Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте отново аз бях писала преди ... Но не намирам отговора и решвнието ма моя проблем. Ужасно съм сама буквално нямам подкрепа от никой имам малко дете , мъжът ми ми изневерява пред очите виждам разговпри и всичко отделно ако кажа нещо ме бие ... Искам да си взема детето и да си тръна но нямам смелост да го кажа защото пак ще ме бие и няма да ми даде детето ... Както казах и преди аз съм напълно сама няма кой да ми помогне незнам как и какво да правя

Здравейте!
Нужна ви е подкрепа и то практическа.
Спомнете си за всички роднини, приятели и добронамерени хора, които познавате, и ги потърсете.
Може да се окаже добър вариант и да потърсите организацията Анимус, която подкрепя жени,
жертва на насилие. Те могат да ви помогнат и да намерите временно убежище за вас и детето, а също
и да ви осигурят правна помощ и полицейска защита.
Това е, което мога да кажа публично.
Бъдете здрава, смела и просто правете някакви стъпки - всеки ден търсете подкрепа от някого.

Здравейте д-р Стефанов, моя въпрос е свързан с нощните паник атаки. Случват ми се между една до пет на месец. Ходила съм на психиатър, според нея не съм за хапчета, тъй като ги получавам при събуждане,а не при заспиване. Как мога да си помогна?

Здравейте! Извинете, че се намесвам в чужда тема.

Възможно ли е това “отмъщение от любов” да не е от любов към друг член на семейната общност, а от любов към себе си - например, ако сте били малтретирани като дете, отмъщавате за себе си? Благодаря!

Здравейте отново,
Знам че често се среща, но ми е трудно да заспя. Проблема се състои в това че не мога да заспя и се налага да се върдалям в леглото. Отчасти ще кажете че това се дължи на жегите през тези месеци, но и преди се е случвало.
Често в ума ми се промъква мисъл от сорта на - да не съм забравил входната врата отключена, което ме кара да отида да проверя дали е заключена. И това се случва доста често.
В това положение аз осъзнавам своята тревожност която не ме отпуска да заспя.
Отвреме навреме прибягвам към спиртните напитки които имат приспивен ефект, но на другия ден се получава гаден махмурлук и околните го усещат. Всяко нещо има последствия.
Има и сънотворни по аптеките, но засега не съм попадал на нещо което да действа на 100 процента. Може би само Калмабен има доказан ефект, все пак се използва при безсъние.
Какво бихте ми препоръчали

ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ И ЖЕНСКАТА АГРЕСИЯ
Здравейте!
И аз изказвам моите извинения на човека, поставил своя казус, но ще отговоря, защото смятам, че това може да е ценно и за него и за други читатели на темата ми.
Вие питате какви са несъзнаваните мотиви на човек, който например отхвърля родителите си, защото е бил малтретиран и бит като дете от тях, но след това самият той започне да се държи брутално с децата си, пък и с други хора?
В основата на това поведение отново стои несъзнаваната любов към родителите. Сякаш този човек им казва в душата си: "Мамо, татко, обичам ви! Вие бяхте прави да се държите така с мен!"
Нали всички познаваме хора, които директно си го казват?! "Като дете ядох много бой, но благодарение на това станах човек!" Тези хора говорят такива неща за боя, за да утвърдят родителите си. Защото всички ние бихме се чувствали като в тотален вакуум, ако отхвърляме родителите си. И затова често се случва,  дори когато някой на думи ги отхвърля и ненавижда, да започне да прилича на тях, да постъпва като тях, за да им засвидетелства любовта си. На този психичен механизъм Берт Хелингер му е дал името "сляпа любов", Тя е сляпа, защото е несъзнавана, не е зряща
И още нещо за женската агресия. В практиката си съм се убедил, че много жени носят в себе си агресията и гнева не само на своите баби и прабаби, които са били малтретирани, но и потиснатия гняв на стотици поколения жени, които са били игнорирани, бити, насилвани по всякакъв начин и във война и в мирно време. Ако жена, която в душата си носи силна лоялност към съдбата на тези поколения жени, стане шеф във организация, тя отчетливо се държи много по-взискателно и притискащо към мъжете, които са ѝ подчинени...
Ще ви дам и още примери: чел съм някъде как се е осъществявал развода в Древния Рим. За тази процедура е било достатъчно мъжът да каже три пъти публично на жена си: "Вземи си вещите!" /Нещо като: събирай си багажа и се махай/. И жената е бивала изгонена, а децата често са оставали при мъжа. И то не толкова, защото той ги е искал и  те са му били ценни, а за да я боли нея  повече.  Тоест - жените не са имали права.
От практиката си зная за такива случаи и в България, когато произволно са отнемали  децата на жени, които с нещо не са се харедали на съпруга си. Става дума за събития, случили се преди не повече от 60-80 години.
Да оставим България. В Швейцария, уж най-демократичната страна в света,  в някои от кантоните жените не са имали право да гласуват до 70те години на 20ти век.
В Германия също до 70те години на 20ти век, за да започне жената работа, се е изисквало писмено съгласие от съпруга ѝ.
И според мен всички крайни феминистки движения, които са враждебни към мъжете,  действат от любов и съчувствие към тези потиснати жени.
НО ВЪЗНИКВА ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС: какво биха казали онези потиснати жени на днешните жени, които отхвърлят мъжете, третират ги като по-лошия пол, не са склонни да си партнират с тях?
Те биха казали само едно: "Не го правете! Сега времената са други. Жените могат да се чувстват свободни и да живеят в мир в мъжете!"
Колкото и да е странно, важно е да се вслушваме в гласовете на тези, заради които действаме от любов по определен начин. Включително и тази малтретирана баба, за която става дума в този пост, какво би казала на внучката си, ако разбере, че тя от любов към нея напада мъжа си?
Тя би ѝ казала нещо  от сорта: "Благодаря ти, че ме обичаш и ми съчувстваш, но аз като твоя баба искам ти да живееш в мир със съпруга си. И когато го нападаш от любов към мен, ти с нищо не ми помагаш. Дори накърняваш моето достойнство. Защото аз искам вие двамата да бъдете щастливи заедно. А не да се карате и наранявате заради това, което се е случвало с мен."
Това е в допълнение.
Поздрави!

Здравейте!
И моите съболезнования за тази тежка загуба.
След такава загуба болката и траурът са най-нормалното нещо.
И може би най-важното е - не се затваряйте в себе си!
Общувайте с хора, споделяйте. Особено с хора, които също са претърпели подобни загуби.
Това има стойност в началния период на траура.
Но траурът е нещо, за което е  нужно и време.
Той преминава през определени етапи и постепенно се притъпява. И все пак болката на сестрата, на съпругата, и особено на децата и на майката,  не може да премине напълно.
Но е проблем, ако тя стане твърде натрапчива и заприлича на патология.
Но толкова скоро след загубата  - няма нищо по-разбираемо от силната болка.
Бъдете здрави и свързани с хора, които могат да ви подкрепят!

Здравейте, много ми е полезно да Ви чета! Благодаря за отделеното време и за споделените знания!
Четейки Ви ми изниква въпрос кое предопределя доколко ще има отклик несъзнаваното в поведението ни? Чувствителност, характер, травматични събития, допускам силна фигура на някой от предците...?
Имам и друг въпрос. Какво е правилното поведе, когато в семейството има ”скъперник”?

Здравейте, имам дъщеря на 8 години, много чувствителна. От около 2 месеца има огромен страх от гръмотевици. Единият път се стигна до там, че когато гърмеше тя плачеше, треперяше и повърна от страх. Опитваме се да и обясним, че всичко ще бъде на ред, че жилищните сгради имат гръмоотводи, но тя казва, че разбира това и проблемът е, че звукът е много страшен. Всеки ден проверяваме прогнозата и ако разбере, че ще вали не иска да излезе. Моля за съвет!

Здравейте, не знам дали проблемът ми е за тук. Последните няколко месеца изпитвам почти постоянен страх "че нещо може да стане". Страх ме е от смърт, произшевтвия, да не се случи нещо с детето, страх ме е от катастрофи, болести и т. н. Не знам как се появи този страх, единственото за което се сещам е че последната година починаха четирима роднини, като трима внезапно и то млад, единият имаше сериозни здравословни проблеми. Не ми се е случвало нищо лошо, даже всичко в момента ми е доста наред. Нямам болести, детето ми и близките ми също. Но всеки път когато ще ходим на екскурзия например много ме е страх, не съм преживявала катастрофа никога, както и никой мой близък не е.Страх ме е дори детето да не падне, да не се нарани по-сериозно. Знам че нямам причина за тези страхове, но не знам как да се справя с тях, на моменти получавам сърцебиене "от нищото". Въобще никога не съм се страхувала от нищо, не знам какво стана изведнъж.

Здравейте!
Благодаря ви много за отзивчивостта в темата!
Ситуацията ми е следната.
Жена на 37 г. съм, израснах в семейство с постоянни скандали и разправии. Майка ми често изпада в истерии и почти постоянно мачка баща ми, кара му се и го унизява, дори и пред други хора. С мен, когато бях малка, се държеше по сходен начин, но в по-мека форма.
В някакъв момент отношенията ни просто се "счупиха" и аз й загубих доверие.
В момента имам мъж и дете и живея със семейството си, което тушира напрежението с майка ми в известна степен. Но и отношенията с мъжа ми понякога не са много добри, след разправия се случва принудително да се прибирам в дома на родителите си. Тогава вече нещата ескалират страшно и с майка ми сме в ежедневни скандали.
Към цялата картина има и друг проблем, че имам заболяване на очите, което последните години се влоши и вече имам нужда от помощ т.е. не мога да отида някъде отделно, ако с мъжа ми имам проблеми. Майка ми е тип "майка орлица", свръх тревожна и никога нищо не се случва без тя да знае, да има коментар и да се намеси. Дори когато говоря с баща ми, тя често отговаря от мое име. Тя има някакъв комплекс за малоценност, защото постоянно повтаря как никой не я цени и колко ужасно се държат с нея, колко сме неблагодарни, а в същото време тя обижда и унижава. Баща ми, въпреки всичко, през цялото време се грижи за семейството и дома и не е оставил нищо и никой. Споделялала е, че като малка е мразила баща си, но после осъзнала че не е била права. В същото време твърди, че по-голямата й сестра страда от болезнена ревност към нея, което вероятно е така, защото сестра й постоянно я пъди и не й говори. Баба ми е почнала, когато тя е била млада, а аз на 1 г.
Когато живеех в родителския ми дом,  единствения начин да намеря някакво спокойствие от разправиите беше да се затворя в стаята и да се скрия, но тогава се почваше скандал от нея заради това, как презирам родителите си, избягвам ги и колко ужасно се държа с нея. Това настрои и брат ми, който е почти 10 години по-малък от мен. Той започна да се държи грубо и да се заяжда постоянно с мен - защо аз получавам повече от него и имам стая... тази неприязън продължи доста дълго време.  Както и да е, към момента отношенията ни с него са вече приемливи.
За мен това не беше дом. Все едно израснах сама.
Сега отново се налага известно време да съм при родителите си, брат ми живее отделно, и положението е ужасно. Още по-лошо е, че майка ми постоянно се меси как трябва да гледам внучето й, в отношенията и разговорите със сина ми, спори и срива  авторитета ми пред него. Тя само повтаря как иска да ми помогне  и сигурно е така, но всичко е изродено по един много грозен начин. Аз просто й нямам доверие, защото не един път е злоупотребявала с това, което и споделям и ме е предавала. А много пъти съм се опитвала да говоря с нея внимателно и да й обясня как се чувствам.  Вече имам създадено отношение и не мога да говоря с нея без предубеждения. Напрежението между нас е огромно, баща ми се прибира само да спи, за да не се занимава с нея, а аз не мога да отида другаде, защото имам нужда от помощ. Иска да прави всичко вместо мен, но мен това ме задушава и когато й кажа, че не искам, се почват разправии. Когато бях по-млада, много преди да ми открият заболяването, не ми даваше да правя нищо вкъщи, защото не го правех както трябва. Например, исках да простра прането, за да й помогна, а тя вместо да се зарадва, идваше и го пренареждаше и се сърдеше. Така  и аз се отказах да правя каквото и да било, но после имаше скандали защо не помагам. Дори и в момента нейната мания за контрол е такава, че тя дори ме гледа в ръцете и в устата и коментира какво правя и защо го правя и как е по-добре да се направи, а сега със заболяването ми е още по-зле. Оплаква се от мен на други хора буквално, че не слушам, дори в мое присъствие. За съжаление детенцето усеща всичко и се чуди на кой да угоди и то е доста разстроено. Което също ме напряга, защото аз не искам такъв живот за него. В момента общувам по задължение с майка ми, без никакво желание, насила, по-добре ми е когато не я чувам и не я виждам, което тя усеща и още повече ме обвинява. Естествено това също поражда огромно чувство за вина в мен и се чудя - Има ли начин да имаме относително нормални отношения, без да стават скандали, когато се съберем на едно място повече от 5 часа. С баща ми последните години станахме близки, когато осъзнах, че тя несъзнателно ме държи далеч от него, но дори когато говорим повече трябва да се крием, защото после му вдига скандали защо си говори с мен без тя да знае. Посъветвайте ме как да подходя, за да излезна от това. Вероятно ще се сдобря с мъжа ми и ще се прибера отново в къщи след време, но отношенията с майка ми пак ще си останат.
Извинете за дългия пост!

Здравейте, прочетох цялата тема и бих искала да попитам следното: доколкото разбирам, един от ключовете за здрава психика е добри отношения с родителите. Препоръчва се да им благодарим и да сме в мир с тях. Тъй като аз имам проблем в отношенията си с тях, опитах да погледна на нещата по този начин, мислено да им благодаря за нещата, които са направили за мен, да простя за нещата, които не са направили, и да продължа напред. Проблемът обаче е, че когато опитам, успявам за малко, но скоро след това ме обхваща неконтролируемо раздразнение и гняв към тях. Припомням си стари случки, измислям нови поводи за драма - чувствата са толкова силни, че блокират ежедневните ми дейности. Не мога да сложа точка; опитам ли, започвам да избухвам, буквално се будя, уморена от гняв и раздразнение. Имате ли друг подобен случай и можете ли да препоръчате нещо?

Благодаря предварително!

ИНТЕРЕСНИ МИСЛИ НА ЗИГМУНД ФРОЙД
"Депресията не е признак на слабост. Тя е признак на това, че сме се опитвали да бъдем силни твърде дълго"
"Обикновено ние не сме свободни от грешките, по повод на които се присмиваме на другите."
"Остроумието често е отдушник за чувството на враждебност, което не може да бъде удовлетворено по друг начин."
"Първият човек, който е хвърлил по врага си ругатня, вместо камък, е бил творецът на цивилизацията."
"Обичащият много жени, ще познае жените. Обичащият една - ще познае Любовта"
"Колкото по-безупречен изглежда човек отвън, толкова повече демони има вътре в себе си."
"Всичко, пазено в тайна, се превръща в невроза"

Здравейте,
Аз също искам да се включа в темата по неща които ме тормозят от година. Същинските проблеми започнаха от първият локдаун. Бях бременна когато беше първото затваряне, после за да се предпазя от зараза си стоях предимно вкъщи, така и след раждането, и неусетно стана една година , през която изкарах предимн вкъщи. След това след като започнах да излизам навън се оказа , че това ми сее отразило доста зле, трудно се ориентирах навън в пространството, много трудно ми е да комуникирам с хора , имам проблем с концентрацията , забавена мисловна дейност и реакции, намален слух. Очевидно и външно ми личи , защото познати започнаха да ме отбягват.В допълнение към това да споделя, че ираждането беше голям стрес , което също ми се отрази. Не получавам и разбиране от страна на мъжа ми , упреква ме ,че съм бавна, и  т.н. Моля за съвет как мога да се справя с това състояние и възможно ли е? Постоянно имам болка в предната челна част на главата, като че ли угасват мозъчните клетки в главата ми.

Ако имате време да прочетете и другия ми проблем , който е със съпруга ми. По време на затварянето за първи път ни се наложи да се търпим дълго време заедно. Открих в него черти , които не съм забелязвала досега. Той по принцип е човек , който иска всичко да знае , обича да командва, да казва кое как да се случва, от хората които все дават акъл. Постоянно ме следи къде съм почистила, какво правя, за какво съм харчила парите и т.н Всъщност когато имаме различни гледни точки, по всякакъв начин се опитвам да му обясня моята гледна точка , но той не разбира. Това наистина много ме изненада, как никога не може да разбере моято виждане за нещата, освен това се дразни и когато по даден проблем имам предложение или идея, като че ли  завижда защо съм по достелива от него. Все иска негова да е последната дума, когато искам да убедя в нещо винаги стигаме до скандал и той пак не разбира. Започвам да си мисля , че има някакъв вид психично заболяване или някакъв необясним характер. Да споменя , че е израснал в бедно семейство, баща му умира като е на 18 год. и много тежко преживя загубата. Мисля даже , че още не я е преживял , защото ме обвинява  че ако трябвало да мина през това през което е минало неговото семейство , няма да мога. Мога да споделя и още неща , но като цяло мога ли да си мисля че има заболяване или е страшно особен характер.

Здравейте,объркана съм и не зная как да постъпя.С мъжа ми живеем заедно от 6 години,имаме общо дете на 3г.От февруари месец го хванах да си пише с други жени.С някои от тях дори контактувах.Казаха,че той търси сериозна връзка.Страх ме е,че ще ни изостави когато си намери подходящата.Много пъти сме говорили,но той продължава да пише и търси.Не зная да чакам да ни изостави или аз да сложа край на всичко