Частни училища-информативно-дискусионна тема 39 - продължава дистанционното обучение

Ами, то е въпрос и на навик това за оставянето на дете вкъщи. Има деца, които обичайно са свикнали и няма да им пречи. Но изведнъж ако трябва да се остави за дълго дете само, то би било стрес и за детето, и за родителите. Аз бих се притеснявала да оставя изведнъж само дете за 10 часа, както се получава в описания случай.

Лейка, много сме свикнали да им угаждаме май. Твърде високи изисквания си поставяме сами като родители. Нищо няма да им стане на децата ако някой път не ядат точно определени неща, които сме си наумили, или пропуснат да си напишат някое домашно, даже напротив. Ама пуст максимализъм (за себе си говоря), гледам да го боря  Мен повече ме е яд, че покрай цялото ДО и домашни пак не ми е достатъчно времето за свободна игра и занимания колкото ми се иска, а хем децата са си вкъщи И засега не издивяват много вкъщи както очаквах, но виж, на бабите им определено им е по-трудно

Това е защото много хора тръгнаха с възпитанието на децата по нож с две остриета.
'Децата са ни птиятели и имат право на мнение и глас и сами могат да взимат решения.'
И това за деца още на 3 и 4 години. И сега на 5-6 години не знаят как да се оправят с децата си защото
те вече са свикнали да отговарят и спорят с родителите си.
Не казвам че случаят на твоята близка е подобен, но аз имам много познати на които децата им
се качват на главите. Не, че при нас положението е розово, с деца на три и шест години
Като цяло ситуацията е доста неприятна за родители с по-малки деца които още нямат
никакви изградени навици да се занимават сами.

Най-вероятно ще ме изкритикувате за мнението ми, но според мен тази криза за много родители е  откритие, че не са свикнали да живеят с децата си повече време. От десетилетия има "разделение на труда" в това отношение и цели възрастови групи са затворени в своите си системи - децата по ясли, градини и училища, пенсионерите при западняците често са в старческите домове, а работоспособното население е постоянно на работа. На практика поколенията вече не могат да прекарват повече време заедно през денонощието, те не се познават дори в нормални условия. А сега при криза, когато по неволя са заедно в тясно пространство, на всичко отгоре децата са дистанционни ученици, а родителите или са хоумофис, или вече почти безработни, нещата съвсем се влошават. Отговорностите са повече и самото споделяне на едно затворено пространство дълго време е изнервящо, колкото и да се обичат всички. Не е толкова до възпитание, а до естествени човешки механизми. Не само човешки, а и животински - като мишките в класическите експерименти, които са в пренаселено пространство. А и има още нещо - не е нужно децата винаги да бъдат възпитавани, все пак са отделни индивиди, членове на семейството, а не обекти на възпитание.
И това не е моя теория, не съм чак толкова умна, че да я измисля аз.

Отговорно заявявам, че не бих оставил сам вкъщи никой от синовете си, освен ако не е придружен от снаха. По-скоро бих ги изгонил от дома си.

За пенсионерите на запад хем си права, хем не. Т.к. Престоят в такъв дом е нещо много скъпо и трябва да се чака на опашка, започнаха къщите да се пристрояват с лоу сийт, които да се използва от възрастни родители.

Мисълта ми е, че все по-рядко възрастните живеят близо или с младите, сякаш животите им са паралелни. Ние по нашенско все още сме по-колективистично настроени по отношение на родителите си, може би и заради по-ниския стандарт на живот, може и по културни особености, тук съм в раздвоение кое е с по-голямо влияние.

Спейси, аз не зная къде са проблемите. Склонна съм да се съглася и с теб и с Анди. Организацията на живота ми е била такава, че сме били всяка свободна секунда заедно.
Под заедно имам предвид всичко плюс срещи, вечери, конгреси, и пр. Той е с такъв характер, може да се мобилизира, да чете два часа и да не мръдне.
но племенниците ми не са така, те сато с шило, чак аз се напрягам. Така че вероятно обща рецепта няма.
Сега ми е по-скоро приятно, че имаме още някакво време заедно. Защото децата растат и ще го виждам и него от дъжд на вятър, колкото да му се скарам, че не ги прави нещата както аз ги виждам както правя с брат му. Сега работя сама, та и съвсем на никого не мога да се скарам добре че е форума.

"Не ме притеснява да ми се качат на главата децата. Лошото е като заиграят хоро" нали така беше лафа

Истински съчуствам на всички с по-малки деца. Аз с моите голееееееееми деца изиграх де що има бордни игри, асоциации и тн. Представям си какво е с малки...
отплесвам се малко:

Тук е същото. След като завършат децата се връщат в къщо. Въобще е различно от нашите представи за САЩ.

Моята къща отдавна прилича на детска площадка. Дори подът ми беше с очертани улици ( не правете моята грешка, тиксото се маха на седмица, иначе няма изчистеане). Бординг геймс, че те дори като дойдат деца в къщи, играя с тях. Предната седмица, що тесто омесих- битката на Александър Македонски с персите пресъздава.
Вече се научи, има график за деня, логва се, прави упражнения, после домашни от мен. Сега е обсебен от гръцките богове. Де що книга има с тях я я измъкнал. Седнал, направил лист с кои още иска да има-снощи ги поръчвах.

Не давам още да използва фитнес уредите, имаме маса за тенис, федербал, двор....учи се да готви, и пералня, сушилня и миялна са негово задължение.
До сега караше по 5 мили на д3н колело, от утре започва да кара с нас по 10.
Надявам се да е изморен.

Пак обобщаваш ей така, без да си наясно. Поне един репортаж от италианска къща (западняци) , не гледа ли тези дни? Една от причините за ужаса в Италия е, че обикновено няколко поколения живеят на едно място и не изолират възрастните хора.

Обобщавам, но не е "ей така", има си социални и икономически процеси, които са вързани и формират начина на живот на хората, променят мисленето и културата им. Бих казала, че до голяма степен ме засяга и професионално, затова от години се интересувам от темата, все пак първото ми образование е икономическо, после добавих социалните и психологическите науки. Епидемията ще мине и ще замине, но тя е до голяма степен повод да се види как живеят хората, как живеят семействата, доколко родители и деца се познават, доколко прекарват време заедно. Защото в момента нещата придобиха по-сериозни нюанси - за страшно много родители времето с децата вече не е "хев фън", а стана "хард уърк" - не е като да се забавляваш с детето, да го заведеш някъде, да поиграете една-две игри след прибиране от градината, яслата или училище, нито вече е в събота и неделя да го заведеш на някакво организирано забавление, на екскурзия или в МакДоналдс, знаейки, че в понеделник в градината и училище други хора ще се занимават с него. Стана сериозно - трябва да го обучаваш, да го възпитаваш, да му търпиш изблиците на скука, то да търпи твоите изблици на скука и изнервеност, досажда ти постоянно с някакви въпроси, докато ти искаш да си свършиш работа, няма къде да го изведеш, трябва да пишеш домашни, да му готвиш и изобщо да споделяте едно и също пространство ден след ден, има работа за вършене. Описанието, което давам може да звучи леко гадно, но е без маска и грим, много семейства изпитват такива затруднения на чисто човешко ниво, защото едва сега се сблъскват с живота заедно и разбират, че хич не е фън, а трябва най-оперативно нещата да се организират и цялото семейство да се координира и да работи заедно, включително децата.

За Италия както се видя, нещата и там бяха в старческите домове. Социалните процеси са такива, каквито са, и те са продукт на индустриалното общество и сега на постиндустриалното.

Тук трябва да се отчетат факторите на социалната дистанция и изолацията. Нали разбирате, че едно е да си с дете и да разполагаш с всички възможни ресурси да се наслаждаваш на времето с него... Друго е да организираш продоволствието, да оправяш компютър, ако нещо се е бъгнало, да работиш от вкъщи. Или пък да си отпуск, но да ти звънят и да ти казват, че нищо че си отпуска, но ти стой на стендбай щото е ИП... И пуснеш ТВ и там ужаси. Т. Е. Тук имаме много фактори. И ако аз съм в къща, не искам да мисля какво им е на съвестните родители в апартаменти. Нито пък на тези, останали без работа....

Гледайте го, хора, аз го изгледах и онемях. Разбрах защо е толкова тежко положението в Италия.
Ами, каквото и да кажем, у нас мерките са много по-адекватни. И защото нямаме индустрии за милиарди. Както и преди казах, най-голямото зло е постоянната алчност за пари. И там бизнесите от Ломбардия оказали огромен натиск и върху правителството, и върху местните власти, да не се спират и затварят производствата, всичко да си върви както си е било, за да не загубят поръчки, за да не загубят пари. И случаите са растели лавинообразно. Ужасяваща е статистиката по населени места там, как примерно миналата година за този период е имало 3-ма починали, а сега - 175, в друго населено място - миналата година 7, сега 300 и т.н. Заради бизнесмените милиардери, които не можели да загубят поръчки. Ами във Венеция нещата били в пъти по-добре заради това, че там са преимуществено държавни болници, а в Ломбардия повечето са частни и от това също страхотни негативи. И там няма маски, и там няма защитни средства, и там не правят тестове. Така че с ограничения ни ресурс тук се справяме направо отлично. Ами там, как отговарят на въпросите на журналистите, как ги отклоняват, как се опитат да ги неглижират? Така че, изобщо тревата в чужбина не е по-зелена.
А въобще, от стремежа към едни пари по-голямо зло няма и това видео го потвърджава.
И накрая приключва по страхотен начин - какво отчита и какво не отчита БВП.
Не отчита всичко онова, заради което си струва да се живее.

Хиляди благодарности на Фенси, че сподели това видео. Най-вече Ежко трябва да го гледа, но това е кауза пердута:)

Абе всичко става с организация, и човек с всичко свиква, така си мисля аз днес.
Първата седмица бях в як стрес заради новите технологии, динозавър съм, мъка ми е, трудно ми е, зуумове, вайбъри, поревах си даже малко един следобед. Сега всичко си върви.
Аз работя от вкъщи и то сериозно и непрекъснато, паралелно е ученичката, тя вече също свикна с режима. Вкарахме и спорт, отделено готвя почти.всеки ден, ако не.ме.отмени сина.
Мъжът ми все.още работи в офис, така че излиза рано и се връща късно, ежедневната организация си е моя.
Общо взето, техническото осигуряване мен ме съсипа на старта, такава ми е равносметката към днешна дата.
Децата са си екстра, на тях само им се радвам колко интереси и занимавки си изнамират всеки ден.

Бърди, така е. С организация всичко става. Но като те чета и ми стана забавно. Радвай се, че твоят мъж не е вкъщи. Това си говорихме с колегите, че грижите за децата са ОК. Но не можем да си обясним защо мъжете като останат вкъщи и настава детска градина 😀 ние ли така сме случили, какво ли? Ама от 8 жени една каза, че нейният поне готви 😀😀😀 Та ММ поне го похвалих, че чат-пат прави суши.
Така че да, въпросът с организацията е важен, но важно е и времето, в което живеем.