Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 188 845
  • 1 586
  •   2
Отговори
# 1 515
  • Мнения: 3
Здравейте. Имам следния въпрос - чувствам постоянна умора, като пребита съм. Вечер заспивам трудно, имам натрапчиви мисли - мозъкът ми постоянно работи - в момента, в който отворя очи, минава в режим тревожност работа. Психолог или психиатър трябва да потърся, искам да съм спокойна и да заспивам спокойно.

# 1 516
  • Мнения: 244
Здравейте! Имам син на почти четири години, който винаги си е бил доста упорит и своенравен. Знам, че е прието, че децата не правят нарочно напук, но напоследък особено, той прави точно това, което знае, че ни дразни. Прави го и с двамата, но особено с баща си, може би защото той реагира по-остро, повишава тон и тогава детето сякаш още повече се нахъсва.Някои от нещата, които прави са да му се хвърля отгоре, когато е легнал, да му увисва на краката, докато ходи, понякога си позволява да удря или хапе,винаги го спираме, да хвърля играчки по него. Все неща, които знае, че ще провокират негативна реакция.  Тогава аз, колкото и да не ми се иска, се намесвам, често правя забележка на съпруга си (знам, че не е правилно) и в крайна сметка понякога и аз си изпускам нервите. Никога иначе не говоря за бащата лошо или да правя някакви подмятания, но в моментите, когато обстановката стане нажежена, се намесвам. Като се завърти така колелото и става много изнервено вкъщи. Отделно и двамата със съпруга ми не сме от най-спокойните хора, но напоследък търпението ни е съвсем намаляло. Притеснявам се, че детето расте в такава обстановка, но не знам как да подходим към него. Внимание му обръщам, той още не ходи на градина и общо взето е с мен и по площадки основно. Баща му също го извежда, когато може, играят си. Знам, че и ние имаме какво да подобрим, опитваме се, просто ще се радвам на някакви насоки. Благодаря!

# 1 517
  • Мнения: 667
Здравейте. Имам следния въпрос - чувствам постоянна умора, като пребита съм. Вечер заспивам трудно, имам натрапчиви мисли - мозъкът ми постоянно работи - в момента, в който отворя очи, минава в режим тревожност работа. Психолог или психиатър трябва да потърся, искам да съм спокойна и да заспивам спокойно.
Първо психолог, който е психотерапевт.
А какви са натрапчивите ви мисли?

# 1 518
  • Мнения: 667
Здравейте, имам следния въпрос. Синът ми е на 9 години, но от малък има страх от насекоми, всякакви буболечки, мухи. Има ли някакъв начин да преодолее този страх, защото не можем да се лишим от това да ходим из природата.
Бъдете здрав!
Здравейте!
Имам ясна стратегия за работа с такива страхове.
Необходима е информация:
- от кога са страховете?
- С какво ги свързвате?
- какво сънува детето?
- и други въпроси.
Можете и да му предложите едно-две упражнения, но не съм сигурен, че ще се получи,
защото тези страхове, както и много други симптоми, отразяват отношенията дете-родител.
Опитайте поне с това:
- Дайте му един лист за рисуване, разделен на две половини. Нека на едната половина да нарисува паяк, който е страшен, а на другата паяк, който не е страшен.
Същото да направи и с муха, пчела, мравка, блъмбар и т.н.
Но все пак ситуацията идзисква  професионална работа.
Поздрави!

# 1 519
  • София
  • Мнения: 186
Здравейте, имам момче от 7 години, вече в 1ви клас. Преди месец имаше 1, 2 ситуации, в които се разсърди и много се разстрои и в плача си повтаряше как иска да си блъска главата, как не искал да живее този живот, как иска да се задуши. От скоро забелязвам, че ако баща му повиши тон, детето казва: тате, ако си ми ядосан може да ме удариш. А тази седмица на два пъти започна сам да се удря по лицето и по дупето (пак в ситуации, когато го карахме да свърши нещо). Опитах се да го предразположа да ми сподели защо прави така и той каза, чв понякога си представя неща и го е страх да не се случат, едното от които е баща му да не го удари, а другото е братчето му (на 4 месеца) да не умре. Никога не сме посягали на детето, нито някога сме го заплашвали с бои или обиди. Имамело е моменти, когато сме му се карали на висок тон и то най-вече за обикновени неща като това, че е време да си ляга, да мие зъби, да спре телевизора и тн. Той е кротък, чувствителен, така че нямаме много поводи да му се караме, но понякога баща му бързо пали и се е случвало да му се кара на по-висок тон.

Това самонаказание и желание за такова доста ме притеснява и искам да попитам как е най-добре ние като родители да реагираме спрямо него, ако той продължи да се самонаранява/бие сам в дадени моменти. Какво провокира това поведение и дали е характерно за възрастта. Дали спешно да търсим помощ от специалист или да изчакаме и да видим дали ще продължи да се повтаря тази реакция.

# 1 520
  • Мнения: 2 446
Здравейте,

дъщеря ми е на 7 години , втори клас. От края на юни месец, тя започна да изпада в странни за нас състояния. Вечер преди лягане започна да плаче тихо и страдалчески, опитва се да отлага този момент на лягане. Понякога сме я успокоявали около 2 часа, докато вече не заспи в ръцете ми. Също така казва, че я боли в областта на гърдите, пулсът и става много учестен, плаче. Мислехме, че с течение на времето, с много игри навън, почивка, плаж и т.н. нещата ще се размият, но уви. Откакто започна училището, тя не иска да ходи и там. Започват едни кризи преди тръгването сутрин и накрая не стигаме до училище. Само се обаждам и казвам, че няма да отиде. Взехме час за психолог, но има много време дотогава. Очевидно е, че има според мен паник атаки. Когато я попитам защо не иска да ходи на у-ще ми отговаря, че я е страх там да не я заболят гърдите и да започне да плаче.
Забравих да кажа, че вечер преди лягане и давам 1.5 мг  мелатонин, а през деня и давам магнезий, вит Ц, вит. Д, омега 3. Тя е интровертна, с големи хора не иска да разговаря, с децата е добре обаче. Поначало е боязлива, нерешителна, но пък страх от животни няма . Цяло лято из ръцете и бяха гъсеници, жаби, скакалци, рибки и какви ли още не. Живеем извън БГ, освен български говори и английски, но вторият само пред мен. Пред баща си се срамува да говори английски. Имаме и още две деца по- големи от нея, но никога не сме имали проблем от такъв род с тях. От два месеца спя с нея, защото изпада в стрес, ако трябва да си спи сама на леглото, а в стаята е също и сестра и.
Ще съм ви много благодарна, ако ми дадете някаква яснота!

# 1 521
  • Мнения: 8
Публикувам отново въпроса си.
Здравейте, г-н Стефанов.
Как да подходя към 5 -годишния ми син, който от няколко дни посещава детска градина за първи път. Но в два от дните единия път се беше наакал, а днес се напишкал, докато е спал. По принцип е много комуникативен, въпреки че не е ходил на градина. Но си беше доста уплашен първите дни особено, не е плакал. Иначе като го взимам, изглежда добре, разказва какво е правил, но като наближи време за градина, започва да ми говори, че много му било тъжно за нас, не искал да ходи. Предполагам, че е напълно нормално. Първия проблем мисля, че го решихме. Обясних му, че е нормално и на други деца се е случвало, просто да отиде до тоалетна, като му се ходи. Но с напикаването не знам какво мога да направя. По принцип от много малък е без памперс и не се напикава, но се случва примерно понякога няколко вечера подред да се напикае и после спира. Но през деня не се бе случвало. Има ли нещо, което мога да направя, за да го предотвратя? Притеснява ме това, че някои от децата знаеха и може съвсем да не иска да ходи. Също така ми споделя, че някои деца го удряли, бутали. На въпросите ми защо го удрят, по време на  игра ли става това, казал ли е на госпожата и тнк всеки път отговаря различно, не знам кога лъже и кога не. Всякакви съвети и насоки ще ми бъдат от полза.

# 1 522
  • Мнения: 667
Здравейте, имам момче от 7 години, вече в 1ви клас. Преди месец имаше 1, 2 ситуации, в които се разсърди и много се разстрои и в плача си повтаряше как иска да си блъска главата, как не искал да живее този живот, как иска да се задуши. От скоро забелязвам, че ако баща му повиши тон, детето казва: тате, ако си ми ядосан може да ме удариш. А тази седмица на два пъти започна сам да се удря по лицето и по дупето (пак в ситуации, когато го карахме да свърши нещо). Опитах се да го предразположа да ми сподели защо прави така и той каза, чв понякога си представя неща и го е страх да не се случат, едното от които е баща му да не го удари, а другото е братчето му (на 4 месеца) да не умре. Никога не сме посягали на детето, нито някога сме го заплашвали с бои или обиди. Имамело е моменти, когато сме му се карали на висок тон и то най-вече за обикновени неща като това, че е време да си ляга, да мие зъби, да спре телевизора и тн. Той е кротък, чувствителен, така че нямаме много поводи да му се караме, но понякога баща му бързо пали и се е случвало да му се кара на по-висок тон.

Това самонаказание и желание за такова доста ме притеснява и искам да попитам как е най-добре ние като родители да реагираме спрямо него, ако той продължи да се самонаранява/бие сам в дадени моменти. Какво провокира това поведение и дали е характерно за възрастта. Дали спешно да търсим помощ от специалист или да изчакаме и да видим дали ще продължи да се повтаря тази реакция.
Здравейте!
В основата на това, което описвате, стоят ревностните чувства на детето към малкото му братче. Страхът, че братчето му може да умре, отразява неговото желание бебето да го няма на този свят и агресивните му импулси към него. Тези импулси често са дълбоко потиснати и замаскирани. Не бих се учудил, ако той проявява към бебето една позчертана грижовност и лицемерна привързаност.
Агресивните импулси и мисли водят детето до дълбоко чувство за вина и затова то иска баща му да го набие и се самонаказва, като се удря само. Иска да се задуши, защото смята, че е лош и не заслужава да живее. Тази вина води и до огромния страх братчето му да не умре. Защото ако това се случи, след като аз съм го пожелал, значи аз ще бъда виновен. Такава е логиката на децата. Те имат магично мислене в подобни случаи. Смятат, че щом са искали бебето да го няма, те ще са виновни, ако с него се случи нещо, защото се е осъществило тяхното желание.
КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ТОВА ЧУНСТВО ЗА ВИНА?
Пшсал съм доста за детската ревност тук и затова ще кажа синтезирано само най-важното.. Казвайте на детето неща от сорта: "Виждам, че  ти е трудно с брат ти. Хем го обичаш, хем понякога ти се иска него да го няма. Да знаеш, че това е нормално за всички деца"
Много е важно детето да знае, че има право да чувства това, което чувства. Че не е позволено да действа, като наранява брат си, но не е забранено да чувства ревност към него и да има разни лоши мисли и фантазии. Защото забранявайки сам на себе си да чувства тази ревност, синът ви започва да се мрази и да се удря по главата и да иска баща му да го набие.
Много помага на децата, ако родителите им разкажат за собствените си ревностни чувства и прояви, когато са били деца. Например: "Баба ти трябваше да пази вуйчо ти от мен, защото по едно време исках уж да го залюлея в кошчето да не плаче, но го правех така, че да изхвърчи от него  " Така детето се успокоява, че е нормален и  не толкова лош човек...
Това е всичко. Кажете на сина си, че е нормално да чувства това, което чувства. Насърчете го да споделя с вас, когато е ядосан на брат си, а не да се опитва  буквално "да си избие тези мисли от главата". Когато сподели е нормално и да се разплаче и да се самообвинява, че е лош. Тогава го прегърнете и му кажете, че е добро дете. Защото лошите хора не съжаляват за лошите си мисли.
Ако забелязвате някакви други неща, пишете или се консултирайте как да се справите със ситуацията в една сесия, в която да бъдат разгледани нещата по-детайлно.
Поздрави!

# 1 523
  • Мнения: 667
Здравейте,

дъщеря ми е на 7 години , втори клас. От края на юни месец, тя започна да изпада в странни за нас състояния. Вечер преди лягане започна да плаче тихо и страдалчески, опитва се да отлага този момент на лягане. Понякога сме я успокоявали около 2 часа, докато вече не заспи в ръцете ми. Също така казва, че я боли в областта на гърдите, пулсът и става много учестен, плаче. Мислехме, че с течение на времето, с много игри навън, почивка, плаж и т.н. нещата ще се размият, но уви. Откакто започна училището, тя не иска да ходи и там. Започват едни кризи преди тръгването сутрин и накрая не стигаме до училище. Само се обаждам и казвам, че няма да отиде. Взехме час за психолог, но има много време дотогава. Очевидно е, че има според мен паник атаки. Когато я попитам защо не иска да ходи на у-ще ми отговаря, че я е страх там да не я заболят гърдите и да започне да плаче.
Забравих да кажа, че вечер преди лягане и давам 1.5 мг  мелатонин, а през деня и давам магнезий, вит Ц, вит. Д, омега 3. Тя е интровертна, с големи хора не иска да разговаря, с децата е добре обаче. Поначало е боязлива, нерешителна, но пък страх от животни няма . Цяло лято из ръцете и бяха гъсеници, жаби, скакалци, рибки и какви ли още не. Живеем извън БГ, освен български говори и английски, но вторият само пред мен. Пред баща си се срамува да говори английски. Имаме и още две деца по- големи от нея, но никога не сме имали проблем от такъв род с тях. От два месеца спя с нея, защото изпада в стрес, ако трябва да си спи сама на леглото, а в стаята е също и сестра и.
Ще съм ви много благодарна, ако ми дадете някаква яснота!
Здравейте!
Смятам, че детето ви със сигурност отразява вашата тревожност. Така че е добре и вие самата да поработите над себе си с помощта на професионалист.
Вероятно имате разминавания със съпруга си по отношение на избора къде да живеете - в чужбина или в България. И затова детето се срамува да говори английски пред баща си.
Поработете върху тези теми и това ще повлияе добре на детето в по-голяма степен, отколкото ако се работи пряко с него.
Поздрави!

# 1 524
  • Мнения: 667
Публикувам отново въпроса си.
Здравейте, г-н Стефанов.
Как да подходя към 5 -годишния ми син, който от няколко дни посещава детска градина за първи път. Но в два от дните единия път се беше наакал, а днес се напишкал, докато е спал. По принцип е много комуникативен, въпреки че не е ходил на градина. Но си беше доста уплашен първите дни особено, не е плакал. Иначе като го взимам, изглежда добре, разказва какво е правил, но като наближи време за градина, започва да ми говори, че много му било тъжно за нас, не искал да ходи. Предполагам, че е напълно нормално. Първия проблем мисля, че го решихме. Обясних му, че е нормално и на други деца се е случвало, просто да отиде до тоалетна, като му се ходи. Но с напикаването не знам какво мога да направя. По принцип от много малък е без памперс и не се напикава, но се случва примерно понякога няколко вечера подред да се напикае и после спира. Но през деня не се бе случвало. Има ли нещо, което мога да направя, за да го предотвратя? Притеснява ме това, че някои от децата знаеха и може съвсем да не иска да ходи. Също така ми споделя, че някои деца го удряли, бутали. На въпросите ми защо го удрят, по време на  игра ли става това, казал ли е на госпожата и тнк всеки път отговаря различно, не знам кога лъже и кога не. Всякакви съвети и насоки ще ми бъдат от полза.
Здравейте!
Напикаването е типично при повишена тревожност и страх. А това при детето ви е нормална реакция, защото попада в среда, където децата са заедно веце трета година, а той е нов. И затова, ако не го коментирате изобщо, то ще изчезне по-бързо, когато и детето се адаптира към градината.
Нищо не казвате за семейната среда. Има ли в семейството друго по-малко или току що родено дете? Ако има, то 5 годишното  дете се чувства като изгонено от къщи, след като е пратено в градината заради раждането на бебето.
Това е накратко.
Поздрави!

# 1 525
  • Мнения: 244
Здравейте! Имам син на почти четири години, който винаги си е бил доста упорит и своенравен. Знам, че е прието, че децата не правят нарочно напук, но напоследък особено, той прави точно това, което знае, че ни дразни. Прави го и с двамата, но особено с баща си, може би защото той реагира по-остро, повишава тон и тогава детето сякаш още повече се нахъсва.Някои от нещата, които прави са да му се хвърля отгоре, когато е легнал, да му увисва на краката, докато ходи, понякога си позволява да удря или хапе,винаги го спираме, да хвърля играчки по него. Все неща, които знае, че ще провокират негативна реакция.  Тогава аз, колкото и да не ми се иска, се намесвам, често правя забележка на съпруга си (знам, че не е правилно) и в крайна сметка понякога и аз си изпускам нервите. Никога иначе не говоря за бащата лошо или да правя някакви подмятания, но в моментите, когато обстановката стане нажежена, се намесвам. Като се завърти така колелото и става много изнервено вкъщи. Отделно и двамата със съпруга ми не сме от най-спокойните хора, но напоследък търпението ни е съвсем намаляло. Притеснявам се, че детето расте в такава обстановка, но не знам как да подходим към него. Внимание му обръщам, той още не ходи на градина и общо взето е с мен и по площадки основно. Баща му също го извежда, когато може, играят си. Знам, че и ние имаме какво да подобрим, опитваме се, просто ще се радвам на някакви насоки. Благодаря!
Здравейте г-н Стефанов, повдигам въпроса си отново, в случай, че не сте го видял. Благодаря! Simple Smile

# 1 526
  • Мнения: 2 247
Копирам си поста с уточнението, че от седмица детето спря да се стиска и отново се изхожда всеки ден нормално по собствено желание. Явно е приел промяната. Ще помоля за някакви насоки за превенция на този проблем. Иска ми се да мога предварително /когато знам, че ще има някаква промяна като тръгването на градина догодина/ да направя нещо, за да предотвратя отново да се появи това стискане и задържане на акото. За ходенето на гърне по голяма нужда, за сега сме решили да чакаме сам да поиска, както направи с пишкането. Надявам се да се случи скоро, но все пак ако имате някакви насоки как да подпомогнем и този процес предвид проблема със стискането. Притеснявам се, че ако повдигнем пак въпроса да ака на гърне, може отново да започне да се стиска.
Благодаря

Здравейте. Не знам дали тук е правилната тема да задам въпроса си. Нужен ми е съвет за преодоляване на психологически запек при двегодишно момченце. Ще разкажа по-подробно. Проблемът със запека започна около захранването, възраст към 6м. Минахме през няколко лекаря, различни изследвания, сиропи и тн. Постепенно детето се оправи и към годинката си акаше редовно самичък. Проблемът се върна, когато опитвахме да махнем памперса. За пишкането го махна сам по негово желание на 1г10м, но пак спря да ака. Оставихме памперса за акане с идеята да си ака спокойно там, а не да го караме в гърне. След това отново последва период с нормално самостоятелно изхождане като всеки път си казваше и слагах памперс. И сега отново започна да се стиска - аз се върнах на работа, а детето е при баба си през деня. От месец пак се стиска и не иска да ака. Обяснявам, говорим, че акото иска да излезе, да отиде при другите акота и тн. Но няма и няма, преборва дори разхлабителни и клизма!  Казва, че акото идвало, но нямало да ака и се почва едно стискане с крачета и дупе, препотяване и тн. Изхожда се веднъж на два-три дни, когато вече не може да се стиска. Знам, че е свързано с промените, защото не е зампърви път да го прави. Предишните пъти се оправяше от само себе си, просто решава и зпаочва да си го пуска да излезе. Но сега пак сме в период на стискане, а аз вече съм на работа и не мога по цял да го моля и увещавам да се изака. Моля за някакъв съвет, защото догодина като тръгне на градина не ми се мисли какво ще е пак, а до тогава трябва и д ане е в памперс, което не знам как ще стане с това стискане и отказ от акане. На 2г3м е в момента.

# 1 527
  • Мнения: 113
Здравейте момиче съм на 23 г ходих на доктори нищо оказа се висок инсулин 15.80много ям и нервна съм нещо не излизам на последно време изобщо даже нищо не правя замъгли ми се зрението е така от нищо и много се притеснявам отделно ми откриха и б12 възможно ли е всичко това да е от него или съм изпаднала в някаква депресия която незнам какво да правя и постоянно да ям нещо всеки ми казва че е нещо на стрес и затова са се по качили и тези неща и тестостерон и и инсулин не работя изобщо не излизам навън страх ме е все едно от нещо но незнам какво е помогнете ако може ще ви се от благодаря?

# 1 528
  • Мнения: 3 020
Здравейте момиче съм на 23 г ходих на доктори нищо оказа се висок инсулин 15.80много ям и нервна съм нещо не излизам на последно време изобщо даже нищо не правя замъгли ми се зрението е така от нищо и много се притеснявам отделно ми откриха и б12 възможно ли е всичко това да е от него или съм изпаднала в някаква депресия която незнам какво да правя и постоянно да ям нещо всеки ми казва че е нещо на стрес и затова са се по качили и тези неща и тестостерон и и инсулин не работя изобщо не излизам навън страх ме е все едно от нещо но незнам какво е помогнете ако може ще ви се от благодаря?
Има тема за инсулинова резистентност, в която на първа страница е дадена много полезна информация. Замъгленото зрение е само един от признаците на ИР. Не знам какво значи откриха ми Б12 - предполагам дефицит, който в комбинация с ИР си води точно до депресия. Това е темата: https://www.bg-mamma.com/?topic=1372997
Момичетата са много любезни и помагат.

# 1 529
  • София
  • Мнения: 186
Скрит текст:
Здравейте, имам момче от 7 години, вече в 1ви клас. Преди месец имаше 1, 2 ситуации, в които се разсърди и много се разстрои и в плача си повтаряше как иска да си блъска главата, как не искал да живее този живот, как иска да се задуши. От скоро забелязвам, че ако баща му повиши тон, детето казва: тате, ако си ми ядосан може да ме удариш. А тази седмица на два пъти започна сам да се удря по лицето и по дупето (пак в ситуации, когато го карахме да свърши нещо). Опитах се да го предразположа да ми сподели защо прави така и той каза, чв понякога си представя неща и го е страх да не се случат, едното от които е баща му да не го удари, а другото е братчето му (на 4 месеца) да не умре. Никога не сме посягали на детето, нито някога сме го заплашвали с бои или обиди. Имамело е моменти, когато сме му се карали на висок тон и то най-вече за обикновени неща като това, че е време да си ляга, да мие зъби, да спре телевизора и тн. Той е кротък, чувствителен, така че нямаме много поводи да му се караме, но понякога баща му бързо пали и се е случвало да му се кара на по-висок тон.

Това самонаказание и желание за такова доста ме притеснява и искам да попитам как е най-добре ние като родители да реагираме спрямо него, ако той продължи да се самонаранява/бие сам в дадени моменти. Какво провокира това поведение и дали е характерно за възрастта. Дали спешно да търсим помощ от специалист или да изчакаме и да видим дали ще продължи да се повтаря тази реакция.
Здравейте!
В основата на това, което описвате, стоят ревностните чувства на детето към малкото му братче. Страхът, че братчето му може да умре, отразява неговото желание бебето да го няма на този свят и агресивните му импулси към него. Тези импулси често са дълбоко потиснати и замаскирани. Не бих се учудил, ако той проявява към бебето една позчертана грижовност и лицемерна привързаност.
Агресивните импулси и мисли водят детето до дълбоко чувство за вина и затова то иска баща му да го набие и се самонаказва, като се удря само. Иска да се задуши, защото смята, че е лош и не заслужава да живее. Тази вина води и до огромния страх братчето му да не умре. Защото ако това се случи, след като аз съм го пожелал, значи аз ще бъда виновен. Такава е логиката на децата. Те имат магично мислене в подобни случаи. Смятат, че щом са искали бебето да го няма, те ще са виновни, ако с него се случи нещо, защото се е осъществило тяхното желание.
КАК ДА СЕ СПРАВИТЕ С ТОВА ЧУНСТВО ЗА ВИНА?
Пшсал съм доста за детската ревност тук и затова ще кажа синтезирано само най-важното.. Казвайте на детето неща от сорта: "Виждам, че  ти е трудно с брат ти. Хем го обичаш, хем понякога ти се иска него да го няма. Да знаеш, че това е нормално за всички деца"
Много е важно детето да знае, че има право да чувства това, което чувства. Че не е позволено да действа, като наранява брат си, но не е забранено да чувства ревност към него и да има разни лоши мисли и фантазии. Защото забранявайки сам на себе си да чувства тази ревност, синът ви започва да се мрази и да се удря по главата и да иска баща му да го набие.
Много помага на децата, ако родителите им разкажат за собствените си ревностни чувства и прояви, когато са били деца. Например: "Баба ти трябваше да пази вуйчо ти от мен, защото по едно време исках уж да го залюлея в кошчето да не плаче, но го правех така, че да изхвърчи от него  " Така детето се успокоява, че е нормален и  не толкова лош човек...
Това е всичко. Кажете на сина си, че е нормално да чувства това, което чувства. Насърчете го да споделя с вас, когато е ядосан на брат си, а не да се опитва  буквално "да си избие тези мисли от главата". Когато сподели е нормално и да се разплаче и да се самообвинява, че е лош. Тогава го прегърнете и му кажете, че е добро дете. Защото лошите хора не съжаляват за лошите си мисли.
Ако забелязвате някакви други неща, пишете или се консултирайте как да се справите със ситуацията в една сесия, в която да бъдат разгледани нещата по-детайлно.
Поздрави!

Благодаря Ви много за изчерпателния отговор. Не бях мислила в тази насока. Прав сте, че той наистина показва захриженост към бебето и само веднъж беше споделил, че много се дразни, че обръщаме повече внимание на бебето и това пак беше в период, когато беше се сърдил. Ще прочета повече по темата.

Последна редакция: сб, 02 окт 2021, 11:59 от bubanka

Общи условия

Активация на акаунт