Деца от всички страни, добре сте дошли-9!

Много мили рисунки, Калалили!
И моите момчета са се подготвили за Деня на майката.
Малкият понякога пуска такива изрази, че силно ме разчувства. Наскоро преди лягане ми рече >Мамо, благодаря ти за всичко, което правиш за мен!< ... ... Ще има да разбива сърца някой ден.

Мама Норге, чудна е дъщеричката! Лъчезарна и безгрижна изглежда на снимките!
Нашите жълтурчета вече прецъфтяват, топло е тук.

Две в едно, ще напиша някой ден рецептите, нямам време сега.
Саламурията е счукан чесън, оцет и девисил в случая. Слага се към чорбата.
Нямам впечатление девисила да има цитрусов привкус.... Ако не си сигурна, целинови листа също вършат добра работа.
Перла, личи си, че си от лющянския край, при нас също много се готви с чубрица. Майка ми обаче е от противоположния край на България и смесва подправките от двата края.
Аз не се определям като морско чедо, бяхме сравнително близо до  морето, когато ни се доходеше на море. Но градът е по-навътре в страната, не е директно на морето.

Две в едно, страхотен парник, да го напълниш с разни култури. И мен в началото ме учудваше как се купува пръст тук.
Земеделската работа ми тежеше, но дворът, който имахме насред града беше богатство. Всичко живо около нас беше в апартаменти. Цяло лято щъкахме по двора по време на лятната ваканция. Съвсем друг начин на живот...


Перла, при мъжа ми за щастие е спокойно, там нямаха пик... засега. Но който се разболее сериозно от ковид, го кара тежко. Имаха пациент, който 4 седмици бе обдишван, съответно в изкуствена кома. Много са се радвали от персонала, когато вървял към подобрение. Събуждали са го постепенно цяла седмица, сега е негативен и изпратен на рехабилитация за раздвижване.
ММ приема насериозно вируса, не го подценява. Не е доволен от бързото разхлабване на мерките.
Той работи в съседен град. В града, в който живеем в тукашната болница стана вътрешна болнична инфекция с ковид, заразиха се пациенти от старчески дом и се получи заразна верига. За няколко седмици има вече почти 20 починали възрастни.

Кала, Къти, така увлекателно разказвате  за детството си, че се почувствах като героиня от приказките на  Ангел Каралийчев!  Пренесох се в Родопите, любимата ми планина...Моите баба и дядо по линия на баща ми също  идват от този край, от Беломорието. Дядо ми беше грък, а баба ми гръцка македонка.  Помня как баба ми правеше сладко от розови листа, едни огромни, тъмно червени рози, които ухаеха страхотно.  Тук скоро си купихме мед от липа , но червен, защото е примесен с листа от рози. Веднага като го вкусих се пренесох в детството си, именно заради спомена от този вкус! Погледнах отзад етикета и пишеше: Made in Bulgaria

Бибит, тази саламурка си я правя редовно, знаем си я ние!
Кала, рисунките са страхотни! Аз трудно я карам да рисува, но като направи рисунка си я запазвам, отзад пиша датата. Даже снощи ние с ММ играхме на Скрабъл  и тя на листа, където пиша резултата реши да рисува. Така че се запази и резултата кой е бил на играта и рисунката.

Две в едно, чуден парник, и много красив нарцис!
Маманорге, много е хубава  малката!

При нас също е равнинно, но на 100 км на север има по- живописни гледки, водопади, много водоеми, резервати, природни красоти. Има и по- високи места, където карат ски, но в никакъв случай не са планини.
Хубав ден на всички!

Леле никога не съм опитвала мед от рози. Много ми е любопитно, но не съм имала такъв случай.

Тук утре е денят на майката, но мисля че някой едва ли ще се сети за това. Факт, че ние майките сме доста пренебрегнати в това отношение, или поне аз, защото за деня на бащата винаги карам децата да направят нещо.

Момичета да ви се оплача, от няколко седмици малкия само реве и реве по цял ден, не ме оставя за секунда, ако види, че съм седнала идва и започва да ме дърпа да стана. Не издържам вече, сутрин не ми се става като знам какво ме чака.

Якамоз, има такива гази, трудно е, но няма как. Мачкай го, гушкай го и това е.

Нашата учителка е подготвила нещо за утре: арт проектът им е “строго секретно” за родители. Дзвер направи първо него и ме предупреди да не го пипам и гледам.

Споделям мнението на А тита страхотни разкази ! Направо си представих всичко ! Много романтично ми звучи ! Завиждам ви благородно !

Якамоз вероятно е период и ще отмине, опитвай се ако може да получаваш повече помощ .

Кала страхотна рисунка аз се съмнявам и баткото дали ще може да докара такава ! Браво на Анджи ! И всичките ти снимки са много хубави !

Моята баба по бащина линия е била от голям род в Солун, след разделянето на Солун от България, баща и остава там и съответно бива осъждан за какво не знам. Другите и братя и сестри се пръскат из света, а тя отива в Пловдив и там се запознава с дядо ми. Бабата е завършила Сорбоната а дядото Архитектура във Виена. Младото семейство се мести в София, където живеят добре и баща ми и леля ми посещават Американският колеж, баща ми си е имал италианска бавачка и тя му е казвала Джорджи и съкратено Джоджи и така си му остана до края. Та току виж с някои от вас се окажем с близки корени .

Къти браво на твоя мъж, че е постигнал качествено подобрнеие.
Ася няма такива центрове за земя или поне аз не ги знам. Тази, която купихме е 5  сака по 40л за 9 евро, ако се обърне горе долу курса. До момента сме купили 75 сака.
Компост имаме даже два защото единият като се напълни около две години са нужни да стане земя според инструкциите. Там слагаме хранителни отпадъци. Те са топли компости затоверни от всякъде.

Искам и открит за тревните отпадъци и листа да направим.

Ще горя и с вода от коприва и с пиклива вода тази година. Тук тази пиклива вода много я хвалят. Копривената още не съм разучила как и какво.

Довършихме ягодите днес 50 корена дано има добър урожай .
ММ сложи и найлон отвътре на сандъците утре ще ги пълним.
Купих няколко вида семена и остават разсад домати краставици и чушки евентуално да намеря.

После ще снимам семената и ще ви покажа ако не ви е омръзнало от моите радини вълнения.

Бибит дано всичко е наред с тм !
Днес ММ се тества от работата им осигуриха лаборатория и за съжаление е негативен няма антитела и няма инфекция в момента. Задуха, явно се е дължал нас нещо друго. Продължаваме да се пазим и да живеем изолирано.

За твоя сладур като каза че ще разбива сърца се сетих за моят разбивач колко му говорих и така и иначе ама не скорпионската му душа явно си казва думата. Такова хубаво и добро момиче имаше за приятелка и я зарязал, много ме хвана яд ама кой ме пита.

Якамоз,не е лесно с дребосъци дето не могат да си кажат нищо.В тези години все бях с едно дете в ръцете или по-точно все бях с носилка под ръка. Иначе нямаше спасение. Момчетата не можех да ги нося,че бях с корем за следващото,но малката си я носих в раницата много дълго. Да не би да вади зъби?
Две в едно ще покажеш после. Не го мисли скорпиончето,ще си намери любовта. Моя скорпиончо също е много трогателен. Постоянно ми благодари за всякакви дреболии. От яденето на масата,до факта,че не съм му изхвърлила любимите панталони,а съм ги зашила. Много е гальовен,много. На момчетата учителките също са пратили нещо да правят за деня на майката утре,но и там е строго секретно,че даже и на бебе не казват да не издаде тайната. Аз мислих да ги водя на сладолед. Тук като при А тита е студено много.Даже май доста цветя помръзнаха тази нощ.Ще видя щетите тези дни.
А тита и моята баба правеше сладко от рози. Много ароматно.

Две в едно, пикливата вода разредена урина ли е? Аз карам Дзвер да пикае в лейката, но той ми показа въртележките и каза, че съм луда 🤣

Копривена вода: вадиш 4-5 корена коприва ( корени, надземна част), режеш ги в кофа 10л. Сипваш вода. Всеки ден бъркаш. Като спре да пуска балончета е готово. Т.е трябва да ферментира. Смърди и е добре кофата да е с капак.

Фирмата, която ви извозва боклука, не предлага ли компост? При нас точно те го продават: от био отпадъците правят компост.
Мъжът ми днес ми каза, че са били една редичка мъже, с маски и лопати и товарят компост. Цитат: все мъже - като каторжници, пратени от лудите си жени да товарят компост като лудите при 25С на слънце 🤣

При нас ще се разваля времето и реших да направим брънч. Няма да рискувам с разходки...

Толкова ми стана мило докато ви чета детските спомени. В комбинация със ситуацията, признавам си, просълзих се…
Моите спомени от село са също много хубави (разграничавам се от работата в градината). Събирахме се големи групи деца  и много се забавлявахме до късно вечер. Денем обикаляхме надалеч. Организирахме си екскурзии до една гора, която се виждаше от селото, но си беше на 3-4км. Носехме храна и си правехме пикник там. Само деца, "най-големите" бяха на около 11-12г.   С какъв акъл , се чудя сега… Но си беше нормално за тогава. И с колелета много обикаляхме. А понякога дядо ни качваше на каручката и ни разхождаше из нивите, а ние просто си викахме от удоволствие и се кикотехме.
 Обичах и пролетната ваканция, защото тогава имаше малки агънца и когато майките са на паша през деня, ги хранехме с мляко от шише с биберон.
Калалили, много се е постарало детето с рисунката. Харесаха ми  и детайлите със сърчицето, оцветените устни, лака…
Тук денят на майката е на 21.03
За Лещен съм гледала видеа, много е автентично. Напомня ми на Боженци, но гледката с тези върхове е ненадмината.
Бибит, дано това, което мина да е пика наистина или просто да не дойде пик и нещата да започнат да се "нормализират"
А-тита, аз също надписвам рисунките. Особено през първите 3-4години.Сега само, ако е положила усилия, защото има много уж-шедьоври, сътворени за минути. Водя си и нещо като дневник, в който записвам интересни коментари или зададени от нея въпроси.
Две в едно, интересни баба и дядо имаш. Високо образовани и то извън страната. Сега ме подсети, че моят дядо прожектираше филмите в селото, а баба продаваше билетите. По време на прожекциите тя стоеше в кинозалата и така знаеше всички филми и актьори.

Якамоз, ще пораснат децата ти и ще почнат по нещо да правят  за майчинския ден. Моите подготвяха нещо в ДГ, този вариант отпада в момента при вас.
На малкия уж му беше секретен проекта, но тъй като нещо не му беше ясно и се наложи да помагам, секретността отиде на кино.
Големият ши тайно нещо на ръка.   Като задача по изкуство. Дори го заснел и го пратил на учителката си , макар че го е нямало това изискване.

И аз се зачудих каква е тази пиклива вода..
Ася, какво го мъчиш детето, малко ли сте възрастните?

Моите момчета не са плачели така за моето внимание, но и двамата са много привързани към мен, още от бебешка възраст. Все залепени бяха до мен.....

И аз съм с баба и дядо от Егейска Македония. Майка ми е от македонския край.
Така че ни се преплетоха съдбите тук.
Другите баба и дядо са бежанци от сегашна Румъния, Северна Добруджа. Въобще е било голямо бягане и страдания.
После комунизмът видя сметката на българското село и на традиционните ценности по села и градове.

Интересни истории разказвате. Мноооого носталгично ми стана.

Оффф, аз пиша, пиша и половината го забравям 🤪

Кала, смях се на втората рисунка. Явно имаш маникюр 😃
Какъв по-голям комплимент от детето...

Две в едно, семейството на единия ми дядо също за бежанци от Солун, ама не са били от сой. Много бедни са били.
От другата страна баба идваше от Добруджа и дядо като я ядосаше и тя все проклинаше: да напусна аз България, да дойда в ххх ( ще го цензурирам, че ще ме баннат).
Какъв тест правиха на мъжа ти?

Незнам защо, но аз не се умилявам от подобни спомени... 🤔 в града ми беше по-интересно. И до сега е така, макар да се вра в градината, предпочитам да съм близо до града. Сега ми липсва покрай този лок даун....

Къти, мина ли карантината на мъжа ти?
Сега разбрах какво ми е изяло домата. Не знаех, че охлювите и тях ядат. Една чушка също липсва...

Кала, много мила рисунка.

Бибит, аз не страдам, че намам подаръци за деня на майката, изобщо не ми пука. Просто интересен факт как ние жените се стараем да има някакви подаръци за деня на бащата, а обратното не се получават така нещата.

Кала, аз също много го нося, постоянно ми е на гърба, даже там спи понякога по два часа на обяд, но ако седна веднага се буди. Затова чистя, пера и мия с него на гърба само и само да има малко мир и спокойствие. Обаче сутрин като се събудя и така ме боли тоя гръб, че не мога да се обърна даже. Той и не винаги иска да бъде носен, понякога бяга като види раницата, понякога се извива и реве и се налага да го свалям. Абе голямо диване е, само белички прави, постоянно наводнява банята, хвърля неща от балкона. Добре че в тази фаза сме тук, че в апартамента щях да откача сигурно, ако трябваше да слизам да събирам разни неща хвърлени през балкона.

Ася,това не е моята ръка ,а нейната. Тя е лакирана с розово. Рева за лакове много време. Все я гледах как хваща маркерите и си маже пръстите или пък с четките за бои и реших за РД да и купя детски лакове.Те са на водна основа.Няма ацетон и самия лак се бели много лесно. Всички ни строява и ни лакира.Само големия брат не се дава. И баща и беше лакиран със синьо...А малкия е лакиран и на краката.
Скорпиончо решил,че рисунка за деня на мама не е достатъчно и изровил една кутия от обувки,облепил я е с хартия в любимия ми цвят,вътре сложил разделения и я е напълнил с различни съкровища ,които смята,че харесвам.
Якамоз,трудно е и те разбирам. Не е никак лесно без грам почивка,но ще мине да знаеш! Дишай дълбоко.

Моите не могат да запомнят ни един ден на майката - тук има поне 4.
Скорпионите са ми карма на мен - няма случай мъжки скорпион да мине и да не се спъне в мен. Само че, Кала, най-много чувства получаам от Рака.
А за бежанците - същата съм като Бибит. Едните бягали от Македония, стигнали до Карнобатско. Другите слезли от румънска Добруджа в Котел. И се намерили в училище. Помня, че като ученичка в горния курс се кълнях в училище да не стъпя. Сега, след 8 години преподаване, си давам сметка, че двамата ми родители плюс един братовчед бяха учители, баба ми също, а дядо ми и свекърва ми директори на училище. При мен нещата все бавно стават, хаха - можеше доста по-рано да почна.

Тити, много почитана майката при вас... Нещо за бабата има ли?

Якамоз, голямо носене, брех! Ще е много любвеобвилен твоя момък!

Калалили, средният ли е Скорпиончо?
Голяма любов ще да е, щом цяла кутия е насъбрал, за да изрази голямата си любов към мама.
Анджи много е впечатлена от лакирането.

Да разкажа какъв майтап стана днес с подаръка ми за майчиния ден.
Големият се беше скрил в стаята си преди дни да шие нещо на ръка за мен. Не знаех какво, тайна беше. Той да вземе да ушие едно миниатюрно сърчице, пълно с памук. От бежов плат. И го мушнал до едни кутии, в една ниша под леглото му. Вчера пусках прахосмукачка в детските стаи и без да искам, съм го смукнала с прахосмукачката. Усетих, че нещо дребно и бежово влезе в тръбата, но не ми се ровеше в торбичката. Сутринта детето тръгна да търси подаръка, следователно такъв няма... аз се сетих, че съм чистила там. Наложи се да отваряме прахосмукачката и да търсим сърчицето в торбичката при мръсотиите. 😅
Добре, че детето не ми се разсърди, а се заливаше от смях, докато ровехме из прахоляците да търсим подаръчето.

Бибит голям майтап със сърцето. Добре,че си се сетила Голямо старание е положило детето.
Да 6 годишния е скорпиончо. Много ама много чувствителна душа е. Мама беше скорпион и брат ми също.Баща ми е рак тити. Въобще сърцати хора около мен цял живот.
Ние днес по традиция имаме БГ училище.(нашето е неделно) Качих се да им настроя компютрите в стаите ,а малката идва и ми казва да не слизам долу,че имали изненада.  Изчистили си стаята за игра,подредили всичко,направили обяд.
Якамоз,мм също не е по изненадите ,но за да угоди на децата им помогнал да ми нарисуват каквото те са си решили.Скорпиончо е и перфекционист и ако не стане нещо както му е в главата ,има сълзи.Та картината трябвало да е 3д,понеже аз харесвам планини,та са ми измайсторили една хартиена апликация ,цял пейзаж. АЗ си знам на кой колко са му възможностите и къде е работил баща им,ама мило ми стана.Андрей е правил скрити рисунчици на сърце и усмихнати човечета да ги намирам в пейзажа.
Днес времето е като на 1 януари.Сладоледа си го ядохме в къщи.