Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

СЕМЕЙСТВО АБОРТИРАНИ
Здравейте!
Ама че обяснение за аборт ви е изфабрикувала майка ви като причина, че е абортирала вашия брат или сестра!!! „Ти беше много ревливо, неспящо и злоядо бебе и не можех да си причиня пак такова нещо. Отслабнах с 30 кг за един месец от грижи, недоспиване и тичане насам натам. Затова без да се замисля, веднага отидох да го махна“
С това обяснение тя директно ви е „тласнала към отвъдното“. И няма нищо чудно, че /цитирам ви/ „ освен чувството за вина е и това, че се храня нередовно и с малки количества храна, пуша по 2-3 кутии цигари на ден и не се грижа много за здравето си.“
Отказът от храна си е отказ от жизнени функции. Ни повече, ни по-малко. Пушенето по 2-3 кутии на ден си е форма на бавно самоубийство. Ни повече, ни по-малко. А това, че не се грижите за здравето си, просто довършва картината на вашето „влечение към отвъдното“.
Каква е тук вашата детска логика? Вие си казвате:
„Оооо, значи аз с моята ревливост съм виновна, че майка ми реши да абортира. По този начин аз убих брат си!  И освен това, като я слушам мама, че е изгубила 30 килограма от теглото си – аз и нея съм щяла да затрия. Щом тя е изгубила апетит заради мен, ревлата, значи и аз трябва да изчезна от лицето на земята, като не ям. И още – щом мама веднага е отишла да го махне това бебе, значи тя и мен щеше така да ме махне, ако знаеше, какво я чака. С една дума – аз не заслужавам живота. По-добре да ме няма!“
Да, това е програмата, която ви е сложила майка ви като чип в мозъка, когато ви е казала онези отровни думи.
Добрата новина е, обаче, че тези думи на майка ви са абсолютно неверни. Пълна глупост!!!! И това става ясно от информацията, която сте дали за нейната майка и ваша баба – жената с многото аборти. Но като казвам много, дайте си сметка, че те са наистина много!!! Аз лично познавам жени с 9, с 13, че и с цели 23 аборта и ви уверявам, че и баба ви вероятно заема достойно място в тази класация. След загубените деца в невръстна възраст тя е абортирала като дрогирана. Сякаш е пращала непрестанно частици от себе си в отвъдното при загубените си деца. И така е създала семейство, братя и сестри, които са си отишли, най-често чрез аборт, в отвъдното.
Така че майка ви изобщо не е абортирала заради вашата ревливост. Тя е имала съвсем друг несъзнаван мотив. Ако бихме могли да се обърнем към най-дълбоките части в нейната душа с въпроса: „От кое семейство сте ти и твоите братя и сестри!“, тя би отговорила: „Ние сме семейство абортирани. Аз съм единствената, която е видяла светлината. “   
СЛЕДОВАТЕЛНО абортирайки детето си, майка ви се е приобщила към своята майка. Все едно така е придала легитимност и правота на нейните аборти и е пратила и тя частица от себе си при своите братя и сестри. Сякаш им е пратила племенник, за да му се порадват.
И ПАК ПОВТАРЯМ: вземането на това решение няма нищо общо с вас. Това е нейната лоялност към собствената ѝ майка и нейната тяга към света на нейните братя и сестри. А те са доста и тягата е много силна.
И СЕГА СИ ПРЕДСТАВЕТЕ НАЙ-ВАЖНОТО: Какво биха ви отговорили вашите вуйчовци и лели, вашият брат /или сестра/ от това семейство, ако вие директно в прав текст им кажете: „Мили мои вуйчовци и лели! Мили братко! Тука  в един форум прочетох, че май имам влечение към отвъдното. Така си е. Аз много ви обичам. И не заслужавам живота повече от вас. Искам и аз да дойда при вас! Жалко, че и аз не съм абортирана.“
КАКВО БИХА  ВИ КАЗАЛИ вашите вуйчовци и лели и вашият брат/сестра/?
Ето какво:
„Ние също много те обичаме! И искаме ти да живееш. Ти живей и за нас. Радвай се на светлината и на красотата на света и заради нас. Достатъчно е, че имаш за нас място в сърцето си. Ние тук сме си добре заедно и без теб. А ти си намери партньор, създайте си деца… И не е нужно да пращаш повече при нас, че и без това станахме много“
Следвайте тези думи на вашите лели, вуйчовци и брат/сестра. Защото те са съвсем истински и казани с любов.
А в обяснението на майка ви няма как да има истина и любов, защото нейното решение да абортира не е свързано с вас, а със собствената ѝ майка.
Това е!

Благодаря, че отделихте време в днешния ден, за да ми отговорите!
Разплаках се,докато четях, но в същото време ми олекна. В действителност баба ми заема достойно място в класацията, има направени цели 26 аборта. Дори не знам защо ги е броила и най- вече защо ми е споделила. Аз самата имам вече семейство и голямо дете ученик и желанието ми е да не се предавам, да го отгледам и да бъда до него. По стечение на обстоятелствата няма да имам повече деца, но Слава Богу нямам и аборти.
Още веднъж благодаря и Ви пожелавам щастлива и успешна година в личен и професионален план!

Добър Ден Д-р Стефанов тази година на първи март преживях спонтанен аборт и вече 10 месеца немога да го преживея постоянно за най малкото нещо от едно нищо започвам да плача за всичко имам чувството че нервите ми неиздържат и може би мее налегнала депресия немога вече нищо да преживявам всичко със сълзи преживявам и незнам какво да правя моля помогнете имам чувството че съм рухнала психически помогнете ми моля от 2 часа не съм спирала да плача лягам си а трудно заспивам будя се"
 И няма заспиване помогнете как да се справя с това и да си стъпя на краката

КЪМ КОГО Е НАСОЧЕН ГНЕВА?
Здравейте!
Казвате, че мъжът ви се опитВа да ви смачка психически. Но тук най-вероятно прозира и гнева на отчаяния човек, който ви е харесал, желаел ви е, разчитал е, че след като се роди детето, вие ще превключите чувствата си да потекат към него, но в крайна сметка се е почувствал излъган /всъщност и вие това казвате/. Ако той ми пишеше, щях да му кажа и на него разни интересни неща.
При вас, обаче, е важно и симптоматично това, че вие влизате във връзка, без да сте се разделили с предходния партньор. Той си е тръгнал, а вие не искате да се пуснете от него. Тази ситуация ми напомня един филм за Фройд, в който той се сприятели с младо момче, продавач на вестници и цигари. Това момче страдаше за едно момиче, в което се влюби при кратка инцидентна среща и се чудеше какво да прави. А Фройд му каза да направи всичко необходимо, за да намери момичето и да му разкрие чувствата си. И ако срещне взаимност – добре, но ако не срещне взаимност, да се маха и да я забрави, защото всичко останало е нездравословно.
Искам да кажа, че от казаното от вас се вижда, че нездравото и неуважително към двамата мъже поведение е изцяло от ваша страна.
Към първия неуважителното е, че не искате да го пуснете. И в това, уверявам ви, няма любов! Защото, както казва една тибетска учителка: „Два са най-страшните ти врагове: вкопчването и това, в което си се вкопчил“.  Тоест – мъж №1 от тази история е ваш враг. Вие се чувствате изоставена и наранена от него, стоите в крилатата фраза „Не мога без теб!“ и това е детско чувство. Защото е свързано с неща, които сте преживявали в детството най-вече с майка си или с баща си.
Това чувство към мъж №1 няма нищо общо с любовта. Ще ви кажа, че от практиката си съм видял какво ли не, включително и случаи, при които този обект на любовен копнеж решава по някаква причина да се върне в живота на копнеещия за него бивш партньор/партньорка. ПРИ ВСИЧКИ ТАКИВА СЛУЧАИ този с копнежа, дето е произнасял детинското заклинание „Не мога без теб!“, е влизал повторно във връзката само с цел да си отмъсти и е правел живота на бившия черен.
Такъв „втори шанс“, обаче, се случва рядко. Какво става в случай, че „изоставеното и нещастно“ момиче реши да свърже живота си с друг? Тогава тя отмъщава на втория за всичкото страдание,  което ѝ е причинил първия. Така, както осиновените деца много често пренасят върху осиновителите гнева, който носят към биологичните си родители. Или както в казармата и в затвора хората пренасят върху новобранците цялата злоба, която са натрупали към тези, които са ги тероризирали, когато самите те са били новобранци….
С една дума – дайте си сметка, че вие не сте ядосана и гневна на бащата на детето си, а на мъж №1, този, който ви е „изоставил“. /слагам го в кавички, защото се изоставят бебета и малки деца, а от големите хора партньорите си тръгват, скъсват връзката и т.н. Тук е неадекватно да се говори за изоставяне/
ТАКА ЧЕ КАКВА Е НЕОБХОДИМАТА ВАША ПЪРВА СТЪПКА???
Има един фундаментален принцип на психотерапията, който гласи: „Където е проблемът, там е и решението“. А проблемът – нека отново да го повторя – е че вие в лицето на мъжа си всъщност мразите предишния си „незабравим и непрежалим“ партньор, защото той ви е „изоставил“.
Следователно е важно да изминете дълъг път от три стъпки:
1.   В сърцето си да благодарите на този мъж №1 за всичко, което сте получили от него;
2.   Да му оставите с любов това, което вие самата сте му дали;
3.   Да му пожелаете с цялото си сърце да бъде щастлив със друга.
Едва тогава и вие ще сте способна да бъдете щастлива с друг. Едва тогава ще имате място в сърцето си за друг. Така че, ако ви се удаде да направите стъпките към тази трансформация във вътрешен план, ще можете да експериментирате как е да допуснете в сърцето си настоящия си съпруг. Това може и да ви стопли, а може и не. Това е друга тема и евентуално само предстои.
П.С.
Искам тук да обясня и един по-широк принцип. Не е измислен друг начин да се разделим с нещо, от което сме се чувствали зависими, нещо, в което сме се били вкопчили, освен благодарността. Това се отнася и за бивши любими партньори, и за приятели, и за работно място и професия, дори за алкохола, цигарите, наркотиците…. Да, наистина, на всички алкохолно зависими, с които съм работил, рано или късно задавам въпроса: „За какво трябва да благодариш на алкохола?“
Това е. Нямам представа как стоят нещата с мъжа ви и баща на детето ви. Той със сигурност има какво да променя и да усъвършенства в себе си. Но аз тук говоря само за вашата част от пътя, който ви предстои евентуално да извървите един към друг.

Здравейте!
Този факт ми е достатъчен, за да ви предложа нещо.
Това, което не е ОК, е да се опитвате да го забравите детето. Тези опити са насилие над душата и само увеличават чувството за безнадеждност и вина.
Имайте предвид, че всяка жена, направила аборт - независимо дали е спонтанен или по желание, дълбоко в душата си иска да върне това дете в утробата си и да го доизноси. Смятам, че това е валидно наистина за всяка жена без исключение.
Затова бих ви препоръчал една символична практика, чрез която да се свържете по-надълбоко и без страх и вина с това дете,  да довършите започнатото ии да се успокоите постепенно.
Първо - дайте му име, за да има тъгата ви адрес, а да не текат сълзите във всички посоки.
Второ - препоръчвам ви да си отглеждате в къщи някакво стайно растение, което е наречено специално на детето. Така символично неговия живот продължава и то си е около вас. Все едно наистина го доизносвате.
Трето - ако чувствате нужда, му пишете писма. Но не го правете само,  когато ви е тъжно, а и когато ви е радостно.
С една дума -добре е детето  от мястото, на което се намира, да не ви вижда само плачеща. А да чува от вас нещо като: Здравей, .........! Аз съм майка ти. Ти живя достатъчно, за да се обичаме. И аз още те помня и имам в сърцето си място за теб"
Като си помислите - какво повече може да се иска от връзката майка-дете?!?
Желая ви весели празници!!!

Броила ги е, защото дълбоко в себе си е свързана с всяко едно от тях. И то с майчински чувства, макар и от по-особен вид.

Тоест - чувствате се непълноценна и смятате, че трябва да лъжете и да криете някои факти за себе си, та партньорът да ви хареса. А ако разбере каква сте, ще спре да ви харесва.....
Коренът на вашия проблем е в родителското ви семейство и това, което сте преживели там като дете. Разкажете повече за родителите си. Чувствали ли сте се изоставена? Или невидима и незначителна?
Имали ли сте травмиращи преживявания. Например:
- майка ви да е влизала за дълго в болница.
- Или вие да сте влизали в болница без мама.
- Да сте стояли в кувьоз след раждането.
- Или да сте били пренебрегвана заради брат или сестра.
- Или да имате загубени братя и сестри.

Аз много работя със сънища и се питам, какво ли означава този сън?
Вие самата с какво го свързвате?
Питам се например какви случаи сте имали да ви зарежат родителите или някой друг значим човек в детството? Или просто да сте се разделили с някого в детството си и вие да не сте си "запазили достойнството" и да сте страдали неимоверно, да сте плакали отчаяно, да сте се унижавали и т.н.
Ако товоа е така и у вас е утаена непреработена болка от такава ситуация /или доста ситуации/, то този сън ви служи, за да се успокоите, че вие ще запазите достойнство, дори и този най-любим човек да си тръгне.
Как мислите? Пишете!

Здравейте!
И ЧНГ!
Училищният тормоз оставя трайни следи в живота на хората. Това е тема, с която много често работя.
Още повече,че съм бил и училищен психолог. Затова ще ви кажа първо две важни неща, а после и ще ви дам и две упражнения, които ще ви се отразят добре.
1. предполагам, че ви е ясно, че хората не ви харесват, защото и вие не се харесвате, смятате се за човек, който не заслужава повече;
2. казвате, че всички са ви тормозели. Това не е така. В основата на тормоза в училище стои един човек, най-много да са двама. А други няколко им пригласят, като причината е най-често в това, че и те се чувстват комплексирани и смятат, че ако не се включат в атаките срещу вас, може и те самите да станат обект на атаки и подигравки от този насилник.
Огромната част от хората са били на ваша страна и са ви съчувствали, но не са намирали кураж и необходимата форма да се намесят.
Сега ви давам две дейности, с които да се придвижите напред:
Първата - съвсем нормално е вие да сте още гневна на този насилник и неговия основен помагач, ако е имало такъв. Ако сте се опитвали да потърсите подкрепа в учител, директор, училищен психолог и т.н., но те са се отнесви неадекватно и дори са ви обвинили вас /да, има такива случаи/, нормално е да сте много гневна и дори още по-гневна и на него/нея.
Гневът трябва да излезе от вас и да се прояви. И то целенасочено към тези хора, които са ви причинили страданието. Защото вие всъщност несъзнателно проявавате гняв, примесен със страх, стоите мрачна и дистанцирана в поведението си към всички останали хора. И затова нямате приятели.
Така че направете кукли, чучела, които да изобразяват тези хора. Намерете спокойно място, където няма кой да ви безпокои и ги спукайте от бой. Направете ги на кайма. Просто изкарайте с крещене и удряне целия убийствен гняв, цялата злоба и бяс, които сте натрупали към тях, но не е имало как да ги изразите.
Правете това, докато имате нужда.
Втората дейност е свързана с това, да приемете с радост самата себе си. За целта всеки ден, когато застанете  пред огледалото, правете следното: представяте си един по един вътрешните си органи. И как те функционират. Свързвате се с тях - един по един - и им се усмихвате.
Това го правите и докато си ходите на улицата. Усещате например, как функцианират белите дробове, как въздуха влиза и излиза от тях, как те идеално си вършат работата и им се усмихвате вътрешно. И така със сърцето , бъбреците , черния дроб , мозъка и т.н. Не подминавате никоя част от тялото и никой орган...
Правете това, когато ви хрумне,  цял живот.   Ще ви е от полза!!!
ДОБАВКА - може в някакъв момент в началото да ги свържете двете упражнения. Например: стоите пред огледалото и си гледате ръцете. Усмихвате се на ръцете си и си казвате: ето с тези две ръце смачках онези гадни същества. А сега пак с тези прекрасни ръце ще направя един кекс и ще го занеса на колегите в работата.
 Това е за сега!
Весела и здрава 2022 година!

понякога моят мъж ми казва живота продължава това е минало но за всичко ми е тежко и отново бих се радвала да ми помогнете да преодолея това и да се справя с депресията постоянно за най малкото нещо плача

Здравейте отново, г-н Стефанов и Честита нова 2022г. Пожелавам Ви здраве и удовлетвореност!
Благодаря, че отделихте време за мен, очаквах с нетърпение отговора Ви!

Допада ми начина, по който не давате "точни" отговори на питащите /което повечето тук очакват, а би било несериозно да се дават такива/, а карате човек да се замисли. Защото аз също като Вас силно вярвам, че отговорите са в самите нас и понякога имаме нужда просто от това някой да ни чуе или да получим нечия гледна точка. Нямам спомен за нито едно от изброените от Вас неща - нито да не съм запазвала достойнство, нито в детството или по-късните години някой да ме е изоставял. Израстнах в семейство /по-скоро под влияние на баща ми, който бе главен авторитет за мен/, в което достойнството бе на първо място. "Каквото и да правиш, запазвай честолюбие, достойнство, гордост..каквото и да се случи. Това е най-важното в човека, без достойнство човек е нищо". Така и израстнах, с тези ценности съм и до днес. Както и да страдам, дори да умирам от болка, аз го преживявам сама и не показвам по никакъв начин. Държа да подчертая, че това се отнася особено за мъжете в живота ми. С приятели не съм така. По-скоро аз съм приключвала интимните връзки в живота си и най-често ако достойнството ми е било засегнато по някакъв начин /смея да твърдя, че никога не са ми изневерявали или поне не съм разбирала за такова нещо/. Но има нещо друго - аз съм болезнено ревнив човек. Това обаче е нещо, което само аз зная и стриктно крия. Никой от досегашните ми партньори не би и предположил за това. Защото винаги съм им давала /само привидно/ свобода и пред тях съм го играела безгрижна по тази тема. Имам си мои начини обаче, по които съм ги наблюдавала стриктно и всяка подобна мисъл ме е изкарвала извън релси. Да разберат, че ревнувам за мен е равносилно на смърт..Затова с времето си изградих маска, с която това нещо да не излезе на яве по никакъв начин. Мисля си, че бих простила всичко на един човек, но не и изневяра или проява на неуважение. Не зная дали това е свързано с моя проблем. Това обаче, което предложихте, че вероятно тези сънища са  моя начин да се "застраховам", че това няма да се случи, ми допадна. Или поне ми олекна от него..Но така или иначе аз съм убедена, че каквото и да се случи в тази връзка и дори един ден тя да приключи, то аз ще изляза отново с достойнство. Това е част от мен и не си представям нещата да са по-различни. Така, че сънищата не ме успокояват, защото това е нещо, което знам със сигурност. Тревожността и въпросите ми обаче не стихват, тъй като и сънищата не спират. Ето, тази сутрин се събудих с подобен - не се разделяме, но той се е отдалечил от мен, излиза, забавлява се и не ме търси..Това ме разтърсва силно и дори в съня си не мога да си намеря място какво да направя, за да го върна, без да бъда унизена или да показвам колко съм наранена..

КАКВО ЖЕЛАНИЕ СЕ КРИЕ ЗАД СЪНЯ?
Здравейте!
И Честита нова година и на вас!
Още няколко думи по темата за сънищата, за да надникнете в нейната дълбочина и ще продължим по вашия казус:
1. Сънищата никога не са банални. Те винаги отразяват най-важните актуални чувства на човека. И затова в психотерапевтични сесии често се занимавам със сънищата на хората, за да се ориентираме заедно в техните несъзнавани желания. Ерих Фром /психоаналитик/ пише в една своя книга, как съпругата на негов клиент казала на мъжа си:
- Твоят психоаналитик не е прав, че няма банални сънища. Ето, аз например сънувах тази нощ нещо абсолютно банално и незначително. Сънувах, че ти поднасям на закуска една огромна чиния, пълна с големи, красиви ягоди. Това е един абсолютно нищо не означаващ сън.
А мъжът ѝ се усмихнал и ѝ казал:
- Само дето забравяш, че ягодите са единствения плод, който не ям, защото имам от тях алергия.
2. Освен това създателят на психоанализата Зигмунд Фройд ни показва, че сънят винаги представлява в някаква форма удовлетворяване на желание. Но тъй като разумната част от душата спи, удовлетворяването на желанието се осъществява по един детински, инфантилен начин.  И това се отнася дори за кошмарите и най-страшните сънища, свързани със смъртта, от които се събуждаме, плувнали в пот и ужасени.
Например:
- когато възрастен човек сънува, че умира, много често този сън отразява чувствто, че не е обичан достатъчно. Сякаш в съня му се реализира едно типично детск желание/фантазия/: "Аз ще умра и тогава всички ще плачат за мен!". Защото детето си представя / и с право!!! /, че ако умре, ще липсва на мама и татко и те ще осъзнаят колко всъщност го обичат. Аз лично съм имал такива сънища...
- когато близки хора прекалено натрапчиво ни  навлизат в личното пространство и просто не знаем как да се справим с това, нашето подсъзнание произвежда идеята, че ако еди кой си умре, нещата в живота ни ще станат по-лесни. /например, "Ако мъжът ми умре, тогава спокойно ще си заживея с Мишо!" или "Ако мама умре, няма повече да ми се меси в живота"/ . И сънят със смъртта на тези хора сякаш идва, за да ни подари свободата...
- или нещо наистина още по-ужасно. Когато сме недоволни от партньора си, сънуваме, че децата ни умират. Това е отражение на идеята, че децата ни стоят на пътя. Защото в подобна ситуация много хора си водят следния вътрешен разговор: "Ако не бяха децата, нямаше да търпя повече този човек! Щях да се разведа!" И сънят ни подарява свободата, като ни казва: "Ето, децата ги няма. Те умряха и ти спокойно можеш да се разведеш"
- или нещо от моята практика. Работех с млада двойка с малко дете на четири години и половина. Замисляха се и за второ дете. Мъжът, обаче, беше присъствал на раждането на първото дете. И преживяването било ужасно. Получили се усложнения и той е бил много уплашен за живота на жена си.
При поредна сесия, когато попитах какво са сънували, мъжът ми каза, че е сънувал "нещо банално". Че се е разболял и не е отишъл този ден на работа. "Напоследък много ми идва в офиса. Явно е за това". На пръв поглед банален сън! Но когато го попитах от какво е бил болен в съня си, той се позамисли и каза, че "сякаш от заушка".     А заушката уврежда репродуктивните способности  на мъжете. Тоест - този "банален" сън всъщност е точно в десятката. Той е свързан с най-важното в живота му и означава: "По-добре да загубя способността си жена ми да зачева от мен, отколкото да преживея отново този кошмар. И вината, че съм причинил смъртта на жена си."
И СЕГА ДА ВИДИМ КАКВО ЛИ ОЗНАЧАВА ВАШИЯТ СЪН, ЧЕ ЛЮБИМИЯТ СИ ТРЪГВА?
Какво е несъзнаваното желание в този сън?
Вие казвате, че сте много ревнива, но и още пвече честолюбива. По-скоро ще умрете, отколкото да си признаете, че се страхувате да не загубите любимия и страдате по него. Следите го тайно, но се правите, че сте над нещата. Дори вътрешно да се раздирате на парчета и в душата ви да са натрупани тонове сълзи, вие ще "запазите достойнство и гордост". Защото на това ви е учил баща ви - вашият основен авторитет.
Тоест - в душата ви е заредена една атомна бомба, бушуват огромни страсти, но вие трябва да ги криете, за да сте достойна дъщеря на баща си.

Естествено, че при това положение нещо във вас умира от страх за тази връзка, която е толкова прекрасна. Парадоксът е, че  колкото по-близки и по-свързани се чувствате с този мъж, толкова по-страшна става мисълта, че най-вероятно ще го загубите. Защото си знаете урока: аз всъщност съм една неспасяема ревнивка и той рано или къдно ще го надуши и аз ще го загубя. А като го загубя, трябва на всичкото отгоре и да се държа с "гордо вдигната глава". Защото иначе ще загубя и любовта и уважението на баща ми.
До този момент вие първа сте си тръгвали от предишни връзки. Защото ревността е чувство, с което трудно се градят отношения. Тя ви сковава и вие не сте всъщност отворена към другия. Просто изпитвате страх. Но в един момент решавате да си тръгнете първа. Защото ако другият си тръгне, честолюбието ви ще е подложено на изпитание.
Този път, обаче, сте здраво "паднали в капана на любовта". Но си знаете, че с тази проклета ревност нещата рано или късно може да отидат към логичния си край,. Но този път няма да можете да си тръгнете първа и да си спасите достойнството и да останете с гордо вдигната глава, та татко да продължи да ви обича.
И затова сънят ви ви подарява щадящия сценарии, че той си намира още сега по-забавни и по-безпроблемни жени от вас и си тръгва. Или ви дава повод да си тръгнете вие. И колкото по-рано, толкова по-добре. Защото по-късно ще сте затънали още повече и шансът да излезете с достойнство ще започне да клони към нула.
Така че и тези сънища са удовлетворяване на желание.
Донякъде обрисувахме проблема.
НО КЪДЕ Е РЕШЕНИЕТО?
Бих запитал така: ако прочетете отново това, което сте ми написали до тук, кой липсва във вашите описания? За кого не говорите изобщо, а пък е важен?
Големият липсващ във вашите думи, във вашия мироглед, във вашия живот, Е МАЙКА ВИ!!!!!
Вие изобщо не я споменавате. Всъщност косвено между редовете се чете, че тя за вас не е авторитет, като пишете, че  възприемате баща си като авторитет.
Тоест - вие сте принцесата на татко. Това е категория жени, които са свързани с баща си и неглижират майка си. Принцесите на татко много трудно създават връзка. Трудно се отпускат. Не знаят как да бадат на разположение на партньора си. На разположение като жени, а не като нещо друго /като умен събеседник например/.
Погледнете отново към написаното от вас и ще видите колко много мъжка енергия струи от всеки написан ред. Честолюбието, достойнството и т.н. - това са все военни ценности. Мъжки ценности. Разрушителни ценности. Защото мъжката енергия е разрушителна и пробивна...
И тази ваша презапасеност с мъжка разрушителна енергия,  идваща от бащата, е за сметка на тотално липсващата и неглижирана женска енергия. За сметка на слабата връзка с майка ви.
Създателят на метода Семейни констелации Берт Хелингер /с тази школа се чувствам най-силно свързан/ казва, че към майките си е необходимо да отправяме три вълшебни думи. Думите са "Да!",  "Благодаря!" и "Моля!"
"Да!" означава: Да, мамо, аз те приемам точно такава, каквато си. Ти си най-добрата майка за мен.
"Благодаря!" означава: Мамо, ти ми даде достатъчно. Благодаря ти! А това, което не успя да ми дадеш, ще си го намеря сама. Аз не искам нищо повече от теб.
"Моля!" означава следното: да си представите, че се покланяте на майка си. Във вашия случай е по-добре дори да си представите, че тя стои, а вие сте легнали пред нея по корем и я държите за стъпалата. Като пред статуята на божество. И в тази поза ѝ казвате: "Мамо, сега те виждам. Сега разбирам калко е трудно да бъдеш жена. Моля те, научи ме как да бъда жена. Моля те, мамо! Сега съм готова."
И си представяйте непрекъснато, че където и да ходите, майка ви е на една крачка зад вас и получавате от нея енергия. Женска енергия. И когато влизате в някое помещение /във всяко помещение/, майка ви ви  отваря вратата и казва на присъстващите нещо женско от сорта: "Това е дъщеря ми Тони. От малка си е такава сладка" 
Разберете: да имаш връзка с жена и зад гърба ѝ да наднича като авторитет баща ѝ, е плашещо за мъжете. Те се разбягват. Това е същото, като да имаш връзка с мъж, който е мамино синче и за всичко се допитва до мама. Ако ми прочетете темата, ще видите колко много жени страдат от това.
И обратно - ако зад жената стои майка ѝ, ако тя е казала Да! на майка си, тя е като магнит за мъжете, разбира мъжете и няма защо да крои планове как да си запазва достойнството.
Ако зад мъжа като авторитет стои баща му, той е като магнит  за жените,  интуитивно ги разбира и не е нужно да ходи на групи, където да го учат как да говори с жена си...
Е, стана дълго. Това е.

Мъжът  и приятелите ви казват, че живота прродължава. Тоест - стига вече. Забрави го това дете.И вие сте в депредия. Защото идеята да го забравите, добавя и чудство за вина, отново събужда гнева към съдбата и това засилва депресията.
Аз ви казвам обратното - помнете това дете, правете нещо за него, дайте му място в сърцето си.
Тогава ще се успокоите.
Бъдете здрава!

Здравейте, за щастие не съм имала такива проблеми. Имам брат който е малко по-голям от мен, като малки си играехме, но с течение на времето се отчуждение и до ден днешен не сме близки, помня,че дори в тинейджърските  години се биехме,  мразехме се или подобно на омразата чувство. С родителите ми като цяло нещата стояха така: майка ми безработна, отдадена на нас, баща ми ходеше на работа. Била съм свидетел на свади между тях. Като цяло майка ми е властна жена, искаше всичко да знае що се отнася до мен и брат ми, държеше ми преизкъсо, бих казала дори задушаваща, постоянно казваше какво ще кажат хората, че аз съм виновна, че вие сте невъзпитани,  когато аз се виждах с момчето за което по- горе споменах,което беше по- голямо от мен, а аз бях по- малка, факт неоспорим е,че не е било добре да имаме взаимоотношения. Но тя не ме оставяше  да взема сама решения  казваше ми, не няма да излизаш и точка. Аз съответно се криех и излизах, когато не си вдига телефона тя се досещаше  къде съм, правеше ми заплашителни смси,звънеше  безспирно, след това прибирайки се винаги имаше скандал. Като цяло тя обвинява баща ми,те се разделиха когато аз бях на 17, обвинява го, че тя се е грижила за всичко сама, че нето го е нямало  в  отглеждането на мен и брат ми като родител. А аз пък я обвинявам затова че малко или много ми разби психиката, че не съм уверена в себе си, че  избирам да съм жертвата вместо обратното.. съжалявам ако греша и я обвинявам  неоснователно, но така го чувствам в момента.

Здравейте,
Сънищата ли  са единственият начин несъзнаваното , така да се каже да комуникира с нашето  съзнавано? Има ли начин  сами да предизвикаме комуникация с несъзнаваното? Задавам тези  въпроси защото  скоро поличих паник  атака в напълно спокойна обстановка и  се опитвам да разбера защо, какво  я е предизвикало. Аз самата поне до този момент не съм  намерила  "спусъка" . Получавам паник атаки  от доста време ( след смъртта на майка ми) и почти винаги  хващам какво ги  е предизвикало  (най-често някакво  физическо неразположение), но понякога се случва да имам паник атака без да има ( поне според мен) причина за нея.