Отговори
# 405
  • София
  • Мнения: 19 725
Хахаха, разсмя ме Simple Smile Може и да има нещо такова, да, не сме толкова нагъсто поне Simple Smile

# 406
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 846
Хаха, Бърди, и аз ревах на първия зуум, че не тръгна и закъсняхме яко за логопед... Ама бях още във фазите отричане-гняв-депресия. Сега повиквам понякога, но съм доста по-спокойна, нямам такива изблици.
Аз се опитах да създам програма на 5 годишното, при все, че ми виси ревящо от зъби бебе на ръцете, но много трудно ни се получава. Идеята ми беше закуска-гимнастика-занимания с логопед или с мен тип Моливко- разходка-обяд- почивка- игри/филм/музейко- вечеря... Нооо много трудно го хващам за гимнастика и писмени занимания. Ако броим стотиники, може всичко, ако му дам задача от бита- да боядиса нещо,  дори прахосмукачка, супер, ентусиазъм. Стигнем ли до това да седнем да оцветим, напишем букви и тн- все едно зъб ще му вадя. Пазари се, мотае се, говори ... в градината уж казват, че е от изпълнителните, дано, че за никакъв ПУК не е така. И да, хиперактивността- той от родилното не спира, но сега е страшно- движи се, говори и тропа НОН стоп. Дано е само заради изолацията, че съм се притеснила сериозно.
А липсата на лично пространство е ясен проблем мисля
С двор всичко е различно, но пусто нямахме идеални условия на вилата преди да затворят София...

# 407
  • Мнения: 194
Абе всичко става с организация, и човек с всичко свиква, така си мисля аз днес.
Първата седмица бях в як стрес заради новите технологии, динозавър съм, мъка ми е, трудно ми е, зуумове, вайбъри, поревах си даже малко един следобед. Сега всичко си върви.
Аз работя от вкъщи и то сериозно и непрекъснато, паралелно е ученичката, тя вече също свикна с режима. Вкарахме и спорт, отделено готвя почти.всеки ден, ако не.ме.отмени сина.
Мъжът ми все.още работи в офис, така че излиза рано и се връща късно, ежедневната организация си е моя.
Общо взето, техническото осигуряване мен ме съсипа на старта, такава ми е равносметката към днешна дата.
Децата са си екстра, на тях само им се радвам колко интереси и занимавки си изнамират всеки ден.

Изобщо не е само до организация. Тя наистина може да е била стресов фактор, но само в началото,
докато се наредят всички необходими парчета, за да тръгне домашното обучение гладко.
Тук се получава леко противопоставяне на родители с по-големи деца срещу такива с по-малки деца или
родители с едно дете срещу такива с две. Създалото се положение се отразява по корено различен начин
при различните групи семейства. Имаме семейни приятели с по две деца, едното в четвърти клас, а по-малкото
в ПУК. Еми каквотъо и да си говорим при тях е доста лесно. Лични наблюдения имам, за това го твърдя с такава доза сигурност. Четвъртокласникът се появява само когото огладнее, и то може и изобщо да не се обади, отвори хладилника вземе нещо и обратно в стаята. ПУК-чето може да измрънка за нещо, ама то е доста рядко.
Ситуацията там се влошава само ако се стигне до конфронтация между децата. Не липсват и такива моменти, но възрастта е такава, че са все по-редки. При семейтва с малки деца обаче това е съвсем различно. Да не говорим за тези деца в детските градини, които са изградили някакъв режим който вече е тотално развален.
Малкото ни дете е в първа група в градина, там спи през деня, у нас не можем да го накараме да спи в никакъв случай. Ходи след кака си постоянно, понякога като се лепне за нея успяваме с адски мъки да я освободим, за да може да си стои сама като има онлайн заниманния. Тя самата като шестгодишна бързо свикна със ситуацията, но понякога има леко оттегчение. Много и се ходи на училище, мъчно и е за децата,  а като гледам започва да и омръзва да виси на лаптопа.
Ние също работим и двамата от нас. Понякога по-лесно, друг път доста по-трудно с тригодишното около нас Simple SmileКак да обясниш на три годишно дете да почака малко?
При семействата с едно дете предполагам ситуацията е корно различна Simple Smile

# 408
  • София
  • Мнения: 16 566
Аз преди 28 г. работех (превеждах учебници) от къщи с бебе и "кака" на 3. По учебник на месец. Като освен децата и преводите, и цялото домакинство беше само на мой гръб.

Последна редакция: пн, 13 апр 2020, 11:55 от Sharky*

# 409
  • София
  • Мнения: 19 725
Спейс, разбирам те идеално, всеки ден се благодаря за две неща - че имам миялна Joy и че това ИП се случва, когато и малкото ми дете е голямо. Докъм 4-5 годинки ми беше много трудно с нея!

# 410
  • Мнения: 912
Шарки, безспорно ти е било много трудно и ти се възхищавам, че си успяла. Но не забравяй, че не си била ограничена. Когато си поискала и си имала възможност си излизала свободно. Психологически е била друга обстановката.

# 411
  • Мнения: 194
Аз преди 28 г. работех (превеждах учебници) от къщи с бебе и "кака" на 3. По учебник на месец. Като освен децата и преводите, и цялото доманикство беше само на мой гръб )

Тоест понеже Вие сте успяла някога и домакинството е било само на ваш гръб, сега никой няма право да се пооплаче поне малко?
Може би в зората на интернет услуфите като цяло и при липсата на бг-мама тогава не е имало с кой да споделите Simple Smile
И намирам за леко различно да превеждам учебник и това да фиксвам бъгове real-timе под постъоянната обсада от въпроси от шефа, 'още колко време', защото колегите от другия екип чакат да си подкарат техния модул. Понеже сме взаимно зависими Simple Smile
Не подценявам труда Ви! И поздравления за това, че сте се справила.

# 412
  • Мнения: 4 365
Аз се благодаря, че моят мъж си е вкъщи, защото иначе съм загубена. Той е поел цялата домакинска част и готвенето, аз "уча" с ПУК-чето и работя. Че ако не беше той, както съм в осми месец, тотално щях да изперкам.

# 413
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 641
Айде стига деее. Децата все ще разберат колко ви е трудно и ще се съобразят.
Аз за жалост основната ми работа не мога от вкъщи, а сега стана страшно трудоемка, а при ръста на цените на предпазните средства и дезинфектанти стана и ценово неефективна Simple Smile
За щастие всичко останало може от вкъщи.
Да кажа само, че учители, които бяха технологични нули сега провеждат чудесни часове. Много съм впечатлена. Някои, които се карат в час, сега са значително по-малко напрегнати и децата взеха да откриват добрите им страни. А часовете, които бяха скучни, сега са мееееега скучни.
Имате ли час на класа? Какво правят децата в него?

# 414
  • софия
  • Мнения: 5 148
Space, права си - всеки е с различна менажерия, различно домакинство, различен сценарий, оттам и различната трудност.
Пък и за всеки скалата за трудност от 1 до 10 е различна.
Аз лично на никой не искам да се противопоставям, споделям идеи и и игри, които на мен са ми вършили работа когато децата ми са били малки (и са расли в апартамент)

# 415
  • София
  • Мнения: 16 566
Аз снощи не си довърших поста (писах-брисах и явно продължението не съм го оставила). Краят беше: перфектна организация изцяло за моя сметка - на моето здраве. А бащата правеше “име” през това време на тихо и спокойно, нали имаше кой да прави парите. Написах поста с идеята да покажа грешкта си - в едно семейство родителите са двама и отговорностите трябва да са споделени. По равно и без милост, татко Мецане. А не по кой се справя по-добре.

# 416
  • София
  • Мнения: 62 595
Ще извиняват мъжете в темата, да не го приемат лично.
Обичайно точно за наша сметка е всичко откъм организация и отговорности вкъщи. Мъжете минават не метър, а десет метра, защото такава ни е културата. Много от мъжете са незрели и я карат с номера на емоционално изнудване, вариращи от "а аз колко работя, изморен съм след цял ден работа" до "а другите жени как се справят, само ти ли не можеш", плюс "аз от болести не разбирам, не мога". За съжаление усещането е след дъжд качулка и битият бит... нататък го знаете.

# 417
  • Мнения: 5 425
В Израел и жените ходят в казарма и сега виждам защо. Друго си е, като дежурен по рота, да се погрижиш 150 "дечица" да бъдат нахранени, да им се измият чинийките, да им се нацепят дърва и напали печка, да си измият пода и подредят стаята, да си лъснат чепиците, изперат якичките и зашият нови, да ставаш всеки два часа за да завиваш отвитите, да ги събудиш сутринта навреме (в 5), да проследиш да си оправят легълцата, да си направят ведрината, да си измият зъбките, да се облекат, да закусят и да ги строиш, че да им се порадва офицерът. И така цяла година, без да си покажеш носа от родната казарма.
След това, да отглеждаш двама (от които полза няма) е просто песен.
Но както е казал народа: " По-добре дъщеря с леко поведение, отколкото син-ефрейтор" Joy

# 418
  • София
  • Мнения: 62 595
Спокойно, жените цял живот сме в казарма и храним поне едно детенце, за което първо се загаджваме и после се женим, та така цял живот си го дундуркаме, докато порасне и на 50 му хвръкне акъла да живее като за последно, щото остарява. Успоредно с това раждаме  1-2-3, от които първото детенце ревнува, че вниманието и дундуркането вече не е само и единствено  за него, а и трябва да порасне, за да гледа своите си деца. Ох, мъка е мъжкият живот, мъкаааа!

Последна редакция: пн, 13 апр 2020, 07:58 от Andariel

# 419
  • София
  • Мнения: 19 725
О-ем-джи JoyJoyJoy
Да кажа ли нещооо, да съм възпитана лиии, омммм Joy

Общи условия

Активация на акаунт