Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 374 112
  • 2 566
  •   5
Отговори
# 1 710
  • Мнения: 1 134
Здравейте,

Искам да попитам какво стои в основата на нездравословното честолюбие при мъж? Под нездравословно, имам предвид, че човекът реагира със словесна агресия, дори във случаи, когато не е интерпретирал правилно ситуацията и е приел, че му се подиграват, без това да е така. Благодаря предварително.

# 1 711
  • Мнения: 5
Здравейте.
Имам дъщеря която е на 14 години. От една година насам е с наднормено тегло. С баща и го казваме деликатно за да не я обидим. Обаче от известно време, когато тя няма настроение или нещо е сърдита посяга към храната и то доста често. Мисля, че имам някакъв психологически проблеми. Не споделя с никой как се чувства. Незнам какво да правя с нея, чудя се дали да не посети училищния психолог? Аз не мога да се справя с нея, напоследък е и доста избухлива. Вие какво бихте ме посъветвали? Дали просто не е от пубертета?

# 1 712
  • Мнения: 415
Здравейте!
А при гняв към майката какво е добре да се направи? Гняв заради 1.'изоставяне', както съм го възприела - сама в болница като малка, после да живея при баба и дядо, и записване на детска градина, трите едно след друго (то е всъщност гняв към родителите, но понеже майка ми е много по доминираща, е основно към нея); 2.неприемане - все едно никога не съм била детето, което е искала, сравнение с други деца, най ве4е братов4едка ми, и 'защо не си като нея' със съжалителен тон; винаги аз съм била лошата и виновната, за това нещата да не са ок; също непрекъснато критикуване, направо автомати4но, надменно отношение, обиди. 3.вмешателство, обсебване, липса на граници; тук гневът е и към баба ми, защото при нея ги имаше същите неща, дори пове4е, плюс нещо като 4увство за притежание.. примерно ако съм на разли4но от нейното мнение, ако искам да направя нещо друго от това, което тя иска - това се приемаше като предателство и неуважение, и се гарнираше с 4увство за вина и дължимо..; общо взето баба ми сякаш искаше и приемаше, 4е трябва 'да бъда нея', като притурка към нея, която я отразява, и винаги е..нейна; така 4е аз пък имам неприемане, да не кажа отвращение към вси4ко женско. И всъщност в периодите когато ми е зле, 4увствам се изолирана от хората и т.н., аз всъщност съм някак много идентифицирана с майка ми и баба ми, до степен да 4увам гласовете им в главата си, да виждам и усещам света, хората като тях, да заемам тяхната роля в отношенията с хората! (т.е.да съм като някаква леля, майка, баба..) да се виждам и усещам като майка ми, да придобия нейния глас, нейния на4ин на говорене, смеене - вси4ко, което ненавиждам и не понасям (и защото при нея вси4ко е много изкуствено, не естествено, неискрено), и съответно да не мога/не искам (но и поради други при4ини) да общувам ве4е с хора, и да функционирам. (Сигурно заради това и в мен има някакво желание за напускане на живота.. всъщност в момента това, което правя, е да бягам от реалността с интернет и телевизия!) Как се прекратява тази връзка?
И как да се свързвам с мъжка енергия (баща ми по4ина преди 2 години, а и той нямаше много мъжка енергия също), която в момента - като съм зле, много ми липсва, а всъщност не искам да имам общо с женската, защото за мен женската енергия е свързана с.. оплакване, не можене, с 'изморих се, боли ме', с ролята на този, който няма нещо, но не прави нищо, за да си вземе от него, с мъл4ане за истинските желания, стоене в сянка, не живеене, с 'аз не съм достатъ4но добра', и т.н.?

Последна редакция: пт, 07 яну 2022, 14:42 от Ally_

# 1 713
  • Мнения: 997
Здравейте.
Имам дъщеря която е на 14 години. От една година насам е с наднормено тегло. С баща и го казваме деликатно за да не я обидим. Обаче от известно време, когато тя няма настроение или нещо е сърдита посяга към храната и то доста често. Мисля, че имам някакъв психологически проблеми. Не споделя с никой как се чувства. Незнам какво да правя с нея, чудя се дали да не посети училищния психолог? Аз не мога да се справя с нея, напоследък е и доста избухлива. Вие какво бихте ме посъветвали? Дали просто не е от пубертета?
Здравейте!
Храненето, водещо до затлъстяване, е защитен мсихичен механизъм.
Представете си го така: тлъстините представляват нещо като броня, зад която се прикриваш от стрелите на живота,; нещо като емоционален щит.
За какво ѝ е на дъщеря ви този щит?
Това е въпрос, който изисква задълбочено изследване.
Добре е тя да има професионалист, с който да говори. Защото дори само говоренето с човек, който е обучен да изслушва, а не да дава съвети от общи съображения, дава много.
Добре е и вие като родители да се консултирате, защото при тийнейджърите голямата част от проблемите могат да се коригират от родителите..
Давам ви и линк към една моя статия за наднорменото тегло при жените, която е базирана на частната ми практика. Статията е публикувата в групата ми във фейсбук.
 https://www.facebook.com/groups/722277978117484/search/?q=%D0%BD … D0%B3%D0%BB%D0%BE

# 1 714
  • Мнения: 203
Здравейте др Стефанов. Преди месец започнах да получавам паник атаки, ходих на кардиолог ендокринолог и невролог… всички казаха че е на нервна почва . Неврологът ми изписа Флуанксол пия ги вече 3 седмици чувствах се по добре, то от два три дни имам една постоянна тревожност как бих си помогнала да я преодолея

# 1 715
  • Мнения: 997
Здравейте др Стефанов. Преди месец започнах да получавам паник атаки, ходих на кардиолог ендокринолог и невролог… всички казаха че е на нервна почва . Неврологът ми изписа Флуанксол пия ги вече 3 седмици чувствах се по добре, то от два три дни имам една постоянна тревожност как бих си помогнала да я преодолея
Здравейте!
Има един израз: "Отключих паник атаки" Той е много основателен и точен. Защото страхът и паническото преживяване са вече  били "вкарани и заключени"в нас и вследствие на някакъв външен стимул  са се отключили и са излезли на повърхността. А този страх си е бил в нас от отдавна - от детството или дори от по-рано. Затова е нужна психотерапията. Лекарствата ни помагат да "заключим" отново паниката, която се е "отключила" по някаква причина. Но те не могат да ни помогнат да срещнем собствената си паника, да разберем повече за нея, да установим от какво тя се е породиба и накрая да ѝ кажем довиждане. За това ни е необходима психотерапията.
Като освен, че лекува паниката, психотерапията има и още един "страничен" ефект: прави на по-осъзнати, по-адаптивни, по-способни да се справяме с личнистни тредности от всякакво естество.

# 1 716
  • Мнения: 997
Здравейте,

Искам да попитам какво стои в основата на нездравословното честолюбие при мъж? Под нездравословно, имам предвид, че човекът реагира със словесна агресия, дори във случаи, когато не е интерпретирал правилно ситуацията и е приел, че му се подиграват, без това да е така. Благодаря предварително.
Този въпрос може да бъде разгледан конкретно,  само ако го зададе самият честолюбив мъж, който е с намерение да работи над себе си и да споделя факти от живота си.. Иначе е само абстрактно размишление.
Ако гго задава жената на този мъж, бих я насочил към въпроса: какво ме е накалабо да създам връзка с точно такъв мъж? Каква моя нужда той усовлетворява?.
Върху това помислете по-скоро.

# 1 717
  • Мнения: 61
Здравейте и честита Нова година! Бъдете здрав и много щастлив!
Въпросът ми  към Вас е следният. Вече 10-12 години съм закотвена пред телевизора в гледане на турски сериали. Замислих се и се чудех дали не си губя времето с тях 🤷🏻‍♀. Постоянно гледам и не спирам. Нищо друго не съм гледала освен турските сериали.
Може би е на психическа основа от детството,не излизах да играя с никого,не учех много,защото нямах желание,бях обиждана и поддисната от съучениците ми и нямах търпение да се върна и да гледам турските сериали,да избягам от реалността и така си станаха вече 10 години (сматам загубени,защото чак сега се осъзнавам)
Имам цели и желания,но се срамувам от себе си и ме е страх да започна,страх как ще реагира светът на тях,дали няма да ми се подиграват,смеят зад гърба. Затова седя по цял ден и нищо не правя освен гледането на турските сериали. (Смятам,че някои от тях са поучителни). Какво да направя по въпроса с депресията и страха от подигравките на другите?
Здрсвейте! Извинявайте,ако досаждам,но се надявам да ми отговорите скоро! Благодаря Ви!

# 1 718
  • Мнения: X
Здравейте, д-р Стефанов, имам проблем с майка ми Grinning Grinning малко изтъркано..
Чета напоследък много за нарцистичното личностно разстройство. Причината е, че тя отговаря 1:1 на характеристиката.
Обаче в почти всеки материал, на който попадам фокуса е върху "жертвите", и това как да се "махнем от този лош човек".
Тук идва и моето объркване и проблем - има ли начин да се помогне на такъв човек -та нали е болест? Не искам да приема, че единствения начин е да бягаме, и ме интересува дали не могат поне малко да се подобрят нещата до степен, в който тя да спре да вреди на себе си и да имаме що-годе нормални отношения. Знам, че ще е много трудно, както се досещате тя не търпи критика и съм сигурна, че ще отказва да потърси помощ първоначално и да приеме, че има проблем. Наясно съм и, че с годините е по-трудно - майка ми е на 50. Но все пак...има ли надежда?

Последна редакция: вт, 11 яну 2022, 10:51 от Анонимен

# 1 719
  • Мнения: X
Здравейте, д-р Стефанов. Радвам се, че има такава тема, надявам се да успеете да ми помогнете.

Става дума за отношенията с баща ми - насилник и агресивен човек. Цял живот е мачкал мен, майка ми и брат ми. Нас с брат ми психически, майка ми и физически. В крайна сметка след 40 години брак тя се реши да се махне, след един побой. Разбира се, аз я подкрепям и ѝ помогнах да се съвземе. Още преди да настъпи тяхната раздяла аз не съм в добри отношения с баща ми.

Изнесох се млада от нас, заради ужасната обстановка, живея на друго място, не исках нищо от тях, не са ми помагали никога с нищо. Чувахме се на празници и толкова. Аз никога не съм намирала за нормално поведението му към нас, въпреки че той е бил и грижовен, изкарвал е пари, грижел се е финансово за нас, но иначе ни съсипваше. Цели нощи скандали за нищо и опит да контролира всичко в живота на всеки един от нас. Обиди, насилие... какво ми е било като дете, само аз си знам.

В последните години преди раздялата им се чувахме колкото там за рожден ден и имен ден и толкова. Той много зле реагира на това, че аз подкрепих майка си след тяхната раздяла и вече спря да комуникира с мен. Признавам си, така ми е по-спокойно на душата, защото след всичко, което е направил не заслужава друго. Нямам потребност и желание да говоря с него.

Но той е доста възрастен и болен, 65+ е вече... изключително злобен и отмъстителен. Чудя се ако скоро не е сред нас, с какво неизказано бихме се разделили. Наскоро внезапно почина майката на мои приятели и се замислих. Ако утре го няма... не е ли глупаво да се случва така. Две години вече не съм го чувала и виждала. Той разбира се не ме е търсил. Изхвърлил ми е вещите от детската стая дори. Хем смятам, че и дума не заслужава да му продумам, хем си казвам "ако утре го погребвам, какво ли ще си мисля". Моля ви, дайте съвет, дано съм обяснила ситуацията разбираемо.

# 1 720
  • Мнения: 997
Здравейте, д-р Стефанов. Радвам се, че има такава тема, надявам се да успеете да ми помогнете.

Става дума за отношенията с баща ми - насилник и агресивен човек. Цял живот е мачкал мен, майка ми и брат ми. Нас с брат ми психически, майка ми и физически. В крайна сметка след 40 години брак тя се реши да се махне, след един побой. Разбира се, аз я подкрепям и ѝ помогнах да се съвземе. Още преди да настъпи тяхната раздяла аз не съм в добри отношения с баща ми.

Изнесох се млада от нас, заради ужасната обстановка, живея на друго място, не исках нищо от тях, не са ми помагали никога с нищо. Чувахме се на празници и толкова. Аз никога не съм намирала за нормално поведението му към нас, въпреки че той е бил и грижовен, изкарвал е пари, грижел се е финансово за нас, но иначе ни съсипваше. Цели нощи скандали за нищо и опит да контролира всичко в живота на всеки един от нас. Обиди, насилие... какво ми е било като дете, само аз си знам.

В последните години преди раздялата им се чувахме колкото там за рожден ден и имен ден и толкова. Той много зле реагира на това, че аз подкрепих майка си след тяхната раздяла и вече спря да комуникира с мен. Признавам си, така ми е по-спокойно на душата, защото след всичко, което е направил не заслужава друго. Нямам потребност и желание да говоря с него.

Но той е доста възрастен и болен, 65+ е вече... изключително злобен и отмъстителен. Чудя се ако скоро не е сред нас, с какво неизказано бихме се разделили. Наскоро внезапно почина майката на мои приятели и се замислих. Ако утре го няма... не е ли глупаво да се случва така. Две години вече не съм го чувала и виждала. Той разбира се не ме е търсил. Изхвърлил ми е вещите от детската стая дори. Хем смятам, че и дума не заслужава да му продумам, хем си казвам "ако утре го погребвам, какво ли ще си мисля". Моля ви, дайте съвет, дано съм обяснила ситуацията разбираемо.
Да, разбирам ситуацията.
1. Питате се:   ако скоро не е сред нас, с какво неизказано бихме се разделили. ако утре го няма..., не е ли глупаво да се случва така. Хем смятам, че и дума не заслужава да му продумам, хем си казвам "ако утре го погребвам, какво ли ще си мисля"
Първо е добре да се запитате: баща ви на кого е гневен, та чак бесен? Той не е гневен на жена си и на децата си. Вие нищо лошо не сте му направили. Гневен е на собствените си родители! А когато човек е гневен на тях, той е гневен на целия свят. Така че помислете - защо им е гневен? Отговорът на този въпрос не ви топли и така не спасявам вашите отношения, а просто вкарвам яснота.
2. Питате се какво има недоизказано между вас? Може би е смислено да седнете и да го напишете в писмо. Не е нужно да му изпращате писмото. Просто го напишете. А неговата душа ще го прочете така или иначе.
Поздрави!

# 1 721
  • Мнения: 997
Здравейте, д-р Стефанов, имам проблем с майка ми Grinning Grinning малко изтъркано..
Чета напоследък много за нарцистичното личностно разстройство. Причината е, че тя отговаря 1:1 на характеристиката.
Обаче в почти всеки материал, на който попадам фокуса е върху "жертвите", и това как да се "махнем от този лош човек".
Тук идва и моето объркване и проблем - има ли начин да се помогне на такъв човек -та нали е болест? Не искам да приема, че единствения начин е да бягаме, и ме интересува дали не могат поне малко да се подобрят нещата до степен, в който тя да спре да вреди на себе си и да имаме що-годе нормални отношения. Знам, че ще е много трудно, както се досещате тя не търпи критика и съм сигурна, че ще отказва да потърси помощ първоначално и да приеме, че има проблем. Наясно съм и, че с годините е по-трудно - майка ми е на 50. Но все пак...има ли надежда?
Здравейте!
Първо - не ми изглежда уважително да диагностицирате майка си.
Освен това, дори тя да има нужда от помощ - никой на този свят не е успял да спаси или да промени майка си. Всички ние сме твърде малки за такъв подвиг. За нашите майки си оставаме едно дете, което без нея просто го няма на този свят.
Вие само можете да се примирите , че тя е това, което е.
Можете с благодарност да вземете от нея това, което ви е ценно: на първо място живота, и след това още много други топли и мили неща. Не е лошо да си припомните за тях и дори да си ги напишете на дълъг списък.
И освен това - МНОГО Е ВАЖНО да стоите на необходимата дистанция от майка си, от която можете да я обичате. Няма защо да се насилвате и да се навъртате наоколо. Нито тя, нито вие имате нужда от това.
Поздрави!

Последна редакция: пт, 14 яну 2022, 16:11 от Людмил Стефанов

# 1 722
  • Мнения: X
Скрит текст:
Здравейте, д-р Стефанов. Радвам се, че има такава тема, надявам се да успеете да ми помогнете.

Става дума за отношенията с баща ми - насилник и агресивен човек. Цял живот е мачкал мен, майка ми и брат ми. Нас с брат ми психически, майка ми и физически. В крайна сметка след 40 години брак тя се реши да се махне, след един побой. Разбира се, аз я подкрепям и ѝ помогнах да се съвземе. Още преди да настъпи тяхната раздяла аз не съм в добри отношения с баща ми.

Изнесох се млада от нас, заради ужасната обстановка, живея на друго място, не исках нищо от тях, не са ми помагали никога с нищо. Чувахме се на празници и толкова. Аз никога не съм намирала за нормално поведението му към нас, въпреки че той е бил и грижовен, изкарвал е пари, грижел се е финансово за нас, но иначе ни съсипваше. Цели нощи скандали за нищо и опит да контролира всичко в живота на всеки един от нас. Обиди, насилие... какво ми е било като дете, само аз си знам.

В последните години преди раздялата им се чувахме колкото там за рожден ден и имен ден и толкова. Той много зле реагира на това, че аз подкрепих майка си след тяхната раздяла и вече спря да комуникира с мен. Признавам си, така ми е по-спокойно на душата, защото след всичко, което е направил не заслужава друго. Нямам потребност и желание да говоря с него.

Но той е доста възрастен и болен, 65+ е вече... изключително злобен и отмъстителен. Чудя се ако скоро не е сред нас, с какво неизказано бихме се разделили. Наскоро внезапно почина майката на мои приятели и се замислих. Ако утре го няма... не е ли глупаво да се случва така. Две години вече не съм го чувала и виждала. Той разбира се не ме е търсил. Изхвърлил ми е вещите от детската стая дори. Хем смятам, че и дума не заслужава да му продумам, хем си казвам "ако утре го погребвам, какво ли ще си мисля". Моля ви, дайте съвет, дано съм обяснила ситуацията разбираемо.
Да, разбирам ситуацията.
1. Питате се:   ако скоро не е сред нас, с какво неизказано бихме се разделили. ако утре го няма..., не е ли глупаво да се случва така. Хем смятам, че и дума не заслужава да му продумам, хем си казвам "ако утре го погребвам, какво ли ще си мисля"
Първо е добре да се запитате: баща ви на кого е гневен, та чак бесен? Той не е гневен на жена си и на децата си. Вие нищо лошо не сте му направили. Гневен е на собствените си родители! А когато човек е гневен на тях, той е гневен на целия свят. Така че помислете - защо им е гневен? Отговорът на този въпрос не ви топли и така не спасявам вашите отношения, а просто вкарвам яснота.
2. Питате се какво има недоизказано между вас? Може би е смислено да седнете и да го напишете в писмо. Не е нужно да му изпращате писмото. Просто го напишете. А неговата душа ще го прочете така или иначе.
Поздрави!

Благодаря Ви за отговора, д-р Стефанов!
Сигурно сте напълно прав за родителите му. Аз почти не ги помня, починаха отдавна, когато бях много малка, вече бяха възрастни и доста болни. Отношенията му с неговия баща бяха кошмарни, доколкото знам не са се разбирали изобщо. Баща му доста го е стягал като е бил млад и го е наказвал доста грубо като дете.
Не разбирам защо трябваше всичките тези години да го излива върху нас, върху майка ми с такъв тормоз и върху мен и брат ми с толкова обиди и нараняване.

Благодаря ви за отговора, ще напиша писмото без да го пращам.

# 1 723
  • Мнения: 997
Здравейте и честита Нова година! Бъдете здрав и много щастлив!
Въпросът ми  към Вас е следният. Вече 10-12 години съм закотвена пред телевизора в гледане на турски сериали. Замислих се и се чудех дали не си губя времето с тях 🤷🏻‍♀. Постоянно гледам и не спирам. Нищо друго не съм гледала освен турските сериали.
Може би е на психическа основа от детството,не излизах да играя с никого,не учех много,защото нямах желание,бях обиждана и поддисната от съучениците ми и нямах търпение да се върна и да гледам турските сериали,да избягам от реалността и така си станаха вече 10 години (сматам загубени,защото чак сега се осъзнавам)
Имам цели и желания,но се срамувам от себе си и ме е страх да започна,страх как ще реагира светът на тях,дали няма да ми се подиграват,смеят зад гърба. Затова седя по цял ден и нищо не правя освен гледането на турските сериали. (Смятам,че някои от тях са поучителни). Какво да направя по въпроса с депресията и страха от подигравките на другите?
Здрсвейте! Извинявайте,ако досаждам,но се надявам да ми отговорите скоро! Благодаря Ви!
Здравейте!
Искате да ви отговоря скоро. За къде сте се разбързали? Simple Smile Simple Smile Simple Smile Скоро отговаря само чичко Google. А и в турските сериали, които харесвате, темпото е бавно, протяжно, рядко някой се разбързва. Защо точно сега изведнъж решихте да се разбързате, пък и мен пришпорвате? Simple Smile Simple Smile Simple Smile Гледали сте турски сериали 12 години, можете да гледате - да сте жива и здрава - и още пет пъти по 12. Simple Smile Simple Smile Simple Smile
Тук виждам два аспекта:
1. Докато ги гледате, вие пропускате други възможности. Казвате: "имам цели и желания, но се срамувам от себе си и ме е страх да започна,страх как ще реагира светът на тях,дали няма да ми се подиграват,смеят зад гърба." И това е свързано с преживян тормоз в училище.  Тук най-важното е да видите, че тормозът в училище не го е упражнявал "целия свят". Бил съм 10 години училищен психолог и специално съм изследвал схемета на училищния тормоз, защото в тези случаи съм влагал най-много ум и сърце. Има само един или двама, които стоят в основата на тормоза. Има няколко,които ги подкрепят, защото се страхуват от тях. Но голямото болшинство не участва и дори е на ваша страна, но пак от страх не го показват. Така че няма как ЦЕЛИЯ СВЯТ да ви се смее. Ще се смеят най-много един-двама, дето си нямат друга работа.
2. Питам се и дали Вие  гледате турските сериали, защото не искате да видите нещо важно в собствения си живот. Гледате тях, за да не виждате важното нещо.
Така че, между два сериала Simple Smile е добре да сeднете и напишете следното:
- подробен списък от нещата, които искате да правите;
- подробен списък на хората, които са доброжелателни към вас /има доста такива/ и с които можете да си взаимодействате за тези интересни неща;
- помислете и какво не искате да видите, гледайки тези сериали;
После превърнете записаното в план за действие.
Това е от мен за сега.

# 1 724
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
Здравейте!
Бих искала да попитам какво мислите по въпроса, че човек с мислите си може да предизвика дадени отрицателни събития. Защото не стига, че се тревожа за различни неща, кои реални, кои може би преувеличени и се измъчвам и не мога да достигна до някакво спокойствие, но като ми каже някой "ти с мислите си ще предизвикаш нещо" и още повече получавам натрапливи мисли вместо да се успокоя...

Общи условия

Активация на акаунт