой какво мисли за мен ми е там на тъмното място .
Изобщо не си търся мъж, в общи линии даже ги избягвам, щото и без друго създават повече проблеми, отколкото решават .

Съвет към скоро разделените момичета - не си давайте зор и не се насилвайте за връзка. Първо подредете чувствата си, харесайте компанията си. Много е важно преди да подходите към нова връзка, първо да осъзнаете раздялата и това, че вие не сте човекът от двойката. Вие сте жена, самостоятелна личност със своите силни и слаби страни.
Да, хубаво е човек да има човек до себе си, но понякога не си заслужава.

Аз съм сама от 11 месеца и хич, хич не се оплаквам. Никой не се разпорежда с мен, времето ми, желанията ми. Ми, малко да си угодя .
Изобщо не е страшно да си без мъж. С времето само позитиви откривам.
Също така, дори да се запознаете с някого, изобщо не означава, че ще създадете връзка и ново семейство. Ние най-добре знаем колко преходно е всичко. Гледайте си спокойствието.

Привет. Четвърта година съм в клуба. В началото и аз не намирах време за личен живот. Някак шока от това, че оставаш сам и отговорността се стоварва отгоре ти отнема доста време за окопитване. Не че като семейна не си бях сама, но това са други равносметки.
Намерих си човека. От друг град е. И иска дете, а аз не съм първа младост и ми е едно такова страшно.

Моят съвет е ако и ти искаш бебе, да не губите време. Оказа се, че никак не се забременява лесно, като си на възраст, а и после раждане, гледане - колкото си по-млада, толкова по-лесно

Чета тук за вменяването на чувство за вина. Мъжът ми успя по този начин да ме манипулира и задържи при него цели 16 години! Преди месец и половина го изхвърлих от вкъщи с полиция, защото алкохолизмът му вече е неконтролируем - той не просто пие алкохол, пие и дезинфектант за ръце, който е със 70% етилов алкохол! За това време успя да изпие една заплата и, естествено, не си потърси квартира. Сега не знам къде спи, но всеки ден идва да ми тропа на вратата и да ми иска пари. И ме обвинява, че аз съм виновна да е бездомен. Междувременно го уволниха от работа, за което, според него аз пак съм виновна. Уточнявам, че живеем в чужбина и тук има разни благотворителни организации, но като го видят, че пие, никой не му дава стая никъде, или го гонят. Преди десет години го оперираха от рак на белия дроб - освен алкохола, пушеше и по три кутии цигари на ден - пак аз бях виновна според него и оттогава до сега ми вменява, че съм длъжна да го търпя до живот! То, вече не знам и аз при какви психолози да ходя, ама тоя човек тотално ме побърка!

Sisi_48 алкохолизмът е страшна болест. Имам познат, който заради това се разведе, след това прави някаква интервенция в болница в чужбина, при която му преляха изцяло нова кръв и когато се върна в Бг пак започна...Лошото е, че е тормоз за близките. Няма ли как да се преместиш да живееш другаде, далеч от него?

Темата не е за алкохолизма,но да,с такива хора НЕ СЕ живее.Алкохолик в чужбина няма много да вирее,развеждайте се и да се маха от живота ви!

Невинни душички, да ви съжали човек!

Здравейте!
Когато бащата живее със своите родители,а те са меко казано супер лош пример за семейство (срам ме е да кажа,но като започнем от хигиената и стигнем до отношенията между тях самите) и детето трябва да нощува там и да прекарва време с тях,как да се примиря с това???
Та той попива всичко, което вижда ,което се прави,което се говори!Откачам от тази мисъл.Разбира се, че аз не съм перфектна,нито моите близки,но нали все пак,както се казва "да му мяза" поне.
Това са най-ограничените и глупави хора,които съм срещала в живота си,неграмотни,невъзпитани,никога не сме имали отношения с тях ,дори и когато се разбирах с моя мъж.Всъщност свекървата няма отношения с майка си(скарани са),няма отношения с другия си син,който също е семеен.Извинявам се за спама,но просто да придобиете някаква представа за това какви хора са- с две думи адски токсични хора и обстановка .
Има ли някой в сходна ситуация?
Как успявате да приемете факта и да сте спокойни,че детето няма да приеме това за нормално?

believe_-Мисля, че децата са много по-адаптивни, отколкото ги смятаме. Не знам твоето колко е голямо, но то ще види разликата в твоя дом и отношения с роднините с тази в дома на баба си и дядо си откъм бащина линия. Все си мисля, че бабите и дядовците може да са само от помощ, стига да имат желание да се включват с гледането на детето. Аз лично съм била и сега съм много близка със своите и им споделям неща, които не бих споделила с родителите си. А негативно влияние могат да окажат много фактори, не само семейната среда, но децата растат и все повече разбират. Няма как да ги предпазим напълно от всичко негативно, което ги заобикаля. Моят бивш така се опитваше да манипулира детето ми, като и и обяснявал как съм от изгонила от къщи и той бил много самотен. Тя се беше травмирала и цяла седмица плака за него, рисува му картички, обаждаше му се всеки ден да го пита как е. А това беше само цирк от негова страна. Не я е гледал нито една събота или неделя, откакто сме разделени, тъй като си ходи по срещи тогава. Но и за миг не съм си помислила да им ограничавам контактите. Той трябва да я научи как мъжете да се държат с нея, че трябва да е уважавана и заслужава да е обичана. Игрите му с нея са много по-различни отколкото моите. Те се боричкат, гонят, крият ..., а аз съм по по-спокойните:карти, монополи, бесеница и т. н. Криво ми е, че детето се обърква и тревожи от приказките му, но си казвам, че тя расте и това ще отмине...Дали съм права, времето ще покаже.