Може ли любовта да бъде описана в два реда?

  • 4 124
  • 144
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Бихте ли описали любовта с няколко думи и какви ще бъдат те?

# 1
  • Мнения: 2 838
Всяка любов е различна. Не бих се наела да описвам, камо ли пък с два реда.

# 2
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Свързаност.

# 3
  • Мнения: 3
Съществува ли истинска любов в 21в.?

# 4
  • София
  • Мнения: 28 559
Защо питаш?

# 5
  • Мнения: 15 356
Съществува ли истинска любов в 21в.?
Естествено.

# 6
  • Мнения: 2 353
  Понякога си мислим, че е любов, а се оказва просто че си обслужваме емоционалните дефицити един на друг. За онази зряла, мъдра, истинска любов са призвани малцина, предполагам, преминалите през гори и планини.

# 7
  • Мнения: 553
С един ред е описана и то отдавна.
ЛюбовтЪ е измислена от комунистите за да ... таковата... без пари.
Тва е.

# 8
  • Мнения: 9 695
Трябва ли отговорите да те вдъхновят? Защото самата тема не е никак вдъхновяваща, пък била тя и “любовна”.

# 9
  • Мнения: 4 808
Не е с два реда, но за мен любовта е описана в следното стихотворение:
Достатъчно
Не си представях любовта така -
канарче на балкона, прани дрехи,
дежурните кафета - все на крак
и въздух отеснял, познат и рехав.

Достатъчен за цъфналия кактус
и старото мушкато, дар от мама,
за сутрешното топло тихо "Как си?"
след нощите, в които плача нямо.

Достатъчен за теб и за канарчето,
но явно недостатъчен за мене.
Очите ми са пълни като нарове.
Морето ми е все до коленете.

Представях си я любовта така -
достатъчна, за да взриви простора,
единствена, веднъж и не на крак,
желана като смърт - да не повтори.

Кафето е на масата. Ще тръгвам.
Секунда, да досъбера прането.
Обичам те! За другото излъгах.
Довечера ще ти сваря спагети.

Дарина Дечева

# 10
  • out of space
  • Мнения: 8 573
"Знам, че ти треперят краката. Направи три крачки и стой пет минути. Заради мен.  Заради теб."

# 11
  • Мнения: 866
Слушай, защо не си излееш какво ти тежи и да ни разкажеш историята си. Тук сме само експерти по любовта и не само. Nerd
Аз като човек на науката, винаги ще слагам на първо място нея като стойност. Лириката звучи хубаво, но само толкова. Тези неща като любовта, не се случват на някакво душевно ниво, а на чисто физиологично. За по любознателните могат да прочетат това:

https://theconversation.com/what-is-love-heres-the-science-59281


Между другото един от важните хормони в това отношение, който раждалите жени (повечето) със сигурност са чували и знаят каква роля има при раждането, за кърмата, за поучаването на оргазми и това е "окситоцина". Хормона, които се отделя допълнително когато хората се гушкат, дори между човек и животно също. Като се зачетох в научните публикации и останах изумен, за колко много и то важни неща от биологичната психология и конкретно за отношенията играе роля този хормон.

Десетки страници проучвания и то много интересни, има данни, че този хормон влияе на качества като щедрост, емпатия, чувството на доверие дори. Биологичната психология наистина е много интересна наука.
Та да се върна на това за което бях тръгнал да пиша, гушкайте си когато имате възможност, това освен приятното носи и много други ползи.

Аз все пак се надявам и дори го вярвам, че ще се случи някога, да измислят медикамент блокираш чувството на влюбване и като се спре пак да си го има. Това много ще помогне, особено на жените, щото тея влюбвания от "пръв поглед" и после вземи тия шамари и психически тормоз и така са страшно много жени. Аз винаги съм казвал, че бързото влюбване преди да сме опознали партньора крие много рискове. Neutral Face

# 12
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Погледнато в дълбочина, това безпаметно влюбване без да познаваш човека е противоположност на любовта- проява на липсата й е; опит да се запълни вакума.

# 13
  • Мнения: 6 166
Любов ли бе да го опишеш. Точка.
Втори ред. Точка.

# 14
  • Мнения: 1 788
Животът ми показа тясна уличка,
по която може да върви един единствен.
Побутна ме, ритна ме и ме гъделична,
докато не поех по пътя тайнствен

Когато пътят криволичеше – страхувах се,
когато с някой разминавах се – надявах се,
да може пътят да се разшири се молех все.
И да вървим двама – за ръце

Но пътят всъщност  си остана същият.
Криволичеше, прескачах  тръни  и се молех.
Падах, изправях се с помощта на всемогъщия.
Да срещна този, който искам се заклех.

Тогава стана чудото и с Него сблъсках се,
не беше точно сблъсък, а скачаване-
всичко до последния детайл напасна се.
И тръгнахме един до друг в очакване.

До днес така вървим по пътя тесен.
Криволичим, падаме и ставаме.
Единият – винаги в насрещното поместен.
И че пътят ще се разшири се заблуждаваме.
Стихотворението е лично творчество.

Общи условия

Активация на акаунт