Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 373 864
  • 2 561
  •   3
Отговори
# 1 335
  • Мнения: 42
Здравейте,може ли да кажете според вас на какво се дължи проблема .А той е че имам проблем с храненето -през деня мога да се контролират,но вечер след като си легна и се събуждам по някое време с неконтролируем глад за сладко.Благодаря ви

# 1 336
  • Мнения: 993
Здравейте! Във връзка с ходенето в детско заведение: детето ми е на 1.11г. и днес му беше първи ден на ясла. Не е ял (опитал е поне от всичко), съвсем малко вода е пил и не е ходил по голяма нужда, а иначе пие много вода и се изхожда по около 3 пъти през деня. Според Вас това нормално ли е, или говори за нещо друго?! Спал е, играл е с децата, включвал се е във всичко.
ИЗЯДЕ ЛИ И ВСИЧКО?
Питате дали това е нормално. Първо ще ви дам, леко шеговито, моята дефиниция за "нормално":
"Нормално е това, което се случва" 
Сигурен съм, че и вие имате такива симптоми, когато отидете на ново място и още не сте се адаптирали.
Важно е да не се тревожите твърде много, защото родителската тревога фиксира децата върху проблемите им
и им пречи да ги преодоляват така, както е "нормално".
Тук със сигурност играе роля и вашето чувство за вина, че пращате детето толково малко на ясла....
Знаете ли защо много родители питат децата си /или питат учителките им/, като ги вземат от градина:
"Изяде ли си всичко?"
Този въпрос е свързан с чувството за вина и означава: "Успя ли да преглътнеш и да смелиш всичко, което ти поднесоха в този чужд и враждебен свят, в който те пратих? Моля те, кажи ми "Да", защото иначе ще се чувствам виновна!"
Ето защо голяма част от децата имат техники за криене на нежелана храна: изсипване на чай в саксията, криене на кюфтета и грис халва в джоба или чантата, разравяне на храната в чинията така, че учителката да остане с впечатлението, че от там е изконсумирана някаква част от храната, а пък то да не е така....
Децата правят всичко възможно мама да не се тревожи и да не се чувства виновна....
Нека ви е живо и здраво и да ви радва!
А вие бъдата спокойна!

Последна редакция: сб, 05 юни 2021, 06:32 от Людмил Стефанов

# 1 337
  • Мнения: 993
Здравейте,може ли да кажете според вас на какво се дължи проблема .А той е че имам проблем с храненето -през деня мога да се контролират,но вечер след като си легна и се събуждам по някое време с неконтролируем глад за сладко.Благодаря ви
КАК ДА СИ УСЛАДИМ ЖИВОТА?
От информацията, която давате, става ясно само едно: имате крещяща нужда да си усладите живота.
Затова са тези нощни похождения до хладилника, които за съжаление нанасят удар по талията, сърцето, черния дроб и кръвната захар.
Но какво можете да направите, за да си усладите живота наистина, а не по този вреден за здравето начин?
Отговорът е: нищо не можете да направите. Simple Smile
НО това, което със сигурност можете, е да спрете да правите всички неща, които ви вгорчават живота.
Без да си мислите, какво ще кажат другите.
И тогава сладостта сама ще дойде... Неусетно, като лек полъх на вятъра.

# 1 338
  • Мнения: 993
Здравейте,проблема ми е следния имам страх от всичко,но на моменти е нещо страшно.Страх ме е да карам колата,но когато се отпусна тя изгасва или правя неволна грешка и се панирам.Имам дете на 4 и постоянно изпитвам страх,да не си удари главата,да не се пребие,не я оставям сама да кара колело,да не изгуби равновесие,постоянно искам да ми е пред погледа ,ако изтича с деца зад блока започва едно притеснение да не я вземе някой,да не срещне някое куче,змия.Когато се храни постоянно съм под напрежение да не се задави,има моменти в които съм до нея и й казвам да яде по малко,усещам че много й вредя и се чудя дали да не я оставя на баща й на моменти,не се чувствам добра майка.Това състояние може ли да се оправи ?
Отговорът на въпроса изисква конкретно изследване, за да се разбере от къде идва вашата тревога?
Най-вероятно в родителското ви семейство или в по-предишни поколения има изгубени деца и вие затова треперите за вашето дете.
Особено си помислете за това с храната. Има ли някой в семейната система, кой се е задавил и умрял? Или нещо подобно?
Какво ви идва на ум по въпроса?

# 1 339
  • Мнения: 993
Здравейте,
Не знам как да започна, изпитвам срам и сърах, но знам, че трябва да го споделя.
Ще започна от там, че съм бременна в 5-ти месец. Става въпрос за тежки скандали между мен и партньора ми. Заедно сме от 2 години и живеем заедно от 1. Карали сме се до такава степен, че съм правила аборт (по мое желание) и сме се разделяли за период от 3 месеца. Преживях го много тежко. Докарах си бъбречни проблеми и проблеми с успокоителни лекарства.
Скандалите ни не са особено чести (през няколко месеца), но ги има и не мога да си затворя очите.
Вчера беше последния и беше защото държеше прозореца отворен, а на мен ми беше студено.
Преместих се в другата стая, при което той дойде и започна да ми се кара за това, че съм се делила от него и стоя сама. Обясних му, че ми е студено и започна да спори с мен, че не е студено. Изнамери някакъв термометър, показа ми температурата и на висок тон започна да ми обяснява, че го правя на луд и тъп и т.н. Разревах се, защото ми дойде в повече и той вместо да ме успокои, започна да ме обвинява, че рева и нещата се влошиха. След час и 30 мин явно му омръзна и спря.
Не можах да заспя до сутринта. Той ме усети и се извини, но това не променя фактите. Обясних му, че е много нервен и се съгласи с мен, но не вярвам да се промени, защото просто си е такъв.
Наистина не знам какво да правя. Трудно ми е да го оставя заради бременността, но и ми е трудно да живея в страх. Не ми е посягал, но ми крещи с часове и ми придава вина. Постоянно ме критикува за някакви ей такива дребни неща.
Не знам как бих могла да се оправя сама с дете, родителите ми са възрастни. Отделно ще им създам огромни тревоги ако им споделя всичко това.
Казвате, че сте се карали толкова много, че сте правили аборт. Това е огромна тежест върху вашите отношения.
Когато абортира детето, жената същевременно абортира и връзката и партньора,  с който го е заченала.
Остава загадка по каква причина, след като сте "абортирали" и отхвърлили веднъж толкова решително тази връзка,  след това сякаш се опитвате да си я вземете обратно в утробата и да си я доизносите?
Може би просто искате да имате дете от познат донор? Не зная.
Възможно е той пък да не иска деца и тук да е вашето разминаване. Така ли е?
Ако е така, връзката ви е напълно безперспективна.
Струва ми се смислено и да споделите нещата с родителите си.
Имате нужда от подкрепа от най-висока инстанция, а по-висока инстанция от родителите не е измислена.
Казвате, че не искате да ги тревожите. Но те се тревожат още повече, когато стоят отстрани и ПРЕКРАСНО ЗНАЯТ какво се случва с вас.
Успех и късмет!

# 1 340
  • Мнения: 335
Здравейте! Във връзка с ходенето в детско заведение: детето ми е на 1.11г. и днес му беше първи ден на ясла. Не е ял (опитал е поне от всичко), съвсем малко вода е пил и не е ходил по голяма нужда, а иначе пие много вода и се изхожда по около 3 пъти през деня. Според Вас това нормално ли е, или говори за нещо друго?! Спал е, играл е с децата, включвал се е във всичко.
ИЗЯДЕ ЛИ И ВСИЧКО?
Питате дали това е нормално. Първо ще ви дам, леко шеговито, моята дефиниция за "нормално":
"Нормално е това, което се случва" 
Сигурен съм, че и вие имате такива симптоми, когато отидете на ново място и още не сте се адаптирали.
Важно е да не се тревожите твърде много, защото родителската тревога фиксира децата върху проблемите им
и им пречи да ги преодоляват така, както е "нормално".
Тук със сигурност играе роля и вашето чувство за вина, че пращате детето толково малко на ясла....
Знаете ли защо много родители питат децата си /или питат учителките им/, като ги вземат от градина:
"Изяде ли си всичко?"
Този въпрос е свързан с чувството за вина и означава: "Успя ли да преглътнеш и да смелиш всичко, което ти поднесоха в този чужд и враждебен свят, в който те пратих? Моля те, кажи ми "Да", защото иначе ще се чувствам виновна!"
Ето защо голяма част от децата имат техники за криене на нежелана храна: изсипване на чай в саксията, криене на кюфтета и грис халва в джоба или чантата, разравяне на храната в чинията така, че учителката да остане с впечатлението, че от там е изконсумирана някаква част от храната, а пък то да не е така....
Децата правят всичко възможно мама да не се тревожи и да не се чувства виновна....
Нека ви е живо и здраво и да ви радва!
А вие бъдата спокойна!

Добро утро! Много Ви благодаря за отговора. Тъкмо щях да допълвам поста си. Пак с моето "нормално" - как Ви се струва следното: детето се сепва на няколко пъти през нощта и ме търси, вика "мама", като ми чуе гласа и го погаля, заспив пак. Дали това е част от хода на адаптацията? Все ме е страх да не се травмира. Той без мен никога не е оставал, какво ли се върти сега в главичката му.

А относно яденето, никога не съм питала "всичко" ли е изядено. Просто поне мъничко ми се иска да хапва, все пак да не стои с часове с празно коремче.

И да, точно чувство за вина изпитвам. Всеки път като го "предавам" на учителката и той плаче, аз се чувствам като най-големия предател. После плача и аз, сърцето ми става на топка...

Ще се опитам максимално много да се успокоя, за да спомогна адаптацията на детето.

# 1 341
  • Мнения: 993
energy__ ,
Здравейте!
Това е един мой уебинар в който темата е точно тази: Тръгването на ДГ - предизвикателство пред деца и родители. Ще ви бъде интересно.   https://www.youtube.com/watch?v=w69Mff-WKVA&ab_channel=%D0%9 … D1%80%D0%B8%D1%8F

Последна редакция: сб, 05 юни 2021, 10:08 от bubanka

# 1 342
  • Мнения: 447
Здравейте,проблема ми е следния имам страх от всичко,но на моменти е нещо страшно.Страх ме е да карам колата,но когато се отпусна тя изгасва или правя неволна грешка и се панирам.Имам дете на 4 и постоянно изпитвам страх,да не си удари главата,да не се пребие,не я оставям сама да кара колело,да не изгуби равновесие,постоянно искам да ми е пред погледа ,ако изтича с деца зад блока започва едно притеснение да не я вземе някой,да не срещне някое куче,змия.Когато се храни постоянно съм под напрежение да не се задави,има моменти в които съм до нея и й казвам да яде по малко,усещам че много й вредя и се чудя дали да не я оставя на баща й на моменти,не се чувствам добра майка.Това състояние може ли да се оправи ?
Отговорът на въпроса изисква конкретно изследване, за да се разбере от къде идва вашата тревога?
Най-вероятно в родителското ви семейство или в по-предишни поколения има изгубени деца и вие затова треперите за вашето дете.
Особено си помислете за това с храната. Има ли някой в семейната система, кой се е задавил и умрял? Или нещо подобно?
Какво ви идва на ум по въпроса?
Здравейте,има едно умряло дете на 11 дни,но рубеолата е била виновна.на мен са ми казвали че много съм се задавяла като малка,даже парчета ябълка ми били вадили,може би всичко идва от мама,като някой се задави,тя бяга ,защото се страхува.Може би съм отгледана ,като постоянно ми е насаждано,всичко колко е опасно.Детето като вдигне температура и кажех на баба,тя ми разправяше колко е опасно да не получи гърч,и аз умирах от страх,но въпреки това чаках температурата над 38,5,после четях в интернет поговорих с педиатър и се оказа че много деца получават и как да реагирам адекватно,всъщност след това не се чувствах толкова страхлива.Няма или не ми е споменавано някой да е умрял от задавяне,просто са ми казвали колко е опасно,но нали никой не ми е казвал как да помогна.

# 1 343
  • Мнения: 1 666
Здравейте,г-н Стефанов!
Детето ми е на 7г.,доста е импулсивно,буйно,енергично,своенравно,но е доста стеснително,трудно се адаптира и е чувствително.Това е всъщност нещото,което ме притеснява.Имаше злополучно тръгване на ясла преди години,като аз веднага усетих,че има нещо и го преместих в съседна група,та нещата се оправиха за 1 седмица.В началото много плачеше,колкото повече ходеше,толкова повече недоволстваше и не искаше да ходи.Оказа,се че отношението на едната мед. сестра в групата и едната леличка не е адекватно.След преместването измина точно една седмица и освен,че спря този плач,започна да ходи с желание.
Сега след като завърши детската градина,остава да я посещава за лятото,понеже всички от семейството работим.Съответно е в сборни групи,с непознати деца и лелички. Отново се повтаря същата ситуация,дали е заради това преживяване от преди не зная,но страхът е свързан с това,че ще го карат против волята му да се храни.Казва,че има лоши лелички,които хранят децата против волята им.На втория ден в тази сборна група,дори по време на съня след обяд се е напишкал,не зная дали има връзка или е съвпадение просто.
Разговаряхме,помолихме да не му настояват за храната и сега вече нещата са добре.
На есен му предстои да бъде 1ви клас,с напълно непознати деца,госпожа и обстановка.Доста се притеснявам за този период,понеже го определям като доста несигурен и неадаптивен.Смущава се когато иска нещо,а трябва да попита някого непознат за разрешение например...Иска все да бъда до него или аз да попитам...
Моля да ме посъветвате как да му помогна да преодолее това,благодаря ви!

Последна редакция: сб, 05 юни 2021, 19:55 от believe_

# 1 344
  • Мнения: 993
Здравейте,г-н Стефанов!
Детето ми е на 7г.,доста е импулсивно,буйно,енергично,своенравно,но е доста стеснително,трудно се адаптира и е чувствително.Това е всъщност нещото,което ме притеснява.Имаше злополучно тръгване на ясла преди години,като аз веднага усетих,че има нещо и го преместих в съседна група,та нещата се оправиха за 1 седмица.В началото много плачеше,колкото повече ходеше,толкова повече недоволстваше и не искаше да ходи.Оказа,се че отношението на едната мед. сестра в групата и едната леличка не е адекватно.След преместването измина точно една седмица и освен,че спря този плач,започна да ходи с желание.
Сега след като завърши детската градина,остава да я посещава за лятото,понеже всички от семейството работим.Съответно е в сборни групи,с непознати деца и лелички. Отново се повтаря същата ситуация,дали е заради това преживяване от преди не зная,но страхът е свързан с това,че ще го карат против волята му да се храни.Казва,че има лоши лелички,които хранят децата против волята им.На втория ден в тази сборна група,дори по време на съня след обяд се е напишкал,не зная дали има връзка или е съвпадение просто.
Разговаряхме,помолихме да не му настояват за храната и сега вече нещата са добре.
На есен му предстои да бъде 1ви клас,с напълно непознати деца,госпожа и обстановка.Доста се притеснявам за този период,понеже го определям като доста несигурен и неадаптивен.Смущава се когато иска нещо,а трябва да попита някого непознат за разрешение например...Иска все да бъда до него или аз да попитам...
Моля да ме посъветвате как да му помогна да преодолее това,благодаря ви!
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА ИМАШ ДЕТЕ-ПЪРВОКЛАСНИК
Ще започна с това, че поведението на детето ви, което описвате, неговите притеснения да пита възрастните, е нещо напълно нормално. Все пак говорим за 7 годишен човек. Не е нужно да се притеснявате. Защото ако се притеснявате твърде много, това само по себе си е фактор, който действа потискащо за детето ви. Имайте го предвид.
Продължавам с някои важни неща, които се случват с децата по принцип на тази възраст.
На възрастта от 7-8 години децата преминават и през един особен кризисен преход. Те тръгват на училище и вече към тях се предявяват изисквания от страна на обществото /училищната институция/. Животът престава да е само игра. Родителите пък   изненадващо застават на страната на обществото и започват да притискат детето. До този момент те винаги са били на страната на детето и са го харесвали БЕЗУСЛОВНО. А сега изведнъж се променят драстично. Подкрепящият родител изчезва и на негово    място идва изискващият родител. Както млечните зъби падат, избутани от постоянните, така и подкрепящият родител си тръгва, сякаш умира. Затова на тази възраст децата често сънуват кошмари, свързани със смъртта на родителите. Голямата френска  психоаналитичка и специалист по работата с деца Франсоаз Долто казва, като използва аналогията със зъбите, че децата от 6 до 8 години сънуват често 
СМЪРТТА НА МЛЕЧНИТЕ РОДИТЕЛИ
Защото тези подкрепящи /млечни/ родители вече са си отишли. Онези, изискващите, те само външно приличат на тях. Изискващите родители са доста странни и дори страшни същества.
Такъв най-често е произхода на детските кризи, страхове и съпротиви към ученето на тази възраст. Децата  копнеят за онези подкрепящи родители и не искат да ги заменят с изискващи. Когато се съпротивляват на училището, не искат да ходят там, боледуват, те сякаш предизвикват със съпротивата си млечните родители да се върнат отново на сцената на живота.
Често, обаче, родителите игнорират тази детска нужда. Разбира се, не казвам, че те трябва да спрат да изискват. На тази възраст това става важно за постепенната адаптация на детето към света на възрастните. Но за да отговорят все пак на тази детска нужда,   родителите, без да спират да изискват, следва да дадат на децата си две основни права: правото на почивка и правото на грешка.
Правото на почивка е изключително важно. Защо? Защото, ако анализирате живота на хората от гледна точка на тяхната  натовареност, ще разберете, че средно статистическият първокласник и изобщо ученикът в начален етап е по-натоварен от средностатистическия възрастен, който ходи на работа. Ученикът си обува обувките в 7,00 и ги събува в 19,00. През това време трябва да прави страшно много стресиращи неща, да участва във взаимодействия, които му се случват за първи път в живота. А това е много по-уморително, отколкото да правиш рутинни неща, които се повтарят, какъвто е животът на възрастния.  И затова не е уместно постоянно да притискаме детето да учи и пише. Добре е да му даваме време за почивка, инече доверието му към нас ще изчезне и притесненията му ще нараснат.
Защо е важно да дадем на детето си правото на грешка? Ако детето от първи клас е притискано и постоянно му се правят забележки, когато сбърка и не се справя добре, това потиска неговата спонтанност. Има много хора, които от страх да не направят грешка, не се решават да предприемат каквото и да е действие. Хората обикновено получават тази психическа "придобивка" да се страхуват от грешка, когато са в първи клас и учители и родители вкупом се нахвърлят върху тях и искат те да са съвършени: съвършени ченгелчета и лулички; съвършени задачи по математика...
Това са основните неща за майка на първокласник, според мен.
Иначе - отново повтарям - в описаните от вас  "особености" на детето ви няма нищо особено. Те са нормални за възрастта.
Поздрави!

Последна редакция: пн, 07 юни 2021, 07:55 от Людмил Стефанов

# 1 345
  • Мнения: 50
Здравейте!

Намирам се в деликатна ситуация и имам нужда от помощтта Ви.
Имах връзка с мъжа, за който съм мечтала от години - поведение, отношение, визия и т.н.
Тъй като той живее в друга държава, нямахме много време да "изживеем" любовта си по стандартния начин, виртуалната ни близост беше по-застъпена: разговори/видео чат в рамките на поне 4 часа дневно. Той се прибра за известно време и се сгодихме(роднините му дори не честитиха). Правихме опити за бебе, но за съжаление не се получи. Бях щастлива с този човек. Караше ме да се чувствам жена.
Всичко беше прекрасно до момента, в който пак замина. Аз също щях да замина, но трябваше да минат поне няколко месеца по причини, независещи от мен, а именно - документи.
Продължихме да поддържаме "виртуална" връзка, но този пък сгодени. Усещах напрежение в себе си, породено от отношение на приятелите му(включително и част от семейството му), които не ме харесват и видимо не одобряваха, че ще се оженим. Разбрах от трети човек, че въпросните хора, които не ме одобряват за негова съпруга, са говорили обидни неща за мен пред третия човек. Когато разбрах това се почувствах зле и споделих на годеника си, че не ми е приятна тази ситуация и  не смятам че съм заслужила тези обиди и квалификации от тях.
Той не реагира по начина, който очаквах - да ме защити, да разговаря с тях и да се застъпи за мен. Така минаха 2 седмици - аз бях разочарована, че той не реагира, а продължава да се държи мило с тях, все едно одобрява постъпката им, а той пък беше ядосан, защото му напомнях, че очаквах да се застъпи за мен.....
Дойде деня, в който посрещнах рождения си ден сама, той се постара да ме зарадва с подаръци, но не и с присъствието си. За него по-важно в този ден не беше да дойде при годеницата си, макар и да е на хиляди км разстояние, а да излезне с приятели и да отидат на хижа, защото "се организирали от преди".
Тази постъпка, съчетана с нежеланието му да ме защити, ме накараха отново да му напомня, че не е редно аз да оставям близките си и държавата си, за да отида при човек, който явно не ме обича и не съм на първо място за него. Годеникът ми се разкрещя и заяви, че не им е родител, за да им казва какво да говорят и че те са негови приятели и всеки може да говори каквото желае, не могъл да пътува когато си иска, аз съм дете и не разбирам и подобни изрази.
Прецених, че е по-добре да спрем да комуникираме, но той продължи с желанието си да ме убеждава, че не съм права и "ми дава" няколко дни да помисля. Отговорих му, че не ми трябвят дни, за да осъзная, че годеника ми не е готов за сериозно обвързване и поемане на отговорност. Спряхме да комуникираме 5 дни, след което той ми написа, че си иска пръстена. Тъй като роднините му са в България, да го дам на тях.
Не очаквах тази развръзка, нарани ме много. Казах му, че е редно да си го вземе лично, защото той ми е предложил брак, но на него това не му се стори добра идея и продължи да изисква от мен да го дам на роднините му. Намеси се и човек от семейството му, който започна да ме заплашва, че ако не върна пръстена ще ме осъдят и т.н. - същия човек, който е злословил по мой адрес с приятелите му, сега се радваше че всичко между нас е приключило.
Казах на годеника си, че не трябва да намесва роднини или приятели, не е това начина - с намесване и заплахи. Беше наговорен от роднините и приятелите си срещу мен. Но той сякаш не ме чуваше, беше толкова озлобен и гневен. Цялата тази драма се разиграва в рамките на няколко месеца, в които той продължи  да ми пише да върна пръстена, като вече беше добавил и подаръците, които ми е подарявал за времето, в което сме били заедно, плюс това е накарал всичките си приятели (включително и тези, с които съм била в добри отношения)да ме блокират. Прецених, че всичко това не ми се отразява добре на емоционалното здраве и го блокирах, за да си спестя допълнителни огорчения.
Минаха няколко месеца без никакъв контакт между нас, но не се чувствам по-добре, а по-зле.

Защо трябваше красивата любов да се превърне в нещо толкова грозно? Чувствам се от части виновна. Осъзнавам, че явно той не е готов да постави годеницата си пред всичко, но имам чувства към него и ми липсва толкова много. Сънувам го, мисля за него, за нас...  Моля Ви, кажете ми как да постъпя, искам да имам контакт с него, все пак имахме планове за бъдещето. Просто си го искам...

Последна редакция: вт, 08 юни 2021, 12:16 от rose_m

# 1 346
  • Мнения: 1
Здравейте Доктор Стефанов,
Искам да ви споделя че внучето ми е на 3год. и половина, всичко разбира и изпълнява но е хиперактивен постоянно бяга и нерви се много ако не му изпълниш желание и най вече не говори. Казва срички но повече крещене и говор който не разбираме. Спокоен е само като гледа филмчета. Водят го на логопед но тя казва че не може да му привлече вниманието. Какво ще ни посъветвате? Благодаря предварително!

# 1 347
  • Мнения: 993
Здравейте Доктор Стефанов,
Искам да ви споделя че внучето ми е на 3год. и половина, всичко разбира и изпълнява но е хиперактивен постоянно бяга и нерви се много ако не му изпълниш желание и най вече не говори. Казва срички но повече крещене и говор който не разбираме. Спокоен е само като гледа филмчета. Водят го на логопед но тя казва че не може да му привлече вниманието. Какво ще ни посъветвате? Благодаря предварително!
УСТРОЙСТВАТА - ТРЕТИЯ РОДИТЕЛ
Здравейте!
добре е да заведете детето и при други специалисти /детски психиатри и клинични психолози/, за да изследват психичния му статус.
Възможно е детето да се свързва трудно с хора, защото се свързва постоянно с устройствата.
В случая е нужна персонална работа и индивидуален подход към детето, за да се свърже с човека срещу него.
Франсоаз Долто /френска психоаналитичка - за мен най-големия авторитет за работа с деца/ описва случай с дете, което издава странни звуци в училище /Чък, чък бууууу, буууууууууу/ и го водят при нея като психично болно. Оказва се, че майката живее сама и се бори постоянно за оцеляването, като във всяка свободна минута шие на шевна крачна машина, за да искара пари. А детето просто си стои отстрани и гледа майка си. Това е неговият живот. И  детето всъщност имитира звуците на машината. ЗАЩО ГО ПРАВИ?!?
Франсоаз Долто обяснява, че на това дете му липсва бащата, третия връх на триъгълника баща-майка-дете. Но бащата се въвежда в живота на детето от майката. Бащата е този, с когото майката си взаимодейства. Тоест - за това дете бащата е всъщност шевната машина. Това е неговия пример за подражание. То се държи като шевна машина и издава същите звуци.
ПО СЪЩАТА ЛОГИКА ЗА МНОГО СЪВРЕМЕННИ ДЕЦА УСТРОЙСТВАТА СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ТРЕТИ РОДИТЕЛ!!!
И този трети родител е най-активен към тях, общува с тях непрестанно и ги учи на взаимодействие. Този трети родител излъчва ярки и силни сигнали, звуци и картини, които лесно стигат до възприятието на детето. За разлика от по-малко ярките сигнали, които подават родителите при говорене. Тези родителски сигнали /думи, физически въздействия/ постепенно стават неуловими и несъществуващи за детето.
Ако и с вашето внуче се случва това, какъв е шанса на родителите да се свържат с него по нормалния човешки начин?
При такива случаи аз самия съм правил следното в присъствието на родители в кабинета си: започвам да се държа като електронна игра. Издавам същите звуци, правя резки движения, вкарвам много силна експресия, безсмислени звуци. И детето ме забелязва и дори има очен контакт с мен. Тоест - привличам му вниманието /защото това е проблем. Нали логопедката казва, че не може да му привлече вниманието/.
Така показвам на родителите какво да правят, за да си върнат контакта с детето.  Защото това е първата 
 и  единствено възможна стъпка: да накараш детето да те забележи, като се престориш на устройството, на третия родител, който е превзел комуникацията с него.
След това вече можеш и да започнеш да си говориш с детето, но е важно и постепенно да се редуцира връзката му с устройствата.
Но това го казвам от моя опит и от общи съображения. За всяко дете е нужна конкретна консултачия и целенасочена работа от родителите.
Поздрави!

# 1 348
  • Мнения: 1 868
Здравейте, д-р Стефанов.... Започнах да чета темата, но ще ми отнеме време,а и всеки човек, светогледа му, опита и възприятията са индивидуални... И реших да Ви попитам относно моят проблем, вместо да се опитвам да го оприлича на нечий друг.
От почти 25,26 г имам хипохондрия. Винаги съм реагирала по емоционално на здравословни проблеми.. Но последните 2,3 години това направо ми пречи да живея нормално. Появата на съвсем нови симптоми в тялото ми ме докара до паник атаки(Слава Богу, успях да ги разкарам без медикаменти)
. На 46 г съм и предполагам, че симптоматика се дължи на обърканият ми хормонален фон. Излишно е са казвам, че обиколих де що специалисти има, една камара изследвания, ехокардиографии, холтери и прочее...
Възможно ли е според Вас да се отърва от тази хипохондрия и какъв е пътят за това? От къде изобщо се появява, кое провокира, човек да започне да изпада в такава лудост, относно здравословното си състояние?

# 1 349
  • Мнения: 993
Здравейте, д-р Стефанов.... Започнах да чета темата, но ще ми отнеме време,а и всеки човек, светогледа му, опита и възприятията са индивидуални... И реших да Ви попитам относно моят проблем, вместо да се опитвам да го оприлича на нечий друг.
От почти 25,26 г имам хипохондрия. Винаги съм реагирала по емоционално на здравословни проблеми.. Но последните 2,3 години това направо ми пречи да живея нормално. Появата на съвсем нови симптоми в тялото ми ме докара до паник атаки(Слава Богу, успях да ги разкарам без медикаменти)
. На 46 г съм и предполагам, че симптоматика се дължи на обърканият ми хормонален фон. Излишно е са казвам, че обиколих де що специалисти има, една камара изследвания, ехокардиографии, холтери и прочее...
Възможно ли е според Вас да се отърва от тази хипохондрия и какъв е пътят за това? От къде изобщо се появява, кое провокира, човек да започне да изпада в такава лудост, относно здравословното си състояние?
Здравейте!
За хипохондрията, за страха от болести и смърт, има причини в изобилие. Колкото страдащи хора, толкова и причини. Същото се отнася и за паник атаките.
Но има нещо важно, с което искам да ви насоча към преобръщане на гледната точка и за двете състояния.
Много често, когато се страхува от болести и смърт, на едно по-дълбоко ниво човек всъщност има импулс към смъртта. Това не значи, че иска да се самоубие. Разберете ме правилно. Това означава, че му е трудно да се справя с околните, може би се чувства притиснат от другите и за него фантазията за смърт е един вид бягство. И затова понякога питам хипохондриците: "Защо искаш да умреш? От кои хора искаш да избягаш, защото ти е трудно да се справиш с тях"
Ще ви дам пример и за още една интересна причина, който съм описвал вече в тази тема преди време. Тук хипохондричните проявления служат за привличане на внимание, макар че го има отново и желанието за смърт като вид  спасение:
            Млада жена е дълбоко убедена, че има вода в коляното. По принцип е чувствителна на тема здраве и си поставя постоянно диагнози, но усеща краката си и особено коляното като голям проблем. /"Ох, ще стана инвалид на 30 години!"/. Прави си всякакви възможни изследвания. Изследванията, обаче, не разкриват нищо. Няма физиологични основания за тези оплаквания, които са на моменти много интензивни.
Оплакванията датират от тийнейджърска възраст и я връхлитат понякога с голяма сила, а на моменти затихват.
Интересното е, че майката на това момиче е медицинска сестра в травматологията. Което навежда на мисълта, че тези болки в коляното всъщност представляват вопъл към майката: "Мамо, моля те, виж какво става с мен!"
Родителите са разведени, а майката живее от доста време на семейни начала с чужденец. Когато
младата жена станала на 14-15 години, усеща, че този чужденец я заглежда по смущаващ начин, прави притесняващи забележки за външния ѝ вид... Но тя не се решава да сподели с майка си своите притеснения, нито пък майка ѝ се решава да си даде сметка за  реалността.
Разказва и един интересен сън, който е абсолютно ясен като смисъл: "Намираме се в хола на апартамента. Аз се превръщам в нещо средно между ангел и пеперуда и летя високо горе до тавана на помещението и около висящия полюлей.  Вторият мъж на майка ми подскача и се опитва да ме хване. Същевременно майка ми е втренчена в телевизора и си гледа някакво предаване."
Всичко е ясно - пастрокът я преследва, за да я обладае, а майка ѝ не се решава да ѝ помогне.  Може би трябва да добавя само един по-завоалиран аспект - превръщането в ангел символизира обръщането на тази млада жена към смъртта: "По-добре да умра, отколкото да ми се случи такова нещо! Мамо, искам да умра!". Това още повече засилва вътрешната мотивация да бъде болна, за да умре и да не ѝ се случи нещо толкова ужасно.
Що се отнася до паник атаките, те също много често са свързани с усещането, че си заобиколен от хора, с които ти е трудно да се справиш и към които изпитваш безсилен и убийствен гняв. Затова често на хората с паник атаки задавам следния директен въпрос: "Кого всъщност искаш да убиеш?"
Каква е вътрешната логика на паник атаката? Когато ти самият искаш да елиминираш някого, фантазираш си смъртта му и че така се спасяваш от неговото влияние, съвсем естествено е да започнеш да се чувстваш самият ти като обект на атака. Каква е логиката? Щом ти искаш нечия смърт, нормално е и този някой да иска твоята смърт. И така се чувстваш обект на атака.  Като във всичко това е намесено и чевството за вина, че имаш такива помисли.
СЕГА КОНКРЕТНО ЗА ВАС:
Понеже вие сте имали паник атаки и хипохондрия, струва ми се много вероятно те да имат точно такъв общ източник. А именно, чувството, че сте притисната от много хора, зависима сте от много външни за вас хора, които са ви близки и вие не знаете как да се справите с разнопосочните импулси, които идват от тях. Мама иска едно, татко друго, съпругът трето, четвърти четвърто и т.н. И аз не зная как да угодя на всички едновременно. Затова може би искате за разчистите тези хора /да ги няма, да изчезнат/, което е в основата на паник атаките или пък съответно искате да изчезнете самата вие, та проблемите да се решат веднъж за винаги, което е в основата на хипохондрията.
НО МНОГО ПО-ДОБРЕ Е ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА ПОСТАВЯТЕ ГРАНИЦИ И ДА ЗАЩИТАВАТЕ ЛИЧНОТО СИ ПРОСТРАНСТВО ОТ НАХЛУВАНЕТО НА ВЪНШНИ ХОРА.
Това със сигурност ще ви донесе облекчение.
Ако знаех какво точно ви се случва, кои хора и как осъществяват пробива и нахлуват в личното ви пространство, бих ви дал и насоки как да се отстоявате. Но това е вече въпрос за конкретна работа и трудно би станало в рамките на това общуване тук.
Поздрави!

Общи условия

Активация на акаунт