Уейв, ако детето не оправдае очакванията на родителите си, спират ли да го обичат?
- Публикувана: 27 апр. 2020, 21:12 ч.
- Последно мнение: 8 май 2020, 18:31 ч.
Може ли любовта да бъде описана в два реда?
А ти същото това дете би ли го обичала така, както ако не беше твоето?
Когато погледнеш любимия човек и знаеш, че сърцето ти е вече у дома си.
Как ги измисляте само. За дете да се каже, мога да разбера, но за мъж...
Явно си прясно влюбена.
Здравейте!
Влюбена съм от 10 години.
Нямам деца, така че не бих могла да коментирам.
Описвам своята любов, през своя поглед.
За мен любимият човек е дом, спокойствие и уют.
Където е той чувствам безопасност, закрила, разбиране и любов,
без значение от физическото място.
И да - знам, че сърцето ми е у дома си, защото той е Моят Човек.
Въпросът относно пулса няма да го коментирам.
Липсата на фантазия, романтика и други неща - също.
Трябва да сте по-гъвкави и позитивни
Това е тема, в която може да се върнете към мислите си за любовта,
първа, настояща, последна.. Да се усмихнете на мил спомен.
Чувствата се разбират трудно, когато не са твои
Не конкретизирам лично Вас, коментирам общо.
Хубав ден на всички!
Мое беше изречението, че се страхувам за детето си. Разбира се, че е така, това не означава обаче, че го ограничавам. Тези “майчински неволи “ си ги пазя за себе си, той трябва да расте отговорен и самостоятелен. Безсилна съм и да променя някои неща, с които все някога ще се сблъска, като всеки човек. Иска ми се да не е така, но няма, това е да си родител, да искаш най-милото ти да е винаги, ама винаги добре.
Казно е още преди хиляди години, е не с два реда, но ....
"1.Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада;......................................................................................
..................................................................................................
................................................
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта"
Коринтяни 13 глава
И по-накртко:
"Всичко от което се нуждаем е любов"
"1.Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада;......................................................................................
..................................................................................................
................................................
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта"
Коринтяни 13 глава
И по-накртко:
"Всичко от което се нуждаем е любов"
Мое беше изречението, че се страхувам за детето си. Разбира се, че е така, това не означава обаче, че го ограничавам. Тези “майчински неволи “ си ги пазя за себе си, той трябва да расте отговорен и самостоятелен. Безсилна съм и да променя някои неща, с които все някога ще се сблъска, като всеки човек. Иска ми се да не е така, но няма, това е да си родител, да искаш най-милото ти да е винаги, ама винаги добре.
Няма нужда ти да променяш. То затова е личният пример. Наблюдавам родители, дето бяха тръгнали да разчистват пътища за децата си, та като се изправиха пред независещи от тях пандемични и други обстоятелства - ха сега, де.
Когато погледнеш любимия човек и знаеш, че сърцето ти е вече у дома си.
Как ги измисляте само. За дете да се каже, мога да разбера, но за мъж...
Явно си прясно влюбена.
Здравейте!
Влюбена съм от 10 години.
Нямам деца, така че не бих могла да коментирам.
Описвам своята любов, през своя поглед.
За мен любимият човек е дом, спокойствие и уют.
Където е той чувствам безопасност, закрила, разбиране и любов,
без значение от физическото място.
И да - знам, че сърцето ми е у дома си, защото той е Моят Човек.
Въпросът относно пулса няма да го коментирам.
Липсата на фантазия, романтика и други неща - също.
Трябва да сте по-гъвкави и позитивни
Това е тема, в която може да се върнете към мислите си за любовта,
първа, настояща, последна.. Да се усмихнете на мил спомен.
Чувствата се разбират трудно, когато не са твои
Не конкретизирам лично Вас, коментирам общо.
Хубав ден на всички!
Всеки отваря сърцето си по различен начин. 😉
А за пулса: беше шега. Уж позитивна, пък от шеги не разбираш... 😀
Чочи, красиви постове, благодаря!
М. Петкова, съгласна съм, напълно. Но никъде не е речено, че любовта не се страхува. Особено за детето ми. Страхувам се да не го направя жертва или престъпник. Не да не стане, да не го направя. И онзи, големият страх.
Толкова е лесно да се сгреши, мислим си че познаваме децата си, а всъщност те са различни хора, от различно поколение. Всичко може да ги накара да реагират по начин, напълно естествен за тях и абсолютно непонятен за нас.
"I had a dream
I got everything I wanted
Not what you'd think
And if I'm bein' honest
It might've been a nightmare"
М. Петкова, съгласна съм, напълно. Но никъде не е речено, че любовта не се страхува. Особено за детето ми. Страхувам се да не го направя жертва или престъпник. Не да не стане, да не го направя. И онзи, големият страх.
Толкова е лесно да се сгреши, мислим си че познаваме децата си, а всъщност те са различни хора, от различно поколение. Всичко може да ги накара да реагират по начин, напълно естествен за тях и абсолютно непонятен за нас.
"I had a dream
I got everything I wanted
Not what you'd think
And if I'm bein' honest
It might've been a nightmare"