Паническо разстройство - 43

Олее от толкоз съкращения ми се зави свят.
Аз се зачетох за фобиите, всъщност нямам диагноза като ГТР и ПР ама съм си точно това като чета. Имала съм и дълги депресивни състояния, там не знам към кое обърках се хора честно.
Но реших къде на майтап къде на сериозно да си направя лек списък на фобиите, които с годините ми се задълбочават и не правя нищо градивно, та си обещавам отивам на терапия. Ако не спазя - да почвате да ми се карате и да ме натискате.
Та страх от мишки, тъмно, затворени помещения, от много хора на едно място, от това да стоя сама вкъщи, от това да излизам навън- това поотмина, фобия от чакане на опашки, от това че ще припадна, от горещини, от змии от високо, от тясно - даже от тесни дрехи ако влизат през главата хаха!, от всякакви натъпкани превозни средства и магазини и най-тежките ми от болници, лекарства, терапии, операции от болни близки, от починали хора, от луди хора - тук щото си мисля че аз ще стана такава, пък може  и да съм, от провали от всякакво естество, от шумни компании, шумна музика, от липсата на сън, от буболечки зависи обаче какви, от вода - особено по-големи водоеми като море и големи езера, от дълбока вода.
Има обаче неща които излизат сега и преди не съм ги имала, има и друго които не са ми на макс примерно в асаньор се возя, но съм си клаустрофобка.
Та фобии много, но те просто променят много гадно живота ми. А и с другото мани става една ужасна.
А иначе чували ли сте тази теза: Че нарочно се правим на болни, за да привлечем внимание, търсим внимание и съчувствие по този начин? - за мен лично това е много гадно като теза, но може да има и няккава частица малка истина, кой знае.
И винаги нещото , което ме е мъчило - ако оставя нещата така без лекарства без нищо и оставя стресът и всичко да си отмине, което ще отнеме може би и година -две дали няма да се възстановя сама? Веднъж да си призная след единия аборт и тежката ми депресия май точно така стана - бях в тежка депресия, психиатърът ми спря ривотрила по схема и не ми даде нищо друго, ходих на терапия при него, но само ревях и той по едно време вика то май няма смисъл сега от тази терапия и малко по малко се върнах към живота - налагах си да отида на работа всеки ден, ядях един сандвич по цял ден на малки хапки, ревях и малко по малко тъгата, че съм убила зародиш започна да намалява, много бавно и много трудно беше, но сега си се възхищавам на онзи момент. Сега не мога дали защото имам повече гърла за хранене или друго - годините може би, но не мога да се оставя а може би мога но не смея?

Анафранил са ми предписвали на мене за симптоми в обсесивно-компулсивния спектър. За гайдлайнът се очаква да е по - гъвкав предвид че става въпрос за психика. Не съм лекар за да говоря с категоричност за видовете лечения, като пациент съм видяла различни. Въпросът е, че ОКР не се лекува с психолог. Психотерапията е част от лечението, медикаментите са другата част.

Няма специфичен медикамент за ОКР. То самото разстройство е такова, че е нужна поведенческа терапия, не хапчета. Принципно самостоятелно ОКР много рядко има и не се третира с медикаменти, ако е налично. Анафранил е типичен трицикличен АД, който е сравнително стар, но ефективен. Изписва се рядко, основно при депресия. Но пък поне е сравнително лек. Лошото му е , че повишава апетита, систолите и кръвното като цяло.

А моите хапове какви се водят?
Danjelita, благодаря, че сподели!
Опелче много фобии, много нещо.
До скоро и мен ме беше страх от тъмното, но като започнаха кризите разбрах, че има и по-страшни неща. Иначе май нямам много страхове. Освен от болести и операции. Ама това май е нормално при положение, че имам 4 коремни операции, от които 3 тежки и 2 животоспасяващи. Аспирин може ли да се пие с тези лекарства?

Аз имам Клинофобия от десет месеца. Едва наскоро разбрах, че има такова нещо, мислех че полудявам. Простил съм и съм приел причината, която ми го е причинила - не мисля, че психолог (психоаналитик) ще ми помогне. Пише и, че след шест месеца като минат, става по-трудничко да се оправи човек. Към Ривотрил се насочвам, че Лексотана вече не ми действа. Или Клонарекс беше, забравих... нали били едно и също, май Ривотрила е спрян и се казва Клонарекс вече....

Анонимен и аз имам страх от заспиване. И то от 10г, който туширам с лекарства.  Изразява се в това, че си мисля, че ако не спя ще полудея и умра. Всяка сутрин си броя часовете, които съм спала и ако са по-малко от 4,5 изпадам в паника. Адски гадно и мъчително е, знам.
Опелче,  от твоите фобии аз имам от високо, от това да стоя сама вкъщи, насекоми, луди хора - защото и аз ще стана😃 и лекарства - главно ад и успокоителни.

Това със разстройството мислех, че е само при мен
Близнаци съм аз.

За разстройството да кажа аз. Преди като имах сериозни ПА, веднага ме избиваше на разстройство, ама за секунди. Беше много неприятно, защото винаги получавах ПА при пътуване, съответно и разстройство и постоянно се притеснявах от това. То колкото ми беше лошо и напрегнато от самото пътуване, ами и допълнително страх да не направя белята. Даже с брат ми се шегувахме като тръгвахме на път дали ще спираме по храстите пак. Никога няма да забравя едно пътуване до Царево. Заспала съм в колата, събуждам се някъде след Бургас и веднага ПА. В същия момент усетих как ми изкъркори стомахът, преряза ме, обляха ме едни горещи вълни, абе ужас. И казвам на брат ми веднага да спира. Ама разбира се баш там няма къде, трафик ужасен, никъде отбивка. Аз вече съм права в колата, горещи вълни. След малко ми размина и той ме пита да спира ли, имаше вече къде. Аз отговарям, че ми е минало. След 10 минути втори рунд. И аз на фалцет " Спираааай!". И пак няма къде. Накрая вече кво да прави човекът, спира, ама едно голо поле и до пътя само едно " дръвче" с дебелината на градински маркуч. Ама де ще ходиш. Слизам от колата и в тоя момент някакъв бие мигача и спира зад нас. От колата слизат 4 момчета, аз псувайки мислено се връщам в колата, а брат ми вече умира от смях. Та така с моите тоалетни премеждия. Заради тези проблеми мразех да пътувам по магистрали, всичко е заградено с мрежа.

Миамим, аз съм си все разстроена От всичко получавам и с часове! Напрежение, храна...
Картинка съм като тръгна с група на преход
Ривотрилът и клонарексът са с една и съща активна съставка, различни производители!
Но вървете на лекар за тях, трябва Ви схема! Не е шега с тях!

И аз напоследък съм си все с разстройство. В този ред на мисли българският пробиотик - Провиотик е чудесен. Много добре ми действа. Иначе да се похваля, другия петък ще ме приемат в ендокринологията за пълни изследвания - за 3 или за 5 дни. Според зависи. Можело да е от 4-5 неща каза доктора. Много мила и симпатична жена. За мен е напредък това. Ако някой знае, дали е удачно в този точно период да си махам татуировка? Че нали там нещо лазер, едно, друго. Сигурно обезболяват. 🤔

Няма страшно да махаш татус, ама по-добре изчакай да минат изследванията. И аз имам да махам една, ама нещо все ме дострашава, че на млади години не мислех много, ама сега вече ще си е страшно.

Прав си, ще изчакам да минат изследванията. Иначе утре ще ходя да проверя какво ще ми струва. И след това като се захвана ще споделя как е. Загнездило ми се е в главата, че трябва да я махна и се опитвам да слушам "вътрешния си глас". Както и две грешки спрямо други хора от миналото и сега търся начин да се извиня и да помоля за прошка. Изглежда е важно, щом ми чоплят съзнанието. Малко звучи смахнато, ама....

Трябва ми постоянно да съм спокоен за известно време. Сутрин, обед, вечер предполагам. Ако има превъртяли го, ще се радвам на мнения.

Елдорадо, успех с изследванията. Дано те видят и на ехо, че при мен на хормони и антитела нищо не показа. Имам предвид - изследванията бяха супер, а ехото - не.

Не става с хапчета бе, човек! И с клонарекс може да те отпере мощна паника. Приеми интензивния прием на бензо като язовир. Спира водата и като го спреш, взе едно го изпускаш с всички шлюзове. Връхлита те на вълни.