Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 99 395
  • 1 009
  •   2
Отговори
# 1 005
  • Мнения: 444
Нищо не ме тревожи просто исках да разбера и от вас че в наши дни няма как да се случи такова нещо само това !
И в наше време има хора, които вярват  в магии и това ги убива.
Ще ви дам пример и за първобитното мислене от книга на сериозен учен.
Аборигените имат така наречените табута /забрани/. И в племето, което изследвал учения, имало забрана да се пипат вещите на вожда. Но няколко мъже случайно намерили една лула и пушили с нея. Лулата, обаче, се оказала на вожда. Когато разбрали това, мъжете умрели от страх след много кратко време....
И до сега вярванията могат да объркат живота на хората и дори да ги разболеят.
Защото хората смятат, че техните вярвания са истина. Например все още популярното вярване, че българите са с робска психика, кара много хора да се срамуват, че са българи и да се преживяват като второ качесто. Някои от тях дори притискат  децата си да емигрират в чужбина и децата им се чувстват като изгонени от семейството и родината и са нещастни.
Има и много други примери за вярвания...

# 1 006
  • Мнения: 3
Благодаря ви аз съм от малък град работлив съм занимаваме се с животновъдатво всичко мие супер просто за абуригените бях видял и са притесних но разбрах че те са израснали в такава култура,просто искам да ме успокоите че еи така аз безпричинно няма как да си допринеса нещо такова това е,а вие ми пишите някакви неща с които да ме притесните ! Благодаря все пак !

Последна редакция: ср, 13 яну 2021, 07:42 от Atanas Bojinov 685688

# 1 007
  • София
  • Мнения: 2 877
Здравейте!
Можете ли да ме насочите къде мога да прочета как трябва да се държим с човек, който (Слава Богу) е направил неуспешен опит за самоубийство?
Близък приятел на дъщеря ми е в болница след опит за самоубийство и искам да сме подготвени как да се държим с него след като ни разрешат контакт с него. Дъщеря ми също има нужда да прочете материали по темата, за да се успокои, че няма вина за случилото се.

Бихте ли ме посъветвали какви стъпки трябва да предприемем, за да помогнем и да не натоварваме допълнително ситуацията и момчето?

Благодаря Ви!

# 1 008
  • Мнения: 26
Здравейте! Обръщам се към Вас за съвет. От юни месец тази година съм диагностицирана с паническо разстройство от психиатър. Зле ми се отрази карантината от коронавируса и взех да получавам тежки паник атаки, а без тях – силна отпадналост, замаяност на главата и сънливост. Преди това минах през ендокринолог, невролог и кардиолог плюс пълна кръвна картина. Всичко излезе, че е ок, тогава се обърнах към психиатър. Тя ми изписа лекарства – сероксат, флуанксол и тритико за сън. Помогнаха ми и няколко месеца се чувствах много добре, дори отлично. Но преди повече от 3 месеца изкарах COVID-19 с леки симптоми – загуба на вкус и мирис, умора, запушен нос. Пих два антибиотика – Азитрокс и Оспамокс плюс витамини и парацетамол. Няма да крия, че много се притеснявах да не се влоша и едвам заспивах. На 10-ия ден от карантината получих силен световъртеж и паднах. Ходих на невролог – след доплер заключението е намален кръвоток в дясно и по-слабо изразен вляво, а предишния път на доплера не показа нищо, според невролога е последица от короната. Пия кавинтон форте и вестибо. Но оттогава продължавам да не се чувствам съвсем добре и не знам вече на какво се дължи при условие, че неврологът казва, че няма нищо друго притеснително. Чувствам мозъкът си като в пелена, не е напълно бистра главата ми, понякога ми се замайва леко, замъглено виждане на моменти, нищо не ми се върши, все ми спи. Нещата сякаш ми се случват насън и едвам си върша професионалните задължения. Дали ПР се е върнало,  въпреки че първия път ми беше значително по-зле? Моля за съвет какво да направя? Да посетя отново психиатъра или първо да направя някакви допълнителни изследвания?

# 1 009
  • Мнения: 444
Здравейте! Обръщам се към Вас за съвет. От юни месец тази година съм диагностицирана с паническо разстройство от психиатър. Зле ми се отрази карантината от коронавируса и взех да получавам тежки паник атаки, а без тях – силна отпадналост, замаяност на главата и сънливост. Преди това минах през ендокринолог, невролог и кардиолог плюс пълна кръвна картина. Всичко излезе, че е ок, тогава се обърнах към психиатър. Тя ми изписа лекарства – сероксат, флуанксол и тритико за сън. Помогнаха ми и няколко месеца се чувствах много добре, дори отлично. Но преди повече от 3 месеца изкарах COVID-19 с леки симптоми – загуба на вкус и мирис, умора, запушен нос. Пих два антибиотика – Азитрокс и Оспамокс плюс витамини и парацетамол. Няма да крия, че много се притеснявах да не се влоша и едвам заспивах. На 10-ия ден от карантината получих силен световъртеж и паднах. Ходих на невролог – след доплер заключението е намален кръвоток в дясно и по-слабо изразен вляво, а предишния път на доплера не показа нищо, според невролога е последица от короната. Пия кавинтон форте и вестибо. Но оттогава продължавам да не се чувствам съвсем добре и не знам вече на какво се дължи при условие, че неврологът казва, че няма нищо друго притеснително. Чувствам мозъкът си като в пелена, не е напълно бистра главата ми, понякога ми се замайва леко, замъглено виждане на моменти, нищо не ми се върши, все ми спи. Нещата сякаш ми се случват насън и едвам си върша професионалните задължения. Дали ПР се е върнало,  въпреки че първия път ми беше значително по-зле? Моля за съвет какво да направя? Да посетя отново психиатъра или първо да направя някакви допълнителни изследвания?
Здравейте, Снежанка!
Има един израз: "Отключих паническо разстройств" Какво означава този израз? Той означава, че страхът и паническата емоция са били в нас и вследствие на някакво преживяване са се отключили и са излезлина повърхността. А този страх си е бил в нас от отдавна - от детството или дори от по-рано. Затова е нужна психотерапията. Лекарствата ни помагат да "заключим" отново паниката, която се е "отключила" по някаква причина. Но те не могат да ни помогнат да се запознаем със собствената си паника, да разберем повече за нея, да установим откъде тя идва и накрая да ѝ кажем довиждане. За това е необходимо да минем по пътя на психотерапията. И в последните месеци във връзка с ковид 19 паническите състояния са най-честите, с които работя. Ковид 19 управлява много често постъпките на хората, техните чувства и техните сътища. Много често - без хората да си дават сметка за това.
Пзздрави - Людмил Стефанов

Последна редакция: чт, 14 яну 2021, 21:56 от Людмил Стефанов

Общи условия

Активация на акаунт