Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 192 090
  • 1 602
  •   1
Отговори
# 1 485
  • Мнения: 674
Здравейте др Стефанов
Искам да ви разкажа за моите събития които се случиха и ме вкараха в огромна депресия и страх. Всичко започна миналата година ноември месец когато приятеля ми се разболя от COVID на същия ден когато той усети симптомите ние се целуваме гушкаме и тн прибрах се в къщи и той ми звънни и ли казва нямам обоняние мириз и тн.. След което аз почвам да се филмирам и да си мисля че и аз го имам чакам няколко дни през тези дни си мерки температурата през 5 мин с живачен термометър те нали са най-верните и ми дава 37,2 и от ноември месец до сега си подържам 37,2. И нека продължа изпаднах в депресия свалих бях 52 кг сега съм 43 кг и тези кила ги свалих за 2/3 месеца и сега не мога да си ги възстановя и нека отново продължа сака вечер ревах Крих се защото родителите ми не са като останалите когато детето им се разболее да му направят топла супа или да го целунат а при мен са караници казахме ли ти казахме ли ти и се Крих и си внушавах че нещо ми има че съм болна че и аз се разболява и аз се затворих в къщи ходиш да си правя тест но от там ми казаха щом нямаш симптоми не си го прави окей щом казвате обиколих стотици лекари заради тази температура 37,2 и все ми казват че нищо ми няма получават и паник атаки сякаш а съм само на 17 аз трябва да се забавлявам да живея живота си а то каков стана страх ме е страх ме е да не се разболея да не вдигна температура да ми е лошо няма да го понеса.
Преди си лягах в 18 часа защото след 19 почваме да ми тупти сърцето много бързо да рева да си меря температура и всичко това накуп. И накара сама се сетих че всичко ми идва от главата не мога да споделя на родителите си затова ще почнат пак. Моля ви дайте ми съвет сега не е чак такова нещо като преди но пак си го имам този страх
Здравейте!
Много сте уплашена.
Имате нужда да споделяте очи в очи страха си.
Ако е невъзможно да отидете при терапевт, просто си говорете за вашия страх с приятели, които ви обичат.
Казвате, че се страхувате да не умрете.
Бих ви попитал най-вече има ли в семейството ви близък човек /брат, сестра, вуйчо, леля,.../, който е починал при тежки обстоятелства или е изчезнал безследно например и за него нищо не се знае?
В такива случаи човек е предразположен да изпитва страх, че може и той да отида при този близък, да го последва в съдбата му.  Защото чувства дълбока любов към него. Това е особено валидно, ако за този човек не се говори в семейството!!!
Помислете - има ли такъв човек?
Поздрави!

# 1 486
  • Мнения: 674
Здравейте, прочетох цялата тема и бих искала да попитам следното: доколкото разбирам, един от ключовете за здрава психика е добри отношения с родителите. Препоръчва се да им благодарим и да сме в мир с тях. Тъй като аз имам проблем в отношенията си с тях, опитах да погледна на нещата по този начин, мислено да им благодаря за нещата, които са направили за мен, да простя за нещата, които не са направили, и да продължа напред. Проблемът обаче е, че когато опитам, успявам за малко, но скоро след това ме обхваща неконтролируемо раздразнение и гняв към тях. Припомням си стари случки, измислям нови поводи за драма - чувствата са толкова силни, че блокират ежедневните ми дейности. Не мога да сложа точка; опитам ли, започвам да избухвам, буквално се будя, уморена от гняв и раздразнение. Имате ли друг подобен случай и можете ли да препоръчате нещо?

Благодаря предварително!
Здравейте!
Има и още нещо важно. За да не се гневите на родителите си, е необходимо да се отделите от тях.
Друг начин не е измислен.
Защо децата, като станат на 15-17 години, започват да се бунтуват и да се дразнят на родителите си?
Този бунт и гняв са психичен механизъм, който им  е нужен, за да наберат смелост и мотивация да се отделят от тях. Иначе, ако не им се разгневят, ще им е трудно да го направят това отделяне, тази стъпка към самостоятелност. Биха си останали малки и зависими като в стихотворението:

"Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко.
Те за нас се много трудят.
Те за нас се рано будят... и т.н."

Така че не се оплаквайте от този гняв. Гневът ни е даден, за да се изпълним с енергия.
Възползвайте се от тази гневна енергия и се отделете.
Не е лесно, но ще ви се отрази добре.
Поздрави!
"

# 1 487
  • Мнения: 218
Скрит текст:
Здравейте, имам дъщеря на 8 години, много чувствителна. От около 2 месеца има огромен страх от гръмотевици. Единият път се стигна до там, че когато гърмеше тя плачеше, треперяше и повърна от страх. Опитваме се да и обясним, че всичко ще бъде на ред, че жилищните сгради имат гръмоотводи, но тя казва, че разбира това и проблемът е, че звукът е много страшен. Всеки ден проверяваме прогнозата и ако разбере, че ще вали не иска да излезе. Моля за съвет!
Здравейте!
В СЛУЧАЯ Е ВАЖНО ДА СИ ДАДЕТЕ СМЕТКА, какво е причинило този страх, от кога е?
Ако е преживяла нещо в личния си живот,  ще ви дам едно много просто упражнение-игра за преодоляване на този страх. При такива страхове доста помага това, децата да играят ролята на силния и страшния. Ще ви дам аналогичен пример от моята практика.
Двама родители доведоха на консултация в нашия Психологически център детето си, момиченце на около 4 години. То се страхуваше от вятъра. Щом задуха малко по-силно, то се криеше  под леглото или под масата и плачеше. Бяха преживели нещо на село, когато вятърът счупва клоните на едно дърво и те на свой се удрят в стъклата на къщата.
С това дете пред родителите му демонстрирах подобна игра. Накарах детето да бъде вятър и да духне силно към мен като вятър. То духнна леко, но аз го насърчавах да духне все по-силно, да бъде силен и страшен вятър. В момента, в който духна наистина с всичка сила, аз паднах на земята и започнах да се търкалям. И така няколко пъти. Детето започна много да се забавлява с тази игра. След това и родителите продължиха да играят тази игра вкъщи. Насърчаваха го да раздухва силно хартийки, да балбука силно в леген с вода със сламка... И скоро  детето спря да се страхува от вятъра.
ВЪВ ВАШИЯ СЛУЧАЙ вземете неща, които издават силен дрънчащ и трещящ звук: тенекиени кутии, капаци от тенджери, барабан - каквото имате. И отидете някъде сред природата.
Предложете на детето да играете на гръмотевици. Тя ще бъде гръмотевица и ще ви плаши.
Дайте ѝ тези дрънчащи неща, по които да удря с пръчка или желязо, да трещи като гръмотевица.
А вие се криите някъде, плашете се, така, както се плаши и тя...
НО МОЖЕ БИ ЩЕ Е ПО-ДОБРЕ и вие да вземете дрънчащи неща и да обявите състезание кой ще бъде по-страшна гръмотевица. Пробвайте и двата варианта.
Това може да се окаже достатъчно.
Хрумват ми и някои въпроси:
- Чий глас трещи като гръмотевица, когато е гневен?
- С какви семейни събития, включително с хора от предишни поколения, асоциирате страха от трещящи звуци?
Това е за сега.
Поздрави!

Благодаря ви за отговора!

Последна редакция: вт, 31 авг 2021, 09:15 от bubanka

# 1 488
  • Мнения: 33
Скрит текст:
Здравейте др Стефанов, не знам дали търся съвет или по-скоро искам да си изплача мъката, но все пак чуждо странично мнение никога не е излишно. Със съпруга ми сме заедно от 7г и женени от 5г, имаме две малки дечица. Бяхме много влюбени, той се държеше страхотно и когато се омъжих за него, смятах, че е най-добрият, свестен и прекрасен мъж и приятеш на света. Но изведнъж няма и 1-2м след сватбата започнаха проблемите. Той започна да пие системно, да иска да излиза с приятели без мен, започна да отказва да прекарва време с мен извън вкъщи през седмицата или уикендите, а преди това водехме много активен и социален начин на живот. Разбрах от много и различни източници и канали, че флиртува с други жени. Не знам дали се е стигало до фактическа изневяра, нямам преки доказателства, само косвени, но прави впечатление, че той сам се вкарва и иска да бъде в ситуации, които биха го довели до изневяра. В следствие на това отношенията ни се изостриха, започнахме да се караме много, аз загубих уважението си към него и започнах да се държа много лошо с него, а той от това започна още повече да пие. Обяснявах му, че ме е наранил много с това си поведение. Той се извиняваше и повтаряше, че разбира проблемът си и ще направи всичко по силите си да ме задържи, но уви действията му сочат друго... и така 5г по-късно нищо не се е променило, освен пиянството му, което се задълбочи. Вече не излиза толкова и няма изцепки с други жени, но това се дължи на социалната изолация покрай Ковид и фактът, че работи от вкъщи и вече почти не се среща с хора. В началото му давах шансове, защото го обичах и мисшех, че простп нещо временно му е прищракало и се е изплашил, че е семеен мъж, но вече минаха цели 5г. През това време ни се родиха две деца и аз вече сериозно взех да се притеснявам за семейната обстановка,  в която те израстват. Сериозно обмислям развод,  защото осъзнах, че за тези 5г никога не съм биша щастлива,  а просто съм се надявала да бъда. Започнаха психо-атаки от моите и неговите родители, които смятат, че вината е изцяло в мен, като дори се стига до там да ме убеждават, че е нормално това му поведение и че аз като жена трябвало да го преглътна, да се опитам да го прикоткам обратно към мен и че едва ли не ако се разведа, вината щяла да бъде най-вече моя, защото не съм успяла да намеря път към него и да си задържа семейството. Огорчена съм, разочарована съм, наранена съм и на моменти се чувствам, че нещо ме е стегнало за гърлото. Най ме е страх при развод неговото семейство да не ми вземе децата.
Редно е да поясня, че между нас насилие не е имало, нито е имало финансови проблеми.
Моля ви за мнение като страничен наблюдател, защото от прекалено силните чувства в мен ми е трудно да погледна адекватно на ситуацията
Здравейте!
Разбирам страданието ви.
Прави ми силно впечатление, че много потъвате в мисли за това, какво ще направят родителите, близките и т.н.
Изниква въпросът - къде сте вие? Какво искате всъщност? Какво бихте направили, ако тези хора, за чието мнение мислите непрестанно, не съществуваха?
Тоест - сложете себе си в центъра на собствения си живот и на собствените си решения! Това е първата важна стъпка.
И още: страхувате се - напълно неоснователно!!!! - че може неговото семейство да ви вземе децата.
Питам се - на кого е този страх? Той най-вероятно не е ваш. В миналото, в предишни поколения, е възможно в семейната ви система да е имало жена, която си е тръгнала от мъжа си или са я изгонили и са ѝ взели децата. Помислете - има ли такава жена във вашия род? Ако има, вашият стах да не ви вземат децата идва от нейната съдба. Този страх - подчертавам - не е реален. След като мъжът ви пие, никой съд няма да му повери децата ви. Разбира се, от семейството на съпруга ви знаят това, така че не биха се и опитали да го постигнат.
Това е накратко моят коментар.
Бъдете здрава!

Здравейте,

Не, не е имало такава цена в рода ни или поне на мен не ми е известно да има такава. Страховете ми почиват на реални обстоятелствя, тъй да се каже. Първо след консултация с адвокат разбрах, че в неговата практика е виждал случаи, в които грижите за децата са се присъждали от съда на таткото. И това не е било заради неспособна майка, а заради съдебна корупция... Това адвокатът ми сподели, след като го попитах в прав текст какви биха било подводните камъни за мен в едно евентуално бракоразводно дело. Защото мен парите и имотите на мъжа ми не ме интересуват въобще, единствено децата ме вълнуват.
Второ майка ми ми сподели, че има опасения, че съпругът ми и семейството ми може да поискат едното (обърнете внимание, че казват едното, а не двете!!!) дете, защото тя често си говоро със свекърва ми за нас двамата и явно свекървата нещо се е изпуснала и е направила подобен намек. Семейството му е с възможности и връзки. Разбира се, че имам свои си страхове как бих уредила живота си оттук нататък, дали ще остана цял живот сама и колко ли ще ми е трудно да отгледам децата и да ги превърна в добри хора, но най-големият ми страх е да не остана без тях с оглед на гореизброените две обстоятелства. Ще се консултирам и с друг адвокат, но понякога се чувствам парализирана от страх и не знам дали няма да допусна грешка някъде по пътя

Последна редакция: вт, 31 авг 2021, 09:16 от bubanka

# 1 489
  • Мнения: 6
Скрит текст:

Здравейте!
Много сте уплашена.
Имате нужда да споделяте очи в очи страха си.
Ако е невъзможно да отидете при терапевт, просто си говорете за вашия страх с приятели, които ви обичат.
Казвате, че се страхувате да не умрете.
Бих ви попитал най-вече има ли в семейството ви близък човек /брат, сестра, вуйчо, леля,.../, който е починал при тежки обстоятелства или е изчезнал безследно например и за него нищо не се знае?
В такива случаи човек е предразположен да изпитва страх, че може и той да отида при този близък, да го последва в съдбата му.  Защото чувства дълбока любов към него. Това е особено валидно, ако за този човек не се говори в семейството!!!
Помислете - има ли такъв човек?
Поздрави!
Няма такъв човек нямам роднина който е починал просто не знам как да постъпя завинаги ли ще остана така в момента съм на 17 и мисля за тези неща ами като стана по старичка нямам възможност да посетя специалист

Последна редакция: вт, 31 авг 2021, 09:16 от bubanka

# 1 490
  • Варна
  • Мнения: 345
Аз също нямам отговор на въпросите ми, като първият се отнася до последствията от Ковид.

# 1 491
  • Мнения: 3
Много ви благодаря за помощта и отзивчивостта.

Последна редакция: вт, 31 авг 2021, 09:52 от bubanka

# 1 492
  • Мнения: X
Здравейте!
Дъщеря ми, която е на 29, често сънува кошмари, които ѝ изглеждат много истински. Събужда се посреднощ със сърцебиене, а понякога и сомнамбулства. Смятате ли, че с някаква терапия може да се пребори с това? Не съм сигурна, но мисля че може да е свързано с това, че преди време баща й почина при неизяснени обстоятелства от насилствена смърт. Непосредствено след това имаше сънища, които ѝ изглеждаха като наяве. Дайте някакъв съвет за справяне с това. Благодаря предварително!

# 1 493
  • София
  • Мнения: 161
Здравейте д-р Стефанов,
Синът ми е почти на 18 години. Притеснява ме, че от малък живее в негов си свят – този на компютърните игри. Има много ниска самооценка, заради обучителни проблеми  и някои симптоми от аутичен спектър. Има и абсолютно грешна представа за всичко и не желае да я промени. Не спазва правилата вкъщи. Няма приятели, не излиза никъде, не знае как да се държи навън с хората, не иска да се къпе, не му пука как изглежда, не иска да се научи как да борави с пари. Единствените му приутели са такива като него, които също не излизат от вкъщи. и си говорят само за игри, нищо друго не ги интересува. В общи линии не иска да научи нищо. Иска да извършва само лесни неща, които са бързи. Малка трудност и вече се е отказал. Не вярва в себе си, не се харесва, но нищо не иска да направи, за да промени нещата. Единствения стремеж е да си купи някаква техника. Събира си джобните и с тях си купува, като от тях си плаща вноските, защото в повочето случаи е на изплащане. Нищо друго не го интересува. Станал е доста дебел и ленив, нищо не му се прави. От както мина онлайн не можем да го извадим от вкъщи  или да го накараме да направи каквото и да е било. Ако се опитаме да го махнем от компютъра започва да се кара с нас. Освен, че няма никакво самочувствие е и доста раглезен, защото вкъщи се държи все едно целия свят, който се състои от близките му му е длъжен и всичко се върти около него.
Дайте идеи как да го вкараме в правилния път! Другата година завършва училище и не го виждам как ще се оправя в живота, като живее в нереален свят.
Само искам да кажа, че не иска и да чуе за психолог, защото през годините сме го водили на много психолози, но никой не успя да помогне.

# 1 494
  • Мнения: 1
Здравейте д-р Стефанов,

Ще започна с това, че съм на 31 години, спортувам около 5-6 пъти на седмица.
От около половин година ме мъчат разни неврологични проблеми. Нещата се развиха както следва:
В началото имах изтръпване в лявата ръка, след около 2 месеца се появи и в левия крак, след около още 1 месец и в другите крак и ръка. Изтръпванията са съпроводени понякога с болки и усещане за слабост в крайниците.
В последсвие с времето към това се добавиха и сърцебиене, замайване, залитане на една страна при ходене, слабост в крайниците (която ту се засилва, ту отшумява), затруднен изказ, нарушена крактосрочна и дългосрочна памет, трудна концентрация, тремор, променливо кръвно.
Посетих голям на брой пъти невролог, с който след десетки изследвания (назначени от 4-5 други специалиста също) успяхме да отхвърлим общо взето всички "фунционални" промени на нервната система, а именно МС, липси на витамини, проблеми с гръбначен стълб, дисбаланс в хормоните и т.н.. В следствие на това и на споделените от моя страна впечатления, че симптомите понякога изчезват, понякога са много силни невроложката ми предписа Тритико. Всичко беше наред първите 40-50 дни. С течение на времето симптомите ми отшумяха, много от тях изчезнаха за дори за 20-25 дни (докато бях отпуск, съответно обикалях страната).
От няколко седмици съм обратно вкъщи (от 2020.03 насам работя от вкъщи) и се върнах към стария режим на живот, но за жалост изтръпванията, болките в крайниците, и проблемите с изказа и паметта се засилиха, дори по-силни от преди.
Ще добавя също, че преди да започнат всичките ми проблеми ми се налагаше да работя около 18 часа на ден за няколко месеца (4-6 часа сън), съпроводени с постоянно пребиваване вкъщи и напускане на дома само за 30мин спорт на 1-2 дни. Реално самите ми проблеми и симптоми започнаха след като приключи този период и в момента почти нямам работа и натоварвания, но за сметка на това пък се контузих и почти не спортувах, в момента започнах малко по малко да се връщам към спорта.
От както ми започнаха проблемите, поради липса на точна диагноза съм в постоянни мисли, че съм болен от нещо дегенеративно или фатално, което не сме открили. Също така, последните около 2 месеца имам натрапливост от музикален характер, която е от отваряне на очите до заспиване, с изключение на моментите, когато правя нещо, което изисква цялото ми внимание - четене, комп. игри, разговори с хора.
Поради Тритикото спя нормално от доста време насам.

Въпроса ми е:
1. Възможно ли е всички тези симптоми и проблеми да са в следствие на ментални проблеми - било то депресия, бърнаут, генерализирана тревожност и подобни, било то по-сериозни?
2. С какъв специалист в областта на менталното здраве да се посъветвам?

Благодаря Ви за отделеното внимание и се извинявам за дългия пост Blush

Последна редакция: вт, 31 авг 2021, 19:37 от thelastone

# 1 495
  • Мнения: 674
Здравейте д-р Стефанов,

Ще започна с това, че съм на 31 години, спортувам около 5-6 пъти на седмица.
От около половин година ме мъчат разни неврологични проблеми. Нещата се развиха както следва:
В началото имах изтръпване в лявата ръка, след около 2 месеца се появи и в левия крак, след около още 1 месец и в другите крак и ръка. Изтръпванията са съпроводени понякога с болки и усещане за слабост в крайниците.
В последсвие с времето към това се добавиха и сърцебиене, замайване, залитане на една страна при ходене, слабост в крайниците (която ту се засилва, ту отшумява), затруднен изказ, нарушена крактосрочна и дългосрочна памет, трудна концентрация, тремор, променливо кръвно.
Посетих голям на брой пъти невролог, с който след десетки изследвания (назначени от 4-5 други специалиста също) успяхме да отхвърлим общо взето всички "фунционални" промени на нервната система, а именно МС, липси на витамини, проблеми с гръбначен стълб, дисбаланс в хормоните и т.н.. В следствие на това и на споделените от моя страна впечатления, че симптомите понякога изчезват, понякога са много силни невроложката ми предписа Тритико. Всичко беше наред първите 40-50 дни. С течение на времето симптомите ми отшумяха, много от тях изчезнаха за дори за 20-25 дни (докато бях отпуск, съответно обикалях страната).
От няколко седмици съм обратно вкъщи (от 2020.03 насам работя от вкъщи) и се върнах към стария режим на живот, но за жалост изтръпванията, болките в крайниците, и проблемите с изказа и паметта се засилиха, дори по-силни от преди.
Ще добавя също, че преди да започнат всичките ми проблеми ми се налагаше да работя около 18 часа на ден за няколко месеца (4-6 часа сън), съпроводени с постоянно пребиваване вкъщи и напускане на дома само за 30мин спорт на 1-2 дни. Реално самите ми проблеми и симптоми започнаха след като приключи този период и в момента почти нямам работа и натоварвания, но за сметка на това пък се контузих и почти не спортувах, в момента започнах малко по малко да се връщам към спорта.
От както ми започнаха проблемите, поради липса на точна диагноза съм в постоянни мисли, че съм болен от нещо дегенеративно или фатално, което не сме открили. Също така, последните около 2 месеца имам натрапливост от музикален характер, която е от отваряне на очите до заспиване, с изключение на моментите, когато правя нещо, което изисква цялото ми внимание - четене, комп. игри, разговори с хора.
Поради Тритикото спя нормално от доста време насам.

Въпроса ми е:
1. Възможно ли е всички тези симптоми и проблеми да са в следствие на ментални проблеми - било то депресия, бърнаут, генерализирана тревожност и подобни, било то по-сериозни?
2. С какъв специалист в областта на менталното здраве да се посъветвам?

Благодаря Ви за отделеното внимание и се извинявам за дългия пост Blush
Здравейте!
Понеже не обичам да си служа с диагнози, ще ви кажа какво виждам от вашето описание.
Виждам, че изисквате твърде много от себе си. Стигате до безпощадност и пренатоварване.
Въпросът е защо го правите? Кой иска от вас да сте съвършена и свръх ефективна?
Това е посоката, в която бих започнал да работя, ако при мен дойде клиент и ми разкаже това, което описвате.
Поздрави!

# 1 496
  • Мнения: 674
Здравейте!
Дъщеря ми, която е на 29, често сънува кошмари, които ѝ изглеждат много истински. Събужда се посреднощ със сърцебиене, а понякога и сомнамбулства. Смятате ли, че с някаква терапия може да се пребори с това? Не съм сигурна, но мисля че може да е свързано с това, че преди време баща й почина при неизяснени обстоятелства от насилствена смърт. Непосредствено след това имаше сънища, които ѝ изглеждаха като наяве. Дайте някакъв съвет за справяне с това. Благодаря предварително!
Здравейте!
Необходима е психотерапевтична работа. Тя има съвсем конкретни фантазии и догадки за смъртта на баща ѝ, които са много плашещи. Толкова пашещи, че не смее да ги сподели. Те нахлуват в сънищата ѝ.
въпросът е какви са тези фантазии?
Това може да се разкрие чрез конкретна работа.
Поздрави!

# 1 497
  • Мнения: 128
Здравейте,
Миналото лято се запознах с едно момче ,с две г. по малък от мен и започнахме връзка. В началото всичко изглеждаше добре, излизахме често, ухажваше ме и тн. Първото нещо, което ме усъмни в нещата между нас ,беше когато ме обвини, че негова бивша приятелка му казала ,че съм и звъняла и заплашвала по телефона. Нямаше нищо такова и много се разтроих, че допуска други хора в нашите отношения и то още през първия месец на нашата връзка, когато трябва всичко да е прекрасно. Дори му дадох разписка от телефона си ,с недомлъвки уж се съгласи ,бях мн обидена ,но си казах хайде, както и да е ще го преглътна. Продължихме напред. Една вечер му предложих да излезем с моя приятелка и приятел ,които са ми най-близки пр години. Той се държеше заядливо с тях през цялото време,подмяташе някакви неща за бившите си, чувствах се унизена и засрамена. Накрая на вечерта ме обвини, че съм била спала с този приятел, който ми е като брат, реагирала съм по такъв начин на негово подмятане ,че със сигурност сме били спали. Те си тръгнаха по рано, а той дори не ме изпрати до нас ,и разплакана и ядосана се прибрах сама в тъмното до нас. Бях купила общ ключодържател за нас ,и в яда си го хвърлих, но в началото не му казах ,извиних му се многократно,и след като разбра ,се ядоса, била съм лъжкиня за всичко, караше ме да съм си признаела, че съм спала с въпросния приятел, умолявах го да спре , чувствах се психически изтормозена,веднъж започна да чупи и да хвърля неща ,които съм му подарила, да ме гони от тях, но въпреки това аз оставах да спя, макар че се чувствах по напрежение и страх, може би се самонаказвах, заради това с ключодържателя. Още преди това ,когато поздравявах познат от мъжки пол, след това започваше с кофти коментари от рода на , С този ли си спала,",' или "ти ще излезеш много долна'",упреквал ме е ,че му ровя в телефона ,което беше абсолютна глупост, проверявал е моя ,давах му го ,за да ми докажа ,че ме обвинява за куп неща без причина. Но после пак намираше нещо друго ,за което да ме упрекне. Въпреки това оставах с него, казвай си ,че в временно. Понякога беше мил, нежен ,после пак започваха упреци ,къде беше, в кой магазин, какво толкова прави там, чувствах се като окована с вериги и емоционално нестабилна. Споделял ми е ,че като дете родители му не са го поглеждали, оправял се е сам, това го изтъкваше много пъти. Според мен това беше основен проблем ,който продължаваше и с годините и във връзките.
Изминаха около 5,6 месеца през които всичко беше или добре или зле със скандали, намеци ,упреци. Най-много се влоши преди празниците около 24.12, когато бях останала вечерта при него ,пак ме упрекваше за какво ли не, нарече ме и к***, когато бяхме интимни , в един момент се почувствах некомфортно, той не искаше да спре,а после ми каза "боли те ,какво те боли, кой знае какво ще ли лепнеш.." и се обърна и си заспа. Аз не спирай да плача ,в този момент явно осъзнавах, че всички граници са преминати, чувствах се унижена и смазана, а в нормална връзка не е редно да се чувстваш така. Реших това да е края ,но на 01.01 отново се видяхме , подарих му чаша за кафе , рамка с наши снимки , той дори не се зарадва ,държеше се студено ,и аз се разсърдих и обидих. На другата вечер ходех често до тоалетна, понякога имам нещо като цистит и ставам често. Тогава ме упрекна,че съм ставала нарочно, тъкмо която щял да заспи, казах му ,че това е лудост, че и аз не искам да ставам ,че не ми и е добре и тн. Но той продължаваше да говори заядливо и с ирония, пусна силна музика и вместо да се държи мило сякаш правеше напук. Почти не спах вечерта ,бях като на тръни, да не трепна ,да не се ядоса ,а знаех ,че да се чувстваш така около партньора си не е редно. На другия ден казах край , наистина край. Същата вечер ми повече отново обвинително по телефона ми каза как не можело винаги сме нежни и милички един към друг ,как съм правела само драми, нарече ме ленивец, не съм можела да справям сама в живота, може би за него проявата на нежност и съчувствие са глупости и капризи. Плаках по телефона ,а той каза "пак ревеш, колко сърцераздирателно",и разни такива неща. На другия ден съсипана и огорчена се прибрах при родители си в родния ми град ,който е наблизо. Минаха няколко дни ,нямаше никаква вест от него, накрая пак аз му писах ,уж започнахме да говорим нормално и тн. Понякога ми звънеше да говорим ,беше пийнал ,на другия ден дори не помнеше, че сме говорили. Говореше ти мило, ту като непукист. А между другото винаги пиеше или бира ,или водка , или и двете,това го забелязах още от началото на нашата връзка. Веднъж ме питаше защо съм решила да си тръгна, какво толкова е направил, а друг път се извиняваше за всички обиди ,и казваше,че си е такъв, че всичко е по негова вина. Аз изпаднах в депресия ,не спирах да плача, чувахме се ,но той не предприемаше нищо повече ,сякаш аз трябваше да ми се извиня за нещо, аз трябваше да го моля ,да отида пред вратата му, както бях правела много пъти преди , когато се скараме за поредната глупост, която той провокира, хващах едно такси и веднага отивах при него, защото се страхувах, че няма да ме иска, че ще се сърди ,ще ме остави и тн..сякаш се бях хванала като удавник за последна сламка в океана..
Месеци наред само се чувахме и си пишехме, той се държеше хем така ,хем инак, но не каза липсваш ми ,няма да се откажа от теб ,а аз всеки ден ми пишех ,звънях му ,тревожех се за него въпреки всичко. Последно се чухме преди месец, каза че ме обичал,нямал да ми се моли ,да ме се мъчим повече ,да му изтрия номера ,преди това бях на рожден ден и ми беше писал ,че уж съм страдала ,а съм ходела по дискотеки, че кой знае с кой съм била там ,може би за да оневини себе си ,да каже че за мен не си струва и тн..това беше поредната обида от него, плаках много отново ,както правех с месеци, а след него дори на среща не бях излизала , не погледнах друг, въпреки че физически не бяхме заедно. Болеше ме ,че отново ме обижда ,че ме изкарва каква ли не, а всичко ,което исках е да покаже ,че ми пука ,да иска да прави нещата между нас..
И сега моменти плача ,изпадам в депресия ,от спомени, и хубави и лоши, от горчилката на обидите ,на несправедливите обвинения. Имала съм моменти, в които съм на косъм да му пиша отново ,но се спирам. Имам нужда от вашата помощ и съвет, защото се чувствам психически изтощена ,а все още сълзите напират в мен ,не мога да ги спра.
Очаквам с нетърпение вашия отговор ,желая ви всичко добро!

# 1 498
  • Мнения: 674
Здравейте,
Миналото лято се запознах с едно момче ,с две г. по малък от мен и започнахме връзка. В началото всичко изглеждаше добре, излизахме често, ухажваше ме и тн. Първото нещо, което ме усъмни в нещата между нас ,беше когато ме обвини, че негова бивша приятелка му казала ,че съм и звъняла и заплашвала по телефона. Нямаше нищо такова и много се разтроих, че допуска други хора в нашите отношения и то още през първия месец на нашата връзка, когато трябва всичко да е прекрасно. Дори му дадох разписка от телефона си ,с недомлъвки уж се съгласи ,бях мн обидена ,но си казах хайде, както и да е ще го преглътна. Продължихме напред. Една вечер му предложих да излезем с моя приятелка и приятел ,които са ми най-близки пр години. Той се държеше заядливо с тях през цялото време,подмяташе някакви неща за бившите си, чувствах се унизена и засрамена. Накрая на вечерта ме обвини, че съм била спала с този приятел, който ми е като брат, реагирала съм по такъв начин на негово подмятане ,че със сигурност сме били спали. Те си тръгнаха по рано, а той дори не ме изпрати до нас ,и разплакана и ядосана се прибрах сама в тъмното до нас. Бях купила общ ключодържател за нас ,и в яда си го хвърлих, но в началото не му казах ,извиних му се многократно,и след като разбра ,се ядоса, била съм лъжкиня за всичко, караше ме да съм си признаела, че съм спала с въпросния приятел, умолявах го да спре , чувствах се психически изтормозена,веднъж започна да чупи и да хвърля неща ,които съм му подарила, да ме гони от тях, но въпреки това аз оставах да спя, макар че се чувствах по напрежение и страх, може би се самонаказвах, заради това с ключодържателя. Още преди това ,когато поздравявах познат от мъжки пол, след това започваше с кофти коментари от рода на , С този ли си спала,",' или "ти ще излезеш много долна'",упреквал ме е ,че му ровя в телефона ,което беше абсолютна глупост, проверявал е моя ,давах му го ,за да ми докажа ,че ме обвинява за куп неща без причина. Но после пак намираше нещо друго ,за което да ме упрекне. Въпреки това оставах с него, казвай си ,че в временно. Понякога беше мил, нежен ,после пак започваха упреци ,къде беше, в кой магазин, какво толкова прави там, чувствах се като окована с вериги и емоционално нестабилна. Споделял ми е ,че като дете родители му не са го поглеждали, оправял се е сам, това го изтъкваше много пъти. Според мен това беше основен проблем ,който продължаваше и с годините и във връзките.
Изминаха около 5,6 месеца през които всичко беше или добре или зле със скандали, намеци ,упреци. Най-много се влоши преди празниците около 24.12, когато бях останала вечерта при него ,пак ме упрекваше за какво ли не, нарече ме и к***, когато бяхме интимни , в един момент се почувствах некомфортно, той не искаше да спре,а после ми каза "боли те ,какво те боли, кой знае какво ще ли лепнеш.." и се обърна и си заспа. Аз не спирай да плача ,в този момент явно осъзнавах, че всички граници са преминати, чувствах се унижена и смазана, а в нормална връзка не е редно да се чувстваш така. Реших това да е края ,но на 01.01 отново се видяхме , подарих му чаша за кафе , рамка с наши снимки , той дори не се зарадва ,държеше се студено ,и аз се разсърдих и обидих. На другата вечер ходех често до тоалетна, понякога имам нещо като цистит и ставам често. Тогава ме упрекна,че съм ставала нарочно, тъкмо която щял да заспи, казах му ,че това е лудост, че и аз не искам да ставам ,че не ми и е добре и тн. Но той продължаваше да говори заядливо и с ирония, пусна силна музика и вместо да се държи мило сякаш правеше напук. Почти не спах вечерта ,бях като на тръни, да не трепна ,да не се ядоса ,а знаех ,че да се чувстваш така около партньора си не е редно. На другия ден казах край , наистина край. Същата вечер ми повече отново обвинително по телефона ми каза как не можело винаги сме нежни и милички един към друг ,как съм правела само драми, нарече ме ленивец, не съм можела да справям сама в живота, може би за него проявата на нежност и съчувствие са глупости и капризи. Плаках по телефона ,а той каза "пак ревеш, колко сърцераздирателно",и разни такива неща. На другия ден съсипана и огорчена се прибрах при родители си в родния ми град ,който е наблизо. Минаха няколко дни ,нямаше никаква вест от него, накрая пак аз му писах ,уж започнахме да говорим нормално и тн. Понякога ми звънеше да говорим ,беше пийнал ,на другия ден дори не помнеше, че сме говорили. Говореше ти мило, ту като непукист. А между другото винаги пиеше или бира ,или водка , или и двете,това го забелязах още от началото на нашата връзка. Веднъж ме питаше защо съм решила да си тръгна, какво толкова е направил, а друг път се извиняваше за всички обиди ,и казваше,че си е такъв, че всичко е по негова вина. Аз изпаднах в депресия ,не спирах да плача, чувахме се ,но той не предприемаше нищо повече ,сякаш аз трябваше да ми се извиня за нещо, аз трябваше да го моля ,да отида пред вратата му, както бях правела много пъти преди , когато се скараме за поредната глупост, която той провокира, хващах едно такси и веднага отивах при него, защото се страхувах, че няма да ме иска, че ще се сърди ,ще ме остави и тн..сякаш се бях хванала като удавник за последна сламка в океана..
Месеци наред само се чувахме и си пишехме, той се държеше хем така ,хем инак, но не каза липсваш ми ,няма да се откажа от теб ,а аз всеки ден ми пишех ,звънях му ,тревожех се за него въпреки всичко. Последно се чухме преди месец, каза че ме обичал,нямал да ми се моли ,да ме се мъчим повече ,да му изтрия номера ,преди това бях на рожден ден и ми беше писал ,че уж съм страдала ,а съм ходела по дискотеки, че кой знае с кой съм била там ,може би за да оневини себе си ,да каже че за мен не си струва и тн..това беше поредната обида от него, плаках много отново ,както правех с месеци, а след него дори на среща не бях излизала , не погледнах друг, въпреки че физически не бяхме заедно. Болеше ме ,че отново ме обижда ,че ме изкарва каква ли не, а всичко ,което исках е да покаже ,че ми пука ,да иска да прави нещата между нас..
И сега моменти плача ,изпадам в депресия ,от спомени, и хубави и лоши, от горчилката на обидите ,на несправедливите обвинения. Имала съм моменти, в които съм на косъм да му пиша отново ,но се спирам. Имам нужда от вашата помощ и съвет, защото се чувствам психически изтощена ,а все още сълзите напират в мен ,не мога да ги спра.
Очаквам с нетърпение вашия отговор ,желая ви всичко добро!
Здравейте!
Писали сте много дълто писмо, защото ви боли и искате да споделите цялата история с подробности.
Но още в първите няколко реда, когато разбрах, че ви обвинява, че безпокоите по телефона неговата бивша,
стана ясно, че той най-вероятно вътрешно не е скъсал с нея, трудно му е да я пусне. Нея или някоя от по-рано...
Тоест - той самият не ви е верен, а обвинява вас в това. Такива неща хората  правят много често. И мъжете и жените.
Защото искат да изглеждат невинни в собствените си очи. Те са носителите на  проблема, но обвиняват другия в същото. Или, както казва големият психоаналитик Карл Густав Юнг, когато обвиняваме другия, ние виждаме в него собствената си Сянка /собствената си лоша страна/. А в България имаме поговорка: "Крадецът вика "Дръжте крадеца!"
Но да не пиша на дълго и на широко. Казано накратко, това момче не е на разположение, не е вътрешно свободно за вас. Вие му трябвате само като една патерица, с помощта на която да носи страданието си по друга бивша партньорка. И най-вероятно това няма как да се промени.
Пожелавам ви сила и мъдрост!
И най-вече - бъдете здрава!

# 1 499
  • Мнения: 128
Много ви благодаря за отговора, имах отчайваща нужда да споделя с някого ,но как да спра да мисля за всички обиди и лоши думи , защото те ме разплакват и сякаш са запечатани в ума ми, разтройват ме, карат ме да си вменявам и вина, както се чувствах с него. Мислите ли, че това е бил вид емоционален тормоз, който съм приемала дълго време?

Последна редакция: чт, 02 сеп 2021, 18:57 от bubanka

Общи условия

Активация на акаунт