Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?

  • 48 653
  • 108
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 6
Здравейте!🙂 Искам да ви споделя нещо и ако може да кажете вие как бихте постъпили? С съпруга ми сме вече 2 години заедно и чакаме момиченце отначало той много ме обичаше , но аз така и не можах да кажа майко на свекърва ми , защото съм много притеснителна опитах 2,3 пъти , но не можах.. Майките ни са вдовици и двете , но той много се ядоса че не казвам майко и постоянно ми викаше за всичко.. Когато разбра ,че съм бременна спря да ми крещи  , но други неща ме дразнят! Работи и дава всичките си пари на майка си и тя се разполага с нейната и неговата заплата  с тях пазарува храна , за бебето комезметики  балони глупости ,ток и тн.. За него си оставя да се поддържа за работа а на мен нищо не дава.. Не мисли ,че може нш да ми се преяде че съм бременна ..Тя ми оставя5,6 лева на ден да готвя и ако останат стотинки си вэимам по нещо ..Мисля ,че е редно да ги дели поне на 3 .. Опитах да говоря с него за това ,но той е много нервен и не мога с него да говоря не ми позволява и аз само мълча и се сърдя и не ме пита защо ..Не му пука че съм тъжна на пук даже се смее и лигави като малко дете ,а когато майка му е тъжна се чуди как да я развесели и му се скапва целият ден докато не я види усмихната ... Той ме кара да ходя с нея навсякъде без да пита искам или не за да не се чувства сама .. Прекарвам живота си с нея а не с него все едно съм женена за нея ... Споделя всичко само с нея и тя каквото каже това е! И не иска моето мнение за нищо и мисли че ще е мъж под чехал ако хората и близките му видят че много ми държи ... просто мечтите ми за хубаво семейство са разбити и не знам как да постъпя неискам да го напускам ,защото прекалено много го обичам и не бих могла с никой друг ...

# 91
  • Мнения: 149
Здравейте!🙂 Искам да ви споделя нещо и ако може да кажете вие как бихте постъпили? С съпруга ми сме вече 2 години заедно и чакаме момиченце отначало той много ме обичаше , но аз така и не можах да кажа майко на свекърва ми , защото съм много притеснителна опитах 2,3 пъти , но не можах.. Майките ни са вдовици и двете , но той много се ядоса че не казвам майко и постоянно ми викаше за всичко.. Когато разбра ,че съм бременна спря да ми крещи  , но други неща ме дразнят! Работи и дава всичките си пари на майка си и тя се разполага с нейната и неговата заплата  с тях пазарува храна , за бебето комезметики  балони глупости ,ток и тн.. За него си оставя да се поддържа за работа а на мен нищо не дава.. Не мисли ,че може нш да ми се преяде че съм бременна ..Тя ми оставя5,6 лева на ден да готвя и ако останат стотинки си вэимам по нещо ..Мисля ,че е редно да ги дели поне на 3 .. Опитах да говоря с него за това ,но той е много нервен и не мога с него да говоря не ми позволява и аз само мълча и се сърдя и не ме пита защо ..Не му пука че съм тъжна на пук даже се смее и лигави като малко дете ,а когато майка му е тъжна се чуди как да я развесели и му се скапва целият ден докато не я види усмихната ... Той ме кара да ходя с нея навсякъде без да пита искам или не за да не се чувства сама .. Прекарвам живота си с нея а не с него все едно съм женена за нея ... Споделя всичко само с нея и тя каквото каже това е! И не иска моето мнение за нищо и мисли че ще е мъж под чехал ако хората и близките му видят че много ми държи ... просто мечтите ми за хубаво семейство са разбити и не знам как да постъпя неискам да го напускам ,защото прекалено много го обичам и не бих могла с никой друг ...

Трябвало е да се изнесете на самостоятелно жилище. Може близко до майка му, но отделно.
И да си говорите. Но не да влиза от едното ухо и да излиза от другото, а наистина да си говорите за проблемите и съответно да ги решавате. Ако не става - лошо.

# 92
  • Мнения: 296
Време е да изненадаш съпруга си.Прехапи език и започни да наричаш свекърва си "майко"
...Преди да се омъжа със съпруга ми имахме разговор в който той ми каза,че ако някога аз се скарам с майка му или кака му,той ще приеме,че аз съм виновна,защото те двете са невероятни жени.
След брака ни(наистина ми беше трудно) се обърнах към свекърва ми,казах и "майко" и и казах,че не искам това да е само дума.Искам отношенията ни да са като на майка и дъщеря.Постепенно започнах да печеля доверието и уважението на родителите му(но те и са чудесни хора).Веднъж съпруга ми ми сподели,че малко ревнува,защото родителите му слушат повече мен.След години стигнахме до там,аз да му припомням думите му и да го съветвам да не се кара с кака си.
   Съвета ми към теб е,ако обичаш съпруга си,първо намери път към сърцето на майка му.

# 93
  • Мнения: 947
Аз пък не смятам, че някой има правото и честта да бъде наречен "мамо", "майко" и тн. от мен различен от моята си майчица и евентуално баба ми... но пак не е сигурно . Ако мъжът ми( слава Богу той не желае такова нещо от мен) ме накара да го направя, ще го сметна за тотално куку. Сори, ама това е тъпо, особено ако не го усещам и не желая да го правя. Ако имаш този мерак, разбира се, няма лошо. Това, че наричам някого по име и не "майко" или "татко" не значи, че не го уважавам и ценя.... айде бе.
А в тоя дом, в който обясняваш ти ми мирише на яко старчески разбирания, тея от времето на баба ми, когато жената дойде в дома на мъжа и е като някаква втора ръка, де само чисти, готви и ражда. Ай сиктир.... Бягам с 300, за кви са се взели. И ще ми викат да не работя, и ще мидават по 5 лева, и някаква си там бабка ще ми е шеф... яяяяя, та и мъжът ми да не ме уважава. Бегай бе, жени се за майка си.

Последна редакция: вт, 23 фев 2021, 11:31 от Лиилоо

# 94
  • Мнения: 1 828
Напълно споделям последното мнение! Как пък не, ще я наричам "майко" и ще ме ограничава...

# 95
  • Варна
  • Мнения: 10 460
По-лош вариант е когато зад обръщението "майко" се крие корист и злоба.
Лиило, дано не станеш свекърва. Съдиш с остър език чужди модели и съдби.
Някои обожават проклетите характери характери на майките си.  Дори парадират с изявата на негативен хорактер- пето поколение цербер с дресиран мъж.
А доброто и злото са различни понятия.

# 96
  • Мнения: 947
Ама чакай сега, съдя това, че някой задължава и насажда модела си. Ок?
Ако един човек има желанието да нарича “майко” свекърва си или тъщата... ок, това е супер! Но с какво аз, която не смятам да го правя, не уважавам?
Отделно някой да пренебрегва, унижава и тъпче друго човешко същество само защото е мамчето.... и да забранява на някого да работи... да го прави насилствено  зависещ от него.... айде моля ви се... и да ми обясняват тук, да си прехапела езика да я нарече тая свекърва “майко”... дет 5 лева дава като на детенце в училище...
Стига, моля Ви.... и мъжът да се държи по този начин... ако за вас е нормален такъв семеен тип като от индийски филм... живейте си в него и тъй то.

# 97
  • Мнения: 20
Здравейте. Ще се включа и аз с моя проблем.. ..Много обичам приятеля си, имаме връзка от 2,5г като последите 6-7 месеца живеем заедно. В началото се виждахме веднъж, два пъти месечно и любовтта и страстта ни бяха изключително силни. В последствие решихме да заживеем заедно и в началото всичко беше идеално. До миналата седмица, когато беше в друг град (където живеят децата му от бившата му съпруга) и не ми вдигна телефона в 9 вечерта ( за първи път досега) звънна след час, сънен и каза, че решил да не вдига......Освен това в последно време охладня, държи се резервирано и търси недостатъци в мен, общо взето каквото и да правя- всичко го дразни....Качила съм била килограми, много му идвали грижата и загрижеността ми, като не бил вкъщи много често съм му звъняла,....итн Интимни отношения също нямаме от известно време, което ми е твърде подозрително, тъй като той е доста сексуален. Хармонията в отношенията ни също изчезна, постоянно търси за какво да се скара с мен....Отрича да има друга жена, а мен точно на тази мисъл ме навежда сривът в отношенията ни. Не съм кой знае колко ревнива, не му проверявам телефони и фейсбуци и не искам да се ровя, просто искам да си върна отношенията, които имахме, чувствата ни, хармонията ни. Какво мога да направя???

# 98
  • Мнения: X
Здравейте,

вече ползвах чужда тема, за да попитам за мнение, но ще съм благодарна да чуя и професионално такова.

Имам деца от предишна връзка, след година от раздялата имам нова връзка. За партньорът ми това също е връзка след развод. Всеки живее в собствено жилище. Виждаме се като си нагаждаме ангажиментите. Това, което се опитвам да разбера и в разговори с парньора е поведението, но продължавам да не разбирам е факта, че когато тийнеджърката е при баща си той категорично на 100% е там без желание да излизаме или да се събираме. Тийнейджърката регулярно прекарва време с двамата си родители, ние се познаваме, прекарвали сме време заедно, но това тотално нежелание примерно две седмици за излизане ми е трудно да разбера.
Нямам представа как да реагирам, не съм запозната с такива ситуации.
В началото не беше точно така ми се струва. Водили сме разговори през спийкър всички заедно, някак напоследък дори и телефонните разговори се прекратяват щом се появи тийнейджърката. Все едно парньорът ми се крие. Или поне такова ми е усещането. Опитвала съм да попитам има ли причина без да задавам въпроси тип разпит, но така и не съм получила някакво релевантно обяснение или причина.


Благодаря ви предварително.

# 99
  • Мнения: 3
Здравейте, благодаря за възможността да споделя моята болка и проблем и да получа обратна връзка .  Поста ще е малко дълъг но искам всичко да се разбере правилно.

Преди 5 години ( 2016 ) срещнах моята любов в Лондон.

Не заживяхме заедно от самото начало тъй като тя живееше в друга къща със сестра си, нейният приятел още 2 сестри и техните приятели. Голяма къща място за всички . Когато решихме да се преместя при тях в нейната самостоятелна стая и да се включа със сметките  другите две сестри не бяха ОК и се изпокараха . Тогава аз си намерих собствена квартира близо до тях и така отново спах при нея , вечеряхме и все едно живях там. Не след дълго се изнесохме аз моята половинка , сестра и и нейният приятел в друга къща. Всичко беше супер , сестра и забременя, но по средата на бременността се случи нещо много кофти което никой не бе очаквал някога да се случи. Приятелят на сестра и беше арестуван за някакво старо провинение и лежа близо 3 г в затвора. Тогва, което е  нормално дойде тяхната майка да живее при нас и да помага за бебето, което скоро трябваше да се роди. Така аз се озовах в една къща с приятелката ми , майка и и сестра и на която и предстоеше да ражда. Дойде момента в който сестра и трябваше да ражда , роди и вместо таткото аз отидох да ги взема от болницата . Справяхме се някак си и в началото всичко беше ОК но не след дълго започнах да опознавам майка им все повече и повече и много от нещата които правеше , държанието и и като цяло всичко започнаха да ме дразнят. Няма да описвам подробностите как съм живял и какво съм търпял..... Къде с леки караници къде с премълчаване се оправяхме, докато един ден майка им  ме намеси в нейна интрига и аз трябваше да излъжа приятеля на майка и без аз да искам това, но се случи и това беше първия път в който майката ми падна в очите ... пак разправии караници но крайна сметка простих.

След известно време с моята приятелка се сгодихме и направихме опит за бебе в който тя забременя но след преглед се установи че имамкуха бременност и трябваше да направи принудителен аборт . Беше тежко за всички. Направихме каквото трябва и изчакахме почти година за да опитаме пак. През цялото това време ние живеем заедно със сестра и и майка им в Лондон. И разбира се отново се приместихме в по голяма къща, като цялата мъжка работа по преместване на багажи след това сглобяване на мебели и т.н беше моя грижа.

През 2019г моята приятелка ми роди прекрасен син и така хората в къщата станахме +1.  Започнах да имам проблеми с майката и чат пат със сестра и но всеки път се оправяхме по някакъв начин. Малко по малко аз започнах да ставам по нервен, защото извинете ме ама никак не е лесно мъж да живее нормално с приятелката си тъщата си и балдъзата си + 2 деца. И отделно навсякъде сме всички, по почивки някъде из Европа , когато сме в Бг..общо взето 24/7 ...Приятеля на сестра и се върна и го уредих на работа която беше извън страната за няколко месеца и го нямаше пак . След това той се върна но сестра и му каза да се изнася и че се разделят а те са от 15 г заедно с дете на 3 г

Ще спестя много подробности, докато през 12.2020 точно ден преди Бъдни вечер на моята приятелка не и беше нещо добре но се получи лек спор... тогава майка и се показа от нейната стая и започна да ме сочи с пръст и със заповеднически тон ми каза
 “ спри да я тормозиш, ще съжаляваш ...” в отговор на което аз и казах да не се меси и след това просто казах .... “ за пореден път ми падна в очите ...” и тази жена като полудя и ми казва
“на кой казваш ти курва и боклук ако можех да те одуша щях да те одуша ”  ... 😳😳😳

Станаха големи караници. На следващия ден 24.12.20 просто не исках да седна на масата с тази жена и отново стана скандал...  и така до средата на Януари аз не говорих с никой и те не говориха с мене .

След това решихме с моята приятелка да рестартираме всичко между нас поне и така и стана . Всичко беше супер за около месец имам предвид между мен и приятелката ми ( като за всичко това аз съм жертвал да търпя поведението на майка и и от време на време на сестра и ... ) беше ОК докато един ден просто казах на приятелката, че вече не издържам и искам да се махнем само ние и малкия някъде може и на близо до тях и просто да си имаме наш дом, а тя ми каза, че на този етап не искала защото искала да бъде до майка си и сестра си и те до нея и моето поведение не било хубаво и че през последните 2 години аз съм я бил пренебрегвал... Нищо че вече 5 години живея по начин по който тя иска за да е тя щастлива уж. Тези етапи ги чакам от самото начало защото първо трябваше да построят къща и тогава , след това стана етап да завършат висшето в УК и тогава завършиха и сега последната караница беше през средата на април защото пак нещо си спорихме и говорихме и майка и се появи от втория етаж а ние мислехме че сме сами. Аз се ядосах и казах че не е правилно така да стои и да слуша лични разговори при положение че много добре знае че си мислим че сме сами ... пак скандали и от април до сега ние с моята приятелка сме съквартиранти с дете ....

Не се целуваме
Не се прегръщаме
Не се докосваме по никакъв начин
Не правим секс ... нищо

Освен да си говорим общи неща и нешо заради детето .

На няколко пъти вече и казвам че искам да си спасим връзката защото ние много се обичаме по принцип но тя не може да осъзнае че когато живеем с роднини и особено такива като майка и винаги има проблем . За нея аз съм проблема ... казах и да посетим онлайн семеен консултант просто да опитаме но тя не иска .

Тя ми поставя условия :

1. “Или оставяме да живеем така докато не си оправиш отношението към мен и моето семейство или прави каквото искаш !!”
Тоест или ще живеем така както аз кажа или се махай щом искаш ... аз така го разбирам .

На няколко пъти и казах да седнем и да говорим всички да намерим консенсус да обсъдим ситуацията но тя не иска ...

Условие 2:
“Ако напуснеш къщата забрави за мен ... “
Аз имах надежда че ако се махна малко и ги оставя за първи път сами от 5 години че ще преосмисли малко нещата и след това да се оправим но тя явно е решила така .

Извива ми ръцете и ме кара да се чувствам супер тъпо, защото имаме дете все пак и аз не искам всичко градено до тук да се срине просто така. Боря се и искам да знам че съм опитал всичко за да спася връзката и нормалното израстване на нашето дете .

Този месец ше стане на 2 годинки . А аз продължавам да живея с мама и кака на приятелката ми ... по принцип не са лоши хора просто не искат да осъзнаят че ако живеем отделно ще ние много по добре .

Вече казах че се изнасям следващия месец . Само с баща и не съм говорил но те са разделени с майка и от над 20 години и с него сме на здравей здрасти защото въпреки че с майка и са разделени те си се чуват и виждат всеки ден по камера и отделно като сме в Бг . Исках да говоря с него но незнам дали е добра идея мисля че това няма да помогне ...

Затова реших да споделя за да видя мнение на професионалист . Спестих доста защото нещата са много но мисля че д/г схванахте .

Ще се радвам на мнения.... толкова много ги обичам и нея и синът ми а тя ми казва че съм я бил пренебрегвал .... нешо градено с толкова любов и желание сега ще рухне само защото искам да живея самостоятелно с нея и малкото ни лъвче . За нея аз съм проблема и щели сме да живеем отделно когато съм бил почнал да се държа както трябва и да я уважавам ...

Само че как да и обясня че някои мои действия и изказвания са вследствие на поведението на майка и или сестра и и че последните караници са заради майка и .... аз и обяснявам че искам ние двамата да възпитаваме нашият син а не ние двамата + кака и мама защото така не става .... баткото постоянно удря малкия взима му играчките и аз нямам право да се обаждам защото веднъж го направих и се скарах на баткото и бях нападнат инот трите жени ....

Много ми е тежко и съм на кръстопът.

Последна редакция: ср, 07 юли 2021, 02:12 от Jonson23

# 100
  • Мнения: 67
Здравейте!
Имам много токсични отношения с родителите си. Те ме ревнуват от мъжа ми, обиждат него и роднините му непрекъснато пред мен, а пред него се държат лицемерно. Дълго време мълчах, но в последните години споделих с него, от което той се засегна много, и с право. Толкова ми е дошло до гуша да слушам грозни приказки по адрес на човека, когото обичам, че вече нямам желание да се виждам с родителите ми, избягвам ги. Нараняват ме вербално непрекъснато, вменяват ми чувство за вина и дълг към тях, манипулират ме, ограничават свободната ми воля, налагат се. Вкопчили са се в мен като удавници и имам чувството, че ще потъна с тях и няма да мога да изплувам, ако не ги пусна. Моето лично щастие и здраве не ги вълнува, важното е да съм до тях винаги и да не ме делят с никого.
Едно дете съм, родителите ми са загубили сестричката ми като бебе, след което поради хирургическа интервенция не са имали шанс за друго дете. Осъзнавам, че те имат психологически проблем, че трябва да посещават терапия, но да ги убедя изглежда невъзможно.
Има ли друг изход освен да прекратя (временно или постоянно) взаимоотношенията си с тях?

# 101
  • Мнения: 12
Здравейте, аз съм Валя на 20г. Имам дъщеря на 3г ,разведена съм вече от 2 години и имам нужда от съвет за моята дъщеря, както и за себе си. Значи, дъщеря ми е много нервна почва да бъде неспокойна , капризна , не яде почти по цял ден. Проблемът е че има случаи които не мога да се справя с нея ,много си държи на своя инат и тва нещо ме затруднява и каквото и да правя нямам никакво влияние върху нея , нещата са сериозни , защото е твърде много нервна , и много бих искала да ме посъветвате какво да правя ,как да се справя с нея защото тва нещо ми омръзна наистина е нещо прекалено , много се притеснявам за нея и бих искала мнения , благодаря ви предварително 🙂
А аз също имам проблеми с нервите , много бързо избухвам чисто просто понякога не мога да се позная ,нито съм спокойна и тва нещо ми влияе много сериозно психически както и физически . Чувствам се много самотна понякога животът ми омръзва , почти нямам сила и тва от ден на ден надделява, всеки ден едно и също и плюс малката , много ми се насъбра последните дни . Имам нужда от съвет което да ми помогне да се справя , надявам се да ме разберете как се чувствам , благодаря ви предварително 🙂

# 102
  • Мнения: 4
Здравейте, имам следния проблем.

С моя приятел сме 6г. вече заедно, а от 5 живеем заедно. Като цяло отношенията ни са доста добри,но последно време започнахме да се разминаваме и да се отчуждаваме един от друг. От година вече искам да си имаме бебе, но той не желае с предтекст, че не е сега момента млади сме още за деца,че ни трябват повече пари и какви ли не оправдания.Родителите ни,близките ни и приятелите ни също му обесняват това и че е време да си имаме детенце, че нещата с времето се променят и не трябва много да се чака. Той не приема чуждо мнение и си е прав за него щом не иска дете няма да има и това е.
От това нещо започнахме да имаме проблеми, да се караме, искаме различни неща той си мисли, че ще го оставя щом не иска да си имаме бебе сега и драматизира много и започна да се съмнява в мен. Също така и сексуалния ни живот започна да запада от това.
Да спомена той е на 28г., а аз съм на 24г.
Моля за съвет какво да направя в тази ситуация обичам го много и не искам да се разделяме заради това, но не искам и да чакам прекалено дълго, за да си имаме бебе.

# 103
  • Мнения: 3
Какво се случва защо Петя не отговаря ?

Последна редакция: чт, 22 юли 2021, 17:40 от AnMary

# 104
  • софия
  • Мнения: 863
Сигурно е на почивка жената

Общи условия

Активация на акаунт